Drake

Глишев твоята хипотеза за земята на крал Фин = Фризия изглежда е считана за "мейнстрийм" теория още от XIX век! Докато ровех с Google за Финсбург/Finsburgh попаднах на една интересна поне за мен творба. Искрено се надявам, че не "откривам топлата вода", като ти препоръчвам да прегледаш книгата на Frederik Klaeber "Beowulf and fight at Finnsburg": http://archive.org/s...age/n7/mode/2up Определено ме изненада и това, че Д.Р.Р. Толкин е писал за Фин и Хенгест.

Интересна хипотеза. Земите на лапландците освен, че са доста отдалечени са наричани от скандинавците през Ранното Средновековие с името Finnmark. Поне така ги описва норвежеца Отар от Халогаланд пред крал Алфред Велики през 890 г. Но мога да ти предложа и друг възможен вариант: третият по големина датски остров се нарича Фюн - на съвременен датски и норвежки език се изписва като Fyn, произнася се като Фин, известен е с латинското име Fionia и е доста по-близо до Копенхаген от Фризия.

От сайта на Мичиганския Университет, много голяма сбирка с исторически карти на професор Иън Младжов групирани в следните раздели: Maps of the Ancient Near East and the Eastern Mediterranean during the Bronze Age Maps of the Ancient Greek World and Persian and Hellenistic Empires Maps of the Mediterranean World during the Roman Period and Late Antiquity Maps of Early Medieval Europe and the Mediterranean Maps of India and South Asia Maps of China and East Asia Maps of the Eastern Meditteranean and Aegean during the Crusades Maps of Europe during the High and Late Middle Ages Maps of the Mongol World Empire Maps of the New World Other Maps http://sitemaker.umich.edu/mladjov/maps&

Благодаря на Аспандиат за отзива! Но не съм професионален историк, а любител, както и повечето участници във форума. Преди няколко поста писах за особената атмосфера на страх и отчаяние, която създавали постоянните викингски нападения. Един откъс от „Животът и чудесата на Свети Филибер” написан между 836 - 870 г. от Ерментарий монах от едноименния манастир в Ноармутие, я илюстрира много ярко (Манастирът е нападан и ограбван многократно от викинги, като през 836 г. монасите изоставят манастира и напускат остров Ноармутие, който става база на вестфолдингите - участници в първото нападение в Испания). "...Броят на корабите се увеличава, безкрайният поток викинги не спира да се усилва. Навсякъде християните стават жертва на кланета, пожари и грабежи. Викингите завладяват всичко по пътя си и никой не им се противопоставя. Те завзеха Бордо, Периге, Лимож, Ангулем и Тулуза. Анжер, Тур и Орлеан са унищожени, безчислен флот плава нагоре по Сена и Злото расте навред из страната. Руан лежи опустошен, разграбен и опожарен. Париж, Бове и Мо са превзети, мощната Мелюнска крепост е изравнена със земята, Шартр е завзет, Еврьо и Байо разграбени и всеки град обсаждан. Нито един град, нито един манастир не остана неприкосновен. Всички се обръщат в бягство и рядко някой казва: „ Спрете и се съпротивлявайте, защитете своята земя, деца и народ!” Без да разбират смисъла на случващото се и в постоянни раздори помежду си, всички се откупват с пари там, където е нужно да се използва оръжие за защита, и така предават делото Божие..."

Доколкото знам, след приключване на разкопките от археолозите, обектът ще бъде реставриран и това означава, че поне още две - три години няма да бъде отворен за посетители. Може би в сайта по-долу ще откриеш обект, който не си посещавал в Рим: http://www.roman-sites.com/rome/visiting.htm

