glishev

didukaimos, ти знаеш ли изобщо какво е астериск Пренебрежението ми не е към Дуриданов, да знаеш

Ресавски, изобщо не твърдя, че Самуил става цар още в 971. Твърдя, че между 971 (респ. 977, когато Борис загива) и неустановената дата на възцаряване на Самуил изобщо няма български цар. Спандю, ти си ми надеждата и да понауча нещо. Другите не щат да си играят с мене, щото съм невъзпитан и не отбирам от дума Майтапа настрана, ще инвестирам в бирите ти, за да ме светнеш. Колкото до арабската пратеничество, хуморът Ви е приет, но формалистичният Ви опит за паралел бива подминат, Спандевич Така де, и сам схващаш разликата в значението на един събор за араби-мюсюлмани и за българи, хем християни. Казаното за и от Самуел Анеци е любопитно; а дали той не бърка по-ранни персонажи с Алусиан, съперника на Петър Делян и наследник на Йоан Владислав? И, пак, адски любопитно е, че към Комитопулите има такъв интерес от арменски хронисти изобщо. Интересно е това, дето казваш, че Роман може да е скопен, след като е имал деца. Добре, да го приемем за момента. Къде ще са тези деца, когато Самуил става цар? Впрочем, не е скандал да се скопи български принц без деца, ако просто ромеите така са искали - щото, каквото и да си говори Качо, в случая българите са в кофти позиция (и може би точно това кара Комитопулите да се бунят). Или пък ако старият Петър се е надявал да спести на Борис проблеми като собствените си - нали и той на младини се е борил с братя. Именно затова и аз твърдя, че Роман е скопен още приживе на Петър. Впрочем, нищо не пречи скопяването да е станало в Константинопол със знанието на Петър. Ромеите имат традиции по отношение на евнусите. За (липсата на) интегритет на ПБЦ към края на Самуил и при наследниците му вероятно си прав. Нали при смъртта на Йоан Владислав ромеите се договарят с различни аристократи и има раздаване на титли, а не приемат нещо като обща капитулация. Качо, относно датировката на смъртта на Роман всеки знае за противоречието между данните за 997 и (сл.) 1003. В началото на темата съм дал и линк към по-стар мой текст по този въпрос. За данъка съм говорил достатъчно, пък и започваш сам да си противоречиш. Ту "ромеите не са идиоти", ту "ромейската позиция не ме интересува".

Добрютро, Качо Положението с трибута не е толкова просто. Завареното положение се изменя по-бавно от реалността. Съществува и нещо, наречено политическа инерция. Е, че в изворите си пише "България" беше ясно. То и за Византия никъде не пише, че е Византия, ама си я наричаме така. Ти за типологическо разграничение и за разлика между научна терминология и синхронни употреби на понятия си чувал, надявам се. От 971 до момента, в който Самуил става цар, престолът най-вероятно е вакантен. А според ромеите такъв трон направо вече не съществува и Самуил е "апостат", бунтовник, който си присвоява титли. Точното датиране на възцаряването на Самуил е проблем - първо, не е сигурно, че трябва да го свързваме със смъртта на Роман и второ, самата тази смърт е несигурна за датиране.

Комсцагите със сигурност би трябвало да бъдат служители на царя. Който и да е той. Това знае Асохиг. А дали в слечая е така? Впрочем, любопитен е интересът на арменски автори към историята на Комитопулите. Предвид арменската им майка и отношенията им с Таронитите е интересно какво може да се извлече за религиозната, етническата и политическата самоидентификация на Комитопулите. Както и евентуално за арменци в ПБЦ. Но тук Аспандиат може да говори, аз само съм любопитен. Защо Скопие става център на темата след 1018 според мен няма отношение към това къде е била резиденцията на последния владетел. Със сигурност не е заради Роман: дори той да е бил цар (което е съмнително), след него има още трима царе. А и центърът на архиепископията не съвпада с този на темата. Името Роман-Симеон не е нелогично: възможно е скопецът да е бил кръстен и на двамата си знаменити предтечи. Роман умира във Византия, било като пленник, било като сановник, а не в България. Следователно предположението, че неуспехите на Самуил се дължат на смъртта на Роман, е безпочвено. Още повече, че е възможно Самуил да е цар още приживе на Роман. И че датировката на смъртта на Роман е проблемна.

