monte christo

Всичко зависи от... зависенето. През 1201 г. в Корби (Пикардия) на венецианците е "преведен транш" от порядъка на 25 000 сребърни марки (равняващи се на днешни около 277 000 000 $[1]). Тези колосални средстава съставляват, както следва: част от парите на Тибо Шампански (респективно на Жофруа дьо Перш и Етиен дьо Перш); "помощите", изкрънкани и събрани от проповедника Фулк Нейски; а също така и пари, които Бодуен Фландърски вади от своя джоб. Едрите западни феодали са били изключително богати люде. На някои от тях подбудата за похода е от чисто християнско естество, докато други се опасяват от френския крал. Всеки участник в похода е трябвало да внесе (средно) към 42 000 български лева. Разбира се, това не се случва. От всичките (живи) участници, явно Бодуен Фландърски се оръсва "най-яко". Твърде е възможно разходът му да наближава днешни 100 000 000 $. {1} вече съм в състояние да изчисля цялата сума, която венецианците искат от пилигримите за похода (включваща услугата за превоза и построяването на "кръстоносен флот") с точност до + - 3%, но това би ми отнело най-малкото седмица време; нека засега се предоверим на кръчмарските ми сметки от преди 3 години - доста над 900 000 000 $ (или "по-точно" минимум 932 000 000 $)

Много интересна статия на Георги Николов Димов. Още отначало ме грабна със "стоте милиона лв.", с които се разделил лангобардския княз на Беневенто: "Описвайки богатствата на Южна Италия, Пруденций, епископ на Троа, съобщава, че принцът на Беневенто през 884 г. платил 100 000 златни монети на каролингския владетел - император Лотар (840–855), при похода му в Италия1. Сума немислима за Западна Европа, която до XIII век, нямала златен еталон в монетосеченето си." Похвално е, когато младите хора имат амбиции и (ни) предоставят информация, обезпечена в... злато (Тази статия е част от съдържанието на списание Mediaevalia 1) Димов, Георги Николов - Паричните и търговски отношения между Южна Италия, Византия и Изтока през XI - XII век.pdf

Ами да, драги ми КГ "Средновековен национализъм" - няма как по друг начин да го оприличим. Църковните метрополии, догматическите школи към тях, събитията от 451 г., обемната литература; всичко това ни указва за малко по-различно стечение на обстоятелствата, малко по-различна картина от тази, която западната историография си мъчи да ни втълпи. Как на Запад да се появят нации преди XVI-XVII век, когато има стотици държавици, жителите на които никога не са се чувствали обладани от имперска идея и величие? Например Каролингската империя на франките е мъртвородено дете. Империята на Отоните и последвалата Свещена Римска империя на германската нация пък си е дете-инвалид по рождение. Погледни само Империята в края на царуването на Василий Млади - в нея действително вече се забелязват минимум 4 нации: на гърците (от гледната точка на другите три нации, които не говорят гръцки език, защото не им е матерен), на българите (притежаващи своя собствена книжовна култура и Църква); на арменците (притежаващи също своя собствена книжовна култура и Църква) и на сирийците (също притежаващи своя собствена книжовна култура и Църква). Колкото до създаването на църковната литература, която спомага за отговорът на въпроса: "кой и какъв съм аз?", ето какво пише Селезньов, което и мен ме порази: "На границата на IV-V век, Светата Земя била посетена от една паломница, за която е известно много малко, и даже името на която - Егерия - в известните ръкописи се чете нееднозначно... Разказвайки за Йерусалимската литургия, Егерия съобщава, че част от народа в "тази провинция" знае както гръцки, така и сирийски език; друга част знае само гръцки, а третата част знае само сирийски. Епископът, пише тя, винаги говори на гръцки език, дори и да знае сирийски, и има презвитер, който превежда от гръцки на сирийски, когато епископът се обръща със слово към паството или когато чете Свещеното Писание." Това е показател, да. След 451 г., когато се засилва недоверието към централната власт, която отстоява диафизитството (ортодокса, православието), монофизитите създават обемна литература.

