monte christo

Алва, ти сигурен ли си, че подробно прочете и трите ми поста? Трябва да ги прочетеш и малко от малко да започнеш да се ограмотяваш. Стига с дървените философии! На теб ти липсва конкретика! Как можеш да ме убедиш, че си започнал ограмотяването си по въпросите за Църква и Римска империя? Тези неща след като още не са ти известни, аз със себе си ли да водя "диалогов" монолог? Въобще ще бъдеш ли в състояние да бръмчиш на този фасон (тази тематика)?

Историята винаги подлежи на поправки, стига да има кой да ратифицира поредният ъпдейт. "Византия" е измислен термин за римската държава, докато Романия - не! Среща се на изключително много места в изворите! Римската държава до един момент е само град Roma заедно с всички други подчинени градове и територии в Европа, Азия и Африка, а от III в. нататък се превръща в Romania (страната на всички римляни от Европа, Азия и Африка). През средните векове римляните владеели едва 20% от някогашната огромна антична държава и за другите народи били повече известни като ... гърци, защото говорели на гръцки език. Самите гърци (т.е. гръкоговорящите) в Империята имали свое самоназвание, което на гръцки език звучи така - "ромеи", т.е. римляни, което е и синоним на "християни", докато гърци (елини) било равносилно на "езичници". Османските турци са наричали русите - московци, да. Просто всички други народи са наричали османлиите "турци". В Османската империя в персонален план най-важно е било да си "мюсюлманин". Може баща ти да е пленен маджарин, бивш католик, по-късно приел исляма, а майка ти - красива грузинка от Кавказ, някога православна християнка.

Абе пич, ти още не можеш да разбереш какво означават римо-католицизъм и ортодоксия, тръгнал си за цезаропапизъм да ми говориш! Ей тук, в тази тема Византия и съдбата на византийския ареал ( http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12924&page=2 ) от две години насам те чакам за отговори. Защо мълчиш, като ......, а?!? Наизуст си говорил винаги ти, защото за всичкото това време те домързя една история на Византия да прочетеш, та да прогледнеш. Ела ми, ела ми на дуел в онази тема и да ти набия канчето!

И кое не е вярно бре, Саут-ман? Но не искам изстрели в тъмното, т.е. общи приказки. В този форум всеки може да докара какъв да е казус от обща култура, без обаче да е наясно с детайлите. А те са най-важните! Пример - Алвасарейру.

vorfax, държава "Турция" през средните векове и до 1923 г. не е съществувала. Османската династия е управлява Девлет-и Алиййе-и Османийе (Велика Османска държава). Мюсюлманското население на Османската държава я наричало в буквален превод точно така - Османли девлети. Българите през XIV-XV в. са завладени от хора, които са мюсюлмани-сунити. Прадедите на тези мюсюлмани-сунити са огузи, туркмени, че и татари даже, но най-вече - някогашните ромеи (средновековните гръкоговорящи римляни, т.е "гърци" за средновековните славяни и западняци, "византийци" за съвременната историография) по Мала Азия. Около XII в. се появява географското понятие "Туркиа", с което западняците назовавали селджукския турски Иконийски султанат, разположен в централна Мала Азия, и който по-правилно би било да наричаме Румски султанат, т.е. "Римски султанат".Той бил създаден върху територията на Романия (Римската империя през средните векове, на която ние погрешно казваме "Византия", заради глупостта на някогашната и сегашна историография). Оттам и понятието "Рум". Та това географско понятие "Туркиа" ("Турция") се наложило през вековете и дори султана бил наричан Великия турчин от западняците. Ето, за славяните "Туркиа" била оттатък проливите и се явява синоним на Анадол. Абсолютно вярно. Да бъдеш, обаче, сам по себе си "турчин" в Османската империя, никак не било... изгодно. Ето един-два примера - в съвременна България терминът "циганин" носи отрицателна конотация, а на това отгоре не е и самоназвание. "Циганин" е чичо ти Пешо, който не иска да купи сладолед от панаира на малкия Иванчо, защото не му се развалят 10-те лв. в джоба, т.е. "циганин" = "скръндза". "Цигани" са също кака ти Вили и бат' ти Наско от съседния апартамент, които вдигат гюрултия и се карат като ... "цигани". "Турчин" пък, в Османската империя (Османли импараторлугу) било равносилно на "селяндур", "загубеняк", "тъпак". Заради това мюсюлманите в Османската империя казвали, че са ... мюсюлмани. И без това тази държава е теократична ислямска държава. Етническият произход не бил от никакво значение така, както не е бил от значение и в Романия. Важно било дали си мюсюлманин, юдеин или християнин. В интерес на истината, най-малко "турци" в Османската империя са ... самите султани. Династията с течение на времето се превръща в уникално мешана европейска и каквказка скара и в султаните (може да звучи силно, но) почти не остава грам "турска" кръв. Съвсем категорично можем да заявим, че Мустафа Кемал създава турците. Векове преди 1923 г. всички други виждат и възприемат "турците" като "турци", но прадедите на днешните турци, не са знаели, че са .... "турци". Ето, за османлиите дълги времена руснаците са... "московци". Та от наша, славянска гледна точка, Руско-Турската война от 1877-1878 г. е правилно понятие.

