Станислав Янков

Защото това в момента са просто абсурдни глупости! Не може даже аз, който дори не съм инженер, да разбирам смисъла на аргументите в полза на Големия взрив (той не се отрича дори от Пенроуз, който допуска не просто един, а периодични Големи взривове и т.н.), а ти, дето имаш някакви претенции към Калтех (и не само, защото няма сериозен физик от голям университет, който да не признава потвържденията за Големия взрив, включая покойния "глупак" Хикинг, представи си), пишеш абсолютно-неаргументирани и нелепи неща, които претендираш да "критикували" нещо си! Ако галактиките се раздалечават една от друга, както точки по повърхността на надуващ се балон, когато махнем едно от трите пространствени измерения и когато все по-далечните от наблюдаващата галактика се отдалечават с все по-големи скорости, точно подобно на примера с балона - няма какво да приемаш разни "плътности", "гъстоти" и другите подобни глупости. Хубаво е "критиките" на потвърдената наука да са поне малко адекватни и кореспондиращи с рационалната логика, защото иначе просто си развяваме агресивно и тролски невежеството и се репчим, без да четем и учим нищо.

Не трябва ли да наблюдаваме точно това, което наблюдаваме през телескопите (червени отмествания и всичко останало - елементарен Доплер, достъпен даже и за инженери без астрономически дипломи, че чак и на Калтех да се кълчат)? Или това, което наблюдаваме и регистрираме през телескопите не е това, което трябва да наблюдаваме според инженерите, защото не може да наблюдаваме това, което наблюдаваме?!

О-хо! Значи няма граници за тъпотията - явно и за мега-астроном си се взел вече, мамин! Дай некоя астрономическа диплома - да знаем, че срещу доказания с годините Хъбъл не се изправил някакъв самозван инженер със съмнителни качества на разсъдъка!

Ти когато се отдалечаваш от жена ти, от децата ти, от майка ти, от баща ти и от всеки друг около теб - на това свиване и статичност ли му викаш?!

А как наричаме процес, при който всички галактики се раздалечават една от друга, въпреки стремежа им да се събират в купове, свръх-купове, атрактори и т.н. ? Циркулация ли?! Тъпомерът винаги може да бъде счупен с нови рекорди!

На каква база? Покажи твои астрономически снимки, че галактиките не се разбягват? Защото, ако е просто "аз смятам Големия взрив за неверен" - на мен не ми пука какво смяташ, без да го докажеш безусловно. А ти не можеш...

Ама, нямаш никакъв проблем, пиле наплашено! И аз съм дилетант, но повече съм чел от теб, а и по-бързо схващам от теб! Минимум потвърждение за моя превъзхождащ те интелект е, че макар да знам повече от теб, то аз мога да си дам сметка, че знам и разбирам по-малко от Гравити и Скенер, макар това да не ме спира да споря с тях относно наличието на четвърто пространствено измерение. Показателен пример - докато ти от години постоянно превърташ едни и същи глупави отрицания по неща, от които видимо нищо не разбираш (и съответно - самочувствието ти е високо-високо в дълбокия Космос), то аз вече забравих за първоначалните ми предположения за "отрицателни измерения" и "времена като измерения" и днес нещата вече са коренно различни (а в бъдеще ще са още по-различни и от сега). Изводът: докато аз еволюирам - ти деволюираш... Ти вече и Калтек ли обвиняваш в "ненаучност" бе, смешко?!!! Знаеш ли досега колко сателита (супер-скъпи) са пуснати в Космоса, за да изследват реликтовото лъчение?! Имаш BOOMERanG, MAXIMA, DASI, COBE, WMAP и се готвят още... Направо си жалък с това детинско невежество, а с необяснимото самочувствие на тази основа си смешен (вероятно затова и другите продължават да се занимават все още с тебе, вместо да те отсвирят ). И да те светна, че неочакваните данни да телескопа "Джеймс Уеб" въобще не отричат разширението на Вселената, а само част от предположенията, свързани с възрастта на галактиките. От Големия взрив не можеш да избягаш, защото е потвърден с всевъзможни телескопни наблюдение, включително и от тези на "Джеймс Уеб"... Да видим сега, ще посмееш ли да се изкараш и най-сведущ астроном или все пак надменната глупост си има все някакви граници...