Френско-перуано-испански екип открива (гробна?) камера в Мачу Пикчу В продължение на повече от петнадесет години, Тиери Жамен, френски археолог и авантюрист, изследва джунглите на Южно Перу във всяко възможно направление, търсейки следи от дълготрайно присъствие на инките в Амазонската гора и легендарния изгубен град Паитити. След откриването на около тридесет невероятни археологически обекта, разположени в северната част на департамента Куско, между 2009 и 2011 г., които включват няколко крепости, погребални и церемониални центрове и по-малки градове на инките, съставени от стотици сгради и много улици, проходи, площади ..., Тиери Жамен се впуска в едно невероятно пътешествие в Мачу Пикчу. Преди няколко месеца, Тиери Жамен и неговият екип считат, че са постигнали изключително археологическо откритие в града на инките открит от Хирам Бингам през 1911 г. Това откритие става възможно благодарение на показанията на един френски инженер, живеещ в Барселона, Испания, Давид Креспи. През 2010 г., докато посещава изгубения град, Давид Креспи забелязва наличие на странен "заслон", който се намира в сърцето на града, в долната част на една от основните сгради. За него нямало никакво съмнение, че вижда "врата", вход запечатан от инките. През август 2011г., Давид Креспи, случайно намира статия за Тиери Жамен и работата му във френския вестник Фигаро. Той решава веднага да се свърже с френския изследовател. Тиери Жамен, който е изследвал няколко погребения в северната част на Куско, изслушва внимателно историята на Давид Креспи. Бързо той иска да потвърдят фактите зад историята. Придружен от археолозите на Регионалния офис на културата в Куско, тойпосещава обекта няколко пъти. Неговите предварителни констатации са неоспорими: това наистина е вход, блокиран от инките в неопределен момент от историята. Той странно наподобява на погребална камера, като например тези, които Тиери Жамен и колегите му често откриват в долините на Лакко и Чунчусмайо. За да се потвърди наличието на кухини в сутерена на сградата, през декември 2011 г. Тиери и екипът му представят официална молба до Министерството на културата в Лима, за извършване на геофизично изследване с помощта на електромагнитна проводимост. Това разрешение е получено няколко месеца по-късно. (От резултатите по-долу е вероятно, че част от изследването е извършено с Георадар) Проучването е извършено между 9-и и 12 април 2012 г., и потвърждава наличието не на едно, а на няколко подземни помещения! Точно зад известният вход е открито стълбище. Два основни пътя изглежда водят до отделни камери, включително и за главната квадратна камера. Различните прибори, използвани от френските изследователи (Molecular Frequencies Discriminator) им позволява да се разкрият наличието на важни археологически материали, включително депозити от метал и голямо количество злато и сребро! Тиери Жамен се подготвя за следващата стъпка: откриването на входа, запечатан от инките преди повече от пет века. На 22-ри май 2012, той официално подаде молба за разрешение от перуанските власти, които биха позволили на неговия екип да продължи с отварянето на гробните камери. Този проект, "Мачу Пикчу 2012", сега е удължен за период от шест месеца. Заложено на карта е едно изключително археологическо съкровище и някои нови разкрития за забравената история на империята на инките. Скоро ще видите Мачу Пикчу от съвсем нова переспектива... (Дано!) http://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=lAFUl2bklFk http://www.24-7pressrelease.com/press-release-rss/a-frenchperuvianspanish-team-discovers-a-burial-chamber-in-machu-picchu-325850.php

Поздравления за автора за хубавата тема и всички участници за нейното развитие! Свърши ми квотата за плюсчета, но и утре е ден.

ОТ Мястото на тази тема не е ли по-подходящо в подфорум "Българска история"?

Д-р Йон Стефансон (1862-1952 г.) исландски историк и Холгер Арбман (1904 -1968 г.) шведски археолог в свои произведения посветени на викингите дават едно сведение за възможно участие на скандинавски наемници в армията на краля на Астурия, Алфонсо II (791-842 г.) в края на VIII век, което в превод гласи най-общо следното: «Арабският автор от XIII век Ибн ал Атир ал Джазари, който използвал съчинение на Мухамад ибн Джарир ал Табари (838 – 923 г.), съобщава, че Алфонсо II, оказвайки съпротива на маврите през 795 г., повикал на помощ ал маджус. Ако си припомним, че през 799 г. Алкуин написал за «варварското разорение на крайбрежието на Аквитания», то ние нямаме причини да се съмняваме в това, че викингите достигнали Испании в края на VIII век.» Това сведение не се потвърждава в испанските хроники, според които викингите пристигат в Испания през 844 г., а през 794 г. крал Алфонсо II получава помощ от Карл Велики.

