Зитко

Намерих снимка, запечатала един работен миг от чутовната визуализация на Кракра.

Не знам, но трябва спешно да се забранят поне за 100 години всякакви реставрации на антични и средновековни обекти, а пари да се отпускат само за разкопки и консервация. В противен случай ще гледаме как един по един историческите ни обекти се опропастяват и бутафоризират, а това, освен всичко друго, ще доведе и до убиване на историческия туризъм, доколкото го има у нас. Царевец отдавна е опропастен, текущо пък - Трапезица, дано поне Плиска и Преслав успеем да опазим, макар и там да не липсват типичните железобетонни бутафории, но все още не е фатално положението. Но явно по линия на туризма се очертава едно доста тарикатско перо за крадене на пари от ЕС, като най-пресен пример е случаят с крепостта Кракра. Лоши, много лоши времена настанаха - деградирахме като нация и закономерно почнахме да унищожаваме и историческото си наследство...

Между другото, в изследването на Юсунбаев има една таблица, която онагледява генетичната дистанция между различните популации - малко я дооправих, за да има по-прегледен вид, отделно извадих секцията, касаеща българите - получава се, че почти с всички от посочените народности сме в някаква генетична кореспонденция, само бедуините и саудитците са ни чужди, което ми се вижда някак си като предпоставените тези на Диенекес.

Интересно, живеех си с мисълта, че засега все още няма изследвани древни образци от територията на България, а ето какво се оказва: "Using the most stringent criteria for ancient DNA analysis we analyzed 122 ancient samples from different regions of Bulgaria, dating from III Millennium B.C. to VIII- X Century A.D." Дали може отнякъде да се свали в pdf-формат статията "J16.43 - Ancient mtDNA diversity in Bulgaria"?

Генетиката е точна наука, но можем ли да бъдем сигурни в достоверността на обнародваните ДНК-данни, особено когато пряко касаят конкретна нация? Красноречив пример е изследването на Игенея, за което Женефан спомена в някои от темите - според това поръчково изследване, 40% от днешните македонци били наследници на античните македонци.

Мен пък ме заинтригува ето тази диаграма: Виждаме, че наличните данни не говорят за генетична връзка между съвременните българи(BUL) и татарстанците(Rus-Ta | Russia/Kazan (Tatar)). Много интересно би било да се види какво е положението между българи и чуваши, но предполагам, че резултатът ще бъде аналогичен.

^ Това е един наистина амбициозен проект, Украйна е обширна страна, има много безлюдни региони, интересно къде точно ще заселват гупците?

Леле, кадрите от Кракра направо ме размазаха... Защо ли се чудя, то държавата бутафорна, какво остава за историческите обекти...

Резултатите от тия автозомни изследвания идеално подкрепят румънската историческа школа, която, както знаем, твърди, че ВБЦ е създадено от власи.

Изглежда някои съфорумци са забравили или не са виждали ето тази диаграма: Обърнете внимание колко далеч от нас са румънците, а относително на-близки в генетично отношение сме с жителите на Северна Италия (N. Italy), което би могло да се обясни с историческия факт, че там се заселват една чат от прабългарите след разпадането на Кубратова България.

Хрумнаха ми още две любопитни хипотези за произхода "Кордокувас": - може да произлиза от "корда"(вид меч) и глагола "кова", тоест Иваил Кордокова, което предполага, че Иваил е бил ковач, а свинарството му е поминък на по-късен етап. С една такава хипотеза бихме могли да обясним и уменията му да върти меча, които иначе няма как да усвои като свинар. - може да произлиза от "корда" и стб. "ковъ"(заговор), тоест тук вече "Кордокова" има смисъл на "въоръжен заговорник" : Ако допуснем, че някоя от тези хипотези е вярна, тогава прозвището "Лахана" е чисто ромейско, подигравателно, акцентиращо на мизерния му бит. Следователно пристрастният Пахимер е представил манипулативно нещата, за да излезе, че Иваил още преди въстанието е бил взиман на подбив от съселяните си и така е получил подигравателното прозвище "Кордокувас", което на гръцки може да се преведе като "лаханон", откъдето и "Лахана".

За стенен часовник би бил идеално решение, но за ръчен ми се вижда твърде голям, все едно някакво паве си сложил на китката.

Радвам се, че тази важна тема отново живна, но някак си пак почнахме старата песен на нов глас, тоест туркофилите с пяна на уста скачат на иранофилите, последите пък им отвръщат с прецизни ъперкъти и крошета. Лично на мен тези две хипотези ми изглеждат твърде несериозни, а пък да ги наричаме теории е направо смехотворно - все пак една теория трябва да съдържа убедителни научни аргументи, а аз такива не виждам. Силно се надявам археолозите да открият някакви нови надписи отпреди Крум, защото Мадарските надписи, които са единствените, не говорят нито в полза на туркофилите, нито - на иранофилите. Още по-силно се надявам на популационната генетика, затова ще помоля Южняк да сподели има ли някакви новости, касаещи по някакъв начин прабългарите?

Eдно време западняците успешно деградираха нашето високоморално, социалистическо общество с хард рок и хеви метъл, сега пък ние ги деградираме с хард пиячка и хеви шит - какво да се прави, всичко се връща в тоя живот!

