Станислав Янков

Знае се! Разделителят е замерването (взаимодействието).

Имай предвид, че при квантовата неопределеност присъства времеви фактор. Например, след замерването и локализирането по този начин на точковото местоположение на елементарна частица (когато регистрираме местоположението, а не скоростта/импулса), една секунда след замерването частицата не може да бъде открита (при ново замерване) извън сфера с диаметър приблизително 300 хиляди километра спрямо местоположението на първото замерване, две секунди след замерването частицата не може да бъде открита извън сфера с диаметър приблизително 600 хиляди километра и т.н. Това е безусловно участие на параметъра време в квантовата неопределеност.

Тук не успявам да разбера съображенията ти. На мен ми се струва, че на макрониво не може да съществува паралелно минало и настояще (може би не може да съществува на никакво ниво, само може в някои случаи на микрониво въобще да не съществува стрела на времето, а в други случаи, на античастиците, стрелата на времето да е в противоположната на макроскопичната посока и всички тези аномалии са ограничени само на квантово равнище). На макрониво, като наблюдател, ти получаваш информация за дадено събитие в миналото чрез посредник (например - светлината или пък звук при слуха и т.н.), но така нямаш пряка връзка със събитието (което би значело, че ще можеш от настоящето да промениш протичането на някое по-продължително събитие в миналото му). Когато ти, в твоето настояще, възприемаш информацията за миналото със събитието, посредством светлината, областта на събитието също се е отместила до нейното настояще, паралелно на твоето настояще и в този момент условията там са вече различни в сравнение с регистрирания от теб момент от миналото, с възприеманото от теб събитие от миналото на околността (пространственото отстояние между теб и събитието, което светлината, като носител на информацията, трябва да преодолява, не изчезва никъде, когато ти регистрираш пристигналата светлина от миналото с това събитие). Това нещо би било безусловно нарушение на причинно-следствената връзка и не успявам да разбера, как четвърто пространствено измерение и фрагментация на времето ще доведе до това, дори и при някакъв мета-физичен модел. Според моите представи много малко четвърто пространствено измерение спрямо много големи три останали служи за формирането на стрелата на времето, на подсветлинните скорости на масивните форми, които проявяват тези подсветлинни скорости (масивната материя и подсветлинните скорости са неразривно свързани помежду си, както са свързани и с наличието на стрела на времето), но тук не се включва никакво нарушение на причинно следствените връзки. Просто, на някакво равнище на микрониво материята се движи със скоростта на светлината във всички възможни направления на еднакви по размер (и еднакво огънати, в хиперсфера или хиперелипса) четири пространствени измерения, докато на макрониво при масивните форми се движи със скоростта на светлината само по едно направление през четири пространствени измерения, а самите масивни форми се движат една спрямо друга с подсветлинни скорости. Състояние с пълна симетрия на материалното движение по хиперсфера или хиперелипса може да е състоянието преди Големия взрив и стрелата на времето (диспропорцията между движението на материята по трите обичайни и по четвъртото пространствено измерение) може да е едно от първите неща или първото нещо, което се формира с настъпването на Големия взрив (даже може формирането на стрела на времето ДА Е Големия взрив).

Оу-оу, Кипен, ти дистанционното наблюдение ли визираше по-горе, където те питах за паралелното съществуване/съединяване (Ръсел Тарг, Хал Пътхов, Инго Суан, Станфордски институт и т.н.)?! Това е много сложна история, човече! Първо, дори и най-мощните сензитиви не познават на сто процента, а когато познават - тогава не са в състояние да кажат, какво точно имат предвид. Най-ярък пример: От десетилетия се говореше, как баба Ванга казала, че Курск ще бъде под вода. Първото, което хрумваше на всички ни беше, че става дума за руския град Курск. Обаче четири години след смъртта на Ванга стана трагедията с подводницата Курск! Това с екстрасензорните възприятия е изключително сложна и нееднозначна работа. Не само познаваемостта не е сто-процентова и при най-добрите (има откроим дял неопределеност както при сондажи напред, така и назад във времето и даже при настоящето), ами и резултатите много силно се влияят, неосъзнато и неумишлено, от вярванията и познанията на сензитивите… Затова аз не игнорирам предсказания и твърдения на доказано силни сензитиви, но винаги ги приемам с едно наум, че ще стане напълно ясно какво точно са имали предвид чак най-накрая, при потенциалното случване на пророчеството.