А? Е, що тъй се е получило? мммм... сега видях точицата в горния линк, която е захаросала мат'риала ОК, ето: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%86%D0%B8

От време на време (през месец-два) правя редакции (по-точно понякога направо фундаментално редактирам и дописвам) в Уикипедията на страницата за "византийците": http://bg.wikipedia.org/wiki/Византийци. Разбира се, както винаги, все нещо не ми харесва, все нещо съм изпуснал и сега му е дошло времето да се допълни (което за мен е изключително важно, но за разни "патрульори" в Уикипедията подобно допълнение/редкация въобще не е важно, а дори излишно). Някога (преди 2-3 години) статията беше една такава никаква, направо мършава и нищо съществено не можеше да се научи от нея, но от известно време насам, след моят (не)скромен принос започна да придобива що-годе вид. Но се получават конфликт на редакции, а на мен не ми се занимава да "убеждавам" когото и да било в правотата си. Знам, че в България абсолютно всичките разбирате от Византийска империя, като познанията ви се базират на ниво средата на XIX в., т.е. живеете във времената на Иречек и Златарски. Ако някой не го домързи, нека след няколко дена копне този текст и редактира (за пореден път) статията. Дори "старият" текст, който ще видите и прочетете в началото, етимологията и историята, е на 95% пак мое дело, но пустите му патрульори... И така, днешната редакция има следният вид: "Византийците", или както те самите на гръцки език се самоназовавали ромеи, са гръкоезичните поданици на Римската империя и на Източната Римска империя (средновековната Романия), наречена постфактум от историците Византия, по името на града Византион (Бюдзантион), сетнешния Константинопол, който става столица на Римската империя през 330 г. Латиноезичното население както в римския Запад, така и в римския Изток се е самоназовавало романи. Mакар и много рядко срещан в източноримските хроники преди 1453 г., под стилизирания термин "византийци" се подразбирали само и единствено жителите на Константинопол (старият Византион). Самите жители на Града, обаче, повече от разбираемо и напълно естествено се възприемали като римляни, а не като "византийци" - термин, който в общи линии им е напълно непознат. С известна уговорка терминът "византийци" (визиращ жителите на цялата Империя) може с пълно право да се счита за неологизъм, който води началото си едва от средата на XVI в., т.е. използван е за първи път от западната историография цял век след завоюването на Константинопол (sic!) от османските турци. Интересно е също така да се отбележи, че терминът "ромеи" (наред с "романи" на латински език, "руми" на персийски, арабски и турски език, "римляни" на български език) всъщност сам по себе си се явява политоним, а не етноним. След 212 г. етническият произход никога повече не е от съществено значение за поданиците на Римската империя. Етимология Названието ромеи (от гръцки език - рωμαίοι и в буквален превод на български език означаващо римляни) идва от името на град Рим - на латински език: Roma; а на гръцки език: Ρώμη. Терминът "Византийска империя" е рожба на по-късната историография от XVI-XVII век. Целта е била да се направи разграничение между огромната антична Римска империя (разпростряна по цялото Средиземноморие с прилежащите му територии) и средновековната Римска империя, ограничена след средата на VII век в географските рамки на Северен Алжир, Тунис, Южна Италия, Южните Балкани, Мала Азия, части от Армения и Сирия; а малко по-късно само до Мала Азия и част от Балканите. През Средновековието, арменските, славянските и най-вече западните хронисти почти винаги наричат римската държава "Гръцка империя" (предвид ролята на гръцкият език в нея), докато близкоизточните хронисти почти винаги я назовават "Рум" (т.е. Рим). Екзонимът "гърци" (т.е. "елини"), който за християните в Империята бил синоним на "езичници", често пъти се е възприемал от страна на самите ромеи като много голямо оскърбление, които не намират в себе си нищо езическо и гръцко, макар и да говорят на гръцки език. По-голямата част от поданиците на източната част от античната Римска империя били гръкоговорящи, които след едикта на Каракала от 212 г., в случай, че са свободни граждани били задължени да се считат за ромеи (римляни). Когато християнството възтържествува окончателно към края на IV в. (381 - 392 г.), а също така и след условната подялба на Римската империя през 395 г., под ромеи се подразбират всички поданици на Източната Римска империя, които изповядват християнството, гръцкият език им е матерен (или пък се налага да го използват в ежедневието), и които считайки се за лоялни данъкоплатци признавали императора в Константинопол за свой господар. Съответно наричайки официално държавата си от VI-VII в. нататък — Βασιλεία τῶν Ρωμαίων, т.е. Царство на римляните — времена в които латинският език вече е обречен на забвение, а паганизмът е само спомен. Макар и поданици на императора, например евреите и самаряните не са влизали в социалната и правна структура на обществото самоназоваващо се "ромеи" ("романи"), понеже тези източни етнорелигиозни групи не са християни. Следователно не могат да се ползват с всички права в една християнска държава, каквато вече е Римската империя. В първите десетилетия след приемането на християнството за официалната религия, всичко това важало в пълна сила и за "елините" - поданиците-езичници на римския император, които са застрашени да попаднат под ударите на християнските държавни закони. Интересна е позицията и правният статут на арменците-монофизити, на асирийците и на коптите с техните монофизитски Църкви след 451 г. Религиозните, често фудаментални противоречия, натрупани между правителството в Константинопол и тези три народа, водят до своего рода "средновековен национализъм" при последните, които създават своя собствена литература и мироглед - често диаметрално противоположни и разминаващи се с официалната доктрина на имперската власт и Константинополската Църква, което е предпоставка за бъдещи граждански неподчинения и политически сътресения в Империята. След Шестият Вселенски събор (680-681 г.) и към края на VII век, под "ромеи" вече се подразбирали само гръкоезичните православни християни, които са поданици на Римската империя. Православните християни извън пределите на тогавашната Римска империя били наричани "мелкити" от монофизитите в подвластните на арабите Сирия и Египет, което ще рече - "царски люде", т.е. съхранили вярност към константинополския император, поддържащ православието. Не може да се установи със сигурност кога точно се появява терминът "ромеи" в елинистическия общ гръцки език (койне), но при всички случаи около началото на II пр. Хр. е бил налице. Още преди това придобива популярност под формата "ромайои" в класическия старогръцки език. След като Римската република води войни през II в. пр. Хр. с антична Македония и успява да я покори, а заедно с нея и антична Елада, която е подвластна на македоните, названието "ромеи" успява да се разпространи в гръкоезичния свят, още преди самите римляни да завладеят Мала Азия и Източното Средиземноморие през I в. пр. Хр.

