glishev

Прав си за това, Ресавски, и аз смятам, че Комитопулите не са от царския род. Хе, Качо, убягва ти диалектиката Има грешки и грешки. Едно е да оплескаш датировка на реално събитие или да оприличиш едно събитие на друго, а съвсем друго - да добавиш имена на несъществуващи владетели. Добре, нека за момент допуснем, че Никифор Фока (по Лъв Дякон) живее в тревога от българите. Защо тогава си позволява да нарича българския цар "кожогризец" и му спира изплащането на трибута? И защо царят на българите тутакси праща синовете си в Константинопол да оправят отношенията? И какво се променя толкова бързо между 969 и 971, че толкова силната България, от която Фока се е страхувал, изведнъж е размазана от Светослав? Някак се губи логиката. За "апостасията" си напълно неправ, в Хронографията на Михаил Псел също се говори за това, а Псел не е толкова късен като Скилица и е познавал лично членове на семейството на Йоан Владислав.

Кухулин, виж за "шпори", "spurs" в Online Etymology Dictionary: Предполагах, че ще е германизъм и така си и излезе. Не е невъзможно да има и много ранен ИЕ общ произход с дадените в по-горните постинги гръцки форми за "пронизвам". Проверих и "spear" за всеки случай, но не даде нищо интересно, също като "rapier" Надявам се някой бодър ентусиаст да не реши, че германизмът "шпора" и грецизмът "спора" са от един и същи корен

Качо, тези две погрешни имена напълно дискредитират Синодика като източник за ПБЦ. И е все пак по-късен от Скилица. Не пренебрегвам Лъв Дякон, но ти на какво точно искаш да наблегнеш от него? Посочи. Да, цялата българска аристокрация, прав си. Точно като Роман. Следователно и Роман като цялата останала аристокрация не е цар. Царете-"апостати" са загинали: Самуил, Гаврил-Радомир, Йоан-Владислав... те са истинските водачи на България в 977-1018. Те са тези, които биха били наказани от ромеите за "апостасия". Докато Роман и останалите управители и аристократи просто нямат това значение. Ресавски, точно това казвам. Имаме надпис от Самуил, в който той по никакъв начин не изтъква високо положение, титли и произход. Явно не обръщаш внимание коя част от постинга ми към кого е адресирана. Да не би и ти като професор Добрев да смяташ, че Самуил е потомък на Крумовата династия?