Еми, сам показваш, че без времето не можеш. От момента, в който са станали съзнателни, хората засичат времето, просто някога не е било толкова прецизно, колкото е днес. Даже и животните си имат биологични часовници, растенията имат сезонни цикли…

Времето Е физическа величина, както и сили, моменти, скорости, координатни разположения… Без всички тези неща не можеш да дефинираш физическите процеси. Определение състояния на физическата материя и свързаните с тези състояния процеси водят до регистрация на разминавания в еталонните времеви темпове. Защо това да е страшно драматично?!

Наличието на различни скорости налага някакъв начин те да бъдат оценявани. Определянето на консенсусен, еталонен времеви интервал дава възможност скоростите да бъдат оценявани по разбираем за всички начин. Това е ролята на времето и не може да се мине без него при наличието на различни скорости в реалността.

Да, това вече го знам, благодаря. Така, както ги мисля нещата - всичко това са различни геометрични инструменти за визуално описание на елементи от реалността, които не можем да наблюдаваме действително (подобно на връзката пространство-време, която геометрично се представя чрез диаграмата на Минковски и в същността си има хиперболично, псевдоевклидово естество). Механизъм за геометрично представяне на елементите от реалността, които не сме в състояние да възприемаме чрез зрението, но които все пак имат някакво геометрично естество, след като в тях участват пространствени размерности. Така ми се струват нещата с тези геометрии.

Някои тук изглеждат доста ограничени и ти задават доста елементарни въпроси, на които можеха да си отговорят и сами! Да кажем, че сме в Космоса, в скафандър с реактивна раница на гърба и решаваме, накъде да се задвижим спрямо сегашното ни разположение в покой=инерциално движение. Имаме избор от сфера от възможности, разположена около нас. Ако решим да се задвижим наляво - няма да можем в същото това време да се насочим и по някоя друга от останалите възможни посоки по сферата (например направо, наляво, нагоре и т.н.). Ако решим да се задвижим надясно - няма да можем пък останалите посоки извън точното направление надясно. Каквото и да изберем - напред, назад, нагоре, надолу и т.н. - няма да можем да се движим в същия този момент през всички останали направления по сферата, освен през избраното. В един и същи момент ние можем да се движим само по едно направление през трите пространствени измерения (сферата около нас). Същото би могло да се очаква и при наличието на четвърто пространствено измерение (избор на движение през хиперсфера). Колкото по-бързо изберем да се движим спрямо някой обект през трите пространствени измерения - толкова по-малък ще е дела на движението ни през четвърто пространствено измерение, защото можем да се движим само по едно направление през хиперсфера около нас. Защо със скоростта на светлината? Скоростта на светлината е пределна за трите обичайни пространствени измерения и няма причина да не е пределна и спрямо четвърто пространствено измерение. Защо то би следвало да е доста малко като пространствено отстояние? Като изградени от масивни форми, ние не можем да се движим един спрямо друг с твърде големи скорости, камо ли пък с такива, които се доближават до скоростта на светлината. Всички ние, като масивни форми, се движим един спрямо друг със скорости, доста по-ниски от тази на светлината, затова голям дял от остатъка от движението до скоростта на светлината би ставал предимно по такова четвърто измерение и по тази причина за нас то би било с доста малка протяжност. И т.н. неща, на които онези, които те питаха банализми, можеха да си отговорят и сами…

За да не се остане с впечатление (както често се случва), че в горния ми коментар е единствения вариант, който обмислям (как беше по Кипен - някакъв солипсизъм беше ) - ето и друг вариант: Няма атоми, камо ли пък елементарни частици, изграждащи атоми, които да престават, дори в един-единствен момент, своето непрекъснато движение, трептене и това трептене на атомите и на елементарните частици, които изграждат атомите, става в пространствени области, значително надхвърлящи планковите дължини (приблизителния диаметър на атома на водорода е в пъти по-голям от планковата дължина и това се отнася и за всички останали атоми без изключение). Така че - няма никакво установяване в покой на достатъчно малки мащаби, покоят е обикновена макроскопична илюзия, която се дължи на ниската разделителна способност на макро-сетивата ни.

