monte christo

И какъв е смисълът, Митак, да пиша на вятъра? Има хроники; трябва да се четат, а те ни указват черно на бяло кое, как и защо. Другото са хиперинтерпретации.

Митак, написах "много от професионалните историци", а не всички. Виж сега, аз поне разбрах, не може да кара само на догадки и хипотези, когато иде реч за история. Все отнякъде трябва да има някакъв неподлежащ на критика фундамент. Обикновено това са хрониките. Ами започваме с тях и ако остане време, чак тогава градим хипотетични армии. Виждам, че в темата има твърде много свободно време... Викаш де е ромейската армия да брани императора? А и не било сигурно, дето нападнали само императорския отред ли? Значи може аз да не съм сигурен, ти да не си сигурен, както и оживелите ромейски войници след клането да не са сигурни, ама АВР е сигурен "Тъй като войсковите части били разположени далеч една от друга, те не узнали веднага за станалото; българите връхлетели само върху императорския отред и започнали да го избиват. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат нищо, те били жестоко избивани. Другите, когато видели това, ударили в бягство." Това е предостатъчно, за да се изясни картината. Удар в сърцето на противника, оттам започва паниката посред нощите, и кой където свари, натам побягва. Сега не виждам смисъл да ти обяснявам допълнително за другите.

Продължавай да четеш... Повторението е майка на знанието. Таман ще се запознаеш какво значи отбрана, редовна, елитна, обикновена, наемна войска в условията на IX в. Както и с цифрите от хрониките и уязвимостта на противника при насрещни сражения Някъде да пише, че само с някакви фусти разбива ромеите? Пише, че наема срещу заплата авари и славяни, въоръжава жени (за по-голяма бройка). Това са неоспоримите факти. Хипотетично участва неговата лична дружина и остатъците от тази 12 000 отбрана армия. Само това може да се приеме. Е, да - само това остана. Поредният исторически роман с нулева достоверност.

miroki, хубаво, че си направи труда да прочетеш и ти нещичко, не само аз да се набутвам И какво разбра от цялата работа? КАКВА ВЗАИМОПОМОЩ, ЧОВЕЧЕ, КАКВА? ТОВА СА ГЛУПОСТИ! Те много официални историци дето не разбират от история мислят така. Само мислят, без да четат... Предполагам вече си наясно, че на хронистите не може да се вярва на прима виста относно числеността на средновековните армии. В повечето случаи имаме хипербола. Теб сега какво те вълнува? Откъде се пръкнала армията на Крум преди Версиникия ли? Или те притесняват онези 30 000 души, дето били облечени в желязо. Ти още ли не си разбрал, че през лятото на 811 г. в прохода (без значение кой е бил той) неизвестно число авари, славяни, българи и техните жени нападат частите, където е Никифор, и не нападат цялата ромейска армия, защото няма смисъл! Както се вижда, не е нужна на всяка цена някаква друга хипотетична армия. Придържай се към фактите и не пишете двамата с uragan нова българска история, че ми е писнало от такива като вас!

Какво бе, miroki, какво пише? Ами хайде вземи го прочети отново - не карай само на спомени, та да не се чудим взаимно. Според Енхардо през октомври 810 г. Карл изслушал ромейските пратеници, сключил мир и даже още тогава върнал Венеция.* Пак според Енхардо, за да заздрави мира с Никифор, през 811 г. императорът пратил в Константинопол базелския епископ Хайтонем, туронския комит Хуг (Хуго, Юг) и лангобарда Аио. Пратениците били приети на аудиенция от Михаил Рангаве, т.е. със сигурност след 2 октомври 811 г. и когато настанало време да се връщат на Запад, ромейския император проводил с тях и свои пратеници за да потвърди предложения от Никифор мир. Kогато ромеите пристигнали в Аахен, приели от Карл текста на договора и му изказали похвали наричайки го император и василевс. Каквото да правим и струваме, мирът реално е сключен едва през 812 г., макар да е видно, че всъщност иде реч по-точно за неговото ратифициране. Какво толкова си задълбал в тази проблематика? Иска ти се на всяка цена така да се наредят нещата, че въпреки всичко, все пак Крум отнякъде да е взел сила срещу ромеите след двете поражения? Ами то е написано: плаща на авари и славяни, въоръжава жени. Всички останали български сили са хипотетични; строго нАучно погледнато дори и тези, които са оживели от двете сражения с Никифор преди това. * Предвид сведенията от Енхардо, явно Истрия и Далмация са върнати след 812 г. Сега интерес представлява това връщане на Венеция след октомври 810 г. Дали този акт не е предизвикан за да направи ромеите по-отстъпчиви по въпроса за императорската титла? Реално през октомври 810 г. е сключено примирие, което е ознаменувало края на военните действия между франки и ромеи. Дали ромеите се възползват немедленно? При всички случаи Венеция би трябвало да е опразнена от франкски гарнизон, ако е имало такъв на нейна територия. Отделен е случаят по какъв начин Ангело (Аньело) Партичипацио е намерил средство да съобщи това на ромеите. Корабоплаването е замирало през ноември, декември, януари и февруари. Не намирам никакви други сведения за патриция Павел, който предвожда ромейската флота през пролетта на 810 г. Не виждам смисъл да се коментират хипотетични bg армии и сблъсъци с франките през 811 г. по Панония! Такива просто липсват!

