Drake

ОТ Мястото на тази тема не е ли по-подходящо в подфорум "Българска история"?

Д-р Йон Стефансон (1862-1952 г.) исландски историк и Холгер Арбман (1904 -1968 г.) шведски археолог в свои произведения посветени на викингите дават едно сведение за възможно участие на скандинавски наемници в армията на краля на Астурия, Алфонсо II (791-842 г.) в края на VIII век, което в превод гласи най-общо следното: «Арабският автор от XIII век Ибн ал Атир ал Джазари, който използвал съчинение на Мухамад ибн Джарир ал Табари (838 – 923 г.), съобщава, че Алфонсо II, оказвайки съпротива на маврите през 795 г., повикал на помощ ал маджус. Ако си припомним, че през 799 г. Алкуин написал за «варварското разорение на крайбрежието на Аквитания», то ние нямаме причини да се съмняваме в това, че викингите достигнали Испании в края на VIII век.» Това сведение не се потвърждава в испанските хроники, според които викингите пристигат в Испания през 844 г., а през 794 г. крал Алфонсо II получава помощ от Карл Велики.

За тежки обсадни машини и викинги наистина не може да се говори, такива машини в Западна Европа се използват основно през същинското и късното Средновековие, когато вече има каменни замъци и крепости. През Ранното средновековие повечето градове са обградени с дървена палисада и кули, е има и каменни крепости, но те са по-малко. Замъците възникват по същото време (Викингската епоха 793 – 1066 г.), като двор обграден с дървена палисада и ров, свързани в единия край с с естествен или изкуствен хълм с дървена кула. Париж през 885-886 г. е малък град, обхващащ само остров посред Сена, свързан с десния бряг посредством мост и защитен с дървени кули. Або Гърбавия е съвременник и най-вероятно очевидец на обсадата, та сведението му се счита за достоверно. И все пак мангонелът не е тежка машина, а вид катапулт, който в разглобено състояние може да се пренася с корабите на скандинавците. Ако се върнем на темата то през първото нашествие в Испания викингите най-вероятно не са използвали обсадни машини – пример за това е провалената обсада на Ла Коруня. Има известно противоречие за превземането на Севиля, може би най-големият град завзет от скандинавците на полуострова. Според Ибн ал Кутия (който е местен и най-близък по време автор), ал маджус разрушили стените на Севиля, но според съвременни изследователи градът не бил обграден със стени, поради опасения от сепратизъм на емирите от Кордова и имал само цитадела. Едва след първото нападение емир Абд ар Рахман започнал изграждане на стени. При третото и четвърто нападение е възможно използването на катапулти и тарани в Галиция, тъй като Ирия Флавия и Сантяго де Компостела са били обградени с каменни стени и кули. Не бива да се пренебрегва и психологическия фактор, постоянните им нападения създавали паника и чувство на обреченост сред защитниците. Нагледен пример е отказът на френската армия при Сен Дени да влезе в бой с викингите.

Възможно е и вероятно са използвали, но не съм срещал в нито един източник или статия подобно сведение за викингите в Испания. Всъщност за викинги използващи обсадни машини, на прима виста се сещам за „mangana”, вероятно мангонел при обсадата на Париж от датските викинги през 885-886 г. описана в поемата «De bellis Parisiacae urbis» на Абон или Або Гърбавия от Сен Жермен дьо Пре. За съжаление имам само неин преразказ на английски език в който неколкократно се споменават викингски war-machines изстрелващи камъни.

И последните три откъса от източници описващи третото и четвъртото нашествие на викингите в Испания. Абу ал Абас Ахмад ибн Мухамад ибн Идари ал Маракуши (XIII – XIV в.) Kitab al-Bayan al-Mughrib Година 355 от Хиджра (27 декември 965 г. – 16 декември 966 г.) На 1-ви Рaджaб през година 355 (23 юни 966 г.) , халиф Хакам II получил писмо от Кас’р Aби Данис (Алкасер ду Сал, Португалия). В него пишело, че флот на ал маджус бил видян в западното море близо до това място, а също и жителите на цялото това крайбрежие били крайно обезпокоени, защото знаели, че ал маджус го използвали в миналото за да правят рейдове в Ал Андалус, и най-накрая, че флотилията се състояла от 28 кораба. На скоро след това други писма с вести за ал маджус, дошли от тези брегове. Те съобщавали измежду другите неща, че ал маджус грабили тук и там, и били вече пристигнали в равнината край Лисабон. Тогава мюсулманите се отправили срещу тях и влезли в битка, в която мнозина от нашите мъже загинали като мъченици, а едва неколцина езичници намерили смърта си там също. После флотилията на мюсулманите напуснала пристанището на Севиля (в устието на р. Гуадалкивир) и атакувала корабите на ал маджус в реката до Силвиш. Те (маврите) превзели няколко вражески кораба, като освободили пленниците мюсулмани на борда им, погубили огромно множество езичници и обърнали останалите в бягство. След това, в Кордоба непрекъснато пристигали вести от западното крайбрежие за придвижването на ал маджус, докато Аллах ги изпратил надалеч. През същата година (халиф) Хакам II заповядал на Ибн Фотаис (неговият флотоводец) да се върне в реката (Гуадалкивир) при Кордоба (според Ибн Халдун в Алмерия) и да построи там кораби напълно еднакви с тези на ал маджус - Аллах да ги убие! Той се надявал, че те ще ги помислят за свои и ще се приближат до тях по-близо. ------------------------------ Chronicon Sampiri, 866-982 Хрониката на Сампиро През 966 година (крал) Санчо починал, неговият син Рамиро, който бил петгодишен, наследил кралството на своя баща, обезопасил себе си по съвета на своята леля, доня Елвира, deo vota и най-благоразумно сключил мир със сарацините, получил от тях тялото на Свети Пелагиус и заедно с религиозните епископи го погребал в град Леон. През втората година от неговото владичество (968 г.) сто флотилии (кораба) на норманите (normanorum) с техния крал, наречен Гундеред (Gunderedo), нахлули в градовете на Галиция и извършили многобройни кръвопролития в областта на Сантяго, те убили местния епископ, наречен Сисенандо (Sisinandum), с меч и опустошили цяла Галиция, от мястото където пристигнали до Езебрарио (Монтес до Собрейро) в Пиринейските планини. През третата година разбира се, когато те се връщали към своите владения, Господ Бог, от който те не могли да останат скрити, им отмъстил. За това как те отправяли християните в робство, и погубили мнозина с меч, тъкмо преди да напуснат границите на Галиция те понесли много страдания в пълен размер. Конт Гилермо Санчес, в името Божие и в чест на Сантяго, чиято земя те опустошили, пристигнал с много голяма армия срещу тези мъже и влязъл в битка с тях. Господ Бог дарил този мъж с победа, и той погубил всички тези хора заедно с техния крал с меч, и изгорил техните флотилии (кораби) с огън, подкрепян от Божията милост. ------------------------------ Абу ал Абас Ахмад ибн Мухамад ибн Идари ал Маракуши (XIII – XIV в.) Kitab al-Bayan al-Mughrib Година 360 от Хиджра (03 ноември 970г. – 23 октомври 971 г.) В началото на месец Рамадан, година 360 (1-ви юли 971 г.), в Кордоба достигнали вести, че ал ал ордоманиюн (ал маджус) - Аллах да ги прокълне! - били забелязани в морето, и възнамерявали както бил обичаят им, да нападнат западното крайбрежие на Ал Андалус. Халифът заповядал на своя флотоводец спешно да изпрати флотилията от Алмерия в Севиля и да събере всички останали ескадри на запад.

