Doris

Много интересно, но пак не е 'Азъ' а 'ѧзъ'. ѧ е буквата малък юс от старобългарската (старославянската) азбука, а не азъ.

Да, знаменита реплика от един велик филм но това е художествена измислица. :)

Няма проблем в това, че в българския език има и други варианти на думата "Аз". Въпросът е, че първата буква от старославянската азбука е наречена с българска дума, уникална сред другите славяноговорящи. Въпросът, който дискутираме тук е дали българите от ПБЦ са сменили езика си, дали са "проговорили" славянски поради някаква причина. Горният факт, свързан с азбуката, а също и споменатото преди от мен отразяване в нея на типично българската ятова граница е в полза на тезата, че българите са си говорели на същия език и преди покръстването и въвеждането на старославянската писменост.Ако следяхте темата, щяхте да сте наясно, че не съм апологет на теорията за тохаро-иранския произход. Но вие не само не следите темата, но и не пишете в нея по същество. Лично аз окачествявам постовете ви в тази тема като спам и тролене.

Няма я в словенския. На словенски "Аз" е "Jaz". Смешно е да се държите като барин к нищим.

Много абсурдности има. Например споменатата думичка "Аз" я няма в нито един славянски език освен българския, но с нея е наречена първата буква от "старославянската азбука", която според корифеите няма нищо общо с българите. Не индивидуалната, а популационната генетика с случая дава отговори, например това, че любимото ви "славянско море" и модификацията "славянско море на юг от Балкана" са невъзможни. Хуните са поставени между Днепър и Днестър от историческите извори и този вариант за тяхно първоначално местообитаване се отчита в съвременната историография.

Защо пък точно ние да сме го забравили? Езиците, впрочем се променят много с времето, както може да се проследи за хилядолетия по писмените източници.

Тук: https://dokumen.tips/documents/arheologia.html има статия за погребението от Гледачево - стр.78. Златното колелце се оказва прелюбопитен предмет. Идентични има в перешчепинското съкровище и в още 3 погребения от територията на съвременна Украйна, интерпретирани от украинските археолози като раннохазарски. На стр. 58 също има статия, засягаща погребението от Гледачево в контекста на подобни от Балканския полуостров. Оказва се, че това не е първото открито на юг от Балкана древнобългарско погребение, а е имало находка в Златари, свързана с погребение, случайно открито при военни учения - части от колан, впоследствие изгубени.

По добре ти си направи справка. Колкото основателите на Рим са гърци, толкова и славяните налагат своя език.

Няма прецедент и език да стане международен защото някакъв етнос тихо и кротко се е размножавал и разселвал покрай големите завоеватели. Историята показва точно обратното, че именно езиците на завоевателите стават международни: гръцкият - чрез империята на Александър Македонски, латинският - чрез Римската империя, арабският - чрез халифатите, немският - чрез Свещената римска империя, английският - чрез Великобритания....

Няма смисъл в словосъчетанието "квантови силови линии". По темата - според мен най-забележителните разсъждения на Хокинг, свързани с дилемата има-няма Бог са тези по повод атропния принцип и нуждата от прибягване до хипотезата за Мултивселената за да покаже, че няма нужда от Бог за да се обясни света.

Според мен това е душковата теза: само че изказана в по-наукообразен вид. Митичните праславяни, " дети богов" имат чудното магическо свойство да карат хуни, авари и българи да работят за тяхна полза. Хуните и аварите извоюват територии, в които славяните да се разселват и множат, а българите направо им харизват и територии и държава и името си барабар.

Добре, по същата логика населението на Морава е нещо отделно и различно от славяните. Ето оригиналния текст, според http://scripta-bulgarica.eu/bg/sources/zhitie-na-sv-kiril-ot-prostiya-prolog "По семь иде в Мораву, и многи наѹчи вѣровати Христови. И Замбриꙗ ѥретика молитвою ѹмори, иже наѹсти ѹбити свѧтого. По семь иде в болгары, проповѣдаꙗ Христа. Тако же и въ словѣны прошедъ, всѧ грады наѹчи Христовѣи вѣрѣ, и по Дунаю. "

А има ли изследвания сред мигрантите мюсюлмани , подобни на тези, правени сред местните европейци - за отношението им към хомосексуалните, дали биха приели християнин в семейството си, дали биха живели в съседство с християни, дали смятат своята култура за по-по-най и т.н.?

