Станислав Янков

Въобще не смея да правя подобен генерален извод, защото не владея колкото трябва математическия апарат нито на КМ, нито на ОТО. За да си позволя някакви подобни твърдения, трябва да мога да боравя повече или по-малко свободно с формулите на двете теории. Но е факт, че разминаването при двете е основно при интерпретирането на пространството (математически), а силното, електромагнитното, гравитационното взаимодействие, плюс разширението, представляват едно от две базови поведения - свиване и разширяване или привличане и отблъскване. Има прекалено много общо в характера им в дълбочина, а гравитационното отблъскване е буквално идентично с гравитационното привличане, освен това, че е с точно противоположен знак. И е съвсем реално съществуващо, регистрира се с наблюденията.

Започва да ми става все по-странно! От всички обяснения, които съм прочел досега, оставам с впечатлението, че нито квантовата механика, нито теориите на отосителността разглеждат по някакъв начин разширението на пространството! В смисъл - никъде не го включват числово като феномен! КМ разглежда пространството само като лист хартия (размерност), върху който описва движенията на всичко останало, а самият лист хартия, който служи за основа е без значение. И дори и така, разширението пак не се разглежда никак, поне като кравитационно поле с обратен знак! При ОТО е още по странно! Листът хартия (пространство-времето), върху който се описват нещата (чрез формулите), не само не е статичен и непроменим, ами даже се движи (базовото разширение на пространството) и въпреки това във формулите на ОТО това движение също не фигурира по никакъв начин (ако правилно съм разбрал обясненията по-горе на Скенер и това базово, носещо разширение все пак не е включено по някакъв начин в знаците на кривината на пространство-времето в лявата част)! Предполагам, че този съвсем реален, съществуващ ефект на пространството (съпоставим с гравитационното въздействие) е толкова усърдно пренебрегван, защото на практика представлява най-слабото взаимодействие в природата - действа по-слабо на единица площ дори и от гравитацията, която сега се счита за най-слабото взаимодействие. За да сме по-точни - това е форма, идентична с гравитацията, но със същественота разлика, че ако гравитацията действа привличащо към една точка, антигравитацията действа отблъскващо навсякъде (във всички пространствени точки). Отблъскващата гравитация е толкова слаба, защото не е концентрирана в относително малки области, а е резположена в много широка площ (цялата Вселена).

Ако се дразня - то е колкото се дразни човек от две-три досадни мухи в стаята му (на Гугъл не знам си кво си и мозъка му е, видимо, колкото на муха ). И когато му писне на този човек от мухите - има си мухобойка... Щом вие още пърхате и побръмчвате тука - значи сте далече-далече от дразненето ми!

Нека го напиша по-логично: ОТО не разглежда разширението на Вселената с един конкретен темп. Това разширение се приема за някаква даденост. Обаче, когато същото това разширение започне да се ускорява над този зададен темп-даденост - това надвишение над зададения темп-даденост вече започва да се нарича тъмна енергия. Да, но разширението на пространството с темпа-даденост е съвсем реална и налична проява, и при това - с някакви конкретни енергийни стойности! То не протича с темп 0 (въобще да го няма) или безкрайност (мигновено), а с един конкретен темп. Може би в уравнението, представено от Скенер по-горе това разширение е дадено чрез параметри на изкривяването на пространство-времето в лявата част на уравнението - за съжаление въобще не съм подготвен да дискутирам адекватно математическата част. Обаче един по-различен математически подход, с разглеждане на една обща енергия на разширение и материя, която в някой момент се разделя на обособено разширение от една страна и материална компонента от друга страна, може пък да донесе някой по-различен ъгъл на изводи и да извади сега скрити нови закономерности. Относно едно потенциално усложняване на ОТО, като се раздели пространствено-времевата кривина на повече от само този един-единствен компонент - това би могло да приближи ОТО към някои резултати на КМ (специално относно квантуването), без да се търси съвместяване на двете теории. Изцяло със средствата на ОТО, но в един по-усложнен неин вариант.