Благодаря на всички за добрите отзиви! Докато разучавах материали посветени на въпросната тема, опитах да намеря подходящи снимки за илюстрация. За съжаление открих само един предмет от същата епоха, който се свързва с викингското присъствие в Испания. Съхранява се в базиликата на Сан Исидоро в град Леон, изработен е еленов рог през втората половина на X век и според сайта на въпросния храм е "малък скандинавски идол". И няколко изображения на воини от по-късния Кодекс на Каликст (Liber Sancti Jacobi) от XII в съхраняван в Сантяго де Компостела И разбира се на светеца покровител на Испания Св.Яков (Сантяго)

Благодаря Аеций! Но нищо човешко не ми е чуждо.

In nomine Domini et honori sancti Iacobi Трето и четвърто нашествие на ал маджус Изминало цяло столетие, през което викингите напълно игнорирали бреговете на Ал Андалус. Няколко по-незначителни рейда били извършени в Астурия по времето на крал Алфонсо III Велики (866-910 г.). Заплахата от викингски атаки принудила краля да издигне поредица от укрепления и наблюдателни кули покрай бреговата линия. След смъртта на Алфонсо III, кралството било разделено на три между синовете му и след две десетилетия междуособици обединено от неговия внук Рамиро II (931- 951 г.), крал на Леон. През 60-те години на X век в Галиция и Леон периодично избухвали бунтове, а конт Фернан Гонсалес отцепил Кастилия. През същото столетие Ал Андалус достигнала своя „Златен век”. Абд ар Рахман III (913- 961 г.) разгромил муваладските и берберски сепаратисти в Арагон, Толедо, Мерида, Бобастро, Севиля, а също подчинил шейховете на Ориуела, Аликанте, Валенсия и Бадахос. След като обединил емирството през 929 г. се провъзгласил за халиф. С поредица от походи срещу Фатимидите в Северна Африка, Абд ар Рахман III завоювал голяма част от Магреба, а посредством дипломация и военна сила установил контрол над християнските владения на север. Кордовският халифат се превърнал в политически и културен център на Европа, а Кордоба в най-големия и проспериращ град на континента. Халиф Ал Хакам II (961-976 г.) продължил външната и вътрешна политиката на своя баща и възстановил военноморската база Ал Мария (Алмерия) разорена от Фатимидите през 955 г. През 964 г. военният флот на халифата наброявал 300 кораба, като на всяка една шини галера имало между 140 – 180 гребци и до 150 воини.[1] Гребците били доброволци, а не роби и били обучени при необходимост да участват в бой. Когато през 966 г. корабите на ал маджус достигнали бреговете на Ал Андалус срещу тях се изправил най-мощният флот в Средиземно море. Третото нашествие започнало през 965 г., когато викингите атакували крйбрежието на Галиция. Те били част от неукротимите датски съюзници на Ришар I (Richard Sans-Peur ),[2] които дукът снабдил с лоцмани, провизии и благоразумно насочил към Испания след приключването на бойните действия в Нормандия и Франция. Кралят на Леон, Санчо I Дебели не изпратил армията си на помощ в размирната провинция. Според Дудо от Сен Кантен, езичниците датчани превзели 18 града, разграбили страната и извършили множество злодеяния. Местното опълчение предвождано от епископа на Ирия Флавия, Рудесинд (Сан Росендо) победило нашествениците в битка и ги изхвърлило от Галиция.[3] Част от датчаните се отправили към Ал Андалус. В края на юни 966 г. флотилия от 28 викингски кораба дебакирала в равнината край Лисабон. Управителят на Кас’р Аби Денис (Алкасер ду Сол) изпратил писмо в Кордоба и уведомил халифа за нашествието. Ал маджус ограбили и разорили околностите на Лисабон, докато местният губернатор събирал опълчение. В последвалата битка викингите разгромили маврите и взели много пленници. По заповед на халиф Ал Хакам II, флотът напуснал стоянката си в устието на река Гуадалкивир до Севиля и се отправил на запад. Ал маджус продължили на юг-югоизток и достигнали Шлиб (Силвиш, Португалия) в устието на реките Оделука и Араде. Малко по-късно, кордовската флотилия пристигнала при Силвиш и незабавно атакувала корабите на ал маджус. Маврите многократно превъзхождали противниците си, както по брой кораби, така и в жива сила. Няколко кораба на ал маджус били изгорени със запалителни смеси, а други пленени. Мнозина от викингите паднали в боя, а значителна част от пленниците маври били освободени. За съдбата на оцелелите след битката датчани в източниците съществуват две версии. Според първата, те отплавали на север покрай западното крайбрежие на халифата и неколкократно опитвали рейдове срещу по-малките селища[4], а според втората, базирана на едно късно сведение, преминали Гибралтар и дебаркирали в околностите на Алмерия, където безуспешно щурмували стените на една от крайбрежните крепости.[5] Въпреки победата халиф Ал Хакам II заповядал на командващия Атлантическата флотилия Ибн Фотаис да построи кораби точно копие на скандинавските дракари, като се надявал да заблуди ал маджус при евентуално нашествие и да ги атакува изненадващо от по-близко разтояние. Бездействието на краля на Леон дало повод за нов метеж на благородниците в Галиция. При преговори с бунтовниците през 966 г. крал Санчо I бил отровен от конта на Коимбра и по-късно починал. Наследникът му Рамиро III бил едва петгодишен и вместо него като регент управлявала леля му Елвира Рамирес. Контовете на Галиция не приели детето крал и от последвалия interregnum се възползвали викингите действащи по река Лоара. В началото на 968 г. на сто кораба предвождани от своя „морски конунг” Гундеред (Гудрьод), братовчед на норвежкия крал Харолд II Сивия плащ,[6] скандинавците дебаркирали при Риа де Ароса в Галиция. Те превзели град Ирия Флавия и като наводнение залели крайбрежието, ограбвайки и опустошавайки градове и села, изгаряйки църкви и манастири. „Никой не можел да ги спре”. Следваща тяхна цел станал град Сантяго де Компостела - най-почитания поклоннически център за християните на полуострова. Епископ Сисенанд II (Сисенадо Менендез, син на конт Херменегилдо Алоитес и Патерна[7]) бил обхванат от праведен гняв, събрал местното опълчение и срещнал езичниците в битка при Форнелос на 29 март 968 г. Войнственият прелат лично повел атаката на галисийската конница, безрасъдно се врязал сред нашествениците, бил обкръжен и убит. Със смъртта на епископа, воините му се обезкуражили и побягнали, а Сантяго де Компостела бил превзет. Викингите разграбили града и базиликата на Св.