ресавски, точно защото не са футболни сезони, а броиме годините от управлението на Йоан Асен. Простичко е. Даже не ни интересува и църковната Нова година, която започва на 1-ви септември, защото всяко едно тогавашно събитие (обикновено) е било датирано според годините от управлението на даден владетел[1]. В случай, че Йоан Асен заграбва властта през лятото или есента на 1218 г., година 12 от неговото управление ще изтече през лятото или есента на 1230 г. Тоест 9 март 1230 г. е вътре в дванадесетата година от управлението. Елементарно, Уотсън [1] и идея си нямаш какви бурни препирни е имало в края на XIX и в началото на XX век, когато историографите са пресмятали годините от управлението на Йоан Цимиски, та да се застопорят най-накрая на 971 г., когато става дума за покоряването на Източна България и войната му срещу варягите от Рус

Руско-турска война (1828-1829) http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%281828-1829%29

В случай, че са автентични, от тези искания лъха голям наивитет, който може да се породи само в едно християнско сърце, жадуващо за равноправни отношения в една ислямска теократична държава.

Защо бре, ресавски? Йоан Асен в края на лятото ли ставаше цар (завладяваше Търново)? Тогава се получава следното: година 1 - 1218-1219 година 2 - 1219-1220 година 3 - 1220-1221 година 4 - 1221-1222 година 5 - 1222-1223 година 6 - 1223-1224 година 7 - 1224-1225 година 8 - 1225-1226 година 9 - 1226-1227 година 10 - 1227-1228 година 11 - 1228-1229 година 12 - 1229-1230 9 март 1230 г. се пада в 12 година от неговото управление.

