monte christo

Между другото, в Месецослова на Василий (където се споменава за подвигът на св. мъченица Мелитина) за римския император[1] Антонин е използвана точно титлата кесар - Антонину Кесарос Ромеон. И това в края на X в. - началото на XI в. Прави впечатление, че старите (антични) римски императори, освен с василевс понякога са били титлувани (изписвани, наричани) и с титлата кесар от средновековните римляни, а за тези от Тетрархията насам да речем - само с василевс. Значи, определено няма опасност българите след края на IX век да се бъркат, когато стане дума за кесар в проповедите след служба, или пък по богослужебните книги. Повече от ясно им е било за кого точно иде реч - за цясарь ("гръцкият цар"), а не за някой негов роднина. [1] в българският език; докато на гръцки всички знаем как звучи

Мисля, че версиите по "спясяването" ги имаше (ако не се лъжа) някъде в Месецослова на Василий Млади.

Интересно 3D видео. Супер яко е :!!!:

В БГ Науката имаме поне няколко теми по въпросите за т.нар. гърцизация (по-скоро на извечната елинизация) на източната част от Империята. Тук е мястото да припомня, че ако Римската република е творение на латиноговорящите романи, то 100% -во им участие в изграждането на Римската империя е повече от съмнително. Много пъти съм твърдял, че Римската империя е продукт на две глобални цивилизации: западно-романската и източно-елинистическата; а на това отгоре се наблюдават най-малкото още поне три субцивилизации на копти, т.нар. сирийци и арменци. Че в последните си два века (1261 - 1453) Романия е гръцка държава е повече от ясно, но от днешна гледна точка. Тогавашните люде не са осъзнавали това. По едно време Плитон кара василевса да се нарече император на гърците, защото ромеи (римляни) така и не били останали. Василевсът отказва - докато Градът бил в ръцете на православните християни означавало, че все още има ромеи. Дори османските турци се гордеят, че са завладели Рум.

Тамарин, твърдението ти е повече от абсурдно, приятелю. Няма как хронологията да е наопаки. При всички положения ЦѢСАР ===> ЦАР с титла отгоре. Например Зитко много правилно акцентува върху проблемата, дали българите в средните векове въобще са произнасяли разговорно ЦАР, и дали не са произнасяли само и единствено ЦѢСАР. Ако се върнем на Скилица и Сетина 1017 г. излиза, че Зитковата догадка е правилната в случая. Скилица прави опит и за транслитерация, и за транскрибиране на "бежите, о цясар". Все пак човекът (макар и военен) е бил образован и много начетен. Аз не вярвам нашите просветители да са били хванати от гората, и да не са могли да изведат етимологията на думата "КЕСАР". Тя е била повече от очевадна за тях времена и не толкова осмисляна в днешните такива! Както спомена Глишев, по всичко личи да иде реч за архаизъм в Светото писание (Новия завет) превеждано на старобългарски цели осем века след като се е появило на гръцки (кини, а оттам през ромайки).

Да, добри наблюдения от твоя страна и хубаво кратичко обобщение. Дано КГ125 (пък и който и да е друг) обърне внимание. (Според мен от времето на Диоклетиан нататък по-скоро можем да говорим не толкова за девалвация на титлата "кайсар" ("кесар"), колкото за редуциране на ангажиментите по управление на Империята, де факто "младши император". Постепенната девалвация реално тръгва от Ираклидите насетне.)

КГ125, явно нещо не можем да се разберем. За българите, които четат от богослужебните книги или слушат проповеди в църквите по време оно, е било повече от ясно, че когато се говори (демек пише) за "кесар" иде реч точно за "цѣсарь", т.е. римския император (казано на съвременен български). В това можеш да бъдеш повече от сигурен! Колкото до самата титла (звучаща на гръцки като) "кесар" и нейното значение след IX в. нататък, нямаме никакво съмнение. Постепенно тя девалвира през вековете в източноримския двор. За сметка на това се използва като форма на високо почетен властел най-вече през XIV в. в Душановото и Урошовото царство, когато вече титлата "цар" (равна на василевс) отдавна няма база за сравнение. Каквото и да приказваме, съкратеното "цар" идва от "цясар" ("цесар"), а последната титла идва от "кесар" на късен елинистически - кини и средновековен - ромайки ("кайсар" на античен латински).

