Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

miroki

Потребител
  • Брой отговори

    5087
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    12

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ miroki

  1. "„За буквите“ се състои от въвеждаща част и от същинска полемическа част. Във въведението се говори за историята на писането у славяните, а в полемическата част авторът защитава създадените от Константин-Кирил букви. Традиционно възприетото становище е, че Черноризец Храбър защитава правото на славянската писменост да съществува наравно с гръцката и еврейската. Но през последните десетилетия се изказва и мнението, че е възможно авторът да защитава глаголическата азбука от опитите да бъде изместена от кирилицата, която заимства някои букви от гръцката азбука.[1] Някои учени смятат, че „За буквите“ е част от по-голям граматически труд заради систематизираната граматическа информация в творбата" Там става дума за езика на всички славяни. Докато Добровски дори оспорва българския да се разглежда отделно.
  2. Описана е ситуацията, дори в цитата който си дал. Чак пък толкова ненежелание не съм вярвал, че може. Това не го ли видя, след като го цитира? Написано е, че ги Спира. Предното е увода на 4 те.
  3. Ще цитирам пак, понеже всичко така се омаза, че е за триене. Ще се опитам да пиша минимално, понеже се явява храна за реплики и дуплики в ущърб на нормална форумна дискусия и в ущърб на темата, а ще ползвам цитати. Започваме от книгата: „Царството на славяните - Мавро Орбини -" Първо се казва, кои са славяните и са изброени славяните, включително авари. От тук ставаме славяни за всички народи, за които тази книга е дала началото. Превежда се 1722 г. в Русия. Книгата създава: „Ново възрожденско начало Произведението бележи началото на т.нар. илиризъм или илирийско движение поставящо си за цел постигане на духовно и политическо пробуждане сред южните славяни. Ето как авторът определя произведението си: „ Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (т.е. роби). История от дон Мавро Орбини от Рагуза, абат от Млетския орден, в която се вижда произходът на почти всички народи, говорещи славянски език, с многото и различни войни, които те са водили в Европа, Азия и Африка, напредъкът на техните царства, древната им религия и времето на покръстването им в християнска вяра. И преди всичко се виждат успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България. Руското издание на книгата е сред основни източници на Паисий Хилендарски за написването на знаменитата „История славянобългарска“.[2] „ “ Лошото е, че България тогава я няма. Каквото са написали това си остава. „Итак, под¬ чинив своей власти всю Сарматию, славянское племя разделилось на не¬ сколько колен и получило разные наименования. Как пишет Ян Дубравий в «Истории Богемии» (I), звались они венеды, славяне, анты, верлы, или герулы, аланы, или массагеты, гирры, скирры, сирбы, эминхлены, даки, шведы, фены, или финны, пруссы, вандалы, бургундионы, готы, остроготы, визиготы, геты, гепиды, маркоманы, квады, авары, певкины, бастарны, роксоланы, или русские и московиты, поляки, чехи, силезцы и болгары. Все эти народы были одного славянского племени, которое и сегодня (как пишут Давид Хитреус в «Саксонии» (III), Павел Иовий в «Законах Мос¬ ковии», Георг Вернер и Лаврентий Сурий) больше всех остальных, посколь¬ ку славянами по племени и языку являются не только те, кто живет в Дал¬ мации, Иллирии, Истрии и Карпатах, но и многие другие величайшие и могущественнейшие народы: болгары, расы, или рашане, сербы, боснийцы, хорваты, пятигорцы, то есть живущие у пяти гор, русские, подолии, Поли¬ ны, московиты и Черкассы, а также поморяне и те, кто живет у Венедского залива вплоть до реки Эльбы, остатки которых и сегодня германцы назы¬ вают славянами или вендами, или виндами; и, наконец, это лужичане, ка¬ шубы, моравы, поляки, литовцы, силезцы и богемцы.” После се описва хрониката на Йорданес, с поселищата на венетите. Когато се стига до поселищата на българите хрониката е отрязана и присвоен термина отнесен за българите. „ „Вислы на огромных просторах расположилось многолюдное племя венедов…… Немного да¬ лее он пишет: «Венеды, происходя из одного корня, известны ныне под тремя именами: венедов, антов, славян; которые, при Божьем попуститель¬ стве за грехи наши, свирепствуют повсеместно»." После се описва азбуката/ките на славяните. Там за българи дали става дума вижте: „Славяне имеют два вида букв, чего нет ни у греков, ни у латинян. Один вид был найден Кириллом и называется кириллицей (СЬіигіІіга), другой — блаженным Иеронимом, и он называется буквицей (ВисЬиіха). Два этих вида письма были найдены (как мы сказали) Блаженным Иеро¬ нимом и Кириллом, о чем осталась непреходящая память у славян, в осо¬ бенности у чехов и поляков. Оба этих королевства произошли от этого сла¬ вянского племени, которое, овладев Иллирией, вывело свои колонии даль- ше на север, то есть в Чехию и Польшу. Случилось это так (как пишет Ян Дубравий (I)).” Развитие на кирилицата в Русия „През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система, целяща улесняване на книгопечатането. Начертанията и типографското оформление на буквите копират тогавашния шрифт, използван в Холандия (раннобарокова антиква). Премахнати са писането на ударения и тилди, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите, буквеното означаване на числа е заменено с арабски цифри, пунктуацията е изравнена със западноевропейската. Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ, но и съвпадаща огледално с латинско R. От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, ѯ, ѱ, ѵ, Ȣ. Изхвърлена е и буквата „з“ и е заменена с „s“, но след няколко години „s“ бива отново заменена със „з“. Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името „гражданский шрифт“. Именно „гражданският шрифт“ е известен днес като „кирилица“ и е в основата на всички кирилски азбуки. … Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България и Сърбия през XIV – XV в. Гражданската азбука е усвоена първо от сърбите в Австро-Унгария (от т.нар. славяносръбски език) около 1780 г., а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатна преса, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквите Ѫ, Ѭ, Ѥ и Ꙗ,[11] които липсват в руската, за сметка на това Э липсва в българската. В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на руския граждански шрифт. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската азбука. Съвременната руска кирилица добива окончателната си форма, когато след Октомврийската революция в Русия биват изхвърлени буквите Ѣ и Ї, Ѳ, Ѵ, а Ъ спира да се изписва в края на думи, завършващи на твърда съгласна. Реформата е повторена в България през 1945 г., като са изхвърлени и буквите Ѣ и Ѫ.[12] „ За пръв път старобългарския е наречен славянски от „Йозеф Добровски издава ранни славянски текстове и първи в славистиката прилага сравнителния метод в своите изследвания. Той предлага и отстоява идеята си за създаване на една обща наука, която да изучава езика, историята и литературата на славянските народи, а именно славянска филология, като в основата на тази комплексна наука той поставя старобългарския език, наричан от него lingua slavica. В този смисъл той е основополжник на кирилометодиевистиката.[5] През 1792 г. Йозеф Добровски критикува Август Шльоцер, че отделя българския език от славяносръбския.[6] https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D1%84_%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8 „ Ситуацията в Сърбия: „Славяносръбският език (славяносербскій, словенскій) (и на сръбски: Славеносрпски језик) е стара книжовна разновидност на сръбския език, използвана в края на 18-и и началото на 19-и в. от образованите градски слоеве и като официален език на сръбската държава до 1868 г. Йозеф Добровски през 1792 г. критикува Август Шльоцер, че отделя българския от славяносръбския.[1] Стематографията на Христофор Жефарович от 18 век е написана на славяносръбски език. С голямото преселение по Военната граница на Австрийската империя в края на 17, и началото на 18 век, пречанските сърби в рамките на Хабсбургската монархия попадат под натиска на Хабсбургската империя за въвеждане на форма на илирийски език на латиница. Тези опити са изтълкувани като нападение върху сръбската народноверска същност и като форма на отпор, православната църковна йерархия се обръща за помощ към Русия на Петър Първи, който изпраща книги и учители. По същество, езикът който идва от Русия, е тогавашният руски църковнославянски език, който заменя сръбския църковнославянски език. Тъй като тези две форми по онова време се различават значително, скоро възниква реакция от страна на образованите слоеве на сръбското общество. Така възниква славяносръбския език като компромис между руския църковнославянски език и говора на сърбските граждански слоеве във Войводина. Самонаименованието на този език е словенскій (което ще рече славянски), но то не се използва, за да не се бърка със съвременния словенски език. Благодарение на делата на Вук Караджич (под менторството на Ерней Копитар, който прокарва книжовната южнославянска политика на Балканите на Австрийската империя), славяносръбският е изтласкан от употреба посредством неговата езикова и книжовна реформа, която е окончателно въведена за официална в Княжество Сърбия през 1868 г. по времето на разтурянето на Втората българска легия с крайното изгонване на турците от Белградската крепост (последвано от убийството на княз Михаил Обренович в края на тази 1868 г.). „ Допълнително има намерен Уваров препис на именника от 1861 в Русия, където са наречени князе, дали са били така никой не знае: „Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега.” За някой корекциите може да изглеждат малки. Но излизането от ситуацията е сложно. Та това имах предвид.
