Станислав Янков

Ти още ли не можеш да разбереш, какво става?! На макрониво времето е реално, както и пространството. Линийките, които си правим от материя, за да замерваме (сравняваме) пространството, както и часовниците, които си правим от материя с нейните скорости на материални процеси, за да замерваме (сравняваме) времето (различните скорости, които са в границата 0с-1с), са изкуствени, измислени от нас пространствени интервали и часовникови темпове с техните интервали, те могат да са всякакви, за каквито постигнем консенсус помежду си, за да можем да се разбираме. Но самите време и пространство са си съвсем реални на макрониво и как няма да са реални, след като лично и неоспоримо ги изпитваме?! Стрелата на времето също си е съвсем реална на макрониво, след като практически я изпитваме и можем да имаме спомени за минало, но не и за бъдеще. Аномалиите започват с намаляването на мащабите към микронивата. Там можем да започнем с пълно отсъствие на време и пространство, после преминаваме през хаотично (или непознато за нас) поведение напред-назад през време и пространство (реално - през четири пространствени измерения), след това имаме стрели на времето както към бъдещето, така и към миналото при частиците и античастиците (сферата на Риман, която толкова често споменава Пенроуз по пътя на дефинирането на неговите туистори и където пак става въпрос за четири и повече ПРОСТРАНСТВЕНИ измерения) и от един момент-нататък, с преминаването към макронивата, остава само стрелата на времето от минало към бъдеще... Тази стрела на времето се отнася не само за човека, но и за животните, и за купища макро-процеси, свързани с ерозията с времето на всякакви минерали (скали и почви), под въздействието на въздух и вода, и за химическите процеси между веществата... Между другото, ограничаването ни само до настоящето е съвсем подобно на ограничаването ни до възможност да се движим само по едно-единствено направление през ЧЕТИРИИЗМЕРНОТО пространство. И това за четириизмерно ПРОСТРАНСТВО е и в другите материали досега (вече ги изчетох целите и никъде не забелязах потвърждение в тях, че пространствените измерения са само три, но има поредица споменавания във всеки от тях, че измеренията са четири пространствени, а не три пространствени плюс време като четвърто измерение). Забелязваш ли, как още в самото начало на материала съвсем ясно ти заявяват, че часовниковия темп сам по себе си не е четвърто измерение, а има КОНКРЕТНО ЧЕТВЪРТО ПРОСТРАНСТВЕНО ИЗМЕРЕНИЕ, което се потвърждава от формулата за него Х4=ict, при което ct е същото като vt, което дава съвсем обичайното изминато пространствено разстояние d=vt? Така че...

Ето друга, по-ранна статия на тримата и както ще видиш - съвсем не е безполезна и лишена от смисъл... (99+) Time is a measuring system derived from light speed | DUSAN KLINAR - Academia.edu Като натиснеш "Download PDF", след това трябва да натиснеш и "No thanks, I'll stay on the free tier" и чак тогава протича свалянето на файла.

Със сигурност ще прегледам статията, само имай предвид, че всеки се стреми към развитие по собствен път и моят път включва проверка на неща, които не са общопризнати официално като безусловна, строга наука или научни трудове и научни виждания и в хода на такива проверки, дори въпросните неща да се окажат неверни (както често се случва) - аз въпреки това съм развил познанията си. Затова и този форум тук е много полезен за мен, с всички обсъждания и корекции, които се правят - днес разбиранията ми не са същите като разбиранията ми дори миналата година, камо ли пък още по-назад, както в края на следващата година разбиранията ми няма да са същите като днешните...