Точно обратното, КГ125. В славянския свят и неговите богослужебни книги "кесар" и "цесар" са едно и също в контекстът по въпроса за титлата (идентификацията) на римския император. Посредством палатализацията [к] преминава в [ц]. В Романия последният "младши император" (де факто "първи царствен помощник"; т.е. - съуправител на Империята) мисля беше кесарят Tиберий II Константин (Imperator Caesar Tiberius Constantinus - 574 г.), преди да стане август през 578 г. От Ираклидите насетне реално имаме симвасилевс (съцар). Пример: към 638 г. Ираклий I е василевс и август, а Kонстантин III и Ираклий II са августи, т.е. съимператори (съавгусти) на василевса (царя), макар автократорът да е само той. Титлата "кесар" леко отстъпва на заден план, носи се от най-близките роднини, но вече е лишена от всякакви владетелски и административни функции. Славяните не са се интересували чак толкова от девалвации на титли и рангови таблици в римския двор. За тях римския император си остава "цесар" (както виждаме от най-различни сборници). Българските владетели се стремят точно към тази титла, която според тях е равна по значение (или синоним) на василевса (т.е. гречкия цар в очите на славяните).

И тъй - прежалих се да позагубя час време със Супрасълския сборник. Разбира се, стигнах до ... никъде. Какво можем да обобщим? Думата (т.е. титлата) "цѣсарь" и нейната съкратена форма "ц҃рь" се срещат на стотици места и абсолютно винаги иде реч за римския император, било през Античността, било през Средновековието. Същото важи и за "царуването", т.е. "цезарстването" на различни императори, както например за Ликиний (Ms. page: 34b Line: 24) или пък Михаил III и майка му Теодора (Ms. page: 33a Line: 2) Така например при Ms. page: 28b Line: 18, където се разказва за Теофил, арабите и Аморий, иде реч за цѣсарѣ града, т.е. Константинопол. Тук смятам, че на КГ125 вече презадоволихме любопитството. Продължаваме нататък. При Ms. page: 36b Line: 18 стигаме до дукса, който дошъл от Кесария Кападокийска (ќесариѧ кападоќиїскыѧ, днешният Кайзери): Line: 16 ц҃роу · минѫвъшемъ же д᾽ьнем᾽ь ӡ҃ · сѫ- Line: 17 штемъ с҃ты῾имъ вь тем᾽ьници · при- Line: 18 де доуѯъ ῾отъ ќесариѧ · ῾и пришедъ в᾽ь Line: 19 севасти᾽и ї въ И сега, разбира се, най-важното. При Ms. page: 54b Line: 17 Line: 14 Анθупатъ рече · да 'аште оу̑бо мо҃- Line: 15 лиши сѧ ӡа ц҃рѧ · то подоба ти ῾эстъ ῾и пове- Line: 16 лѣни῾эмъ ῾ихъ повиновати сѧ · пишетъ Line: 17 бо сѧ · ῾отъдати кесарово ќесареви · ῾и б҃жи- Line: 18 э богоу · С҃тыи кодратъ рече · ӡа село мо᾽э Line: 19 ῾искоупихъ сѧ ќесароу · ῾и б҃оу мо῾эмоу по- Line: 20 доба῾атъ ми ῾искоупити сѧ ῾иже ῾о њемъ длъ- Line: 21 гоу ·

Може би заради буквата ѣ - iатъ. Според мен тази буква не е с чиста звукова стойност [е]. Дали е звучала [ьея]?!? 1 000 години по-късно определено няма да се намери българин, който да може да чете и говори на старобългарски така, както са го правили древните, пък дори и да е специалист в тази област.

