Станислав Янков

Много-много преди тебе - виж къде чак назад съм дал следващите изображения (на мен не ми се търси, твърде назад е). Иначе не отричам - двете неща, които ти си намерил по въпроса и които аз похвалих в мой коментар по-рано, са наистина полезно допълнение. Но ротациите ги мисля много преди тебе, докато ти днес нямаш нищо общо с актуалните ми усилия - разбирането на ролята на римановата сфера, особено в квантовите представи на Пенроуз (римановата сфера или поне потенциалното четвърто пространствено измерение, свързано с нея, трябва да е с изключително малък, околопланков размер, а триизмерния, плюс време като четвърто условно измерение, макросвят е вид стереографска прожекция, сянка на най-различните съотношения на движения през четири пространствени измерения). Гарантирано ти в момента не се интересуваш от това, а можеш да видиш, колко по-назад за първи път споменавам римановата сфера... Установи ли, че аз съм по-голям от теб, след като се премерихме?

Оф! Извинявай! Забравих, че само ти можеш да категоризираш научните истини! Ей ти за хиперболичните ротации, обяснено най-подробно и нагледно - да не се чудиш повече какво е (ако имаш достатъчно мозък да го осмислиш, де):

Ей ти нещо като за твоето ниво: Млечният път и Андромеда вече са се сблъсквали | Космос | (offnews.bg)

Глупав, има някои случаи на сблъскващи се галактики. Когато някои галактики са относително близо, условията на тяхното възникване и най-вече гравитационните взаимодействия помежду им, в купа им, в супер-купа им и така нататък, могат да доведат до подобни сблъсъци. Дори се допуска, че някога си, в много далечното минало, собствения ни Млечен път и галактиката Андромеда са се сблъскали (преминали са една през друга) и Андромеда е "отвлякла" материя от нашата галактика. Галактиките си имат собствено движение, най-вече под гравитационното въздействие на околните галактики, а отделно го има разширението на вселенското пространство и това са два отделни, различни процеса, както се мъчат да ти обяснят хората.

Доста добро видео, как е направена онази известна снимка на черна дупка. Триумф на прецизната техника и на науката (истинската, а не на един-двама пишман-"критици" тука), включително на СТО и ОТО...

Защо Пенроуз пише, че хиперболичното представяне на връзката между времето и пространството в диаграмите на Минковски е стереографска? Един кръг в двуизмерна декартова, евклидова координатна система се представя във всичките четири квадранта на координатната система (подредбата на квадрантите не е вярната, но това успях да намеря набързо): Когато представяме евклидов кръг хиперболично, ако е нормално, не стереографски, ние го представяме през центъра на координатната система, като добавяме и второ изображение на координатната система (двете жълти оси), която втора координата система е завъртяна на 45 градуса спрямо първата. Това са асимптотите и светлинните конуси, ако добавим ос на още едно, трето измерение. При това нормално, не стереографско, представяне отново се ползват всички четири квадранта на координатната система, както за евклидовите кръгове, така и за хиперболичните им аналози. Обаче при диаграмите на Минковски два от квадрантите (левият и десният по асимптотите, жълтите линии на светлинните конуси) не се използват. Тогава, за да успеем да представим пълноценен евклидов кръг (горната му половина чрез конуса на бъдещето при триизмерна координатна система и долната му половина чрез конуса на миналото), ние трябва да приложим стереографската проекция. От тук идва широката употреба на стереографската проекция при Пенроуз. Когато разглеждаме релативистките особености не чрез двуизмерна, а чрез триизмерна координатна система, със светлинните конуси на миналото и бъдещето, тогава евклидовия кръг става сфера на Риман, чиято горна и долна полусфера се представят стереографски като двулистов хиперболоид, чиито две части са разположени в светлинните конуси на миналото и бъдещето (показани са и диска на Поанкаре и диска на Белтрами-Клайн - конформното и проективното представяне):

