Станислав Янков

Под "физически вакуум" квантово-механичните флуктуации на планкови дължини ли имаш предвид, Малоум или нещо друго? Между другото, преди да съм започнал с първите опити за повишаване на знанията ми в сферата на квантовата механика, на базата на досегашия ми крехък досег с тази сфера - прави ми впечатление нещо много любопитно! Казва се, че под квантовомеханичната неопределеност не се има предвид просто повлияването на параметрите на фундаменталните частици от взаимодействието с другите частици, чрез които се установят въпросните параметри, а нещо по-същностно, дълбоко и фундаментално - принципен, генетичен елемент на неопределеност на самата реалност и съществуване. Този подход, пък и квантовомеханичното описание на възникването на Вселената, доста интересно напомня на някои така наречени окултни писания (да речем - от сорта на началото на "Тайната доктрина" на Елена Блаватска)! Естествено, квантовата механика драстично надминава по точност всякакви религиозни, окултни и сектантски писания относно Вселената и Света. Просто - човек натрапчиво добива усещането, че учените, които са разработвали квантовата механика (или поне една част от тях, не задължително всички), сякаш са разполагали с нещо като така наречените екстрасензорни способности. Дефинирането на особеностите на квантовата механика сякаш много се доближава до определени описания на хора, за които се твърди, че разполагат с екстрасензорни способности (установено е, че и най-признаваните от хората с твърдяни подобни способности, нямат 100-процентова познаваемост, а винаги грешат в някакъв процент от заявленията им). Казано по друг начин, ако квантовомеханичната неопределеност наистина е нещо много по-същностно от просто въздействие на проучващата частица над дотогавашните параметри на проучваната частица, то много лесно се стига до извода, че някак Вселената и по-конкретно нейния микросвят има достъп, обвързаност с човешкото съзнание (и/или подсъзнание) и не му позволява да достигне пълна и едновременна регистрация и осъзнаване на всички параметри на квантово ниво едновременно. А говорим само за човешкото осъзнаване и регистрация на тези процеси и характеристики, защото все още не е известно да има други животни, освен човека, които да обмислят характера на елементарни частици от сорта на кварки, лептони и бозони. Сякаш има директна, пряка, непосредствена връзка между човешкото съзнание (и/или подсъзнание) и процесите на квантови равнища.

За да се полигавя за малко и аз със смешки. Защо? Забранено ли е? За какво мислиш, че по-дълбоко запознатите с физиката коментатори, от сорта на Скенер и 5-6 други, отговарят и на някои доста нелепи коментари тука? В част от случаите - просто за да се позабавляват малко. Естетствено, в друга част, когато има смисъл - и за да са полезни, разбира се, но с част от отговорите си просто се забавляват с твърдоглавото невежество.

Продължаваш, значи! Не виждаш заоблянето! Добре! Да качим още малко височината (отдалечеността от повърхността на Земята)! Снимка на Земята с МКС на фона (направена е от друг космически апарат, ако не можеш сам да се досетиш) и ако и това не ти стига - можеш да се научиш на търсене с Гугъл и да разгледаш снимки на Земята от още по-далече (от програмите Аполо, включващи дори снимки на Земята от Луната). С това времето ми за благотворителност към хората в неравностойно положение приключва - нататъка ще си търсиш сам, а ако не си съгласен с кадрите, винаги си добре дошъл с твои снимки на Земята от височината на МКС, на които да се вижда, че е като тавата в кухните ни (или нещо подобно, само не и твърдяното елипсовидно, почти сферично). Успех и с най-голямо нетърпение очаквам снимките ти с плоската Земя от височината на МКС (след като не можеш да забележиш заоблянето на хоризонта от височината на самолет).

