Станислав Янков

И още нещо интересно! В самите атоми има големи празни пространства, в които също би трябвало да протича постоянно разширение, както навсякъде другаде във Вселената, което би разцепило атомите в някой момент. Очевидно силното и електромагнитното взаимодействие са достатъчно преобладаващи, за да не може това да се случи.

Значението е, че ако галактиките се разширяваха, самите, със същия темп, с който се разширява и пространството на Вселената - ти нямаше да отчетеш червено отместване, а щеше да отчетеш светлина, като от статични, неподвижни една спрямо друга галактики. Нееднородности на реликтовото лъчение означават, че материята е била нееднородно разпределена във Вселената още в онзи най-ранен момент, когато е излъчила реликтовото лъчение и ако не греша - тази нееднородност се дължеше на някакви квантовомеханични особености.

Разширението на Вселената би искало да отмести светлината към червения спектър, но равно-пропорционално разширяване на самите галактики би върнало синия дял, който иначе щеше за се загуби и да се запази червеното отместване. Заради разминаването между пропорциите на разширяването на пространството и на свиването на галактиките се получава червено отместване на светлината им. Гравитацията на цялата материя във Вселената, като цяло, се отразява на разширението на Вселената, като цяло (формулата, която по-горе Скенер постави). Очевидно гравитацията не насмогва, което води до тъмната енергия (наличие на разширение на пространството, при това с леко ускорение). Разпределението на материята във Вселената, включително като галактики и звезди, зависи освен от гравитацията, също и от някакви нееднородности на реликтовото лъчение още в самото му начало, но този момент все още не ми е достатъчно ясен, за да го описвам по-подробно.

Има някакво сходство и едновременно и някаква разлика между вълните на микро- и тези на макро-ниво. Всичко започва от повсеместното разширение на пространството, неговата кривина, неговото огъване отвътре-навън (отблъскващата радиация). След някакви преобразувания на това повсеместно разширение се достига до материалните форми (включително полета и вълни) и в резултат на формирането на материята, като страничен ефект или крайна последица, повсеместното разширение се преобръща точно наопаки и кривината става отвън-навътре (привличащата гравитация). По-находчив анализ на приликите и разликите между микровълните и макровълните би могъл да даде някоя нова идея за ставащото между промяната на отлъскващата гравитация в привличаща гравитация.

Гледам - от всичките ти телесни отвори прелива мозък (затова сигурно ти е останал толкова малко за ползване). Задача с невъзможна трудност за празноглави простаци: Как антигравитационното поле в началото (инфлатонното поле с отблъскващата му гравитация - повтарям го, за да могат и тези с изтекъл мозък все нещо да позапомнят) достига в крайна сметка до типичното гравитационно поле с общопознатата, привличаща гравитация? Как точно, през какви стъпки отблъскваща кривина на пространството в крайна сметка се преобръща точно наопаки - в привличащата кривина на пространството? На всичкото отгоре има няколко важни момента: 1) И в двата случая става дума за едно и също нещо - изкривявания в диаметрално противоположни една на друга посоки на пространство-вемето, на самия фундамент на всичко! 2) Антигравитационният ефект се отнася за много по-голяма част от Вселената - условно по-"празните" пространства, а пък гравитационният ефект се отнася към много по-малки части от Вселената - галактиките. Гравитационната кривината на Вселената като цяло не успява да устои на антигравитационното въздействие (тъмната енергия). 3) Има диспропорция и по отношение на самите галактики. При стриктно балансирано разширение на всичко с разширението на пространството, освен че галактиките щяха да се разбягват, със същата пропорция те щяха и да увеличеват размерите си и наблюдателите в тях нямаше да регистрират никакъв ефект на разбягване (търсената от Айнщайн в началото статична Вселена, с галактики на еднакво разстояние една от друга през цялото време). Обаче галактиките не увеличават размерите си пропорционално на разбягването на центровете им една от друга и така наблюдателите в тях регистрират разбягването. Тоест - в района на самите галактики привличащата гравитация действа с по-голяма сила, отолкото действа силата на антигравитацията, която кара самите галактики да се разбягват една от друга. (Може би антигравитацията действа на по-големи площи и затова изглежда по-слаба, а гравитацията действа на по-малки, по-концентрирани площи и затова е по-мощна в рамките на тези по-концентрирани площи. Обаче пък антигравитацията продължава да се пълни с нова енергия и така разширението да се ускорява - тъмната енергия. Към привличащата гравитация такъв приток на нова енергия няма - образуването на нова материя е спряло и няма нова материя, която да увеличава гравитацията във Вселената като цяло.)

