emilia_n

Благодаря на всички ви за благопожеланията. Нищо, че съм рожденничка и аз пожелавам на всички вас здраве, щастие и късмет. Още веднъш ви благодаря.

Мисля, че добре си направила.

Когато бях ученичка излизаше вестник " Орбита". Него всеки път си го купувах и с интерес го четях. Освен него материали за космическите постижения се поместваха в сп. " Днес и утре ". То е руско списание, но се издаваше на български. Що се отнася до историческата наука има няколко периодични списаня. 1. " Периодично списание "- издание на БАН. 2. Сп. " Исторически преглед "- издание на СУ . 3. Сп. " Епохи "-издание на Иф на ВТУ . Препоръчвам и сборника СбНУК или СбНУ- Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Аз спирам дотук. Нека други да продължи.

1.Те го пъдят от селото, а той за поповата къща пита.- класически пример за нахалство 2. На всяка манджа меродия, на всяко гърне - похлупак. 3. Ако бе мирно стояло не би чуло видяло. 4.Свиня от кладенчова вода разбира. 5. Видяла жабата, че на вола му подкковали краката и тя си дигнала краката. 5. Мързела не мори, а ми мъчи. 6. Празен чувал, място не пази. 7.Патил та знай. 8. Приказвахме за вълка, а той бил в кошарата. 9.Страх лозе пази. 10. Акъл море, патки пасе.

Аз пък обичам котките повече от кучетата. Но и някой породи кучета ми харесват. Тези породи, които на мен ми се нравят не са по моя джоб, защото са все едри и големи породи. Колкото е по-голямо едно куче, толкова по-големи са и техните разходи. Харесвам птиците. Винаги съм мечтала за говорящ папагал. Имах възмжност да се грижа две лета за един 9 годишен кралски жако на име Таку.

Българското народно творчество е изключително разнообразно. По същество то е устно. Негови създатели са обикновените българи. Те създават множество народни песни, които днес прославят страната ни по света. Нашето песенно творчество се разделя на няколко групи песни - исторически, юнашки, хайдушки, битови, митични, любовни и трудови. За тях друг път ще говоря. Наред с народните песни гения на българите създава и друг вид фолклор. Освен песенната ни традиция в българския фолклор има и други форми на устно предаване. Те от своя страна се делят на дълги и кратки. Към дългата форма спадат : легендите, преданията, приказките. Пословиците, поговорките, гатанкиге и сръвненията се отнасят към кратката форма. За разлика от пословиците и поговорките в легендите и преданията са залегнали исторически събития пречупени през призмата на времето. Естествено е, че между легендата и преданието да има разлика. Макар и малка, но я има. Обикновено героите в легендиге имат полулегендарен или направо митологизиран образ. Именно това отличава легендата от преданието. В самото предание обикновено главнодействащото лице е реално живяла историческа личност. Една от най известните легенди е тази за падането на Търново. Легендите и преданията носят историческия спомен. Така от поколение на поколения хората живяли преди нас предават устно реално случили се събития. По този начин историческото събитие продължава да живее в паметта на народа.. Що се отнася до българската народна приказка и до приказката въобще тя се различава от вече споменатите по-горе форми на устен фолклор. Тя има приказно-фантастичен характер. Героите в нея не са исторически личности, а измислени лица. Те биват добри и лоши. Някои от тях претежават чудодейни дарби. Като например бягане със скоростта на вятъра или предизвикване на други природни катаклизми. Най-често това са неща, които не се срещат реално в материалния свят. Изключения правят магическите способности на магьосници и феи. Естествено в приказките има и фантастични същества. Такива са змейове, змеици, дракони и самодиви. Тяхния произход трябва да го търсим в езическите вярвания на нашия народ. В приказките на българите, както и тези на другите народи съществуват три изпитания. Тоест положителния герой трябва да премине през тези препятствия. Като за целта той има помощник. Какво ви напомня това? В повечето приказни сюжети са залегнали не само езическите вярвания на древните общества, но и някои техни религиозни ритуали. Например посвещаването на новака. В своите изпитания те са съпроводени от вълшебни помощници, които им помагат да минат по-леко изпитанията. Последните няколко вида устен фолклор представляват кратка форма на устно предадена информация. Обикновено те имат поучителен характер. В миналото те са били много разпространени, но с течение на времемето тяхната употреба намалява. За да се стигне днес до забравата на някой от тях. Затова ще пусна някой пословици, поговорки и гатанки. Надявам се да предизвикам интерес във вас. 1. Пресмял се хърбел на щърбел.- за присмех 2.Който копое гроб другиму, сам пада в него.- за зли мисли 3. Пуснали тарля под одъра, а той се качил на одъра.- за нахалство 4. Света вода ненапита.- -за престорена невинност 5. Блага дума и желязни врати отваря.-за доброто у човека 6. Каквото повикало, такова се обадило.- за отношенията между хората 7. Казали на лисицата, а тя казала на опашката си.-нареждане 8. Помажи му плевника, а той да му търси вратата. - недобро обяснение. 9.Вълкът козинната си мени, но нрава не. - за характера 10. Върти се като натъртен. 11. Върти се като муха без глава. 12. Нахален като конска муха. 13. Разгонил се като котарак през марта. 14. Ходи като въртоглав. 15. Мъничко, чървеничко-царя от пътя отбива. Що е то?