Е, аз отдавна съм загърбил Нютон и Галилей (това, разбира се, не може да стане напълно, защото дори и теориите на относителността стъпват на множество елементи, установени стабилно много отдавна, с Нютон и Галилей). Ако искаме да отбележим някакъв по-задълбочен напредък относно естеството на времето и връзката му с всичко останало - налага се да ползваме само най-добрите теоретични инструменти, които засега са СТО, ОТО и КМ. Естествено, присъства и елемента на степента на подготвеност относно СТО, ОТО и КМ, което е сериозно препятствие (например при мен, защото моята подготовка и коректно разбиране са доста ниски), а и трите теории са изключително сложни, но ако искаме по-задълбочено разбиране на базови феномени като време и пространство - няма как да минем без най-доброто за момента. На този етап полагам последни усилия, да извлека каквото успея на макро-ниво (и покрай това - да науча още полезни неща). Най-перспективните макро-насоки да се достигне до нещо повече ми се струват разглеждането на четвърто пространствено измерение, през което да се пренася движение между състоянието на покой и скоростта на светлината или само три измерения, но с някаква игра покрай скъсяването на дължините по посока на движението, което по някакъв начин да довежда до промяна на съвкупните скорости (темпа на часовниците) на "подвижния" (ускорилия/забавилия) обект спрямо "неподвижния" наблюдател/регистратор. Ще се повъртя още известно време около тези два момента, но предполагам, че накрая ще се принудя да се потопя по-дълбоко в квантовия свят, защото изглежда, че именно там някъде се крият ключовите отговори...

Може да не съм разбрал нещо правилно (или пък наистина да има някакви много странни макроскопични четириизмерни модели), но така, както е написано от Кипен - аз оставам с впечатлението, че изчезва пространственото разделение между събитие и регистрация и могат да се слеят (това би значело и - да се повлияят) настояще с минало и настояще с бъдеще (дори допускането на наблюдаване в миналото на бъдещо събитие, което все още не се е случило в миналия момент, съединяването на настоящето, "сега"-то, с бъдещето, вече говори за нарушаване на причинно-следствената връзка, а на макро-ниво това гарантирано е доста сериозно нарушение). Аз също допускам (засега) някакви ограничени микроскопични прескоци към миналото, за да може едно повсеместно движение със скоростта на светлината на всичко да позволи и съществуването на подсветлинни скорости, но всичко това могат да бъдат някакви неща само на микроскопични равнища и ние нямаме никакъв достъп до подобни процеси на макро-ниво. На първото изображение - колкото по-близка е скоростта между два обекта до скоростта на светлината, толкова "по-къси" са отскоците назад по времето, като напълно изчезват при движенията със скоростта на светлината. На второто изображение, двуизмерната спирала, това може да се представи, като десните части на спиралата се намират по-ниско от левите. Клипът не е най-добрия, не представя нещата по най-коректния и най-точния начин, но криво-ляво дава същността на идеята. Най-важното е да се има предвид, че не става дума за връщане назад на времето по принцип, а предполагаме движение по четвърто пространствено измерение, което от гледна точка на нашия тримерен макроскопичен свят е много малко и достъп до движение по него имат само елементарните частици (всичко това са основно мои допускания и представи, не е някаква официална научна теория и е много възможно да ги променя значително в бъдеще, ако достигна до някакво по-добро разбиране на реалността в сравнение със сега).

