Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Perkūnas

Потребител
  • Брой отговори

    2222
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    20

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Perkūnas

  1. Ами на една колона в Рим са описани процедурите, по които се премахват тези даки. Заради контрола върху добива на разни цветни метали по Карпатите.
  2. По-големи глупости от това едва ли може да има. названието shqipetar датира едва от 18-19 век. Старото им название е arberesh (от arbanas), както се е запазило у албанците-преселници в Южна Италия, както и в името на село Арбанаси, основано през 16 век до Търново.
  3. Не знам откъде се е взело - и в самия речник не са достигнали до яснота. Но едва ли името Марица има нещо общо с разселването на южните славяни през 5-7 век. Реката Marisus (приток на Дунав в Трансилвания) е с подобно звучене, но на сръбски е Мориш, на румънски Mureș, на унгарски Maros. Може да се допусне и, че влашко *Мариш е българизирано/сърбизирано през средновековието до Марица. но всичко е в рамките на допускането.
  4. Името на реката си го има: По-ибр-ене, р. Ибър в Рила. Няма абсолютно никакви доказателства, че името Марица е древно. Особено след като е засвидетелствано в Късното Средновековие. Айде да посмамалим тракоманията. Колкото до власите на север от Дунав - ами обикаляли са със стадата си. Може и да са се установявали тук-там по Унгарско, както и доста немци са правили - да изкарат некой лев. Що пък не?
  5. В старобългарската граматика е пълно с неточности и това е една от тях... Както четем няколко реда по-долу: "...като срещу по-късното старобългарско о намираме а..." няма абсолютно никакви сведения, че точно цитираните местни имена са дори от 7-8 век. изобщо както казах, мнозинството от местните имена от славянски (най-общо казано) произход в Гърция са от много по-късни източници или са засвидетелствани едва в новогръцки. освен това Тесалия и Северен Епир едва ли спадат към Южна Гърция... за разлика от селото Харвати на Пелопонес, където със сигурност не се е говорел български. най-ранните имена от типа Γαρδίκι, Τύρναβος може да са от 7-8 век, но понеже те отговарят точно на реконструраната праславянска форма (gordьcь, tъrnovo), не могат да бъдат причислени към определен славянски език (старо)български, (старо)сръбски) и под. колкото до славянските заемки в унгарски, заемките от български тип (единствените сигурни са тези с -шт < tj, -жд < dj) са твърде малко на фона на общата картина (онези с носовите гласни са съмнителни заради архаичните словенски диалекти в Кернтен със запазени носови гласни под ударение). не е сигурно дали други "старобългарски" думи не са заети в унгарски през румънски. това естествено не е споменато от изданието на БАН.
  6. Проблемът е, че тези имена са по всяка вероятност не по-ранни от 11-12 век, понеже са с /о/ (а и всички са от Северозападна Гърция), и със сигурност не датират от 5 век. А Πεστά не е от пещ, а от пещта заради ударението, т.е. членувана форма и автоматически се класира след 12 век. SSlava: Средец е старото име на гр. София, по римско време се е наричал Сердика (Serdica), по името на племето серди (serdi), населявало тази област.
  7. Тороманов - от турското toraman "левент, мъжага".
  8. Материали за славянски топоними от 5 век просто няма. Ако става дума за славянски по произход топоними в Гърция, то те - са запазени в съвременния гръцки: Γρεβενά, Ηγουμενίτσα, Κιλκίς, Καμενίτσα - са запазени в документи от късното Средновековие (манастирски грамоти и прочие): Γαρδίκι, Κόνισκα от кой век датират е трудно да се каже, най-вероятно от Средновековието (10-12 век), ако не и по-късно. Повечето звучат еднакво или почти еднакво и днес в български и сръбски: Градец/Градац, Каменица, Гребен, Конско-Коњско... Друг е въпросът, че славяните попиват буквално навсякъде из Балканите античните топоними: на запад: Arsia > Рашка (първата сръбска държава и столица) Ulpiana > Липљан Melita > Mljet Antibarium > Бар и още, и още в центъра: Naissus > Ниш Serdica > Средец Pulpudeva > Плъпъдивъ, (civitas) Pulpudevina > Плъдин Ebros > Ибър Strumon > Струма Asamus > Осъм Bononia > Бъдин, турцизирано Видин и още, и още на изток: Dorostorum > Дръстръ, турцизирано Силистра Dianapolis > Ямбол Adrianopolis > Дрянопол, Одрин Tonzos > *Тонжа със запазен носов изговор, турцизирано Тунджа Mesembria > Несебър и още, и още
  9. За носовите гласни - в българските диалекти те са запазени значително по-дълго време отколкото в сръбски (може би чак до 12 век). носовите гласни нямат нищо общо с периода преди 5 век, когато може би носови гласни в праславянските диалекти все още няма. за развитието на съчетанията tj, dj няма никакви сигурни доказателства поради липсата на материал.