Яков (Сантяго), а след това прегазили почти цялата провинция достигайки до планините по границата с Леон (Монтес до Собрейро). Почти три години скандинавците били господари на Галиция, разорявайки страната, като според някои по-късни сведения, викингски отряди използвайки долината на река Дуеро достигнали дори до Campi Gothici (Campi Gothorum) в централен Леон. Но Галиция не се превърнала в Иберийска Нормандия. През 970 г. претоварени с плячка и роби, викингите се отправили към корабите си. Край брега до град Ферол изненадващо ги нападнала огромна армия предвождана от конт Гонсало Санчес. Според хрониката на Сампиро и тази на неговия продължител епископ Пелайо, в жестока битка с помощта на Бога и Сантяго, езичниците били сразени, техният „крал” Гундеред бил убит, а по-голяма част от корабите им изгорени. Все пак част от викингите оцелели и отплавали на юг към устието на река Дуеро. Съгледвачи изпратили известие в Кордоба за флот на ал маджус приближаващ земите на халифата през юни 971 г. Халиф Ал Хакам II заповядал на командващия Средиземноморската флотилия, Абд ар Рахман ибн Мухамад ибн Румахис да изтегли корабите си от Алмерия и да ги обедини с Атлантическата флота в устието на река Гуадалкивир край Севиля, след което, прикривайки най-невралгичното направление (Севиля и Кордоба), съвместно да патрулират по Атлантическото крайбрежие. На 13 юли 971 г. армия предвождана от най-добрия пълководец на халифата Галиб Абу Теман ал Насир напуснала Кордоба и се отправила на запад за да срещне ал маджус. През септември 971 г. в столицата дошли вести, че след няколко поражения викингите отплавали на север. Според Лисан ад Дин ибн ал Хатиб (1313-1374 г.) през юни 972 г. ал маджус извършили последния си рейд в Ал Андалус. Те достигнали устието на река Тежу и дебаркирали край Лисабон, където били разгромени от обединения Атлантически и Средиземноморски флот на Кордоба. Скоро след това армията на халифа достигнала Шантарин (Сантарем, Португалия), но противниците им узнавайки за похода на маврите се оттеглили към християнските владения. Няколко по-малки нападения били извършени по крайбрежието на Галиция и Португалия през 984 г., 1008 г., 1015 г., 1028 г. и последното през 1050 г. По-късните историци на мюсюлманска Испания и Магреба продължили да споменават за нашествия на ал маджус или ал ордоманиюн, визирайки походите на скандинавците кръстоносци. Такива били крал Сигурд I Магнусон Кръстоносеца (Sigurdr Jorsalafari) през 1008 - 1009 г., превзел Синтра и Алкасер ду Сол или ярл Рьогвалдр от Оркни през 1153 - 1155 г., превзел замък в Галиция и участвал в няколко битки с маврите. Експанзията на скандинавците през ранното Средновековие, според автори като Ролф Шийн, се подразделя в три основни направления: 1. Разузнаване на непозната територия и грабеж; 2. Търговия; 3. Заселване. В Испания тяхната активност била основно от първата категория. Португалска харта от XI в. дава сведение за участието им в търговията с роби, но липсват каквито и да е данни за дълготрайни викингски селища. С изключение на първото и донякъде второто нашествие, Ал Андалус и Астурия/Леон оказали много ефективен отпор на викингите. Те изградили мощна флота, фортификационни съоръжения и добре организирани армии. Държавата на маврите достигнала своя апогей през същия период, а в граничните земи на християнските кралства на полуострова традиционно имало значителен процент военизирано население. Не на последно място в нападенията участвали неголям брой викинги. В Испания никога не видели нещо подобно на „Великата езическа армия” тероризирала Англия през IX век или флотилията на Хорик I [8] атакувала Фризия. При дългите пътувания до Испания, екипажите на по-малките кораби били не повече от 30-50 души, а тези на най-големите до 100 човека. Срещу многобройни, добре обучени, екипирани и мотивирани воини, викингите трудно можели да постигнат успех. ----------------------------------- [1] – David Nicolle PhD, The Moors in the Islamic West 7th-15th Century Ad, Osprey Publishing, 2001 [2] - Ришар I Безстрашни (фр. Richard Sans-Peur ) дук на Нормандия 942 – 996 г. [3] - Андерс Магнус Стриннгольм, Поход ы викингов, Книга первая. Поход ы викингов, Глава 3, http://sundukis.naro...ring/part1.html [4] - Kitab al-Bayan al-Mughrib. Colección de crónicas árabes de la Reconquista de A. Huici Miranda, vols. 2 y 3, Tetuan, 1953-4. [5] - Lisan ad-Din ibn al-Khatib. Histoire de l'Espagne musulmane (Kitab a’mal al a’lam). Beyrouth, 1956. [6] - A. Fabricius, Forbindelserne mellem Norden og den Spanske Halvø i ældre Tider, Copenhague, 1882. http://www.archive.o...brgoog_djvu.txt [7] – Galicia nobility 9th-11th century, Chapter 3. Menendez family, http://fmg.ac/Projec...m#_Toc342112882 [8] - Хорик I крал на Дания 827 – 854 г. Според Бертинските анали при неговото царуване флотилия от 600 датски кораба атакувала Фризия.