Чета тук това-онова, и какво виждам? Ами франките изпращат три армии в три различни посоки и в три части на франкската държава през 811 г. : първата срещу линоните; втората срещу аварите в Панония, т.е. да се тури край на разприте с хуни и славяни; а третата срещу бретонците. И трите армии се завърнали невредими след изпълнението на задачите си!!! Ако франките действително бяха решили да воюват с българите, щяха ли да си разделят армията на три части, питам аз? Армията в Панония отива да потуши разприте, т.е. бунтовете на своя територия и няма ни най-малко съмнения, че тя е направила само това. Никакви конспирации и тайни добавки при преговорите между франки и ромеи, никакви български войски в Панония през 811 г да се бият срещу франки. Време е да престанем с глупостите...

Има се предвид преговорите от 803 г., които по въпроса за императорската титла на Карл не постигат абсолютно нищо. По въпросите за територии Романия трябвало да се откаже окончателно от правата си над град Рим и средна Истрия; в замяна на което франките признали правата на Романия върху Южна Италия, крайбрежна Истрия, Венеция и Далмация.

Спандян, брава )) Винаги има какво да се научи от теб За съжаление не мога да ти поставя плюсче, понеже тази сутрин Романа обра точките. Защо не се съберете политкомисарите и не решите тези офикии да са поне 10 за денонощие?

Романе, да те поправя - не на късноримската, а на късноантичната римска армия )) С удоволствие бих чел анализ на трактатите на Марцелин, Вегеций и компания

Аеций, адмирациите от моя страна (както винаги) са най-малкото признание, което мога да ти предоставя оценявайки времето, което си отделил за да се появи на бял свят този съвсем кратичък нАучен труд!

ОК, да предположим, че съм използвал прекалена засилка с това "празни ръце". Имах предвид, че Арсафий не успява да договори прекратяване на конфликта от раз - цел набелязана от Никифор I. Нямаме нищо подобно от рода на "платете ни 10 000 фунта злато и ще ви върнем провинциите". Да се твърди, че Арсафий е договорил мирен договор е нелепо - той несъмнено се явява един от архитектите, но за момента просто води преговори за мир; няма правомощия да преговаря с франките относно титлата на Карл (условие за мир N*1 на франките) и не бих се учудил, ако е точно негова инициативата (а не на Карл) последните да върнат визитата в Константинопол за да продължат с кръглата маса и доуточнят нещата. Поне никъде не е отразено черно на бяло, че Никифор Геник го изпраща именно с тази цел (признание на imperator romanorum), а не да сключи мирен договор. Мирен договор имаме едва след 812 г., когато ромеите отново са в Аахен, 'произвеждат' Карл за император, сключват мирен договор, а имперските вестоносци отлитат за Венеция, Истрия и Далмация, за да съобщят на тамошните административни власти в кой ден трябва да предадат властта на друнгариите от ромейската флота. Съвпадения или не, все пак тази нелоша хипотеза се явява свръхинтерпретация. За съжаление нямаме данни, т.е. behind the scenes не са осветлени от тогавашните и по-късни хронисти. Нямаме данни за стълкновения между франки и българи. Имаме прекалено много съвпадения; само това... Защото, като говорим за хипотези, кажи ми дали Никифор I е двуфазен бисексуал или отявлен хомосексуалист на дърти години с неговите "женоподобни мъже"? Ето - това вече е хипотеза, понеже крушка си има опашка.

