Станислав Янков

Идеално-тънка! Има я, но няма дебелина - височината (дебелината) е игнорирана и не се разглежда. Ако беше включена и тя, нещата щяха да изглеждат нещо като долното (третото), но това би било още по-объркващо, защото така отрязъка от Вселената изглежда доста неправилно, а в действителност е квадратен, а и така нещата във вътрешността на квадрата не са дадени точно (същите неща, като различните компромиси с точността, които се правят при различните проекции на географските карти).

Трънки! Пак се обаждаш, без да четеш! Виж рисунката на хляба със стафидите. Къде са стафидите? По повърхността на хляба, нали? Повърхността на хляба е балона. Къде-що има грешка за допускане - навсякъде се улавяш! И не това е големия проблем, всеки греши, включително и аз (сега като погледна писанията си отпреди години - направо срам ме хваща!), а че ако можеше - щеше да ни извадиш очите на всички, които показваме грешките ти!

Да. Вътрешността при този пример не съществува, тя би била четвърто пространствено измерение, при това голямо като останалите три, а такова нещо не регистрираме в реалността. В примера височината е игнорирана за удобство, няма я и това значи, че вътрешността на балона не е височината. В случая съществува реално само повърхността на балона и точките-галактики по нея. Само така примерът съвпада с наблюденията. При вътрешност и ние, наблюдателите, да сме в центъра на вътрешността, резултатът не съвпада с реалните наблюдения.

Точно това е грешката, заради която не е лесно да се разбере този пример! Когато гледаш и обема на балона - ти го гледаш от по-високо измерение и така сметките не излизат. Повърхността на балона е двуизмерна (дължина и широчина и можеш да включваш и височината, за да приравниш ситуацията с триизмерната пространственост, с която обичайно боравим, но на изображението третото измерение, височината, е игнорирано, за да е по-лесен за разбиране примера). Ако включиш и обема на балона, с неговия център - това е трето измерение, в допълнение към широчината и височината на повърхността на балона, а ако добавим и игнорираната височина, тогава измерението с обема на балона става четвърто измерение. Ако ти се намираш в центъра на обема на балона, тогава няма да можеш да наблюдаваш отдалечаване с все по-голяма скорост от теб на все по-далечните галактики. Тогава галактиките по повърхността на балона (други не може да има) ще се отдалечават от тебе с една и съща скорост - скоростта на увеличаването на радиуса на балона, която е константна (ако не включваме в разглеждането тъмната енергия). За да отчетеш това, което се наблюдава в действителност - все по-голяма скорост на отдалечаване от теб на все по-далечните галактики, - ти не трябва да си в центъра на обема на балона, а да си точка върху повърхността на балона. Така, когато добавиш игнорираната височина, измеренията стават три, вместо четирите, когато разглеждаш всичко от позицията на обема на балона. Чак тогава все по-далечните от теб точки се отдалечават от теб с все по-голяма скорост с раздуването на балона и всяка точка по повърхността на балона може да се счита за "център на Вселената", защото при "връщане на лентата назад" (обратно свиване на балона) - всичко започва от една и съща точка. Ако гледаш нещата от позиция на обема на балона - тогава точката в центъра на балона е много специална точка на началото на Големия взрив и така не само не се получава раздалечаването с все по-голяма скорост на все по-далечните от теб галактики, както вече беше обяснено, но и никоя точка върху повърхността на балона не е равнопоставена и равноправна на останалите точки като начало на Големия взрив, защото има много специалната точка-център във вътрешността на балона, в неговия обем. В това е голямата сложност на точното разбиране на този пример, както и причината твърде много хора да не успеят да го разберат правилно и да им се струва, че всичко това са неверни измислици на "научниците" - неспособност на мнозинството да разберат точно детайлите на този сложен пример (този пример въобще не е толкова прост и интуитивен, колкото изглежда на пръв поглед).

