Dextra Domini fecit virtutem, Dextra Domini exaltavit me
Няколко седмици след превземането на Реджо, нетърпеливият Роже начело на шестдесет отбрани воини се отправил на разузнаване. Той дебаркирал край околностите на Месина и скоро се уверил в боеспособноста на гарнизона и. Започнали приготовления за пълномащабно нахлуване, но тревожни вести от Апулия през октомври 1060 г., принудили Робер Гискар спешно да се завърне там. Император Константин X Дука изпратил армия в Италия в опит да възстанови своите владения. Ромейският корпус не бил многоброен, около 3000 – 4000 воини, но бил съставен от елитни части и ветерани с голям боен опит. Нападението им изненадало норманите и срещнало слаба, и зле организирана съпротива. Пристигането на Гискар заедно с частите на брат си Можер от Капитаната не спряло ромейската офанзива, много градове по крайбрежието паднали и дори Мелфи бил обсаден. През януари 1061 г. положението станало толкова критично, че се наложило Роже с армията от Калабрия да спасява брат си. В средата на февруари 1061 г. емирът на Катания и Сиракуза Ибн ат Тимнах, който бил разгромен в сражение от своя съсед Ибн ал Хауас, пристигнал в Милето и отправил към Роже молба за помощ.
В замяна на която той обещавал да признае Робер Гискар за върховен владетел на Сицилия. Роже събрал отряд от сто и шейсет рицари, двеста и петдесет пехотици, малък флот под командването на Годфруа Ридел и дебаркирал на северо-източния бряг на острова. Планът одобрен от Ибн ат Тимнах бил да се направи преход по северния бряг до Милацо, който трябвало да се превърне в постоянен плацдарм за опустошителни рейдове в земите на Ибн ал Хауас (тактика, подобна на Chevauchée ). Милацо бил превзет, след това се предала Ромета. При опит на норманите да натоварят на корабите си край нос Фаро голямо количество трофейни коне и говеда, били нападнати от превъзхождащ ги по брой отряд от гарнизона на Месина. Роже дал на младия си племеник Серло половината рицари и му наредил да направи обход за да атакува сарацините по фланг. Маньовърът сполучил и противникът бил разгромен. Въодушевен от победата Роже опитал със малобройния си отряд да закрепи успеха като атакувал стените на Месина, но бил отблъснат, а по-късно и преследван от пристигнали подкрепления сарацини до нос Фаро. Поради неблагоприятни ветрове, корабите не могли да отплават и цели три дни норманите отбивали сарацински атаки.
В последвалия морски бой един от норманските кораби бил потопен, а няколко други полупотопени едва се добрали до пристанището на Реджо. През май 1061 г. след успешна пролетна кампания в Апулия,[1] Робер Гискар пристигнал в Калабрия начело на неголяма армия (поради ситуацията в Апулия) и се присъединил към брат си. Емир Ибн ал Хауас, знаейки за приготовленията на норманите, усилил гарнизона на Месина с 800 конници, а флота и с 24 кораба. По-голямата част от гарнизона и целият флот на Месина постоянно патрулирала по крайбрежието и пролива, по суша и море, на север от Месина до нос Фаро. На 18 май 1061 г. в една безлунна нощ, авангард от 260 рицари под предводителството на Роже д’Отвил напуснали пристанището на Санта Мария дел Фаро на тринадесет кораба и след няколко часа дебаркирали на пет мили южно от Месина. Флотът незабавно отплавал за Калабрия за да продължи транспортирането на армията. Авангардът на Роже прихванал и унищожил охраната на сарацински керван със заплати и припаси за гарнизона на Месина. Веднага след пристигането на втората група нормани, рано призори, Роже се насочил с воините си към града.
Щастието му се усмихнало - в ранното утро на стените нямало наблюдатели и той повел своите 500 човека на щурм, без да чака пристигането на брат си с основната армия. Месина паднала в ръцете на норманите. Дукът на Апулия триумфално преминал през разграбения град. Голяма част от мюсулманите напуснали Месина, а на смутените и уплашени гърци Гискар наредил да отслужат в църквите си благодарствен молебен за богоугодното дело. За една седмица норманите извършили много фортификационни дейности превръщайки Месина в своя основна база. Крепостните стени били ремонтирани, част от кулите преустроени, а около стените бил изкопан дълбок ров. След като оставил силен нормански гарнизон Робер Гискар повел армията си към вътрешноста на острова. Съюзникът им Ибн ат Тимнах ги осигурил с водачи, разузнавачи, преводачи, оръжие и храни, а вероятно и с отряд от сарацински стрелци. Губернаторът на Ромета, който бил верен на своя емир Ибн ат Тимнах, пристигнал в норманския лагер край града, преклонил се на колене пред Гискар, заклел му се във вярност над Корана и му поднесъл дарове между които ключовете от вратите на града и цитаделата.