Алва, вече говориш наизуст... Ами въбоще не си наясно с цезаропапизма! Ако патриархът е император, а императорът - патриарх, нали точно това е теокрация!? В никакъв случай това не е цезаропапизъм

На Запад нещата са повече от ясни! Има периоди, в които всеки гледа на папата като на Бащица, но има предълги периоди, когато владетелите играят ролята на "чувай, хуйо"! На Изток (пак ти казвам за стотен път) се наблюдава преди всичко хармония. Нито императора е началник на патриарха, нито патриарха е подчинен на императора. Но понеже, със земната, светска власт, разполага императора, той може да си позволи всичко

Алава, на Изток не винаги се наблюдава цезаропапизъм, както на Запад не винаги се наблюдава папоцезаризъм! Това са изсмукани от пръстите понятия, които не винаги имат реално покритие. Само си спомни за Порнокрацията в Рим, и ще видиш някой бръсне ли папата за нещо Докато в СССР можеш ли да не бръснеш за нищо Генсека? Ами няма такова нещо! Партията е самата държава = самата държава е Партията! Чиста комунистическа теокрация.

Алва, ако не беше казал, нямаше да забележа (и до сега) твърдението ти, наистина ... Добре, нека приемем, че Партията е комунистическата Еклесия, а атеизмът е догма. Обаче Романия наистина не е била теократична държава - това по-скоро се наблюдава в СССР. Ето още една от съществените разлики. И ако в Римското царство Църквата не винаги е била подчинена на императора (примерите са много, заради това терминът цезаропапизъм е малко едно към гьотере), то в СССР Партията винаги е подчинена на Генсека. Без изключение.

Браво, Аеций! Накрая много силни думи на Шарл дьо Гол! Наистина, има ли научно-популярно изследване (всъщност - не може да няма, пък и не държа на "строго научно") на отношението между Църква и държава по времето на Сталин? Във Викито бях срещал как Василевский (в името на болшевизма) направо бил скъсал с родителите си и не им изпращал нито копейка, а Сталин тайничко ги подпомагал Един ден извикал Василевский и го подбъзикнал за това му отношение, а след това му предоставил квитанциите по "поддръжката" на родителите му!