Чувала съм за село Ъглен и съм чела.

Преди време се свързах един от посочените от теб адреси.

Когато бях по-малка бродирах българска шевица. Когато я видех готова ушита на панамата много и се радвах и за нищо на света не бих я дала. В същото време усещах гордост, че съм направила нещо сама.

Тази шега е много стара. Още в училище се шегувахме с това. Кирил и Методий и на брят му.

Аз се сещам за друг бисер. Той не е от сегашнете кандидатстуденти. Става въпрос за българскто тържище. Според анонимен кандидастудент това тържище е преместено от Константинопол в Цариград.

Наистина са и големи ушите. Де на политиците да бяха такива. Тогава биха чули това, което им се казва.

Може би подобни бисери ще има на изпита в Търново. Те няма да се различават много. Наистина можем да се посмеем и то от сърце.

Интересно как виз. флота ще мине през Стара планина? Освен ако на корабите има вертолетни перки

Зависи от книгата. Не знам дали си спомняш каква истерия беше около " Името на розата " на Умберто Еко. Аз си взех вестника, заради книгата, защото обичам да чета. Преди години гледах филма и много исках да си взема книгата. Аз съм от тези хора, които при нормални доходи на месец биха си купила и чела поне деситина книги.

Горешници и Илинден 15, 16 , 17 и 20. VІІ Основния поминък на българския народ е земеделието. Чрез земеделието по-голяма част от населението си изкарва своята прехрана. То е важно звено и в скотовъдството, тъй като без продуктите на земеделеца няма скотовъдство. Ако няма ярма в животновъдството настъпва криза. Случва се понякога реколтата да бъде сполетяна от природни бедствия като суша, киша, градушка и други. Тъй като българина е много суеверен той вярва, че всички тези нещастия ( беди ) ги изпраща небето, т. е. Бог. Това суеверие намира израз в думите „ Бог дал, Бог взел ”. За да умилостивят Бога или природните стихии, хората им посвещават няколко празника. Едни от тези празници са горещниците, които се празнуват на 15, 16, и 17. VІІ . Народът е вярвал, че това са най-горещите дни в годината. Тяхното честване е свързано с борбата на хората с градушките.Това природно бедствие нанася големи щети на селскостопанската реколта. Последиците от градушката са непредсазуеми. Унищожаването на реколтата в повечето случаи довежда до глад. Това са основните причини, поради което суеверния българин им посвещава тези дни. Тези летни празници са характерни за цялата българска етническа общност. В различните райони на България празниците носят разнообразни названия. В северните части на страната те са известни под името Чурлига, Пърлига и Марига. В района на Северна България особено се тачи Св. Марина. Денят на тази светица се чества на 17.VІІ . Той съвпада с последния ден от тъй наречените горещници. Поради това тя е наричана Марина огнена. Според народните вярвания тя е покровителка на градушките. Поради това тази светица може да я отнесем към групата на светците градушкари. Това са: Св. Герман, Св. Вартоломей, Св. Елисей и Св. Илия. Към празниците на гореспоменатите светци може да прибавим и празника Видовден. Горещниците са празници разпространени и в Южна България. Но там те се наричат Люта, Чурута ( Чюрука ) и Опалена Мария. Там хората почитат седмицата от 15.VІІ до 20. VІІ, която норичат Запалена, Опалена неделя. В Пиринския край е известна и като Грамна неделя. Българите живеещи в Македониая също тачат тези празници. Както в останалите етнически територии, така и в Македония те носят различни имена. В областта на Охрид, Битоля и Велес тези празници са известни като Блъсъци, Германовци, Чэруци или Чуреци. На всички празници посветени на светци покровители на градушките, грътевиците и пожарите се спазва строга забрана. Горещниците, които прренадлежат към тази група не правят изключение. През тези три дни ( 15, 16, и 17. VІІ ) не се извършва никаква селскостопанска дейност, т.е. не се работи на полето. Освен това забраната важи и за къщната ( домашна ) работа. Не трябва да се пере и мие. Поради страх от пожар домашните не палят огън и не поддържат огнището. През този период не се пече и хляб. Ако някой наруши тази забрана – градушка или пожар ще унищожи реколтата.Тази вяра е била дълбоко вкоринена в душата на българския селянин. Обикновенените хора осъзнавали, че природата е по-силна от тях, затова те тачели тези празници и спазвали стрикно забраните. По принцип тези празници са съпроводени с молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша. Това става обаче когато годината е кишава. В някои райони на страната – вечерта на 15.VІІ, т.е. първия ден от трите празника се гаси огъня от всички огнища. Това се прави с цел да се предпазят хората и техния имот от пожари. Огънят в домашното огнище се подновява вечерта на третия и последен горещник ( 17.VІІ ). Подновяването на домашния огън е съпроводено със специален обред. Вечерта на 17. VІІ се пали един общ огън наречен нов, жив или млад огън. От него всяко домакинство подновява огънят в своето огнище. При повечето празници от българския празничен календар се извършва ритуално гадание. Горещниците не правят изключение. Гаданията които се извършват през тези дни не са характерни за цялата етническа общност. Те са разпространени само в отделни райони. Тези предсказания са свързани с времето. Правят се прогнози за времето през януари, февруари и март. Всеки ден от тези празници отговаря на един от споменатите вече месеци – 15. VІІ на януари, 16. VІІ на февруари, а 17. VІІ на март. В някои краища на страната се извършва и ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити ( минерални ) води. Водата като елемент заема важно място във всички световни религии. Тя заема важно място и в мирогледа на българина. Това е напълно естествено, тъй като водата е едната от четирите стихии. Водата освен стихия е и живот. Цикъла на летните празници свързани с прдпазвани от градушка и гръм завършва с деня на св. Пророк Илия – Илинден, който се чества на 20 VІІ по нов стил. В представите на хората св. Илия е повелител на мълниите. Пак според тези представи той препуска с огнена колесница по небето. Според народните вярвания огнената колесница на св. Илия е теглена от четири или шест коня. Докато кара своята колесница той хвърля огнени стрели срещу ламите. В образа на св. пророк Илия намират отражения остатъци от езическите култове. Този светец народът го отъждествява със старите езически богове –Тангра и Перун. На този празник се прави курбан. Обикновено се коли най-стария петел. Илинден спада към групата на еснафските празници. Той се почита от задругата на кожарите, самарджиите, кожухарите и керемидарите. На този ден се устройват и селските сборове. Както при Горещниците, така на Илинден не се работи. Тази забрана е валидна и за полската и за домашната работа. Целта на тези забрани и за Горещниците, и за Илинден е една – предпазване от природни бедствия и катаклизми като суша, градушки и други. Българинът като суеверен човек изпитва страх и в същото време боготвори природата. Той е стигнал до извода, че ако реши да се бори с нея ще загуби. Природата винаги си отмъщавала на тези, които са посегнали да я унищожат. И за да умилостивят природата българинът ъ посвещава тези празници. Така на той принася жертви, които имат същата цел, а тя умилостивяване на природните стихии.