Пичове, забравихме и Битолския надпис. Срамота ... http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81 ... Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа... Вижте как хубаво си пише за царете (цясарите) Самуил и Василий. Оставям с убеждение, че по тях времена разговорно[1] се е произнасяло цѣсаръ (сведението на Скилица), а само по книгите и надписите титлата се е съкращавала до ц ҃рѣ (цесариа, цесаря, т.е. царят) с титла отгоре КГб-то, точно така. Няма друг вариант, освен Цѣсарьградъ ===> Царьград. [1] от друга страна (като се позамислих), нищо чудно пък, още тогава разговорно да се е съкращавала до цар?!? На съвременен български (както знаем) виковете на уплаха звучат така: "бягайте, царят!", а на старобългарски нашите войници може и да са съкращавали до: "бежите, о царъ!". Човекът (или втората-третата ръка) съобщил на Скилица за този прелюбопитен епизод му е предал всичко точно и дословно. Но що за титла е цар?!? Ха сега, де! Защо са нерекли така блаженопочившият кир Василиос? Моят човек правилно ли е дочул? Дали пък не иде от кαίσαρ?!? Скилица веднага се е досетил и не се е отчаял в нейното представяне (изписване) - τζαΐσαρ. Това, разбира се, са само догадки, но знае ли човек? Факт е, че цясар е съкращавана до цар още през 1015-1016 г. (откогато датира Битолския надпис); а историята, разказана ни от Скилица е отпреди 1057 г.

Глишев, подробно и много хубаво си им обяснил на петърдобревци. Мен не ме слушат никак. КГ125, "βεζεΐτε, ό Τζαΐσαρ" (буквално през средногръцки "везите, о Цесар", т.е. в старобългарски е звучало "бежите, о Цѣсарь"), го има при Скилица, стр. 290; който има-няма 40 години след сражението при Сетина 1017 г. поставя акцент на този куриоз Посредством гръцкият алфавит и фонетика, Скилица се опитва да предаде сравнително доста правилно това, което му е разказвал някой от участниците в събитията за този вик на отчаянието. Навярно уплашените ни войници са употребили точно думата цѣсарь (циасаръ, цясаръ), предадена ни от Скилица като τζαΐσαρ. Тук малко кирилски текстове: http://histdict.uni-sofia.bg/textcorpus/list Цясар и цар (с титлата отгоре) се срещат байжа често Ето как Теодосий Велики е представен като цѣсаръ - http://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_9000/

Е, защо да не може бре, ресавски? Καίσαρ е изписвана като кесаръ ===> цѣсарь в малко по-късни времена, че най-накрая и с титла връз цръ. Нали палатализации разни се наблюдават. Ама на вас с кгб-то, само петърдобревщини у чутурите ...

През IX в., когато са преведени богослужебните книги, титлата кесар е предадена посредством чиста транскрипция. По-нататък, през XI-XII в. явно разговорния югозападен славянски (български) оказва своето влияние, понеже се видоизменя в цѣсарь - цясаръ (циасаръ) ===> царъ, но в българските книги си остава да се чете кесаревото - кесарю, та до ден днешен.

маймуняк, пишеш граматика за средновековен латински. Всичко това би трябвало да е така, но навярно чак по времето на Юстиниан I, когато литературният латински е консервиран. В античното латинско произношение дифтонга [ae] се е произнасял като [ай], т.е. Caesar = Кайсар. Кесар въобще не е късновизантийско произношение, а направо предвизантийско ресавски, Симеон не се самопровъзгласява за император (дума, термин, титла; явно непозната или забравена за българите и ромеите в IX-X в.), а за василевс. Аз твърдя (така излиза), че българите (обикновените хорица и войниците) от ПБЦ по времето на Самуил и Йоан Владислав са слагали под общ знаменател значението на титлите цѣсарь и вασιλεύς. В Свещеното писание, преведено на старобългарски, титлата кесар се среща на много места, която ние българите по-късно сме транскрибирали като цѣсарь. "Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу." При всички положения става дума за този, който на съвременен български език идентифицираме само и единствено като римски император. Скилица как пишеше (транслитерираше и транскрибираше) за уплахата на нашите войници при Сетина 1017 г., когато зърнали Василий II? "βεζεΐτε, ό Τζαΐσαρ" = "безите, о Цесар" Заради това през ВБЦ българите сме смятали титлата цар (произлизаща от цѣсарь = кесар) за равнозначна на василевс.