Бел. мод. Ресавски, Добрев, не се карайте. Не, Ресавски, Синодикът не е достатъчно добър извор за края на ПБЦ; не и на фона на съществуващите доста хроники. Вече обясних защо - късен е, редактиран е и включва несъществуващи или разместени имена. За Комитопулите и Роман има доста извори, които са по-добри. Част от тях вече бяха споменати в темата. "За мен пък си е добър" не е аргумент. Ако и ти твърдиш, че има български цар на име Пленимир, това е някакъв твой си поглед към българската история. Колкото до оценката за Самуил като личност и водач - това вече си е въпрос на лично мнение. Не мисля, че този въпрос е и чак толкома значим, колкото хронологията на династията на Комитопулите, особеностите на управлението и опитите за легитимиране на властта им. Иначе песни за "оня прочут Самуил, който и досега е в устата на българите" слуша Григорий Антиох в Сердика в XII в. Подобни неща пише и Йоан Ставракий през XIII в. А цар Калоян споменава Самуил като свой прославен предшественик в писмата си до Рим. Всъщност Самуил е споменат още в XI в. дори в "Песен за Ролан" (sic!). Тъй че става дума за герой, много популярен и тачен още в Средните векове, а не чак от XIX в., както казваш. Самият факт, че успява да възстанови една на практика заличена държава, да се противопоставя почти четиридесет години на Византия в един от най-силните й периоди и то когато сам не разполага с кой знае какви ресурси, непримиримостта му при поражение, това, че поставя началото на нова царска династия и води международна дипломация говори много за личните му качества. Добрев, имаш право, че Роман е последният наследник на старата династия. Не вярвам Борис II или пък самият Роман да има деца отпреди скопяването. Дали обаче Самуил наистина позволява Роман да бъде издигнат за цар или просто го приема на своя територия и му предлага управлението на Скопие, за да засвидетелства собственото си по-високо положение спрямо това на старата династия? Все пак Борис II е загинал при навлизане в земите на Комитопулите (дали случайно, дали недотам...). Роман е вече възрастен, унизително осакатен, не може да има деца. Никак не е вероятно да може да заяви някакви права над монархическа титла, а на това отгоре се намира изцяло във властта на Самуил. Дори не резидира в същия град като патриарха. И, пак подчертавам: възможно е Самуил да е станал цар още приживе на Роман, при това още докато Роман не е попаднал за последен път във византийски ръце. И е особено показателно, че ромеите не наказват Роман като "апостат" и водач на бунт, а го назначават за стратег на Абидос и препозит, сякаш е по-скоро лишен от "вина" спрямо империята. За Византия истинският водач на българите и "апостат" е Самуил, а законен български цар няма още откак Борис е свалил от себе си царските знаци. Всичко това прави Романовото "царуване", дори само формално, крайно невероятно. А ако Комитопулите наистина са страничен клон на стария царски род, това би могло да бъде още едно обяснение за нееднозначното поведение на Самуил. Дали може да се предполага нещо за произхода на стария комит Никола? Втори или трети братовчед на цар Петър по пряка мъжка линия? Но тогава защо Самуил действително няма никакъв особен интерес към Преслав и дори към някакъв вид тържествено обявяване на нова столица, един вид "пренасяне" на достойнството на града, свързан с династията? И защо Комитопулите не подчертават произхода си от стари български владетели, например от Борис-Михаил? Това би легитимирало много сигурно титлата им. Нито Самуил, нито Йоан Владислав твърдят за себе си, че произхождат от стария царски род, а все пак имаме техни каменни надписи. Не смятам, че Самуил и Арон са потомци на Крумовата династия. Но цитирай все пак онази статия, за която говориш, би било любопитно да се прочете. Монте Кристо, смятам, че Роман просто не е станал цар. Вероятно е бил временно приет от Самуил, поставен на управителски пост и толкова. В противен случай бихе имали крайно нетипичния за ПБЦ случай, подобен на положението на "ленивите крале" Меровинги и техните ефективно управляващи майордоми.

Олгу трак-канът Дристра носи името на прочут герой от келтските легенди: Тристан или Drustan. Това име следователно е тракийско, а легендата за Тристан и Изолда е част от тракийската митология, която антибългарските сили неуспешно се опитват да ни откраднат. Друг е въпросът дали името на Дристра не е произлиза от едно природно бедствие, по-известно сред голобосите ханотюркски среди като "sürgün" Възможно е също така името на олгу таркана Дристра да свидетелства, че той е владетелят на Дръстър. А недалеч от Дръстър се намира Тутракан, чието име свитетелства, че е близо до резиденцията на трак-кана: "тут трак-кан" на славяно-тракийски.

Абе някой шамар понякога си е благотворен. Без изцепки, разбира се. Ей го, аз съм отнесъл някой и друг плесник, даже веднъж ме жулиха с коприва и не се чувствам особено потиснат.

Да, ако етимологията на името на Пирена можеше да се изведе от дума за камък, тогава и произходът на името на Пиринеите щеше е близо до произхода на името на Пирин. И дори до прочутата думичка "пирон", от която тръгна всичко Но "πυρήν", до което си стигнал след справка с Уики за "Pyrene etymology", означава просто "костилка". Английското "fruit stone", на което си попаднал като превод на "πυρήν", не означава "плод и камък", както казваш, а пак "костилка" Cave Internetum, както предупреждаваше Станислав Лем. Тъй че не, името на Пирена (и чрез него и онова на Пиринеите) по-скоро има нещо общо с костилките отколкото със камъните. На български пък имаме растение, наречено пирен. Докато Пирин и пироните си остават с етимология от думи за скала, височина, нещо остро. Забавно нещо е това езикознанието

