Станислав Янков

Може, но все пак - ние избираме, задействаме определени механизми на база направения от нас избор (мускули, пособия, технологии) и така постигаме резултатите, свързани с направления и скорости, които сме си поставили за цел при избора (избираме колата ни да промени скоростта си с 30 км/ч повече, натискаме педала за газта и постигаме поставената цел). Факт е и голямото разделение между неживи обекти, които са изцяло под влиянието на окръжаващата среда и висшите примати, част от които правят целенасочени избори (говорим конкретно за посоки и скорости на движение) и дори осъзнават изборите си и как да постигнат сложни цели в окръжаващи среди с големи предизвикателства. Не успявам да разбера, как всичко това отрича факта, че ние правим избор на движение през само едно направление в триизмерно евклидово кълбо, в чийто център се намираме. Или пък, че не се движим, било ние или наблюдаван от нас обект, едновременно по повече от едно направление в един и същи момент в конусите на Минковски, а движението е само по едно-единствено пространствено направление и при диаграмата на Минковски това направление през пространството е винаги по оста х - посоката на движението. Както при евклидовата сфера, така и при хиперболоидните конуси на Минковски се представят просто възможностите за избор на само едно направление в един и същи момент (и на само една скорост в един и същи момент и спрямо един и същи обект или наблюдател) на движението през пространство-времето и няма възможност да се движим едновременно по две или повече направления. Не успявам да разбера на какво ми опонираш и с какво точно не си съгласен.

Какво имаш предвид с всичко това? Че не можеш да избираш направление и скорост на движение ли? Това не изглежда логично, освен ако не включиш някакви подсъзнателни процеси, които те карат да действаш по един или по друг начин, дори и когато си мислиш, че изборът ти е резултат на случайност (например, когато решаваш, че ще тръгнеш наляво или надясно при кръстовище чрез хвърляне на монета, в зависимост от това, откъде ще дойде автомобил или пък просто така, без да можеш да обясниш, защо правиш точно този избор). Всичко това, обаче, премества разсъжденията далече от областта на физиката, много повече в сферата на психологията и психоанализата.

Тези, които можем, осъзнато или не, да избираме посока на движението си, равно на промяна на посоката на движение. Всички масивни форми се движат само в едно направление през пространство-времето, но за разлика от разните камъни, скали, водни маси и другите неодушевени обекти, болшинството биологични организми могат да променят това направление повече или по-малко умишлено (най-вече това се отнася за висшите примати, маймуни и хора, които променят скоростта и направлението си осъзнато, чрез мускулатурата, като хората могат да правят това дори и в Космоса, чрез създадените от самите тях реактивни двигатели). Ти дори можеш да променяш съзнателно (целенасочено) и часовниковия си темп, посредством скорост и/или гравитация, познавайки СТО и ОТО. Именно това е голямата полза от подхода на Пенроуз, който ползва както евклидови (римановата сфера, идеално приложима в плоското пространство на квантовата механика), така и неевклидови (на макрониво, във връзка със СТО и ОТО) форми. Така се получава и на макрониво - само съчетаването на избор на направление през триизмерна евклидова сфера, в чийто център се намираш ти (или произволен друг масивен обект), а времето се представя като флипбук от множество наложени такива единични кадри (разрезите на пространствено-времеви “самун” по Браян Грийн) и римановите (неевклидови) форми на СТО и ОТО (конкретно хиперболичната диаграма на Минковски, когато говорим за СТО) дават пълноценна картина на заобикалящата реалност. Както при евклидовата сфера, така и при хиперболоидните конуси на Минковски се представят просто възможностите за избор на само едно направление на движението през пространство-времето (при сферата е игнорирана времевата координата t и се дава “замразена” единична снимка, единичен кадър, а пък при конусите е игнорирана височината z). При основната, дву-координатна диаграма на Минковски (с оси само за х/сх и t/ct), оста х винаги се ориентира по посоката на движение, както и да се мени тази посока с времето (това е диаграма за показване на скоростите на обектите и на релативистките ефекти при връзката между времето и пространството).