Ключовото е да разбираш, че ти не си “извън” балона, който се разширява (при този пример той е двуизмерен и така разширението му би било наблюдавано от допълнително трето измерение или четвърто, когато добавим и височината, освен дължината и широчината на балона), а си част от неговата повърхност. От тук идват големите обърквания (в началото и аз много се бърках с това и не успявах ясно да си представя, какво точно примера с балона описва на разширението на Вселената). Същото е и с квантовия свят - голяма грешка е да се мисли триизмерно пространствено. Така точковия (безразмерен, нулаизмерен) характер на елементарните частици наистина изглежда нелогично. При хиперизмерна пространственост обаче и Zitterbewegung, и неопределеностите, и фракталността си идват на мястото, а елементарните частици могат да бъдат точкови и безразмерни в триизмерното пространство, обаче да стават и други нещо във връзка с тях в четиримерното пространство. Просто трябва да се излезе от скованото триизмерно мислене, но за съжаление това въобще, ама никак не е толкова просто! Ежедневната рутина, вградена от най-ранно детство, създава много препятствия.

Същият господин лъже какво пише в текстовете зад линковете, които цитира. В удебеленото и подчертано, в червен цвят, място от представения тук цитат той е написал: "тъй като космическото пространство на практика e идеален вакуум." А още в първите две изречения в текста, който той уж е цитирал (всъщност - фалшифицирал) пише следното: "Космосът (или просто космосът) е пространството, което съществува отвъд земната атмосфера и между небесните тела. [1] Той съдържа свръхниски нива на плътност на частиците, съставляващи почти перфектен вакуум[2] от предимно водородна и хелиева плазма, пропита от електромагнитно излъчване, космически лъчи, неутрино, магнитни полета и прах." Неговият "на практика идеален вакуум" няма нищо, съвсем нищо общо с "почти перфектен вакуум", както пише в мястото, към което той е поставил линк! Утре някой ще каже "това желязо е така боядисано, все едно е почти перфектно злато", а господинът ще почне да държи сметка, че е отишъл да продаде на златар това "на практика идеално злато", но вместо това са го набили и изхвърлили!

Ето къде господинът, който ме бил игнорирал, пише черно на бяло, че пространството било "Нищо" (удебелената и подчертана дума в коментара му) и сега се чуди, как 1-но "Нищо" може да стане 2-ве "Нищо", все едно 1-на каруца със злато е станала 2-ве каруци със злато... Е, как да не ме игнорира, след като иначе щеше да му се наложи да отговори и за тази поредна негова нелогичност?!

По нагоре Младенов разправяше, че пространството било "НИЩО". Сега се чуди, как се било пръкнало пръкнало повече "НИЩО", все едно има значение, дали "НИЩО"-то е 1-но "НИЩО", 2-ве "НИЩО" или пък 3-ри "НИЩО"! Явно е достатъчно да кажеш, че ти не си "научник", за да можеш да си шляпаш всякакви несвързани глупости, както ти скимне и без да има право никой да ти потърси сметка за лисата в твърденията ти на най-елементарна логика!

Не бъркай ОТО със себе си! Теб не те интересува реалността и коректното ѝ научно тълкуване, ОТО се базира на реалността. "Разширение на пространството" значи увеличаване на отстоянието между физически обекти, без те да разходват енергия за целта (за движение, за ускорение, за каквото и да било, за да се движат с разширението на Вселената). Въобще - обратния процес на гравитационното привличане. (Добре, че си ме игнорирал - няма да можеш да виждаш какво пиша за теб! )

Звучат ли ти "разширение" и "разтягане" като една и съща дума, че да са едно и също нещо?! Тука въобще не засягаме разликите във физическия смисъл (в различни области на физиката тези две думи могат да употребяват с най-различни смисли)...

Що не попиташ Скенер и Гравити, дали са глупости? Нали не се съмняваш, че ако бяха глупости - вече щяха да са ме подпукали, че и ти с радост щеше да се включиш…

Отчиташ ли тук разликата между “разтяга светлината” и “разтяга пространството”? Светлината се разтяга с разширението на пространството, през което преминава, дължината на вълната и’ се увеличава, честотата и енергията и’ намаляват. А пък пространството не се разтяга, а се разширява. Имам чувството, че нарочно се правиш на гламав и неразбрал, защото иначе ще излезе, че равнището на интелигентност е под това на малко дете!