Младенов е успял да намери доста полезно сайтче (в негови коментари доста назад, където препраща към едно място с ясна демонстрация на хиперболичната ротация между времето и пространството с промяната на скоростта на движение между инерциалните системи): http://www.physicsinsights.org/index.html Особено точно съвпадат вижданията на автора на този сайт с моите съображения, да търся толкова упорито най-коректните геометрични, визуални форми на всяка алгебрична закономерност, която се демонстрира в СТО, в ОТО и в КМ: "Смятам, че доказателства, които разчитат твърде много на алгебра и манипулиране на абстрактни символи, често са незадоволителни. Оставам с чувството, че знам, че фактът, който трябва да се докаже, е верен, но все още не разбирам защо е вярно. Много факти в математиката могат да бъдат доказани или обяснени по повече от един начин и много неща, които обикновено се доказват с помощта на абстрактни разсъждения, също могат да бъдат показани като верни с помощта на снимки (мое уточнение - геометрични изображения). Може би най-известният пример е "Аха!" доказателство на теоремата на Питагор. Други факти, които лесно се показват чрез снимки (мое уточнение - геометрични изображения), включват такива прости неща като (a/b)*(c/d) = (ac/bd) -- нещо, което се преподаваше наизуст в училището, което посещавах." http://www.physicsinsights.org/proof_by_picture.html Благодаря, Кипен! Канала на Сабине ми е в абонаментите в Ютуб, там има страшно много полезни неща.

Единственият проблем е, че стандартните неща ще доведат до стандартните бариери, а така при мен се губи интереса да се занимавам. Подобни неординарни работи, даже и да са неверни, освен че стимулират към задълбочаване на познанията, също и може да дадат полезни идеи, несвързани пряко с тях. Благодарение на тези две статийки, на усилията покрай тях, разбрах по-добре ролята на времевите еталони и връзката им с пространството на скоростите - нещо, което е споменавано при Пенроуз и което не можех да обясня ясно някога, когато със Скенер ме питахте, как две различни скорости ще са време, след като се определят чрез времето (тогава бях споменал нещо за употребата на скоростта на светлината както като времеви, така и като пространствен интервал и че всичко във Вселената се движи със скоростта на светлината през четири пространствени измерения - подходът на Луис Карол Епщайн). Днес вече съм наясно защо тогава ме питахте това и двата материала на тримата имат роля за достигането до това по-добро разбиране.

Имаш право, имам грешка, смятах след 3 часа сутринта и нещо съм объркал преди да заспя. Когато ползваме стойностите в примера от самия материал, то 277,78 на квадрат е равно на 77161,7284 (V квадрат); 300000 км/с х 1000 м/км = 300000000 м/с; 300000000 м/с на квадрат = 90000000000000000 (С квадрат); 77161,7284 / 90000000000000000 = 0,0000000000008573525377777778 (резултатът на V квадрат / С квадрат или Бета на квадрат); 1 - 0,0000000000008573525377777778 (1 минус V квадрат / С квадрат) = 0,9999999999991426474622222222 и това е 1 минус Бета на квадрат и е отговора на числителя на дясната част от равенството на втората задраскана формула. Числителя на дясната част от равенството на втората задраскана формула, поставен под корен квадратен, дава знаменателя на дясната част от равенството на втората задраскана формула: корен квадратен от 0,9999999999991426 = 0,9999999999995713; 0,9999999999991426 / 0,9999999999995713 = 0,9999999999995713, така че резултатите на десните части от равенствата на второто и третото уравнение съвпадат и са в рамките на грешката на непрофесионалния калкулатор на Уиндоуса по отношение на t`/t (3599,99999999845 / 3600 = 0,9999999999995694). Вероятно при първото уравнение имам същата грешка като при второто и третото (успял съм и трите да ги объркам). Благодаря за корекцията!

Разликите в резултатите от тях не са символични, а в цели порядъци. Дори да приемем, че разликите в числата след деветките и нулите се дължат на ограничението на вградения във Уиндоус калкулатор, който категорично не е професионален и това е напълно възможно, то разликата между резултатите на десните части на формулите и резултата на t`/t, на който уж всичките трябваше да са равни (това значи, че трите десни части трябваше да са равни и помежду си) се изразява в цели четири цифри след десетичната запетая. Това би изискало от нас да смятаме, че 0,5 = 0,00005. Тези две стойности със сигурност не са равни помежду си, точно както 1,000000001 и 0,999999991 не са равни на 0,9999999999991. Дори и без да прилагаме конкретни сметки, от трите задраскани формули излиза, че 1 - V квадрат / С квадрат върху лоренц/фактора е равно само на лоренц-фактора, без нищо над него, на което той да бъде делен и всичките тези различни неща уж са равни на лявата част t`/t.