Каскадьоре, нали старият Бешевлиев беше писал, че в ПБЦ се е ползвал простонароден гръцки, т. нар. "грики". Та може субстантивираната употреба на "пирон" като съществително да е именно от такъв етап на развитие на езика. На гръцки обаче Пиринеите са "Πυρηναία" в съвременна форма и "Πυρήνη" в антична. Името идва от личното "Πυρήνη", Пирена, свързано с митологията. Имало е и град с това име, но определено не е бил в планински район. Етимологията по-скоро е свързана с "πύρ", "огън", а не с "πείρω". Името на Пирин, изглежда, е свързано едновременно с "πέρινθος", "πείρω" и "Перун" на няколко нива, тъй че Качо в случая е прав (само не е трябвало да изключва Перун от сметката, защото и той се връзва). Днес съществува селище в района на Килкис/Кукуш, не много далеч от Пирин, наречено Πέρινθος, подобно на античния Перинт (който е бил другаде, разбира се, но името е същото). За етимологията на "πέρινθος" има интересен материал ето тук. П. Серафимов малко нещо автохтонства, но се е справил с материал от Дуриданов и потвърждава твърдения на В. Георгиев като много разумно изтъква ИЕ близост на тракийски корени (от топоними) "perg-", "berg-" с подобни в гръцки, славянски, хетски и германски езици. Общо взето, славянските "бряг/берег" и "праг/порог", немското "Berg", гръцките "πύργος" и "Πέργαμoς", както и хетското "peruna" (sic!) винаги отбелязват скала, височина, високо място, крепост. Тъй че най-вероятно и "пирон", и "Пирин" произлизат от близки корени в тракийски и гръцки, та дори в славянски. Колкото до "рапира", не знам откъде ви хрумна, но според Шарл Дюканж (би трябвало да се пише Шарл дю Френ, сеньор дю Канж и в случая дори няма да е "дьо", но нейсе) има гръцки глагол "'ραπίζω", "удрям". Гледам, че го има и в моя старогръцко-български речник Възможно е от този глагол да идва ранното новофренско прилагателно "raspière", "пробождаща".

Чок мерси, Романе.

Браво, Качо, това се е получило идеално Вече ще пишем само "тракан". Впрочем, титлата може да е и съкратен вид на "тра[кийски] кан". Маготин, Рейвън, една тема за употребите на руни в средновековна България би била много интересна. "Чъртами и рязами", розетата от Плиска, Мурфатлар... все някакви употреби има, но наистина няма рунически надписи като Орхонските или пък като скандинавските. По това би си струвало да се поумува, хем и аз да науча нещо. А и не само аз.

Много хубаво си го скалъпил, наистина Имаш ли идея откъде да прочета повечко конкретно за Classis Britannica и Classis Germanica?

Πείρω - пробождам, промушвам, пронизвам, набождам, обковавам; πειρά - острие; πειρών- сег. деят. прич. от πείρω. Среща се още у класически автори, например у Ксенофонт и Аристофан. Така че думата няма как да не е гръцка. Според "византийското" или Ройхлиново четене дифтонгът "ει" се чете като . А употребата на причастие като съществително е напълно нормална. Думата "пирон" в съвременния български със сигурност е от гръцки произход. Наистина, в новогръцки се казва "καρφί", а не "πειρών". Но и "πειρών" е гръцка дума, при това с много по-дълга употреба. Има и още една класическа дума за гвоздей: "ἧλοϛ". "Фурлански" у нас по-скоро се нарича фриулски и не знам дали е точно самостоятелен език или просто диалект на реторомански. Ако във Фриули днес някой изобщо нарича вилицата си "piron", това е грецизъм. Но е доста по-вероятно да я нарича просто "forchetta" На фриулски "piruç" означава "круша", което явно се родее с италианското "pera" и латинското "pirum".

Що бе, Наум си седи в Плиска и после в Преслав. Накрая само отива да умре при любимий си другар Климент во Македониjа и това е.

Аспар, какво да ти кажа, предпочитам пълни с конкретен материал хроники, съставяни от хора с античен литературно-исторически бекграунд, каменни надписи и писма пред полуприказните каталози на легендарни варварски крале, пред апокрифите и пред късно съставени и многократно редактирани църковни поменици, опиращи се на фолклор. Въпрос на рационализъм. Пък и точно от "цар Пленимир" някак си няма ни един каменен надпис, ни едно потвърждение от втори източник... Синодикът наистина е безкрайно проблематичен източник. Отнасям се към него така, както Качо - към Скилица. Това е част от проблема, бегло засегнат тук - този за критериите ни при работа с извори. Няма как да не се сещам за "Апология на историята или Занаятът на историка" от Марк Блок при тези наши словесни срещи. Спандю, пепел ти на клавиатурата!