Когато колата ти се отдалечава от теб и ти мериш с колко метра (завързал си някаква рулетка за задницата и’) - обръщаш ли внимание, че между теб и колата ти има въздух или просто си отчиташ метрите, с които колата ти се отдалечава от теб (скоростта и’)? Въздухът участва ли по някакъв начин в замерването ти, обръщаш ли му внимание? По същия начин вълните и полетата на реалния вакуум не участват в отдалечаването на галактиките, няма никакви взаимодействия в тоя случай. Гледаш само с колко се отдалечават галактиките с времето и тук особеността е, все едно колата ти се отдалечава от теб с изгасен двигател и без да изразходва никакво гориво или енергия. Това е подобно (обратно подобие) на гравитационното спускане, където то се случва един вид по инерция и трябва да изразходваш енергия да се спираш (затова и Гравити се мъчеше да те насочи към аналога с гравитацията и един вид потъването по инерция в област с гравитационно поле).

Обяснявал е и той, и Скенер, безброй пъти, включително и на теб. Спомням си, че преди година-година и нещо пак се заяждаше с тези неща и ти обясняваха, и те насочваха и - нищо! Днес пак питаш същото! След година пак ще питаш същото! След две години - пак! Откъде мислиш, че аз съм научил и разбрал всичко това, което изписах в коментарите си тук? От четене след всички ония насоки, които ти не искаш да разучиш! А не можеш да кажеш, че аз приемам всичко безкритично - даже и ти многократно си участвал в критикуването ми, осъществявано от Скенер и Гравити (и Кипен), нали? Няма смисъл непрекъснато да ти повтаря едно и също, след като утре пак ще питаш същото. Много по-смислено е да те провокира ти да намериш, прочетеш и разбереш. Тогава все повече неща ще започнат да ти стават ясни.

Прав си, въобще не си струва да се занимаваш с тролове!

В космологичната част на учебника по Астрономия на Софийския университет се изяснява и трябва да има подобни разяснения и в Интернет - нета е твърде огромен, за да няма. Защо не потърсиш по-упорито? Различните материали описват различни части от цялата картина и специално тези, дето си цитирал, са от реномирани институции и изхождат, че имаш добра подготовка, за да тръгнат да ти обясняват най-пространно базовите неща от първоначалните курсове.

Постановката ти не струва, не отговаря на реалността и ти отговорих защо. Дори това нещо да беше като сфера около нас (и около всяка друга точка на Вселената), нещо като сферична черна дупка около нас (това значи безкрайно гравитационно привличане навсякъде около нас) - това щеше да има съвсем ясни и предвидими последици (статична Вселена), които не се наблюдават. Пишеш страшни нелепости, понеже не искаш да четеш.

Полетата във вакуума са материала на цялата материя във Вселената, те (техни колапси на функцията) формират елементарните частици и според някои предположения ги е имало и преди Големия взрив, поне полето на Хигс. След безбройни случайни, произволни скокове (флуктуации) на неговата стойност, един от “подскоците” е бил такъв, че е довел до Големия взрив. (Тук може да не съм достатъчно точен, защото последно съм ги чел тези неща преди година-две.) https://diandosevbg2.wordpress.com/page5-1/

Преди тук-цитирания пасаж сте разбрали правилно, само тук грешите. При разширението на Вселената не става дума за енергия, за енергия става дума при предполагаемото ускорение на разширението на Вселената и тази енергия е наречена тъмна енергия. При самото разширение, когато се разглежда като такова с постоянен темп, не се изразходва никаква енергия. Това е просто увеличаване на отстоянието (пространственото разстояние) между галактиките, което е все по-бързо, колкото по-далече са галактиките от наблюдателя (това е свързано с константата на Хъбъл, можете да видите за какво става въпрос в Интернет). Дължи се на участъците в Космоса, които са с по-ниска концентрация на материя/енергия от една гранична стойност (спомням си тази стойност като три атома материя на един кубичен сантиметър пространство, но може и да греша, а в момента не съм в състояние да проверя за точното положение).