Е, то има си хас в СССР болшевиките да дадат права и свободи на Църквата, каквато тя е имала в Романия Нали виждаме фактите какви са? В Римското царство Църквата нерядко влиза в хармония с властта, но в повечето случи се наблюдава "държавен контрол" над Църквата. Тук ще отбележим - ромеите, обаче, не смятат да унищожават Църквата, защото тя е жизненоважна част от тяхната култура, от тяхното собствено аз; докато болшевиците в СССР отначало искаха въобще да унищожат Църквата. Когато разбраха, че това е изключително трудна задача (избиването на свещеници и разрушаване на храмовете), решиха да "озаптят" Църквата с други, "демократични" средства (най-вече за пред външния свят). Например Сталин е бил голям фен на Шарл Дил, т.е. чел е нещичко там за Византия, и си е направил каква да е равносметка. Човекът все пак е семинарист. Имиджът му е на "кръволок", но Третият Рим може би никога повече няма да има лидер от такъв ранг.

Лорде, явно забравяш, че фактически пълномащабната война за Косово започна още през 1998 г. , а не през 1999 г. До края на 1998 г. АОК беше изтикана и на практика загубила войната. Спомням си много добре един приятелски мач на Презентацията срещу Найджирия преди Световното, завършил 3-0 в Београд. Мисля, че беше в края на месец май. Тогава на почивката по новините отразяваха поредните престрелки в Косово. По време на самото Световно 1998 г. и по-нататък през лятото, АОК и федералната армия вече си се биеха здравичката.

Стинка, ромеите не подценяват турците, но конюнктурата е такава след Манцикерт. Какво щеше да се случи с малоазийските владения на Романия, ако Роман Дигоен не беше детрониран от фамилията Дука? Нищо ...

Стинка, това е изстрел в тъмното ...

На теб и на КГБ-то трябва да преподам няколко кратички лекцийки, за да спрете с "изстрели в тъмното" (както се казва). Въобще не подозирате как се стига до овладяване на малоазийските територии от страна на турците. Това става ВИНАГИ по време на ромейските граждански войни и бунтове. ВИНАГИ! "... турците изриват византийците с лопати ..." - това е съвсем невярно. След Манцикерт 1071 г. турците си дават ясна сметка, че не могат да се ... надскочат. Погледни само къде е езерото Ван Тогава става ... неочакваното. Ромеите водят цели три граждански войни до 1081 г. и всяка страна вика на помощ ... турците. Пилигримите от I Кръстоносен поход пък са доста народ. Въобще армията им е много голяма - около 40 000 души. Турците нямат никакъв шанс при Дорилеон. Те не са имали никакъв шанс и четвърт век по-рано - преди и по време на Манцикерт - но тогава 30-40% от ромейската армия е в друго направление, а от останалите 60% близо половината се изтеглят (бягат) съгласувано от бойното поле, оставяйки Роман Диоген ... сам. При Мануил Комнин турците са... доста слаби (баща му Йоан Комнин ги бие на поразия) и хич не са му грижа в началото. Когато, обаче Иконийския султанат анексира Данишмендите, тогава Мануил се усеща. Останалото го знаем - правят му клопката в клисурата Циврица при Мириокефалон. При Андроник Комнин турците анексират голяма част от територията на Мала Азия, докато императора води военни действия срещу бунтовните малоазийски градове. При Михаил Палеолог се срива източната граница по време на бунта на акритите. От това се възползват малоазийските турци. При Андроник Стари и Андроник Млади пак турците намазват, защото дядо и внук водят граджанска война. При Йоан Палеолог и Йоан Кантакузин отново турците намазват, защото пак се води гражданска война. Всички виждаме, че турците никога не са пели в хора. Само държат исон - когато им позволят. Но така е било и с арабите - Рим и Иран се овършават един други и "пясъчните хора" намазват от цялата работа. ---------------------------------------------------------------- Пасионарността няма да я коментираме. Тя е факт, който никой не може да отрече. ---------------------------------------------------------------- Алексей и Исаак Ангел няма как да удържат думата си, дори и да искат. Младежът е "застрелял в тъмното" бароните - обещава им 200 000 сребърни марки!!! Днешната им покупателна стойност е в размер най-малкото на 2.5 милиарда $ Обезпечени в сребро, което днес е най-малкото 4 пъти по-евтино от стойността му през XII-XIII век!!! Ромеите няма откъде да вземат толкова пари. Младежът съвсем добронамерено и искрено е качил на черешата бароните (само и само заради престола), защото е смятал, че хазната е бездънна. Да, ама не ... Плячката от Константинопол (в скъпоценен метал) се оценява най-малкото на тогавашни 900 000 сребърни марки! Другото е безценно.