Защо проста двуизмерна диаграма на Минковски (първото изображение) е по-добра за представяне на релативистките ефекти от двата конуса (второто изображение)? Двата конуса представят ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ИЗБОР от нас и от останалите подвижни обекти на движения през пространство-времето. Ние обаче не можем да се движим навсякъде едновременно, а можем само да избираме едно-единствено направление на движение през тези конуси в един и същи момент. Освен това, по обясними причини, чрез конусите не може да се даде възможността за избор на движение по височината z (нагоре-надолу). Ролята на пространствено-времевата диаграма е да представя единствено скоростта и релативистките ефекти в пространство-времето и за това не са нужни повече от две координати - сх и сt. Пълен пространствен избор на една посока на движение може да се представи чрез кълбо, при игнориране на координатата за времето сt, а пълната картина може да се представи най-добре чрез съчетанието на кълбовидното представяне (което на микрониво се символизира от римановата сфера) с простата, двуизмерна диаграма на Минковски за скоростта и релативистките ефекти (всички те без проблем си се демонстрират на двукоординатната диаграма, без никаква специална нужда от трикоординатната форма с конусите). Това, което от известно време представям като завъртане от цилиндър към хиперболоид с увеличаването на скоростта от 0с до 1с, има две важни уточнения. Ако е така, то първо - това нещо не протича в измеренията х, у и z, както го давах преди, а само по измеренията х и w (евентуалното четвърто пространствено измерение), а височината е времето t (или ct). По широчината у и по височината z не настъпват никакви промени, независимо от промените на скоростта, следователно по тях не може да има никакви въртенета (по всички измерения, включително и по тези, настъпват промени чак при гравитационните ефекти на общата теория на относителността). Ако има нещо такова - това е "игра" само между посоката на движение х и потенциално четвърто пространствено измерение w. И второ - всичкото това, ако го има, не надхвърля областта на микросвета. На макрониво ние регистрираме единствено точката на настоящето в центъра на диаграмите на Минковски, а всички потенциални сложни неща, които дават релативистките ефекти, се крият от нас в микронивото на тази точка (става дума за разните "въртенета" от цилиндри към хиперболроиди-конуси, римановите сфери на Пенроуз и всички останали сложни неща, които се подозира да се случват на околопланкови равнища). Ставащите на микрониво неща, се прожектират (проектират) стереографски, холографски или и по двата начина (в зависимост от избора на подход, по който да разгледаме нещата) на макрониво, до познатите ни пространствено-времеви макроефекти. (Сбъркал съм местоположението на долния ъгъл Алфа на третото изображение.)

Обясни ни ти тогава, недостижим спецЯлисте, как е точно - явно за теб и това е фасулско, като "обясняването" на "два-три варианта" на състоянието на Вселената от "всеки теоретик"... Методиката отдавна я знаем: няма човек - няма проблем! Не съществува - няма нужда да се обяснява! Долното изображение на черна дупка също не съществува - зла конспирация на нахалните учени, които не могат да отговорят на въпроси, на които ти тука отговаряш с лекота (няма човек - няма проблем).

Понеже отново пишеш тъпотии, по-слаби и от Чат Бот Джи Пи Ти. Има страшно много теоретични възможности (минимум стотици) и страшно много различни пътища за реализацията им. Просто - моделите с Голям взрив и разширение с ускорение доминират, защото най-добре пасват на наблюденията. Добре ще е да те изключат и рестартират, че трагедията е ТОТАЛНА - под нивото на три-годишни дечица.

Ти как решаваш, че са само две възможности? Чрез хвърляне на ези-тура ли - очевидно хал-хабер си нямаш за какво точно говориш? Нещо, до което е достигнато след години сложни изчисления и практически проверки, ти тука ни разтегаш локуми, че всеки теоретик го знаел това и можел да го "предвиди" - фасулска работа! Хайде, тогава! Изчисли го и покажи, че ти си прав, а не разните псевдо-научни Калтех-ове, Оксфорд-и, Принстън-и, Харвард-и и прочее упадъчни места, където мъдрите лаици като тебе никога няма да се унижат да стъпят! Давай! Let`s go!

Я ни го изчисли тука, като е толкова просто! Таман ще ни опровергаеш, когато казваме, че си пълен невежа, който разчита на насилие (тролене), за да налага невежеството си...