Младенов от години се изявява по един и същи начин тук, той не чете внимателно отговорите, а когато търси външни материали, то е само за да се хваща за разни думи в тях, да извърта значението им и да възразява напук. Накрая, след повече или по-малко време, отново се връща към първоначалните си твърдения отпреди започването на споровете, все едно абсолютно нищо не е било писано. Той не е тук за да развива знания, а за да троли останалите (по-точно - онези, които опитат да му възразят нещо). Понятията “пространство” и “вакуум” имат съвсем конкретни физически значения, които произтичат от физическите модели и от наблюденията. Пространството между два физически обекта (онова, което се споменава в космологичните модели на Вселената като разширяващо се) е чисто и просто числовото отстояние между галактиките, просто измерване. Както сте определили единна конвенция за метър (всеки да го разбира по един и същи начин, като една и съща стойност) и след това да замерване, че столът е на три метра от вас, масата е на пет метра, вратата е на дванайсет метра и всеки ще разбира какво значи това, когато му разкажете за тези резултати. Вакуумът не е това нещо. Перфектният вакуум, който Младенов е цитирал - да, но той не съществува реално. Реалният вакуум е пространство, обем, запълнен с прах, газ, електромагнитни вълни и куп квантово-механични полета. Дори в най-редкия реален вакуум протичат вакуумни флуктуации на околопланкови дължини на купищата квантово-механични полета, които се простират в цялата Вселена. Това са конкретни физически понятия с конкретни физически значения и ако Вие след няколко коментара ще разберете за какво става дума, то Младенов никога няма да го разбере, даже и след хиляди повторения, защото не това е целта му.

А кое чакаш да се разширява, концентрацията на маса/енергия, която привлича гравитационно ли?! Има си гранична ниска концентрация на маса/енергия в даден обем пространство, три атома материя на кубичен сантиметър пространство ли беше там, под която в съответния участък започва разширение на пространството и това разширение нямаше да има никакъв смисъл, ако нямаше физически обекти (в случая - галактиките), чрез чиито движения то да бъде установено. Ако космическото пространство беше празнина, нищо, при това в целия му гигантски мащаб - всяка една галактика, без никакво изключение, щеше да бъде вечен самотник във Вселената и никога нямаше да получи и един фотон светлина от която и да било друга галактика. Даже въобще нямаше да могат да се формират галактики, звезди, планети и т.н., защото дори пространството между частиците газ и прах, от които са били формирани първоначално, щеше да се разширява и те никога нямаше да могат да се съберат заедно гравитационно. Наистина ли толкова не успяваш да се усетиш, какви чак нелепости пишеш?!!! Инженери и лекари, които не могат да съобразят най-елементарни неща! На какво различно дередже да е държавата ни така?!!!

Космическото пространство, вакуума не е празнина, нищо (ако беше такова - само щеше да се разширява и нямаше да има гравитация). Такова е перфектния вакуум, но той е идеализация като напълно празното пространство и неслучайно не можеш да ми отговориш на въпроса и да ми посочиш поне някъде реално съществуване на перфектен вакуум (съвършено-празно пространство).

Ако черните дупки бяха достатъчно близо, щяха да се слеят една с друга в една-единствена голяма черна дупка, а ако не са достатъчно близо - няма да има никакъв отчетлив гравитационен ефект извън тяхната околност. Сумарният ефект щеше да се изчислява така, както се изчислява еволюцията на Вселената и в момента - чрез средната плътност Омега и т.н. Няма никакви нарушения на константи (особено пък на тая за скоростта на светлината във вакуум), нито “умори на светлината” (червени отмествания), които вече да не са взети под внимание. Има причини за неочакваните резултати от телескопа “Джеймс Уеб”, но те не са тези - има множество неизяснени детайли и потенциал за промени на сегашните модели и се знае къде има и къде няма смисъл да се търси отговора. И въобще - не може да е цилиндър, защото щом има работеща гравитация, отдавна всичко щеше да се е сляло гравитационно в една точка, центъра на свръх-гигантска черна дупка.

Очевидно е същото, а разликата е обхваната от константата на Хъбъл. Ако не беше същото - вече щяхме да сме регистрирали разлики в закономерностите и константите и на микрониво, при това доста често и отдавна, а ние не сме регистрирали нищо такова.

Решението - ЧЕТЕНЕ! Защото за вас четиримцата (ти, Младенов, дейф и Джереми) обясненията не вършат работа, колкото и да се старае човек - вие просто не ги отчитате, все едно нищо не ви е било отговорено и няколко ваши коментара след отговора (а най-често и веднага след него) си повтаряте точно същите неща, които сте твърдели преди да ви се отговори. Вие четиримцата, ако искате някакъв напредък, се нуждаете от полагане на лични усилия и труд, за да почнете да цените отговорите, които сте постигнали, трудно и с усилие. Това е като МИР-а и добрия живот - наготово никой не ги цени особено и това се променя чак тогава, когато всеки трябва да си ги извоюва с усилен труд и напъване.