Южняк, първите "експанзии" към Изтока са на нормани и пилигрими. Още в края на XI в. Паритетът при технологиите се наблюдава през следващия - XII в. За това спомага допирът на Запада с мюсюлманския свят. От XIII в. нататък, във военно и икономическо отношение Запада няма конкуренция. Например с натрупаното злато от Романия и овладяването изцяло на източната търговия (която и през XII в. е под "патронажа" на Запада - венецианци, пизанци и т.нат.) се пускат флорините на Флоренция и дукатите на Венеция. На Запад, от "сребърен" преминават на "златен" стандарт. "Лекотата на посичането" се обяснява с разложението на ИРИ, което за четвърт век след Мануил Комнин съсипва държавата. Нещо подобно преживя и пост-комунистическа Русия през 90-те години. Пълно разграбване, корупция и анти-морал. Чети Никита Хониат да видиш за кво иде реч. Освен това, в началото на XIII век, западните рицари (а заедно с тях оръженосците, слугите и т.нат.) са много по-добри (по-надъхани) войници от ромеите. Да си спомним как през 1203 г., пред Константинопол, ден преди Алексей Ангел да избяга, ромеите ги е страх да влязат в сражение с пилигримите и се оттеглят зад стените, макар да имат преимущество 2.5:1 Вече нямат дух. Още десетилетия по-рано, Мануил Комнин се е дразнел на своите ромейски войници, които хич не можело да бъдат сравнявани със западните рицари. Това, разбира се, съвсем не означава, че ромеите са били хванати от гората. Хипотетично - ако през неговото време се беше състоял IV Кръстоносен поход, определено нямаше да се стигне до завладяване на Константинопол и походът щеше да завърши ... безславно.

Еее, ти пък сега ... Има ги в нета на много места. Нали искаше: "... да кажеш има ли и чел ли си някакво изследване върху византийските елити не като династии и военни, а като интелектуалци, търговци и техническа интелигенция." Династиите отпадат, военните технологии - тоже, интелектуалците са тук, търговците можеш да ги търсиш при Сюзюмов, Домановский и Сорочан, но точно "техническата интелигенция", в главите на която е пълно с "битови иновации"? Коя държава през средните векове може да се похвали с с несметни пълчища вундеркинди? Никоя Несъмнено ромейска "техническата интелигенция" има - даже църковния орган по западните катедрали е "византийско" творение. Нека си спомним и за птичките, и за зверовете при престола на василевса.

О, браво! Интерсно, мда, много интересно ...