Ако планковата дължина се получава от разделянето на скоростта на светлината на планковото време (за една единица планково време светлината изминава една единица планкова дължина през пространството), то при движение на някой обект спрямо наблюдател със скорост 0,5С (движение с останалите 0,5С през четвъртото пространствено измерение), неговата дължина в 3D ще се съкрати с 13,4 % в сравнение с дължината му в покой, а пък планковата дължина на четвъртото пространствено измерение би трябвало да се увеличи със същите 13,4 %. Ако потенциално четвърто пространствено измерение е нормално пространствено измерение като останалите три, то би трябвало да е с планков размер, когато сме в покой и така се движим със скоростта на светлината (1С) през него (еквивалентно на това, материята по него да се движи с 1С спрямо нашата материя в покой в 3D) и да увеличава дължината (отстоянието си) със същия процент, с който подвижен обект намалява своята дължина спрямо дължината си в покой, при движение с някаква скорост (неизбежно - по-ниска от 1С, когато говорим за масивен обект).

Предстои ГОЛЯМ СТУДЕН ДУШ за някои, които толкова се израдваха на разработките на тримата за числовия ред на материалните промени, че даже започнаха да обявяват специалната теория на относителността, подхода на Минковски относно СТО и чак и самото време за свършени! Какво обаче се оказва? Нека използваме задачата и параметрите, които тримата са разгледали във втория документ: Тука всичко е наред и всичко излиза така, както тримата са го дали, проблемите обаче идват със следващото: Оказва се, че задрасканите от мен три формули не дават верен резултат и още по-интересното - дори не съвпадат помежду си, макар да определят едно и също нещо - произведението t`/t !!! При употребата на стойностите от собствения пример на авторите във втория им материал, където всичко точно си съвпада с лоренцовите трансформации, дясната част от равенствата на първите две задраскани уравнения дава еднаквия резултат 1,000000004285905, а пък дясната част (лоренц-фактора) от равенството на третото задраскано уравнение дава съвсем различния резултат 0,9999999957132373. На всичкото отгоре, нито един от тези резултати не съвпада нито с произведението на t`/t нито дори с произведението на t/t`!!! t`/t е равно на 0,9999999999995694, а пък t/t`е равно на 1,000000000000431. Така радостта на всички, които даваха въпросните уравнения като едва ли не отрицатели на СТО, на Минковски и даже на времето (макар в материалите да не се твърдеше точно това), отива по дяволите! Някои много мощно ще духат много гореща супа...

Earth as seen from outer space; the image, known as The Blue Marble, was taken by the crew of Apollo 17 on 7 December 1972 Еми, това си е плоско изображение на Земята отвсякъде! Ние по друг начин, освен чрез плосък екран, не можем да виждаме (за дълбочината на третото измерение се досещаме благодарение на опита си)... А пък всичките тези на долното видео, дето си правят разходки в Космоса (братята Безос и още двама други) - до един се договарят, заедно и с всички астронавти, космонавти и пилоти на самолети с по-голяма височина на полета (Конкорд-и, SR-71 Blackbird-и и прочее), да лъжат, че Земята е уж кълбовидна! Кръглият силует на Земята, дето се вижда през джамовете в клипа, е супер-скъп и реалистичен монтаж (може би и Безос с останалите реално не е излитал в Космоса!), а и отлично работещата Гугъл Земя (даже и по-обикновената Гугъл Карти) хитро напасват всичко, за да излиза, че кълбовидното представяне на Земята няма никакъв проблем с точната работа на картовите изображения и изчисленията на разстоянията! Сателитите в Космоса също не обикалят около кълбовидна Земя и цялата космонавтика е една тотална измислица... Единствено жалко, че всичките плоскоземци не искат да последват примера на загубилия живота си техен съ-верник, да се изстрелят в Космоса, за да довършат успешно започната от другаря им мисия, като заснемат от високо плоската Земя и така да ни затворят устите на всички глупаци, дето не им вярваме...