То е ясно и на малките деца: Кесар ===> Цѣсарь ===> Цар :!!!: Отделен е въпросът, че "цѣсарь"[1] не се среща до началото на XI в., а "цар" имаме през Второто Българско царство. Българските владетели Симеон I, Петър I и Борис II са носили титлата "василевс". Първият си я присвоява незаконно; на вторият му е призната; третият вече я носи по право. Възможно е българите по времето на Самуил да слагат под общ знаменател и "цѣсарь", и "василевс" (т.е. "август"), навярно без да правят разлика, че в Римската империя (не само по време на Тетрархията) имаме младши и старши императори. Аугусти-те имат за съуправители кайсари-те. От друга страна Тервел е бил провъзгласен за "кесар" и грамотните люде по българските земи би трябвало добре да знаят това, стига да са писали хроники на гръцки език. Проблемът е, че тази титла още от времето на Ираклий I не обозначава младшия император (съуправител). [1] иде реч точно за транслитериране и транскрибиране на титлата "кесар", т.е. подразбира се ромейския владетел

Аз пък не мога да разбера какво толкова му нищим на този "заплетен" етимологически казус. В античната епоха, латинското Caesar посредством фонетиката ===> Кайсар. Гърците транслитерират това, което чуват, т.е. Кайсар ===> Καίσαρ. Каквито и да било простонародни диалекти и литературен език да имаме при гръцкия език, в един момент дифтонгът αί ===> [е] и се получава чистото гръцко късноантично и средновековно Кесар.

Точно защото не познаваме латинските дифтонги, та заради това се учим Обаче аз бас ловя, че ти за сефте чуваш (прочиташ) за антично четене (произношение) на латинския език, което се различава от средновековното. Дифтонгът [ae] се е произнасял като [ай]. Caesar = Кайсар. Паразита щом намине, нека произнесе тежката си присъда.

Нищо подобно. Точно гръцкият вариант кесар е най-близо до античното латинско произношение - кайсар.

Тези дни може и да обърна малко внимание на повечето нелепости, които са надраскани в тази, хм ... алтернативка. За да бъдеш ромейски император трябва да си ромей! Преди да продължите да пишете, на повечето от вас ще дам простичка дефиниция на това "що е то ромей"? Ромей (ромеин) е всеки един свободен[1] човек (селянин или гражданин), който задължително изповядва християнската вяра[2] и счита християнският владетел в Константинопол за свой[3] господин[4]. Всички други люде по земята не са ромеи и не могат да предявят по абсолютно никакъв начин каквито и да било претенции към титлата "василевс на ромеите" ("император на римляните"). Няма да се намери ромей, който да признае подобен акт[5] за легитимен [1] като социален статус [2] в случая източния обряд, проводници на който са Източните патриаршии [3] т.е. ромеинът е и данъкоплатец [4] господар [5] неправомерно използване на титлата, узурпиране

Между другото, няма да е лошо да прочетем внимателно писмата на Николай Мистик и Роман Лакапин до Симеон. Надали по неговото време ромеите са успели да минат метър. Може пък и да излезе зайче Мисля, няма да е лошо и да почистим темата от спама, особено този на куропалата Спандян и проблемата за Ренесанса