Да, ресавски, тук си прав. Титлата деспот е въведена през 1163 г. от Мануил Комнин специално за потенциалният му наследник Алексий (т.е. бъдещият унгарски крал Бела III) и отново засвидетелствана в документи през 1167 г. Според Каждан, преди въвеждането на титлата, епитетът деспот бил запазена марка за Бог, патриарха и епископите, но най-вече за василевса. За висшия нобилитет в Романия, част от който, разбира се, са севастократора и кесара, също се използвал този епитет. Тоест, още при Мануил Комнин деспота изпреварва севастократора в табелата на ранговете.

Добре, господа. Каква друга карта да предложим на зрителите? Дори и да направим изследване на "границите" от 1207 г., както и на териториалните изменения през следващите няколко години, едва ли ще представим по-различна картина.

Изключено, стари ми приятелю. Забравяш колко динамичен всъщност е Михаил I Комнин

Е, не. Стрез няма как да получи земи чак до Адриатическо море, защото земите покрай Адриатика отдавна са населени с албанци, които никога не са били под контрола на Калоян

Дрейк, много хубаво правиш, че осветляваш този момент с убитите родственици на граф Йоаким (Йоахим, Ивашин). Направо хвана bg медиевистиката в издънка. Но историческите форуми са затова - не толкова ние аматьорите да си чешем езиците, колкото професионалистите (за в бъдеще) да бъдат в час

Монферат, хич не се прави на интересен, ами ако знаеш кажи, дали в състава на арменската армия от Киликия е имало някакви български отряди? Въобще население с някакви български корени? По него време караманците все още са далеч в бъдещето.

Е, че ти ги поиска статиите, аз те питах къде да сложа мат'риала, ама тебе те нема да кажеш къде искаш да ти сервирам Я пусни връзки и изнамери стаийката Военное искусство Никейской империи, Византийские очерки, 1996

Дрейк, хубави описания и разбира се, че съм те "плюснал"! Кое те провокира да разглеждаш военните стълкновения между ромеи и селджуки? Да не би да са статиите на Жаворонков? Я да вземеш бързо да награцаш нещо и за стълкновенията между ромеи и франки от началото на XIII в. Има човек, който ще те напие с качествен арменски коняк

Хм... В блогът на нашия приятел Мон Феран (или Монфератския, както го нарича Графа) попаднах на следните негови коментари: Владислав Иванов17 март 2013, 21:02 Току що ми попадна интересно свидетелство за териториалния размах на търговията със славянски роби през ранното Средновековие и използването им като войници - в случая става въпрос за Югоизточна Анатолия. Докато разглеждах картата на византийско-арабската граница през VIII-X в. вниманието ми бе привлечено от името на една крепост, която очевидно е изпълнявала стражева функция, охранявайки известния проход "Киликийски врата" (или "Железни врата") в Тавърските планини (проходът води от анатолийското плато на северозапад към киликийската равнина на югоизток). Името бе "Хисн' (Хосн') ал-Сакалиба", което според мен трябва да се преведе като "Крепостта на славяните". Явно тук е имало славянски гарнизон, който е служел или на ромеите или на арабите (названието навява мисли за последното, примери за славяни на служба и при двете империи колкото искаш, между другото, вкл. преминаващи от едната към другата). Още нещо интересно е, че в същия район през XII-XVI в. се говори за "българи", които населявали "Българската планина" ("Булгар Даг"), били мюсюлмани и се сражавали за караманския емир, чиито васали били. Какъв ли е обвитият в тайна произход на тези българи? Въпросът за съжаление е изследван само в една, хм, не особено задоволителна монография (на К. Венедикова), чиято авторка вероятно е добра лингвистка, щом чете средновековен турски, но историята й нещо не й/ми е ясна... Владислав Иванов20 март 2013, 19:39 Хосн' ал Сакалиба между другото явно се е намирала точно в Булгар Даг (от западната страна на прохода "Киликийски врата"). Това повдига някои интересни въпроси: дали целият район е бил заселен със славяни от т.нар. "българска група" още от 8-9 век (поради което са наречени "българи") или е имало по-късно преселване, да речем на войници от бившата Самуилова армия, пак в същия район? "Българите" от района са описвани в "Караман-наме"-то като бойци с прашки, това е доста нетипично за българския начин за воюване, явно става въпрос за по-късно приемане на местните традиции.

