Станислав Янков

Електромагнитната вълна има непрекъснато менящо се електрическо поле - при единия му пик (нагоре по координатната система) положително, след това (надолу по координатната система) отрицателно. После - отново нагоре за положително и така се мени. Магнитното поле се мени по другата ос, наляво и надясно. Повече електромагнитни полета се наслагват едно върху друго (да кажем - с леко изместени фази), но положителните и отрицателните цикли на електрическото поле се запазват спрямо всички наблюдатели и така и си остават електромагнитни вълни. В някои случаи повече вълни, евентуално с леко изместване на фазите, може всички заедно да се ориентират по такъв начин спрямо всички наблюдатели, че наблюдателите да могат да отчитат само положителната компонента на електрическото поле. Заради наслагването на повече вълни - електрическото поле да се засилва до размера на заряда на електрона и да става плътно, без редуване с отрицателно. (Противоположните компоненти на такива вълни може дори да формират един вид “огледален” свят, с противополжния знак на частиците в сравнение със знака им в нашия свят.)

Може ли елементарните частици да са съчетаване помежду им на повече електромагнитни вълни, но с такива фази, че всички наблюдатели да могат да регистрират само единия полюс на елекрическата им компонента - само отрицателния или само положителния, в зависимост от частицата (кварк или лептон), засилен поради наслагването един върху друг на заряда на повече съчетани една с друга вълни? Другия заряд също да си го има, но да е недостъпен за регистрация от наблюдателите.

Не виждам разликата. Аз не знам доказано различно тълкуване на червеното отместване и докато не се появи такова доказано тълкуване (след толкова десетилетия научен напредък - все още не се е появило) - за мен това е единственото обяснение. Няма ервено отместване, което да не значи отдалечаване от наблюдателя. Ако ти вярваш в извънземни и други такива неща - това си е твое право, но аз не съм длъжен да вярвам на все още недоказани неща. Дълбините на океана също не могат да се ползват за отправна система - навсякъде изглежда еднакво и няма за какво да а заловиш. Казваш ми, че океанът е нищо и го няма ли?! Не знам, човече! Може би е добра идея да си премериш температурата! Определено не си в кондиция в момента!

Разширява се! Доказано все по-далечните галактики се отдалечават с все по-голяма скорост от нашата. Как в детайл ще се интерпретира този факт - това вече е друг разговор. Пространството не е нищо. То е движение с определени характеристики спрямо възприятията на наблюдателите. Ти възприемаш протяжност, дължина, която е толкова огромна, че се възприемаш, като да си “вътре” в нея. И на всичкото отгоре има подобна гигантска протяжност и в широчина, и във височина. Това означава конкретни неща спрямо твоите възприятия - НЕЩО (пространството в дължина, широчина и широчина) се движи със страшно малка скорост спрямо всяко едно твое атомче, че ти възприемаш това нещо като гигантски дълго, чиито краища не можеш да достигнеш и след милиарди години пътуване със скоростта на светлината. Това е всичко друго, само не и “нищо”!

На мен ми се струва, че разширяване на Вселената би трябвало да има. Наблюдава се някакво подобие между най-голямото и най-малкото. Законът за гравитационното привличане е много подобен на закона на Кулон, а при електричните заряди освен привличане има и отблъскване. И за гравитацията би трябвало да има някакъв отблъскващ аналог. Нека погледнем по-внимателно. Имаме Вселена, цялата - пронизана от всякакви вълни. При съчетаването на всякаквите видове вълни се получават различни вълнови съчетания, при някои от които фотони се разделят на масивни частици и античастици. Като се съобразим с изискването на квантовата механика, фотоните да са точкови частици, можем да предположим, че те представляват точка, която се движи по спирала с централна ос - посоката на движение на фотона. С движението си по този начин, точката-фотон предизвиква спиралообразно електрическо поле, което непрекъснато променя електрическия си заряд от положителен на отрицателен и обратно. Поради постоянното движение на фотона, около електрическото му поле се регистрира и магнитно поле. При определени съчетания на електромагнитни вълни, позицията на електрическото поле се измества от непрекъснато меняща се на само отрицателна или пък само положителна (два фотона започват да се регистрират като масивна частица и античастица) и частицата от движеща се спиралообразно, би могла да се приема като условно неподвижна спрямо наблюдателите и електрическото и’ поле започва да изглежда като излъчвано сферично от точката на частицата (когато има движение между частицата и наблюдателя се регистрира и магнитно поле). Всичко това навежда на мисълта, че нещо такова би трябвало да има и спрямо гравитацията и срещуположно разширение на пространството.