Браво, Дрейк, много добре! Ще чакаме продължението, когато имаш свободно време

Замисълът за реконкиста на Запад не давала покой на Юстиниан I. Войната със Сасанидска Персия гълтала огромни средства, които можело да се използват именно за бъдещите западни експедиции. Според Серов, между 524 - 532 г. само по поддръжката на полевата армия из Армения и Месопотамия (около 20% от полевите войски на Империята) били изразходвани повече от 90 кентинария злато (648 хиляди N = 648 милиона лв.), без да се броят преките и косвени загуби с убити и ранени войници, разорение на градове и области. В началото на годината (532 г.) Юстиниан бил треснат и от бунта "Ника", който направил бая поразии в Константинол. Условията на Хосрой (за да спре военните действия) през 532 г. били следните: 110 кентинария злато (792 хиляди N = 792 милиона лв.), които занапред ще използва и ще плаща с тях на войниците си да пазят Каспийските врати (Дербент), без да ангажира римляните в тази задача; няма да ги кара да сринат Дара, но поискал от римляните отново да върнат ставката на ГЩ в Константин; няма да им върне крепостите в Лазика; иска си обратно от римляните областта Фарангия и крепостта Вол. Хубаво де, ама впоследствие Юстиниан размислил и не се съгласил за крепостите в Лазика - как така ще им ги остави! Как така персите няма да му ги върнат?!? Поради тази причина Хосрой решил, че няма нужда от мирен договор, но след драматични събития (циркове от римска страна) най-накрая приел и римските клаузи (Лазика и иверите). Персите върнали на римляните абсолютно всички крепости; те от своя страна демилитаризирали Дара и върнали на шахиншаха Фарангия и Вол, а след това наброили на персите договореното злато до последната номизма; на иверите бил даден карт-бланш - който иска да остава по Романия-та, който иска да се връща на Кавказ. Така Юстиниан се отървал (завинаги, както си мислел) от персите, и погледът му се насочил на Запад. Изминали осем години. Готите успели да завържат контакт с персите. През 540 г. Хосрой Ануширван нарушил "вечния мир" и се втурнал в Сирия. Антиохия и голяма част от градовете се откупили. Какъв е бил размерът на откупа можем да се съдим по факта, че в римската хазна за следващите няколко години не постъпило по разчет сирийско злато от порядъка на повече от 30 кентинария (216 хиляди N = 216 милиона лв.). Наглият Хосрой не се спрял: ако римляните искат мир, трябвало да му броят начаса 50 кентинария злато (360 хиляди N = 360 милиона лв.), а след това (считано от 541 г.) всяка година да му плащат данък по 5 кентинария (36 милиона лв.). Юстиниан в началото се съгласил с условията на шахиншаха, след това се отметнал, след това пак се съгласил да плаща (възможно поради голямото поражение през 543 г. при Англоне, където римляните били смазани от персите), защото, както се оказва докъм 552 г., под една или друга форма в алчните персийски ръце попаднали 46 кентинария злато (над 331 милиона лв.). Персите се възползвали (както никой друг) от "римската мечта" на Юстиниан. Отделно под формата на "подаръци" получили още 3 кентинария злато (над 21 милиона лв.). И тъй - към 552 г. Юстиниан се съгласил да "плати" нови 26 кентинария злато (над 187 милиона лв.), както и да изведе римските войски от Колхида. Три години по-късно, обаче римляните взели своя реванш и при Фасис удържали крупна победа, като разгромили огромната 60 000 персийска армия. Войната след това продължила сравнително вяло, докато стигнем до подписването на мирен договор през 561 г. Какво последвало? Персите, тези изкусни изнудвачи и рекетьори се съгласили на мир, само срещу 300 000 номизми (300 милиона лв.) на година! Да, на година! Според Харл и Трейдголд, през последните 10 години от царуването на Юстиниан, годишният доход бележи постоянен ръст и накрая отчитаме положителен актив от 2 500 000 солида (номизми)! Въобще през цялото царуване на Юстиниан римляните са имали мангизи, не е като да нямат. Страхотни разходи, финансови кризи и пренапрежение, но пък и страхотни приходи, особено от западната реконкиста. Могат да си позволят да бъдат рекетирани. 533 - 5, 000, 000 solidi 540 - 11, 300, 000 solidi 555 - 6, 000, 000 solidi 565 - 8, 500, 000 solidi

Не, не е контрибуция. Накара ме да препрочитам (след години) персийските войни на Прокопий, както и да прегледам това-онова от Удалцова и Серов. Оказа се, че не е и данък. Това буквално е откуп от страна на Юстиниан, който много отдавна желаел мир. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12097&st=100&gopid=220457&#entry220457

Спандян, викам да те зачислим към нЕкоя от цирковите партии и ще разбереш Файда йок за читателите на темата. 'Найш ли колко им разбират на литрата и кентинарият? Друго си е в левчета