ОТ Основната причина според мен е управлението на Алмохадите през XII - XIII век. Династията възникнала от мюсулманска секта чиито главен предводител бил Али бен Тамарат, който се обявил за "Махди". Неговият наследник Абдул Мумин завладял през 1146 г. Мароко, през 1148г. Кордоба, а през 1160 г. изхвърлил норманите от Тунис и Либия. Новият владетел ревностно се заел с разпространението на исляма в подвластните му земи. Той поискал от всички друговерци да приемат мюсюлманската вяра или да напуснат неговите владения. Само в Тунис при кралете Роже II и Гийом I, норманите имали 12 епархии и епископ на Махдия.

Честита Нова Година!

И нещо за образованието в Средновековна Япония. Надявам се уважаемият Историк да ми прости за грешното изписване на японските имена и термини! Античен период: За начало на образованието в Япония се счита въвеждането на китайската езикова система през 500 г. след новата ера. По това време само представителите на аристокрацията имали достъп до образование чрез училищата, които основно преподавали конфуциански и будистки идеи и практики. Първото истинско училище, Daigakuryo (университетът), било създадено от тридесет и осмия император Тенджи (626 – 672 г.) Намирало се в столицата Киото. Daigakuryo осигурявало на бъдещите държавни служители подготовка в конфуцианската практика, отнасяща се до бъдещите им работни места. По-късно училището станало официална институция съгласно Кодекса Тайхо от 701 г. Младежите обикновено постъпвали в университета на 12-15 годишна възраст. Когато се дипломирали, те били поставяни на ръководни постове на нива, отговарящи на успеха им в университета. Кодексът Тайхо дал също насоки за създаване на колежи, наречени kokugaku, разположени във всяка една от провинциите на страната. Освен преподаването на китайски класици, тези ранни провинциални училища осигурявали обучение по медицина и гадаене. През периода Хеян (794-1185 г.), апогея на аристократичната епоха на Япония, образователните институции продължили да са разположени в столицата Киото и привилегия на аристокрацията. Обаче, програмата на Daigakuryo извършила преход от конфуцианството към изкуствата, отразявайки първостепенното значение на естетиката през периода Хеян. Може би повече от всеки друг път в японската история, този период поставил най-високо значение на идеала за „куртуазната любов”, посредством поезия, музика, изобразително изкуство, калиграфия и танци. Подобни изтънчености, били запазени за тези имащи привилегията да са членове на висшата аристокрация и императорския двор. В будистките храмове се провеждало също образование, както в столицата, така и в провинцията. След завършване на обучението си, свещениците се превръщали в основно средство за ограмотяване и образоване за по-нисшите класи. По този начин образованието и религията били преплетени по време на античния период. Две от най-ярките фигури в религиозното образование били Сайчьо (767-822 г.) и Кукай (774-835 г.). Сайчьо създал храма Енрякуджи в планината Хией близо до Киото. Той станал място за обучение на монаси от будистката секта Тендай през периода Хеян, а след това център на японското религиозно образование в продължение на стотици години. Кукай титулуван Кобо дайши, създател на калиграфско писмо, приятел и съперник на Сайчьо, създадал манастир в планината Коя, който се превърнал в образователен център на Шингон будизма. Централната роля в историята на японското образование на Кукай се основава на фактите, че той изобретил Кана, японската азбука, както и от усилията му, за да създаде училище за нуждите на простолюдието, което неможело да посещава Daigakuryo или kokugaku. Неговата академия, Shugei Shuchiin, не изключвала по-нисшите класи и насърчавала личното, морално, духовно и интелектуално развитие на своите студенти. Средновековие: През периода Камакура (1185-1333 г.) и през периода Муромачи (1333-1573 г.), японското образование сътветствало на милитаризма на времето. С нарастването на властта на буши (воинската класа, съставена от самураи) и на шогуна (военен диктатор), образованието в градовете и селата включило и умения по военно дело към религиозното обучение. Отстъпвайки от естетиката на периода Хеян, средновековното образование за воини включвало обучение по оръжия и конна езда, като все още учело младите самури за значението на добрите нрави и познания за тяхната култура. Образованието се извършвало в близост до дома на воина, имението на господаря му или местните храмове. Що се отнася до семейството на шогуна и управляващите фамилии, то те продължали да имат образователни възможности, недостъпни за обикновените хора. Вместо да основе нови училища, шогунатът създал няколко основни учебни центрове, които притежавали библиотеки отворени за учени и членове на свещеничеството. Най-известен от тях бил библиотеката Каназава, открита през 1275 г. понастоящем музей. Друг средновековен японски образователен център, училище Ашикага бил създаден през 1439 г. и предлагал учебни програми основани на конфуцианството и военната наука. Така дори училищата и библиотеките за управляващата класа, били фокусирани върху традиционните конфуциански ценности и на военното образование, съчетавайки на културните теми на епохата. Към края на средновековния период, образователната система на Япония е била подложена на ново влияние от йезуитски католически мисионери, като се започне с пристигането на Франсис Ксавие през 1549 г. Тези мисионери, създали училища и църкви, които поставяли ударение на основното образование, професионално обучение, западните технологии, и разбира се християнство. Въпреки че християнството било забранено по-малко от един век след пристигането на Ксавие и не е било разрешено обратно в страната за повече от два века, то също помогнало за формирането на образованието в късно средновековна Япония.

Образованието в Средновековна Индия е доминирано от ислямската система на образование и значително в по-малка степен от тази на хиндуизма. Ето и два цитата от статията EDUCATION DURING MEDIEVAL PERIOD IN INDIA на Dr. V.K. Maheshwari, Ph.D Ако представлява интерес и линк към цитираната статия - http://www.vkmaheshwari.com/WP/?p=512

Според статия на The Guardian най-значителното откритие за последните 80 години в римската археология е Аудиториума на император Адриан разкрит под Piazza Venezia в Рим. http://www.guardian.co.uk/world/2012/dec/26/hadrians-hall-roman-emperor-arts-centre

Ако правилно съм разбрал първия пост на графа, става въпрос точно за ранното Средновековие. Според думите на Райнхард Дози (1820-1883 г.) - историк, ориенталист и исламовед, почти всеки в Ал Андалус (Мюсулманска Испания) е можел да чете и пише. Обучението се е извършвало основно в джамиите. Първият халиф на Кордоба Абд ар Рахман III (913-961 г.) основава университет към главната джамия и привлича много учени. Синът му халиф Ал Хакам II (961-976 г.) разширява университета и основава 27 безплатни училища в Кордоба, закупува книги и ръкописи от цялото Средиземноморие и при него сбирката на Кордовската библиотека надхвърля 400 000 ръкописа. Извършват се преводи от гръцки и латински език, а от целия ислямски свят са привличани най-известни учени с високи възнаграждения, много от тях преподават в местния университет. Ако "основното образование" се базира върху изучаване на Корана, то в университета на Кордоба, а по-късно и в Гренада, Севиля и Малага се изучават теология, философия, литература, съдебни практики, лексикография, астрономия, география, химия, медицина и естествена история. Славата на Кордовския университет превъзхожда както Ал-Азхар в Кайро така и Низамия в Багдад, това привлича в него студенти, мюсюлмани и християни, не само от Испания, но и от цяла Европа, Африка и Азия. И нещо от www.islamicity.com за учените на Ал Андалус: .

Благодаря на Глишев и КГ125 за високата оценка! Опитвам се да проверя източника на една нова информация свързана с третото нашествие и ще забавя продължението с няколко дни.

Обикновено информацията за откриване на нов животински вид не предизвиква особен възторг у лаици като мен, но новината за наличие на отровен примат определено ме заинтригува: New Species of Borneo's Enigmatic Primate Discovered: Kayan Loris Has a Toxic Bite http://www.scienceda...21213085206.htm

Чудесно графе! Ф. Шаландон и неговото произведение за дълъг период са били и в значителна част все още са неоспорим авторитет и класика за всички занимаващи се въпросната тема. За да не откривам топлата вода, ще цитирам един друг историк Ричард Браун:

Респект! А за въпросния обект има и много добър сайт: http://www.bhfieldschool.org/bh2013yunatsite.html

Мда, допуснал съм грешка в предния си пост. Топ 10 открития, а не дванадесет. Мироки за златото си прав, но за това пък Popular Archeology величае откритията край Юнаците Пазарджишко като: Archaeologists Uncover Europe's First Civilization http://popular-archa...st-civilization

Дванадесетте топ открития за 2012 година според Archelogy Magazine http://www.archaeolo...bar_kokhba.html Текстът под всяка от дванадестте снимки е линк към статия.

Да това е факт – след първото нападение над ал Андалус, емир Абд ар Рахман II започва усилено строителство на кораби и създава мощен военен флот, който наследниците му поддържат и развиват, не само за противодействие на викингите, но и срещу пиратите от Северна Африка, действащи в Средиземно море. Любопитен факт е, че вторият халиф на Кордоба - Хакам II нарежда строителство на кораби точна реплика на викингските дракари, като целта му е била да заблуди нашествениците и да атакува ги изненадващо с запалителни смеси от по-близко разтояние.