Климентина Иванова коментира този пасаж, като индикация за руския произход на житието (от 12 век или по-късен), защото авторът на житието не бил сигурен дали българите били славяни, тъй като ги споменава отделно от тях. А ние (по презумпция де) сме научени да вярваме, че вече в 9 век българин = славянин. С оглед на това Климентина Иванова се присъединява към позицията на А. Тодоров-Балан, че ако авторът на житието е бил българин, то няма начин да не знае че българите били славяни. Тоест житието е писано в Русия. Накратко - обяснението е идеален пример за нагласяне на факти отпреди 1000 години според аксиоми отпреди 100 години. Каквито и насилия да се вършат спрямо сведението от Проложното житие, то категорично заявява, че към 850 г. българи и славяни са нещо отделно и различно. И несъмнено с отделни езици. По същата логика и моравците са нещо отделно и различно от славяните.

Ето и едно мнение на учен против "Велика България" , според Комар текстът от хронографията на Теофан не е преведен и разтълкуван правилно и се е създал историографски мит: "Если исключить текст Никифора, о жизни вождя уногундуров Кробата нет ни одного достоверного исторического свидетельства. Все источники упоминают о нем post factum, как об отце Аспаруха и Батбаяна, умершем во время правления Константа ІІ (641-668 гг.). Нет у нас и ни одного достоверного упоминания о прикубанских булгарах VII в. до эпизода их изгнания хазарами. Вяжется ли это со столь популярной в литературе концепцией «государства Кубрата Великой Болгарии»? Откровенно говоря, нет. Откуда возникли термины «государство Кубрата», «государственное объединение Великая Болгария» и т.п.? До историографических истоков докопаться оказалось сложно, поскольку уже с нач. ХХ в. они использовались достаточно широко. Но источники во всех случаях ограничивались Никифором и Феофаном, т.е. единственным текстом неизвестного автора VIII в., как мы уже отмечали выше, точнее переданным Феофаном. Вторая половина отрывка чисто историческая, первая же - законченное сочинение в жанре народносказательной исторической легенды. Сюжет легенды стандартен: жыл-был король, у которого было пять сыновей; умирая, отец завещал жить сыновьям вместе, но они не послушались, вследствие чего их победили враги и выгнали из отчей земли; с тех пор племя разделено на пять разных частей, живущих в разных местах. Скорее всего, основа легенды записана по рассказу грека, непосредственно контактировавшего с булгарами, но явно обработана неизвестным автором, судя по языку, не особенно блиставшим образованием. «Булгарская легенда» у Феофана записана плохим языком, заметно хромающем в синтаксисе. Сложные предложения слишком перегружены, подчинённые довольно слабо согласуются между собой, много несвязанных слов в тексте. У Никифора эти недостатки заметно сглажены - стиль более точный и ясный, позволяющий при переводе оформить содержание в литературной форме81. Для сравнения нами использованы два русских перевода И.С. Чичурова и Г.Г.Литаврина82. Довольно заметным оказалось, что в обеих переводах все неровные и трудные для передачи фрагменты Феофана максимально упрощены, иногда под влиянием Никифора, иногда под влиянием желания оформить перевод более литературно. Фрагмент предложения из Феофана, где упоминается «Великая Булгария», звучит так: «απο δέ της αύτης λίμνης έπί τόν λεγόμενον Κουφιν ποταμόν, …, ή παλαιά Βουλγαρία έστίη ή μεγάλη». Первая часть предложения переводится несколько иначе, чем у И.С. Чичурова и Г.Г. Литаврина: «от этого самого озера у реки, называемой Куфис». Сочетание έπί τόν в данном случае предлог «у», а не «до», именно так его прочитал и Никифор, который знал особенности раннесредневекового греческого несомненно лучше, чем ныне живущие. Между тем, именно чтение «от Меотиды до Куфиса», под которым вместо Кубани подразумевают Южный Буг, и служит доказательством т.