По принцип, регистрацията/наблюдението без никакви възражения се приравнява на взаимодействието. По такъв начин спокойно може да се каже, че всяко взаимодействие е настояще (случва се в конкретен момент, който може да се идентифицира с настояще, до следващия момент на взаимодействие, следващото настояще). Даже в някои случаи се обсъжда възможността, настоящето да формира не само бъдещето, но и миналото и на някакво квантово равнище подобно разглеждане би могло да има дори реален смисъл.

Знае се! Разделителят е замерването (взаимодействието).

Имай предвид, че при квантовата неопределеност присъства времеви фактор. Например, след замерването и локализирането по този начин на точковото местоположение на елементарна частица (когато регистрираме местоположението, а не скоростта/импулса), една секунда след замерването частицата не може да бъде открита (при ново замерване) извън сфера с диаметър приблизително 300 хиляди километра спрямо местоположението на първото замерване, две секунди след замерването частицата не може да бъде открита извън сфера с диаметър приблизително 600 хиляди километра и т.н. Това е безусловно участие на параметъра време в квантовата неопределеност.

Тук не успявам да разбера съображенията ти. На мен ми се струва, че на макрониво не може да съществува паралелно минало и настояще (може би не може да съществува на никакво ниво, само може в някои случаи на микрониво въобще да не съществува стрела на времето, а в други случаи, на античастиците, стрелата на времето да е в противоположната на макроскопичната посока и всички тези аномалии са ограничени само на квантово равнище). На макрониво, като наблюдател, ти получаваш информация за дадено събитие в миналото чрез посредник (например - светлината или пък звук при слуха и т.н.), но така нямаш пряка връзка със събитието (което би значело, че ще можеш от настоящето да промениш протичането на някое по-продължително събитие в миналото му). Когато ти, в твоето настояще, възприемаш информацията за миналото със събитието, посредством светлината, областта на събитието също се е отместила до нейното настояще, паралелно на твоето настояще и в този момент условията там са вече различни в сравнение с регистрирания от теб момент от миналото, с възприеманото от теб събитие от миналото на околността (пространственото отстояние между теб и събитието, което светлината, като носител на информацията, трябва да преодолява, не изчезва никъде, когато ти регистрираш пристигналата светлина от миналото с това събитие). Това нещо би било безусловно нарушение на причинно-следствената връзка и не успявам да разбера, как четвърто пространствено измерение и фрагментация на времето ще доведе до това, дори и при някакъв мета-физичен модел. Според моите представи много малко четвърто пространствено измерение спрямо много големи три останали служи за формирането на стрелата на времето, на подсветлинните скорости на масивните форми, които проявяват тези подсветлинни скорости (масивната материя и подсветлинните скорости са неразривно свързани помежду си, както са свързани и с наличието на стрела на времето), но тук не се включва никакво нарушение на причинно следствените връзки. Просто, на някакво равнище на микрониво материята се движи със скоростта на светлината във всички възможни направления на еднакви по размер (и еднакво огънати, в хиперсфера или хиперелипса) четири пространствени измерения, докато на макрониво при масивните форми се движи със скоростта на светлината само по едно направление през четири пространствени измерения, а самите масивни форми се движат една спрямо друга с подсветлинни скорости. Състояние с пълна симетрия на материалното движение по хиперсфера или хиперелипса може да е състоянието преди Големия взрив и стрелата на времето (диспропорцията между движението на материята по трите обичайни и по четвъртото пространствено измерение) може да е едно от първите неща или първото нещо, което се формира с настъпването на Големия взрив (даже може формирането на стрела на времето ДА Е Големия взрив).