На ти сега, да видиш колко е лесно да се чете и осмисля тритомник КУЛТЬТУРА ВИЗАНТИИ том I. IV - первая половина VII вв. Содержание Введение ........................................................ 1. Особенности экономического, социального и политического развития Византии (IV — первая половина VII в.) З. В. Удальцова ................................................... 2. Эволюция философской мысли С. С. Аверинцев .................................................. 3. Особенности культурной жизни Запада (IV—первая половина VII в.) В. И. Уколова .................................................... 4. Политическая теория в ранней Византии. Идеология императорской власти и аристократическая оппозиция Г. Л. Курбатов .................................................. 5. Развитие исторической мысли З. В. Удальцова .................................................. 6. Литература С. С. Аверинцев ................................................. 7. Риторика Г. Д. Курбатов .................................................. 8. Юридические школы и развитие правовой науки Е. Э. Липшиц ................................................... 9. Дипломатия ранней Византии в изображении современников З. В. Удальцова .................................................. 10. Военное искусство В. В. Кучма ..................................................... 11. Естественнонаучные знания З. Г. Самодурова ................................................. 12. Развитие географической мысли О. Р. Бородин .................................................. 13. Косьма Индикоплов и его «Христианская топография» З. В. Удальцова ................................................. 14. Школы и образование З. Г. Самодурова ................................................ 15. Формирование основных принципов византийской эстетики В. В. Бычков .................................................... 16. Изобразительное искусство О. С. Попова .................................................... 17. Архитектура А. И. Комеч ..................................................... 18. Прикладное искусство А. В. Банк ...................................................... 19. Становление музыкальной культуры Е. В. Герцман ................................................... 20. Быт и нравы византийского общества А. А. Чекалова ................................................... Заключение Основные направления развития византийской культуры IV — первой половины VII в. З. В. Удальцова .................................................. КУЛТЬТУРА ВИЗАНТИИ том II. вторая половина VII - XII вв. Содержание Введение ................................................................ 1. Византийская империя во второй половине VII—XII в. ....................... Г. Г. Литаврин 2. Философия VIII—XII вв. ................................................. С. С. Аверинцев 3. Политическая теория в Византии с середины VII до начала XIII в. .......... Г. Г. Литаврин 4. Развитие исторической мысли ............................................. М. В. Бибиков 5. Литература VIII—Х вв. ............................................... И. С. Чичуров 6. Литература XI—XII вв. ................................................... А. Д. Алексидзе 7. Развитие правовой науки .................................................. И. П. Медведев 8. Дипломатия ............................................................ З. В. Удальцова 9. Военно-теоретическая мысль .............................................. В. В. Кучма 10. Естественнонаучные знания .............................................. З. Г. Самодурова 11. Географические знания .................................................. О. Р. Бородин 12. Школы и образование ................................................... З. Г. Самодурова 13. Эстетика .............................................................. В. В. Бычков 14. Изобразительное искусство ............................................... В. Д. Лихачева 15. Архитектура ........................................................... А. Л. Якобсон 16. Прикладное искусство ................................................... В. П. Даркевич 17. Развитие музыкальной культуры ........................................... Е. В. Герцман 18. Быт и нравы ............................................................ А. А. Чекалова Заключение. Особенности развития культуры Византии во второй половине VII—XII в. .................................................... Г. Г. Литаврин КУЛТЬТУРА ВИЗАНТИИ том III. XIII - первая половина XV вв. Содержание Введение ............................................................ I Византийская культура в период политической раздробленности и латинского завоевания 1. Особенности социально-экономического и политического развития греческих земель в эпоху политической раздробленности и латинского владычества ....... С. П. Карпов, П. И. Жаворонков 2. Культура Никейской империи .......................................... П. И. Жаворонков 3. Культура Трапезундской империи ...................................... С. П. Карпов 4. Культура Эпирского царства .......................................... П. И. Жаворонков 5. Культура Латинской Романии .......................................... С. П. Карпов 6. Право в эпоху латинского владычества ................................... И. П. Медведев II Культура Византии в эпоху Палеологов 7. Византия во второй половине XIII — середине XV вв. ...................... Г. Л. Курбатов 8. Ренессансные тенденции поздневизантийской культуры .................... И. П. Медведев 9. Особенности философской мысли в Византии XIV—XV вв. ................. И. П. Медведев 10. Развитие политических идей в поздней Византии ......................... М. А. Поляковская, И. П. Медведев 11. Некоторые особенности исторической мысли поздней Византии ............. М. В. Бибиков, С. К. Красавина 12. Византийское право на заключительном этапе своего развития .............. И. П. Медведев 13. Византийская народноязычная литература XIII—XV вв. ................... А. Д. Алексидзе 14. Дипломатия поздней Византии (XIII—XV вв.) ........................... Г. Г. Литаврин, И. П. Медведев 15. Естественнонаучные знания в палеологовский период ..................... С. И. Гукова 16. Развитие географии в поздней Византии ................................ О. Р. Бородин 17. Школа и образование в поздней Византии ............................... С. Н. Гукова 18. Византийская эстетика в XIII—XV вв. .................................. В. В. Бычков 19. Изобразительное искусство Византии в эпоху Палеологов .................. В. Д. Лихачева 20. Византийское зодчество эпохи Палеологов ............................... А. Л. Якобсон 21. Прикладное искусство Византии XIII—XV вв. ........................... В. Г. Пуцко 22. Музыкальная культура поздней Византии ............................... Е. В. Герцман 23. Быт и нравы поздневизантийского общества ............................. М. А. Поляковская Заключение. Основные черты культуры поздней Византии (XIII — первая половина XV в.) ................................. Г. Г. Литаврин

