Perkūnas

Забравих да добавя, че като дойде сметката от 4-5 милиарда евро за демонтажа на 1-4 блокове в Козлодуй, някой трябва да я плаща - и това ще е пак крайният потребител в БГ...

По-елементарно мислене не съм виждал... Ако има недостиг на ел.енергия, той ще бъде запълнен чрез внос. Сега България не е затворена система както преди 1989 г. В момента България не произвежда достатъчно месо за да покрие собствените си нужди - но в месарницата празно ли е? По-лошото е, че натрупване на нови хилядници означава само едно - още по-голям дъмпинг на ток на външния пазар и субсидиране на износа на ток чрез сметките за док на всеки клиент в БГ. Защото АЕЦ не работи на произволно избрана мощност и не може да се настройва спрямо цикличността на потреблението - ден и нощ, зима, пролет, лято, есен. Времената, когато Кремиковци и подбни соцмастодонти работеха нонстоп на 3 смени (и гълтаха ток като едно към гьотуре), минаха и няма да се върнат. Електромобилите едва ли ще залеят БГ масово в близките 50 години, та да очакваме заради тях нужда от допълнителни ядрени мощности.

Да, мненията във форума са представителна извадка за електоралните нагласи на референдума направо... Основният резултат от референдума според мен е, че на българите изобщо не им пука за държавата им. След като по последни данни се оказа, че е минат минималният праг, топката се връща в парламента. Т.е. топката отива у депутатите, върху чиято воля, както е известно, народът няма никакво влияние. И че по темата "има АЕЦ, няма АЕЦ" край скоро няма да се види. и че държавни пари ще изтичат както и досега...в нечии джобове. т.е. хвърлиха се едни милиони за референдум, който не реши абсолютно нищо, и може да се смята за провал на българската пряка демокрация.

Тогава отвори некоя друга граматика. И така не разбрах за кои наши съседи става дума.

Друже, попрекалил си с почерпката...

Абе имаше из форума нещо за хунските имена от Прицак, което бе качил nik1. Пороят от глупости, породени от липсата на елементарни познания по латински език, почваше веднага след въведението. Така че имам едно наум.

Пак опираме до какво можело и какво не можело. Висока лексика у неграмотно чергарско население или селско население по правило няма. То не се нуждае от такава - по цял ден бачка по къра, оре, копа, гони стадото - независимо от това дали говори български, албански или румънски. И не му остава време да си мисли за високи културни постижения. Нито пък му трябват Библии. Не забравяй, че сигурно над 95% от българското население през цялото средновековие е също неграмотно и има "ниска" култура. То не употребява висока лексика и изрази-шаблони, а вероятно ако чуе някое от словата на Евтимий, само ще си почеше кратуната и ще каже: "не разбирам и бъкел". Да, на старобългарски се води служба в църквата, превеждат се текстове и се създава литература, но огромната част от тези текстове не могат да достигнат до обикновения селянин, понеже той е неграмотен. На обикновения християнин му стига едно дървено кръстче и "отче наш". Недей да намесваш кръста на Мирчо от 14 век. Щом като иска да пише надпис, писарят неизбежно да употребява "висока лексика" или изрази-шаблони. И писмото на Някшу изобилства от вметнати български изрази-шаблони. Затова има разлика между разговорен, официално-делови и художествен стил.