Аз имах предвид възможност, според която една обща енергия (която не се отчита от ОТО, от съображения за простота и за симетричност) първо да е служила почти само за инфлационното разширение на Вселената, след това голяма част от нея (но не всичката, защото разширението си е продължило с по-бавни темпове) да е послужила за образуването на материята, с което рязкото разширение значително се е забавило. Такава обща енергия сега не се разглежда - разширението на Вселената с една статична скорост се разглежда като даденост, точно както и половината характеристики на елементарните частици, които успяват да получат конкретни стойности при замерване (благодарение на това, че другата половина характеристики остават неопределени), получават тези конкретни стойности като даденост (по презумпция, по подразбиране, като специална привилегия - неопределеността важи за част от характеристиките, те даже се считат за несъществуващи, обаче без обсъждане не важи за друга част от характеристиките на частиците и тази част характеристики си дава съвсем конкретни и определими стойности). Този подход на игнориране на една подобна цялостна енергия обаче се дължи на избрания математически подход. Друг математически подход би могъл да я третира в цялост.

Контейнерната представа за пространството на КМ не пасва - при такава разширението на пространството ще дава само повече свобода на движение на всичко “по периферията му”, но няма да увлича със своето разширение и галактиките. Могат да се съставят варианти с контейнерно пространство, в които да работят всякакви полета и същността да е в поведението на полетата, но това е излишно усложняване с условни, несъществуващи неща (контейнерното пространство). От друга страна, сложните кривини от всякакво естество на пространство-времето, специално това на ОТО (вече е коментирано, че няма проблеми със съвместяването на СТО и КМ), сякаш се опитват да съвместяват няколко различни процеса на едно място (включително коренно противоположни, като отблъскващата и привличащата гравитация, всичко това - в една-единствена кривина). Може би това съвместяване на различни неща в едно нещо (опростеният характер на изкривяванията на пространство-времето, който не включва важни за КМ параметри) не позволява на ОТО да стигне до квантово-механичните детайли. Известни ли са ти разработки, които да опитват да разглеждат изкривеното по всякакви сложни начини пространство-време на ОТО, като съвкупност от две или повече полета (минимум - едно антигравитационо и едно гравитационно поле или пък едно и също гравитационно поле, но с различни знаци отпред)? Нещо като морски океан/пространство с риби/галактики в него, които се носят от теченията на водата на този океан, но самият той да е пространството. Без пространство-контейнер, в което въпросният океан/пространство/поле (или няколко полета) излишно да се помещава.

Предполагам, че това произхожда от усвояването на подхода на класическата механика, според който при равномерно, праволинейно движение не се изисква разход на никаква енергия и същото е и при отблъскващото и привличащото гравитационно въздействие, при което също не се изисква разход на енергия от телата, за да се държат те по съответстващия на дадената гравитация начин. Ако правилно съм разбрал от досегашните ти обяснения, именно тук, в начина на третиране на пространството е и голямото разминаване между ОТО и КМ. ОТО разглежда гравитационното въздействие като изкривяване на пространство-времето, без участието на енергия, а КМ го разглежда като гравитационно поле с енергия.

Увеличението на диаметрите на двете галактики означава увеличение на всичко в тях, което значи, че един метър от преди увеличението също ще се увеличи 5 пъти, като пак ще си се нарича 1 метър и така разстоянието между двете галактики ще си остане същото. Освен това червеното (или пък синьо) отместване зависи не от разстоянието, а дали това, което излъчва светлината е неподвижно спрямо регистратора, дали се отдалечава или се приближава в момента на излъчването. За момента ми се струва, че за всичко се ползва енергията от разширението на Вселената (инфлатонното поле), като при вълните и елементарните частици тази енергия се “компресира” (“огъва” и “наслагва”) в самите частици, със силното, електромагнитното и слабото взаимодействие, в които те участват и в резултат на тази “компресия” около намачканата материя се образова “разреждане” на пространството. Това накрая води до преобръщането на отблъскващата гравитация на привличаща такава при масивните обекти - енергията на отблъскването там се ползва за компресията на масивните форми.

