B0081

Относно взаимодействието материя-материя, искате да кажете че ядрата на атомите и електроните се докосват при взаимодействията? По въпросът с гюлето. След като силата намалява при приближаването към центъра,как е възможно да се получи черна дупка ? Като трупа маса едно тяло,съответно увеличава гравитационата си сила,която на повърхноста е максимална.Но в центъра на тялото силата на гравитацията е нула,колкото маса и да трупа. Та черната дупка не може да се свие в този център. Да не би да се свива леко по в ляво ?

Аз може ли да се пробвам да обесня неподвижноста на физ вакума ? Само да се пробвам де. В слънчева система скоростите на планетите имат величини благодарението на слънцето,което се смята за отправна точка.Например ако към скоростите на планетите прибавим и скороста на преместването на слънцето,то ще получим различни скорости,плюс това скоростите ту ще се увеличават ту ще се намалят спрямо посоката на слънцето.И ще стане една манжа с грозде. Светлината обаче има друг характер на движение,нея много не я интересува с каква скорост и накаде се движи слънцето например. Но ако приемем че имаме една голяма координатна система която обхваща цялата вселенна,със център на тази вселенна,и центъра е неподвижен спрямо физическия вакум.И скороста на разпространението на светлината спрямо този център ще бъде 300000 км/с,то и спрямо физическия вакум ще бъде толкова.Понеже скороста на светлината не зависи от източника на светлината... Всички останали обекти които се движат спрямо този център на вселената се движат спрямо неподвижната решетка на физ.вакума, и имат някаква скорост. Имаме и при инерциална система скорост на светлината 300000 км/с, така че знаейки координатите и дали обектът е инерциален или не пресмятаме скороста на светлината спрямо обекта. Друг е въпроса че орбитиране на дадено тяло никак не е същото като свободнопадащо тяло.Посоките на движение са различни.

Щото и аз не съм сигурен. Интересен подход имаш към изчисляване на масите (идеята предполагам не е твоя,а от някой по стар източник),намесвайки магнитно поле.Или всъщност използваш само магнитното поле.Това ме накара да се замисля за разлика м/у магнитно поле и грави поле,за сега нищо не мога да кажа,освен че магнитното поле е пъти по силно от грави.Това разбирасе не ме смущава Не знам за кои формули говориш,в които не виждаш противоречия,но чрез Нютоновите формули не е възможно да се изведе масата на орбитиращ обект.Мисля че това го знае всеки сериозен физик. Ти по рано каза че Венера не може да притежава спътник,понеже не се върти около оста си (ако съм разбрал правилно). Да разбирам ли че въртенето на централното тяло предизвиква орбитирането на спътника.Понеже така да се каже полето го изхвърля при по бавната скорост на орбитиращия обект спрямо полето? И ако верно съм разбрал искам да те питам относно спътник който да се намира на такава височина че скороста му да съвпада със векторната скорост на земята.Т.е да се намира постоянно над една и съща точка над земната повърхност.Най вероятно знаеш за тези спътници,чрез тях гледаме сателитна тв. Та искаш да кажеш че тези спътници трявба да паднат?

Според мен има такава вероятност грави-константа да важи само за земята. Аз попитах от каде си сигурен за масите на Земята и Луната, не съм питал за Слънцето.Та, имаш земна грави-константа,и изведен закон на Нютон.Как стигаш до извода за правилноста на масите?

Точно така.Този принцип всъщност не извършва никаква работа,той е просто анализ на случайностите.А случайностите може и да не са случайности - това е принципа,нали? Аз откаде мога да съм сигурен колко пъти вселената се е свивала и се е разширявала или там нещо друго е ставало с нея,преди да доиде на това дереже което е в момента?Може да е имало хиляди неуспешни опити на вселената преди да успее да създаде човека.И какво става с този принцип тогава? Ако това е станало от първи път и наистина вселената е имала много възможности да не се появи живот на някоя планетя,да съгласен съм с този принцип,даже ще си помисля че някой нарочно е "подредил картите" .

