Михов

Perkūnas, на свой ред пък аз не съм съгласен с теб. И до ден днешен в повечето случаи е видна антропологичната разлика между индо-арийските, дравидските и тибето-бирманските народи. Да, разбира се, през вековете има смесвания (кастовата система не ги възпрепятства, защото не забранява извънбрачния секс), но в общи линии си личи кой е от северна Индия, кой от Южна. При дравидите има изключително силно влияние от австралоидната раса. Според мен, Flavius се чудеше как така циганите говорят индо-арийски език, а отделни техни представители са антропологично близки до дравидските народности. Flavius, мнозинството цигани обаче се вписват чудесно в расовите параметри на индо-арийците в днешна Индия. Не знам защо ги определи масово като "дравиди". Има определени популации цигани в България, които носят определено дравидско влияние, но мнозинството и особено по-висшите касти са далеч от него. Иначе, в дравидското антропологично влияние, съчетано с индо-арийския език в съвременната циганска популация не виждам нищо загадъчно. Дравиди се срещат и много на север в Индия, макар и изолирани - има дравидски народности в днешен Пакистан. Нищо не пречи в първоначалната циганска маса да са увлечени и подобни дравиди от севера. Впоследствие са се асимилирали напълно езиково и са оставили следи в антропологията на етноса. Апропо, това не е някакъв феномен за индийските популации по света. В днешно време се случва с индийците във Фиджи. Те са докарани на островите за работници в плантациите от британската колониална власт. Съответно има хора от цяла Индия, но около 75% са индо-арийци, останалите са дравиди. В началото са говорели на родните си езици, но в днешно време са възприели масово една особена регионална форма на хинди. В резултат - ето ти народ с индоарийски език и известни дравидски расови особености. Подобно е положението и в индийската диаспора на Карибите и пр.

На фона на това, което става в момента в САЩ, Франция и Великобритания, Германия и особено Италия ме изненадват приятно. В момента положението в Европа изглежда така: Източна Европа - конституцията определя брака като "съюз между мъж и жена", Централна Европа - правата на хомосексуалистите са уредени чрез "граждански съюзи", Западна Европа - признати са еднополови бракове.

Не подценявам "обществата", но не ги и надценявам... Тенденцията е хората да стават все "по-свободни" и все по-малко зависими от норми.

Има една причина темата да "забива" към гореспоменатите парафилии. А тя е, че чрез сериозния прецедент - легитимирането на хомосексуализма като нормално сексуално поведение - "вид сексуална ориентация", се отваря кутията на Пандора по отношение легитимацията и на другите девиации. Ако някой не вижда тенденциите, негов проблем!

Да попитам, доколко Балканския езиков съюз е уникално явление? Поне за Европа. Има ли някъде другаде из Европа подобен езиков съюз на езици с различна генеалогична класификация?

Он вернулся, но като премиер. Царят е друг... П.П. Съжалявам, не се сдържах. Поздравления за хубавата тема!

Не се карайте мили другарчета! Ще дойде Боян Расате и ще оправи всичко!

Елити, простолюдие, когато има цивилизационен антагонизъм и без "сериозен" елит има противоречие. Примерно българите в мюсюлманската Османска империя (през цялото време, не само през Възраждането), кримските татари в православната Руска империя, косовските албанци в Югославия и т.н.

При нас формите са голям/големи, излязъл/излезли (а не грешното софийско-шопско и придобило масова гражданственост "излезнали"), поляна/поляни, кафяво, чушмяно (от "чушма"), за брашнен не знам, нямам идея, ще питам.

Не уча правило, защото правоговорът на книжовния език съвпада с диалекта ми, какво толкова сложно има? При нас във всички случаи... При други правила ми се налага да се насилвам, но точно тук 1:1 с книжовното правило. Дори и най-неграмотния да си в нашия край, в това отношение си перфектен.

Времената и нравите се менят, но само в една посока... Колко удобно, бих казал. И защо в последно време всички американски медии и Холивуд бълват творения, защитаващи само едната гледна точка? Ти кино наскоро гледала ли си? Сериали? А къде е другата страна? Нея просто я няма... Демокрация, но със задължителни постулати!...

Причината си е точно в различните цивилизации. Да, сръбски див шовинизъм, но защо в Черна гора не възроптаха така срещу него? Дори Босна мълча. Проблемите между Сърбия и Хърватия са цивилизационни - въпроси за общественото устройство в рамките на собственото разбиране за нещата. И още един въпрос - защо сърбите не пречупиха хърватите и словенците, а така промиха мозъците на македонците?