Не съм сигурен дали въпросите от поста на miroki са отправени към мен, но все пак ще се опитам да отговоря. Не материалът не е достоверен, истината е, че викингите са били мирни и кротки джуджета носещи подаръци от добрия старец живеещ зад Полярния кръг. "Плюнката на Крум", Тервел и Константинопол нямат нищо общо с темата за викингските походи в Испания или съдържанието на раздела. Между другото Бригантия изглежда е бил град. http://www.galicianf...nty/corunna.htm

Второто нашествие е една от най-забележителните авантюри извършени от викингите през ранното средновековие. За съжаление то е описано съвсем лаконично от арабските автори. Ето и няколко откъса от различни източници: Абу Бакр Мухамад ибн Амир ибн ал Кутиа (неизв. – 977 г.) Ta’rikh iftitah al-Andalus Година 244 от Хиджра (19 април 858 – 7 април 859 г.) Когато ал Маджус се върнали отново, през година 244-та, по време на владичеството на емир Мухамад ибн Абд ар Рахман, били разбити в тежко сражение в устието на реката, няколко техни кораба изгорени и те (ал Маджус) се оттеглили. След отплаването от Севиля те отишли до Некор, където пленили дядото на Ибн Салих, но емир (Мухамад ибн) Абд ар Рахман го откупил и от благодарност за това дело, Бану Салих и досега са приятели с Умайадите. След това ал Маджус ограбили и двете крайбрежия (на Испания и Мароко) едновременно и през този поход, който продължил четиринадесет години, те стигнали до страната Рум (Италия) и до Александрия. ------------------ Абу Убейд Абд Аллах ибн Абд ал Азис ал Бакри (1014–1094г.) Kitab al-Masalik wa-l-Mamalik Година 244 от Хиджра (19 април 858 г. –7 април 859 г.) Ал Маджус – Аллах да ги прокълне!- дебаркирали при Некор през 244 година. Те превзели града,разграбили го и поробили жителите му, с изключение на тези, които се спасили с бягство. Сред пленниците били и Ама ар Рахман и Кахула, дъщерите на Якиф ибн Мотасим ибн Салих. (Емир) Мухамад ибн Абд ар Рахман ги откупил. Ал Маджус останали осем дни в Некор. ------------------- Annals of Ireland. Three fragments Copied from ancient sources by Dubhaltach Mac Firbish, trans. by John O’Donovan Откъс от трети фрагмент. По това време Aunites (датчаните), пристигнали с безчислени войски при Каер Еброик (Йорк) и унищожили града, който те превзели, а това било началото на големи злочестини и мъки за британците. Малко преди това, размирици и сражения обхванали Lochlann (Норвегия), които възникнали по следната причина. Двамата по-млади синове на Албдан (Халден/Халвдан) , крал на Lochlann, прогонили първородния син, Рагнал (Rögnvaldr), син на Албдан, защото се страхували, че той може да стане крал на Lochlann след техния баща. Рагнал с тримата си сина пристигнал в Иннси Орк (Оркнейските острови) и той останал там с най-малкия си син. Но неговите по-възрастни синове с многобройна войска, събрана от всички краища, пристигнали на Британските острови, като били преизпълнени с гордост и амбиции да атакуват франки и саксонци (англо-сакси). Те мислели, че техният баща се е върнал в Lochlann веднага след като обстановката се успокоила. Понеже, тяхното високомерие и младежки амбиции ги накарали да гребат напред през Кантабрийското море, както се нарича морето между Ерин (Ирландия) и Испания, докато стигнали Испания. Те причинили там много злини и двамата с убийства, и грабежи. След това те преминали Гадиантския пролив (Гибралтарския пролив), където Средиземно море се среща с външния океан и пристигнали в Африка. Там те водили сражение, което завършило с голямо клане на маврите. Все пак преди битката, един от синовете (на Рагнал) казал на другия: „Братко” казал той, „това е лудост и голяма глупост в нас, да отиваме от една страна до друга през целия свят, съсипвайки себе си, вместо да защитим своето наследство, покорявайки се на бащината ни воля, защото той сега е сам далеч от дома и живее в чужда страна. Другият ни брат, който ние оставихме заедно с него (с Рагнал) е бил убит, както ми се разкри (това му било показано на сън), и брат ни е убит в битка! Ще е истинско чудо, ако самият ни баща се е спасил в тази битка, que z revera comprobatum est". Докато той говорел, те видели бойния строй на маврите да ги приближава. Щом синът, който казал по-горните думи ги забелязал, той се втурнал внезапно в бой и достигнал до краля на Мавритания, нанесъл удар с меча си и му отсякъл ръката. Битката се водила с голяма ожесточеност и от двете армии, но никой не успял да вземе победа в нея. Войските се върнали се в лагерите, след като загинали много хора и от двете страни. Все пак, те се предизвикали един друг на бой за следващия ден. Но кралят на Мавритания напуснал лагера си и избягал през ноща, след като бил изгубил ръката си. На сутринта, Loclonnaig (норвежците) облекли ризниците си и се подготвили за битка с решителност и мощ. Но когато маврите разбрали, че кралят им е изчезнал, те побягнали, при което мнозина от тях били избити в жестока сеч. След това Loclonnaig преминали през страната, като ограбили и опожарили цялата държава (Емиратът на Некор). Те взели голямо множество от тях (маврите) като пленници в Ерин (Ирландия) и това са „сините хора ” (на Ерин), тъй като „маври” означава черни хора, а Мавритания означава чернота. Истинско чудо ще е ако поне един от всеки трима норвежци е оцелял, из между многото, които били убити и тези, които се удавили в Гадиантския пролив (по време на свиреп щорм). Действително, много дълго били тези „сини хора” в Ерин. Мавритания е разположена срещу Балеарските острови. -------------------- Абу ал Абас Ахмад ибн Мухамад ибн Идари ал Маракуши (XIII – XIV в.) Kitab al-Bayan al-Mughrib Година 245 от Хиджра (8 април 859 г. – 27 март 860 г.) През година 245, ал Маджус били забелязани отново, този път с 62 кораба покрай Западното крайбрежие. Те го заварили добре охранявано, с кораби на мюсулманите патрулиращи от брега на Франция (в Средиземно море) до този на Галисия в далечния запад. Два от техните кораби, авангард на останалите, били превзети от корабите на бреговата охрана и отведени в пристанище на провинция Беджа. Сребро, злато и пленници били намерени в тях. Другите кораби на ал Маджус отплавали по край брега и пристигнали в устието на реката (Гуадалкивир) до Севиля. Тогава емирът заповядал да се мобилизира войската, като известил на всякъде, че мъжете трябва да се съберат под знамената на хаджиб Иса ибн Хасан. Ал Маджус напуснали устието на реката и отплавали до Джезират ал Хандра (Алджисарас), който превзели и където те изгорили голямата джамия. След това те преминали (през пролива на Гибралтар) в Африка, ограбили жителите на тази страна, след което се върнали до бреговете на Испания, дебаркирали на крайбрежието при Тудмир (провинция Мурсия) и напреднали до кастела на Ориуела. След това отплавали за Франция и презимували там. Те пленили много хора, взели много пари (значителна част като откуп) и станали господари на града, където се установили и който до ден днешен е наричан с тяхното име. После те се завърнали край бреговете на Испания, но били вече изгубили повече от четиридесет от техните кораби (по време на щорм) и когато влезли в бой с флотилията на емир Мухамад край брега на Сидоня, те загубили други два, претъпкани с големи богатства. Останалите им кораби отплавали по своя курс. ----------------------- Шихаб ад-дин Ахмад ибн 'Абд ал Уаххаб ал Бакри ан Нувайри (1279–1331г.), Tarikh al- Maghrib al-Islami fi al-Wasit (Ifriqiya wa-al-Maghrib. Al-Andalus. Siqilliyah wa-Iqritish) Година 245 от Хиджра (8 април 859 г. – 27 март 860 г.) През година 245, ал Маджус дошли отново с техните кораби да атакуват Испания. Те дебаркирали в провинция Севиля и след като превзели нейната столица, изгорили голямата джамия. После преминали в Африка, след което се върнали в Испания и когато воините в Тудмир били вече избягали те завзели крепостта на Ориуела. След това се придвижили към границите на Франция, направили рейд в тази страна и взели голяма плячка и много пленници. При завръщането си те срещнали флота на емир Мухамад, започнали сражение с него и загубили четири от корабите си, два от които били изгорени. Това което било на другите два попаднало в ръцете на мюсулманите. Тогава ал Маджус започнали да се сражават страховито и много голяма част от мюсулманите загинали като мъченици. Ал Маджус изминали целия път до Памплона и пленили нейния франкски господар Гарсия. Неговият откуп бил 90 000 динара (според Ибн Халдун 70 000 динара). -------------------------- Chronicon Sebastiani Salmanticensis Хрониката на Себастиан от Саламанка (763-866 г.) По това време (царуването на Ордоньо I 850-866 г.) Lordomani атакували нашите брегове за втори път. След това се отправили за Испания. Те убивали, опожарявали и ограбвали навсякъде, опустошавайки крайбрежието на тази страна. След като преминали през пролива те превзели Некор, град в Мавритания, където избили мнозина мюсулмани. След това те атакували островите Майорка, Форментера и Минорка, където те изтребили цялото население. Накрая те отплавали до Гърция (вероятно Magna Graecia в Южна Италия) и след експедиция продължила три години, се завърнали в тяхната родина.