н. «широкой» локализации Булгарии. Наиболее корректно по отношению к источникам этот вопрос рассмотрен И.С.Чичуровым83. Точно не ясно, было ли географическое описание в оригинале источника, или же его вставил Феофан. В последнем случае статус источника остаётся только за Никифором, но это не так уж и важно. Важно другое - судя по упоминанию сарматов и «Первой Сарматии», географический источник, из которого был списан текст о Куфисе, относится к позднеантичному времени, причем судя по тому, что данные Птолемея намного точнее, списан он был крайне бездарно. Маловероятно, чтобы в таких условиях автор мог отличить Южный Буг от Кубани. Но и без этого в тексте есть абсолютно чёткие географические ориентиры - «восточная часть» Меотиды и Фанагория, а также сыновьям Кробата ­ Котрагу и Аспаруху - пришлось последовательно перейти реки Танаис, Днепр и Днестр. Учитывая, что второй источник - Никифор - локализует Булгарию именно на Кубани, двух мнений о расположении Булгарии Кробата просто и быть не может. Вернёмся к предложению из Феофана. С традиционным переводом выпущенного мной фрагмента я согласен: «где ловится булгарская рыба ксистон». Последняя часть переведена И.С. Чичуровым как «простирается древняя Великая Булгария», Г.Г. Литавриным как «находится старая Великая Булгария». На самом деле текст другой и чрезвычайно сложный для точного перевода. Такой перевод сделан под интерпретацией Никифора, попробовавшего объяснить темное место своего источника через формулу «которая называлась в древности». Феофан же списал текст, не задумываясь, очевидно, так, как он звучал в оригинале. Слово μεγάλη отделено при помощи ή и грамматически связано не с Βουλγαρία, а с глаголом έστίη . Точный смысловой перевод этой части предложения: «древняя Булгария существует и (является) большой». Всё предложение связать в русском варианте трудно, оно звучит приблизительно так: «От этого самого озера [Меотиды] у реки, называемой Куфис, где ловится булгарская рыба ксистон, существует древняя Булгария, (которая здесь является) большой». Литературно последнюю часть предложения можно оформить как «находится обширная древняя Булгария». Ни о каком устойчивом словосочетании «Великая Булгария» и речи идти не может, поскольку μεγάλη в данном случае означает «большая по территории», «обширная». Автор явно хотел противопоставить в тексте первоначальную большую Булгарию остальным, образованным в результате её раскола. Второй раз у Феофана та же территория названа «первой Булгарией» (πρώτης Βουλγαρίας). Подчеркнём очень жестко - «Булгария» в текстах Феофана и Никифора - это название территории. Использование этого названия для племенного союза Кробата или плёмен (союзов) Аспаруха и Батбаяна - ошибка, и ошибка довольно грубая. Тем более ошибочно называть племенной союз Кробата «государством» или «государственным образованием» - о булгарах времён Кробата нам ничего не известно, но источники о развитии общественно-социальных отношений у дунайских болгар не позволяют использовать эти термины раньше ІХ в.. Парадокс, но именно на этих детских ошибках и построен столь популярный ныне историографический миф о «государстве Кубрата Великой Болгарии». " http://archaeology.kiev.ua/journal/030500/komar.htm

В емоционален план изглежда ми е все едно, не мога да се самоидентифицирам с хора, живели толкова отдавна. Аз търся логично, смислено и разбира се научно решение на задачата, която постави Митака.

Много е сериозен, но има един проблем - името. Туй общо име не е какво да е, а спори . Да беше нещо като склави, та да махнеш к-то и да получиш хубав славянско звучащ етноним , а то както и да я въртиш тази гръцка отвсякъде думичка спори, до славяни или нещо подобно няма как да стигнеш...