Да разнообразим малко нещата! Ето как се получава Лорец-фактора само посредством скоростите, без специалната употреба на времето t :

И кое точно е спорното? Когато всички около теб се отдалечават от теб - това не е ли отдалечаване? Ако става по модела за разширението на пространството - това не е ли разширяване на пространството? Ако нещо в покой свети винаги с една и съща или много близка честота, но при все по-далечните галактики от нашата свети все по-неочаквано червено (отдалечаване по Доплер) - това не е ли явно потвърждение? Ти като не можеш точно да измериш, колко километра изминаваш с колата ти ежедневно (имаш само приблизителна оценка чрез километража, с неясна точност) - това значи ли, че не можеш да караш кола и не трябва да имаш книжка? И модел има, и оценка има, каква трябва да е максималната плътност на енергията в даден участък от пространството на Вселената, за да протича неговото разширение (вече не помня колко атома материя на кубически сантиметър бяха там). Има всичко, стига да има кой да го прочете. Обаче - Чукча писатель, Чукча не читатель... Имаш само един модел, който се потвърждава най-добре от наблюденията и от досегашните познания, смешен! Иначе модели - бол и всевъзможни, ама повечето извън Големия взрив са и доста зле потвърдени... А съгласен ли си, че говорим за две различни скорости - еталонната, която е създавания чрез материалния часовник измислен, общоприет, еталонен цикличен темп и отделно скоростта на замерваните чрез еталонния темп обекти?

Ти не можеш да измериш реално и точно, колко път изминаваш, когато караш колата ти, данните на километража на колата са измислени, фалшиви, нереални. Значи и шофьорската ти книжка е фалшива и трябва да ти се отнеме, барабар с колата. "Логиката" по младеновски...

Той и когато отиде с колата му някъде, пак ползва неприеки сметки (механизма на километража). Не е тръгнал да мери с линийка, колко точно километра е изминал. Обаче тези най-съмнителни, според възраженията му, резултати ги приема без никакви съмнения! Аз ако се направя на него - ще се съмнявам, че въобще може да управлява и да си купи кола, понеже не може да измери пряко и точно, колко километра е изминал. Дори, такова нищо като колите въобще не може и да съществува!

Аз и за "инженерството" имам съмнения - твърде елементарни неща не може да разбере, ако не се прави на глупав умишлено! Да, когато нещо ти е твърде чуждо от всичко, с което си се занимавал до момента и непознатите и нови неща са прекалено много - не можеш да ги усвоиш и разбереш отведнъж, нужно е време и усилия, малко по малко. Обаче, когато нещо не мърда с години и има нулев прогрес прекалено много време - това навежда на сериозни съмнения или относно качеството на интелекта, или относно добросъвестността на мотивацията за коментиране по подобен начин...

Защото това в момента са просто абсурдни глупости! Не може даже аз, който дори не съм инженер, да разбирам смисъла на аргументите в полза на Големия взрив (той не се отрича дори от Пенроуз, който допуска не просто един, а периодични Големи взривове и т.н.), а ти, дето имаш някакви претенции към Калтех (и не само, защото няма сериозен физик от голям университет, който да не признава потвържденията за Големия взрив, включая покойния "глупак" Хикинг, представи си), пишеш абсолютно-неаргументирани и нелепи неща, които претендираш да "критикували" нещо си! Ако галактиките се раздалечават една от друга, както точки по повърхността на надуващ се балон, когато махнем едно от трите пространствени измерения и когато все по-далечните от наблюдаващата галактика се отдалечават с все по-големи скорости, точно подобно на примера с балона - няма какво да приемаш разни "плътности", "гъстоти" и другите подобни глупости. Хубаво е "критиките" на потвърдената наука да са поне малко адекватни и кореспондиращи с рационалната логика, защото иначе просто си развяваме агресивно и тролски невежеството и се репчим, без да четем и учим нищо.