Галахаде... (Аз ще съм първият, който ще дари скромната сума от 10 лв. (голяма ракийка, салатка и шкембе-чорба) на Спандян, ако преведе пасажите от Михаил Сирийски).

Качвам не всичките статии от Жаворонков, а само тези, които имат някакво отношение към темата. Най-важната статия - Военное искусство Никейской империи - не мога да я докопам. Жаворонков, Петр Иванович. Никейская империя и французское рыцарство (Ансо де Кайо и Ансо де Туси).pdf Жаворонков, Петр Иванович. Никейско-латинские и никейско-сельджукские отношения в 1211–1216 гг..pdf Жаворонков, Петр Иванович. У истоков образования Никейской империи (Оценка деятельности Константина XI Ласкаря).pdf

Ами да, Грегъри Глиши - няма как да не е Килидж Арслан II (Кълъч, както е по-правилно наистина). Ако Монферата и Сантяго цъфнат тъдява, няма да е лошо да разнищят неуспешният поход на Андроник Комнин срещу арменците в Киликия през 1166 г. И без това двамцата са "кръстоносци", пък и Киликийска Армения има доста допирни точки с пилигримите през вековете. Като знаем само колко сладкодумен е бил Андроник, как е връзвал женорята и прочие, какво му пречи да забаламоса някой си "българин". Обаче Андроник бяга в Антиохия, докато Михаил Сирийски твърди, че Мануил е бил начело на похода срещу... "българите". Проблемен е този българин. Проблемни са въобще българите по Мала Азия през XII век. Да са войнишки поселения от времената на Василий Млади, т.е. българи от Балканите преселени по Анатолика? По-късно съюзници на киликийските арменци, ама пък Михаил Сирийски да обърка арменците с българите?!? Гнила някаква работа, направо фантасмагория от страна на Михаил Сирийски, или пък на нас толкоз ни грее слънцето из мрачните дебри на Тавър...

Спандян, всъщност епизодът с турския войник не е точно така, както го представя моя милост, а: През 1166 г. ромеите начело с Андроник Комнин предприемат поход и срещу Киликийска Армения, където претърпяват поражение от Торос II.

Драги ми Спандян, Килидж Арслан в случая е Килидж Арслан II - големият приятел на Мануил Комнин, който дори гостува известно време в Константинопол. Когато по-късно румския султан анексира Данишмендите, римския василевс се усеща, че е дошло времето да удари истински турците, т.е. повече не може да се отлага развръзката в Анатолия. Ситуацията е такава, че "гърците" просто няма как да не смачкат "турците" в един потенциален поход и да затрият държавата им. Останалото го знаем - клисурата Циврица при Мириокефалон през 1176 г. , засадата, разсичането и унищожаването на 1/3 от римската армия, кървавата вода, която Мануил пил и т. нат. Интересното е друго - какъв е този българин? Все пак Михаил Сирийски е съвременник на събитията. За съжаление, аз нищичко не съм чел от него, а от френч не разбирам. От превода, който си постнал, гледам Михаил Сирийски има друго едно странно наблюдение - това, дето на императорите не било позволено да си вземат втора жена?!? п.п. сега се сетих - да не би Михаил Сирийски да отразява епизода, в който надвечер след сражението турски войник се мъчи да вземе в плен василевса? Станало точно обратното - войникът просто не знаел на какъв физически здрав човек е попаднал Мануил го сграбчил за косата и го отвел в ромейския лагер. Трябва да видя точно кое-как беше.

Монфератски, имам тук една дузина и малко кусур статии на Жаворонков за никейските ромеи, но точно тази, която касае тукашната тема я нямам - Военное искусство Никейской империи - Византийские очерки. - Москва, 1996. - С. 143-151 Гледам, някои от заглавията на статиите вече ги е дал Фружин, но има и други Къде да ги мятам?

Спандян, тук трябва да се търси нещо при Жаворонков. Поне за него се сещам. Ще поразръчкам това-онова. Интересни въпроси си задал на Сантяго, очаквам с нетърпение неговите отговори