Можеш ли накратко да преразкажеш базовата логика на тези модели? И аз полагам последни усилия да извлека нещо или друго на макро-ниво чрез подход с четири пространствени измерения (все повече се уверявам с времето, че отговорите на базовите физически загадки се крият почти изцяло на микро-ниво, в квантовия свят - изводи, до които Пенроуз и други са стигнали отдавна, но аз все пак не разполагам с тяхната математическа и физична подготовка), обаче засега ми е трудно да си представя елиминиране на пространственото отстояние между събитие и наблюдател/регистрация чрез четириизмерен модел на макро-ниво. Така излиза, че съществуват реално разните магически практики на въздействия върху събития от бъдещето и даже от миналото, което на този етап не мога да си представя като реално. На квантово ниво - да, може да се разглежда като възможност движение в посока "назад" по времето, при някои условности, също и времева неопределеност, но това е изключително в микро-мащаби, където неопределеностите доминират над конкретиката. От позициите на различни наблюдатели отдалечени от тях събития могат да протичат пред възприятията им в различен порядък, но пространственото отстояние между събитията и наблюдателите/регистраторите никъде не изчезва, то трябва да се преодолява между излъчването и регистрацията на събитието и няма такива неща като паралелно съществуване/съединяване на настояще с бъдеще и минало, дори и при относителността на едновременността. Пределът на елиминирането на пространствените разстояния е квантовото заплитане на частици, но това не е макроскопичен ефект и не е наличен на макро-ниво, нито води до нарушаване на причинно-следствените връзки, като паралелно съществуване/съединяване на настояще, минало и бъдеще.

Не ми се струва точно така! В твоето настояще ти възприемаш събития от миналото (заради поредица забавяния след случването им, до регистрирането им от теб, включително и нужното на светлината време, за да преодолее пространството между теб и събитията). Дори и така, това няма да е паралелно съществуване (съединяване) на настояще с минало, защото в момента на възприемането на миналото от теб ти не можеш да му повлияеш по никакъв начин да се случи различно от начина на случването му. Просто - ти регистрираш събитие от миналото, заради закъснението на пристигането на информацията от него-до теб. Наблюдател близо до събитието ще го регистрира по-рано от теб, но моментът, в който го регистрираш ти, вече ще в неговото бъдеще, а не в неговото “сега” и пак няма паралелно съществуване на неговото “сега” и на твоето бъдеще (ти не можеш да повлияеш на неговото “сега”, когато той е регистрирал информацията за събитието и тя едва тръгва към теб). Специално уточнявам, че тук става дума единствено за макро-равнището. На микрониво може и да има движения назад към миналото (Стрели от бъдеще към минало), например предположението относно движенията на анти-частиците, но ако е така - това е ограничено само в микромащаби и всичко това не пречи на нашето макрониво анти-частиците да си се движат по начин, неразличим от движението на частиците.

Все тая! Аз си признавам грешките, когато ги разбера, а ти си точно като Джереми - изврътлюги, безсмислени за сериозен разговор! Бай-бай, бейби!

Леярската пещ също има безброй потвърждения - непрекъснато се потвърждава научния модел, че температурата в нея е 1250+ градуса, макар никога досега да не е била измервана на практика температурата вътре. Затова и ти не искаш да рискуваш и лично да провериш (като влезеш вътре) "алтернативните" твърдения, че в пещта има голям хладен пашкул и врялата стомана само обикаля сферично около него... Ясно! Очевидно - истинска, смислена дискусия с теб няма да има! Кипен е прав за теб!

Температурата в някоя леярна пещ за топене и леене на стомана също досега не е измервана отвътре. Ще те успокои ли достатъчно, ако ти кажа, че разните теоретични модели за уж температури вътре от 1250+ градуса по Целзий са неверни теоретични модели, защото никой досега не ги потвърдил експериментално (вътре има хладен пашкул, само заобиколен от разтопен метал) и да бръкнеш с ръчичка, за да провериш, дали е вярно? Или дори да влезеш целия - няма как да е вярно това за над 1000 градуса, след като никой не го е измервал с точност... Съгласи ли се вече напълно с написаното от мен по-рано: "Значи се съгласяваш, без никакви възражения и “права за по-късно отмятане”, че говорим за две различни скорости - еталонната, която е създавания чрез материалния часовник измислен, общоприет, еталонен цикличен темп и отделно скоростта на замерваните чрез еталонния темп обекти?" Според Кипен непрекъснато се отмяташ, за да не се налага да признаваш проблемните моменти във всичките ти твърдения, когато твърде много започнеш да се притискаш към необходимостта, да признаеш нещо очевидно, но срещу теб. Ще го опровергаеш ли, като ми потвърдиш ясно и категорично, без никакви "отмятания", че всичко написано до тук е точно така?