Не трябва ли да наблюдаваме точно това, което наблюдаваме през телескопите (червени отмествания и всичко останало - елементарен Доплер, достъпен даже и за инженери без астрономически дипломи, че чак и на Калтех да се кълчат)? Или това, което наблюдаваме и регистрираме през телескопите не е това, което трябва да наблюдаваме според инженерите, защото не може да наблюдаваме това, което наблюдаваме?!

О-хо! Значи няма граници за тъпотията - явно и за мега-астроном си се взел вече, мамин! Дай некоя астрономическа диплома - да знаем, че срещу доказания с годините Хъбъл не се изправил някакъв самозван инженер със съмнителни качества на разсъдъка!

Ти когато се отдалечаваш от жена ти, от децата ти, от майка ти, от баща ти и от всеки друг около теб - на това свиване и статичност ли му викаш?!

А как наричаме процес, при който всички галактики се раздалечават една от друга, въпреки стремежа им да се събират в купове, свръх-купове, атрактори и т.н. ? Циркулация ли?! Тъпомерът винаги може да бъде счупен с нови рекорди!

На каква база? Покажи твои астрономически снимки, че галактиките не се разбягват? Защото, ако е просто "аз смятам Големия взрив за неверен" - на мен не ми пука какво смяташ, без да го докажеш безусловно. А ти не можеш...

Ама, нямаш никакъв проблем, пиле наплашено! И аз съм дилетант, но повече съм чел от теб, а и по-бързо схващам от теб! Минимум потвърждение за моя превъзхождащ те интелект е, че макар да знам повече от теб, то аз мога да си дам сметка, че знам и разбирам по-малко от Гравити и Скенер, макар това да не ме спира да споря с тях относно наличието на четвърто пространствено измерение. Показателен пример - докато ти от години постоянно превърташ едни и същи глупави отрицания по неща, от които видимо нищо не разбираш (и съответно - самочувствието ти е високо-високо в дълбокия Космос), то аз вече забравих за първоначалните ми предположения за "отрицателни измерения" и "времена като измерения" и днес нещата вече са коренно различни (а в бъдеще ще са още по-различни и от сега). Изводът: докато аз еволюирам - ти деволюираш... Ти вече и Калтек ли обвиняваш в "ненаучност" бе, смешко?!!! Знаеш ли досега колко сателита (супер-скъпи) са пуснати в Космоса, за да изследват реликтовото лъчение?! Имаш BOOMERanG, MAXIMA, DASI, COBE, WMAP и се готвят още... Направо си жалък с това детинско невежество, а с необяснимото самочувствие на тази основа си смешен (вероятно затова и другите продължават да се занимават все още с тебе, вместо да те отсвирят ). И да те светна, че неочакваните данни да телескопа "Джеймс Уеб" въобще не отричат разширението на Вселената, а само част от предположенията, свързани с възрастта на галактиките. От Големия взрив не можеш да избягаш, защото е потвърден с всевъзможни телескопни наблюдение, включително и от тези на "Джеймс Уеб"... Да видим сега, ще посмееш ли да се изкараш и най-сведущ астроном или все пак надменната глупост си има все някакви граници...

Просто трябва да си наясно, че не си някакъв “външен” наблюдател, който наблюдава разширението на нещо друго, а си вътре в процеса, в някоя от галактиките, отстоянието между които се увеличава. Ако игнорираш едно от трите пространствени измерения - аналогията с раздуващ се балон е доста точна, като ти не гледаш раздуването “отвън”, а си една от точиците върху повърхността на балона.

В нищо! Просто се увеличават пространствените отстояния между галактиките.