А вакуума, температурата и концентрацията на какво са свойство? Жокер - на пространството, което в действителност е поле (материя). Инфлатонното поле.

Когато имаш вакуумна камера с една метална сачма в нея - вакуумната камера ще си се обезвъздуши, докато всичко дишащо не измре в нея от задушаване, а металната сачма ще си остане непроменена. Вакуумът в камерата не е еднакъв навсякъде - има я и сачмата, - но това не му пречи да се засилва и да изстива, заедно с това. Не само имаме по-силен вакуум с разшряването, освен на местата с материални и гравитационни концентрации (галактиките, които са аналогът на сачмата във вакуумната камера), но също имаме и промяна на температурата, изстиване. Агрегатното състояние на Вселената, условно казано, се променя с времето от невъобразима горещина в самото начало (невъобразими концентрации на енергия в нищожно пространство, които са послужили и за образуването на цялата материя във Вселената впоследствие), до все по-хладно днес и в бъдеще, което се дължи точно на разширението и намаляването на енергийните концентрации на единица площ, като усреднени стойности. Имаме комплекс от няколко, не само от един, взаимосвързани фактори, които заедно потвърждават извода за разширяването на пространството. Вакуумът е само характеристика на съдържанието на енергия (вещество, материя) в единица пространство. Тук най-важният играч е пространството, като и самото то не е някаква празнота, а е поле. Поле (материя), което предизвиква отрицателна гравитация (антигравитация). И очевидно - това поле е динамично (разширява се) и фундаментално (поведението му се пренася върху абсолютно всичко във Вселената, върху всяка една галактика/"сачма" без изключение). Измерванията са посредством поведението на галактиките (разширяването) в съчетание с микровълновия космически фон (изстиването на реликтовото лъчение).

Въздухът не се вижда с просто око, значи - не съществува! Тука вече трепеш всичката риба по глупости!

Когато можеш да пипнеш Слънцето, да поплуваш в него (ако не се изпариш много преди да го достигнеш) - тогава можеш да твърдиш, че регистрираш Слънцето директно. Да, минаваш през въздуха и го вдишваш, затова него регистрираш директно, но Слънцето, Луната, колата на другата страна на улицата и безброй-безброй други неща регистрираш индиректно - чрез излъчените в случая със Слънцето и отразените в случая с Луната и колата фотони (освен ако не искаш да ми кажеш, че фотоните, които се улавят в очите ти са едновременно и Слънцето, и Луната, и колата и какво ли не друго, което виждаш, но не докосваш по някакъв начин!!!). Освен това и усещанията ти са индиректни, защото не протичат директно в мозъка ти, а се предават към него чрез нервни връзки от цялото ти тяло и чак тогава мозъка ти ги регистрира. Затова и когато някои хора имат нервни нарушения - те губят чувствителност на едни или други части от тялото си, възбудата от тях не достига до мозъка, той не може да я регистрира и затова не усещат нищо, прекъснала им се е индиректната връзка с мозъка. Чудя се, хора, не ви ли е някак срамно, да се излагате толкова елементарно, само заради единия спор?! Та, тия неща и децата ги знаят!!!

При някои от тези 16 уравнения (или при всичките) ли се случва разминаването между ОТО и КМ? И тези 16 уравнения сигурно описват ефектите, свързани изцяло с ОТО. Обаче КМ също трябва да внася своя принос от ефекти (като квантовомехавичните флуктуации на планкови дължини, например) и които ги няма в 16-те уравнения (тука е възможно да греша). Засега моето подозрение е, че едно по-пълно описание на прехода от микро към макро се крие в някакво съчетание между разширението на пространството и квантовомеханичните флуктуации на планкови дължини. Там би могло да има нещо като матрица, която да определя целия характер на взаимодействията и параметрите на частиците от Стандартния модел на частиците и взаимодействията. Нещо като увитите допълнителни измерения на планкови дължини при суперструнната теория (формите Калаби-Яу), макар аз да имам съмнение, дали това е правилното описание на допълнителните измерения (написал съм причините за съмненията си като мой коментар (накрая) в тази тема от форума:

По-интересният въпрос е, коя гравитация по-точно имаш предвид. Привличащата гравитация, която всички знаем се поражда от материята и условно може да се нарече последваща. Виж отблъскващата гравитация, свързана с разширението на Вселената - нея много лесно можем да приемам за основния феномен, върху чиято база се надграждат всички останали неща (включително материята и привличащата гравитация, породена от материалните сгъстени концентрации в звезди, планети и други подобни).