Uragan, нека и аз да припомня някои факти, които си кротуват в дебелите книги - очевидно ще има нужда: Към началото на IX в. Карл Велики започва нещо като икономическа блокада на Венеция. Търговците били възпрепятствани да купуват и продават стоките си по Северна Италия, особено в областите на бившия Равенски екзархат, което носело икономически урон***. В самата Венеция се появили две партии: профранкска и проромейска. Около 803 г. Маурицио Галбаио (син и съуправител на венецианския дукс Джовани Галбаио) взел, че наредил да хвърлят от една кула профранкския патриарх на Градо - Йоан. Обаче, веднага на негово място избрали Фортунато, който бил родственик на Йоан и явяващ се в същото време протеже на Карл Велики. Ситуацията оставала напрегната и през същата 803 г. голяма част от подръжниците на франкската партия напуснали Венеция и се установили в Тревизо. Там избрали нов дукс - Антенорио Обелерио. Година по-късно семейство Галбаио било принудено да избяга от венецианските предели чак в Мантуа, а дукс станал споменатия Обелерио, който дал клетва за вярност на Карл Велики. Интересно е да се отбележи, че Венеция била "придадена" към териториите на "лангобардския" крал Пипин, син на Карл Велики. Веднага венецианските кораби се втурнали по далматинското крайбрежие и към 804/805 г. още една провинция се откъснала от Ромейската империя. Отговорът на Константинопол не закъснял прекалено много - през пролетта на 806 г. ромейската флота била изпратена в Адриатика, набързо овладяла положението и възстановила статуквото. След прекалено слаба съпротива Обелерио се отметнал от съюза си с Карл, понеже ромеите му предложили високия чин спатарий. Франките нямало как да окажат съпротива на ромейската флота (още повече, че самите венецианци се съгласили отново да преминат под юрисдикцията на Константинопол) и през 807 г. сключили примирие с ромеите за една година. Веднага щом примирието изтекло, през 808 г. ромейската флота пак довтасала в Адриатика за да брани владенията си в Северна Италия. Явно военните действия са били със сравнително слаб интензитет. По някое време през ранната 809 г., ромеите даже преминали в настъпление и техния флот нападнал "франкската" (италианската) флотилия близо до град Комачио, но претърпял неуспех и след понесените загуби отплувала назад. Веднага Венеция била обсадена от войските на Пипин, но чак след тежка шестмесечна обсада и договаряне градът признал номиналното върховенство на франките. Обелерио абдикирал и две десетилетия прекарал като изгнаник в Константинопол. След това Пипин замислил поход в Далмация, като франките навярно "възстановили властта си" и там. През 810 г. вездесъщият ромейски флот отново бил на линия покрай крайбрежията на Адриатика - ромеите не се отказвали от военното противопоставяне. От друга страна Никифор I Геник търсел и изглждане на конфликта, като през пролетта на 810 г. изпраща Арсафий по море в Северна Италия, за да преговаря с Пипин, но междувременно на 8 юли 810 г. младия "лангобардски" крал умира в Милано и посланиците са пренасочени към Аахен, в който град пристигат през есента на 810 г. и там ги заварва зимата на 810-811 г. Там ромейските пратеници преговарят единствено за възстановяване на мирните отношения и изглаждане на проблемите свързани с адриатическите провинции. От своя страна франките поставят условие, че мир ще има едва след като ромеите признаят императорската титла на Карл и в знак на добра воля "римския император" ще върне отнетите провинции на Романия. Както се вижда, по въпроса за императорската титла моментът е бил сполучливо уцелен. През пролетта на 811 г., когато времето се оправя и позволява дълги пътувания, Арсафий и свитата му си тръгват за дома... с празни ръце. Двете държави продължават да са в процес на изчакване и все още в положение на война, макар нейният интензитет да е сведен практически до кръглата 0. Мирният договор е подписан едва през 812 г., когато пратениците на Михаил I Рангаве приветствали Карл Велики като василевс, а на ромеите им били върнати Венеция, Истрия и Далмация. Какви съюзи, какви съвпадения, какви конспирации зад гърба на българите?!? ***Навярно това било опит да се окаже някаква давление върху императрица Ирина по въпроса за признаването на императорската титла. Знаем за франкското посолство в Константинопол, което представило предложението на Карл за женитба с Ирина, като по този начин Римската империя отново се обедини. На 31 октомври 802 г. в Константинопол чрез преврат дошъл на власт Никифор I Геник, а на следващата 803 г. преговорите окончателно се провалили. 4. Факт № 4: През лятото на 810 г. в Северна Италия пристига ромейска делегация с адресат Пипин Италиански. Това е ясна индикация, че ромеите не смятат да обсъждат въпроса за титлата на Карл Велики или поне за това, че този въпрос не е основен за тях. Естествено, че не смятат. Нямат такива пълномощия от Никифор I. Отиват да водят мирни преговори. 5. Факт № 5: Още през същата 811 г. ромейската дипломатическа мисия се озовава в Аахен - причината е, че Пипин Италиански - син на Карл Велики междувременно умира и не може да приеме мисията на ромеите. Още в НАЧАЛОТО на 811 г. ромеите постигат споразумение с франките, където са уговорени условията за предаването на Венеция и далматинските градове обратно на Византия. Посланиците трябва да са в Аахен още през есента на 810 г. Франките може да изглеждат варвари в очите на ромеите, но предполагам не са толкова тъпи да разкарват по зимата високопоставени ромейски сановници от Милано чак до Аахен. Варварите спазват протокола. Съмнително е доколко ромеите са постигнали някакво споразумение, понеже, както казах, нямат необходимите пълномощия. Те предлагат това и това за мирно разрешаване на кризата, докато франките на свой ред поставят условия, заявявайки, че това и това трябва да се направи за излизане от кризата, т.е. срещата на високо равнище все още не е финална! 6. Факт № 6: Кога точно пристига обратно ромейската делегация в Константинопол не е известно. Но се набива на очи един друг интересен факт. Айнхард споменава ПЪРВО тръгването на ромейскта делегация от Аахен и ПОСЛЕ изпращането на франкски войски в Панония. Случайност? Съвпадение? Още едно случайно съвпадение? Знаеш ли на славяните и аварите колко им пука за подобни срещи на високо равнище? Тогава не е имало космическо електронно разузнаване. Просто решили тогава да се бунтуват. Съвпадение? Моментът за удар срещу България е твърде добър и не може да бъде пропуснат. Един бърз вестоносец от Аахен до Босфора би свършил чудесна работа. И сигурно я е свършил. Не виждам никаква логика Карл да поема някакви ангажименти към Константинопол и да се явява поддръжник на ромейската кауза, при положение, че точно ромеите са тези, които имат дерт по въпроса за адриатическите провинции. На Карл не му остава нищо друго, освен да седи и чака решението на ромеите дали ще го признаят за западен император. За какво му е притрябвала война и срещу българите, при положение, че той все още е в състояние на война с Романия? Какво печели той? На това отгоре до Аахен достигат ясни сигнали, че авари и славяни хич не слушат. Трябва да се действа... Една договорка между двете страни за общи действия срещу България е много вероятна, но и прекалено хипотетична; направо свръхинтерпретация. Нямаме никакви данни за подобен замисъл. Никакви.