Опасявам се, че ако съм прав, няма как да го науча от вас - докато вие вдигате мобилния да ми се обадите, тук при мен ще са минали милиарди години... Вие вече го научихте как ще го научите, . Ако не ви се обадя - значи сте прав,но ако се обадя - значи грешите,така че ще научите,стига да можете да предполагате. Добре, да не се заиграваме с фантазии. Можете ли да хвърлите малко светлина върху основите на които почиват класическите представи и ОТО. Не съм наясно особено,засега което знам е това: Класическите представи лежат върху представите на Нютон за всемирното превличане (грубо казано). Дали ще е Нютон или някой друг,рано или късно зависимостите които извел Нютон щяха да излезнат на яве.Но това взаимодействие е най близкото до нашите сетива за наблюдения.Но също така и най непознатото в момента,защото да се се изведат зависимости е едно, а да се разбере принципа на действие е друго. ОТО също използва законите на Нютон,няма и как иначе (понеже това е светът който познаваме).Другата основа на ОТО е уравнението на Айнщайн за енергията, и въведението на понятието пространство-време. Айнщайн изопачава Нютонови представи,като въвежда време-пространството.Време-пространството елеменира "етера" .Разликата е в това че при наличие на "етера" и при остъствието му, имаме две коренно различни физики,които се основават на противоположни основи. Наличието на "етера" прави възможно съществуването на материята посредством силите които действат из вне самата материя. Отсъствието на "етера" оставя само един начин на съществуването на материята,посредством силата която действа в самата материя (силино и слабо ядрените взаимодействия).Айнщаин конструира този модел физика,без да оставя шанс на самата среда в която се намира материята.А средата е много важна,да не кажа че тя е съществена при всички физически взаимодействия,защото материята не взаимодейства директно с материята,а това става чрез средата.Но както и да е. Имам пак въпрос. Дано да не ви досаждам с въпросите си. Ако вземем един килограм гюле, и го поместим на дълбочина 3000 метра в земята,как ще се промени теглото на гюлето?

Изчисляване на масите на Меркурий и Венера са по трудни и това се дължи на липсата на спътници при тези планети.

Харесва ми как звучи самата дума - Антропия, но нищо повече

Ще се радвам да науча за този нов метод,може ли линк,или някои доводи ? Това което писах е от моя личен опит,затова накрая писах че не съм срещал материал който да ме убеди в обратното.Ти лично пробвал ли си се да стигнеш до масите на планетите от слънчевата система?Ако не си препоръчвам ти,ако пак си,можеш да ми препоръчаш нещо на мен. Съдейки от успешните и неуспешните мисиите до Венера и Марс,бих казал че има някакъв проблем при Марсианските мисии.Може и да е прахоляка, но пак може и да нещо друго...

Грешката е моя,когато казах че ще вижда в забавен каданс,вие по рано казахте че времето ще се ускори.Обикновено ми се случва да греша,особено когато трябва да помня нещата които нямат логика (не ми се отдава зубренето) . За скороста на светлината и скороста на събитията сте прави,че няма как да се забавят или ускоряват.Просто ще има интервал от време който ще дели случващото се събитие от видяното същото събитие.Нали ? Разбира се че се струва да се изпържа,за да видя края на вселената,стига да имам време да ви се обадя на мобилния и да ви кажа дали сте прав, или грешите. Относно класиката един въпрос. Ако в класическите представи се крие някаква малка грешка,която не се наблюдава при малки стойности,възможно ли е това да довежда до големи грешки при големи стойности.Поради което класическите представи не работят при големи стойности ?

Бих искал,ако може да се спрем по конкретно на това изказване. От какви съображения сте убедени че масите на Земята и Луната са изчислени вярно? Каква е основата ? По мое мнение изчисляване на масите на планетите започва от Земята минава през Луната,после чрез Слънцето,и тогава останалите планети (за останалите планети няма значение в къв ред са). Най важните и точни изчисления трябва да са за Земята,Луната и Слънцето.Ако се допусне малка грешка при първите две,това ще ефектира върху третото,което ще ефектира върху другите планети. Така че разбира се, че най малката грешка (ако има такава) е при Земята и Луната.Следва Слънцето, и от там колкото по далеч от слънцето е планетата толкова по голяма става грешката. Това което може да се изчисли и да се ПРИЕМЕ за верно е масата на земята, след което следва трудност за изчисляване на масата на Луната,като разстоянието м/у Земята и Луната го знаем горе долу. Като се изчисли масата на Луната и знаем масата на Земята трябва да се изчисли масата на Слънцето ,тука обаче идва проблемът с разстоянието м/у Слънцето и Земята. И масата на Луната и разстоянието до Слънцето се преценяват (как да се изразя) на "око",все едно да преценя на "око" колко тежи една тухла еденичка.И ако има по трасето някаде грешка, при по големите маси и разстояния отиваме в голяма грешка,а космоса е много голям. За сега не съм срещнал някакъв материал който да ме убеди в обратното.