Fir gorm – „сините хора” на Ерин Второто нашествие на ал маджус. Крал Рамиро I починал през февруари 850 г. и бил наследен от своя син Ордоньо I (850-866 г.). Според Chronicon Albeldense[1] през 859 г. голям викингски флот атакувал отново Галиция. Кралят на Астурия подготвял поход в земите на маврите и изпратил част от армията си в помощ на своя губернатор. Конт Педро Теон срещнал нашествениците в сражение и за втори път „синовете на Белиал” били победени от мъжете на Астурия. По доста необичаен сценарий се развило след това второто нашествие. Наблюдателите от западното крайбрежие на Ал Андалус известили в Кордоба за флотилия от 62 кораба на ал маджус и емирът заповядал на своя хаджиб и на провинциалните управители да мобилизират всички мъже годни да носят оръжие. За разлика от предишното нападение викингите срещнали добре организирана отбрана. Корабите на емир Мухамад ибн Абд ар Рахман[2] патрулирали по цялото крайбрежие от Астурия на запад до графство Барселона на изток. Два викингски кораба откъснали се от основната част на флотилията или изпратени на разузнаване били превзети и отведени в пристанище на провинция Бежа. Останалите достигнали след седмица устието на река Гуадалкивир и се отправили към Севиля. Там ги очаквала цялата армия на емирството под командването на хаджиб Иса ибн Хасан. Според Ибн ал Кутиа нашествениците били разбити в голямо сражение в устието на реката, а няколко техни кораба изгорени.[3] Единствен ан Нувайри пише за превземане на Севиля от ал маджус през 859 г., но вероятно погрешно е изтълкувал сведение отнасящо се за първото нападение от 844 г. След като напуснали реката викингите се отправили на изток-югоизток и достигнали Ал Джазират ал Хандра (Алхесирас). Превзели града на щурм, ограбили го и опожарили главната джамия. След което преминали през пролива на Гибралтар и дебаркирали на африканското крайбрежие. След две сражения разгромили армията на местния емир Салих ибн Саид II, като отсекли ръката му при първата битка и превзели град Некор столица на едноименния емират, намираща се на около 80 км на запад – югозапад от Кабо Трес Форкас. В продължение на осем дни викингите разорили града и поробили всички, които не успели да избягат.[4] Част от пленниците разменили срещу откуп, като между тях били дъщерите и наложниците от харема на емир Салих ибн Саид, а друга съставена основно от негри взели на корабите си. Съществува хипотеза, че след това флотилията се разделила на две и няколко кораба отплавали за Ирландия, където продали африканците, наречени от местните „сини хора”, а другите останали в Средиземно море. След това норманските дракари поели курс към югоизточното крайбрежие на Ал Андалус и екипажите им дебаркирали в провинция Тудмир (Мурсия). След няколко дневни грабежи и погроми, ужасените жители на провинцията побягнали към по-големите градове като Мурсия и Картахена. Използвайки река Сегура, викингите достигнали Уриюла (Ориуела) и заели крепостта и, изоставена от дезертиралия гарнизон. След което превръщайки я в своя база извършили няколко рейда във вътрешноста на емирството чак до границата с Франкското кралство. По късно атакували Балеарските острови - Майорка, Форментера, Ибиса и Минорка. Според някои източници се задоволили с голям откуп, а според други изтребили до крак местното население. Следваща тяхна цел станал брегът на Септимания (Южна Франция). Те разграбили град Нарбон, превзели и изгорили манастира „Св.Валерий” в устието на река Тех, а след това изградили своя база на остров Камарг в делтата на река Рона, където презимували. През следващата 860 г. викингите превзели и разорили Валанс, Арл и Ним. Освен ограбване на всичко по-ценно от всеки превзет град, опожаряване на манастири и църкви, нашествениците навсякъде вземали пленници. Една част от тях били освобождавани срещу откуп, а останалите продавани в робство. След като претърпели поражение в битка с франките, викингите се отправили на юг-югоизток към Италия. Според Chronicon de gestis Normannorum in Francia, скандинавците превзели и ограбили Пиза,[5] а ако може да се вярва на писанията на Дудо от Сен Кантен и Гийом от Жюмиеж, след това превзели с хитрост и опустошили Луна, която погрешно счели за Рим. Хрониките на Себастиан от Саламанка и на крал Алфонсо ел Сабио,[6] посочват, че въпросните викинги наричани Lordomani или още Almojuces достигнали до Гърция, като най-вероятно става въпрос за ромейските владения в Южна Италия (Magna Graecia). Според Ибн ал Кутиа освен до страната Рум (Италия), ал маджус достигнали чак до Александрия. Ибн Хайан дава сведение за ново нашествие на ал маджус през 247 година от Хиждра (14 март 861 г. – 6 март 862 г.), което според него било напълно неуспешно поради засилената охрана на крайбрежието и неособено големия флот на нападателите. Всъщност става въпрос за връщането по обратния път на претоварените с плячка кораби на викингите от втората експедиция. Те претърпели тежки загуби – според Ахмад ибн Умар ибн Анас ал Удри [7] при силен щорм край Алхесирас потънали 14 кораба на ал маджус, а според ибн Идари ал Маракуши до завръщането си изгубили общо 40 кораба. Това сведение намира потвърждение в хрониката на Гийом от Жюмиеж, както и в Трети фрагмент от Ирландските анали. Скоро след това край брега на Сидония пътят им бил преграден от флота на емир Мухамад ибн Абд ар Рахман. Маврите пленили два кораба и изгорили други два от авангарда на викингите. Това разярило ал маджус и в последвалия абордажен бой маврите изгубили много воини. Въпреки загубите, вероятно и двете страни счели сражението за успешно. Маврите не допуснали дебаркиране, а викингите продължили необезпокоявани по курса си. След няколко седмици нашествениците достигнали Бискайския залив и дебаркирали в кралство Памплона. Там те извършили рейд към едноименната столица - Памплона и пленили крал Гарсия Инигес,[8] за когото в последствие взели много голям откуп – 70 000 златни динара. През 862 г. 21 кораба от общо 62 се завърнали в устието на река Лоара или в Ирландия според Annals of Ireland, Three fragments. Второто нашествие оставило следа в исландските саги и хрониките на Западна Европа. За водачи на тази експедиция продължила повече от три години, изследователи от XIX век до наши дни традиционно посочват полулегендарния Бьорн Ярнсида (Bier Costae Ferreae / Biornus ferreiLateris) и неговия „наставник” Хастейн (Anstign / Alstignus). Хрониката на Гийом от Жюмиеж споменава и двамата, а в Gesta Normanorrum на Дудо от Сен Кантен само Хастейн като едноличен лидер на флотилия датски викинги. Трети фрагмент от Ирландските анали дава сведение за двамата по-възрастни синове на Ragnall, който някои изследователи отъждествяват с Рагнар Лотброк. Понастоящем тази теза се оспорва или подлага под съмнение. Произведението на Дудо от Сен Кантен и неговия продължител Гийом от Жюмиеж е по-скоро генеалогия на дуковете на Нормандия, включваща литературни мотиви и целяща да легитимира властта им, отколкото история, а втората част посветена на викингските нападения има погрешна хронология и в известна степен невярна фактология на събитията. Ragnall от „Трите фрагмента” според специалисти по ономастика е староирландски аналог на норвежкото име Rögnvaldr, а не на Рагнар. За разлика от континенталните анали, в „Трите фрагмента” се прави много ясно разграничаване между датчани и норвежци, като за водачите и викингите от второто нашествие многократно се посочват Lochlann и Loclonnaig – Норвегия и норвежци. ------------------------------------------------------------------------------------------------------ [1] – John Wreglesworth. " Chronica Albeldense." Encyclopedia of the Medieval Chronicle. Brill Online , 2012. [2] – Мухамад Iибн Абд ар Рахман (823 – 886 г.), емир на Кордоба 852–886 г., син и наследник на Абд ар Рахман II. [3] – Ta’rikh iftitah al-Andalus, Volume 2 of Al-Maktabah Al-Andalusia, Ibn al Qutiyya, Editor Ibrahim al- Abyari, Publisher Dar Al-Kitab al-Masri, 1989 [4] – Annals of Ireland. Three fragments, copied from ancient sources by Dubhaltach MacFirbisigh; and edited, with a translation and notes, from a manuscript preserved in the Burgundian Library at Brussels (1860) ; http://archive.org/s...age/n5/mode/2up [5] – Chronicon de gestis Normannorum in Francia, Monumenta Germaniae Historica, BSB Bayerische StaadBibliothek, http://www.dmgh.de/d...:0001:010:00:00 [6] – La Crónica general de España : que mandó componer el Rey Alfonso el Sabio; discurso leído ante la Real Academia de la Historia, el día 21 de Mayo de 1916 (1916) [7] – Ahmad Ibn ‘Umar Ibn Anas al-Udhri (1003 -1085 г.). Виж Penelas, Mayte. " Al-Udhri " Christian-Muslim Relations. A Bibliographical History. General Editor David Thomas. Brill Online , 2012. [8] – Гарсия Инигес (810— 870 г.) крал на Памплона от 851г. до 870 г.