И ти ли системно не си в час, както гмладенов?! Говорим за ПРОСТРАНСТВОТО. Вакуумът е характеристика на пространстранството. Дори тук, на Земята, не в Космоса, получаваш вакуум, като бутало в цилиндър разширява с движението си пространството в цилиндъра и така изсмуква съдържанието на вакуумираната зона (естествено - ползват се и клапани). А с намаляването на съдържанието на веществото зоната се и охлажда (както се нагрява при свиване).

Вакуума се разрежда и охлажда (условно казано - преминава във все по-изстинало агрегатно състояние). Тука има и още един важен визуален ефект: когато си в стая и стените изведнъж започнат да се разширяват - това не въздейства на масите и столовете вътре, ами те си остават на сторите места и просто им се увеличава простора на движение. Обичайното разширение на интуитивната представа за пространство не въздейства на нещата в него. При разширението на Вселената не става по същия начин. Там разширението на пространството води до разширение заедно с него и на галактиките, все едно са залепени за него и на всичкото отгоре това има допълнителни телни особености (галактиките не нарастват, сами по себе си, заедно с разширението, ами условно запазват размерите си и само се раздалечават). Всичко това показва, че разширението на Вселената е вид поле (отблъскващата гравитация) и това поле взаимодейства (въздейства) с околността (и че има противоположно поле - привличащата гравитация). По-нагоре Скенер е написал нещо важно, което може да наложи някои промени в описанието, но ще го прегледам по-късно, защото съм на работа, а неговите коментари изискват повече внимание.

В пространството на тази Вселена се съдържат 6 различни категории негов пълнеж, които не позволят то да се нарече празно: 1) Вещество. Дори в дълбокия Космос има по няколко молекули водород но кубичен метър. 2) Тъмна материя. 3) Фотони (електромагнитни лъчения). 4) Квантовомеханични флуктуации на планкови дължини. 5) Гравитация. 6) Тъмна енергия (или още по-обхватно - отблъскваща гравитация). Гравитацията и тъмната енергия (или още по-точно - отблъскващата гравитация като цяло, която не се ограничава само до тъмната енергия) са характеристики на самото пространство.

По-измислен от теб няма. И аз спирам да ти отговарям.

Добре, по-отракана от нас госпожице, отговори ми на следното: Каква е причината едни характеристики на частиците, като да речем спинът на сплетени частици или поляризацията на сплетени фотони да не съществуват преди и след тяхната регистрация, заради квантово-механичните неопределености, а други техни характеристики, включително и самото им съществуване да са един вид привилегировани и да не подлежат на квантовомеханичната неопределеност, заедно с липсата, несъществуването, вече споменати относно случаите на сплетени частици? И същият въпрос се отнася и за пространството и за материята въобще...

Човекът ти казва, че НИЩО НЕ Е ФИКСИРАНО КАТО ТАКОВА ВЕДНЪЖ ЗА ВИНАГИ, включително и това, че ти съществуваш материално (примерно). Днес изглежда така, но утре могат да излязат по-достиверни представи, че ти си в някаква духоподобна форма, откъдето контролираш дистанционно и неосъзнато едно холограмно изображение на образ на тяло, което се счита за материално и което смята, че си ТИ. Нищо не е гарантирано със сто-процентова сигурност, независимо колко сигурно изглежда в момента - това ти се казва. А от сегашните научни достижения по Големия взрив, инфлатонното поле, ентропията няма нещо по-добро и ти нямаш дори една стотна от нужните познания, за да ги опровергаеш и да предложиш на тяхно място нещо по-добро (примерно - баба Яга с метлата, както се шегува с теб Скенер понякога). Имаш само мантрата - аз съм невеж и докато не благоволя да науча нещо, то не е вярно!

Искаш да ти потвърждавам, че Земята непрекъснато се облъчва от електромагнитни вълни, минимум от Слънцето ли?! Няма да се занимавам с такива глупости, приятелю! Потърси си сам, че докато това Слънце грее - непрекъснато обсипва цялата Земя с елекромагнитната си енергия (светлината си)!