Да, опитвам се да разсъждавам с класически представи.Представи с които живея и наблюдавам.Явно ОТО разсъждава според антикласически (антиреалистични) представи. Понеже имам разюздено въображение,ще се опитам да си представя какво ще стане ако се намирам на ръба на черната дупка. Така, намирам се на ръба на черната дупка бягайки за да не падна в нея,и гледам в обраната посока на центъра на черната дупка . В същото време,точно към главата ми пада една ябълка,от към космоса.В моята отправна система светлината се движи много бавно аз виждам света в много забавен каданс,фотоните цикат в окото ми със скорост 1м/с.От друга страна в отправната система на ябълката светлината се движи спрямо ябълката със скорост 300000 км/с.,а самата ябълка под действието на гравиполе на черната дупка се движи с огромна скорост към главата ми.И изведнъж : Бам, и ме удря съответно,тази ябълка. След известно време се свестявам от страх да не падна в черната дупка,понеже съм спрял да бягам докато съм бил в безсъзнание,и започвам пак да бягам.Продължавам да си гледам нагоре,погълнат в размисли какво ме удари.Но ето след известно време фотонът отразен от гюлето се поглъща от окото ми.И аз възкликвам : Аха било е ябълка! Бихте ли ми обеснили според вас с антикласически представи,ако се намирам в подобна ситуация,ще видя ли ябълката първо или ще я усетя първо?

С някои работи написани в този текст съм съгласен,но с някои не съм. Почти на същото мнение съм и аз за произхода на гравитацията,само че не ми харесват тези етерни частици.Иначе за плътноста няма спор. И аз съм на мнение че ядрото се върти по бързо от самата земя (разбирасе това е при положение че се сравняват векторните скорости). А пак магнитно поле се върти по бавно от земната повърхност,но и то се върти.Нали ? или не? И при мен има една сила която би могла да се нарече сила на отблъскване,но всъщност и тя е на привличане. Интересни работи научих от теб,въпреки че в основата не съм съгласен с твоят поглед върху нещата.

Бих оспорил формулата ти и подхода ти към изчисляване на масата на тялото в слънчевата система. Първо,използваш радиуса на тялото,което не може да ти даде точни резулатати. Радиуса на дадено тяло зависи от плътноста на същото тяло, а плътноста зависи от много работи.Зависи от гравитационо влияние,от материала от който е изградено тялото, може и от други работи да зависи . Второто,използваш разстоянието от слънцето до дадения обект без да квадратуваш.Гравитационо влияние се променя с пропорция на разстоянието на квадрат. Обаче за мен проблемът в тази форула е че тя не дава никакви отговори. Има единствено разстояние м/у слънцето и обекта,другото като масата и радиуса няма как да ги изведем преди да ги наблюдаваме и изучаваме.А целта на занятието е да се определят тези стойности преди да бъдат доказани със набюдения и измервания. Другото което, ти хем използваш радиуса на дадена планета,като взимаш данните от вече установени по класическия начин данни.И с тези данни изкарваш някаква друга маса на дадено тяло.Откаде си сигурен че радиуса реално такъв,какъвто изплозваш? Мислех че Юпитер притежава най силно магнитно поле,поне така пише в уикипедия,сигурен ли си за Сатурн? На какво точно викаш гравитациони вълни ?В слисъл можеш ли да ми ги опишеш? Надявам се да дискутираме тези въпроси.

Така е,то всичко може да се разглежда като теория Обаче пак според тази теория на гравитацията, може да се изчисли, като се пусне едно гюле един килограм от 30 метра височина и ти вървиш към точката кадето ще падне гюлето,и си на около 7-8 секунди от тази точка, нали се сещаш какво ще стане... Хубавото е че си със метален шлем. (Надявам се че имаш чувство за хумор и няма да ми се обидиш) Нютонова теория за гравитация си има своя математическия модел,който трябва да съвпада малко или много със реалноста.Може би идва време когато този модел ще бъде подложен на съмнение за да се открие по точен модел.Аз лично го подлагам на съмнение, като използвам за основа същата Нютонова теория,само че по време на Нютон не се е знаело толкова много неща както сега. Така е. И доста интересни работи се крият около този някакъв общ център