Оу-оу, Кипен, ти дистанционното наблюдение ли визираше по-горе, където те питах за паралелното съществуване/съединяване (Ръсел Тарг, Хал Пътхов, Инго Суан, Станфордски институт и т.н.)?! Това е много сложна история, човече! Първо, дори и най-мощните сензитиви не познават на сто процента, а когато познават - тогава не са в състояние да кажат, какво точно имат предвид. Най-ярък пример: От десетилетия се говореше, как баба Ванга казала, че Курск ще бъде под вода. Първото, което хрумваше на всички ни беше, че става дума за руския град Курск. Обаче четири години след смъртта на Ванга стана трагедията с подводницата Курск! Това с екстрасензорните възприятия е изключително сложна и нееднозначна работа. Не само познаваемостта не е сто-процентова и при най-добрите (има откроим дял неопределеност както при сондажи напред, така и назад във времето и даже при настоящето), ами и резултатите много силно се влияят, неосъзнато и неумишлено, от вярванията и познанията на сензитивите… Затова аз не игнорирам предсказания и твърдения на доказано силни сензитиви, но винаги ги приемам с едно наум, че ще стане напълно ясно какво точно са имали предвид чак най-накрая, при потенциалното случване на пророчеството.

Еми, сам показваш, че без времето не можеш. От момента, в който са станали съзнателни, хората засичат времето, просто някога не е било толкова прецизно, колкото е днес. Даже и животните си имат биологични часовници, растенията имат сезонни цикли…

Времето Е физическа величина, както и сили, моменти, скорости, координатни разположения… Без всички тези неща не можеш да дефинираш физическите процеси. Определение състояния на физическата материя и свързаните с тези състояния процеси водят до регистрация на разминавания в еталонните времеви темпове. Защо това да е страшно драматично?!

Наличието на различни скорости налага някакъв начин те да бъдат оценявани. Определянето на консенсусен, еталонен времеви интервал дава възможност скоростите да бъдат оценявани по разбираем за всички начин. Това е ролята на времето и не може да се мине без него при наличието на различни скорости в реалността.

Да, това вече го знам, благодаря. Така, както ги мисля нещата - всичко това са различни геометрични инструменти за визуално описание на елементи от реалността, които не можем да наблюдаваме действително (подобно на връзката пространство-време, която геометрично се представя чрез диаграмата на Минковски и в същността си има хиперболично, псевдоевклидово естество). Механизъм за геометрично представяне на елементите от реалността, които не сме в състояние да възприемаме чрез зрението, но които все пак имат някакво геометрично естество, след като в тях участват пространствени размерности. Така ми се струват нещата с тези геометрии.

Някои тук изглеждат доста ограничени и ти задават доста елементарни въпроси, на които можеха да си отговорят и сами! Да кажем, че сме в Космоса, в скафандър с реактивна раница на гърба и решаваме, накъде да се задвижим спрямо сегашното ни разположение в покой=инерциално движение. Имаме избор от сфера от възможности, разположена около нас. Ако решим да се задвижим наляво - няма да можем в същото това време да се насочим и по някоя друга от останалите възможни посоки по сферата (например направо, наляво, нагоре и т.н.). Ако решим да се задвижим надясно - няма да можем пък останалите посоки извън точното направление надясно. Каквото и да изберем - напред, назад, нагоре, надолу и т.н. - няма да можем да се движим в същия този момент през всички останали направления по сферата, освен през избраното. В един и същи момент ние можем да се движим само по едно направление през трите пространствени измерения (сферата около нас). Същото би могло да се очаква и при наличието на четвърто пространствено измерение (избор на движение през хиперсфера). Колкото по-бързо изберем да се движим спрямо някой обект през трите пространствени измерения - толкова по-малък ще е дела на движението ни през четвърто пространствено измерение, защото можем да се движим само по едно направление през хиперсфера около нас. Защо със скоростта на светлината? Скоростта на светлината е пределна за трите обичайни пространствени измерения и няма причина да не е пределна и спрямо четвърто пространствено измерение. Защо то би следвало да е доста малко като пространствено отстояние? Като изградени от масивни форми, ние не можем да се движим един спрямо друг с твърде големи скорости, камо ли пък с такива, които се доближават до скоростта на светлината. Всички ние, като масивни форми, се движим един спрямо друг със скорости, доста по-ниски от тази на светлината, затова голям дял от остатъка от движението до скоростта на светлината би ставал предимно по такова четвърто измерение и по тази причина за нас то би било с доста малка протяжност. И т.н. неща, на които онези, които те питаха банализми, можеха да си отговорят и сами…