Малоум беше пуснал статия за хипотеза, според която понеже все по-отдалечените галактики се наблюдават все по-назад в миналото, то в най-далечното минало те се отдалечавали най-бързо, а все по-близо до нашето време отдалечаването се забавяло все повече.

Най-вероятно написаното от теб е точната история. Аз съм го чел така, както го описах, но в популярна литература и ми се струва, че съм го срещнал в невярна интерпретация.

Названието “Големият взрив” е подвеждащо и е станало такова скоро след първата му употреба. Когато се говори за “взрив”, хората си представят точка, в която нещо си избухва и така пространството започва да се разширява сферично около тази точка (тя се явява център), с еднаква или с намаляваща скорост (примерно - със скоростта на светлината във вакуум). Това е била и първата представа за разширението на Вселената, откъдето е дошло и названието за Голям взрив. С времето, обаче теорията се развила и се променила, установило се, че все по-далечните галактики се разбягват с все по-голяма скорост, вместо с една и съща такава, което значи, че разширението не става само в една точка, а във всяка точка на пространството, поради което с все по-голямото разстояние скоростта на разширение се допълва и тогава описанието като Голям взрив вече е подвеждащо. Това название се е запазило, за да отдаде почит на родоначалниците, но поради това пък не е точно и подвежда.

Гургулицата е сокол, лъжат ни, че е гургулица! Нека някой ми докаже, че гургулицата е сокол и ще стана по-склонен към сериозно разглеждане на тази тема. Между другото, наскоро умря един плоскоземец, докато установяваше, че Земята си е сферична.

Кое точно забранява, да има разширение на пространството, без да има Голям взрив?! Нали знаеш, че отдавна под Голям взрив не се разбира нещо да пуцне и да се разлети пространство навсякъде, докато гравитацията не спре това разширение (или ако не може да го спре - то да си продължи със скоростта, до която е достигнало при преодоляването на гравитационното възпиране). Отдавна под разширяване на пространството се разбира поток на движение отвътре-навън във всяка точка на сегашното пространство и при това - с бавно ускоряваща се скорост. Просто - поредната перспектива на разглеждане, от която се регистрира някакво движение.