Защото всички други "причини", които си измислиш, ще нарушават едни или други от вече потвърдените физически закономерности и само обяснението чрез СТО не нарушава нищо друго, освен увереността ти, че СТО не е вярна, въпреки безбройните ѝ потвърждения. Най-главното от всичко е, че формулите на СТО се потвърждават точно всеки път дасега, например при честото сверяване на GPS-сателитите в Космоса със земния контролен център. Една невярна формула би дала сбой (би се провалила) още на второто или третото изчисление, особено пък, когато говорим и за супер-прецизни стойности куп знаци след десетичната запетая. Даването от уравненията на системно потвърждаващи се резултати всеки пореден път е най-безусловната атестация в полза на верността на теорията. Я, ти кажи - съгласи ли се вече напълно с написаното от мен по-рано: "Значи се съгласяваш, без никакви възражения и “права за по-късно отмятане”, че говорим за две различни скорости - еталонната, която е създавания чрез материалния часовник измислен, общоприет, еталонен цикличен темп и отделно скоростта на замерваните чрез еталонния темп обекти?" Според Кипен непрекъснато се отмяташ, за да не се налага да признаваш проблемните моменти във всичките ти твърдения, когато твърде много започнеш да се притискаш към необходимостта, да признаеш нещо очевидно, но срещу теб. Ще го опровергаеш ли, като ми потвърдиш ясно и категорично, без никакви "отмятания", че всичко написано до тук е точно така?

Да! Точно от тук е дошло объркването ми относно горната формула. Когато търсим интервала делта-t-прим на системата О-прим, която се е ускорявала и забавяла - тогава умножаваме условно “статичния” интервал делта-t по Лоренц-фактора, а когато разполагаме с делта-t-прим и търсим делта-t, тогава вече трябва да делим делта-t-прим на Лоренц-фактора. Формулата във втория материал, която са дали, си е съвсем коректна спрямо дадения пример с наблюдателя във влака О-прим и наблюдателя на перона О. И тук роля играят не ускоренията сами по себе си (те не оказват никакъв ефект върху часовниците, ефектът идва от скоростите), а това - кое от двете тела се ускорява/забавя (променя скоростта си) спрямо другото, а по такъв начин и спрямо всички останали скорости на материални тела във Вселената в съответния момент. Ако не греша, с ускоряването/забавянето би трябвало да става моментално, “мигновено” пренапасване на новото състояние на ускоряващото/забавящото тяло спрямо всички останали скорости на материални обекти във Вселената - нещо много подобно на историята със СПИН-овете на заплетените частици (това с незабавното “пренапасване” на скоростите е същото нещо, което някога неудачно опитвах да си представям като отделни, специфични скоростови “плоскости”, “планове”, “полета”, разпрострени по цялата Вселена).

Има възможност едно продължително движение да бъде разделено на множество малки синхронизационни процедури, както се случва с GPS-сателитите, без те непременно да спират движението си по орбита около земната повърхност. Така сборът от множество чести малки корекции след година пак ще даде същия краен резултат, който щеше да даде и един синхронизационен процес между земния и сателитен часовник, осъществяван веднъж годишно. Подобни чести синхронизации (или по-точно сверявания, както по-назад беше отбелязал Скенер) са аналог на условни спирания и сравнявания на двата часовника, без да се спира реално движението на единия от тях.