Дано да я има. Забавна е.

Не е ли Вознесенка? Спандю, май ти одеве по друг повод с право ми правеше забележка, че се вглеждам в прекалено дребни детайлченца и не смея да направя паралел, ако не е едва ли не очевиден. Май си прихванал от тоя ми дребнав грях Искаше азиатски съставни титли - моля. Не всички са хептен парадни. Па и парадни да са - какво пречи и "кана сивиги" да е и парадна? И какво значи "парадна", в крайна сметка? това, което днес е парадно, вчера може да е било функционално. Да не говорим за прекия възможен османски паралел: а) кана сивиги Х, архонт; б) великият султан Х хан.

Ресавски, за Яхъя по-горе съм коментирал и то доста. За треклянската пещера ще видим ли нещо цитирано или ще си останем с голо твърдение като в БС през 2007? Качо, има поне две възможни обяснения за ранното скопяване въпреки трибута. Ще ти посоча по-простото: приблизително по същото време Петър е обявен от "всесилния василевс" за "кожогризец". Отношенията между двете държави все пак не са съвсем безоблачни, камо ли пък България да е в някаква позиция на силата - даже напротив. Въпреки трибута (който също хич не е безпроблемен). Другото възможно обяснение може да ти дойде малко нанагорно - че Петър не е имал нищо против вторият му син да бъде скопен. Инак мога да ти изброя още почти двайсет средновековни източника, където се говори или поне споменава за Самуил, но това с нищо не променя фактите. Няма да гадая кой текст е субективно "най-важен" за теб. Нито пък ще повярвам, че си изчел и Лъв Дякон, и Кекавмен, и сигилиите на Василий, и Каталога на архиепископите, и Михаил Деволски, и пр. Инак да, разбрах, Скилица не те кефи. Кажи сега за царската канцелария? Да не би да съм проспал откриването на грамоти, издадени лично от Роман Не, не ми вади текстове от ВБЦ, по-назад съм коментирал за тях и приложимостта им. КГ, не точно срещу мир, защото мир така или иначе си има, колкото вероятно срещу продължаване на прекалено византоугодническата политика на Петър. Самият Петър е (може би по неволя) силно провизантийски действащ в края на царуването си, а синът му Борис е едва ли не ромей. Това вероятно не се нрави на част от аристокрацията. Самуил по-късно наистина се оказва крайно непримирим спрямо империята.

Идеалист си ти

Constantinople: the Forgotten Empire, by Isaac Asimov:

Азимов е голям популяризатор - най-веселата му книжка е за Византия. А Монтанели не го закачай, човекът е клюкарка от класа.

Елемаг, всичко това е много интересно, но в каква употреба "каган", "кан(а)", "хан" и "хаган" се срещат първо? В иранска или не?

Тъй, значи в пещерата Църквето край с. Трекляно, Кюстендилско има какво? Стенопис, датиран със сигурност между 977 и 991/1003? И изобразяващ коронацията на Роман-Симеон като цар? Или скална рисунка? Че и с монограм, разчетен като "Роман-Симеон"? Наистина, трябват снимки и/или точен цитат от публикация. Ресавски, източникът ти за това твърдение е Георги Атанасов, "Инсигниите на средновековните български владетели". Поне така твърдиш в стара дискусия в БС. Но къде в книгата има снимка и къде в нея пише, че това от Църквето е коронация на Роман, па и чак от самия Х в.? Би ли дал издание и страница на книгата? В самата книга има ли ясни снимки? Инак гледам, че при старата дискусия в БС Торн е предложил и някаква статия по въпроса: Чохаджиев, Ст., Герасимова, В. Скитът край село Трекляно, Кюстендилско. – ИИМКн, 1993, V, 333-339.