Представи си две сфери със съответните им два диаметъра и с дадено разстояние между техните центрове. Ако разстоянието между центровете на двете сфери нарастне 5 пъти и едновременно с това и диаметрите на двете сфери нарастнат 5 пъти - според двете сфери, те ще си стоят на едно и също разстояние една от друга през цялото време. Обаче, ако разстоянието между центровете на двете сфери нарастне 5 пъти, а диаметрите на двете сфери нарастнат по-малко от 5 пъти - на двете сфери ще им изглежда, че се отдалечават една от друга и ще има червено отместване на светлината им.

И още нещо интересно! В самите атоми има големи празни пространства, в които също би трябвало да протича постоянно разширение, както навсякъде другаде във Вселената, което би разцепило атомите в някой момент. Очевидно силното и електромагнитното взаимодействие са достатъчно преобладаващи, за да не може това да се случи.

Значението е, че ако галактиките се разширяваха, самите, със същия темп, с който се разширява и пространството на Вселената - ти нямаше да отчетеш червено отместване, а щеше да отчетеш светлина, като от статични, неподвижни една спрямо друга галактики. Нееднородности на реликтовото лъчение означават, че материята е била нееднородно разпределена във Вселената още в онзи най-ранен момент, когато е излъчила реликтовото лъчение и ако не греша - тази нееднородност се дължеше на някакви квантовомеханични особености.

Разширението на Вселената би искало да отмести светлината към червения спектър, но равно-пропорционално разширяване на самите галактики би върнало синия дял, който иначе щеше за се загуби и да се запази червеното отместване. Заради разминаването между пропорциите на разширяването на пространството и на свиването на галактиките се получава червено отместване на светлината им. Гравитацията на цялата материя във Вселената, като цяло, се отразява на разширението на Вселената, като цяло (формулата, която по-горе Скенер постави). Очевидно гравитацията не насмогва, което води до тъмната енергия (наличие на разширение на пространството, при това с леко ускорение). Разпределението на материята във Вселената, включително като галактики и звезди, зависи освен от гравитацията, също и от някакви нееднородности на реликтовото лъчение още в самото му начало, но този момент все още не ми е достатъчно ясен, за да го описвам по-подробно.

Има някакво сходство и едновременно и някаква разлика между вълните на микро- и тези на макро-ниво. Всичко започва от повсеместното разширение на пространството, неговата кривина, неговото огъване отвътре-навън (отблъскващата радиация). След някакви преобразувания на това повсеместно разширение се достига до материалните форми (включително полета и вълни) и в резултат на формирането на материята, като страничен ефект или крайна последица, повсеместното разширение се преобръща точно наопаки и кривината става отвън-навътре (привличащата гравитация). По-находчив анализ на приликите и разликите между микровълните и макровълните би могъл да даде някоя нова идея за ставащото между промяната на отлъскващата гравитация в привличаща гравитация.