Титлата всъщност е "тракан", а не "таркан", което е неправилен гръцки запис. Идва от миналото страдателно причастие "отракан" на глагола "тракам" ("тракиец съм", "готин съм") и е тракийска по произход. Като таркани или по-точно тракани древните траки са титулували своите най-богати сънародници, най-често от благороден произход.

Бориловият Синодик е по-късен дори от Скилица. И е редактиран многократно, както добре знаем. Там страшно много неща са под въпрос, та дори и най-обикновеното на пръв поглед твърдение, че самият Борил е православен. И кой е цар "Пленимир", изброен сред "стари български царе"? Такъв просто няма. "Владимир" пък също не е стар български цар - дори не вярвам да е объркано място на Владимир-Расате (би било абсурдно). Това поставя под въпрос и царуването на Роман. Синодикът е почти неизползваем и безкрайно неконкретен. Трябва предпазливост с него. Ето някои мои бележки по Синодика: Осемстотин години от антибогомилския събор в Търново. Бориловият Синодик, политическото наследство на цар Калоян и късна редакция на текста. Все пак, ако има някакви коментари по текста, нека да са в отделна тема. Всъщност, такава има: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11015&st=0&p=153786&hl=%F1%E8%ED%EE%E4%E8%EA&fromsearch=1&#entry153786 .

Бел. мод. Не чета в тази тема, затова едва сега забелязвам това извержение на Хърс. Не е обърнал внимание на многократни предупреждения за поведението си и за пореден път си е позволил обидно изказване към друг потребител на форумите. Десет дни ограничаване на писането, вдигане на нивото на предупреждение. При още една проява от тоя тип ще го препоръчам за постоянен бан. Ако има недоволства - на ЛС, в report или директно към администраторите. От публичната секция ще се крият всякакви коментари по въпроса. Моите извинения към lila_va, някой от екипа е трябвало да обърне внимание.

Като цяло да, но тук случаят е наистина проблемен. А без Скилица просто няма да минем. Трябва да го съпоставяме с другите извори, а не да го изхвърляме от употреба.

Натрупват се доста екзотични мнения за края на Х в. Интересно защо става така? Качо, Ресавски и Галахад горе-долу се удържат в рамките на традиционната историографска представа, но всеки със свои си малки добавки; проф. Добрев си има свой доста своеобразен възглед, аз пък не крия, че смятам цялата историографска инерция за периода за подлежаща на преразглеждане и проблематична; а Спандю ни пуска малки фишечета информация от любопитни извори, чийто език никой друг не разбира. Защо е така? Защо периодът на Комитопулите е проблематичен? Възможностите за различни интерпретации, датировки и реконструкция на събитията без да се стига до противоречие с изворите са такива, че периодът наистина изпъква като много особен в историята на ПБЦ.

Добави ако искаш и името Aquae Sulis, дн. Бат, Великобритания, за паралел.

Сега провери кога и защо се ползва астериск в езикознанието и може би ще схванеш какво съм имал предвид.

Редактирана версия на файла. Holy Roman Empire.doc

Може да има спомагателни части от италийци, но не римски граждани в ранната Република. Спомагателни части от всякакви неиталийци има през цялото съществуване на легионната система. Траки, гали, нумидийци... няма значение. Предполагам, че илири, траки, даки, далмати, гали и германи са били предпочитани заради качествата си. След 212 г., а нашият Last Roman ще каже дали не и по-рано неиталийци е имало и в редовните части. С късноантичните военни реформи разликата между спомагателните и редовните части се размива все повече, броят на италийците и на пълноправните граждани в армията изобщо спада и се увеличава този на наетите варвари. В ранновизантийския период особена разлика между федерати, наемници и съюзници почти няма.

А възможно ли е ранните българи да имат материална култура, срещаща се по-често у ираноезични народи докато самите българи са алтайскоезични?

Следва, didukaimos, че изобщо не си разбрал какво казва Perkunas КГ, следва, че дума "саракт" всъщност няма. Може би е била "сарак" или "саракос". Поне така излиза от това, което Perkunas казва.