"Тогава българите, след като се приготвили доколкото им е възможно за сражение влезли в ръкопашен бой. Те се сражавали много храбро и принудили ромеите да се обърнат в бягство." http://macedonia.kroraina.com/gibi/2/gal/2_337.html

Нарича се аморфа. Медоносно растение.

Не видях някъде в темата Атом да е наречен панславист. Аз преди доста време нарекох теорията за единен произход на славяните панславистка, но тази теория е нещо доста по-различно и всеобхватно от личната теория на Атом , че хората, известни като "склави" или "склавини" от византийските извори са се самонаричали "словене". Аргументите ад хоминем не убеждават никого в нищо, а само развалят седянката.

Добре де, посочи, къде в ГИБИ има сКлива, масКлина, сКлатина. Ако "сТловеники глосса" в гръцките жития на Кирил и Методий се използва като доказателство, не би ли трябвало 3 века по-рано византийците да създадат дума "стлави" вместо "склави"? Не е сложно, това е леко ъпдейтната версия на добре познатата теория за Славянското море. За лингва франка в аварския хаганат има косвени данни - невъзможността славянският език да се е разпространил чрез разсселването и размножаването на един етнос , доказана чрез анализ на археологическите находки (https://books.google.bg/books?id=rcFGhCVs0sYC&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false). Славянизирането чрез налагане на славянския като богослужебен над неславянски говорещите българи е всъщност ъпдейта на теорията за Славянското море. На пъв поглед логично, но се пропуска нещо много съществено. Освен политическа роля славянската писменост има мисионерска, просветителска роля. Всъщност , тя е основната. Славянската писменост и преводите на богослужебните книги са направени с цел хората да познаят директно божието слово и да разбират и вникват в смисъла на християнството. Излиза, че учениците на Кирил и Методий са обърнали тяхната просветителска идея в точно обратното.

Извинявай, но ми се струва, че както ОИ така и АУ са едно ОТ защото не са свързани пряко нито с АХ нито с ПБЦ.

Примерите ти са неудачни, защото задаваш една група хора, населението на Османската империя и след това казваш гръцкият е общ език на Балканите . Е, явно гръцкият не е общ език за цялата Османска империя и не може да е лингва франка за нея. Същото е и с другите примери. Определенията по-горе не се различават съществено по отношение на разисквания от нас въпрос. От една страна всеки език когато се употребява системно от хора, за които не е роден се променя и става разнороден. От друга, разнородността е възможно да е и минимална, съвсем близо до оригиналния език и съществена, т.е думата разнородност е доста разтеглива.... Примерите, които са дадени и които освен езиците указват и за кои общности и региони се отнасят дават най-добра представа за какво става дума. Както отбеляза Бате Ваньо, няма как да знаем подробности за лингва франка на Аварския хаганат, след като не знаем почти нищо за езиците на варварските народи от периода и територията.

Май тия примери не са много удачни. По-добри примери са известните латински, древногръцки, суахили: https://bg.wikipedia.org/wiki/Лингва_франка https://ru.wikipedia.org/wiki/Лингва_франка

Какво сега излиза, че съм предизвикала руско-украинския конфликт? Нищо общо няма между вашите цитати и моята теза освен споменаването на хуните. Не знам как да го обясня по-добре след толкова много приказки и в крайна сметка точно противоположна интерпретация. Няма консенсус, има неяснота, защото след като славянското море беше изоставено, никой историк не посочва друга причина българите да сменят езика си след основаването на Дунавска България. Аспандиат представи хипотеза за налагане под политически диктат, но както и той сам вижда, тя се основава само на аналогии. Славяноезичие на българите преди основаването на Дунавска България е възможно в много варианти. Един от тях е научно обоснования вариант - че славянският е бил лингва франка на аварския хаганат. Което не означава, че е "българите изначално са славоезични", нито "че това е основния им или единствен език", а че това е бил общия им език с другите етноси на хаганата.