Просто трябва да си наясно, че не си някакъв “външен” наблюдател, който наблюдава разширението на нещо друго, а си вътре в процеса, в някоя от галактиките, отстоянието между които се увеличава. Ако игнорираш едно от трите пространствени измерения - аналогията с раздуващ се балон е доста точна, като ти не гледаш раздуването “отвън”, а си една от точиците върху повърхността на балона.

В нищо! Просто се увеличават пространствените отстояния между галактиките.

Доплеровият ефект си има и релативистки особености в определени ситуации и дори и при него не може да се избяга от релативизма: https://en.m.wikipedia.org/wiki/Relativistic_beaming Горното произхожда от тук: https://en.m.wikipedia.org/wiki/Relativistic_aberration Така че - няма измъкване от релативизма, защото е буквално навсякъде…

Това вече съм го разбрал, благодаря (въпреки това - подобно детайлно обяснение е винаги полезно)! Това, което ме смущава тук е, че както пределната скорост на светлината, така и хиперболичната връзка между "портокаловия сок" (оста на времето като математическо измерение - вече съм съвсем съгласен, че часовниковия темп сам по себе си и въобще времето не е реално пространствено измерение) и трите пространствени измерения се базират, както ти обясняваше по-рано на Младенов, на постулати. Да, постулати вследствие на експериментални резултати, но въпреки това - постулати, а не същностни обяснения! Обаче от формирането на тези постулати някога, до днес, вече е изтекла много вода (както се казва), днес вече има много повече потвърдени детайли в сравнение с момента на съставянето на тези постулати и няма причина да не се започне с опити за дефиниране на действителната причина нещата със СТО и ОТО да са така, както са. А действителната причина не може да е произволна, тя би следвало да има няколко ключови особености. Първо - това трябва да е геометрия на пространство-времето (може да е и само на пространството и на пространствените отстояния спрямо скоростите, доколкото часовниковите отстояния и стрелата на времето са продукт на формирането на подсветлинни скорости и на свързаните с тях масивни форми и дори светлината, с нейната скорост на светлината, може да се счете за вторичен продукт на геометрията на различните движения през пространството, които движения са в противоположни посоки във "времето" и така се елиминира часовников темп при тях). Второ - тази геометрия не може да се ограничи до евклидовите (големи и прави, с безкраен или с почти безкраен радиус) три пространствени измерения, защото там всички зависимости (пропорции) трябваше да са линейни и така няма как да се обясни хиперболичното естество на зависимостта между "портокаловия сок" (постулираното вследствие на експериментите времево математическо, непространствено измерение) и трите евклидови пространствени измерения.