Малко ме обърквате. Ако имаме обект които се намира в пространството без никакво гравитационо влияние,то скороста на светлината спрямо този обект ще бъде 300000 км/с. А когато имаме свободно падащ обект при гравитационо влияние,за да го достигне светлината,скороста на светлината трябва да нарасне на 300000 км/с + скороста на обекта (при положение че светлината настига обекта ).И ще се изважда ако идва от към земята (да кажем). Т.е при черната дупка скороста на светлината ще се увеличава колкото по близко приближава черната дупка,и стигаме до някаква максимална скорост.И след това няма да може да я напусне.Но вие казвате че скороста става нула ??? Другото което,след като вече имаме различна скорост на светлината в различни гравитациони полета, не е необходимо да се базикаме с времето.Така че времето няма нужда да спира. Един въпрос, възможно ли е, при по бавната скорост на светлината да виждаме обектите по големи (с по голям размер) ?

Здравейте. Много се радвам че се появи такава тема,понеже на мен ми е много интересна. Аз съм убеден че при гравиацията има какво да се открива и да се променят представите за тази сила.От известно време се занимавам с гравитацията,но напредвам много бавно.Нещата са много оплетени,постояно се натъквам на едни и същи числа,като омагосани са. Отдавна се знае че силата м/у слънцето и луната е по голяма отколкото м/у земята и луната(според класическата физика).

Дали е удачен примерът със двете момичета за колективната памет? Например има много повече случаи,когато хората губят паметта си за кратък период от време или за цял живот.Но тези хора продължават да ходят на 2-ва крака и говорят езика който са говорили преди това. Дали примерът с двете момичета не е свързан по скоро с инстинкт. А инстинкта не ми се вижда много свързан с колективната памет. Обаче пак, във всеки език например, е включен малко или много националния и историческия фолклор,със своята особеност.Много е лесно да се преведе едно предложение от един език на друг.Но е почти невъзможно да се преведе по чувство,в което да присъства тази малка боровинка позната за единия и непозната за другия.

Това ми хареса. Така ли е според съвремената физика? Това ще рече че скороста на светлината спрямо неподвижен обект който се намира на земята,и свободно падащ обект са различни. Т.е скороста не е константа за двата обекта. И колкото е по голяма гравитацията толкова е по голяма разлика в скоростите на светлината спрямо двата обекта. Така ли е?

Аз имам един въпрос към по осведомените: На каква основа се приема че гравитационен потенциал не се изчислява с квадрата на разстоянието? Как се стига до този извод?

Здравейте. За да остане тялото в определена орбита,тялото се движи с някаква скорост.Тази скорост съответства на някакво количество енергия.На различни орбити и тялото с еднаква маса ще имаме различна енергия.Колкото по далече е орбитата от централното тяло толкова по малка е енергията. Движещото се тяло по определена орбита не може да има нулев потенциал.Потенциала на системата е нулев,когато имаме два еднакви по големина потенциала и различни по посока. Обаче струва ми се че трябва да се направят един куп уточнения. П.С. А пак това за огънатото пространство... Трябва да се учи геометрията малко по добре, и да се прилага във физиката.А не да се прилага физиката в геометрия.

Не мога да се справя да реша уравнението.Иначе видях го какво предствалява,хареса ми, хитро е. Отговора е (преблизително) R1= 3,8 * 107 , R2 = 3,46 * 108. Но дали ще се получи същия отговор от уравнението,не знам

ЕЕЕ,жалко,нямах възможност да се включа по рано в любимата ми тема за гравитацията. Това не е отговор на поста,ама реших да се включа от тука Тегло = гравитациона сила на дадено тяло. После имаме количествена маса на дадено тяло. И инертната сила на дадено тяло. Инертната сила на надено тяло зависи от количествената маса на същото тяло. Теглото на дадено тяло зависи от количествената маса,само че на друго тяло. Така че дали теглото на земята ще бъде нула, или пъти по голяма, това няма да се отрази на количество материя която съдържа самата земя.А от това няма да се промени и силата (теглото) която създава земята за дадено тяло.В крайна сметка теглото на тялото ще се промени,но тази промяна ще е резултат на влияние на трето тяло,а не на земята.Теглото на тялото измерено към центъра на земята ще варира в различни положения на тялото спрямо земята и третото тяло.Един път силата ще се сумира, а друг път ще се изваждат.

Трябва да е някаде 37000 км от центъра на луната до нулевата точка. П.С. по точно 38100 км.