При представяне на реалността в триизмерна пространствено форма, ние сме непрекъснато в центъра на триизмерна сфера, в състояние на перманентен покой и можем да избираме движение през сферата, от гледна точка на други триизмерни координатни системи, само по едно направление. Това направление обикновено се приема за съвпадащо с оста х и скоростта може да бъде максимално 1с. Тук е игнорирана оста на времето и промените могат да се представят само като поредица сменящи се кадри през планкови интервали време. За представяне на скоростите и на свързаните с тях релативистки ефекти е най-подходяща употребата двуизмерната диаграма на Минковски, само с времето ct нагоре и посоката на движение cx надясно, защото по другите координати промени във връзка с промяната на скоростите не протичат. Триизмерното представяне е с включването на оста у, при което се получават конусите на миналото и бъдещето. За да можем да представим промените през времето t, ние тук игнорираме височината z и на нейното място поставяме оста на времето. Получаването на двата конуса с промяната на скоростта от 0с до 1с става чрез "завъртане" на бъдещето на графиката до 180 градуса, при което цилиндър в покой става на хиперболоид с двата конуса на миналото и бъдещето при достигането на 1с. През цялото време не трябва да забравяме, че това са ефекти, които се отнасят само за оста по посока на движението и за дължината по посока на движението - оста х. За всички останали направления през триизмерното пространство състоянието си остава цилиндричното на 0с (покоя). Началният диаметър на цилиндъра в покой се избира произволно, в зависимост от това, колко далече напред в бъдещето или назад в миналото искаме да анализираме. Дисковете на Поанкаре и на Белтрами-Клайн и сферата на Риман се намират в центъра на графиките, в "настоящето" и те променят своя диаметър с увеличаването или намаляването на скоростта (градусите на "завъртане" на бъдещето спрямо миналото в зависимост от скоростта) и в съответствие с местоположението в конусите на изследваните точки на събития. В случаите на движение със скоростта на светлината дисковете на Поанкаре и на Белтрами-Клайн и съответно сферата на Риман са с най-малкия (планков) размер и служат за проектирането на конусите на движенията със скоростта на светлината. Дискът на Поанкаре се помещава в сферата на Риман и представлява диск, чиято периферия е окръжност по периферията на римановата сфера, а дискът на Белтрами-Клайн е в горната част на римановата сфера. Диаметрите на двата диска и на римановата сфера са еднакви.

Като това, че когато не мериш стриктно с линийка, какви разстояния изминаваш с колата ти, а километражите на колите ВИНАГИ са неверни (значи фалшиви), то - ти не можеш да караш кола и трябва да ти се отнеме книжката. Такива са ти "аргументите" и подобни "аргументи" не само не може да ги приеме никой извън детската градина, ами даже и ти не би приел "аргумент" като цитирания (за колата и книжката ти). За какво обиждане говориш?! Ти определяш съвременната наука като "фалшива", без да знаеш нищо за нея, не си я бил уважавал заради "такива неща като разширението на Вселената", без дори да можеш да го обясниш и на базово ниво - няма за какво да се обиждаш, защото така ще трябва да се обидиш на собствения ти мързел или пък може би наистина си с твърде слаби способности за съобразяване (все пак не трябва да изключваме възможността наистина да си си на равнището на чат-бот и да не се преструваш). Не те обиждам нищо, това че си страхлив да дискутираш реално е просто оценка на поведението ти. Достатъчно е отново да те попитам онова, на което не искаш да ми отговориш ясно и категорично, макар да е елементарно и ще се увериш, че съм прав в оценката си за теб. Съгласен ли си, че говорим за две различни скорости - еталонната, която е създавания чрез материалния часовник измислен, общоприет, еталонен цикличен темп и отделно скоростта на замерваните чрез еталонния темп обекти?

Какво се?! Аргументираш ли се?!!! Та, ти въобще не отчиташ аргументите на другите, когато ти опонират! И чудеса от подробности да ти дадат, при това проверени с годините, ти въобще не ги отчиташ и мине не мине - пак се върнеш в началото, все едно нищо не ти е било обяснявано. Твоето е или умишлено тролене, или трябва да те приемем за невъобразимо глупав, на равнището на чат-бот! Как ще ме наричаш каквото и да било, след като аз давам подробности, от които ти не можеш да разбереш и половината (някои като Скенер и Гравити ги разбират, виждат и грешки, понякога даже ми се и дразнят, но дори те не биха ме нарекли надут или каквото там ти се иска да ме наричаш ). Щом си толкова уверен, защо не ми отговориш категорично на въпроса, който от куп време не спирам да ти задавам: съгласен ли си, че говорим за две различни скорости - еталонната, която е създавания чрез материалния часовник измислен, общоприет, еталонен цикличен темп и отделно скоростта на замерваните чрез еталонния темп обекти? Или те е шубе да заемеш ясна позиция, дори при съвсем елементарен въпрос с недвусмислен отговор, като този? Аргументирал се бил! С какво?! С въртене като кючекчийка ли?!