Да, сега, когато разбирам по-добре от някога хиперболичната геометрия на Минковски - тя е много полезна и пълноценна, представлява много коректно геометрично обяснение. Както хиперболичната геометрия на Минковски, така и подхода на Епщайн (той е опит за представяне чрез евклидови средства на същото нещо, което представя геометрията на Минковски чрез неевклидови средства) - и двете неща обаче навеждат на допускането за наличие на четвърто пространствено измерение. В смисъл, че ако приемем часовниковия темп просто за консенсусен еталон, формиран чрез скорост на материални процеси в пространството (материални часовници, които пресъздават изкуствено приетия за еталонен темп), то и ефектите на СТО (както по Минковски, така и по Епщайн), и ефектите на ОТО най-добре и логично могат да се обяснят чрез приемането на наличие на четвърто пространствено измерение. Наличие, което така повлиява на движенията на материята през трите обичайни, евклидови измерения, че води до ефектите с темпа на часовниците и скъсяването на дължините при СТО и до ускоренията и останалите ефекти (като стремеж за събиране в една точка и други) на ОТО. Наличието на такова четвърто пространствено измерение може да послужи добре и за обясняването на редица неща в квантовия свят, като например - къде всъщност става движението на спиновете при безсъставни елементарни частици, които при замерване се описват най-добре като точкови местоположения (безразмерни идеални точки). Така има къде да стават "въртенета в противоположни посоки, напред и назад във времето" на СПИН-овете на частиците и на анти-частиците, без това да пречи и на едните, и на другите да се държат съвсем обичайно на макрониво, в евклидовите три пространствени измерения (различаваме ги само по анихилацията помежду им и по точно противоположните една на друга описателни характеристики). Обаче, ако опитаме да намерим обяснение на всички тези неща без приемането на четвърто пространствено измерение, а при само три еднакви, евклидови пространствени измерения и еталонни часовникови темпове, които произхождат от движения на материята (материалните часовници с техните материални скорости) през само тези три еднакви и евклидови пространствени измерения - тогава вече не можем да намерим адекватно геометрично обяснение на всички особености на СТО и на ОТО. Даже ако приемем, че различните часовникови стойности при сравняване и лоренцовите скъсявания са спуснати някак си "свише", без да произхождат от геометрията на трите обичайни пространствени измерения - тези два ефекта не могат да послужат за взаимното си обясняване един на друг, а трябва да се разглеждат като отделни, несвързани помежду си (реално и двата произхождат от специфична, в случая хиперболична, четириизмерна пространствена геометрия). Единственото при движение на обект, което се променя по обичайните три пространствени измерения, това е дължината по посока на движението от гледна точка на условно неподвижния наблюдател. Обаче ако това беше причината за регистрацията на различните часовникови стойности при сравняване - нямаше да получаваме резултатите на времето по СТО, защото щяхме да имаме движение на часовниковите елементи в различни посоки вътре в подвижните обекти и това щеше да дава всевъзможни часовникови разлики накрая. Например при един часовник с махало, така разположен, че махалото да се движи напред-назад по посоката на движение на подвижния обект, щяхме да имаме взаимно компенсиране между скъсено движение на махалото напред по посоката на движение със скъсено движение назад по посоката на движение и това щеше да води до много по-различни резултати на този часовник в сравнение с очакванията по СТО, което не се регистрира на практика (какъвто и да е часовника в подвижен обект, той изостава еднакво спрямо неподвижен такъв - винаги съгласно Лоренцовите трансформации и СТО). А друго обяснение при само три пространствени измерения вече няма как да се състави (поне аз не мога да се сетя за нищо повече)! Всичко води към геометрия с четири измерения и очевидно часовниковия темп сам по себе си не е четвъртото измерение, а само представлява средство (неговата връзка с трите пространствени измерения при диаграмата на Минковски) за разкриването на присъствието на четвъртото измерение.

Съществува ли някакъв логичен подход за обясняването на ефектите на теориите на относителността без четвърто пространствено измерение, само в рамките на обичайните три? Една възможност можеше да бъде лоренцовото скъсяване по посока на движението, но ако беше наистина това - тогава при съпоставяне на покоящ и преминал през ускорение часовник (например такъв на движещ се спрямо часовник на земната повърхност GPS-сателит, който сателит при сравняването на часовника му със земния продължава да си се движи) нямаше да регистрираме общо забавяне с хиперболична пропорция (в следствие на хиперболична геометрия) на съвкупните скоростови темпове във всички посоки на условно подвижната инерциална система, а щяхме да регистрираме забавяния само при дела на скоростите по посока на движението. Това щеше да води до непрогнозируеми стойности при замерванията, понеже при различните условно подвижни инерциални системи щеше да има различни дялове от всички движения в тези системи, чиито скорости са имали дялове по посока на движението. Вместо това ние регистрираме при сравнение на часовниците винаги общо забавяне на скоростите в условно подвижните обекти, независимо от направленията на процесите с тези скорости вътре подвижните обекти, дори и при случаите с обратни вътрешни движения спрямо посоката на движение на самия обект. Явно забавянето на темпа на часовниците при сравнение и скъсяването на дължината на обекта, докато се движи спрямо наблюдател, са два отделни един от друг случая и не могат да послужат за обясняването им помежду им. Обаче по този начин се изчерпват идеите ми за по-задълбочено обяснение на релативистките ефекти, различно от пренос на движение/скорост между трите обичайни и четвърто пространствено измерение, съгласно хиперболичната геометрия на Минковски и подхода на Епщайн ( Read the book online / Relativity ).

Правя го, защото Гьодел и Ровели са цитирани при Пенроуз, макар самия Пенроуз въобще да не твърди нещата, които се пишат в тези материалчета (неговото е много по-сложно и прецизно, но все пак, за някой с моите силно ограничени познания му трябва някакъв преход за последователно разбиране на най-сложните моменти един по един).