Доплеровият ефект си има и релативистки особености в определени ситуации и дори и при него не може да се избяга от релативизма: https://en.m.wikipedia.org/wiki/Relativistic_beaming Горното произхожда от тук: https://en.m.wikipedia.org/wiki/Relativistic_aberration Така че - няма измъкване от релативизма, защото е буквално навсякъде…

Това вече съм го разбрал, благодаря (въпреки това - подобно детайлно обяснение е винаги полезно)! Това, което ме смущава тук е, че както пределната скорост на светлината, така и хиперболичната връзка между "портокаловия сок" (оста на времето като математическо измерение - вече съм съвсем съгласен, че часовниковия темп сам по себе си и въобще времето не е реално пространствено измерение) и трите пространствени измерения се базират, както ти обясняваше по-рано на Младенов, на постулати. Да, постулати вследствие на експериментални резултати, но въпреки това - постулати, а не същностни обяснения! Обаче от формирането на тези постулати някога, до днес, вече е изтекла много вода (както се казва), днес вече има много повече потвърдени детайли в сравнение с момента на съставянето на тези постулати и няма причина да не се започне с опити за дефиниране на действителната причина нещата със СТО и ОТО да са така, както са. А действителната причина не може да е произволна, тя би следвало да има няколко ключови особености. Първо - това трябва да е геометрия на пространство-времето (може да е и само на пространството и на пространствените отстояния спрямо скоростите, доколкото часовниковите отстояния и стрелата на времето са продукт на формирането на подсветлинни скорости и на свързаните с тях масивни форми и дори светлината, с нейната скорост на светлината, може да се счете за вторичен продукт на геометрията на различните движения през пространството, които движения са в противоположни посоки във "времето" и така се елиминира часовников темп при тях). Второ - тази геометрия не може да се ограничи до евклидовите (големи и прави, с безкраен или с почти безкраен радиус) три пространствени измерения, защото там всички зависимости (пропорции) трябваше да са линейни и така няма как да се обясни хиперболичното естество на зависимостта между "портокаловия сок" (постулираното вследствие на експериментите времево математическо, непространствено измерение) и трите евклидови пространствени измерения.

Да, сега, когато разбирам по-добре от някога хиперболичната геометрия на Минковски - тя е много полезна и пълноценна, представлява много коректно геометрично обяснение. Както хиперболичната геометрия на Минковски, така и подхода на Епщайн (той е опит за представяне чрез евклидови средства на същото нещо, което представя геометрията на Минковски чрез неевклидови средства) - и двете неща обаче навеждат на допускането за наличие на четвърто пространствено измерение. В смисъл, че ако приемем часовниковия темп просто за консенсусен еталон, формиран чрез скорост на материални процеси в пространството (материални часовници, които пресъздават изкуствено приетия за еталонен темп), то и ефектите на СТО (както по Минковски, така и по Епщайн), и ефектите на ОТО най-добре и логично могат да се обяснят чрез приемането на наличие на четвърто пространствено измерение. Наличие, което така повлиява на движенията на материята през трите обичайни, евклидови измерения, че води до ефектите с темпа на часовниците и скъсяването на дължините при СТО и до ускоренията и останалите ефекти (като стремеж за събиране в една точка и други) на ОТО. Наличието на такова четвърто пространствено измерение може да послужи добре и за обясняването на редица неща в квантовия свят, като например - къде всъщност става движението на спиновете при безсъставни елементарни частици, които при замерване се описват най-добре като точкови местоположения (безразмерни идеални точки). Така има къде да стават "въртенета в противоположни посоки, напред и назад във времето" на СПИН-овете на частиците и на анти-частиците, без това да пречи и на едните, и на другите да се държат съвсем обичайно на макрониво, в евклидовите три пространствени измерения (различаваме ги само по анихилацията помежду им и по точно противоположните една на друга описателни характеристики). Обаче, ако опитаме да намерим обяснение на всички тези неща без приемането на четвърто пространствено измерение, а при само три еднакви, евклидови пространствени измерения и еталонни часовникови темпове, които произхождат от движения на материята (материалните часовници с техните материални скорости) през само тези три еднакви и евклидови пространствени измерения - тогава вече не можем да намерим адекватно геометрично обяснение на всички особености на СТО и на ОТО. Даже ако приемем, че различните часовникови стойности при сравняване и лоренцовите скъсявания са спуснати някак си "свише", без да произхождат от геометрията на трите обичайни пространствени измерения - тези два ефекта не могат да послужат за взаимното си обясняване един на друг, а трябва да се разглеждат като отделни, несвързани помежду си (реално и двата произхождат от специфична, в случая хиперболична, четириизмерна пространствена геометрия). Единственото при движение на обект, което се променя по обичайните три пространствени измерения, това е дължината по посока на движението от гледна точка на условно неподвижния наблюдател. Обаче ако това беше причината за регистрацията на различните часовникови стойности при сравняване - нямаше да получаваме резултатите на времето по СТО, защото щяхме да имаме движение на часовниковите елементи в различни посоки вътре в подвижните обекти и това щеше да дава всевъзможни часовникови разлики накрая. Например при един часовник с махало, така разположен, че махалото да се движи напред-назад по посоката на движение на подвижния обект, щяхме да имаме взаимно компенсиране между скъсено движение на махалото напред по посоката на движение със скъсено движение назад по посоката на движение и това щеше да води до много по-различни резултати на този часовник в сравнение с очакванията по СТО, което не се регистрира на практика (какъвто и да е часовника в подвижен обект, той изостава еднакво спрямо неподвижен такъв - винаги съгласно Лоренцовите трансформации и СТО). А друго обяснение при само три пространствени измерения вече няма как да се състави (поне аз не мога да се сетя за нищо повече)! Всичко води към геометрия с четири измерения и очевидно часовниковия темп сам по себе си не е четвъртото измерение, а само представлява средство (неговата връзка с трите пространствени измерения при диаграмата на Минковски) за разкриването на присъствието на четвъртото измерение.