За тежки обсадни машини и викинги наистина не може да се говори, такива машини в Западна Европа се използват основно през същинското и късното Средновековие, когато вече има каменни замъци и крепости. През Ранното средновековие повечето градове са обградени с дървена палисада и кули, е има и каменни крепости, но те са по-малко. Замъците възникват по същото време (Викингската епоха 793 – 1066 г.), като двор обграден с дървена палисада и ров, свързани в единия край с с естествен или изкуствен хълм с дървена кула. Париж през 885-886 г. е малък град, обхващащ само остров посред Сена, свързан с десния бряг посредством мост и защитен с дървени кули. Або Гърбавия е съвременник и най-вероятно очевидец на обсадата, та сведението му се счита за достоверно. И все пак мангонелът не е тежка машина, а вид катапулт, който в разглобено състояние може да се пренася с корабите на скандинавците. Ако се върнем на темата то през първото нашествие в Испания викингите най-вероятно не са използвали обсадни машини – пример за това е провалената обсада на Ла Коруня. Има известно противоречие за превземането на Севиля, може би най-големият град завзет от скандинавците на полуострова. Според Ибн ал Кутия (който е местен и най-близък по време автор), ал маджус разрушили стените на Севиля, но според съвременни изследователи градът не бил обграден със стени, поради опасения от сепратизъм на емирите от Кордова и имал само цитадела. Едва след първото нападение емир Абд ар Рахман започнал изграждане на стени. При третото и четвърто нападение е възможно използването на катапулти и тарани в Галиция, тъй като Ирия Флавия и Сантяго де Компостела са били обградени с каменни стени и кули. Не бива да се пренебрегва и психологическия фактор, постоянните им нападения създавали паника и чувство на обреченост сред защитниците. Нагледен пример е отказът на френската армия при Сен Дени да влезе в бой с викингите.

Възможно е и вероятно са използвали, но не съм срещал в нито един източник или статия подобно сведение за викингите в Испания. Всъщност за викинги използващи обсадни машини, на прима виста се сещам за „mangana”, вероятно мангонел при обсадата на Париж от датските викинги през 885-886 г. описана в поемата «De bellis Parisiacae urbis» на Абон или Або Гърбавия от Сен Жермен дьо Пре. За съжаление имам само неин преразказ на английски език в който неколкократно се споменават викингски war-machines изстрелващи камъни.

И последните три откъса от източници описващи третото и четвъртото нашествие на викингите в Испания. Абу ал Абас Ахмад ибн Мухамад ибн Идари ал Маракуши (XIII – XIV в.) Kitab al-Bayan al-Mughrib Година 355 от Хиджра (27 декември 965 г. – 16 декември 966 г.) На 1-ви Рaджaб през година 355 (23 юни 966 г.) , халиф Хакам II получил писмо от Кас’р Aби Данис (Алкасер ду Сал, Португалия). В него пишело, че флот на ал маджус бил видян в западното море близо до това място, а също и жителите на цялото това крайбрежие били крайно обезпокоени, защото знаели, че ал маджус го използвали в миналото за да правят рейдове в Ал Андалус, и най-накрая, че флотилията се състояла от 28 кораба. На скоро след това други писма с вести за ал маджус, дошли от тези брегове. Те съобщавали измежду другите неща, че ал маджус грабили тук и там, и били вече пристигнали в равнината край Лисабон. Тогава мюсулманите се отправили срещу тях и влезли в битка, в която мнозина от нашите мъже загинали като мъченици, а едва неколцина езичници намерили смърта си там също. После флотилията на мюсулманите напуснала пристанището на Севиля (в устието на р. Гуадалкивир) и атакувала корабите на ал маджус в реката до Силвиш. Те (маврите) превзели няколко вражески кораба, като освободили пленниците мюсулмани на борда им, погубили огромно множество езичници и обърнали останалите в бягство. След това, в Кордоба непрекъснато пристигали вести от западното крайбрежие за придвижването на ал маджус, докато Аллах ги изпратил надалеч. През същата година (халиф) Хакам II заповядал на Ибн Фотаис (неговият флотоводец) да се върне в реката (Гуадалкивир) при Кордоба (според Ибн Халдун в Алмерия) и да построи там кораби напълно еднакви с тези на ал маджус - Аллах да ги убие! Той се надявал, че те ще ги помислят за свои и ще се приближат до тях по-близо. ------------------------------ Chronicon Sampiri, 866-982 Хрониката на Сампиро През 966 година (крал) Санчо починал, неговият син Рамиро, който бил петгодишен, наследил кралството на своя баща, обезопасил себе си по съвета на своята леля, доня Елвира, deo vota и най-благоразумно сключил мир със сарацините, получил от тях тялото на Свети Пелагиус и заедно с религиозните епископи го погребал в град Леон. През втората година от неговото владичество (968 г.) сто флотилии (кораба) на норманите (normanorum) с техния крал, наречен Гундеред (Gunderedo), нахлули в градовете на Галиция и извършили многобройни кръвопролития в областта на Сантяго, те убили местния епископ, наречен Сисенандо (Sisinandum), с меч и опустошили цяла Галиция, от мястото където пристигнали до Езебрарио (Монтес до Собрейро) в Пиринейските планини. През третата година разбира се, когато те се връщали към своите владения, Господ Бог, от който те не могли да останат скрити, им отмъстил. За това как те отправяли християните в робство, и погубили мнозина с меч, тъкмо преди да напуснат границите на Галиция те понесли много страдания в пълен размер. Конт Гилермо Санчес, в името Божие и в чест на Сантяго, чиято земя те опустошили, пристигнал с много голяма армия срещу тези мъже и влязъл в битка с тях. Господ Бог дарил този мъж с победа, и той погубил всички тези хора заедно с техния крал с меч, и изгорил техните флотилии (кораби) с огън, подкрепян от Божията милост. ------------------------------ Абу ал Абас Ахмад ибн Мухамад ибн Идари ал Маракуши (XIII – XIV в.) Kitab al-Bayan al-Mughrib Година 360 от Хиджра (03 ноември 970г. – 23 октомври 971 г.) В началото на месец Рамадан, година 360 (1-ви юли 971 г.), в Кордоба достигнали вести, че ал ал ордоманиюн (ал маджус) - Аллах да ги прокълне! - били забелязани в морето, и възнамерявали както бил обичаят им, да нападнат западното крайбрежие на Ал Андалус. Халифът заповядал на своя флотоводец спешно да изпрати флотилията от Алмерия в Севиля и да събере всички останали ескадри на запад.