В испанските хроники викингите са наричани с повече от дванадесет имена като hombre del norte, Nortmanni, Xordomanni, Lordomani, Lormanes, Lodormani, Lotimani, Lothomani, Almojuces, Almozudes, вълци, вавари и синове на Белиал. Арабските автори използват наименованието ал маджус, с което обикновено са посочвани огнепоклонници, зороастрийци и маги, но за викингите същият термин се превежда като езичници. Ето няколко откъса от различни произведения описващи първото нашествие: Абу Бакр Мухамад ибн Амир ибн ал Кутиа (неизв. – 977 г.) Ta’rikh iftitah al-Andalus Година 230 от Хиджра (17 септември 844 г. – 1 октомври 845 г.) Когато строежът на голямата джамия в Севиля бил завършен, (емир) Абд ар Рахман (II) сънувал, че влязъл в нея и намерил пророка обвит в саван, да лежи мъртъв в нейния масджид. Когато (емирът) се събудил, той бил дълбоко опечален и запитал гадателите за значението на този сън, а те му отговорили, че богослужението в тази джамия ще бъде прекъснато за известно време. Това предсказание се сбъднало, когато ал маджус превзели града. Няколко шейха от Севиля разказали, че ал маджус изстреляли запалителни стрели към покрива на джамията и част от покрива обхваната от пламъци се срутила. Дори и днес могат да се видят следи от тези стрели. Щом ал маджус разбрали, че няма да успеят да изгорят джамията по този начин, те струпали купчини дърва и слама в молитвената зала. Те искали да ги запалят, като се надявали огъня да стигне до свода, но внезапно в михраба се явил млад момък и ги пресрещнал. Той ги извел от джамията и им попречил да се върнат в нея, цели три денонощия до деня на решителното сражение. Ал маджус казали, че юношата, който ги изгонил от джамията бил изключително красив. Абд ар Рахман (II) построил голямата джамия в Севиля и когато стените на града били разрушени от ал маджус през 230 година (от Хиджра), той ги въздигнал отново. Пристигането на тези варвари изпълнило сърцата на хората с ужас. Всички побягнали търсейки убежище, една част в околните планини, а други в близкия град Кармона. Из целия запад, никой не се осмелявал да ги срещне в битка. Жителите на Кордоба и околните области били призовани под знамената веднага щом ал маджус дебаркирали на западното крайбрежие и завладели равнините на Лисабон. Нашите пълководци с техните воини заели позиция при Кармона, но тъй като врагът бил необичайно храбър, те не се решили да го атакуват преди пристигането на частите охраняващи границите . . . Командирите на граничните отряди поискали новини за придвижването на врага и предводителят им отговорил, че ал маджус изпращат всеки ден части срещу Фирих, Лакант, Кордоба и Морон. Те (командирите от граничната охрана) запитали дали има в близост до Севиля място, където може да направят засада без да бъдат забелязани. Предводителят им посочил селото Кинтос Моафир на юго-изток от Севиля. Войските пристигнали там в полунощ и устроили засада. Един от воините, с наръч съчки, бил поставен на пост в камбанарията на селската църква. На разсъмване наблюдателят известил за колона от 16 000 ал маджус маршируваща към Морон. Мюсулманите ги оставили да преминат, отрязвайки ги от Севиля, а после ги атакували и разгромили. След това нашите пълководци достигнали до Севиля и заварили губернатора обсаден в цитаделата на града. Те обединили силите си, а жителите започнали да се завръщат в града на големи групи. Освен унищожената войска, две други части се придвижвали, едната към Лакант, а другата към участъка на племето Бени ал Латиб до Кордоба. Но когато останалите в Севиля ал маджус видели приближаващата войска на мюсулманите и научили за разгрома на тяхната армия на пътя за Морон, те веднага се качили на корабите си. Отправили се обратно на течението на реката и когато стигнали близо до цитаделата, сънародниците им (които я обсаждали) също се качили на корабите, после заедно отплавали по течението на реката, съпровождани от порой от хвърлени камъни и проклятия отправяни от местното население. Когато стигнали на една лига под Севиля, ал маджус викнали на хората: "Оставете ни на мира, ако искате да откупите пленниците от нас." Хората спрели да ги замерят с камъни и те (ал маджус) разрешили на всеки да откупи своите сродници. Значителна сума била заплатена за повечето от тях, но ал маджус отказали да вземат злато и сребро. Те приели само дрехи и храна ... След това емир Абд ар Рахман взел мерки за сигурност. Той построил морски арсенал в Севиля, заповядал да се построят кораби и събрал моряци по бреговете на ал Андалус. На последните дал много големи възнаграждения и екипирал корабите им с катапулти и нефт. ------------------------------------------- Абу ал Абас Ахмад ибн Мухамад ибн Идари ал Маракуши (XIII – XIV в.) Kitab al-Bayan al-Mughrib Година 229 от Хиджра (30 септември 843 г. – 17 септември 844 г.) През 229 година в Кордоба пристигнало писмо от Уабалах ибн Хазм, губернатор на Лисабон. Той написал в него, че ал маджус са били забелязани по крайбрежието на неговата провинция на 54 големи и още толкова по-малки кораба. Абд ар Рахман дал на губернаторите на провинциите граничещи с морето правомощия да предприемат всички необходими мерки за сигурност. Превземането на Севиля от ал маджус през 230 г.