Doris

Тази сатия се появи наскоро във вестник Про&Анти , както се досетих, има я и в един блог: http://tull.blog.bg/politika/2010/06/23/otnovo-za-che-gevara.566254

Комбинация на двете моди:

Понеже историята на st_jordan ме впечатли, се замислих отново за конспирацията в науката. Скоростта на светлината и теорията на относителността общо взето не са нещо, което да вълнува много хора, в близкото минало обаче имаше едно събитие, важно за всички, в което наистина имаше конспирация, но не по вина на науката - радиоактивното замърсяване от аварията в Чернобил. Какво направиха тогава във Физическия факултет на СУ можете да прочетете ето тук: https://docs.google.com/viewer?url=http://www.phys.uni-sofia.bg/~ap/events/60g/dokladi/Mandzhukov1.doc&embedded=true Аз тогава учех в тоя факултет и си спомням, че всички, които имаха път натам разбраха за находките на хората на Цветан Бончев. Защото тия горещи частици ги търсеха и по двора и където ги намереха рисуваха кръг . Та тия кръгове по плочките доста време показваха нагледно какво става.

Според мен тъкмо чернокожия Орфей беше свежото забавно и запомнящо се нещо в оня филм за гръцките митове. Но филмът е едно произведение, а книгата - друго. От филма не може да се съди за книгата, по която е направен. Може само да се разбере сюжета. Книгата "Хари Потър и философския камък" беше харесана като книга още преди да направят първия филм. Аз имах предубеждение, че това е само успешен търговско-рекламен продукт и започнах да я чета по диагонала - за информация, но по едно време попаднах на някои забавни моменти, върнах се в началото и си я прочетох с удоволствие без да му мисля че ще се отрази зле на художествения ми вкус. Филмите за Хари Потър не са лоши, но книгите са много по-смислени, първите няколко, както винаги. Филмите, направени по "Здрач" са слаби, но в книгите от поредицата има нещо оригинално ,макар и подсладено до безобразие.

Е, то само класика не е достатъчна. Когато аз бях дете нямаше "Властелинът на пръстените", само "Билбо Бегинс или дотам и обратно". Днес любимите герои на децата са от филмите, не от книгите - Джак Спароу, Хана Монтана...(Хари Потър и Бела са изключение)

При изгаряне костите стават на прах. Ако не вярваш, иди да питаш в крематориума. Има само 2 евентуални погребения на прабългарски владетели - на Кубрат и на Аспарух - и двете с много злато. И двете са на границите на дърджавата им.

Намерих: http://www.promacedonia.org/aleks/index.html но легендата за възнесението в тази версия я няма.

Въх! Кой знае защо не ми идват български думи, а руски: Вот это да... http://www.youtube.com/watch?v=4s2XnFYzEm4 (поздрав от Toxic Granny )

При парадокса на близнаците ускорението има значение за да се определи кой от тях е пътувал и кой не е, защото по принцип движението е относително. В отправната система на този, който е пътувал при тръгването, обръщането и пристигането ще се наблюдават ефектите на ускорението - инерчни сили. Това е от гледна точка на физиката. От гледна точка на биологията има пределни ускорения , които човешкият организъм може да понесе - 10g, така че трябва да се внимава пътуващият близнак да не се размаже. За гледната точка на техниката писах някъде по-нагоре.

Според мен точно на полюса влиянието на въртенето на Земята ще е най-силно, а гравитацията няма нищо общо. Ето как хората го мерят на практика: http://www.wettzell.ifag.de/LKREISEL/G/LaserGyros.html

Децата имат различни критерии за добър вкус от възрастните и на първо място искат да се забавляват. В компютърния век всяка книга, която е в състояние да ги накара да искат да четат е добре дошла.

Аз пък ги харесвам, накъде до 4 - 5 книга, по-нататък изгубих интерес. Нямаше да се захващам да чета детски книги, ако не бяха многото критики. Реших да видя да не би да има нещо вредно за децата и така без да усетя ги изчетох. По същата причина гледах и Аватар. Устоях до едно време, но когато го оплюха, че имитирал Стругацки вече не издържах. Хареса ми. Дори и поредицата Здрач прочетох набързо и станах фен. Това пък стана след като научих, че някакви момчета си купили книгата за да могат демонстративно да я разкъсат пред съученичките си. Антирекламата е голяма работа.

Пол Тибетс не е бил просто пилот, а командир на специалната 509 -та част от 20-ти военовъздушен флот на армията на САЩ. По време на бомбардировките е бил с чин полковник. Проявил е голям ентусиазъм. Като командир не е бил длъжен лично да участва в полета, но го е направил. Даже измислил име на бомбардировача -Енола Гей, макар че не е бил член на екипажа преди полета над Хирошима, а и след това. Двама от свързаните с атомната бомба над Хирошима след войната имали нужда от психиатрична помощ. И двамата не могли пряко да вземат участие. Единият - англичанин, отишъл като наблюдател, но в последния момент му отказали да лети, а на другия му се паднала задачата за предварителен оглед на метеорологичните условия и наличие на противовъздушна отбрана.