Благодаря на всички за добрите отзиви! Докато разучавах материали посветени на въпросната тема, опитах да намеря подходящи снимки за илюстрация. За съжаление открих само един предмет от същата епоха, който се свързва с викингското присъствие в Испания. Съхранява се в базиликата на Сан Исидоро в град Леон, изработен е еленов рог през втората половина на X век и според сайта на въпросния храм е "малък скандинавски идол". И няколко изображения на воини от по-късния Кодекс на Каликст (Liber Sancti Jacobi) от XII в съхраняван в Сантяго де Компостела И разбира се на светеца покровител на Испания Св.Яков (Сантяго)

Благодаря Аеций! Но нищо човешко не ми е чуждо.

In nomine Domini et honori sancti Iacobi Трето и четвърто нашествие на ал маджус Изминало цяло столетие, през което викингите напълно игнорирали бреговете на Ал Андалус. Няколко по-незначителни рейда били извършени в Астурия по времето на крал Алфонсо III Велики (866-910 г.). Заплахата от викингски атаки принудила краля да издигне поредица от укрепления и наблюдателни кули покрай бреговата линия. След смъртта на Алфонсо III, кралството било разделено на три между синовете му и след две десетилетия междуособици обединено от неговия внук Рамиро II (931- 951 г.), крал на Леон. През 60-те години на X век в Галиция и Леон периодично избухвали бунтове, а конт Фернан Гонсалес отцепил Кастилия. През същото столетие Ал Андалус достигнала своя „Златен век”. Абд ар Рахман III (913- 961 г.) разгромил муваладските и берберски сепаратисти в Арагон, Толедо, Мерида, Бобастро, Севиля, а също подчинил шейховете на Ориуела, Аликанте, Валенсия и Бадахос. След като обединил емирството през 929 г. се провъзгласил за халиф. С поредица от походи срещу Фатимидите в Северна Африка, Абд ар Рахман III завоювал голяма част от Магреба, а посредством дипломация и военна сила установил контрол над християнските владения на север. Кордовският халифат се превърнал в политически и културен център на Европа, а Кордоба в най-големия и проспериращ град на континента. Халиф Ал Хакам II (961-976 г.) продължил външната и вътрешна политиката на своя баща и възстановил военноморската база Ал Мария (Алмерия) разорена от Фатимидите през 955 г. През 964 г. военният флот на халифата наброявал 300 кораба, като на всяка една шини галера имало между 140 – 180 гребци и до 150 воини.[1] Гребците били доброволци, а не роби и били обучени при необходимост да участват в бой. Когато през 966 г. корабите на ал маджус достигнали бреговете на Ал Андалус срещу тях се изправил най-мощният флот в Средиземно море. Третото нашествие започнало през 965 г., когато викингите атакували крйбрежието на Галиция. Те били част от неукротимите датски съюзници на Ришар I (Richard Sans-Peur ),[2] които дукът снабдил с лоцмани, провизии и благоразумно насочил към Испания след приключването на бойните действия в Нормандия и Франция. Кралят на Леон, Санчо I Дебели не изпратил армията си на помощ в размирната провинция. Според Дудо от Сен Кантен, езичниците датчани превзели 18 града, разграбили страната и извършили множество злодеяния. Местното опълчение предвождано от епископа на Ирия Флавия, Рудесинд (Сан Росендо) победило нашествениците в битка и ги изхвърлило от Галиция.