Някой има ли достъп до надеждни данни за числеността на гупците у нас към днешна дата? В едно предаване миналата седмица говореха за численост между 700 000 и 1 000 000.

Нещо любопитно ми хрумна, значи има старинни славянски имена Жито, Житко: Възможно е ZHTKω от инвентарния надпис да е именно такова славянско име, но може да е и някаква длъжност, свързана с разпределението на зърнените запаси ( Житко - нещо като министър на прехраната) Ето извадка от речника: Имаме старославянска дума "житомерение", откъдето можем да предположим съществуването на някаква длъжност "житомер", тоест човек, който разпределя зърното. В един друг инвентарен надпис имаме конструкцията "ZHTKOMHPOY" (буквите ТKO не се четат поради повреда на повърхността): Дали в този надпис не става въпрос именно за хипотетичната длъжност "житомер"?

Като хипотеза спокойно можем да предложим, че Иваил произлиза от старославянската дума "ива" плюс наставката "ил" - примери за такива средновековни имена у нас имаме достатъчно ( напр. Борил). Не съм много сигурен, но формата "Иван" у нас се появява чак през Възраждането, а през Средновековието се използва Йоан (IωANЪ).

Така, поразрових се в разни руски речници на старинни имена и ето какво открих: - в речника "Славянский именослов, или Собрание славянских личностных имен" (Морошкин,1867 г.) имаме засвидетелствано името Ивоилъ (1519 г.) - в речника "Словарь древнерусских личных собственных имен" (Тупиков, 1903 г.) имаме засвидетелствана фамилията Ивойловъ (1541 г.)

Казаното от Пахимер го тълкувам по следния начин: Иваил си е имал някакво българско прозвище, а някой българин, който горе-долу е знаел гръцки, е казал на някои ромеи, че прозвището му означава "лаханон" на гръцки и така самите ромеи са го нарекли Лаханас. До Пахимер явно достига и българското прозвище, но по всяка вероятност фонетично изкривено, понеже не се знае през колко човека е минало, а той го е транскрибирал на гръцки - в крайна сметка става като в играта "счупен телефон". Следователно от формата "Кордокувас" трябва да реконструираме някаква адекватна старобългарска или среднобългарска дума, сиреч название на някакъв зеленчук. Примерно стб. "ръдъкъве" е добър изходен вариант и ако предположим, че е прозвището е минало през много хора, докато стигне най-накрая до Пахимер, то е напълно възможно "ръдъкъве" да се изкриви до "кордокувас". А как би трябвало да звучи прозвището му на среднобългарски, ако изходната форма е стб. "ръдъкъве", нека кажат дипломираните старобългаристи.

Проблемът тук е, че все пак Пахимер свързва Кордокувас с някаква зеленчукова, така да се каже, етимология, още повече, че и дава подробности за обичайното меню на свинепаса - " Хранейки се само с хляб и диви зеленчуци, той живееше скромно и бедно. ". По линия на зеленчуковата етимология, би било интересно да се разгледа следната идея: По линия пък на свинарството, ето на какво интересно нещо попаднах: Сиреч имаме сърбохърватска дума "крдар", която означава "свинар", така че бихме могли да допуснем, че и по нашите земи е съществувала подобна дума. Да, от нея произлиза и "кордел":

В ромейските хроники, обаче, са употребени прозвищата Кордокувас и Лаханас, ето какво пише Георги Пахимер: Прозвището Бърдоква е хипотетично, предложено е от руския славист Измаил Срезневский, комуто хрумва, че диалектната българска дума "бърдоква" е транскрибирана изкривено от Пахимер като "кордокувас". Да видим, обаче, какво пише в БЕР (том 1): Както виждаме, в старобългарските текстове няма засвидетелствана такава дума и това определено води до проблем. Друг проблем е, че зеле и маруля не са едно и също нещо, средновековните люде сигурно са правили разлика между двата зеленчука и въпросът е защо Пахимер превежда прозвището като "Лаханас", тоест "Зелката", а не го превежда като "Марулята" ( Фридакос - Θρίδακος)? И още един проблем - как така "бърдоква" става "кордокувас", вместо, да речем, "вордокувас", сиреч по какви неведоми фонетически закони българското "б" преминава в гръцкото "к" ?

Темата нещо позаглъхна, затова прикачвам една полезна статия - "Кутригуры и утигуры в Северном Причерноморье", Комар А.В.

За каква прабългаристика претендират в тоя факултет, след като така некоректно е изписана титлата?

Ето и тук има някои основни неща: http://en.wikipedia.org/wiki/Sound_pressure Там също е споменато и за опорното ниво (reference level) във вода, за което и Дорис уточни: In other media, such as underwater, a reference level of 1 µPa is used. По-надолу четем: Както виждаме, имаме няколко типа претегляне, а ако измерването не се претегля, използва се терминът "unweighted sound pressure level" ( непретеглено ниво на звуковото налягане) - предполагам, че такива непретеглени измервания се правят, когато изследванията не касаят въздействието на звука или шума върху човека.

Значи у нас, доколкото разбрах, се използват термините "претеглен, претегляне" и съотв. "непретеглен", когато се правят разни звукови и шумови измервания. Ето, например, какво се намира из нета за шумомерите: