Станислав Янков

Добре, по-отракана от нас госпожице, отговори ми на следното: Каква е причината едни характеристики на частиците, като да речем спинът на сплетени частици или поляризацията на сплетени фотони да не съществуват преди и след тяхната регистрация, заради квантово-механичните неопределености, а други техни характеристики, включително и самото им съществуване да са един вид привилегировани и да не подлежат на квантовомеханичната неопределеност, заедно с липсата, несъществуването, вече споменати относно случаите на сплетени частици? И същият въпрос се отнася и за пространството и за материята въобще...

Човекът ти казва, че НИЩО НЕ Е ФИКСИРАНО КАТО ТАКОВА ВЕДНЪЖ ЗА ВИНАГИ, включително и това, че ти съществуваш материално (примерно). Днес изглежда така, но утре могат да излязат по-достиверни представи, че ти си в някаква духоподобна форма, откъдето контролираш дистанционно и неосъзнато едно холограмно изображение на образ на тяло, което се счита за материално и което смята, че си ТИ. Нищо не е гарантирано със сто-процентова сигурност, независимо колко сигурно изглежда в момента - това ти се казва. А от сегашните научни достижения по Големия взрив, инфлатонното поле, ентропията няма нещо по-добро и ти нямаш дори една стотна от нужните познания, за да ги опровергаеш и да предложиш на тяхно място нещо по-добро (примерно - баба Яга с метлата, както се шегува с теб Скенер понякога). Имаш само мантрата - аз съм невеж и докато не благоволя да науча нещо, то не е вярно!

Искаш да ти потвърждавам, че Земята непрекъснато се облъчва от електромагнитни вълни, минимум от Слънцето ли?! Няма да се занимавам с такива глупости, приятелю! Потърси си сам, че докато това Слънце грее - непрекъснато обсипва цялата Земя с елекромагнитната си енергия (светлината си)!

Науката се базира на това, че те има и че си безспорно материален. Точно както всичко останало в тази Вселена, с изключение на пространството само по себе си (без материята в него).

Ти дори не можеш да осъзнаеш, какво аз имах предвид под АБСОЛЮТНОТО, ТОТАЛНО НИЩО на някакво ниво. Аз имам предвид, че след като спинът на частица може да го няма преди и след регистрация - то има някакъв достатъчно сложен квантово-механичен механизъм, благодарение на който СЪЩЕСТВУВА ТРАЙНО, ИМА Я ПОСТОЯННО, цялата регистрирана до момента Вселена, с всичко в нея, включително и ние. Малък жокер - почти непрекъснато материята на всички планети във Вселената е бомбардирана от фотони, от всевъзможни лъчения (произхождащи както от звездите, така и не само от тях - реликтовото лъчение) и тази почти непрекъсната бомбардировка поддържа характеристиките и прави реални и съществуващи както атомите на веществата, така и електромагнитните лъчения, които ги бомбардират...

След като и ти започна да приемаш (най-накрая!) мнението на Скенер като сериозно обосновано в научен план - можеш да направиш и следващата стъпка и да започнеш да полагаш повече усилия за разбиране на потвърденото от науката досега, както непрекъснато те съветва той. И забележи, че мен Скенер ме коригира в определени неща, а теб направо те разнищва на пух и прах, във всички детайли! (Усещам, как много скоро ще съжалиш, че най-накрая и съвсем правилно призна Скенер за отлично подготвен в научен план... )

За да сме още по-точни - подскокът на потенциалите е довел до единствения случай на формиране на свръхподреденост, което е и Големия взрив, а също и отскока на ифлатонното поле към нулевата му средна стойност (в квантово-механичен смисъл), която е с ненулева енергия (затова инфлатонното поле е вид поле на Хигс). Още веднага след това започва да тече ентропия (постоянно разреждане към все повече и повече хаос), която ентропия продължава и днес и ще продължи и в бъдеще. Именно това е Стрелата на времето - постоянната, всеобхватна ентропия в тази Вселена след Големия взрив. Естествено, инфлатонното поле, което е в основата на всичко това не е НИЩО и както съвсем уместно отбеляза Скенер - то е материята в момента на Големия взрив. Има хипотези, според които всичко това започва от ядрото на невъобразима черна дупка, която преди това е погълнала някоя друга, предходна Вселена или даже няколко Вселени. Според други хипотези и в момента тази, нашата Вселена се намира някъде в черна дупка, която продължава да смуче енергия от своята Вселена и точно тази всмуквана енергия служи за разрастването на пространството на нашата Вселена. Всичко това обаче са все още неща, за които няма достатъчно данни за тяхното по-категорично приемане или отхвърляне, тоест - попадат в категорията на недоказаните съждения по гмладенов, които той, заради упоритото си невежество, се мъчи да припише на отдавна доказани закономерности в сферата на относителността и на квантовата механика. В момента ми е доста интересен въороса, дали силата на силното, електромагнитното и слабото взаимодействие (най-вече на първите две, защото слабото взаимодействие е с по-специфичен характер) не може да се окаже кратна, съотносима към силата на гравитационното взаимодействие, макар то да се явява най-слабото? Нещо като при характеристиките на електрона, които се оказват изненадващо точно кратни, съотносими към множество други характеристики в микро-, а даже и в макросвета. Нещо като планковите време, дължина и т.н., които са базирани на планковата константа и доста облекчават редица изчисления.

По принцип, на мен най-ми харесват предположенията, че Вселената произхожда от свръхкомпресирано ядро на хипер-гигантска черна дупка. Под действието на квантово-механичната неопределеност то е загубило стабилната си свръх-компресирана форма (затварянето на цялата енергия, пространство и време в една точка в центъра на дупката) и е станало "бяла дупка" (тази Вселена). Обаче, нито се знае със сигурност, какво се случва вътре в хоризонта на събитията на черните дупки, нито се знае, дали произходът на нашата Вселена има въобще нещо общо с черна дупка и ако да - дали това общо е с нейния център или пък с някой друг неин участък. Затова предпочетох да не спекулирам излишно с прекалено дискусионните предположения.

Виждаш ли колко си смешен! Трябва да си наистина много ограничен, да вярваш, че Хитлер е съществувал наистина! Нито си го виждал, нито можеш да покажеш и една негова костичка, даже и милиграм изгорено месце, за което да докажеш, че наистина произхожда от човек Хитлер. И, ето ти още едно доказателство: ако Хитлер наистина беше съществувал, сега Германия щеше да е в изолация заради делата му, а днес всички други държави си общуват и си търгуват с Германия! Това е, защото Хитлер е измислица, фалшификация и не е съществувал реално. Ето, да видиш, как се държите, заедно с гмладенов, лапландеца (той нещо е поизчезнал напоследък - може да е с нов профил) и още един-двама други! Това е вашето поведение - непрекъснато отричане на очевидни и доказани неща! (Не съм сигурен, че сте чак толкова глупави, по-вероятно ми се струва, че се лигавите, за да си намирате занимавка в свободното време.)

Хубаво, де! Кажи, ти кога си го видял? Кой жив човек го е виждал? Ако се появи някой, който да твърди, че го е виждал - лъже. Вече обясних защо. Няма жив човек днес, който да е виждал реално Хитлер. Това е измама и всички, които вярвате на това или твърдите, че е истина, сте или глупаци, или съзнателни лъжци, които (вероятно срещу заплащане) участвате в манипулирането на обществото. Създаване на легенди, чрез които да се контролира тълпата и да се насочва в желаната посока (по-пълно подчинение на скрития и лъжлив елит).

Да раздвижим малко нещата с по-конкретни неща за Големия взрив! Нека разгледаме само първото, което се появява, след като потенциал на поле на Хигс отскочи, под въздействието на квантово-механичните флуктуации (квантово-механината неопределеност). Както се знае, полето на Хигс се характеризира с особеност, че за разлика от всички останали полета, при него нулевата му енергия не съвпада с нулевата му средна стойност (когато средната му стойност е нула, енергията му е над нулата, а когато енергията му е нула - средната му стойност е над нулата - поле с ненулева стойност на вакуумното средно). Когато това поле отскочи, заради квантово-механичните флуктуации, до нулевата си средна стойност - то става преохладената поле на Хигс, енергията му се повишава до онази стойност, необходима за образуването на цялата материя в нашата Вселена (включително цялото електромагнитно лъчение във Вселената) и това поле става инфлатонно поле. Първоначално няма материя - тя се образува след 10 на минус 35 части от секундата или времето, през което полето на Хигс (инфлатонното поле) възвръща нулевата си енергия (и ненулевата средна стойност), а цялата тази освободена енергия става материята във Вселената и тогава започва да действа гравитацията. До този момент има само невъобразимо разширение, инфлационно раздуване на Вселената, под въздействието на отрицателното налягане на инфлатонното поле и на отблъскващата гравитация вследствие на това налягане. (След 10 на минус 35 части от секундата бурното, инфлационно разширение на Вселената значително се забавя под гравитационното въздействие на образуваната материя, но не спира изцяло, като продължава плавно да разширява и разрежда Вселената, през което време нова материя, която да повишава още гравитацията във Вселената повече не се образува. Това плавно продължаващо разширение води до плавно намаляване на силата на гравитацията и в крайна сметка води до постепенно увеличаване на скоростта на разширение на пространството, наречено тъмна енергия.) Сега нека разгледаме хипотетична ситуация, при която във Вселената няма никаква материя и действа само инфлационното разширение на инфлатонното поле. Погрешната представа е, че това е нещо като балон, който обаче се пълни с въздух (област на разширението) не от една точка някъде по периферията си, а от една точка в центъра си. Това значи, че в един момент х1 балонът ще се състои условно от само една точка (един сферичен участък с някакъв кубичен, тримерен размер v1). В следващия момент х2, равен по продължителност на х1, сферичният участък ще увеличи радиуса си с още един кубичен размер v1 и така ще стане с общ размер два пъти v1 и т.н. Примерно, през следващия времеви период х1 милион, равен на един милион пъти времето х1, сферата ще е увеличила кубичния си обем на v1 милион, който ще е равен на един милион пъти v1. Както при всеки балон, който се пълни равномерно с въздух от само едно място (примерно - чрез много малко въздушно компресорче), колкото по-голям става балонът - толкова по-бавно изглежда, че продължава неговото издуване. При разширението на Вселената въобще не е така! При него само моментът х1 съвпада с първото описание. При моментът х2 около точката от х1 се образуват условно цели шест нови точки, които обграждат първата точка отвсякъде, общият брой точки става седем и така пространството в момента х2 нараства седем пъти кубичния обем v1 от първия момент х1. При третия момент х3, всяка от седемте точки се увеличава с по още шест точки и така точките стават общо 42, а общият обем на пространството става 42 пъти кубичния обем на момента v1 и т.н. В този случай въздух за разширението на балона навлиза не само през първата точка в средата, а през абсолютно всяка една налична точка в дадения момент (при момент х2 - 7 точки, а при момент х3 - 42 точки). Все повечето нови точки водят до навлизането на все повече въздух за разширение през всяка от тях (всеки нов участък е участък на разширение на пространството) и това води до буквално експлозивно издуване на пространството на Вселената. Ето това представлява разширяването на пространството на Вселената и то бива забавено за известно време от гравитацията на материята във Вселената, но не бива спряно изцяло, поради което накрая отново започва да надделява (тъмната енергия).

Кой го е видял Хитлер? Ти кога си го видял? Има разни твърдения на някакви хора, но те са недоказани - тълкувания на подбрани факти или чисти измислици. Снимките и филмите са фалшификации, като фалшификацията с уж кацането на хора на Луната (всъщност - гмладенов май беше точно един онези, които отричат кацането на хора на Луната и че всичките кадри за уж такова събитие са фалшиви). По онова време фотографията и филмографията все още са се развивали и не е възможно да се произведат толкова много автентични кадри. Всичко, което уж показва Хитлер са фалшификации, правени с приличащи си актьори, които фалшификации са създавани във все по-големи количества през десетилетията, от когато за първи път са решили да измислят лъжата, че уж такъв човек е съществувал. В бъдеще фалшификациите с Хитлер ще станат още повече - такива продължават да се произвеждат и днес. Това е положението - Хитлер не може да е съществувал, изглежда прекалено ненормален и е още по-ненормално толкова много хора да му се вържат и да го следват. Всички, които твърдите, че Хитлер е съществувал реално, а не е голям, грозен фалшификат за манипулация на тълпите или не сте от най-умните и лесно се заблуждавате, или умишлено лъжете (ако е така - може би ви плащат нещо, за да поддържате тая фалшива приказка). Дано ти е харесало влизането ми в ролята на гмладенов, на лапландеца и на теб, само че по въпроса за Хитлер - аз доста се забавлявам!

Може, но вероятно си забелязал, че когато на мен ми се каже, че нещо не е вярно (например - някогашното ми грешно виждане, че масата на масивните тела се променя с промяната на скоростта на движение на тези обекти един спрямо друг) - аз не се озлобявам и да продължавам да си повтарям моето напук, като латерна, а започвам да търся добри и детайлни обяснения, защо греша. И ако положа достатъчно усилия - ги намирам, включително и с помощ тук. Научното изискване всяко ново, различно гледище първо да премине през оценка на останалите капацитети в научната общност не е някаква злонамерена приумица, която да пречи на купища нови гении лесно да задминат сега-установените фактори в научната общност. Това е съвсем целенасочено сито, което да ограничи навлизането на недоказани и особено на доказано неверни твърдения. Ако го няма това сито, много лесно и науката ще се изроди в купища религиозни течения, всяко от които ще има безброй клонове и секти. Освен това - гениите не растат под път и над път, на цели гроздове и затова някой си непрекъснато да се чуди, как да им пречи. За мен досадните неприятници са два вида: 1) Някой знае повече от теб, но когато критикува виждането ти не обяснява, къде и защо грешиш, а само ти казва, че не е така и не знаеш достатъчно. Аз не съм от тези, които по никакъв начин не могат да възприемат добро обяснение и мен подобно отношение (основателно в други случаи - и аз го прилагам спрямо някои) ме дразни много. 2) Някой започва да си върти като латерна неговото и отрича очевидни и доказани неща, било нарочно, било, защото не е в състояние да осъзнае всичките форми на обяснения, които му се предлагат.

Най-разумното е да работиш с най-доброто налично за момента. Ако "само" моделите засега показват нещо и ти не си в състояние да достигнеш до нещо по-добро - ползваш наличното, за да вървят нещата и да продължиш напред. А пък когато излезе нещо по-добро (или пък ти самият го предложиш) - тогава изоставяш старото и продължаваш да ползваш по-доброто. Границата от доказателства е - заключенията на тяхна база да ти вършат работа за продължаване нататък. А пък ако ти не можеш да откриеш удовлетворяващи доказателства в цялата наука (като гмладенов, лапландеца и други като тях) - отказваш да се занимаваш с науката и отиваш да се занимаваш с плетки, с основаване на религиозна секта върху основата на твоите представи за света или да правиш, каквото друго там те влече.

Всички днес сме се родили повече или по-малко време след смъртта на Хитлер и не сме го видяли, нито има някъде изложени останки от тялото му (пък били те и обгорени, щом като са го запалили). Значи - Хитлер не е съществувал, а всичко, което се говори са само тълкувания на факти, филмите са монтажи и всеки, който ти говори за Хитлер или спекулира, или лъже!!!!! Ако това е нивото ти, човече - СРАМ!!! Аз слушатели не си търся - не съм тук да разтягам локуми, нямам излишно свободно време. Трябваха ми по-знаещи хора от мене, чрез които да проверя и да коригирам, когато се налага, научните си представи (дакалката ги имам) и това става - специално Скенер беше и е много полезен. Други, като Гравити, също видимо знаят доста, с Шпага и Малоум стават интересни дискусии. Ти можеш да провиш много добри и полезни компютърни изображения, но поради нежеланието ти да вникваш какво ти се говори - те са само в безполезни (неверни) насоки. На този етап не виждам смисъл да продължавам разговора, защото сякаш говоря с латерна.

Ти също нямаш факти, че не съм прав, затова не можеш да ме опровергаеш. Това, че от гледна точка на твоите силно ограничени знаия, твърдяното от мен не ти се вярва - това съвсем не е доказателство, че не съм прав. Погледни Скенер, как ме е опровергавал за ранните ми заблуди - със знания, с примери, с подробности. Ето това е опровержение! Ти ми казваш, че не знаеш как е, но аз не може да съм прав, защото ти не знаеш как е! Установено е отдалечаването на всички останали галактики от нашата, при това с все по-голяма скорост, колкото по-отдалечени са от нас, така че - разширението на Вселената (всичко, което можем да наблюдаваме в момента) е доказано. Измерванията показват почти всички галактики (с няколко изключения) като по-масивни, отколкото ни изглеждат с досегашните методи на оценката им, значи - наличието на тъмна материя, която все още не можем да определим, какво точно е, е доказано. От всяка точка във Вселената на наблюдател ще му изглежда, че всичко около него се отдалечава от него, значи наличието на Голям Взрив, от който е започнало всичко е доказано (доказателствата, разбира се, са много повече и всичко е взаимосвързано и се потвърждава от наблюденията и измерванията). Имам тълкувание на факта, че след като виждам светлината на Слънцето, то Слънцето свети и понеже това според теб е само тълкувание - според теб не е вярно! Браво бе, логик!!! Реликтовото лъчение не е останка от Големия Взрив, а от процеси с материята в по-късен етап, след Големия Взрив, което отново доказва, че пишеш за неща, от които хал-хабер си нямаш! Хайде сега кажи, как да ти обръща човек сериозно внимание след всичките тия глупости, които си изписал само в този ти пост?!!!

Как ще докажеш, че написаното от мен е невярно?

Хубаво! Този път ще ти отговоря в твой стил, а именно - "най-изчерпателно":

И - пак нищо конкретно, подробности, взаимовръзки, наблюдения... Тогава - ще дам аз още малко съдържание, от "любимите" ти мои интерпретации... Ако абсолютизираме квантовата механика до крайност, можем да кажем следното: Всичко започва с абсолютното, тоталното НИЩО! За да може да съществува каквото и да било, в каквато и да било форма - трябва да има съзнание, което да го наблюдава, апаратура, която да го регистрира. Дотогава подробностите за това нещо не могат да се определят със сигурност и при някои разсъждения дори би могло да се каже, че даденото нещо, което не се регистрира/наблюдава в този момент, практически престава да съществува. Бихме могли да кажем, че в първия момент, в който нещо престане да бъде наблюдавано, регистрирано по какъвто и да било начин - то изчезва в НИЩОТО, престава да съществува. Ако е така - идва въпросът, как през всичките тези милиарди години е просъщестувала цялата тази огромна Вселена, след като и най-малкото отсъствие на найната регистрация или наблюдение може да я унищожи (произволни части от нея или дори цялата) и да я накара да изчезне в НИЩОТО? Просто е! Няма нещо от всичко съществуващо в момента, което да не взаимодейства (да не се регистрира) от нещо друго през цялото време, като с това взаимно взаимодействие всички взаимодействащи неща, заедно се запазват като съществуващи, без да изчезнат в НИЩОТО. Всичко съществуващо - от цялата Вселена, до всяка отделна елементарна частица и поле - непрекъснато взаимодейства с други неща и така всичко съществуващо в момента се запазва, да не изчезне в НИЩОТО. Обаче, също така би трябвало през цялото време да има и неща, които възникват от НИЩОТО, както и същите и/или други неща, които все пак изчезват в НИЩОТО, защото престават да бъдат регистрирани от каквото и да е в момента на изчезването. Много е любопитно, какви биха били тези неща, ако предположенията ми са верни...

Дай Оскара на физиците - творението е тяхно и е създадено такова, защото само така може да обясни регистрираните до момента параметри на Вселената. (Може да съм сгрешил нещо в пресъздаването, но ако е така - по-знаещите ще ме поправят и за разлика от теб, аз ще приема корекциите, които те направят.) Обаче - при теб пак няма никакви подробности! На принципа на разсърденото дете - да, ама не! Ето ти нещо, което да прочетеш, макар че няма да го разбереш: Когато бозоните на Янг-Милс изядоха бозоните на Голдстоун « Бръсначът на Окам (bgchaos.com) А ето ти вече от моята интерпретация, в която не съм сигурен на 100 процента, че е точно така: Имаме постоянното разширение на Вселената във всяка една нейна точка, при това с леко ускорение с времето, предизвиквано от инфлатонното поле (вид поле на Хигс) и от тъмната енергия. Обаче, имаме заедно с това и стабилните обекти на макрониво - галактики, звезди, черни дупки, планети, междузвезден газ и прах... На макрониво (космологично) основна причина за преодоляването на фундаменталното въздействие на повсеместното разширение на Вселената е гравитацията. Както повсеместното разширение, така и гравитацията са ефекти на пространство-времето. Разширението започва с преохладено поле на Хигс (инфлатонното поле), което предизвиква отрицателно налягане и отблъскваща гравитация (разширението на Вселената). Около 10 на степен минус 35 секунди след Големия взрив преохладеното поле на Хигс се спуска към нулевата си стойност и освободената от това негова енергия се превръща в цялата материя и лъчение в тази Вселена. Така че, първо имаме отблъскващата гравитация от инфлатонното поле, която е и вид основно движение - повсеместното разширение на пространството във всяка негова точка. След това възниква материята (част от която са и електромагнитните лъчения) и когато първоначално разпръснатата почти равномерно материя започва да се сгъстява с разширението и изстиването на Вселената в звезди, планети и галактики (първоначално - в квазари) - това сгъстяване образува условно казано "празнина", "подналягане" около масивните обекти с посока, обратна на разширението на пространството, което е именно гравитационното пространствено-времево изкривяваве, тоест - нормалната гравитация (за разлика от отблъскващата такава). Ето между това преобразуване на отблъскващата гравитация на разширението в нормална гравитация като краен ефект, според мен се крият някакви все още неописани (поне не публично) неща...

Според мен той, някогашния лапландец, Гугъл-не знам кокво си са тук, само за да се бъзикат (ако наистина си вярват, то - нещата не изглеждат добре в интелектуален план!). Нещата на всички равнища (макро или Космологично и микро или квантовата механика) са свързани по твърде много, вече доказани с всевъзможни наблюдения и регистрации, начини и всички те налагат Вселената да се разширява, с което и да се охлажда. Да се спори срещу това е също толкова безсмислено, както да се плюе срещу вятъра. Твърде много обяснения има в този форум, по твърде много начини, за да съществува действителна възможност, тези хора реално да не успяват да разберат подобни неща толкова дълго време. Според мен се бъзикат и си уплътняват времето с хейт.

Много ти постна обосновката! Като при децата - да, ама не! Тогава - ще те възмутя с още малко разсъждения (Скенер и другите знаещи може да коригират някои неща, ако сметнат, че не са наред)... Какво е станало в по-общ и по-нагледен план? Има малко варианти за самото начало. Или започваме от ТОТАЛНОТО, АБСОЛЮТНО НИЩО (както кола която я е имало на даден паркинг, но е била вдигната от паяк, собственикът я е откарал, била е открадната и днес я НЯМА на паркинга, по същия начин в самото начало е НЯМАЛО АБСОЛЮТНО НИЩО, включително е нямало и пространство и време - безбрежни периоди от време, цели вечности, в които няма нищо и не става нищо, няма ентропия и стрела на времето, са равнозначни на отсъстващо време). Не е имало нищо, освен ... квантово-механичната неопределеност (тука може отново да заподскачаш и да се възмутиш). Или пък е имало нещо като ядро на първоначалната, свръхподредена Вселена - нещо като ядро на невъобразима черна дупка с вселенски размери. Квантовомеханичните потенциали на разни полета са подскачали съвсем хаотично в продължение на безбрежни вечности от време (вечности след вечности НИЩО И ТОТАЛЕН ХАОС, като в черна дупка, което е равнозначно на нищо и на отсъствие на време - няма нищо и времето няма никакво значение). Обаче, след цели безбрежни вечности хаотично подскачане, потенциалите на редица полета подскочили до състоянието на свръхподредено, свръхгорещо, свръхплътно енергийно ядро - Големият Взрив! Размерът на това ядро няма никакво значение, защото е нямало с какво да се сравни, както няма с какво да се сравни и сегашния размер на Вселената - само е ясно, че се е разширила в сравнение с миналото. В този изключителен (но нормален от гледна точка на квантовата механика) подскок на потенциалите до свръхподредено, свръхгорещо, свръхсгъстено енергийно състояние (един вид - ядрото на нашата Вселена в момента НУЛА, точно преди да започне всякакво разширяване), може да се каже, че е започнал ходът на Стрелата на времето и действието на ентропията. Както се описва илюстративно, една жаба в купа е подскачала, подскачала хаотично насам-натам, в опити да достигне горещ връх в центъра на купата, с вкусни червеи върху него и накрая е успяла да се изкачи до този свръх-горещ център, след което, още след първото хапване на червейче, се е плъзнала отново към все по-прохладната, но и все по-просторна, все по-разширяваща се периферия на купата. Тоест - след множество хаотични подскачания, потенциалът на полето на Хигс е отскочил така, че е получил енергията и свръхподреденото състояние на началото на тази Вселена, след което всичко е започнало да се разширява и с това и да се охлажда все повече и все повече, та - до днес... (Там има етапи, инфлатонни полета, епохи или ери от развитието на Вселената, за които има някаква яснота, благодарение анализа на днешното състояние на Вселената.)

Още нищо не си видял! На този етап аз не само считам разширението на Вселената за факт, но и го разглеждам като важна основа за още куп други любопитни предположения... Непрекъснатото разширяване на пространството във всяка негова точка е основа за следващия момент, че за да имаме стабилни галактики, стабилни звезди, стабилни планети и още по-главното - стабилни елементарни частици (казано най-обобщено - стабилна материя, включително електромагнитните вълни, като вече се разбра), - това постянно разширение трябва да бъде компенсирано от постянно и равностйно свиване, като това не значи само гравитацията (гравитацията компенсира постоянното разширение на Вселената на макрониво, но при елементарните частици действат някакви други механизми, които компенсират същото това постянно разширение). И освен това бавното ускоряване на разширението на Вселената също трябва да дава някакви свои отражения, също не само на макро, но и на микрониво... За интересните въпроси, които повдига квантовата механика, дори при лаик като мен - въобще няма да ти споменавам, да вземеш да ми припаднеш тука...

Не се дразня - имам си собствени разбирания, които непрекъснато доразвивам и твоите възражения не променят нищо, когато са голословни. Освен това обяснението за разширението на Вселената не е чак толкова сложно (поне за някои хора, разбира се). Ти, бидейки в нашата галактика, можеш да разчертаеш около нея множество въображаеми сфери с все по-големи диаметри. По всяка от сферите ще попадат някакви галактики, на все по-големи разстояния от нашата, колкото по-големи са диаметрите на сферите. Галактиките на най-малкото разстояние от нас, при първата сфера, ще се отдалечават от нашата галактика с най-малка скорост. Галактиките при следващата, по-голяма сфера, на по-голямо разстояние от нашата галактика, ще се отдалечават от нас с по-голяма скорост, в сравнение със скоростта на отдалечаване на галактиките в първата, най-близка до нашата галактика сфера. Към колкото по-голяма следваща сфера с галактики преминаваме, към колкото по-голяма отдалеченост от нашата галактика - толкова по голяма става и скоростта, с която галактиките в съответната сфера се отдалечават от нашата галактика. По-интересното тук е, че ако се намирахме на най-отдалечената галактика спрямо нашата, която се отдалечава с огромна скорост от нас (понеже светлината от такава галактика ще е много стара - тази галактика ще е някакъв квазар) и ако около нея разчертаехме същите все по-големи сфери - щяхме да наблюдаваме точно същата картина, която наблюдаваме и от нашата галактика. Галактиките при най-близката сфера около онази галактика ще се отдалечават с най-малка скорост от нея, а тези около всяка следваща, по-голяма и по-голяма сфера, на все по-голямо и все по-голямо разстояние от онази галактика, ще се отдалечават все по-бързо и все по-бързо от нея. Така ще стигнем до нашата галактика, която според наблюдател в онази галактика е най-отдалечена от нея и се отдалечава с най-голямата регистрирана скорост, като до онзи наблюдател ще достига светлина (силно червено-отместена) от далечното минало на нашата галактика и според него нашата галактика ще е млад квазар. Всичкото тава нещо се отнася за абсолютна всяка друга галактика в тази Вселена. Няма място в тази Вселена, в което да се намираш ти и което да не ти изглежда като центъра на Вселената, от който тя е започнала да се разширява и от който всичко друго се разбягва. И да, зная и за нелоши хипотези, които отричат това разширение, дори аз самия сложих в този форум едно добро такова предположение, описано в "Наука ОФнюз", но хипотезата с разширението и Големия взрив е най-убедителната и най-добре съвпада с космологичните наблюдения.