Прав си.

Това не е ли червена панда?

След 1944г. Когато аз бях ученичка го изучавахме. Но по времето на моите родители това произведение е било забранено. Това е периода 50-70г. на мин. век.

Аз не съм казала, че труда на учителя е по-лесен. Учителя ще предаде урока и ще изпита някой ученик. Него не го интересува дали някой си знае урока или не. Това си остава за сметка на ученика. В същото време възпитателя е с вързани ръце. Той не може нито да наказва, нито да оценява. Пише само оцъствия и това е всичко. Ако ученика не иска да учи това пак остава за негова сметка.

В началото на 90-те имаше една смесена черноморска експедиция. Не си спомням кой я ръководеше и как се казваше, но помня че търсиха изчезналия Ноеви ковчег.

В повечето отношения си прав. Но в историческата литература Калояновата дъщеря не се споменава по име. Около нейното име има неясноти.

Обаче да възпитаваш е по-трудна задача отколкото да преподаваш. Аз например по професия съм историк и съм специализирала етнография. Но съм работила като възпитател. Един възпитател трябва да знае не само история, но той трябва да има знания и в други области. Възпитателя възпитава и затвърждава знанията на учениците предадени им в часовете по различните предмети. Той обаче не може да пише оценки и наказва.

По мое време също имаше експерименти. С течение на времето минах и от другата страна. Тази на учителя/възпетателя. Трябва да ви кажа, че да възпитаваш ученици не е много лесно, защото възпитателя е лишен от всякаква възможност да изпитва или наказва учениците. На учителите ръцете им са малко по-развързани, но и при тях има ограничения. Как тогава те да учат на уважение и авторитет подрастващите? Естествено, колкото повече учителите търпят, толкова учениците им се качват на главата. Тук е мястото е да спомена за един случай от моята макар и кратка педадогическа практика. Това се случи през ноември преди 7 години. Беше студено на вън и печката в селското училище гореше. Тогава двама от моите подопечни хвърлиха всички хартии в печката и тя лумна. След това ги извадиха както са пламтящи и ги хвърлиха на пода. Тази тяхна проява ме уплаши, защото ако беше станал пожар кой мислите щеше да е отговорен? Не си мислете, че учителския труд е лесен, а напротив. Още с влизането ви в клас учителя носи отговорност за вашата безопастност.

Макар да не е голям списака пак е трудно да се определят трите най-български думи. Моят избор е Балкан, чедо и огнище. Думата Балкан не е чужда, а напротив. Тя има старобългарски произход.