Perkūnas

Еейй, пак се започна! Какво е лошото на това, че Търново означава "трънливо място"??? Или за столица е по-подходящо нещо друго, по възможност от благороднически произход??? Ако местността се е казвала така, близко до ума е, че нямало да си хабят времето и да мъдрят сложнотии. Името на чешката столица Прага означава "опожарено място", а столицата на Германия - Берлин - "блато" (а и Мадрид май означава нещо от този тип...).

Изглежда, че катастрофата в първи блок на АЕЦ Фукушима е настъпила още на 11 март. Горивните пръти в активната зона са се разтопили още в първите часове след земетресението и стопилката е протекла през стоманената обвивка на реактора до сутринта на 12 март. Тепко е крило информацията до този момент. http://www.zdf.de/ZDFmediathek/beitrag/video/1336668/Japan-Kernschmelze-direkt-nach-Beben От 0:40 в клипа: развой на събитията във времето.

тоест няма как да е наследство от старобългарския, щом още в старобългарски формата есть се е съкратила до е. тогава щеше да е тое.

и какво всъщност искаш да кажеш???

българската дума е демек (от турски), а тоест и сиреч са русизми, вкарани изкуствено по книжовен път. както и даже (вместо дори).

Ето и цитатът за титлата бага, която може би е лично име.

Проблемът е там, че титла явуга при согдийците няма. Там има ябгу или чабгу единствено в тюркски контекст, т.е. фонетично транскрибиране на тюркското произношение. Т.е. няма как явуга да дойде при тюрките от согдийците. Всички останали форми сочат към ябгу или явгу, а явуга е форма, която е изключение, намира се най-далече от вероятния китайски първоизточник и е твърде вероятно вторична санскритизация на бактрийската форма. При положение, че в другите надписи имаме КАNА според бръснача на Окам е най-естествено да предположим, че С-то се отнася към втората дума, независимо от това дали тук става дума за превод на византийската титла "поставен от бога" или не (не знаем с колко титли се е кичил ). ПП. Естествено може да става дума и за неразгадано досега съчетание от китайския език.

didu, χθών щеше да се скланя по друг начин, освен това в гръцки думата не се употребява в значение "държава" или "владение". Някой беше подхвърлил из форума, че ставало дума за друга гръцка дума χάραξ, кол за лозе; ограда от колци, но тя не се скланя по този начин. Според мен Тау-то е механично преписано от определителния член (ТОY), който е непосредствено преди думата: ТОY САРАКОY MOY е станало на ТОY САРАКТОY MOY.

Мисълта ми беше, че разпространението на тази хаплогрупа няма абсолютно нищо общо с някакво преселение от Синдзян към Европа и няма нищо общо с никакви скити или българи, а разпространението й се отнася до много по-ранен период. То си е и написано: вероятен произход от Югозападна Азия (демек Близкият Изток).

Очаквам анализа с голям интерес. Говоря сериозно.

Как тази хаплогрупа R1b ще произлиза от Синдзян, след като най-често се среща в Западна Европа (картинка в Уикипедия)? Хаплогрупа J2 пък е характерна за Месопотамия, Мала Азия, Кавказ, Арабия (демек центъра на ислямския свят ). Пълна каша...

Волен полет на фантазията!!! За никакъв тохарски субстрат не може да става и дума в случая. Та тая тохарска дума aṣanīke се употребява при предаването на будистки религиозен термин (архат - калка от санскрит http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B0%D1%82, D.Q.Adams. A dictionary of Tocharian B, c. 31-32: aṣanīke, aṣāṃ), заета от бактрийски или хотано-сакски в тохарски.

Въпросното Дойч се среща още у римските историчари под формата Теутонес. Работата се състои в това, че Дойч е новонемското продължение на въпросното Теутонес, а дуйтс е холандското му продължение. Колкото до тохарските езици: ето и един цитат от специалист (X. Tremblay. Irano-Tocharica et Tocharo-Iranica. BSOAS, 68, 3 (2005). 421–449): Превод: Езикът с най-трайно влияние е несъмнено хотано-сакският (и сродните му), факт, който показва, че тохарският и хотано-сакският вече са били в съседство през 500 г. пр. Хр. Нито една заемка в тохарските езици не включва по-отдалечени ирански езици (като староперсийски или осетински) или неопределен праирански етап: разпространението на заетите думи е в съответствие със ситуацията, която можем да предположим от исторически документираното положение. Броят на заемките е достатъчен да се изключи възможността това заключение да разкрие някакво предварително наслагване на известната история върху езикови факти.Така че иранските заемки не предоставят данни за някаквo значителнo праисторическо преселение, това не означава, че такова преселение не се е случило, а просто, че тохарите като че ли не са имали контакт с иранци, преди да достигнат Таримската котловина.

Не е добре да се правят прибързани заключения з наличието на някаква флексия или различни граматични форми. Въпросното канар-тикин е записано като κανάρτι κείνος в гръцкия текст. деленето канар-тикин се основава на четенето на тюркската титла тигин в края на съчетанието. остава да ми кажете какви падежи са тия канар, канас, кано: винителен, дателен, местен, творителен, може би аблатив или звателен??? Колкото до въпросната явуга, там нещата са толкова неясни, че е почти невъзможно да се определи от кой точно език произлиза. Kушанската "иранска" етимология и "превод" са също доста съмнителни (http://www.iranica.com/articles/jabguya). Формите със Зета (Z - чело се е вероятно Ж) са запис на тюркския вариант Джабгу с африката понеже в някои тюркски езици началното Й- се заменя с ДЖ-/Ж- (както в романските езици или новоперсийски, но не във въпросните средноирански езици). Може би думата е проникнала в няколко езика едновременно с различни варианти, но едва ли има връзка с въпросното СУВHГH (всички средноазиатски варианти съдържат А в първата сричка, a А, У и И се различават в гръцки).