Това би могло да се тълкува и като неуважение на личността на опонента. Защото не е рядкост, когато ти акцентираш на важни за теб неща, които си написал по верен и полезен начин, но те не са свързани с ясно различимия акцент в критикуваните от теб чужди коментари и така повече изглеждат като заяждане. Но все едно - kipen2 сега е осезаемо по-умерен от някогашния kipen, пък и никой не може да избяга от характеровите си особености... Споделяй-споделяй! Засега ми е трудно да се досетя, как ще защитиш абсолютност на времето, при условие не просто, че показанията на часовниците не са еднакви при среща на инерциални системи, които са се движили с някаква скорост една спрямо друга (според мен за абсолютност на времето не е достатъчно часовниковите еталони да се движат с еднакъв темп в покой), но и на всичкото отгоре еталона е продукт на договорки и на специфичното му производство от подходящи материални циклични процеси. На мен ми е трудно да приема нещо толкова разнородно и произволно, като възможността да се постигне договореност за всевъзможен цикличен еталон в покой на ИОС, като нещо абсолютно, но - да видим, как ще се аргументираш ти... Защото засега тази част от статията се доближава до моите допускания относно коментираното в тази ѝ част. Освен това е вярна и следваща формула: Ако разделяхме крайния времеви момент на дадено разглеждано събитие - щяхме да получим часовник на движещия се преди това обект, който е избързал, а не е изостанал, както показват експерименталните резултати. Заблудата ми явно е дошла от това, че в другата, често срещаната формула с деленето, се разглежда интервала делта-t, а не крайния времеви момент (ето заради кива купища детайли теориите на относителността са толкова сложни за разбиране!). Е, за какво спорихме тогава?! Тука вече има пълно съгласие между двама ни! Останалите детайли, които си записал, също съм ги отчел в по-по-предния си коментар до теб:

Маймуните и другите животни, например, нямат определен такъв интервал. Този интервал е изкуствено определен след постигането на някакъв консенсус за еталон и не може да съществува сам по себе си, а неизбежно трябва да се формира чрез някакви материални процеси, чрез преобразуването на техните скорости до изкуствено избрания като еталонен темп/интервал. Времето като цяло е реално и зависимостите са реални, но специален еталонен темп/интервал сам по себе не съществува реално, а е измислена форма. Дори само това, че можем да определяме най-различни еталони, че няма специална външно утвърдена форма, показва, че това е измислена, нереална форма, точно като координатите на координатните системи.

Акцентирам върху геометриите с определена цел, до която ще стигнем, заедно с Младенов, ако се престраши да продължим дискусията отвъд "правата" му да се отмята без причина. Всичко, без изключение, което може да се изчисли с формулите на Нютон, няма значение с ниски или с високи скорости, може да се изчисли и с формулите на СТО и ОТО. Може изцяло да се мине без Нютон в области на класическата физика, които се коригират и допълват от СТО и ОТО. Иначе - дори и днес продължават да се употребяват пясъчни часовници, по различни причини, което не ги прави достатъчно точни и задължително необходими. В статията пише, че потвърждават липсата на абсолютно време и това е съвсем логично, ако еталонното, общоприето време (часовников темп, интервал) в покой се получава чрез часовникови материални процеси, с техните скорости. Това значи, че ако има някаква съвкупна, обща промяна на всички тези процеси при движеща си инерциална система - това ще се отрази и на формирания чрез тях еталонен часовников темп. Тоест - времето не е абсолютно, защото неговите часовникови интервали не са константни във всички ситуации, а се влияят от ефектите на СТО и ОТО. Сега не е по-различно. Все още считам стила ти на писане за излишно агресивен към онези, които знаят по-малко от теб (отнасяш се любезно и с уважение само към коментатори като Скенер и Гравити, които са видимо по-осведомени и подготвени от теб), но не може да се отрече, че в значителна степен си подобрил нещата в това отношение, в сравнение с времената, когато беше само Кипен. Ще ти дам пример за реално предпоставяне от моя страна. Смятам, че първия материал на тримата е само на крачка от демонстрирането, че "реалността" е просто мисъл, мисъл-форма, въображаем продукт. На квантово ниво съвместните, колективни мисли на всички обособени форми в тази Вселена (ние, животни, насекоми, растения, планети, звезди, черни дупки - всичко с някаква обособена конкретна форма на макрониво) "кристализират" от един момент нататък от неопределеността, която може да е всевъзможно (ти въображаемо можеш да си измислиш абсолютно всичко, което ти хрумне, без никакви ограничения, освен твоите собствени самоограничения). Естествено, неизбежно тук става дума и за наличие на някакви форми на съзнание и естествено, не става дума само за самоосъзнатост, характерна основно за човека и за по-висшите примати (като някои маймуни), а също и за много по-пространните подсъзнателни равнища. Сега само трябва някак да докажа това свое (и не само мое) предположение... Ето това със сигурност е предпоставянето, за което говориш, но с уточнението, че бих приел такъв подход с по-висока степен да е реалистичен след намирането на повече потвърждения за него от написаното в материала. Аз дадох на Шпага отговор за моята критика към писанията и форумното поведение на Малоум. Не съм видял Шпага да е забранила отговори на коментара ѝ от всеки, който пожелае да ѝ отговори. Да не говорим, че тук аз съм коментирал със Шпага различни неща (нейни коментари са ми били полезни, наред с други) доста преди ти да се появиш тук (което не пречи и от твои коментари да извличам различни ползи, представи си ).