Съвсем наясно си е с нещата. Само се прави на глупак, за да си намери идиоти, които да му се вържат и да се бъзика с тях. Пък, ако не се намерят такива - ще позатроли малко за забавление. Миналата година на два пъти летях със самолет до Германия и дори от тези височини вече се вижда сферичната форма на Земята. Да прелети със самолет от София до черноморието ни и лесно ще види сам всичко, доста евтино. Пък ако и след това си продължи да ги плещи същите - значи или е луд, или нас ни смята за луди.

Снимки от Космоса, пич! Снимки от Космоса! Гарантирана висичина, при която Земята гарантирано трябва да е кръгла според общоприетите твърдения, но ти да я щракнеш с телефончето и да ни я покажеш, каква плоска тепсия е всъщност. Дотогава, няма смисъл да губиш и твоето, и нашето време с философстване. Ние не ходим да пасем трева, както вероятно си си въобразил. Снимки чакаме! Снимки! Хващай се в ръце и - ВПЕРЬОД! АТАКА! Така ще ни скриеш топката, че ще се облещим от изненада! Дерзай!

Приятел, що не се изстреляш в Космоса и да заснемеш плоската Земя с телефончето?! Направо ще разбиеш всички, а на нас тук просто ще ни увиснат ченетата от разбиването на тази глобална конспирация, че Земята уж била кръгла!!! И не е чак толкова сложно - трябва ти много по-малка височина от тази, на която е европейската космическа станция. Пък и напоследък няколко компании предлагат обиколка в Космоса срещу много по-тънко заплащане в сравнение с космическа програма. Даже тук имаше статийки, че се подготвял космически бар. Само щракваш плоската Земя с телефона и ни пращаш да пасем патките... И аз когато имам някакви съмнения в науката, първо научавам, какво и защо твърди тя за даденото съмнително нещо и чак тогава се излагам (прекалено често съм бил твърде мързелив и/или неспособен да науча повече от вече известните детайли и затова не ми излизат сметките). Ето, досега въртях, суках всякак, за да не се сблъсквам с квантовата механика, ама всичко, дето ме интересува, е пронизано от нея и искам-неискам - ще ми се наложи да позадълбоча, доколкото успея и в тази област... Трябват страшно много знания, за да си обясниш някои неща и или ще си напънеш задника, да понаучиш повече, или ще си останеш с упоритото плещене на глупости. Очаквам разбиващи кадри от Космоса на тавата на плоската Земя...

Да, това беше много полезно! И при твоето предишно насочване по въпроса, и при клипче от Малоум за по-нагледно представяне на детайли от квантовата механика, аз написах, че квантовата механика ми е най-трудната за възприемне, макар да не се съмнявам в нейната резултатност. Но всеки път, когато се помъча да разбера по-добре нещо от естеството на елементарните частици и на взаимодействията, дълбокото непознаване от моя страна на квантовата механика веднага ме препъва. Слабите ми познания в областта на квантовата механика са ахилесовата ми пета (и другаде имам доста пропуски, но при КМ са най-големите). Да те помоля, Скенер, да обясниш по-подробно, какво имаш предвид под нарушаване на ограничението за скоростта на светлината при представянето на спин-а като въртене на частца около собствената ос (само от гледна точка на СТО, без КМ - вече разбрах, че КМ не позволява размерност и форми на елементарни частици)?

Впрочем, да не би ти да имаше предвид, че ако се менеше заряда на електрическото поле, то всяка електромагнитна вълна, без изключение, щеше да взаимодейства със заредените частици, в зависимост от това с кой от променящите се знаци са срещнали заредената частица фотоните на тази вълна? Явно съм сбъркал, но тогава какво на електрическото поле на вълна се променя над и под нулата?!