Дразнещи местни диалекти няма! А разделението е по обективни критерии, сега също са до голяма степен валидни, не само по времето на Неофит Рилски. И Джим Бийм, нещо не си наясно с правилата в българския книжовен език. Млекопродавници и хлебопродавници е правилно, млеко и хлеб - не! Говорим за преглас тук. В моя роден край имам привилегията да е част от диалекта ми и да не се налага да уча правило.

Не, не са вампирясали, просто определени групи съвсем са се "разпасали". Има разлика. Факт, че за има-няма 15-20 години ценностите съвсем се обърнаха, ако се съди по решенията на Върховния съд на САЩ.

С много цигани служих в казармата. От всички разновидности. Понаучих някои основни фрази. Дори долу-горе разбирах за какво си говорят. А разпитвах и турчетата по какво си личи турския, говорен от турски цигани, спрямо техния диалект. Странно, не съм предполагал, че циганският има толкова сложна граматика - винаги съм смятал, че е силно опростена, може би под влияние на моите стероеотипи за този етнос. Иначе, в рамките на любопитното се сетих, че Флавий е посочил софийската форма на куче като "джукел", докато на русенски цигански го чувам като "жукъу". А котка на русенски цигански е "писика" (като на румънски, явно е румънска заемка, не знам как е на софийски цигански). И още нещо - относно гръцкото езиково влияние - само на мен ли понякога циганският ми звучи като гръцки (не се шегувам, доста думи направо си звучат по гръцки и въобще езика като цялостно усещане)?

Ами аз от доста страници тръбя, че "свързващия" елемент между хомосексуализмът, зоофилията, педофилията, инцестът и пр. е "сбърканото" от гледна точка на целите на биологията либидо. Съвсем естествено е, след като видяха, че хомосексуализмът се легитимира напълно, че и нормален излезе чисто научно медицински и останалите перверзии да поведат своята "борба". Сега е ред на инцестофилите, видяха как става, всичко е въпрос на време, следват зоофилите и накрая "черешката на тортата" - педофилите! Да са ни честити! След гейпрайдовете е ред на инцестпрайдовете, педопрайдовете и зоопрайдовете, а защо да не се помисли и за едни общ? Въпрос на време... П.П. Боже, пази ме от "прогресивните" политкоректно-сексуални, от останалите аз сам ще се опазя!

Източна България от диалектологична гледна точка е всичко на изток от ятовата граница. Разбира се, има хетерогенност в източните говори, особено рупските са доста своеобразни, но и на запад положението е подобно.

Абе, Югославия не е толкова невъзможна държава. Тя се появява като последица от панславизма, във време, когато езиковата близост е определяща. Това е векът на национализма и на езиковите родства, породили наглед невъзможни съюзи. Разпадна се обаче поради цивилизационни различия. Кой е предполагал, че религиите ще играят такава важна роля във втората половина на ХХ в.? И сега какво - оказа се, че сърби, хървати и босненци, макар и с един език, се оказаха трайно в три различни цивилизации - западна, православна и мюсюлманска...

Ама как си личи, кой от коя част на Украйна е! Едните си говорят по украински (за Последния Римлянин по малоруски диалект), другите по руски (великоруски)! П.П. Романе, тая е страшна наистина! Молодец!

Не бих го нарекъл дори "условно" източен. Основната граница, разделяща българското езиково землище на източно и западно е ятовата граница. Изговорът на Ѣ в съвременния книжовен език е източен по същество. Разбира се, с ятовата граница (относително близо до нея) вървят още много други изоглоси, но все пак тя е основна. Всъщност има и източни диалекти по ятовата граница, които не са "меки" и не потъмняват неударените гласни - примерно в Копривщица. Любен Каравелов е оттам и той е една от причините в книжовния ни език да не се възприеме редукцията.