Къде съм те обидил?! Това са оценки, квалификации на нещата, които пишеш, при това - със самочувствие и агресия на голям капацитет (ти не си бил уважал такава наука като днешната и тям подобни нелепи коментари без никакво покритие)! Ако нещо се обиждаш - обиди се на себе си, за толкова слабите коментари, без никакво усилие поне за базова подготовка, нали?

Смешен, всички галактики в куповете, свръх-куповете и нагоре са гравитационно обвързани, което не пречи ВСИЧКИ по-далечни от нас да се отдалечават от нас, без изключение, макар да са в нашия куп, свръх-куп и т.н. (все гравитационно взаимодействие). Случва се да стигат до сблъсъци само по две-три най-близки галактики (всички ония по-далечни от нас, дето от нас всичките се отдалечават, помежду си също могат да стигат до разни колизии, когато са достатъчно близко една спрямо друга). Поне прочети по нещо и се ограмоти малко от малко, преди да се пуйчиш и репчиш тука като най-сведущия "научен цензор"! Калтех го били "заблуждавали", представи си, а той не знае дори елементарни неща!

Стига глупости най-накрая, бе! Никой няма да се слива, това не са сливащи се черни дупки! Ще се "пронижат" една-друга, ще си сменят взаимно траекториите и двата нови остатъка от "сблъсъка" ще си продължат по собствените пътища (и двете галактики няма да са същите като сегашните преди сблъсъка). Егати и смешния бот!!! Чат Джи Пи Ти е къде-къде по-умен от тебе!

Много-много преди тебе - виж къде чак назад съм дал следващите изображения (на мен не ми се търси, твърде назад е). Иначе не отричам - двете неща, които ти си намерил по въпроса и които аз похвалих в мой коментар по-рано, са наистина полезно допълнение. Но ротациите ги мисля много преди тебе, докато ти днес нямаш нищо общо с актуалните ми усилия - разбирането на ролята на римановата сфера, особено в квантовите представи на Пенроуз (римановата сфера или поне потенциалното четвърто пространствено измерение, свързано с нея, трябва да е с изключително малък, околопланков размер, а триизмерния, плюс време като четвърто условно измерение, макросвят е вид стереографска прожекция, сянка на най-различните съотношения на движения през четири пространствени измерения). Гарантирано ти в момента не се интересуваш от това, а можеш да видиш, колко по-назад за първи път споменавам римановата сфера... Установи ли, че аз съм по-голям от теб, след като се премерихме?

Оф! Извинявай! Забравих, че само ти можеш да категоризираш научните истини! Ей ти за хиперболичните ротации, обяснено най-подробно и нагледно - да не се чудиш повече какво е (ако имаш достатъчно мозък да го осмислиш, де):

Ей ти нещо като за твоето ниво: Млечният път и Андромеда вече са се сблъсквали | Космос | (offnews.bg)

Глупав, има някои случаи на сблъскващи се галактики. Когато някои галактики са относително близо, условията на тяхното възникване и най-вече гравитационните взаимодействия помежду им, в купа им, в супер-купа им и така нататък, могат да доведат до подобни сблъсъци. Дори се допуска, че някога си, в много далечното минало, собствения ни Млечен път и галактиката Андромеда са се сблъскали (преминали са една през друга) и Андромеда е "отвлякла" материя от нашата галактика. Галактиките си имат собствено движение, най-вече под гравитационното въздействие на околните галактики, а отделно го има разширението на вселенското пространство и това са два отделни, различни процеса, както се мъчат да ти обяснят хората.

Доста добро видео, как е направена онази известна снимка на черна дупка. Триумф на прецизната техника и на науката (истинската, а не на един-двама пишман-"критици" тука), включително на СТО и ОТО...