[3] Част от датчаните се отправили към Ал Андалус. В края на юни 966 г. флотилия от 28 викингски кораба дебакирала в равнината край Лисабон. Управителят на Кас’р Аби Денис (Алкасер ду Сол) изпратил писмо в Кордоба и уведомил халифа за нашествието. Ал маджус ограбили и разорили околностите на Лисабон, докато местният губернатор събирал опълчение. В последвалата битка викингите разгромили маврите и взели много пленници. По заповед на халиф Ал Хакам II, флотът напуснал стоянката си в устието на река Гуадалкивир до Севиля и се отправил на запад. Ал маджус продължили на юг-югоизток и достигнали Шлиб (Силвиш, Португалия) в устието на реките Оделука и Араде. Малко по-късно, кордовската флотилия пристигнала при Силвиш и незабавно атакувала корабите на ал маджус. Маврите многократно превъзхождали противниците си, както по брой кораби, така и в жива сила. Няколко кораба на ал маджус били изгорени със запалителни смеси, а други пленени. Мнозина от викингите паднали в боя, а значителна част от пленниците маври били освободени. За съдбата на оцелелите след битката датчани в източниците съществуват две версии. Според първата, те отплавали на север покрай западното крайбрежие на халифата и неколкократно опитвали рейдове срещу по-малките селища[4], а според втората, базирана на едно късно сведение, преминали Гибралтар и дебаркирали в околностите на Алмерия, където безуспешно щурмували стените на една от крайбрежните крепости.[5] Въпреки победата халиф Ал Хакам II заповядал на командващия Атлантическата флотилия Ибн Фотаис да построи кораби точно копие на скандинавските дракари, като се надявал да заблуди ал маджус при евентуално нашествие и да ги атакува изненадващо от по-близко разтояние. Бездействието на краля на Леон дало повод за нов метеж на благородниците в Галиция. При преговори с бунтовниците през 966 г. крал Санчо I бил отровен от конта на Коимбра и по-късно починал. Наследникът му Рамиро III бил едва петгодишен и вместо него като регент управлявала леля му Елвира Рамирес. Контовете на Галиция не приели детето крал и от последвалия interregnum се възползвали викингите действащи по река Лоара. В началото на 968 г. на сто кораба предвождани от своя „морски конунг” Гундеред (Гудрьод), братовчед на норвежкия крал Харолд II Сивия плащ,[6] скандинавците дебаркирали при Риа де Ароса в Галиция. Те превзели град Ирия Флавия и като наводнение залели крайбрежието, ограбвайки и опустошавайки градове и села, изгаряйки църкви и манастири. „Никой не можел да ги спре”. Следваща тяхна цел станал град Сантяго де Компостела - най-почитания поклоннически център за християните на полуострова. Епископ Сисенанд II (Сисенадо Менендез, син на конт Херменегилдо Алоитес и Патерна[7]) бил обхванат от праведен гняв, събрал местното опълчение и срещнал езичниците в битка при Форнелос на 29 март 968 г. Войнственият прелат лично повел атаката на галисийската конница, безрасъдно се врязал сред нашествениците, бил обкръжен и убит. Със смъртта на епископа, воините му се обезкуражили и побягнали, а Сантяго де Компостела бил превзет. Викингите разграбили града и базиликата на Св.Яков (Сантяго), а след това прегазили почти цялата провинция достигайки до планините по границата с Леон (Монтес до Собрейро). Почти три години скандинавците били господари на Галиция, разорявайки страната, като според някои по-късни сведения, викингски отряди използвайки долината на река Дуеро достигнали дори до Campi Gothici (Campi Gothorum) в централен Леон. Но Галиция не се превърнала в Иберийска Нормандия. През 970 г. претоварени с плячка и роби, викингите се отправили към корабите си. Край брега до град Ферол изненадващо ги нападнала огромна армия предвождана от конт Гонсало Санчес. Според хрониката на Сампиро и тази на неговия продължител епископ Пелайо, в жестока битка с помощта на Бога и Сантяго, езичниците били сразени, техният „крал” Гундеред бил убит, а по-голяма част от корабите им изгорени. Все пак част от викингите оцелели и отплавали на юг към устието на река Дуеро. Съгледвачи изпратили известие в Кордоба за флот на ал маджус приближаващ земите на халифата през юни 971 г. Халиф Ал Хакам II заповядал на командващия Средиземноморската флотилия, Абд ар Рахман ибн Мухамад ибн Румахис да изтегли