След Ромета, норманската армия продължила през Фацано и Патерно, които се предали без съпротива. Робер повел армията си през долината Дитайно като достигнал главния град на Ибн ал Хауас - Кас’р Янна (Ена). Това била мощна крепост, която арабите превзели преди два века, след много дълга обсада, прониквайки през сточния тръбопровод. Щурмът бил безнадежден и Гискар решил да провокира противника, като изградил лагер в близост до крепостните стени и заповядал да изгорят околните имения и села. На петия ден армията на Ибн ал Хауас излязла от крепостта и започнала битка. Според Малатера сарацинската армия наброявала 15 000 души, а тази на Гискар 700 воини. Според източниците при започването на кампанията в Реджо, норманската армия наброявала общо 2000 души, приблизително по равно конница и пехота, от нея били оставени гарнизони в Месина и Ромета. Възможно е участие на части на Ибн ат Тимнах, но Малатера не споменава за никакви сарацини биещи се на страната на Гискар. Но дори и да е преувеличил силно армията на емир Ибн ал Хауас, със сигурност норманите многократно отстъпвали по численост. Това в което норманите имали предимство били превъзходните им бойни умения, съчетани с тактическа дисциплина, висок боен морал и не на последно място мощен религиозен ентусиазъм.
Първото голямо сражение между нормани и сарацини завършило катастрофално за последните. Пет хиляди воини на Ибн ал Хауас се укрили в крепоста, а останалите лежали мъртви или умиращи на бойното поле (според Малатера). Загубите на норманите били нищожни. Крепостта била добре снабдена с провизии и обсадата и не дала резултат. В началото на август, обсадата била свалена и норманската армия поела обратния път. В ничията земя между владенията на двамата емири, местните гърци помолили Гискар да остави гарнизон. Той оставил земите на няколко от най-бедните рицари и през есента на 1061 г. до развалините на Алунтиум бил построен първия нормански замък в Сицилия – Сан Марко д'Алунцио. Гискар се отправил в Апулия, а Роже останал в Милето Калабрия. През декември Роже начело на 250 конници направил нов рейд в Сицилия като достигнал до Агридженто на южното крайбрежие, след това се отправил на север към Тройна. Тройна била здрава крепост, по-непристъпна и от Кас’р Янна, но населяващите я гърци сами отворили портите и. Тук Роже посрещнал Коледа и научил за пристигането от Нормандия на юношеската си любов - Юдит (чийто баща бил братовчед на дука на Нормандия)[2] заедно с опекуна и, абата на манастира Сен Евро, в Калабрия.
Много скоро двамата се оженили в Милето и това скоро подновило конфликта между Роже и Робер д’Отвил. Общите владения на братята в Калабрия все още не били разделени, въпреки обещанията от 1058 г. на Гискар и младоженецът не можел да подари своя morgengrab на младата си съпруга. Роже изпратил пратеник в Мелфи със списък искания и ултиматум, че ако в 40 дневен срок не се договорят то ще прибегне до сила. Междувременно Ибн ат Тимнах попаднал в засада и бил убит. Новината изплашила норманските гарнизони на Тройна и Петралия, те изоставили крепостите и отстъпили към Месина. Робер Гискар изпаднал в ярост от получения ултиматум, повел армията си в Калабрия и обсадил брат си в Милето. Една нощ Роже напуснал обсадената крепост по таен ходник и препуснал към съседния град Джераче в търсене на помощ. Гискар го последвал с отряд конници но стражите на портите не го пуснали и той проникнал в града предрешен, но на следващия ден бил разпознат и заловен от градските власти. Спътниците на дука на Апулия веднага известили за това по-младия му брат, който междувременно се завърнал в Милето. Роже се отправил отново в Джераче и изискал от старейшините му височайшия пленник.