Защо Пенроуз пише, че хиперболичното представяне на връзката между времето и пространството в диаграмите на Минковски е стереографска? Един кръг в двуизмерна декартова, евклидова координатна система се представя във всичките четири квадранта на координатната система (подредбата на квадрантите не е вярната, но това успях да намеря набързо): Когато представяме евклидов кръг хиперболично, ако е нормално, не стереографски, ние го представяме през центъра на координатната система, като добавяме и второ изображение на координатната система (двете жълти оси), която втора координата система е завъртяна на 45 градуса спрямо първата. Това са асимптотите и светлинните конуси, ако добавим ос на още едно, трето измерение. При това нормално, не стереографско, представяне отново се ползват всички четири квадранта на координатната система, както за евклидовите кръгове, така и за хиперболичните им аналози. Обаче при диаграмите на Минковски два от квадрантите (левият и десният по асимптотите, жълтите линии на светлинните конуси) не се използват. Тогава, за да успеем да представим пълноценен евклидов кръг (горната му половина чрез конуса на бъдещето при триизмерна координатна система и долната му половина чрез конуса на миналото), ние трябва да приложим стереографската проекция. От тук идва широката употреба на стереографската проекция при Пенроуз. Когато разглеждаме релативистките особености не чрез двуизмерна, а чрез триизмерна координатна система, със светлинните конуси на миналото и бъдещето, тогава евклидовия кръг става сфера на Риман, чиято горна и долна полусфера се представят стереографски като двулистов хиперболоид, чиито две части са разположени в светлинните конуси на миналото и бъдещето (показани са и диска на Поанкаре и диска на Белтрами-Клайн - конформното и проективното представяне):

Да разнообразим малко нещата! Ето как се получава Лорец-фактора само посредством скоростите, без специалната употреба на времето t :

И кое точно е спорното? Когато всички около теб се отдалечават от теб - това не е ли отдалечаване? Ако става по модела за разширението на пространството - това не е ли разширяване на пространството? Ако нещо в покой свети винаги с една и съща или много близка честота, но при все по-далечните галактики от нашата свети все по-неочаквано червено (отдалечаване по Доплер) - това не е ли явно потвърждение? Ти като не можеш точно да измериш, колко километра изминаваш с колата ти ежедневно (имаш само приблизителна оценка чрез километража, с неясна точност) - това значи ли, че не можеш да караш кола и не трябва да имаш книжка? И модел има, и оценка има, каква трябва да е максималната плътност на енергията в даден участък от пространството на Вселената, за да протича неговото разширение (вече не помня колко атома материя на кубически сантиметър бяха там). Има всичко, стига да има кой да го прочете. Обаче - Чукча писатель, Чукча не читатель... Имаш само един модел, който се потвърждава най-добре от наблюденията и от досегашните познания, смешен! Иначе модели - бол и всевъзможни, ама повечето извън Големия взрив са и доста зле потвърдени... А съгласен ли си, че говорим за две различни скорости - еталонната, която е създавания чрез материалния часовник измислен, общоприет, еталонен цикличен темп и отделно скоростта на замерваните чрез еталонния темп обекти?

Ти не можеш да измериш реално и точно, колко път изминаваш, когато караш колата ти, данните на километража на колата са измислени, фалшиви, нереални. Значи и шофьорската ти книжка е фалшива и трябва да ти се отнеме, барабар с колата. "Логиката" по младеновски...

Той и когато отиде с колата му някъде, пак ползва неприеки сметки (механизма на километража). Не е тръгнал да мери с линийка, колко точно километра е изминал. Обаче тези най-съмнителни, според възраженията му, резултати ги приема без никакви съмнения! Аз ако се направя на него - ще се съмнявам, че въобще може да управлява и да си купи кола, понеже не може да измери пряко и точно, колко километра е изминал. Дори, такова нищо като колите въобще не може и да съществува!

Аз и за "инженерството" имам съмнения - твърде елементарни неща не може да разбере, ако не се прави на глупав умишлено! Да, когато нещо ти е твърде чуждо от всичко, с което си се занимавал до момента и непознатите и нови неща са прекалено много - не можеш да ги усвоиш и разбереш отведнъж, нужно е време и усилия, малко по малко. Обаче, когато нещо не мърда с години и има нулев прогрес прекалено много време - това навежда на сериозни съмнения или относно качеството на интелекта, или относно добросъвестността на мотивацията за коментиране по подобен начин...