корабите си от Алмерия и да ги обедини с Атлантическата флота в устието на река Гуадалкивир край Севиля, след което, прикривайки най-невралгичното направление (Севиля и Кордоба), съвместно да патрулират по Атлантическото крайбрежие. На 13 юли 971 г. армия предвождана от най-добрия пълководец на халифата Галиб Абу Теман ал Насир напуснала Кордоба и се отправила на запад за да срещне ал маджус. През септември 971 г. в столицата дошли вести, че след няколко поражения викингите отплавали на север. Според Лисан ад Дин ибн ал Хатиб (1313-1374 г.) през юни 972 г. ал маджус извършили последния си рейд в Ал Андалус. Те достигнали устието на река Тежу и дебаркирали край Лисабон, където били разгромени от обединения Атлантически и Средиземноморски флот на Кордоба. Скоро след това армията на халифа достигнала Шантарин (Сантарем, Португалия), но противниците им узнавайки за похода на маврите се оттеглили към християнските владения. Няколко по-малки нападения били извършени по крайбрежието на Галиция и Португалия през 984 г., 1008 г., 1015 г., 1028 г. и последното през 1050 г. По-късните историци на мюсюлманска Испания и Магреба продължили да споменават за нашествия на ал маджус или ал ордоманиюн, визирайки походите на скандинавците кръстоносци. Такива били крал Сигурд I Магнусон Кръстоносеца (Sigurdr Jorsalafari) през 1008 - 1009 г., превзел Синтра и Алкасер ду Сол или ярл Рьогвалдр от Оркни през 1153 - 1155 г., превзел замък в Галиция и участвал в няколко битки с маврите. Експанзията на скандинавците през ранното Средновековие, според автори като Ролф Шийн, се подразделя в три основни направления: 1. Разузнаване на непозната територия и грабеж; 2. Търговия; 3. Заселване. В Испания тяхната активност била основно от първата категория. Португалска харта от XI в. дава сведение за участието им в търговията с роби, но липсват каквито и да е данни за дълготрайни викингски селища. С изключение на първото и донякъде второто нашествие, Ал Андалус и Астурия/Леон оказали много ефективен отпор на викингите. Те изградили мощна флота, фортификационни съоръжения и добре организирани армии. Държавата на маврите достигнала своя апогей през същия период, а в граничните земи на християнските кралства на полуострова традиционно имало значителен процент военизирано население. Не на последно място в нападенията участвали неголям брой викинги. В Испания никога не видели нещо подобно на „Великата езическа армия” тероризирала Англия през IX век или флотилията на Хорик I [8] атакувала Фризия. При дългите пътувания до Испания, екипажите на по-малките кораби били не повече от 30-50 души, а тези на най-големите до 100 човека. Срещу многобройни, добре обучени, екипирани и мотивирани воини, викингите трудно можели да постигнат успех. ----------------------------------- [1] – David Nicolle PhD, The Moors in the Islamic West 7th-15th Century Ad, Osprey Publishing, 2001 [2] - Ришар I Безстрашни (фр. Richard Sans-Peur ) дук на Нормандия 942 – 996 г. [3] - Андерс Магнус Стриннгольм, Поход ы викингов, Книга первая. Поход ы викингов, Глава 3, http://sundukis.naro...ring/part1.html [4] - Kitab al-Bayan al-Mughrib. Colección de crónicas árabes de la Reconquista de A. Huici Miranda, vols. 2 y 3, Tetuan, 1953-4. [5] - Lisan ad-Din ibn al-Khatib. Histoire de l'Espagne musulmane (Kitab a’mal al a’lam). Beyrouth, 1956. [6] - A. Fabricius, Forbindelserne mellem Norden og den Spanske Halvø i ældre Tider, Copenhague, 1882. http://www.archive.o...brgoog_djvu.txt [7] – Galicia nobility 9th-11th century, Chapter 3. Menendez family, http://fmg.ac/Projec...m#_Toc342112882 [8] - Хорик I крал на Дания 827 – 854 г. Според Бертинските анали при неговото царуване флотилия от 600 датски кораба атакувала Фризия.