Може би имаш предвид промяната на фазата на вълната при отражение, но тук това няма значение, тъй като и при покой и при движение на системата пътят на светлинната вълна е един и същ - броят на отраженията се повтаря. А дали сметките са верни се вижда от експериментите. Същото може да се каже и за мюоните. Релативисткото обяснение на промяната на тяхното време на живот /време на полуразпад/ иима и количествен израз: http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hbase/relativ/muonex.html Твоята хипотеза също би трябвало да има някакъв количествен израз /формули, свързващи известни и неизвестни величини/ за да може с някакъв експеримент да се докаже или опровергае.

Там е работата, че според някои песните и топонимите за Шишман са възникнали през Възраждането. Ако приемем, че колективна памет е всичко, което е запомнено за общото минало на дадена общност и че тази памет може да е в различна форма, възниква и въпросът как да се тълкува и доколко е достоверна. Дали е възможно и до каква степен да се въздейства целенасочено върху нея?

Май източник е Александрията Тоя роман дали е издаван у нас през последните 2-3 века?

Май не е много лесно да се даде определение на понятието “колективна памет”. Аз кой знае защо се сещам за цар Иван Шишман.Огромното количество топоними, свързани с неговото име, легенди и народни песни може би са проява на някаква колективна памет. Като че българите са се наговорили: Българското царство свърши, но дайте поне да запазим спомен за него.

Като търсех информация какво изобразява известната пластинка с клетъчен емайл от Преславското съкровище: попаднах на няколко други средновековни изображения , показващи същата сцена и ето тази легенда: Александър хванал двойка грифони и като ги държал гладни в продължение на три дни, ги вързал за трона си, и ги подмамил с парчета от печено говеждо месо, поставени над главите им на пики, да летят към небето в продължение на седем дни. Александър щял да да се възкачи до мястото на самия Бог, ако един ангел него спрял и го попитал защо иска да види нещата от небето, когато все още не разбира нещата от земята. Наказан за неговата дързост, Александър се върнал на земята. Какъв е източникът на тази легенда и има ли по-подробно описание?

Тия мощи съм ги виждала и честно казано изпитах голям ужас. Въпреки че не съм от най-набожните много обичам да се мотая по църкви и манастири. На една екскурзия до Рилския манастир се отделих от групата и влязох в черквата. Там нямаше никой. Един сноп светлина падаше от кукпола върху някаква кутия с отворен стъклен похлупак. Приближих се и ги видях. С тия преградчици мощехранителницата приличаше на бонбониера, само че с изсъхнали парчета месо и кокалчета.

Без претенции за категоричност смятам, че по време на социализма колективното мнение беше различно от официалната доктрина. Негов израз са безбройните лафоризми от сорта: "Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем , че работим" . Беше невъзможно да пропътуваш с влака от София за Бургас без да обмениш със спътниците си няколко вица за бай Тошо. Информацията беше на два пласта - официален и истински. Вторият пласт го има и в литературата, киното и особено театъра от онова време по един езоповски начин. Както казваше Радой Ралин:

Лично аз харесвам инженерния подход - конкретни стойности на величините и прилагане на резултатите в реални обекти. Статията на Малыкин показва, че нерелативистките обяснения на ефекта на Саняк водят до неточни резултати, потвърдено експериментално. - това е обяснение чрез ефекта на Доплер, но в сатията доказват ,че това обяснение включва зависимост от коефициента на пречупване на средата, каквото на практика не съществува. Парадоксът на близнаците на мен също не ми допада. Първа и втора космически скорости, които се достигат със съвременните космически апарати са от порядъка на 10 km/s , а скоростта на светлината е на 5 порядъка по-голяма - 3.105 km/s. За сега такъв полет е нереалистичен . Много по-добър за промяната на времето със скоростта е примерът с мюоните пък и е експериментално доказан.

Друга обща черта на антирелативистите е това, че са убедени че е осъществена някакъв вид конспирация и истината се пази в тайна, а в училищата и университетите се пробутват лъжи и фалшификации. Ей това най-много ме учудва, как се мисли че физиците в целия свят са заблудени и тъпи та не могат да се сетят, да изчислят и измерят. Защото каквото се учи в Америка, това се учи и в Русия и навсякъде. Дори и тайната на атомната бомба не е била опазена, та какво остава за друго.

Zelas, Може би ще е добре да дадеш дефиниция на понятието "колективна памет" за тези, които нямат под ръка произведенията на Maurice Halbwachs.

При мен - браузър Firefox 2.0.0.3 това бутонче е почти незабележимо и нищо не пише. Което ме навежда на мисълта, че може да се спретне поредната теория за конспирацията в науката. А какво да направя за да не се деформира прикачената картинка? Има ли някакъв начин да и задам размери?