Вероятно съм го написал неясно. Но има и някои разлики с твоето представяне. След като и фотонът, и електронът, и всички останали елементарни частици са идеални точки съгласно квантовата механика, значи за такива точки просто са избрани центровете на полетата, където ефектът им е най-висок. Заряд без поле не съществува, зарядът е просто количеството на взаимодействието (елементарен заряд) и неговият знак (плюс или минус). Полето е това, което играе ролите и предполагам, че електрическото поле може да се опише по идентичен начин на гравитацията, но освен привличане, при него има и отблъсквани (ама и срещу гравитацията има разширяване на Вселената). Според знака на заряда, полето се представя като насочено навън (положителен заряд) или навътре (отрицателен заряд). Фотонът е идеална точка, точно както и електрона, но при фотона електрическото поле се държи различно от електрическото поле при електрона (магнитното поле зависи от характера на електрическото поле). Ако държим да кажем, че фотонът има някакъв електрически заряд (и фотонът е точков, както електрона и има електрическо поле, както електрона), то зарядът на фотона непрекъснато се променя на положителен, след това на отрицателен, отново на положителен и т.н. Зарядът на електрона е само отрицателен. Аз така разбирам графиката на електрическото поле на електромагнитната вълна, където стойността над нулата е положителното поле, а след това стойността под нулата е отрицателното поле и последователното редуване на двете по посока на движението представлява електромагнитната вълна (магнитното поле винаги си се увива перпендикулярно на електрическото поле). Освен, ако не съм разбрал правилно, де!

Засега ми се струва, че “пространство е една от скоростите на движение спрямо наблюдателя. Едно фундаментално движение в основата на всички последващи движения (на вълни, на частици, на хора и животни, на планети, галактики, купове и свръхкупове). Много, много бавно движение от наша гледна точка, с много голяма разгърнатост (дължина, когато иде реч за едното от трите пространствени измерения), във което се разгръщат всички останали, все по-бързи движения, до скоростта на светлината ван вакуум.

Докато пишех в отговор на Скенер, мислех как да опиша поведението на електрическото поле и сбърках вълна с поле. Когато видях грешката си, вече не можех да редактирам.

Може би е по-точно да се каже, че не съществува “празно” пространство (пространство с нищо). Непрекъснато има квантово-механични флуктуации на планкови дължини и сплетени множества от електромагнитни полета (някои от тях - под формата на елементарни частици). Навсякъде, без изключение!

https://youtube.com/watch?v=r18Gi8lSkfM&feature=share

Електромагнитната вълна има непрекъснато менящо се електрическо поле - при единия му пик (нагоре по координатната система) положително, след това (надолу по координатната система) отрицателно. После - отново нагоре за положително и така се мени. Магнитното поле се мени по другата ос, наляво и надясно. Повече електромагнитни полета се наслагват едно върху друго (да кажем - с леко изместени фази), но положителните и отрицателните цикли на електрическото поле се запазват спрямо всички наблюдатели и така и си остават електромагнитни вълни. В някои случаи повече вълни, евентуално с леко изместване на фазите, може всички заедно да се ориентират по такъв начин спрямо всички наблюдатели, че наблюдателите да могат да отчитат само положителната компонента на електрическото поле. Заради наслагването на повече вълни - електрическото поле да се засилва до размера на заряда на електрона и да става плътно, без редуване с отрицателно. (Противоположните компоненти на такива вълни може дори да формират един вид “огледален” свят, с противополжния знак на частиците в сравнение със знака им в нашия свят.)

Може ли елементарните частици да са съчетаване помежду им на повече електромагнитни вълни, но с такива фази, че всички наблюдатели да могат да регистрират само единия полюс на елекрическата им компонента - само отрицателния или само положителния, в зависимост от частицата (кварк или лептон), засилен поради наслагването един върху друг на заряда на повече съчетани една с друга вълни? Другия заряд също да си го има, но да е недостъпен за регистрация от наблюдателите.

Не виждам разликата. Аз не знам доказано различно тълкуване на червеното отместване и докато не се появи такова доказано тълкуване (след толкова десетилетия научен напредък - все още не се е появило) - за мен това е единственото обяснение. Няма ервено отместване, което да не значи отдалечаване от наблюдателя. Ако ти вярваш в извънземни и други такива неща - това си е твое право, но аз не съм длъжен да вярвам на все още недоказани неща. Дълбините на океана също не могат да се ползват за отправна система - навсякъде изглежда еднакво и няма за какво да а заловиш. Казваш ми, че океанът е нищо и го няма ли?! Не знам, човече! Може би е добра идея да си премериш температурата! Определено не си в кондиция в момента!