Гледам - от всичките ти телесни отвори прелива мозък (затова сигурно ти е останал толкова малко за ползване). Задача с невъзможна трудност за празноглави простаци: Как антигравитационното поле в началото (инфлатонното поле с отблъскващата му гравитация - повтарям го, за да могат и тези с изтекъл мозък все нещо да позапомнят) достига в крайна сметка до типичното гравитационно поле с общопознатата, привличаща гравитация? Как точно, през какви стъпки отблъскваща кривина на пространството в крайна сметка се преобръща точно наопаки - в привличащата кривина на пространството? На всичкото отгоре има няколко важни момента: 1) И в двата случая става дума за едно и също нещо - изкривявания в диаметрално противоположни една на друга посоки на пространство-вемето, на самия фундамент на всичко! 2) Антигравитационният ефект се отнася за много по-голяма част от Вселената - условно по-"празните" пространства, а пък гравитационният ефект се отнася към много по-малки части от Вселената - галактиките. Гравитационната кривината на Вселената като цяло не успява да устои на антигравитационното въздействие (тъмната енергия). 3) Има диспропорция и по отношение на самите галактики. При стриктно балансирано разширение на всичко с разширението на пространството, освен че галактиките щяха да се разбягват, със същата пропорция те щяха и да увеличеват размерите си и наблюдателите в тях нямаше да регистрират никакъв ефект на разбягване (търсената от Айнщайн в началото статична Вселена, с галактики на еднакво разстояние една от друга през цялото време). Обаче галактиките не увеличават размерите си пропорционално на разбягването на центровете им една от друга и така наблюдателите в тях регистрират разбягването. Тоест - в района на самите галактики привличащата гравитация действа с по-голяма сила, отолкото действа силата на антигравитацията, която кара самите галактики да се разбягват една от друга. (Може би антигравитацията действа на по-големи площи и затова изглежда по-слаба, а гравитацията действа на по-малки, по-концентрирани площи и затова е по-мощна в рамките на тези по-концентрирани площи. Обаче пък антигравитацията продължава да се пълни с нова енергия и така разширението да се ускорява - тъмната енергия. Към привличащата гравитация такъв приток на нова енергия няма - образуването на нова материя е спряло и няма нова материя, която да увеличава гравитацията във Вселената като цяло.)

А вакуума, температурата и концентрацията на какво са свойство? Жокер - на пространството, което в действителност е поле (материя). Инфлатонното поле.

Когато имаш вакуумна камера с една метална сачма в нея - вакуумната камера ще си се обезвъздуши, докато всичко дишащо не измре в нея от задушаване, а металната сачма ще си остане непроменена. Вакуумът в камерата не е еднакъв навсякъде - има я и сачмата, - но това не му пречи да се засилва и да изстива, заедно с това. Не само имаме по-силен вакуум с разшряването, освен на местата с материални и гравитационни концентрации (галактиките, които са аналогът на сачмата във вакуумната камера), но също имаме и промяна на температурата, изстиване. Агрегатното състояние на Вселената, условно казано, се променя с времето от невъобразима горещина в самото начало (невъобразими концентрации на енергия в нищожно пространство, които са послужили и за образуването на цялата материя във Вселената впоследствие), до все по-хладно днес и в бъдеще, което се дължи точно на разширението и намаляването на енергийните концентрации на единица площ, като усреднени стойности. Имаме комплекс от няколко, не само от един, взаимосвързани фактори, които заедно потвърждават извода за разширяването на пространството. Вакуумът е само характеристика на съдържанието на енергия (вещество, материя) в единица пространство. Тук най-важният играч е пространството, като и самото то не е някаква празнота, а е поле. Поле (материя), което предизвиква отрицателна гравитация (антигравитация). И очевидно - това поле е динамично (разширява се) и фундаментално (поведението му се пренася върху абсолютно всичко във Вселената, върху всяка една галактика/"сачма" без изключение). Измерванията са посредством поведението на галактиките (разширяването) в съчетание с микровълновия космически фон (изстиването на реликтовото лъчение).

Въздухът не се вижда с просто око, значи - не съществува! Тука вече трепеш всичката риба по глупости!

Когато можеш да пипнеш Слънцето, да поплуваш в него (ако не се изпариш много преди да го достигнеш) - тогава можеш да твърдиш, че регистрираш Слънцето директно. Да, минаваш през въздуха и го вдишваш, затова него регистрираш директно, но Слънцето, Луната, колата на другата страна на улицата и безброй-безброй други неща регистрираш индиректно - чрез излъчените в случая със Слънцето и отразените в случая с Луната и колата фотони (освен ако не искаш да ми кажеш, че фотоните, които се улавят в очите ти са едновременно и Слънцето, и Луната, и колата и какво ли не друго, което виждаш, но не докосваш по някакъв начин!!!). Освен това и усещанията ти са индиректни, защото не протичат директно в мозъка ти, а се предават към него чрез нервни връзки от цялото ти тяло и чак тогава мозъка ти ги регистрира. Затова и когато някои хора имат нервни нарушения - те губят чувствителност на едни или други части от тялото си, възбудата от тях не достига до мозъка, той не може да я регистрира и затова не усещат нищо, прекъснала им се е индиректната връзка с мозъка. Чудя се, хора, не ви ли е някак срамно, да се излагате толкова елементарно, само заради единия спор?! Та, тия неща и децата ги знаят!!!