ОТ Основната причина според мен е управлението на Алмохадите през XII - XIII век. Династията възникнала от мюсулманска секта чиито главен предводител бил Али бен Тамарат, който се обявил за "Махди". Неговият наследник Абдул Мумин завладял през 1146 г. Мароко, през 1148г. Кордоба, а през 1160 г. изхвърлил норманите от Тунис и Либия. Новият владетел ревностно се заел с разпространението на исляма в подвластните му земи. Той поискал от всички друговерци да приемат мюсюлманската вяра или да напуснат неговите владения. Само в Тунис при кралете Роже II и Гийом I, норманите имали 12 епархии и епископ на Махдия.

Честита Нова Година!

И нещо за образованието в Средновековна Япония. Надявам се уважаемият Историк да ми прости за грешното изписване на японските имена и термини! Античен период: За начало на образованието в Япония се счита въвеждането на китайската езикова система през 500 г. след новата ера. По това време само представителите на аристокрацията имали достъп до образование чрез училищата, които основно преподавали конфуциански и будистки идеи и практики. Първото истинско училище, Daigakuryo (университетът), било създадено от тридесет и осмия император Тенджи (626 – 672 г.) Намирало се в столицата Киото. Daigakuryo осигурявало на бъдещите държавни служители подготовка в конфуцианската практика, отнасяща се до бъдещите им работни места. По-късно училището станало официална институция съгласно Кодекса Тайхо от 701 г. Младежите обикновено постъпвали в университета на 12-15 годишна възраст. Когато се дипломирали, те били поставяни на ръководни постове на нива, отговарящи на успеха им в университета. Кодексът Тайхо дал също насоки за създаване на колежи, наречени kokugaku, разположени във всяка една от провинциите на страната. Освен преподаването на китайски класици, тези ранни провинциални училища осигурявали обучение по медицина и гадаене. През периода Хеян (794-1185 г.), апогея на аристократичната епоха на Япония, образователните институции продължили да са разположени в столицата Киото и привилегия на аристокрацията. Обаче, програмата на Daigakuryo извършила преход от конфуцианството към изкуствата, отразявайки първостепенното значение на естетиката през периода Хеян. Може би повече от всеки друг път в японската история, този период поставил най-високо значение на идеала за „куртуазната любов”, посредством поезия, музика, изобразително изкуство, калиграфия и танци. Подобни изтънчености, били запазени за тези имащи привилегията да са членове на висшата аристокрация и императорския двор. В будистките храмове се провеждало също образование, както в столицата, така и в провинцията. След завършване на обучението си, свещениците се превръщали в основно средство за ограмотяване и образоване за по-нисшите класи. По този начин образованието и религията били преплетени по време на античния период. Две от най-ярките фигури в религиозното образование били Сайчьо (767-822 г.) и Кукай (774-835 г.). Сайчьо създал храма Енрякуджи в планината Хией близо до Киото. Той станал място за обучение на монаси от будистката секта Тендай през периода Хеян, а след това център на японското религиозно образование в продължение на стотици години. Кукай титулуван Кобо дайши, създател на калиграфско писмо, приятел и съперник на Сайчьо, създадал манастир в планината Коя, който се превърнал в образователен център на Шингон будизма. Централната роля в историята на японското образование на Кукай се основава на фактите, че той изобретил Кана, японската азбука, както и от усилията му, за да създаде училище за нуждите на простолюдието, което неможело да посещава Daigakuryo или kokugaku. Неговата академия, Shugei Shuchiin, не изключвала по-нисшите класи и насърчавала личното, морално, духовно и интелектуално развитие на своите студенти. Средновековие: През периода Камакура (1185-1333 г.) и през периода Муромачи (1333-1573 г.), японското образование сътветствало на милитаризма на времето. С нарастването на властта на буши (воинската класа, съставена от самураи) и на шогуна (военен диктатор), образованието в градовете и селата включило и умения по военно дело към религиозното обучение. Отстъпвайки от естетиката на периода Хеян, средновековното образование за воини включвало обучение по оръжия и конна езда, като все още учело младите самури за значението на добрите нрави и познания за тяхната култура. Образованието се извършвало в близост до дома на воина, имението на господаря му или местните храмове. Що се отнася до семейството на шогуна и управляващите фамилии, то те продължали да имат образователни възможности, недостъпни за обикновените хора. Вместо да основе нови училища, шогунатът създал няколко основни учебни центрове, които притежавали библиотеки отворени за учени и членове на свещеничеството. Най-известен от тях бил библиотеката Каназава, открита през 1275 г. понастоящем музей. Друг средновековен японски образователен център, училище Ашикага бил създаден през 1439 г. и предлагал учебни програми основани на конфуцианството и военната наука. Така дори училищата и библиотеките за управляващата класа, били фокусирани върху традиционните конфуциански ценности и на военното образование, съчетавайки на културните теми на епохата. Към края на средновековния период, образователната система на Япония е била подложена на ново влияние от йезуитски католически мисионери, като се започне с пристигането на Франсис Ксавие през 1549 г. Тези мисионери, създали училища и църкви, които поставяли ударение на основното образование, професионално обучение, западните технологии, и разбира се християнство. Въпреки че християнството било забранено по-малко от един век след пристигането на Ксавие и не е било разрешено обратно в страната за повече от два века, то също помогнало за формирането на образованието в късно средновековна Япония.