Разширява се! Доказано все по-далечните галактики се отдалечават с все по-голяма скорост от нашата. Как в детайл ще се интерпретира този факт - това вече е друг разговор. Пространството не е нищо. То е движение с определени характеристики спрямо възприятията на наблюдателите. Ти възприемаш протяжност, дължина, която е толкова огромна, че се възприемаш, като да си “вътре” в нея. И на всичкото отгоре има подобна гигантска протяжност и в широчина, и във височина. Това означава конкретни неща спрямо твоите възприятия - НЕЩО (пространството в дължина, широчина и широчина) се движи със страшно малка скорост спрямо всяко едно твое атомче, че ти възприемаш това нещо като гигантски дълго, чиито краища не можеш да достигнеш и след милиарди години пътуване със скоростта на светлината. Това е всичко друго, само не и “нищо”!

На мен ми се струва, че разширяване на Вселената би трябвало да има. Наблюдава се някакво подобие между най-голямото и най-малкото. Законът за гравитационното привличане е много подобен на закона на Кулон, а при електричните заряди освен привличане има и отблъскване. И за гравитацията би трябвало да има някакъв отблъскващ аналог. Нека погледнем по-внимателно. Имаме Вселена, цялата - пронизана от всякакви вълни. При съчетаването на всякаквите видове вълни се получават различни вълнови съчетания, при някои от които фотони се разделят на масивни частици и античастици. Като се съобразим с изискването на квантовата механика, фотоните да са точкови частици, можем да предположим, че те представляват точка, която се движи по спирала с централна ос - посоката на движение на фотона. С движението си по този начин, точката-фотон предизвиква спиралообразно електрическо поле, което непрекъснато променя електрическия си заряд от положителен на отрицателен и обратно. Поради постоянното движение на фотона, около електрическото му поле се регистрира и магнитно поле. При определени съчетания на електромагнитни вълни, позицията на електрическото поле се измества от непрекъснато меняща се на само отрицателна или пък само положителна (два фотона започват да се регистрират като масивна частица и античастица) и частицата от движеща се спиралообразно, би могла да се приема като условно неподвижна спрямо наблюдателите и електрическото и’ поле започва да изглежда като излъчвано сферично от точката на частицата (когато има движение между частицата и наблюдателя се регистрира и магнитно поле). Всичко това навежда на мисълта, че нещо такова би трябвало да има и спрямо гравитацията и срещуположно разширение на пространството.

Малоум беше пуснал статия за хипотеза, според която понеже все по-отдалечените галактики се наблюдават все по-назад в миналото, то в най-далечното минало те се отдалечавали най-бързо, а все по-близо до нашето време отдалечаването се забавяло все повече.

Най-вероятно написаното от теб е точната история. Аз съм го чел така, както го описах, но в популярна литература и ми се струва, че съм го срещнал в невярна интерпретация.

Названието “Големият взрив” е подвеждащо и е станало такова скоро след първата му употреба. Когато се говори за “взрив”, хората си представят точка, в която нещо си избухва и така пространството започва да се разширява сферично около тази точка (тя се явява център), с еднаква или с намаляваща скорост (примерно - със скоростта на светлината във вакуум). Това е била и първата представа за разширението на Вселената, откъдето е дошло и названието за Голям взрив. С времето, обаче теорията се развила и се променила, установило се, че все по-далечните галактики се разбягват с все по-голяма скорост, вместо с една и съща такава, което значи, че разширението не става само в една точка, а във всяка точка на пространството, поради което с все по-голямото разстояние скоростта на разширение се допълва и тогава описанието като Голям взрив вече е подвеждащо. Това название се е запазило, за да отдаде почит на родоначалниците, но поради това пък не е точно и подвежда.