Ами май още по-рано се срещат подобни титли и имена в Хотан и в гръкобактрийски: hinajha- (haena-aza-) 'commander of an army', титла на владетеля на Хотан. Ayiliśa, Aζιλισης = aza-liza- 'commander in chief', буквално 'leading commander' śpalagadama 'commander of an army' śpalahora 'commander of an army' śpaliriśa 'in command of army' Взето от J.Harmatta. Languages and scripts in Graeco-Bactria and the Saka kingdoms. от сборник History of Civilizations of Central Asia: The development of sedentary and nomadic civilizations, 700 B.C. to A.D. 25.

бан Янука не е ли Янош Хуняди (на румънски Iancu)?

Придихателни в тюркските езици няма, за да има деаспирация . В тюркските езици [Q] e мъжечнa преградна съгласна (QAN / QAГAN). Понеже в славянски и гръцки такaва няма, е съвсем логично да се замени със съответнaтa заднонебнa преграднa [K]. Произношението xаган се е разпространило покрай монголската империя, защото в монголски беззвучна мъжечна преградна съгласна [Q] няма и е заменена с беззвучна придихателна [Kh]. В някои тюркски езици може би се наблюдава подобно изместване на съгласните, но то е вероятно по-ново явление.

Съмнявам се в равенството Ясен = Асен. Двете форми никъде не се бъркат една с друга в паметниците, а Асен се пише винаги с ятова гласна и се е произнасяло като Асян. Вариант *ясян на ясен в български говори ми е трудно да се представя. Освен ако не приемем начална йотация на Асян > *Ясян, което да се е преосмислило като Ясен, след като името Асен е излязло от употреба.

Думата huracan е почти сигурно заета от някой чужд (екзотичен) език по времето на великите географски открития. Orkan се употребява и в немски, където е заето от холандски, от език на колониална държава с развито мореплаване. bohren означава "пробивам" и няма нищо общо с бургия "свредел", производно от турски глагол със значение въртя. съвсем случайно съвпадение!. както и битпазар не означава "пазар за бита" (макар че на български се осмисля така), ами пазар за бълхи (bit pazari превод от английското flea market).

Това ми прилича на поредното статистическо упражнение. Не мога да разбера какво означават червените точки във втората диаграма.

-bog- е иранска заемка по други причини. в нея не се наблюдава действието на правилото на Винтер. справка: по-новата славистична литература (след 1970 г.) така че все пак има някаква логика.

Мога да ти пусна още 5 мнения по въпроса, които си противоречат. И първата дума в посочения текст е все пак "възможно". Според мен лично опитите да се търси някаква иранска етимология на таркан (в една друга статия на същата госпожа се дава и иранска етимология на хаган) са крайно неубедителни по следната причина: - титлата се среща най-вече в тюркоезични текстове, согдийски и хотано-сакски са съседни езици, в които има доста доказани тюркски заемки (има намерен дори и уйгуро-сакски речник с разговорник!) - използват се реконструирани ирански форми, чиито застъпници липсват както в древните, така и в съвременните ирански езици. и това при пълна липса на коренната основа в иранските езици. при заемки с доказано ирански произход в тюркски езици винаги се намират изходните форми, които са действителни, а не измислени! ако не можеш да посочиш конкретния източник, нямаш никакви доказателства. - етимологията на коренната основа не е единствената, посочена от госпожата. т.е. не може да се опираме единствено на славянското тълкувам, което няма сигурна етимология. не може да обясняваш едно неизвестно чрез друго неизвестно. Другият вариант (от староиндийския речник на Майрхофер) е, че индийското tarkayati е сродно с латинското torqueo "въртя" и значението "обмислям, предполагам" (~ "върти ми се нещо в главата") е вторично/преносно. това се потвърждава от производни форми като tarkuh "вретено" (и други). - не е обяснено как от tarxan "съд", "съдебно решение" (основавайки се на осетинската дума с такова значение) се пръква титла, една от чиито форми (terken) дори означава "царица". Госпожа Дыбо го обяснява като "относително прилагателно от женски род" (т.е. "царица" = "съдебна"?). Е, това е несериозно. Колкото до текста, казах - ще дам препратка към текста на Дьорфер. И е по-добре да се гледа оригиналния текст, а не руския му превод.

За пръв път чувам, че скитите участват във великото преселение на народите. Нали уж били избити от сарматите????

О, не се притеснявай. Аз съм педант и дължа да прегледам нещата от всички възможни страни, а не да кълва на тохаро-келто-иранската стръв, както повечето участници тук. По темата за Бага таркан: в контекста на следващото изречение никъде не се споменава сам ли е той или не (няма нито бен, нито йозюм). Става дума поне за двама души: Тонюкук и Елетериш: Bilge Tuñuquq Boyla Baγa Tarqan birle Elteris qaγan boluyu beriye Tabγačïγ öŋre Qïtaсïγ yarïya Oγuzïγ üküš ök ölürti. Кое е по-добре: Я, Мудрый Тоньюкук Бойла Бага Тархан, в союзе с Ильтерис каганом, поразили на юге много Табгачей (Китайцев), на востоке много Китанов, на севере Огузов. или Мудрый Тоньюкук Бойла и Бага Тархан, в союзе с Ильтерис каганом, поразили на юге много Табгачей (Китайцев), на востоке много Китанов, на севере Огузов. ??? Именно затова казвам, че трябва по-внимателно да се гледат източните езици. Ще се поровя за точния цитат от изследването на Дьорфер и ще го прикача. Темата е пълна със спам, който може би трябва да се изчисти.

Сериозно ли???? В КНДР изобщо има ли кафе???