Честно казано, моделът с Големия взрив е също толкова спекулативен, колкото и този - всички, включително приемащите модела за взрива, уточняват наличието на големи неясноти, свързани с него. Аз не отхвърлям модела за Големия взрив, но този, според който нашата Вселена е черна дупка и енергията за разширението на пространството (тъмната енергия или пък инфлатонно поле според други теории) идва от поглъщаната от тази черна дупка материя/енергия от нейната Вселена, изглежда по-вероятно и по-съпоставимо с особеностите на нашата Вселена и нейните черни дупки. Едва ли случайно Стивън Хокинг считаше черните дупки с тяхната сингулярност, като добър аналог на състоянието на Вселената ни преди Големия взрив (ако не съм разтълкувал погрешно написаното в книгите му). Струва ми се много голяма слабост на сегашните модели на елементарните частици, че не включват постоянното разширение на вселенското пространство, както и противоположното му гравитационно въздействие на цялата Вселена (явно между двете има малка разлика, поради което се и регистрира бавното ускоряване на разширението на днешната ни Вселена). Ако разгледаме по-внимателно нещата, при заредените елементарни частици (конкретно - електрона) електрическото поле излиза от идеалната точка, определяна като център на частицата и се разпространява във всички посоки, сферично, като същевременно намалява с отдалечаването си от центъра на частицата. Ако досега неподвижният спрямо частицата наблюдател започне да се движи спрямо нея, освен изменение на електричното поле на частицата, този наблюдател ще отчете и липсващо преди това магнитно поле, с централна ос - оста на неговото движение спрямо елементарната частица, но с противоположна на неговата посока и с посока на въртене на магнитното поле по часовниковата стрелка, гледано от зодното страна на магнитната ос. Поведението на електричното поле много наподобява начина на разширяване на вселенското пространство, но не става дума за него - електричното поле действа като разширяване (отблъскване) при едноименни заряди, но пък действа като свиване (привличане) при разноименните заряди. Значи, въздействието върху същността на елементарните частици на вселенското разширяване на пространството е на някакво по-фундаментално ниво. Има повече преплетени движения, свързани с елементарните частици (от гледна точка на налюдател, спрямо който те са в покой), отколкото сегашните им модели представят. Бихме могли да разглеждаме елементарните частици като съставени от различни пластове, от които само един е идеалната точка, изисквана от квантовата механика, но друг пласт, при това с пространствено измерение, е този на електрическото поле на съответната частица и би могло да има и някакви допълнителни, вътрешни пластове, свързани с пресичането на това електрично поле с поле на разширението на Вселената и с поле на общото гравитационно въздействие на масата на Вселената.

Засега не съм успял да намеря повече, освен цитираната статия. Потърсих по споменатите в статията имена на тримата физици, но вероятно изписвам нещо неправилно на английски и засега гугъла не дава резултат. Надявам се нататъка да излязат повече подробности или пък някой по-осведомен да насочи към нещо повече по темата.

Налично е твърдението: "Ако не ядеш - ще умреш от глад!" Това са само думи, трябва повече, за да се потвърди и да стане модел. Да очакваме ли, че няма да се храниш, докато гореизложеното твърдение не стане модел?! Това беше шегичка относно начина ти на възразяване. Това предположение се базира на физическите зависимости, разработено си е от физици, като теория и на мен ми се струва най-приемливото обяснение за поведението на познатата част от Вселената до момента. Вселената е родена от масивна черна дупка, твърдят физици – Мегавселена (megavselena.bg)

Има реалистичен вариант без Голям взрив и той е, нашата Вселена всъщност да е хоризонт на събитията на черна дупка, която да поглъща енергията си от друга, по-голяма Вселена, в която се е образувала (тоест - Вселената е онази, в която се е образувала нашата черна дупка, която черна дупка е нашия Свят). От тази гледна точка, разширяването на нашата Вселена е разширяване на хоризонта на събитията на нашата черна дупка и зависи от количеството енергия, което черната ни дупка поглъща от нейната Вселена. По тази логика, черните дупки в нашата Вселена (Свят, черна дупка) изглеждат на евентуални същества в тях, ако има такива, като техни Вселени, но двумерни - сфери. Има и трето измерение - това, от което постъпва, от нашата Вселена, енергията за разширяването на техния двумерен хоризонт-сфера, - но то е недостъпно за тях. На въпросни същества черна дупка би изглеждала като двумерна плоскост, при която, ако тръгнат от една точка, след достатъчно движение напред ще се окажат в същата точка, от която са тръгнали (ако хоризонтът на черната дупка не се разширяваше). За нас пък черните дупки трябва да представляват дискове, като монети с лицева откъм нас и обарната, задна страна, но без никаква дебелина. Колкото и да обикаляме около черна дупка, която в нашата Вселена я възприемаме като сферична - ние винаги ще установяваме диск с лицева страна откъм нас и плътно залепена за нея обратна страна, без никаква дебелина. Ако се включи и въртенето на черните дупки, дискът може да е елипса.