Последвала сцена достойна за трагикомедия - прегръдки, сълзи и взаимни уверения в братска обич, след което двамата Отвил се сдобрили и разрешили споровете си. В началото на август 1062 г. Роже се върнал в Сицилия и отново заел Тройна. Местните гърци този път го посрещнали доста хладно, но това не го впечатлило. Роже оставил малък гарнизон и съпругата си, а той обсадил Никозия. Норманите от първия гарнизон оставили много лоши впечатления. Местните християни установили, че новите господари са много по-алчни от предишните, а възмутителното отношение към дъщерите и съпругите им преминавало всякави граници. Веднага след заминаването на Роже, гърците въстанали като се опитали да вземат за заложница Юдит и по този начин да принудят норманите да напуснат града. Норманският гарнизон не допуснал пленяването и се сражавал с въстаниците из тесните градски улици цял ден. След като бил известен Роже свалил обсадата и се отправил към Тройна. Там го очаквала неприятна изненада – на помощ на въстаниците се притекли няколко хиляди араби от околните селища. Роже заедно с всичките си воини (300 души) се укрепили в цитаделата.
Обединените араби и гърци на няколко пъти щурмували безуспешно, след което изградили барикади на всички улици водещи към цитаделата. Обсадата продължила четири месеца. Поради липса на провизии норманите се принудили да изядат конете си. Зимата в намиращата се на 1200 метра надморска височина Тройна, била много студена, а обсадените нямали достатъчно дърва, нито топли дрехи или одеала. Арабските стражници на барикадите, нарушавайки забраната на корана, използвали вино за да се сгреят. В една студена януарска нощ на 1063 г. Роже повел изтощените си воини, елиминирали заспалите часови и нападнали спящите в лагера си араби. На сутринта контролът над града бил въстановен, а предводителите на въстаниците публично обесени. Оставяйки армията си под командата на жена си Юдит, Роже с десетина воини се отправил в Калабрия за коне и подкрепления. При завръщането му в Тройна, ситуацията била коренно променена. Емирът на Ифрикия Абу Тахир Тамим ибн ал Муиз, който се считал за сюзерен на острова изпратил две армии предвождани от синовете му Аюби и Али, които дебаркирали съответно в Бал’арм (Палермо) на северното крайбрежие и Агридженто на южното.
Местните владетели се присъединили с отрядите си към тях при прехода им през Сицилия. През пролетта на 1063 г. обединената армия под зеленото знаме на пророка достигнала градчето Черами на 8 мили от Тройна и срещнала норманите на Роже. Според Малатера, Роже и племенника му Серло разполагали само с 136 рицари, а срещу тях били „30 000 сарацини, без да могат да се преброят пехотинците, които били неизброимо множество”. Дж. Норуич оценява общата численост на норманите на 500 – 600 души. Едуард Гибън счита, че всеки нормански рицар бил придружаван от 5-6 men at arms, а според Майкъл О’Рурк норманите били около 1000 воини. Вероятно броят на сарацините е преувеличен, но трудно може да се прецени с колко. Цели три дни противниците стояли един срещу друг, разделени от едноименната река (Черами). На четвъртия ден норманите в присъствието на свещеници се изповядали пред Бога, получили опрощение и влезли в бой. Първи в близост до вратите на Черами, се сблъскали с врага 36 рицари под командването на Серло. След кратка схватка, арабският авангард бил обърнат в бягство. Не след дълго сарацините се прегрупирали и основната им армия, разчитайки на своята маса, се стоварила върху норманския център (от 100 рицари според Малатера) под командването на Роже, без да обръща внимание на останалите на фланга хора на Серло.
Виждайки изплашените погледи на съратниците си Роже ги въодушевил с пламенна реч, припомняйки им подвига на старозаветния Гедеон и неговите 300 воини победили с божията помощ десетки хиляди мадиамци. „И едва била произнесена тази реч, вдъхновяваща за сражение, появил се конник в блестящи доспехи, възседнал бял кон и държащ бяло знаме увенчано със сияен кръст. Този конник, като изкочил от нашите редици, за да увлече мъжете в бой, се врязал с най-мощен удар в плътните редове вражески. Узнали Господа и Свети Георги, нашите се възрадвали ... Мнозина видели на върха на пиката на графа знака на изкуплението – кръст, който нищо друго освен божия воля би могла да задържи там.”[3] Доблестният Серло се притекъл на помощ на чичо си. Битката продължила през целия ден, а полето се покрило с трупове. Привечер духът на сарацините се пречупил и те побягнали. Норманите ги преследвали чак до лагера им и го разграбили. Победата при Черами узаконила норманските завоевания в северо-източна Сицилия. Тя усилила и психологическата им увереност, че са водени в бой от самия Господ Бог. След сражението Роже заповядал да изпишат на щита му Dextra Domini fecit virtutem, Dextra Domini exaltavit me.[4][5]
Той изпратил богати дарове и четири от най-добрите трофейни камили на папа Александър II. Понтифексът явно харесал даровете и изпратил на Роже папско знаме, а също обещал опрощение на греховете на всички, които се присъединят към Робер и Роже в тяхната свещена война за освобождение на християнските земи от власта на езичниците. В края на лятото Роже получил предложение от Пиза да обединят сили и атакуват по суша и море Палермо. Той го отклонил, мотивирайки се, че не е готов и не може да рискува хората си. През есента на 1063 г. Дукът на Апулия въстановил властта си над Бриндизи, Ория и Таранто и можел да обърне внимание на делата в Сицилия. В началото на 1064 г. Робер Гискар пристигнал в Калабрия начело на 500 рицари и 1000 пехотинци. Норманската армия дебаркирала при Месина и по северното крайбрежие достигнала Палермо. Робер Гискар избрал за лагер на един от хълмовете край града. Оказало се, че мястото гъмжи от тарантули. Мнозина пострадали от ухапванията им и лагерът бил преместен. Планинският хребет Конка д’Оро обграждащ града, давал възможност на защитниците да виждат всяка маневра на атакуващата армия и да се прегрупират, а Гискар нямал достатъчно хора за да щурмува целия перметър защитен със стени и кули.