Мироки, леко съм те подвел. Сега прегледах набързо това-онова. Няма да преразказвам подробно няколкото ромейски експедиции от 806-810 г. към бреговете на Адриатика, но ето най-важното: През пролетта на 810 г. Никифор I Геник изпраща спатария Арсафий при франките за да се изгладят проблемите. Пътуването по море и суша до Аахен явно е отнело около три месеца. Започват дълги преговори, които траят до пролетта на 811 г. и най-накрая спатария си тръгва за дома. Условието на франкския крал (западния римския император) е нито повече, нито по-малко: той ще върне Венеция, Истрия и Далмация на ромеите, само ако те признаят титлата му. Когато Арсафий пристига към края на лятото или началото на есента в Константинопол, Никифор I вече не е жив, а василевс е страдащият от раната си Ставракий, преди да бъде свален през октомври 811 г. посредством заговора на Михаил Рангаве. Значи при всички положения трябва да забравим какъвто и да е сценарий за съюз между франки и ромеи, както и хипотетични сблъсъци между франки и българи през 811 г. по Панония.

Аспандиате, в момента създавам изключителен "дигест", който може да се каже, че е сравнително доста подробен откъм времеви периоди. Имай още малко търпение, просто анализирам това-онова; ще го кача тук с две дузини коментари към него, а ти ще добавиш картите към първия си пост Йончев, че качи я някъде другаде Арута, картата на Дройзен за Острьомишес Райх е повече от великолепна и еталон за карти. Нея си я имам отдавна, обаче тази в дясно за сефте я виждам и ще бъде открадната най-безцеремонно за да потъне в архива )) Алва, стига се гъбарка с нАучното общество, де Ами това може да са трасетата за наркотици, откъде ще знаеш

Същите от 810. Тогава една мисия (посланичество) до далечни земи трае доста дълго - обикновено по 6 месеца, че и горница. С други думи: ромеите тръгват към края на лятото или есента на 810, пътуват някой друг и месец по море и суша, преговарят неизвестно нам колко дни, може и седмици, понякога месец. Разбира се - не всеки ден. През това време си има съответните забави, хапки и пийки, след това пътуват някой и друг месец на връщане. Гледаш - половин година минала. Неслучайно след като се завръщат през 811 г. Никифор чак тогава организира и тръгва на поход. Ясно - война с франките няма да има, дай да накажем българите. Между другото, по него време той естествено, че не воюва и с арабите - още към 806/807 г. след разорението на Анатолия двете страни сключват двадесетгодишен мир.

Значи така съм съгласен, т.е. третото войсково съединение да е някъде далеч на Запад, но да не е взело участие в сренощните вакханалии, понеже няма достатъчно време да пристигне. Иначе няма друго обяснение, защо тогаз Крум ще наема аварски и славянски отряди, че и жени да въоръжава.

Визитата на ромеите при франките през 810 г. е да се намери дипломатическо решение по въпросите за Истрия, Далмация и особено за Венеция. Двете държави са били на ръба на пълномащабна война помежду си заради тези територии. Към него момент франките са заети по Испания, със саксите и аварите, а ромеите с арабите и българите, т.е. и двете страни си имат своите достатъчно външнополитически проблеми. Предвид сведенията за франкски поход през 811 в източна посока разбирам, че е твърде изкушаващо да се търси някакъв хипотетичен съюз между франки и ромеи, както и евентуални синхронизирани действия против българите. Но, кажи ми каква е далаверата на Карл от цялата тази работа? Та той още чака признанието на титлата си от страна на ромеите, плюс това синът му Пипин е приватизирал споменатите адриатически провинции на Романия. Значи няма за къде да бърза, защо да играе по свирката на Константинопол? На това отгоре да влиза и във война с българите? Не е задължително да има на всяка цена трета българска войска, която се връща от Панония. Ако имаше някакви стълкновения с франките, това наистина би било описано поне от западните летописци. Ако приемем за чиста монета споменаването на числеността на двете български армии, а именно 12 000-та отбрана и другата 50 000-на, явяваща се опълчение, няма начин голяма част от тези мъже да не са преживели сраженията, а след това да са хукнали накъдето им видят очите. Това, че "всички били погубени и избити" е чисто стилистичен подход от страна на повечето хронисти. Какво излиза? Крум няколко дни събира остатъците от тези две войскови съединения, които преди това са разбити от ромеите. Получава помощ от славяни и авари, въоръжава дори жени. Според мен това е индикатор, че хипотетичното трето българско войсково съединение въобще липсва. Дава ясен знак, че е някъде там на устремилата се в западна посока ромейска армия, която решава да се изтегли. След това я блокира в някой от проходите на Хем, и в определен ден призори атакува частите, където е василевса. Забележи - точно палатката на Никифор. В темотията изненадваща атака от страна на противника си е... е*ало майката (ако знаеш само сравнително малобройните власи какви поразии са правели в османските лагери през средата на XV в.) Всичко е простичко и прекалено правдиво описано

Само да вметна: хипотетичният съюз между франки и ромеи се явява мега свръхинтерпретация в темата. Още по-малко пък синхронизирани военни действия на двете държави против българите. Мисля, че търсите под вола теле...