Аз си го представям, като да имаш съвършен близнак, който е наложен плътно върху теб и поради това ти не успяваш да го регистрираш по никакъв начин. Това ще стане възможно само, ако пълния му синхрон с теб се наруши и дори и той да те копира като движения изцяло - ако бъде преместен от теб в пространството (примерно на два метра от теб) или във времето (примерно на две минути след теб), тогава вече ти ще успееш да го регистрираш. Тоталната симетрия на абсолютно всичко е АБСОЛЮТНОТО НИЩО. Трябва да има някаква разлика, колкото и нищожна да е тя, за да може да се каже, че има нещо. И най-нищожната разликичка в трептенето на две неща ги прави различни неща. Самото наличие на трептене означава, че има нещо, вместо нищо. Иначе, не ми е известно колапсите в КМ да дават нула. За нула се смята, че може да е имало само преди Големия взрив. Дори и при колапс на звазда в черна дупка се счита, че ентропията се увеличава драстично.

Е, аз си имам друга работа, интереси (в момента водещо ме интересува форекса)... Ясно е, че тепърва водещ физик няма да ставам, нито ще правя научни пробиви, които убягват на екипи с мултимилионни бюджети и изградени от хора, отдадени на материята от деца. Има важни неща във физическата сфера, които един средноинтелигентен човек е длъжен (към себе си) да разбира и на това се дължат по-сериозните усилия, които полагам в момента. Едновременно съм и шокиран от буквално дезинформацията, която се съдържа в учебниците. Та, аз съм чел за трансформация на масата с промяната на скоростта, докато реално масата в покой въобще не се променя, без значение от скоростите и отправните системи, точно както не се променят широчината и височината по посока на движението, скоростта на светлината, елементарният електрически заряд, спин-ът! Тази разлика в представата за масата и движението дава много различаващи се резултати и е известна от десетилетия, а фалшивото представяне присъства в университетски учебници! Друга измама (не знам как да го нарека по друг начин) - релативисткото обяснение на магнитните полета не съм го срещал в нито един учебник досега, а го е описвал дори Айнщайн в зората на разработката на теориите си! Няма нужда от специално уточнение, че това описание е много важно за цялостното осъзнаване на релативистките ефекти. Въобще - по-добре да не продължавам, че започвам да се нервирам, как не спират да ни мамят от най-високи нива... И за да има нещо по същество: Щом елементарния електричен заряд не се променя, независимо от какви движения и откъде се регистрира - значи електричното поле на този заряд присъства за всеки наблюдател, независимо дали той е условно неподвижен спрямо електрона или се движи спрямо електрона (равнозначно на електрона да се движи спрямо налюдателя) и така да отчита и магнитно поле, освен електрическото поле на електрона. Тоест - “вътре в електрона” съществува някакво движение от гледна тока на условно неподвижен спрямо електрона наблюдател, което “вътрешно движение на структурата” на електрона прави така, че налюдателят да регистрира електрическо поле, излъчвано от условно неподвижен спрямо него електрон.

Реалността, казано най-накратко, трябва да е нарушаване на симетрията - възникване на разлики от определени перспективи. Всичко е регистриране на разлики, на различни скорости на движение, с различните им дължини и отрязъци на времето, които се регистрират от едни спрямо други ИОС.

Засега моята цел е, да успея да осъзная онова, до което е достигнала актуалната физика. Просто, училищните и даже университетските учебници в България са пълен булшит. Имам чувството, че сведенията в България са 1-2 десетилетия назад! От книгите на Браян Грийн успях да осъзная много повече неща, отколкото от всичките училищни и университетски учебници по физика, с които разполагам. Другото място, където разбиранията ми се развиват ускорено е тук - благодарение на няколкото коментатори, които сте много по-подготвени от мен. Целта ми е, първо да осъзная нещата, които имат изяснено релативистка обяснение. Тоталната симетрия означава ПЪЛНОТО НИЩО (не просто празно пространство, с нищо в него, а ТОТАЛНОТО, АБСОЛЮТНО НИЩО). Реалността, съществуващото, света, Вселената е нарушения на тази тотална симетрия, движения, разлики и перспективи на възприемането, на регистрирането на тези разлики (дисхармонии), възприемане от позициите на различни ИОС. След като няма непреодолими пречки в свързването на електромагнитното, силното и слабото взаимодействие - всички те трябва да си имат достижимо и логично по-нагледно релативистично обяснение. Само гравитацията е проблемна, а за мен и тънкостите на квантовата механика, но - всичко по реда си (едно по едно). Конкретно по темата: Има голямо сходство в поведението на магнитното и на електрическото поле, следователно трябва да има сходство и между релативисткото обяснение на магнитното поле (като електрично поле, но наблюдавано от ИОС на подвижен заряд) и релативисткото обяснение на електричното поле при произхода му от елементарните частици (например - от електрона).