Е, те и ромеите са взели технологията по произвеждане на хартия от арабите, поне 120 по-рано от венецианците. Иначе първата гръкоезична книга е "произведена" около 800 г., разбира се - пак в Дамаск. На прима виста веднага се сещам за Културата на Византия (в 3 тома), самата Византийска култура на Каждан и за една негова статия за социалния състав на населението. Да не забравяме, че и Каждан е евреин ))) Търси и при Сюзюмов. Започвам да се ровя в библиотеката за прашасали книжки ))

И аз прегледах темата отново (този път съвсем задълбочено) и съм раздал офикии на всинца ви В общи линии съм съгласен с ч.1. и ч.2 на Португезата, но за ч.3. и ч.4 имам своите резерви и съображения, на които, обаче, няма да се спираме. Между комунизмът и "тоталитарната държава" със столица Константинопол, приликите са само повърхностни, т.е. доста подвеждащи. Например Романия, която е монархия, е много по-демократична държава дори от древните гръцки полиси ("стожерите на демокрацията" с олигархично управление), а за сравнение с истинският деспотизъм и етатизъм на СССР (проводник на които се явява комунизмът в своята същност) и дума не може да става. Например, вземете провъзгласяването на нов император. Той става такъв, не защото е син на баща си, или защото царедворците и армията са го признали. На Хиподрома, истинското Народно събрание - там те признават за император. Не го ли направят - значи си тиран! И рано или късно ще ти видят сметката при някоя революция, започнала от поредното гражданско неподчинение ("щото хляба е скъп"). Подобно нещо не е наблюдавано в СССР. Столичани нямат думата, камо ли обикновените хорица по дървените къщички. При всички положения, свободните люде (дори париците) в римското царство са много по-свободни в личен план, отколкото пролетариата в СССР. Португезата е свикнал да разглежда "подчинението" на константинополския патриарх спрямо императора едва от времето на Лъв Исавър, но това положение на нещата може да се отнесе много време преди династията на Сирийците. Нека си спомним как Констанс II заточва римския папа, задето си е позволил да свиква събор без знанието и разрешението на римския император в Константинопол. Защото единственият човек на земята, който има право да свиква Вселенски църковни събори е императорът - sic! При все това, между дуржавната власт и Църквата се наблюдава хармония, или "привидна хармония" още от времената на Константин Велики. Все пак императорът е "външен епископ" на Църквата. В интерес на истината, отношенията между държава и Църква, въобще правните отношения в средновековната римска държава, са разглеждани детайлно още навремето от Павел Безобразов, Владимир Валденберг, Джон Бъри (Бюри), Алексей Лебедев, Николай Суворов, а в наши дни от Алексей Величко. Разбира се, има и много други, но поне с твърденията на споменатите (в общи линии) съм запознат. Тук е мястото да се помисли малко и върху отношението на болшевишкия режим (в случая Сталин) с Руската Църква, възстановяването на Патриаршията през 1943 г. и т. нат. В края на краищата, "Царство без патриарх не може", нали? Ако Митя Сумасшедший прочете това, може да се включи онлайн по този казус от далечна Бохемия )) Спандян, КГБ, от арменците нема отърване по римското царство дори и след арменската Македонска династия. Арменски етнически произход имат и Комнините, арменци са и Ангелите, арменци са даже и Палеолозите. Драги ми Саут-ман, за византийската стагнация има обяснения - аваро-славянските нашествия и нескончаемия арабски натиск от Изток, а малко по-късно - и от Запад. Икономиката и търговията са в плачевно състояние. Заради това, от средата на VII в. започват "тъмните векове" и за ИРИ (един доста голям период от около 200 години). Едва по времето на Теофил започва истинското съвземане на Романия. Имай предвид, че гърците от Византия стигнаха не само до Гибралтар, но и до Етиопия и Цейлон. Козма Индикоплевст разкава много интересна история за златната номизма и Цейлон Технологичният скок на Запада можем да го отнесем едва след 1204 г., когато заграбват "цялото злато и сребро на Земята". Няма как държава, която е съсипана, вече да пее в хора. Например, по времето на Йоан Ватаци (1222-1254), ромеите били болни на тема западни платове и одежди, защото ромейските "на нищо не приличали". Как го виждаш това положение на нещата в по-ранни векове?