  10. Това са абсолютни глупости... Като си такъв специалист, ми кажи това към коя фонетика спада:
  11. на изток не е имало украинци и руснаци... преходни диалекти между български и украински/руски няма. това за фонетиката го дъвкахме много, ама много пъти...
  12. Африканска история, ох...
  13. За езическите обичаи: мисля, че има успоредици и от Мала Азия и Древен Рим. Ако не бъркам едно сръбско баене дословно повтаря текст от хетска клинописна плочица. Освен това не забравяме, че голяма част от местното население на Балканите е асимилирано в езиково, но не и в културно отношение.
  14. Късносоциалистически рахат ? Айде стига бе. То нямаше нищо по магазините тогава... Знаете ли как дядо ми е обикалял насам натам да търси тетрадки за мен, третокласник тогава, защото в нашия квартал по книжарниците (срещу Универсиада, на Ситняково/пардон Хр. Кабакчиев, както и на Иван Асен II посока към Орлов мост) тетрадки просто нямаше? Е, имаше калпаци и връзки за чавдарчетата, с които висим строени на жегата в училищния двор на разните там манифестации в 31-во ЕСПУ "Д. Полянов". Каква скука - на една избягах през оградата (откъм пазара Ситняково ограда нямаше, понеже се строеше румънското посолство). Нямало кражби: ние малките бяхме редовно преджобвани от по-големите пред гимнастическия салон...за едни стотинки да си купят цигари... Каква мизерия беше в стола на въпросното ЕСПУ - срещу едни сини купони се получаваха гадости в метална паница, и ако не ги ядеш, си гладен чак до вечерта, понеже си следобед на занималня... и няма откъде да си купиш закуска, в сладкарницата отсреща нямаше почти никога нищо... една празна тъмна сладкарница... Били сме водеща сила... Хахахахаха.
  15. какъв смях ме напушва само като чета в тая тема...
  16. Защо славянската дума *rajь "рай" не е заемка от ирански - Gliwa B., Zur Etymologie von litauisch gõjus ‘Hain’ und rõjus ‘Paradies’ sowie slawisch *gajь und *rajь, Stud. Etym. Cracov. 12 (2007)
  17. Беше дискутирано в друга тема, че въпросното диалектно делене преди края на 14 век не е съществувало изобщо и че паралелно с него съществуват МНОГО други диалектни изоглоси, които не са по същата линия. Ерго между съвременната подялба на българските диалекти и някакби (не много ясни) преселвания на "славяни" през 5-6 век (за чиито език нищо не знаем) няма никаква връзка. Точка.
  18. От другия форум, цитат на Кухулин: Между другото индийските лексикографи дават за gopa- "a herdsman, guardian, a cowherd, herdsman, milkman" и значението "the superintendent of several villages, head of a district, a king", т.е. всичко си е наред в пастирската терминология.
  19. Ъъъъ, трябва да се търси в речниците на памирските говори и езици... в смисъл, че иранският прототип на *gъpanъ "кравар, селски старейшина" > полски, чешки, украински пан и под. е запазен точно там. В согдийски и хотански като че ли това съчетание *asta-pana- отсъства (заедно със словообразувателния модел). По повод дискусията в другия форум бих добавил, че иранският глаголен корен pa- "пазя" и производното му -pana- "пазител" в осетински отсъстват и свързването им с някакви неясни имена, като Парспанак е най-малкото съмнително... В осетински думата "щит" е уарт и е съществувала доста отдавна предвид заемането ѝ в унгарски. Естествено за стопан може да се допусне и прототип *hasta-pana-, понеже в източноиранските езици начално h- отпада. Интересно е да се отбележи, че *gъpanъ (с произношение в източноирански γupan или γopan) може да се крие в етнонима Γιαζι-χοπόν, 7-то коляно на печенезите, по аналогия с Βουλα-τζοπόν, 8-то коляно, (τζοπόν = чупан "овчар, чобанин, селски старейшина", χοπόν = qupan "кравар, селски старейшина", а не както се тълкува qaban "глиган"), както и в един надпис на Омуртаг копан. По фонотактиката на тюркските езици начално γ се заменя с q, оттук гръцки запис с хи или капа. жупан от своят страна едва ли е свързано с жупище "гробище", елементарно стандартно производно на жупа "яма" (което може би е иранска заемка?). жупа "област" пък следва да се свърже с титлата жупан, но какво е жу- - сигурно име на добитък, докато па- е простата глаголна основа (-> име на действие) с производно пана- (-> име на действащо лице). жупа = "област, в която се пази, пасе, обгрижва този вид добитък", жупан = "съответният овчар, коняр, козар и.т.н". Идва ми на акъла за жу- само инд. javas-, jū- "бърз, състезателен кон" (?!?)