За да не се остане с впечатление (както често се случва), че в горния ми коментар е единствения вариант, който обмислям (как беше по Кипен - някакъв солипсизъм беше ) - ето и друг вариант: Няма атоми, камо ли пък елементарни частици, изграждащи атоми, които да престават, дори в един-единствен момент, своето непрекъснато движение, трептене и това трептене на атомите и на елементарните частици, които изграждат атомите, става в пространствени области, значително надхвърлящи планковите дължини (приблизителния диаметър на атома на водорода е в пъти по-голям от планковата дължина и това се отнася и за всички останали атоми без изключение). Така че - няма никакво установяване в покой на достатъчно малки мащаби, покоят е обикновена макроскопична илюзия, която се дължи на ниската разделителна способност на макро-сетивата ни.

Е, аз отдавна съм загърбил Нютон и Галилей (това, разбира се, не може да стане напълно, защото дори и теориите на относителността стъпват на множество елементи, установени стабилно много отдавна, с Нютон и Галилей). Ако искаме да отбележим някакъв по-задълбочен напредък относно естеството на времето и връзката му с всичко останало - налага се да ползваме само най-добрите теоретични инструменти, които засега са СТО, ОТО и КМ. Естествено, присъства и елемента на степента на подготвеност относно СТО, ОТО и КМ, което е сериозно препятствие (например при мен, защото моята подготовка и коректно разбиране са доста ниски), а и трите теории са изключително сложни, но ако искаме по-задълбочено разбиране на базови феномени като време и пространство - няма как да минем без най-доброто за момента. На този етап полагам последни усилия, да извлека каквото успея на макро-ниво (и покрай това - да науча още полезни неща). Най-перспективните макро-насоки да се достигне до нещо повече ми се струват разглеждането на четвърто пространствено измерение, през което да се пренася движение между състоянието на покой и скоростта на светлината или само три измерения, но с някаква игра покрай скъсяването на дължините по посока на движението, което по някакъв начин да довежда до промяна на съвкупните скорости (темпа на часовниците) на "подвижния" (ускорилия/забавилия) обект спрямо "неподвижния" наблюдател/регистратор. Ще се повъртя още известно време около тези два момента, но предполагам, че накрая ще се принудя да се потопя по-дълбоко в квантовия свят, защото изглежда, че именно там някъде се крият ключовите отговори...