(от същия автор) Маджус пристигнали с повече от 80 кораба. Може да се каже, че те изпълнили океана с тъмночервени птици, по същия начин, както изпълнили сърцата на хората със страх и трепет. След като дебаркирали при Лисабон, те отплавали до Кадис, по-късно до Сидоня, а след това до Севиля. Те обсадили града и го превзели с щурм. След като дали на жителите му да изпитат ужасите на поробване или смърт, те останали там седем дни през които мюсулманите трябвало да изпият до дъно горчивата чаша на поражението. Веднага след като научил за това Абд ар Рахман дал на своя хаджиб (велик везир) Иса ибн Шохаид командването на конницата. Мюсулманите побързали да се съберат под знамето на този пълководец и го следвали, точно както клепача следва окото. Абдула ибн Колаиб, Инб Уазим и други изтъкнати предводители, и воини също се присъединили към кавалерията. Главнокомандващият направил ал Шараф (Ахарафе - висок хълм край Севиля) своя щаб-квартира и написал заповеди до всички губернатори да призоват мъжете си под знамената. Те се отправили към Кордоба, а след това евнухът Наср ги довел при армията. Ал маджус постоянно получавали покрепления и според автора на книгата „Бехджа ан афс” те продължили тринадесет дни да убиват мъже, и вземат жени и деца в робство. Вместо тринадесет дни, авторът на „Дорар ал Калайид” посочва седем дни и ние го следваме по-горе. След няколко схватки с мюсулманите, те (ал маджус) отишли до Каптел (остров в река Гуадалкивир), където останали три дни. След това влезли в Каура на 12 пасаранга от Севиля, където избили много хора. След това те превзели Талята на два пасаранга от Севиля. Тук те пренощували и били забелязани на следващата сутрин при Ал Фахарин. След това те влезли в битка с мюсулманите, които били обърнати в бягство и изгубили толкова много хора, че не могат да се преброят. След като се върнали на корабите си, ал маджус отплавали за Сидоня, а след това за Кадис. Абд ар Рахман изпратил пълководците си срещу тях и те се сражавали, понякога успешно, а понякога губели. Накрая, когато пристигнали подкрепления от Кордоба и многобройни каменометни машини използвани срещу тях, ал маджус били разгромени. Те (маврите) убили около 500 души от своите противници и пленили четири кораба пълни с плячка. Ибн Уазим ги изгорил след като разтоварили всичко по-ценно от тях. След това те (ал маджус) били победени при Талята на 25 Сафар същата година (11 ноември 844 г.). Мнозина загинали в бой, някои били обесени в Севиля, други обесени на палмите в Талята, а тридесет от техните кораби изгорени. Тези, които избегнали кръвопролитието отплавали за Ниебла, а след това за Лисабон. По-вече нищо друго не се чуло за тях. Те пристигнали в Севиля на 14 Мухаррам 230 година (1-ви октомври 844 г.). Така изминали четиридесет и два дни от деня на пристигането им в Севиля, докато тези от тях, които избегнали смъртта отплавали. Тяхният предводител бил убит. За да ги накаже за престъпленията им Аллах Всемогъщият ги предал на нашия меч и ги изтребил, както били многобройни. Когато те били разгромени, управниците известили за това радостно събитие във всички провинции, а (емир) Абд ар Рахман писал до племето Синхаджа в Танжа (Танжер Мароко), като им казал, че с помоща на Аллах успял да унищожи ал маджус. По същото време той им изпратил главите на предводителя и двеста от най-знатните воини на ал маджус. -------------------------------------------- Шихаб ад-дин Ахмад ибн 'Абд ал Уаххаб ал Бакри ан Нувайри (1279–1331г.), Tarikh al- Maghrib al-Islami fi al-Wasit (Ifriqiya wa-al-Maghrib. Al-Andalus. Siqilliyah wa-Iqritish) Година 230 от Хиджра (17 Септември 844 г. – 1ви Октомври 845 г.) „История на нашествието на езичниците в Ислямска Испания” През година 230 ал маджус от далечни краища на Андалус (т.е. от Галиция) извършили поход в земите на мюсулманите. Те за пръв път били забелязани край Лисабон през месец Зул-Хиджджа в година 229 (20 август – 16 септември 844 г.). Те останали там тринадесет дни през които правоверните се сражавали няколко пъти с тях. След това те (ал маджус) се отправили за Кадис и Сидоня. Тук станала голяма битка между тях и мюсулманите. На 8-ми Мухаррам (25 септември) те се установили на лагер на 12 пасаранга от Севиля. Мюсулманите настъпили срещу тях, но на 12 Мухаррам (29 септември) претърпели тежко поражение и изгубили много хора. След това ал маджус направили лагер на два пасаранга от Севиля. Жителите на Севиля излезли от града и се сражавали с тях, но били разгромени на 14 Мухаррам (1-ви октомври 844 г.). Мнозина загинали в боя или били пленени от ал маджус, които не пощадили никого, дори товарните животни. Победителите влезли в града, където останали едно денонощие, след което се върнали на корабите си. Когато видели пристигащата армия на Абд ар Рахман, те побързали да я пресрещнат. Мюсулманите удържали своите позиции, а седемдесет варвари загинали в сражението. Останалите побягнали и се качили на корабите си, тъй като правоверните не посмели да ги преследват. След това (емир) Абд ар Рахман изпратил друга армия срещу тях. Срещнали се отново в битка, която била изключително жестока, но накрая ал маджус остъпили. На 17 ноември войските на мюсулманите започнали настъпление и след като получили подкрепления от всички провинции, атакували от всички страни. Тогава ал маджус побягнали, след като загубили около 500 мъже. Те (маврите) превзели четири кораба, които били изгорени след като изпразнили товара им. После ал маджус се отправили за Ниебла, където пленили една галера и след като направили лагер на един остров близо до Кориас, те разделили плячката. Мюсулманите навлезли срещу течението на реката (Тинто) и ги атакували, като убили двама (?) от тях. Ал маджус отплавали и нахлули в провинция Сидоня. Те награбили голямо количество продоволствие и пленили много хора. Два дни след това корабите на Абд ар Рахман пристигнали край Севиля и когато ги приближили, ал маджус се завърнали в Ниебла, където извършили набези и взели пленници. След това отплавали за Оксоноба, а по-късно в Бежа. Когато накрая се върнали в Лисабон, те напуснали бреговете на ал Андалус така, че по-вече нищо не се чуло за тях и умовете на хората се успокоили.