Образованието в Средновековна Индия е доминирано от ислямската система на образование и значително в по-малка степен от тази на хиндуизма. Ето и два цитата от статията EDUCATION DURING MEDIEVAL PERIOD IN INDIA на Dr. V.K. Maheshwari, Ph.D Ако представлява интерес и линк към цитираната статия - http://www.vkmaheshwari.com/WP/?p=512

Според статия на The Guardian най-значителното откритие за последните 80 години в римската археология е Аудиториума на император Адриан разкрит под Piazza Venezia в Рим. http://www.guardian.co.uk/world/2012/dec/26/hadrians-hall-roman-emperor-arts-centre

Ако правилно съм разбрал първия пост на графа, става въпрос точно за ранното Средновековие. Според думите на Райнхард Дози (1820-1883 г.) - историк, ориенталист и исламовед, почти всеки в Ал Андалус (Мюсулманска Испания) е можел да чете и пише. Обучението се е извършвало основно в джамиите. Първият халиф на Кордоба Абд ар Рахман III (913-961 г.) основава университет към главната джамия и привлича много учени. Синът му халиф Ал Хакам II (961-976 г.) разширява университета и основава 27 безплатни училища в Кордоба, закупува книги и ръкописи от цялото Средиземноморие и при него сбирката на Кордовската библиотека надхвърля 400 000 ръкописа. Извършват се преводи от гръцки и латински език, а от целия ислямски свят са привличани най-известни учени с високи възнаграждения, много от тях преподават в местния университет. Ако "основното образование" се базира върху изучаване на Корана, то в университета на Кордоба, а по-късно и в Гренада, Севиля и Малага се изучават теология, философия, литература, съдебни практики, лексикография, астрономия, география, химия, медицина и естествена история. Славата на Кордовския университет превъзхожда както Ал-Азхар в Кайро така и Низамия в Багдад, това привлича в него студенти, мюсюлмани и християни, не само от Испания, но и от цяла Европа, Африка и Азия. И нещо от www.islamicity.com за учените на Ал Андалус: .

Благодаря на Глишев и КГ125 за високата оценка! Опитвам се да проверя източника на една нова информация свързана с третото нашествие и ще забавя продължението с няколко дни.

Обикновено информацията за откриване на нов животински вид не предизвиква особен възторг у лаици като мен, но новината за наличие на отровен примат определено ме заинтригува: New Species of Borneo's Enigmatic Primate Discovered: Kayan Loris Has a Toxic Bite http://www.scienceda...21213085206.htm

Чудесно графе! Ф. Шаландон и неговото произведение за дълъг период са били и в значителна част все още са неоспорим авторитет и класика за всички занимаващи се въпросната тема. За да не откривам топлата вода, ще цитирам един друг историк Ричард Браун:

Респект! А за въпросния обект има и много добър сайт: http://www.bhfieldschool.org/bh2013yunatsite.html