Нарочно публикувам данните, когато цената на златото отбеляза своя пик в края на лятото според фиксинга на БНБ. На 05.09.2011.1 гр. цената на 1 трой унция (24 карата) възлизаше на 2579,60 лева, т.е 1 гр. злато се купуваше за 77.51 лв., а се продаваше за 86.46 лв. Както виждаме, маржът му беше към 9 лв. Наивно или не, нека отметнем средата на този марж и грубо да предположим, че 1 гр. злато = 82 лв. към 05.09.2011. Какво ще излезе: 1 солид = 4.55 гр. x 82.0 лв. = 373.10 лв. Само 373 лв. и два кибрита. Повече от ясно е (дори и за незапознатите като мен със стопанската история на Империята), че това в никакъв случай не може да се приеме за меродавно. Както видяхте от горния ми пост, цената на златото към момента не е коректна и все още силно занижена. Макар борсите да се тресат от истерия щом златото надхвърли 1 900$ за тройунция, ние не бива да оставяме с впечатление, че цената му е в небесата. Точно обратното - причините цената му да бъде толкова занижена се крие не само в икономическо и финансово измерение, но и в геополитическо такова. Представете си утре да обявят нормалната му котировка от порядъка на днешни 5-6 000$, а не само 3-4 000$, както си мислех допреди месец! Това означава официален политически и икономически крах на Америка; тази държава ще трябва сама да се закрие и направо ще се приближим до Армагедон. А защо толкова много - би запитал някой? Бихме отговорили така: а защо продължават да печатат толкова много долари, които са едни зелени хартийки без абсолютно никаква стойност? Нямаме индекс М3, който нарочно не се публикува след 2006 г. От 2007 г. до 2009 г. доларовият актив нарасна минимум три пъти като паричното обръщение по света. А някой може ли да хване дирите на долара след 2009 г., когато Обама дойде на власт? Продължават да наливат току-що напечатани стотици милиарди $ за лекуване на икономиката, без да вземат никакви мерки за затягане на коланите. Е, как да спасиш алкохолик от пиянството, когато продължаваш да му наливаш в чашата? Просто управниците се плашат от махмурлука на нацията. Няма никаква идея за затягане на коланите, защото американското общество направо ще вдигне революция, ако се посегне на жизнения му стандарт. Значи американците (с баговолението на Големия Капитал и корпорациите) продължават да папат реални консумативи от другите държави, които заплащат със зелени гущерчета, а с тях човек може само да си избърше задника или да си свие марихуана. Колко са тъпи и уплашени народите по света... В този ред на мисли спокойно умножавам 373.10 лв. x 3 и получавам 1119.30 лв. за една номизма. Тази сума някак си по-пасва за средновековното ромейско реалити, известно ни от сводките, които получаваме посредством EHB. С roca бяхме нищили стойността на 1 фолис в началото на X в. (както и цената на скумрията в средновековната римска държава ) и го котирахме от 3.50 лв. нагоре. Вземайки минимума получаваме 1008.00 лв. за една номизма (288 x 3.50). ISTORIK, знаеш ли, че в общи линии цената на кравичките не е мръднала от миналата година насам? Ето малко инфо - само ние си знаем как се изчислява сребро или злато по живи душици, т.е. животинки. Все пак те са реална, истинска стока, а не американски долари "5 млечни крави, здрави и млади на цена 1000 лв. за брой или 4500 лв. пакетна цена за петте броя" (04.10.2010) "... предлагаха за по 750 (лв.) едни 7 кравички (около 200-250 кг), но бяха прекалено дребни и ги даваха без теленцата, въпреки, че бяха скоро отелени ..." "10 крави, 3 телета и 1 кон. Цена за всичко 15 000 лв." (12.04.2011) "20 млади овце = 3 500 лв." (15.08.2011) Значи, каквото и да правим, струваме и изчисляваме, ромейската номизма (солида) е струвала не по-малко от днешни 1 000 лв. :!!!: Сега да се насочим към любопитните факти. Нека започнем с елементарните нещица. Една задачка-закачка за всички фенове на хисторито: колко bg лева са отмъкнали българите от ромеите по времето на Крум? Джокер: река Струма