  20. Намери ми да обяснение на думата църква в старословенските Брижински листи от края на 10 век. Да припомня, това е славянски паметник на латиница, превод от латински и няма нищо общо със старобългарския език (писани са на старословенски) или превода на евангелието на Кирил и Методий. И където немския език е буквално пред прага... Намери ми обяснение на старословенския текст. ПП. Обясненията на Селишчев и Бернщайн са "гола вода" - факт е, че в романските езици цитираната форма просто не съществува... Понятието *xormъ в значението "храм" обаче е панонско нововъведение, понеже в евангелския превод значението е "къща, дом" ("да залее вода твоя храм" и под., че не ми се рови сега из текста). За съжаление *xormъ "дървена постройка" е май заемка от някой източен език.
  21. То едно е безработицата, друго е бедността. В Германия е масова практика фирмата да наема наемни работници (Leiharbeiter) през агенция-посредник, за да се избегнат синдикатите и съответните колективни трудови договори. На такива им се плащат смешни заплати "по 1 евро" както се казва (1-Euro-Job). Дори Луфтханза смята да наема стюардеси и пилоти през агенции - за да намали разходите за труд. Май успяха да смачкат едни стачкуващи групички на летище Франкфурт чрез съдебно решение...
  22. Между другото, църква се среща и в Брижинските листи, най-стария писмен славянски паметник на латиница, който вероятно е дори по-стар от намерените до момента глаголически ръкописи.
  23. Работата е там, че черква изобщо не се среща в стари паметници и е сравнително късна форма. Формата църн пък е възникнала под влиянието на сръбския език. Atom: Тамарин е обяснил същото, което казвам и аз - склонение по u-основи, женски род. Т.е. по всичко - фонетика, склонение - формата си е от праславянската епоха, когато езици като български, чешки, руски или полски все още няма. какви диалекти е имало тогава - не знаем. В кой диалект от предславянската епоха е влязла - не знаем със сигурност, но вероятно такъв, който е говорен от славяногласни християни. Всеки език има свободата да променя значнието на лексиката си все пак. Така че няма как думата църква да е въведена от Кирил и Методий.
  24. Е какви данни има за славянските езици или за топонимията в Чехия изобщо преди евангелските преводи или покръстването, та да правим съпоставка? В литовски за "църква" се използва думата bažnyčia, която е заета от полското bóżnica, а не от kościół. Въпреки че литовската църковна система е като ксерокопие на полската... Църква принадлежи към склонитбен тип (u-основи, женски род), cьrky като kry "кръв", zьly "зълва", loky "локва", който изобщо не е продуктивен в старобългарски, а е заменен във всички славянски езици с друг склонитбен тип (а/я-основи). Това е отбелязано и в полския речник. Не виждам как Кирил и Методий биха накарали неуките люде да ползват склонение, което не е продуктивно в народната реч???? И защо в старобългарски и в останалите езици нямаме просто църка по а-основи? Освен ако не допуснем, че славянските езици са се обособили едва след делото на Кирил и Методий, което обаче противоречи на фонетичните особености на превода, които са български...
  25. 1. Славистите са единодушни, че първата палатлизация на начално к, г е престанала да действа много преди в славянските езици да започнат да навлизат латински или германски думи. Т.е. най-малко преди новата ера, когато християнство все още не съществува. 2. Общогерманска форма chirihha няма, това е специфична немска форма след втория лаутвершийбунг (минимум след 8-9 век). За сравнение в холандски и до днес имаме kerk. Немският лаутфершийбунг няма нищо общо с християнизацията. 3. Втората палатализация действа по всяка вероятност по време на и след разселването на славяните (между 7-9 век грубо казано), понеже в някои диалекти тя не се състои. Но заемането на църква се състои преди старирането на 2-ра пал., и затова се наблюдава к -> ц. Втората палатализация няма нищо общо с християнизацията. 4. Между 5 и 9 век има 400 години през които тази дума има шанс да се разпространи. със значение "християнски храм". понеже се употребява от техните съседи. и гръцката дума ἐκκλησία се е разпространила при съседите араби и перси, без мнозинството от тези изобщо да се покръства. 5. Славяните около преслав вероятно са знаели думата пост, понеже алъчьба е директен превод на гръцкото νηστεία, от νῆστις "гладуване". Малко освежаване на преводния текст със синоними... а една от особеностите на Кирило-Методиевия превод е почти сляпото придържане към гръцкия оригинал.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.