Извинете, но пак пишете неща, които не разбирате. 1. в старобългарски -Т е част от основата, а не от окончанието. окончанието за мн.ч. при имена от среден род е винаги -А. Погледнете примерно табличката ето тук с примера "отроче": http://www.promacedo...r_gram_165.html виждате, че -Т е част от основата и присъства при склонитбените форми и в единствено число. при чешката дума kote склонението е абсолютно аналогично и днес: ед.ч. им. п. kote род. п. kotet-e дат. п. kotet-i мест. п. kotet-i мн.ч. kot'ata да се опитам да обясня накратко: в старобългарския от 9-10 век думата коте е звучало като котен (< *kot-ent) с малък юс във втората сричка. крайното -t е изпаднало поради закона за възходяща звучност. във формите на склонението обаче (котент-а (им.п. мн.ч.), котент-е, котент-и, etc.) се е запазило понеже след него следва гласен звук. като се добави умалителна наставка -ьце (брашьно - брашьньце, езеро - езерьце) котен става котеньце. през 12-13 век обаче малкият юс загубва носовия си призвук и започва да се изговаря като обиковено е. котен става коте, а котеньце си остава котенце. множественото число на котеньц-е е котеньц-а, понеже и тази дума е от среден род. (надявам се, че не твърдите, че котенца е множествено число от коте.) понеже в среднобългарски падежната система е в засилен процес на упадък, останалите форми на склонението, където има -т постепенно изчезват. остават формите за им. п. коте и котета. когато в езика ни започват да навлизат турцизми, завършващи на -е, е необходимо да им се намери място в морфологичната система на езика ни. оттук се създава "фалшива" форма за мн.ч. на -та : перде-та, менгеме-та, акче-та и т.н. но тази форма е създадена по аналогия с коте-та, прасе-та, а не произлиза от някакви хипотетични ирански корени. в другите славянски езици, където склонението е живо, този склонитбен тип при имената от среден род е останал непроменен и както се вижда чешките и старобългарските форми са почти еднакви. Осетинското окончание за мн.ч. -тае изобщо не е типично иранско. Произходът му не е напълно ясен, но очевидно се касае за нововъведение в периферна група средноирански езици (согдийски, хорезмийски и староосетински). Без думи.

Ох този авторитет Прицак... мале, мале. Калпав анализ, който усилено се надгражда от хора с малко по-буйно въображение...

Ами думата ИМЕ, която на старобългарски се изписва така? (на руски е ИМЯ, точно както е изписано на онзи ред). И на кой език въпросното "*ИМЕН" означава "кон"?!

Бях болен миналата седмица и нямаше как да се включа в дискусията. За името Пловдив: в българските извори се среща мисля като Плъпъдивъ и Плъдинъ. гърците си го наричат Филипополис и до ден днешен. турското Филибе е от гръцки. В латинските извори се среща формата Pulpudeva. Плъпъдивъ е директно от заето от Pulpudeva, но с редукция на е в и (може би на балканороманска почва, примерно като dentem > румънски dinte "зъб") или е уподобена по славянските прилагателни на -ивъ. Втората форма е вероятно от латинско прилагателно pulpudevinus > *pulpudinus, като -v- между гласни изпада (както в доста романски езици...). За връзката между румънски (и мъгленорумънски и арумънски) и албански - Няма съмнение, че балканоромански и (пра)албански са си взаимодействали доста дълго време преди да се появят славянските езици на Балканите. И то не само на ниво лексикални заемки. Мисля, че дори местоименните им системи са почти еднакви, което говори за доста дълбок контакт между двата езика (имаше изследвания на някакви полски езиковеди. ) Може би и запазването на падежи в румънски се дължи тъкмо на албанското влияние (в български падежите са се опростили до крайност както е в италиански, испански, френски). В румънски е запазено латинското sanctus "свети" в имена на празници като sîn: Sîntioan "Свети Иван", Sîngiorz "Свети Георги", Sînicoar&#259; "Свети Никола" и.т.н. Повече от неграмотните пастирчета и пастирки с дървените кръстчета не може да се очаква. В мъгленорумънски имаме sont "свети" също в имена на празници. В албански се употребява пък единствено шънд < латинското sanctus. Но голяма част от земеделската терминология при румънците е заета от български (разни сечива, плугове и.т.н.). Защото пастирчетата не са си трошили ръцете със земеделска работа.

Само че името Пловдив не е дошло в български от гръцкия език.

В темата освен преливане на пусто в празно друго няма... За ударението - препоръчвам някоя граматика, където се описва развитието на ударението в българския език. такива сигурно са достъпни в интернет. не се сещам кои съседи наричат българите палкар или пулгер. да не са некои афганистански талибани?