Така Малко да пораздвижим борсите с котировката на номизмата. От известно време събирам информация за долара, златото, инфлацията през вековете до наши дни, за да направим опит да изчислим (грубо) стойността на златния солид (номизмата). Предполагам, на повечето от вас ще им бъде интересна събраната информация: Златото е един от най-старите инструменти за капиталовложение. Всъщност истинските пари са златото и среброто, а не валутите, които ние наричаме „пари” и които централните банки печатат. От отпадането на Златния стандарт през 1974 г., валутите представляват fiat currency, или валути на доверие. Златото и среброто не се влияят от доверието на инвеститорите към тях. Този вид инвестиция винаги се е свързвала с безопасност, поради, което златото е предпочитано по време на криза, несигурност и избягване на риск (risk aversion). Инвестициите в него са защитени от инфлационните сили и колебанията на валутните пазари, защото с течение на времето златото запазва стойността си. За разлика от парите, златото никой не може да го напечата, т.е. не може да бъде създавано по волята на управляващите. В този ред на мисли, ето един линк: http://en.wikinews.org/wiki/US_Federal_Reserve_ceases_to_publish_M3_index Ще се уверите сами, че от 2006 година насам не се публикуват никакви данни за индексът М3, т.е. Америка много отдавна е банкрутирала! Продължават да се печатат океани от зелени хартийки с абсолютно никаква стойност с цел излизане от кризата. Резултат: кризата и инфлацията се задълбочават все повече и повече. В общи линии, за последните 100 години доларът се е обезценил минимум на минимумите... 22 пъти (двадесет и два). Нямам идея какво би означавало максимум на максимумите. Всичко това ще ни затрудни (донякъде) в изнамирането на днешната реална стойност на номизмата в български лева. Златото, което се търгува на международните борси се нарича „инвестиционно злато”. Tо е освободено от ДДС (съгласно Директива 112/2006 на Европейския съюз и Закона за ДДС на Република България), акциз, мито и други данъци. Можеш да го закупиш по два начина. Единият начин е физически да закупиш самия метал - под формата на кюлче, слитък или монета. Другият начин е да си отвориш сметка за търговия при някой от инвестиционните посредници в България или чужбина и да го купиш „на хартия”, без реална доставка. Инвестиционното злато е 24 карата, т.е. почти 100% чисто, като теглото и чистотата на златото са гарантирани от международни стандарти и строг контрол. Придружено е със специален сертификат, който показва в коя рафинерия е изработено. В западноевропейските страни цената на инвестиционното злато стои редом до валутните курсове. Бижутерското злато обикновено е към 14 карата, и както името му подсказва, е под формата на бижута, накити, огърлици, синджири, гривни, пръстени и т.н. Някои хора мислят, че инвестират, купувайки си бижута, но това не е напълно правилно схващане. Злато - химичен елемент Au Златото е химичен елемент под номер Z = 79 в Менделеевата периодична таблица на елементите. Отбелязва се с Au (от латински език aurum, злато). Златото притежава свойства, които са го направили изключително ценно през вековете. Чистото злато (24 карата, 99.9999%) е ярко жълто, блестящо, меко и ковко. Може да се драска с нокът. Може да се изтегля на много тънък слой фолио или жица. Един грам злато може да бъде изтеглен на жичка дълга 3 км. Au е добър електро- и топлопроводник. Златото има ниска химическа активност, не взаимодейства с киселини и основи и не се окислява (т.е. не ръждясва). Какво значи карат? Каратът е мярка за чистотата на златни и платинови сплави. Един карат е 1/24 тегловна част съдържание на чист метал. Следователно 24-каратовото злато е чиста проба злато 100% (99,99%), 18-каратовото злато е с чистота 75%, 12-каратовото е с чистота 50% и т.