КГ, имай предвид все пак, че и тогава са умеели да подбират по-прилични дечица като за снимка с Н. В. Царицата

Монтанели е велик, само че за да не те вкара в неразбиране, трябва вече да назнайваш нещо за древен Рим и много - за днешна Италия

Спандю, мисля, че ахеменидското влияние при арменци, парти и Сасаниди е очевидно дори за идиоти като мен; но шахиншахът все пак не е нито "кан", нито каган Ахеменидски държавнически идеи да проникнат (опосредствано и през културна медиация) у други степни народи - това да. Но от това още не следва, че "каган" и "кана" имат различно значение. Ако "кана" или "каган" бяха калкирали употреба, близка до тази на "шахиншах", щяхме да имаме веселите форми "каганинкаган" или "канаинкана". Може и "канасинканас", ама на, не се срещат. Пък и "кана" и "каган" просто не са ирански по произход понятия, за разлика от "шах" и "шахиншах". За еретичната ти мисла относно Йехова - не е еретична, а за съжаление незащитима. Първо, името на еврейския Бог не може да се употреби в титулатура по сакрални причини. Знаеш Моисеевата заповед: "Не произнасяй напразно името Божие". което направо означава да не го произнасяш извън молитва, та дори и не във всяка молитва. Ако някой народ наследи името и култа към божеството от юдаисти, ще наследи и чувствителността им по отношение на култа. Титлата тогава би била "канас Адонай'и", но не и "канас Йехови" Всъщност името "Йехова" е една средновековна мешавица между съгласните на "Яхве" и огласовките на "Адонай", която няма как да повлияе на ранни езикови процеси в Кавказ. Второ, на арамейски и на по-стария староеврейски Божието име не е Йехова, а по-вероятно Яхве. И "канас Йехови", и "канас Адонай'и" няма как да дадат "YBHГН". По-скоро щеше да има някакво "IXBХ". А и "Яхве" няма как да дойде в употреба от манихеи и несториани: манихеите ненавиждат Твореца и го наричат само "Демиурга", не биха предложили името Му за в титла. Несторианите пък са просто хетеродоксни християни, по-скоро биха предложили обичайната титла "от Бога". И нито манихеите, нито несторианите се молят или служат на арамейски, най-много на сирийски. Да не говорим, че под семитско езиково влияние можеше вече да няма ни "кана", ни "канас", ами направо "мелик" като владетелска титла, а българите може би щяха да са на мястото на хазарите Разбира се, баш сюбегията Омуртаг споменава, че почита разни богове и небесни тела, така че точно той да носи титла, имаща нещо общо с "ревнивия" еврейски Бог е бая съмнително. Вярно, че баш тамам хептен сюбеги хановете пишат "Бог вижда" и са "от Бога", но и това е или безлична употреба, или византинизъм, а не нездраво юдейско влияние. Българите си правят жестоки гаври с християнския Бог (например режат ръцете на адрианополския владика), а християнският Бог все пак е ъпгрейдната версия на еврейския. Тъй че всякакво юдейско влияние над българите в Кавказ ми изглежда невъзможно. Накрая, арменският католикос може да се е омотал нещо и просто да е написал невероятна глупост. Все пак - Средни векове, хората са били склонни да пишат и абсурдни неща Инак е находчиво, може да свърши работа за някоя субсидия от университета в Хайфа. KANACYBHГН-то трябва да си е българско, няма какво да е.

Кухулин, нещо подобно казва и Аспандиат. Все пак ми се струва възможно "каган" и "*кан" просто да са форми с общ произход, без смислово различие у ранните българи. Съмнява ме да има такава йерархичност на монархическите титли у степните народи преди Чингис хан.

Спандю, в анонимната "Тайна история на монголите" от XIII в. често се срещат обръщения като "хане-повелител", "хане-татко" и титули като: "ханът-океан" и "ханът-баща". Включително и "хаганът-баща". В османотурски текстове също има такива ласкателни титулувания: "ханът-закрилник на света", "султанът-повелител на героите" и пр. Примерно в анонимното газават-наме за Мурад II е пълно с такива. Вярно е, че са доста късни, но ето, има ги и са си източни. В Япония, както често давам примера, поне от XII в. нататък се появява "сей-и дай шогун", което е буквално "великият военачалник-победител на Севера". Мисля, че могат да се намерят и по-стари корейски и китайски примери за съставни титли с военно значение. Примерно "военачалникът-защитник на Сучджоу" или "господарят-закрилник". Интересно дали при ранните маджари има такива. И какво ли се знае за сановете при узи, кумани, печенеги... Иначе у самите ранни българи има доста съставни титли и май някои са си свързани с военна дейност. Разни жупан-таркани, багатур-багаини и пр. Разбира се, вече в късносредновековните държави от Централна и Източна Европа ги има: "князът-рутенски воевода" и "князът-хетман" в Жечпосполита, "царят и велик княз" в Московска Рус...