При някои от тези 16 уравнения (или при всичките) ли се случва разминаването между ОТО и КМ? И тези 16 уравнения сигурно описват ефектите, свързани изцяло с ОТО. Обаче КМ също трябва да внася своя принос от ефекти (като квантовомехавичните флуктуации на планкови дължини, например) и които ги няма в 16-те уравнения (тука е възможно да греша). Засега моето подозрение е, че едно по-пълно описание на прехода от микро към макро се крие в някакво съчетание между разширението на пространството и квантовомеханичните флуктуации на планкови дължини. Там би могло да има нещо като матрица, която да определя целия характер на взаимодействията и параметрите на частиците от Стандартния модел на частиците и взаимодействията. Нещо като увитите допълнителни измерения на планкови дължини при суперструнната теория (формите Калаби-Яу), макар аз да имам съмнение, дали това е правилното описание на допълнителните измерения (написал съм причините за съмненията си като мой коментар (накрая) в тази тема от форума:

По-интересният въпрос е, коя гравитация по-точно имаш предвид. Привличащата гравитация, която всички знаем се поражда от материята и условно може да се нарече последваща. Виж отблъскващата гравитация, свързана с разширението на Вселената - нея много лесно можем да приемам за основния феномен, върху чиято база се надграждат всички останали неща (включително материята и привличащата гравитация, породена от материалните сгъстени концентрации в звезди, планети и други подобни).

И ти ли системно не си в час, както гмладенов?! Говорим за ПРОСТРАНСТВОТО. Вакуумът е характеристика на пространстранството. Дори тук, на Земята, не в Космоса, получаваш вакуум, като бутало в цилиндър разширява с движението си пространството в цилиндъра и така изсмуква съдържанието на вакуумираната зона (естествено - ползват се и клапани). А с намаляването на съдържанието на веществото зоната се и охлажда (както се нагрява при свиване).

Вакуума се разрежда и охлажда (условно казано - преминава във все по-изстинало агрегатно състояние). Тука има и още един важен визуален ефект: когато си в стая и стените изведнъж започнат да се разширяват - това не въздейства на масите и столовете вътре, ами те си остават на сторите места и просто им се увеличава простора на движение. Обичайното разширение на интуитивната представа за пространство не въздейства на нещата в него. При разширението на Вселената не става по същия начин. Там разширението на пространството води до разширение заедно с него и на галактиките, все едно са залепени за него и на всичкото отгоре това има допълнителни телни особености (галактиките не нарастват, сами по себе си, заедно с разширението, ами условно запазват размерите си и само се раздалечават). Всичко това показва, че разширението на Вселената е вид поле (отблъскващата гравитация) и това поле взаимодейства (въздейства) с околността (и че има противоположно поле - привличащата гравитация). По-нагоре Скенер е написал нещо важно, което може да наложи някои промени в описанието, но ще го прегледам по-късно, защото съм на работа, а неговите коментари изискват повече внимание.

В пространството на тази Вселена се съдържат 6 различни категории негов пълнеж, които не позволят то да се нарече празно: 1) Вещество. Дори в дълбокия Космос има по няколко молекули водород но кубичен метър. 2) Тъмна материя. 3) Фотони (електромагнитни лъчения). 4) Квантовомеханични флуктуации на планкови дължини. 5) Гравитация. 6) Тъмна енергия (или още по-обхватно - отблъскваща гравитация). Гравитацията и тъмната енергия (или още по-точно - отблъскващата гравитация като цяло, която не се ограничава само до тъмната енергия) са характеристики на самото пространство.

По-измислен от теб няма. И аз спирам да ти отговарям.