Съществува ли някакъв логичен подход за обясняването на ефектите на теориите на относителността без четвърто пространствено измерение, само в рамките на обичайните три? Една възможност можеше да бъде лоренцовото скъсяване по посока на движението, но ако беше наистина това - тогава при съпоставяне на покоящ и преминал през ускорение часовник (например такъв на движещ се спрямо часовник на земната повърхност GPS-сателит, който сателит при сравняването на часовника му със земния продължава да си се движи) нямаше да регистрираме общо забавяне с хиперболична пропорция (в следствие на хиперболична геометрия) на съвкупните скоростови темпове във всички посоки на условно подвижната инерциална система, а щяхме да регистрираме забавяния само при дела на скоростите по посока на движението. Това щеше да води до непрогнозируеми стойности при замерванията, понеже при различните условно подвижни инерциални системи щеше да има различни дялове от всички движения в тези системи, чиито скорости са имали дялове по посока на движението. Вместо това ние регистрираме при сравнение на часовниците винаги общо забавяне на скоростите в условно подвижните обекти, независимо от направленията на процесите с тези скорости вътре подвижните обекти, дори и при случаите с обратни вътрешни движения спрямо посоката на движение на самия обект. Явно забавянето на темпа на часовниците при сравнение и скъсяването на дължината на обекта, докато се движи спрямо наблюдател, са два отделни един от друг случая и не могат да послужат за обясняването им помежду им. Обаче по този начин се изчерпват идеите ми за по-задълбочено обяснение на релативистките ефекти, различно от пренос на движение/скорост между трите обичайни и четвърто пространствено измерение, съгласно хиперболичната геометрия на Минковски и подхода на Епщайн ( Read the book online / Relativity ).

Правя го, защото Гьодел и Ровели са цитирани при Пенроуз, макар самия Пенроуз въобще да не твърди нещата, които се пишат в тези материалчета (неговото е много по-сложно и прецизно, но все пак, за някой с моите силно ограничени познания му трябва някакъв преход за последователно разбиране на най-сложните моменти един по един).