Норманите започнали обсада, но скоро станало ясно, че без наличието на флот, който да блокира пристанището е невъзможно да превземат града. В Апулия избухнал поредния метеж и Гискар бил принуден да свали обсадата. Начело на бунта застанали трима от племенниците му, Годфруа от Конверсано, Робер от Монтескалозо и Абелар (син на Онфруа д’Отвил), а също Жослин от Молфета. Те били щедро снабдявани с пари и оръжие от ромейския дук на Дирахий (Дурацо), а през 1066 г. дори получили и отряд варяги. През януари 1068 г. бил коронован император Роман Диоген. Той насочил изцяло вниманието си към селджукските турци и изоставил италианските дела. Няколко месеца след това Гискар успял да потушил бунта и се отнесъл милостиво с водачите му, като само поорязал владенията им и приел отново техния hommage.[6] През този период, оставен без подкрепа, Роже извършвал постоянни опустошителни рейдове в земите на сарацините, ремонтирал крепости и издигал нови замъци. Противниците му го улеснили, като воювали помежду си. През 1067 г. войската на Зиридския принц Аюби влязла в бой с армията на емир Ибн ал Хауас и я разгромила. Старият емир бил убит, а Аюби станал единствен владетел на емират Сицилия.
Новият емир решил да предизвика норманите в открито сражение, нещо което арабите упорито избягвали след Черами. През пролетта на 1068 г. при град Мисилмери армията на Аюби се изправила срещу норманите на Роже. Отново арабите имали значително превъзходство в жива сила, но това не им помогнало. Сражението завършило с пълен разгром на сарацините. Между трофеите плячкосани в арабския лагер имало кафези с пощенски гълъби. Роже заповядал да завържат за краката на всяка птица ивици плат напоени в кръв и след това да ги пуснат за да отнесат посланието му в градовете владяни от араби. Резултатът надминал очакванията му: "Въздухът се огласял от стенания на жени и плач на деца, и печал се възцарила сред тях, докато норманите се радвали на своята победа".[7] Аюби със свитата си избягал при роднините си в Северна Африка и повече не се завърнал, а емирството на острова се разпаднало. В арабските владения царял пълен хаос, а мюсулманите били деморализирани.
---------------------------------------------------------------------
[1] Обсадата на Мелфи била снета, превзети били отново Бриндизи и Ория. Под властта на ромеите останали Бари където отстъпила основната част на ромейската армия и още три по-малки града по крайбрежието на Апулия.
[2] Опекунът на Юдит, абат на манастира Сен Евро, изпаднал в немилост от дук Гийом (Вилхелм "Завоевател") и избягал от Нормандия заедно с повереницата си и десет монаси първо в Рим, а след това при Робер Гискар в Мелфи. Дукът на Апулия и Калабрия с цел да ограничи влиянието на православните манастири в Калабрия му поверил там едно абатство.
[3] Geoffrey Malaterra. The Deeds of Count Roger of Calabria and Sicily and of Duke Robert Guiscard, his brother, trans. Graham Loud (unpub). Books Two
[4] Според The Norman Conquest of Sicily, CLIO – Journal of Ancient and Medieval History at Dickson College
[5] Десницата Божия ми даде мъжество, Десницата Божия ме въздигна
[6] Васална клетва
[7] Geoffrey Malaterra. The Deeds of Count Roger of Calabria and Sicily and of Duke Robert Guiscard, his brother, trans. Graham Loud (unpub). Books Two