Гургулицата е сокол, лъжат ни, че е гургулица! Нека някой ми докаже, че гургулицата е сокол и ще стана по-склонен към сериозно разглеждане на тази тема. Между другото, наскоро умря един плоскоземец, докато установяваше, че Земята си е сферична.

Кое точно забранява, да има разширение на пространството, без да има Голям взрив?! Нали знаеш, че отдавна под Голям взрив не се разбира нещо да пуцне и да се разлети пространство навсякъде, докато гравитацията не спре това разширение (или ако не може да го спре - то да си продължи със скоростта, до която е достигнало при преодоляването на гравитационното възпиране). Отдавна под разширяване на пространството се разбира поток на движение отвътре-навън във всяка точка на сегашното пространство и при това - с бавно ускоряваща се скорост. Просто - поредната перспектива на разглеждане, от която се регистрира някакво движение.

Честно казано, моделът с Големия взрив е също толкова спекулативен, колкото и този - всички, включително приемащите модела за взрива, уточняват наличието на големи неясноти, свързани с него. Аз не отхвърлям модела за Големия взрив, но този, според който нашата Вселена е черна дупка и енергията за разширението на пространството (тъмната енергия или пък инфлатонно поле според други теории) идва от поглъщаната от тази черна дупка материя/енергия от нейната Вселена, изглежда по-вероятно и по-съпоставимо с особеностите на нашата Вселена и нейните черни дупки. Едва ли случайно Стивън Хокинг считаше черните дупки с тяхната сингулярност, като добър аналог на състоянието на Вселената ни преди Големия взрив (ако не съм разтълкувал погрешно написаното в книгите му). Струва ми се много голяма слабост на сегашните модели на елементарните частици, че не включват постоянното разширение на вселенското пространство, както и противоположното му гравитационно въздействие на цялата Вселена (явно между двете има малка разлика, поради което се и регистрира бавното ускоряване на разширението на днешната ни Вселена). Ако разгледаме по-внимателно нещата, при заредените елементарни частици (конкретно - електрона) електрическото поле излиза от идеалната точка, определяна като център на частицата и се разпространява във всички посоки, сферично, като същевременно намалява с отдалечаването си от центъра на частицата. Ако досега неподвижният спрямо частицата наблюдател започне да се движи спрямо нея, освен изменение на електричното поле на частицата, този наблюдател ще отчете и липсващо преди това магнитно поле, с централна ос - оста на неговото движение спрямо елементарната частица, но с противоположна на неговата посока и с посока на въртене на магнитното поле по часовниковата стрелка, гледано от зодното страна на магнитната ос. Поведението на електричното поле много наподобява начина на разширяване на вселенското пространство, но не става дума за него - електричното поле действа като разширяване (отблъскване) при едноименни заряди, но пък действа като свиване (привличане) при разноименните заряди. Значи, въздействието върху същността на елементарните частици на вселенското разширяване на пространството е на някакво по-фундаментално ниво. Има повече преплетени движения, свързани с елементарните частици (от гледна точка на налюдател, спрямо който те са в покой), отколкото сегашните им модели представят. Бихме могли да разглеждаме елементарните частици като съставени от различни пластове, от които само един е идеалната точка, изисквана от квантовата механика, но друг пласт, при това с пространствено измерение, е този на електрическото поле на съответната частица и би могло да има и някакви допълнителни, вътрешни пластове, свързани с пресичането на това електрично поле с поле на разширението на Вселената и с поле на общото гравитационно въздействие на масата на Вселената.

Засега не съм успял да намеря повече, освен цитираната статия. Потърсих по споменатите в статията имена на тримата физици, но вероятно изписвам нещо неправилно на английски и засега гугъла не дава резултат. Надявам се нататъка да излязат повече подробности или пък някой по-осведомен да насочи към нещо повече по темата.