Може да не съм разбрал нещо правилно (или пък наистина да има някакви много странни макроскопични четириизмерни модели), но така, както е написано от Кипен - аз оставам с впечатлението, че изчезва пространственото разделение между събитие и регистрация и могат да се слеят (това би значело и - да се повлияят) настояще с минало и настояще с бъдеще (дори допускането на наблюдаване в миналото на бъдещо събитие, което все още не се е случило в миналия момент, съединяването на настоящето, "сега"-то, с бъдещето, вече говори за нарушаване на причинно-следствената връзка, а на макро-ниво това гарантирано е доста сериозно нарушение). Аз също допускам (засега) някакви ограничени микроскопични прескоци към миналото, за да може едно повсеместно движение със скоростта на светлината на всичко да позволи и съществуването на подсветлинни скорости, но всичко това могат да бъдат някакви неща само на микроскопични равнища и ние нямаме никакъв достъп до подобни процеси на макро-ниво. На първото изображение - колкото по-близка е скоростта между два обекта до скоростта на светлината, толкова "по-къси" са отскоците назад по времето, като напълно изчезват при движенията със скоростта на светлината. На второто изображение, двуизмерната спирала, това може да се представи, като десните части на спиралата се намират по-ниско от левите. Клипът не е най-добрия, не представя нещата по най-коректния и най-точния начин, но криво-ляво дава същността на идеята. Най-важното е да се има предвид, че не става дума за връщане назад на времето по принцип, а предполагаме движение по четвърто пространствено измерение, което от гледна точка на нашия тримерен макроскопичен свят е много малко и достъп до движение по него имат само елементарните частици (всичко това са основно мои допускания и представи, не е някаква официална научна теория и е много възможно да ги променя значително в бъдеще, ако достигна до някакво по-добро разбиране на реалността в сравнение със сега).

Можеш ли накратко да преразкажеш базовата логика на тези модели? И аз полагам последни усилия да извлека нещо или друго на макро-ниво чрез подход с четири пространствени измерения (все повече се уверявам с времето, че отговорите на базовите физически загадки се крият почти изцяло на микро-ниво, в квантовия свят - изводи, до които Пенроуз и други са стигнали отдавна, но аз все пак не разполагам с тяхната математическа и физична подготовка), обаче засега ми е трудно да си представя елиминиране на пространственото отстояние между събитие и наблюдател/регистрация чрез четириизмерен модел на макро-ниво. Така излиза, че съществуват реално разните магически практики на въздействия върху събития от бъдещето и даже от миналото, което на този етап не мога да си представя като реално. На квантово ниво - да, може да се разглежда като възможност движение в посока "назад" по времето, при някои условности, също и времева неопределеност, но това е изключително в микро-мащаби, където неопределеностите доминират над конкретиката. От позициите на различни наблюдатели отдалечени от тях събития могат да протичат пред възприятията им в различен порядък, но пространственото отстояние между събитията и наблюдателите/регистраторите никъде не изчезва, то трябва да се преодолява между излъчването и регистрацията на събитието и няма такива неща като паралелно съществуване/съединяване на настояще с бъдеще и минало, дори и при относителността на едновременността. Пределът на елиминирането на пространствените разстояния е квантовото заплитане на частици, но това не е макроскопичен ефект и не е наличен на макро-ниво, нито води до нарушаване на причинно-следствените връзки, като паралелно съществуване/съединяване на настояще, минало и бъдеще.

Не ми се струва точно така! В твоето настояще ти възприемаш събития от миналото (заради поредица забавяния след случването им, до регистрирането им от теб, включително и нужното на светлината време, за да преодолее пространството между теб и събитията). Дори и така, това няма да е паралелно съществуване (съединяване) на настояще с минало, защото в момента на възприемането на миналото от теб ти не можеш да му повлияеш по никакъв начин да се случи различно от начина на случването му. Просто - ти регистрираш събитие от миналото, заради закъснението на пристигането на информацията от него-до теб. Наблюдател близо до събитието ще го регистрира по-рано от теб, но моментът, в който го регистрираш ти, вече ще в неговото бъдеще, а не в неговото “сега” и пак няма паралелно съществуване на неговото “сега” и на твоето бъдеще (ти не можеш да повлияеш на неговото “сега”, когато той е регистрирал информацията за събитието и тя едва тръгва към теб). Специално уточнявам, че тук става дума единствено за макро-равнището. На микрониво може и да има движения назад към миналото (Стрели от бъдеще към минало), например предположението относно движенията на анти-частиците, но ако е така - това е ограничено само в микромащаби и всичко това не пречи на нашето макрониво анти-частиците да си се движат по начин, неразличим от движението на частиците.