Ти още ли не можеш да разбереш, какво става?! На макрониво времето е реално, както и пространството. Линийките, които си правим от материя, за да замерваме (сравняваме) пространството, както и часовниците, които си правим от материя с нейните скорости на материални процеси, за да замерваме (сравняваме) времето (различните скорости, които са в границата 0с-1с), са изкуствени, измислени от нас пространствени интервали и часовникови темпове с техните интервали, те могат да са всякакви, за каквито постигнем консенсус помежду си, за да можем да се разбираме. Но самите време и пространство са си съвсем реални на макрониво и как няма да са реални, след като лично и неоспоримо ги изпитваме?! Стрелата на времето също си е съвсем реална на макрониво, след като практически я изпитваме и можем да имаме спомени за минало, но не и за бъдеще. Аномалиите започват с намаляването на мащабите към микронивата. Там можем да започнем с пълно отсъствие на време и пространство, после преминаваме през хаотично (или непознато за нас) поведение напред-назад през време и пространство (реално - през четири пространствени измерения), след това имаме стрели на времето както към бъдещето, така и към миналото при частиците и античастиците (сферата на Риман, която толкова често споменава Пенроуз по пътя на дефинирането на неговите туистори и където пак става въпрос за четири и повече ПРОСТРАНСТВЕНИ измерения) и от един момент-нататък, с преминаването към макронивата, остава само стрелата на времето от минало към бъдеще... Тази стрела на времето се отнася не само за човека, но и за животните, и за купища макро-процеси, свързани с ерозията с времето на всякакви минерали (скали и почви), под въздействието на въздух и вода, и за химическите процеси между веществата... Между другото, ограничаването ни само до настоящето е съвсем подобно на ограничаването ни до възможност да се движим само по едно-единствено направление през ЧЕТИРИИЗМЕРНОТО пространство. И това за четириизмерно ПРОСТРАНСТВО е и в другите материали досега (вече ги изчетох целите и никъде не забелязах потвърждение в тях, че пространствените измерения са само три, но има поредица споменавания във всеки от тях, че измеренията са четири пространствени, а не три пространствени плюс време като четвърто измерение). Забелязваш ли, как още в самото начало на материала съвсем ясно ти заявяват, че часовниковия темп сам по себе си не е четвърто измерение, а има КОНКРЕТНО ЧЕТВЪРТО ПРОСТРАНСТВЕНО ИЗМЕРЕНИЕ, което се потвърждава от формулата за него Х4=ict, при което ct е същото като vt, което дава съвсем обичайното изминато пространствено разстояние d=vt? Така че...

Ето друга, по-ранна статия на тримата и както ще видиш - съвсем не е безполезна и лишена от смисъл... (99+) Time is a measuring system derived from light speed | DUSAN KLINAR - Academia.edu Като натиснеш "Download PDF", след това трябва да натиснеш и "No thanks, I'll stay on the free tier" и чак тогава протича свалянето на файла.

Със сигурност ще прегледам статията, само имай предвид, че всеки се стреми към развитие по собствен път и моят път включва проверка на неща, които не са общопризнати официално като безусловна, строга наука или научни трудове и научни виждания и в хода на такива проверки, дори въпросните неща да се окажат неверни (както често се случва) - аз въпреки това съм развил познанията си. Затова и този форум тук е много полезен за мен, с всички обсъждания и корекции, които се правят - днес разбиранията ми не са същите като разбиранията ми дори миналата година, камо ли пък още по-назад, както в края на следващата година разбиранията ми няма да са същите като днешните...