Принципно правилно е [ход’ъ], а не „ходя“, т.е. [ход’а], което си е престараване. Предложеният от теб подход може да бъде коректен единствено при етимологичен правопис като нашия до 1945 г. При сегашния умерено фонетичен западнобългарските диалектни особености просто няма как да изпъкнат при писмен текст. Аз затова по принцип съм противник на подобни теми, защото е ясно как ще свършат. Ясно е, че за носителите на западните говори, източните звучат неприемливо, ясно е, че за носителите на източните говори, западните звучат неприемливо и пр. Ясно е и това, че софиянци си мислят, подчертавам си мислят, че говорят правилно, по неясна причина, вероятно защото като столица си мислят, че са участвали в конституирането на съвременния български книжовен език. Простичката истина е, че наистина в София се срещат най-много хора, говорещи книжовен български, но самият самият градски софийски говор, който е абсолютно масов, е много далеч от книжовния език. Търновчани пък са убедени, че говорят най-чистия български и изобщо не могат да схванат, че редуцират гласните и че смекчават съгласните пред "е" и "и" (мякане). Нито в един град не се говори книжовен език, но във всеки град, натоварен с известни административни и културни функции се срещат книжовно говорящи хора. Същевременно градските говори на всички областни градове са повлияни в някаква степен от книжовния език и звучат различно от говорите в околните села, но всички градски бг говори са стъпили на околната диалектна основа. Аз лично съжалявам, че вече никой не говори по русенски, т.е. старият русенски говор, на който говореха баба ми и дядо ми. Притокът на урбанизанти от селата го уби, а част от хората с претенции преминаха къде успешно, къде неуспешно към книжовен изговор. Сегашният градски русенски просто е различен от тоя до 60-те години. За мен няма неприемливо звучащи диалекти, може би защото съм обиколил доста тая страна и съм свикнал с различните говори. Крайно време е българите да разберат, че диалектът си е нормална регионална форма на езика и не е нещо срамно и "селско". Гордея се, че покрай едни мой приятели перничани усвоих доста добре пернишкия градски говор, което за русенец повярвайте ми си е доста трудно.

А "отметнатите" западни ударения ще ги броим ли? Ако ги броим, тогава нещата става 50:50. Дори и в София, поне при мнозинството от жителите й, не само в центъра, макар че и там доста се среща.

С това съм съгласен, въпреки че са огромна рядкост хората без никакви диалектни остатъци. В София много хора дори не си дават сметка че "мекат", т.е. изговарят неправилно глаголите от първо и второ спрежение сег. вр. с окончание -ме, вм. -м. Например "четеме" вм. "четем". Това е диалектизъм от западните говори, защото там формата за ед. ч. е "четем" - я четем. Освен това, ще се изненадаш, но в другите големи, а и не толкова големи градове се срещат хора, които говорят доста правилно. Учудващо правилно бих казал. Аз самият вече не говоря книжовен български в определени ситуации, но не "мякам". Който иска, ще му дам телефон - да провери, не се шегувам.

В София се употребява точно толкова "ще", колкото в Пловдив или Русе. Масовата частица за бъдеше време в София е "ше" - "ше играеме", което е точно толкова далечно от книжовния говор като "шъ играим", при правила форма "ще играем". Да не говорим, че в София доста хора от крайните квартали употребяват "че" за бъдеще време, нещо пряко взаимствано от околните диалекти. Невски, Arath много добре и аргументирано е обяснил нещата, пък ти ми вадиш роли на Марта Вачкова... Не е сериозно. Иначе циганите в София говорят пък на чист шопски диалект, те по-малко цигани ли са от циганите в източна България? А това за черната Златка утепа (ето една "правилна" дума вместо книжовното "изби") рибата просто! На такъв сериозен аргумент аз ще отговоря с видео за тризначките и култовото "Дека са ти пръстените": http://vbox7.com/play:b3579d99 И още нещо - в лексиката на българския книжовен език са залегнали изключително думи и форми от Източна България, като западнобългарските са смятани за диалектни. кн. "искам" - зап.бг "сакам" кн. "червен" - зап.бг "цървен" кн. "червей" - зап.бг "цръв" кн. "риза" - зап.бг "кошуля" кн. "юмрук" - зап.бг "пестник" (като умерен пурист тук даже съм за западната форма, а не за турската източна, но не би) И т.н. и т.н. Те самите македонци като основен аргумент за създаването на езика им изтъкват, че диалектите им не са достатъчно добре представени в съвременния български книжовен език (което принципно е вярно), сигурно не са разбрали, че книжовния български е западно наречие.

Нещо си се объркал и то много! Това, което ти наричаш "стандартен български" (а всъщност термина е "книжовен български") не е подвид на западните говори! Както вече ти казах, в голяма грешка си, защото съвременният български книжовен език е в общи линии кодифициран преди Освобождението, около 1860-1870 г., когато София не е столица. При самото съставяне на книжовния ни език е налице известен компромис между източните и западните диалекти, но със силен превес на източните. При това, от западните диалекти участват македонските говори, а не тези около София. Това ни различава от страни като Англия, Франция или Чехия, където столичният диалект е послужил за стандартния език. Нашата ситуация по-скоро близка до тази на Германия и Италия - там стандартният език е въз основа на говори извън столицата.