н. Каратовата система постепенно се допълва и заменя от метричната система, в която чистотата на благородните метали се измерва в хилядни части чист метал в сплавта, например 18-каратовото злато е 750 единици злато и 250 (249,99) единици примеси. Тройунция = 31.104 гр. В Средните векове, цената е достигала до $3 000 * за трой-унция злато. Стойността на метала пада рязко до $550 *, когато испанските мореплаватели наводняват европейския пазар със злато от Америка, като се запазва около тази цена в продължение на около три столетия. В началото на 80-те години, в разгара на ликвидната криза в САЩ, цената за кратък период достига $800 за тройунция злато. След като достигна 850-875 долара за тройунция при съветското нахлуване в Афганистан през 1979/1980 г., златото се понижи с около две трети през следващите две десетилетия. През последните 10 години инвестицията в злато е донесло възръщаемост от около 400% на своите притежатели. * изчисления направени през 2009 г. Във формата на монети или кюлче, златото играе значителна роля като валута с висока стойност. Златото е започнало да служи като гарант на хартиените валутни системи, когато те станали широко разпространени през 19-ти век, и от 1870-те до Първата световна война златният стандарт е бил в основата на световните валути. Въпреки, че официалната роля на златото в международната парична система се прекратява през 1974 година, златото продължава да се ползва като резервен актив и е прието от всички страни при международно плащане. Малко след началото на проблемите с ипотеките в САЩ, през октомври 2007 г. цената на златото беше 740 долара. 26.09.2010 Исторически връх на златото в 1980 година: 850-875 долара (около 2150 $ през 2010 г.) 18.08.2011 Но знаете ли, че златото помни в историята си и друг подобен възход? През 1980 г. еуфорията по жълтия метал на борсите докара цената му до 875 долара за тройунция. Преичзислено в днешни долари това се равнява на 2500 долара за 31.1 грама. Който е купувал по онази цена, все още е в губеща позиция. Преди 30 години златото поскъпна точно толкова бързо, както и сега – и поевтиня почти толкова бързо, колкото поскъпна. 02/09.2011 Връщането на златния стандарт се радва на все по-широка подкрепа: http://www.investor.bg/news/article/122531/91.html 05.09.2011 Цената на златото расте при слабите данни за икономиките на Европа и САЩ. Отново бе премината границата от 1 900 долара за тройунция, този път при декемврийските фючърси в Ню Йорк. 17.09.2011 До 2013 г. цената на златото може да нарасне с 36% до 2500 долара за тройунция, прогнозира най-голямата американска компания, занимаваща се с добив на злато, Newmont Mining Corp. "Не виждам причина пазарът на злато да промени тенденцията си през следващите най-малко пет години", заяви президентът на Newmont Mining Ричард О`Брайън, цитиран от агенция Блумбърг. Той очаква, че цената на благородния метал ще премине психологическата граница от 2000 долара за тройунция през 2012 г. От началото на 2011 г. цената на благородния метал поскъпна с 29%. 17.09.2011 Поскъпването на благородния метал е резултат от девалвация на валутите и изкупуването на златото от централни банки. "Златото ще се покачи до 3 000 USD за тройунция през март 2013 г. вследствие на валутната девалвация и изкупуването на благородния метал от централни банки", смята изпълнителния директор на компанията Oro Mining за добив на злато Джон Браунли. „Хората преодоляха шока от 1 000 USD, след това преодоляха и този от 1 500 USD. Щом прага от 2 000 USD бъде прескочен, цената на златото може да достигне нови рекорди", смята Браунли. Според него златото ще падне до 1 750 USD до края на годината. От така предоставената ви информация е повече от видно, че изчислението на номизмата в момента по курса на златото ще бъде повече от некоректно. Според моя преценка (към днешна дата) 24 каратовото злато е оценявано най-малкото три пъти под реалната си стойност. В случай на истински коректна котировка, това би означавало вечно недоверие и отлив от американския долар, което ще доведе до крах и без това несъществуващата реална икономика в САЩ. Точно такъв вариант американското правителство не може да си позволи, понеже на повечето световни играчи (така или иначе) отдавна им е ясна доларовата... безценност. p.s. следва продължение...