Младенов е успял да намери доста полезно сайтче (в негови коментари доста назад, където препраща към едно място с ясна демонстрация на хиперболичната ротация между времето и пространството с промяната на скоростта на движение между инерциалните системи): http://www.physicsinsights.org/index.html Особено точно съвпадат вижданията на автора на този сайт с моите съображения, да търся толкова упорито най-коректните геометрични, визуални форми на всяка алгебрична закономерност, която се демонстрира в СТО, в ОТО и в КМ: "Смятам, че доказателства, които разчитат твърде много на алгебра и манипулиране на абстрактни символи, често са незадоволителни. Оставам с чувството, че знам, че фактът, който трябва да се докаже, е верен, но все още не разбирам защо е вярно. Много факти в математиката могат да бъдат доказани или обяснени по повече от един начин и много неща, които обикновено се доказват с помощта на абстрактни разсъждения, също могат да бъдат показани като верни с помощта на снимки (мое уточнение - геометрични изображения). Може би най-известният пример е "Аха!" доказателство на теоремата на Питагор. Други факти, които лесно се показват чрез снимки (мое уточнение - геометрични изображения), включват такива прости неща като (a/b)*(c/d) = (ac/bd) -- нещо, което се преподаваше наизуст в училището, което посещавах." http://www.physicsinsights.org/proof_by_picture.html Благодаря, Кипен! Канала на Сабине ми е в абонаментите в Ютуб, там има страшно много полезни неща.

Единственият проблем е, че стандартните неща ще доведат до стандартните бариери, а така при мен се губи интереса да се занимавам. Подобни неординарни работи, даже и да са неверни, освен че стимулират към задълбочаване на познанията, също и може да дадат полезни идеи, несвързани пряко с тях. Благодарение на тези две статийки, на усилията покрай тях, разбрах по-добре ролята на времевите еталони и връзката им с пространството на скоростите - нещо, което е споменавано при Пенроуз и което не можех да обясня ясно някога, когато със Скенер ме питахте, как две различни скорости ще са време, след като се определят чрез времето (тогава бях споменал нещо за употребата на скоростта на светлината както като времеви, така и като пространствен интервал и че всичко във Вселената се движи със скоростта на светлината през четири пространствени измерения - подходът на Луис Карол Епщайн). Днес вече съм наясно защо тогава ме питахте това и двата материала на тримата имат роля за достигането до това по-добро разбиране.

Имаш право, имам грешка, смятах след 3 часа сутринта и нещо съм объркал преди да заспя. Когато ползваме стойностите в примера от самия материал, то 277,78 на квадрат е равно на 77161,7284 (V квадрат); 300000 км/с х 1000 м/км = 300000000 м/с; 300000000 м/с на квадрат = 90000000000000000 (С квадрат); 77161,7284 / 90000000000000000 = 0,0000000000008573525377777778 (резултатът на V квадрат / С квадрат или Бета на квадрат); 1 - 0,0000000000008573525377777778 (1 минус V квадрат / С квадрат) = 0,9999999999991426474622222222 и това е 1 минус Бета на квадрат и е отговора на числителя на дясната част от равенството на втората задраскана формула. Числителя на дясната част от равенството на втората задраскана формула, поставен под корен квадратен, дава знаменателя на дясната част от равенството на втората задраскана формула: корен квадратен от 0,9999999999991426 = 0,9999999999995713; 0,9999999999991426 / 0,9999999999995713 = 0,9999999999995713, така че резултатите на десните части от равенствата на второто и третото уравнение съвпадат и са в рамките на грешката на непрофесионалния калкулатор на Уиндоуса по отношение на t`/t (3599,99999999845 / 3600 = 0,9999999999995694). Вероятно при първото уравнение имам същата грешка като при второто и третото (успял съм и трите да ги объркам). Благодаря за корекцията!

Разликите в резултатите от тях не са символични, а в цели порядъци. Дори да приемем, че разликите в числата след деветките и нулите се дължат на ограничението на вградения във Уиндоус калкулатор, който категорично не е професионален и това е напълно възможно, то разликата между резултатите на десните части на формулите и резултата на t`/t, на който уж всичките трябваше да са равни (това значи, че трите десни части трябваше да са равни и помежду си) се изразява в цели четири цифри след десетичната запетая. Това би изискало от нас да смятаме, че 0,5 = 0,00005. Тези две стойности със сигурност не са равни помежду си, точно както 1,000000001 и 0,999999991 не са равни на 0,9999999999991. Дори и без да прилагаме конкретни сметки, от трите задраскани формули излиза, че 1 - V квадрат / С квадрат върху лоренц/фактора е равно само на лоренц-фактора, без нищо над него, на което той да бъде делен и всичките тези различни неща уж са равни на лявата част t`/t.