Ето друг начин на описание на пораждането на магнитния ефект от релативистките (ллоренцовите) ефекти, но за съжаление пак не е дадено, какро е релативисткото обяснение на електричното поле: Classical electromagnetism and special relativity - Wikipedia

Малка корекция: ако в системата на подвижния зареден обект се наблюдава само електрическо поле, без магнитно такова, а в системата на електрическия проводник се наблюдава само магнитно поле, без електрическо такова - значи перспективите (отправните системи) си остават само споменатите вече две. Всичко става в тях двете и както магнитните прояви си имат релативистко описание, така и електрическите прояви трябва да си имат също такова релативистко описание.

Аз едва сега научих за обясняването на магнитното поле като следствие от прилагането на лоренцовите трансформации при движение и в зависимост от коя система се регистрира такова движение (това място ми беше посочено от scaner и той се оказа съвсем прав - обсъждането на темата тук е наистина качествено). Ако съм разбрал правилно, когато имаме движение на зареден обект спрямо проводник с течащ по него ток, когато обектът е положително зареден и се движи в посоката на движение на електроните в проводика, той е отблъскван от проводника, а когато се движи в посока, обратна на движението на електроните в проводника - той е привличан от проводника. Когато обектът е отрицателно зареден и се движи в посоката на движение на електроните в проводника, той е привличан от проводника, а когато се движи в посока, обратна на движението на електроните в проводника - той е отблъскван от проводника. Ако зареден обект, независимо от заряда си, не се движи спрямо проводника в никаква посока - той не изпитва нито притегляне, нито отблъскване от проводника, независимо с каква скорост и в каква посока се движат електроните в проводника и независимо дали въобще се движат или не. Това малко ме затруднява да си обясня, как при електромагнит и поставени в близост до него метални предмети, когато електромагнитът е изключен, не предизвиква никакво въздействие над металните предмети, а когато се включи - привлича металните предмети към себе си, въпреки, че те не се движат спрямо този електромагнит, ами единствено в него започват да се движат електроните му. Това мое затруднение, разбира се, най-вероятно се дължи на липсата на достатъчно задълбочено познание от моя страна, за да успея да си отговоря на този въпрос сам, без разяснение на някой от по-подготвените тук. Представянето на магнетизма като ефект от лоренцовото скъсяване, обаче, провокира няколко други, по-интересни, но и доста по-сложни въпроса: 1) Магнитното поле, регистрирано в отправната система на неподвижните, положително заредени ядра (протони в отправната система на неподвижния проводник), в отправната система на движещия се заедно с електроните (или срещу тях) положителен (или отрицателен) обект (заряд или пък котка, налапала заряд, както е в клипа) всъщност представлява електрическо поле, което упражнява своето въздействие над заредения обект. Заради перспективата си на регистрация, наблюдателят в неподвижната система на проводника не може да регистрира електрическото поле и за него това въздействие изглежда като от магнитно поле. При всички тези детайли, ние все пак имаме конкретни източници, носители на описваните ефекти - електрическия проводник, по който тече тока и който е по-дълъг или по-къс, в зависимост от перспективата (отправната система, от която се прави регистрацията, наблюдението), протоните в ядрата и потока от електрони. А как изглежда цялата тази трансформация при електромагнитна вълна?! Можем да приемем, че в началото имаме подбни на проводника условия - електрон излъчва електрическо поле, което от друга перспектива става магнитно, но всъщност си е същото електрическо. Обаче след това, след отделянето на електрическото поле от електрона, аналогията се нарушава и електрическото поле започва да се движи в пространството само, без някава частица, с което си движение обаче не спира да произвежда ефект на променящо се магнитно поле от по-друга перспектива. При проводника, както и при движението на електромагнитна вълна, магнитното поле произхожда от поведението на електрическото поле. При проводника и при излъчването му от електрон (примерно), постоянно променящото се електрическо поле произхожда от заредена частица. От какъв по-конкретно лоренцов ефект (трансформация по СТО) обаче произхожда вече отделилото се от излъчилия го електрон електрическо поле, когато се движи, вече самостоятелно, като електромагнитна вълна? 2) Магнитното поле, неговото въздействие, всъщност е електрическото поле, но възприемано от друга перспектива (различна ИОС). Не може ли по подобен начин и електричското поле да е ефект от лоренцова трансформация на някакво взаимодействие, но протекло в още по-друга перспектива (отделна, трета ИОС)? Защо разглеждането, приложено спрямо магнитното поле, не е приложено и по-нататък - спрямо електрическото поле?!