Науката се базира на това, че те има и че си безспорно материален. Точно както всичко останало в тази Вселена, с изключение на пространството само по себе си (без материята в него).

Ти дори не можеш да осъзнаеш, какво аз имах предвид под АБСОЛЮТНОТО, ТОТАЛНО НИЩО на някакво ниво. Аз имам предвид, че след като спинът на частица може да го няма преди и след регистрация - то има някакъв достатъчно сложен квантово-механичен механизъм, благодарение на който СЪЩЕСТВУВА ТРАЙНО, ИМА Я ПОСТОЯННО, цялата регистрирана до момента Вселена, с всичко в нея, включително и ние. Малък жокер - почти непрекъснато материята на всички планети във Вселената е бомбардирана от фотони, от всевъзможни лъчения (произхождащи както от звездите, така и не само от тях - реликтовото лъчение) и тази почти непрекъсната бомбардировка поддържа характеристиките и прави реални и съществуващи както атомите на веществата, така и електромагнитните лъчения, които ги бомбардират...

След като и ти започна да приемаш (най-накрая!) мнението на Скенер като сериозно обосновано в научен план - можеш да направиш и следващата стъпка и да започнеш да полагаш повече усилия за разбиране на потвърденото от науката досега, както непрекъснато те съветва той. И забележи, че мен Скенер ме коригира в определени неща, а теб направо те разнищва на пух и прах, във всички детайли! (Усещам, как много скоро ще съжалиш, че най-накрая и съвсем правилно призна Скенер за отлично подготвен в научен план... )

За да сме още по-точни - подскокът на потенциалите е довел до единствения случай на формиране на свръхподреденост, което е и Големия взрив, а също и отскока на ифлатонното поле към нулевата му средна стойност (в квантово-механичен смисъл), която е с ненулева енергия (затова инфлатонното поле е вид поле на Хигс). Още веднага след това започва да тече ентропия (постоянно разреждане към все повече и повече хаос), която ентропия продължава и днес и ще продължи и в бъдеще. Именно това е Стрелата на времето - постоянната, всеобхватна ентропия в тази Вселена след Големия взрив. Естествено, инфлатонното поле, което е в основата на всичко това не е НИЩО и както съвсем уместно отбеляза Скенер - то е материята в момента на Големия взрив. Има хипотези, според които всичко това започва от ядрото на невъобразима черна дупка, която преди това е погълнала някоя друга, предходна Вселена или даже няколко Вселени. Според други хипотези и в момента тази, нашата Вселена се намира някъде в черна дупка, която продължава да смуче енергия от своята Вселена и точно тази всмуквана енергия служи за разрастването на пространството на нашата Вселена. Всичко това обаче са все още неща, за които няма достатъчно данни за тяхното по-категорично приемане или отхвърляне, тоест - попадат в категорията на недоказаните съждения по гмладенов, които той, заради упоритото си невежество, се мъчи да припише на отдавна доказани закономерности в сферата на относителността и на квантовата механика. В момента ми е доста интересен въороса, дали силата на силното, електромагнитното и слабото взаимодействие (най-вече на първите две, защото слабото взаимодействие е с по-специфичен характер) не може да се окаже кратна, съотносима към силата на гравитационното взаимодействие, макар то да се явява най-слабото? Нещо като при характеристиките на електрона, които се оказват изненадващо точно кратни, съотносими към множество други характеристики в микро-, а даже и в макросвета. Нещо като планковите време, дължина и т.н., които са базирани на планковата константа и доста облекчават редица изчисления.

По принцип, на мен най-ми харесват предположенията, че Вселената произхожда от свръхкомпресирано ядро на хипер-гигантска черна дупка. Под действието на квантово-механичната неопределеност то е загубило стабилната си свръх-компресирана форма (затварянето на цялата енергия, пространство и време в една точка в центъра на дупката) и е станало "бяла дупка" (тази Вселена). Обаче, нито се знае със сигурност, какво се случва вътре в хоризонта на събитията на черните дупки, нито се знае, дали произходът на нашата Вселена има въобще нещо общо с черна дупка и ако да - дали това общо е с нейния център или пък с някой друг неин участък. Затова предпочетох да не спекулирам излишно с прекалено дискусионните предположения.