Ако планковата дължина се получава от разделянето на скоростта на светлината на планковото време (за една единица планково време светлината изминава една единица планкова дължина през пространството), то при движение на някой обект спрямо наблюдател със скорост 0,5С (движение с останалите 0,5С през четвъртото пространствено измерение), неговата дължина в 3D ще се съкрати с 13,4 % в сравнение с дължината му в покой, а пък планковата дължина на четвъртото пространствено измерение би трябвало да се увеличи със същите 13,4 %. Ако потенциално четвърто пространствено измерение е нормално пространствено измерение като останалите три, то би трябвало да е с планков размер, когато сме в покой и така се движим със скоростта на светлината (1С) през него (еквивалентно на това, материята по него да се движи с 1С спрямо нашата материя в покой в 3D) и да увеличава дължината (отстоянието си) със същия процент, с който подвижен обект намалява своята дължина спрямо дължината си в покой, при движение с някаква скорост (неизбежно - по-ниска от 1С, когато говорим за масивен обект).

Предстои ГОЛЯМ СТУДЕН ДУШ за някои, които толкова се израдваха на разработките на тримата за числовия ред на материалните промени, че даже започнаха да обявяват специалната теория на относителността, подхода на Минковски относно СТО и чак и самото време за свършени! Какво обаче се оказва? Нека използваме задачата и параметрите, които тримата са разгледали във втория документ: Тука всичко е наред и всичко излиза така, както тримата са го дали, проблемите обаче идват със следващото: Оказва се, че задрасканите от мен три формули не дават верен резултат и още по-интересното - дори не съвпадат помежду си, макар да определят едно и също нещо - произведението t`/t !!! При употребата на стойностите от собствения пример на авторите във втория им материал, където всичко точно си съвпада с лоренцовите трансформации, дясната част от равенствата на първите две задраскани уравнения дава еднаквия резултат 1,000000004285905, а пък дясната част (лоренц-фактора) от равенството на третото задраскано уравнение дава съвсем различния резултат 0,9999999957132373. На всичкото отгоре, нито един от тези резултати не съвпада нито с произведението на t`/t нито дори с произведението на t/t`!!! t`/t е равно на 0,9999999999995694, а пък t/t`е равно на 1,000000000000431. Така радостта на всички, които даваха въпросните уравнения като едва ли не отрицатели на СТО, на Минковски и даже на времето (макар в материалите да не се твърдеше точно това), отива по дяволите! Някои много мощно ще духат много гореща супа...

Earth as seen from outer space; the image, known as The Blue Marble, was taken by the crew of Apollo 17 on 7 December 1972 Еми, това си е плоско изображение на Земята отвсякъде! Ние по друг начин, освен чрез плосък екран, не можем да виждаме (за дълбочината на третото измерение се досещаме благодарение на опита си)... А пък всичките тези на долното видео, дето си правят разходки в Космоса (братята Безос и още двама други) - до един се договарят, заедно и с всички астронавти, космонавти и пилоти на самолети с по-голяма височина на полета (Конкорд-и, SR-71 Blackbird-и и прочее), да лъжат, че Земята е уж кълбовидна! Кръглият силует на Земята, дето се вижда през джамовете в клипа, е супер-скъп и реалистичен монтаж (може би и Безос с останалите реално не е излитал в Космоса!), а и отлично работещата Гугъл Земя (даже и по-обикновената Гугъл Карти) хитро напасват всичко, за да излиза, че кълбовидното представяне на Земята няма никакъв проблем с точната работа на картовите изображения и изчисленията на разстоянията! Сателитите в Космоса също не обикалят около кълбовидна Земя и цялата космонавтика е една тотална измислица... Единствено жалко, че всичките плоскоземци не искат да последват примера на загубилия живота си техен съ-верник, да се изстрелят в Космоса, за да довършат успешно започната от другаря им мисия, като заснемат от високо плоската Земя и така да ни затворят устите на всички глупаци, дето не им вярваме...

По принцип, регистрацията/наблюдението без никакви възражения се приравнява на взаимодействието. По такъв начин спокойно може да се каже, че всяко взаимодействие е настояще (случва се в конкретен момент, който може да се идентифицира с настояще, до следващия момент на взаимодействие, следващото настояще). Даже в някои случаи се обсъжда възможността, настоящето да формира не само бъдещето, но и миналото и на някакво квантово равнище подобно разглеждане би могло да има дори реален смисъл.