Аз не вярвам учените да са изтряскали "новината" за "скорост, по-голяма от тази на светлината". По-вероятно това да си е журналистически гаф, т.е. съвсем глуповата и профанизирана сензация. Сравнен със скоростта на квазарите и на самата светлина, метеоритът просто ... седи "застопорен" на едно място в космоса. За нас, човеците, скорост от 108 000 km/h е нещо уникално, но светлината се движи с 300 000 km/s!

Афанасий Селищев Где жили в это время предки позднейших албанцев, мы не знаем. Несомненных исторических и лингвистических указаний на пребывание предков этого народа в римской и греческой Албании в первые века нашей эры не имеется. У албанцев нет следов непосредственной связи с старо-далмaтинским населением. Предки албанцев сидели где-то вдали от моря. У них нет своих терминов для морского плавания и для рыбной ловли.[4] Эти термины позднее были заимствованы ими у романцев, греков, славян и турок. На то же указывает и культурно-бытовая жизнь албанцев. Они плохо знают море; они не имели и не имеют связей с другим берегом Адриатического моря; они плохие пловцы и бессильны справиться с переправой через реки при разливе их; при обычном же состоянии рек, они переходят их в брод или переправляются на примитивных лодках-однодревках, или же привязывают себя к кожаному мешку. [5] В образе жизни албанцев 50 слабо представлены средне-земноморские элементы. Изучение древнейших явлений языка албанцев, — явлений, указывающих на взаимоотношения отдаленных предков албанцев с фракийцами и иллирийцами, древнегреческие заимствования, находящиеся в албанском языке, недалекое нахождение предков румын от предков албанцев, — все это приводит N. Jokl'а к предположению, что некогда предки албанцев жили в области древней Дардании. [6] В период великого переселения народов пришли в Aлбaнию переселенцы с севера, в том числе некоторые группы придунайских романов. В VII—VIII в. в. в бассейнах южной Быстрицы, Воюсы, Девола-Семени, Шкумби и в районе Скадрского озера водворился новый этнический элемент — славянский. Исторические обстоятельства последующего времени, вхождение в состав государства болгарского и сербского (см. ниже), способствовали усилению славянского элемента въ Албании.

Алва, върни се малко по-назад и виж в един мой пост какво твърди Афанасий Селищев за албанците.

Дмитрий Франкофонски, ако толкова си заплакал за БАН, кажи на Глишев да те екзекутира. Той е тесният специалист по Тесалия, направил поразяващо откритие. Разбира се, ние търсим причините, а Глишев - следствията ..