откъде се взе това имен шегор? На факсимилето, качено в Уикипедия на 7 ред се чете нещо като емуимяшегоралемъ..., където я е малък юс

Само си чешете езиците - текстът на протографа може да е непълен (да е изпуснат ред при преписа), сбъркан и какво ли още не. Оттук заключения - бол. Примерно вi (12) може да се препише при невнимание като зi (17)

Дай ми тогава обяснения за различните форми. Ясно е, че aspa-ugra дава осетински äfsurg, понеже в този език има правило - съчетанията sp, gr се "премятат" в fs, rg. Аз не мога да си обясня примерно как така : имаме aspurgos, където второто съчетание се преметнало, а първото не. Това значи ли, че във времето премятането gr > rg предшества премятането sp > fs? Има ли други примери в подкрепа на това твърдение? от какво тогава прозлиза aspurak? от какво произлиза asparoux с ударение на последната трета сричка? ОТ: в осетински ударението е фиксирано на първата или втората сричка. -oux в asparoux суфикс ли е, или не? щом asparoux е двусъствно aspa-rauka, защо в иранските езици няма и помен от rauka с предполагаемо значение "светъл"? вместо това имаме rаuxšna "светъл"?

Статията на Бешевлиев е за голямо съжаление изключително остаряла - тя е просто обзор на литературата допреди 50 години, като се позовава на материали отпреди сигурно 100 години, че и повече. От ирановедческа гледна точка тя също не е добре издържана и на места дори съдържа неточна и неправилна информация - затова самият автор, който не е специалист по ирански езици, казва към края на статията: Примерно: Омуртаг, което се обяснява през осетинска дума за "езичник" (която е всъщност арабска и няма какво да дири тук). Дори в частта за Аспарух ми се струва, че има доста неяснотии, понеже съставът на различните имена, съдържащи Асп, не е напълно ясен. Не са напълно изяснени различните варианти. Така че се присъединявам към мнението на Рейвъна за необходимостта от нови изследвания по този проблем.

Когато сричкотворното Л вече е нетърпимо в устата на прадедите ни и се заменя от съчетание ЪЛ.

Пакистан, Афганистан – все тая... В Афганистан се говорят най-различни езици, голяма част от населението е езиково асимилрана и говори от люлката на новоперсийски говори (дари), въпреки че не са персийци. Така че е очевидно сходството при битовата лексика (от персо-арабски произход – кюфте, джам, чиния, чорап, късмет...), но също толкова близки с афганистанците може да изкараме примерно и албанците, и кипърските гърци, при които се срещат подобни персо-арабизми. Познавам иначе етнически пущун от Пакистан и смело мога да твърдя, че този народ е много по-близък в културно отношение до Индия, отколкото до България. Познавам и хазарейка (от монголското племе, заселило се в Афганистан) – пак клонят културно към Индия (тя носи сари!), но са си монголци на външен вид, чиито майчин език е дари. Поредното доказателство на абсолютното незнание. Уморих се да повтарям, че -ТА не е окончание за множествено число – окончанието за множествено число (им.пад.) при имената от среден род е -А, а Т е част от основата. Но вместо да вземем да прочетем една граматика на старобългарския език, е много по-лесно да разпространяваме ЧАЛГА, нали?

това е буквата ят (&#1123;) - за повече информация: http://bg.wikipedia.org/wiki/Ят ПП. Нещо брузърът ми е скапан и не всички символи излизат

ето една съвсем нова статия за "жупан": A. Alemany. From Central Asia to the Balkans: the title cu(b)-pan в: From Daena to Din: Religion, Kultur und Sprache in Der Iranischen Welt, Harassowitz, 2009.

Горните нямат никаква връзка помежду си. Това изобщо не е вярно - проверете склонението на чешката дума kot&#283; "коте", за да разберете, че -ТА не е показател за множествено число. Окончанието за множествено число (им.падеж) при имена в славянските езици от среден род е -А. Проверете и в "Граматика на старобългарския език" за старобългарските склонения.

Да, ролята на Етиопия не бива да бъде подценявана. ОТ: Поразровете се из интернет, за да видите образци от етиопската иконография - Byzantium meets Africa. Нещо неповторимо!

Честита Нова Година! Фирдоуси е почти сигурно бил мюсюлманин-шиит (имената му са арабски, както и псевдонима), но за живота му се знае твърде малко (изобщо за персийските поети сведенията са полулегендарни). Творбата му "Шахнаме" е построена върху многослойна компилация на (отчасти изгубени) исторически съчинения на средноперсийски език (царски хроники, легенди за Заратустра и под.), на което се дължи и сравнително слабата употреба на арабски изрази и думи в текста (без които общуването на съвременен новоперсийски би било доста трудно).

Добре, но това орле не е ползвано за подпечатване или...?