Това с мюоните е не просто доказателство за СТО, а е КАТЕГОРИЧНО доказателство! Невъзможността на повърхността на Земята да се регистрира количеството мюони, което се регистрира практически, без да се включи обяснението чрез СТО е същото, като да се опитваш да обясниш, как един автомобил с гориво за 100 километра е успял да измине, без зареждане, 300 и повече километра - нещо нереално без включването на СТО. Щом се отрича нещо чак толкова очевидно - значи става дума за лиготене, а не за реален спор заради неразбиране. Виж как упорито не иска да потвърди нещо пределно ясно и недвусмислено за скоростите и часовниците и непрекъснато се шатка с негови "осакатени" полу-потвърждения! А е толкова ясно и лесно за съобразяване! Консенсусният часовников темп, общоприетият еталонен интервал в покой, е измислен, несъществуващ реално сам по себе си резултат, който се получава чрез преобразуване на един или повече материални процеси през пространството, с техните неизбежни скорости - часовниковия материален механизъм, чрез който се изгражда измисления, еталонен часовников темп/интервал. Не съществува никаква възможност да се създаде подобно измислено образувание без съответстващо преобразуване на скоростите на материални процеси до него (понякога скорости на конкретни материални процеси директно се приемат за времеви интервали - обикалянето на Земята около оста ѝ за денонощие и обикалянето ѝ около Слънцето за година). Така индиректно материални скорости се преобразуват в универсален, общоприет от всички наблюдатели в покой часовников темп, който да служи за еднакъв, неизменен според всички наблюдатели/инерциални системи в покой. Еталонен, общоприет темп/интервал в покой, който да служи за съпоставяне на различни изминати пространствени разстояния за единица време (различни скорости на замерваните материални обекти). А пък при движение на наблюдателите/инерциалните системи един спрямо друг - лоренцовите трансформации помагат да се коригират часовниковите темпове/интервали в двете подвижни системи до наблюдаваните стойности при срещата им отново в покой, след приключването на движението им. Няма никакво основание заради това точно изчислимо срез лоренцовите трансформации разминаване на часовниковите показатели да се обявява цялата концепция на часовник за невъзможна, както опита да направи Младенов в един от предишните си коментари. Всичко си работи съвсем точно - точно според показателите при покой и точно според лоренцовите трансформации при движение. Концепцията за часовник при разминаванията на часовниковите показатели след движение щеше да бъде невъзможна само, ако резултатите бяха хаотични и така - невъзможни за изчисляване при съобразяване със скоростта и с лоренцавите трансформации.

Това нещо си го има отдавна - планковата дължина и планковото време, предела на фрагментацията и курпускулизацията. Следващото ниво е вече идеалната точка без размери.