Кога е изобразено

Браво, ми ти си вече готов Пробвай да си намериш Евтропий на руски - той е написал нещо като каталог на римските императори и има хубаво руско издание. Елена Фьодорова също си струва.

"Императорите на Рим. Величие и упадък" от Елена Фьодорова (много добро книжле), "История на Рим" от Индро Монтанели (също доста прилично), "История на византийската държава" от Георгий Острогорски (направо задължителна, в ранния период си е история на късната Римска империя), всичко, което си намериш на руски от Амиан Марцелин, Руф Фест и Евтропий в нета (късноантични автори с много детайли), "Светът на късната Античност" от Питър Браун (абе всичко от него), "Тайна история" от Прокопий Кесарийски. И две романчета: "Велизарий" на Робърт Грейвз и "Юлиан" на Гор Видал. Много са добри, почти исторически съчинения Това са май достатъчно на пръв поглед неща. Вече по-специализирано за военната история на късноантичната империя верно Аптеций знае най-добре

Всичко може. Дето викаш - по някаква причина броен за жена. Или дето вика БлекУлф - по сакрални причини. Тъй или иначе заключението за древен хомосексуалист е леко поприбързанко, несигурно, не е без алтернативи и отвсякъде мирише на ретрополиткоректност.

Напълно си права. Само дето, кой знае защо, видимо намалява броят на тези, които са съзнателни, за сметка на броя на несъзнателните. Може би защото последните правят и "възпитават" много повече деца.

Казах ти, Ресавски - "велемощен" в случая май е само литературна употреба, а не институционална. Двете употреби не са засвидетелствани паралелно. А дали Роман изобщо е бил цар - това тепърва трябва да се установи със сигурност.

Йончев, нямам какво да добавя към тебе Разбира се, даваш си сметка, че и аз не мога да бъда изцяло сигурен в хипотезите си. Само мога да отбележа, че не противоречат на изворите. Докато част от клишираната историография в случая противоречи на духа на епохата, така да се каже. Мисля, че разбираш това. Причините за много от събитията в X-XI в., датировките в биографията на Роман, точната роля на Комитопулите в последните години на ПБЦ и характерът на управлението на тази династия за съжаление не се изследват и си остават проблематични - между клишетата и белите полета. А периодът е безкрайно интересен. Единственото, което човек може да направи, е да препрочита изворите и да си задава въпроси. Но е длъжен да го прави. В случая с Роман и Комитопулите нещата съвсем не са докрай изяснени, а традиционните историографски натрупвания са доста наивни. Ресавски, ако "велемощен комит" и "комит" са две длъжности, то откъде съдиш за това? Йончев много точно отбелязва това за "един от". Колко "комити" и колко "велемощни комити" трябва да има в края на ПБЦ според теб? Смятам, че "велемощен комит" е просто литературна фигура. Във френски хроники например често се среща изразът: "един от могъщите барони на страната". Между "барон" и "могъщ барон" обаче няма смислена разлика. Както няма и между "рицар" и "доблестен рицар", да речем. Както и да е, дори да допуснем, че Никола е с някакви специални функции, свързани със столицата, то наследниците му очевидно нямат отношение към това. А и няма потвърждение в изворите за такива функции.

След това абсурдно "кнез у Бога" мнението на Маготин започва да ми изглежда хилядократно по-приемливо (и то все пак е, нищо, че не съм стопроцентово съгласен с него). Какъв ти "кнез у Бога"? Нали титлата на старобългарски ще е "княз от Бога"? Последно "у" или "от"? Има смислова разлика, да знаете. И как "BHГH", което се чете "виги", ще се окаже "Бога"? Някои не могат да приемат, че във владетелската титулатура има смислова тавтология от рода на "господар-повелител", но нямат проблем да четат, че "кана сивиги Омуртаг, от Бога владетел на многото българи" всъщност бил "кнез у Бога Омуртаг, от Бога княз...". Да не говорим, че очевидно пропускате, че "KANACYBHГН" се появява само в надписи, изсечени иначе на гръцки език, както и че с появата на старобългарския тази титла просто не се употребява повече. Явно не правите разлика между езика на ранните българи и "старобългарския", който, какво да се прави, наистина е от славянската група и не съществува в писмена форма преди 867, а в България не е употребяван преди 886.