Скенер изглежда е разбрал точно, какво се мъча да напиша и ще видя, какви са ми пропуските, за да съм по-адекватен в разговора, но на този етап - струва ми се, че дължината на вълната може да се опише чрез фотон-пръстен от компресирана енергия (например такава от постянното разширяване и свиване на пространството - тези ефекти би трябвало да присъстват на микрониво, след като ги има в макромащаби), чието пълно завъртане около оста му на един диаметър дава дължината на вълната.

Аз никъде не съм говорил за връзка между честотата на фотоните и скоростта им - скоростта на фотоните е еднаква за всички наблюдатели, независимо от устатите им. Имам предвид, че регистрираните ефекти на промяната на електричното и магнитното поле при разпространение на фотон (вълна) могат да се дължат на пръстен от компресирана енергия с диаметър около планковата дължина, който да се върти около оста си със скоростта на светлината във вакуум, докато едновременно с това и се движи праволинейно (когато не му въздейства силна гравитация), също със скоростта на светлината във вакуум.

Знаеш ли някое място, където прилагането на трансформациите към векторите на електричното и на магнитното поле и самопораждането, както се нарича, на едното поле от другото и обратното, да е представено по-нагледно - място с изображения и/или видео-клипове? Накъде, от където човек по-вярно да успее да си представи нагледно процеса. Ако не греша - всички ефекти, които се отчитат при вълни с огромен брой фотони, остават съвсем същите, когато се разглежда и само един фотон. Това, все пак, е само универсален отрязък електромагнитна енергия, конкретен за всяка отделна честота на лъчението и не би следвало да има коренна разлика в поведението на един фотон или на милион фотона заедно, със същата честота като единия.

Забавянията на скоростта на светлината в разни среди се дължи на верига от поглъщания и излъчвания на фотоните, докато преминават през средата. Ние обсъждаме разпространението на електромагнитните вълни във вакуум, без нищо да им пречи, никави забавящи среди и аз твърдя, че ако електромагнитната вълна беше промените на електрическото и на магнитното поле, ако тези промени не бяха следствие от нещо друго, а самите те бяха, единствени, вълната - те трябваше да са без дължина по посока на движението и със спряло време, тоест - нямаше да могат да се променят и така нямаше да може да има и електромагнитна вълна. А ако се твърди, че ефектите на СТО не важат за електрическото и за магнитното поле на електромагнитна вълна (ако нямаше нещо друго, което да се движи със скоростта на светлината и така да предизвиква регистрираните промени на електрическото и на магнитното поле на вълната) - ЗАЩО?!!! Какво им е толкова специалното на тези полета, че за тях да не важат изискванията на СТО?!!!