Аспандиате, да ти изпращам ли карти за пропуснатите периоди? Ще се наложи да едитнеш първия си пост и да направим един сравнително подробен "дигест"? Зитко, ще те съдя за авторски права, да знаеш. Това си е моята карта от темата за Онгъла ))))) френд, ще се опитам да извлека "най-доброто" от филмчето и ще го пратя на бай ни Спандя под формата на jpeg Тази карта ще я изгорим, разбира се. Имам специален подарък за стратега от тема Армениак )) Сложна работа, Глишев. Почти никъде няма да намерим "отметнати" земите на Константин II Асен, макар да е повече от ясно, че той има сравнително големи владения дори и след 1413 г.

Батка, откраднах и тази Нарязвам си луканчица, каращисвам червено винце и жълта лимонадка за да се получи "мечка" и започвам да се презорвам

Откраднал съм си това: Юзбашян - Армянские государства эпохи Багратидов IX-XI вв., и това: Виада Артуровна Арутюнова-Фиданян - Армяно-византийская контактная зона (X-XI вв.); ама ме е яд, че не можах да открия от Каждан - Армяне в составе господствующего класса Византийской Империи в ХІ-ХІІ вв. Живот и здраве, уикенда започвам да се ограмотявам лека-полека

Брава на бай ни Спандя ))) Ще се поровя в моите архиви, и ще му дам да добави някоя и друга карта за "промеждутъците" в годините. И без туй е модератор, лесно ще си едитне поста

Евала, Аспандиате, "плюснах" те! Перфектен и професионален анализ от твоя страна. Рустамович отива на кладата. Още снощи ми се сториха кьорфишеци повечето неща.