  4. Да изобщо не знае от къде е зароден езика, още се спори славянски ли е или български дори о кой от кого е приел. Аз също дадох примери как други са дали нещо и показах част от аспектите. Засягам всичко което България е дала за езика, че си присвояват от него каквото е удобно,а не, че България е дала всичко за езика на всички. Но основното е азбуката, която въвеждат. Самото превеждане на богослужебните книги дава това много, което няма как да не е преплетено и с азбуката. Ако бяха приети книгите на гръцки, възможно нямаше да пишем тези постове на български, а на какво щяха да пишат и говорят другите идея си нямам. Продължаваш да не разбираш, че критичните моменти, които визирам, са когато България я няма. Когато историята е променена и знаем част от промените, по изворови данни. Други никога няма да разберем. Дори термина славяни е неясен и кога заменя склави. .... Понеже случаят е непоправим, ще дам една сегашна ситуация за пример. Сега Северна Македония говори най-различни неща за нас. Ние опонираме въпреки, че съвсем обрано. Сега си предстветете ситуацията в която България вече не съществува. И какво ще каза Северна Македония за нас и кой ще опонира? Дори когато България я има се каза официално, че Кирилицата е създадена в Македонските земи. Сещате се кой го каза. Това е последния опит да разбереш, какво визирам. И защо има неяснота свързана със славяните касаеща времето когато ни няма. Започва да се използва и за народностна и за езикова и за религиозна принадлежност. Понеже се отказвам.
  5. Ти се правиш на ударен. Писах ти , че е във връзка с първото ми мнение за ликвидацията на държавата (и съм писал азбука). За да обясня за кое говоря, понеже се изпосрахме с доуточнония и вметки. От него мнение до това всичко си е спам. А то е чак 1 вото ми писане горе на тази страница. За това доуточних за какво става дума и за какво пиша изобщо. Но някой иска да му сипят в чашка да му се разбърка и да си гаврътне кафето. Ти да не си сам Костадинов? Понеже като него се държиш вечно ужилен. Термина велика сила го цитирах, не съм го измислил аз. Също и Велика България си го има в Изворите. А също така не е нужно в контекста на казаното от мен да се определя термина касаещ велика. Върши работа и мизерна, жалка и малка. Така, че влизаш в глупава дилема за термини не касаещи съдържание. Та за да ти е по-лесно замених термините с умаловажаващи, за да може да се прозре същината на казаното. Понеже още не се прозира. То е малко тежък случай. Някои от творбите за славяните са сътворени тогава (когато нас ни няма). Дори нашият именник е от тогавашен препис и е възможно титлите за това да са така написани. Самата ни азбука има един царски шрифт от тогава (Петър). По специално и тази творба: Да за Царството на славяните става дума. И това, за което коментира: https://bg.wikipedia.org/wiki/Кирилица епилог и спирам по темата: Много неща може да се направят в една азбука, когато я няма държавата която я е въвела. И много неща може да се присвоят или изопачат. Това писах в първия пост. Моля не ме карайте и в компютърен двоичен да го пиша, за по-лесно усвояване от чат GPT.
  6. Нещо не си разбрал твърдението. А и не знам за каква унищожена азбука говориш. Визираш може би ликвидирането на глаголицата ли? Ще повторя въпреки, че написаното не е проблем да се чете два и повече пъти. Явно от мерак за реплики (стил приятеля Костадинов) се омаза всичко. Когато една държава спре да съществува, останалите разграбват или си приписват, каквото могат от нея за себе си и липсващата държава няма как да опонира. В случая османската империя хич не се интересува от славянството и християнството и не я вълнува, кой от съседите, какво ще си нарича за негово, както и от населението което вече е в пределите на османската империя. В зората на опомняне на народите и упадъка на Турската държава, се проявяват множество текстове касаещи славянството, словенстовто, засилване на бойния дух и подготовка за война. Липсата на наши извори е причината за сегашното мъдрене от всичко по темата. В чуждите всеки си е написал, както му е удобно на него. Велика сила от настоящето и Велика България от миналото. Ако не ви се харесва как са ни наричали. Кръстете я малка и жалка България, чийто труп разграбват. Факт е, че тя дава кирилицата на света. Да Русите я дават на Монголите и на републиките.
  7. Виж какво казва руския посланик.
  8. Това е така. Но е велико и делото по въвеждане на самата азбука. Понеже всеки може да измисли 30 графема. Но не всеки може да инвестира за да наложи цяла държава да ползва тях, а не други. Още по-малко да смени вече съществуващи.
  9. В мнението по-горе за което започнах да пиша в темата. Но като се харесва да се отклоняваме започваме да си губим мисълта. Значи, Рус не взема българските църковни книги, а ромейските и учат на ромейски? Това ли казваш?
  10. Аз за азбука писах. За езика нищо доказано няма. Но книжнината е на същият този език и от нея се учат. Та така самая великая научава Български.
  11. Не забравяйте, че не четем български хроники а чужди. Факт е, че и Руснаците не ни дават Македония точно за да не станем хегемон на Балканите. И това сме го дискутирали. Без да броя изпълненията на хуните, които ги споменахме по-рано, като наши предци, е достатъчно да се спомене, че Аспарух мачка авари, склави, хазари и ромеи наведнъж. Като се разпорежда с всичките. Аварите изселва, склавите заселеа, хазарите спира, а ромеите им плащат данък. Ако имаше българска летопис с това описание, щеше да изглежда, като персийски надписи по колони. Е и ние имаме оцелели няколко надписа. А в регионален план сме били всичките си съвременни съседи. Все пак по някое време България и Франция са имали обща граница. Като цяло не е нужно да задълбаваме. Достатъчно е че всички компкексно ликвидират България и разграбват дори написаните колони. Това във връзка с ликвидацията на българската азбука и началото на славянската. И разграбват и духовното по този начин.
  12. Писали сме го преди време, но една от причините да се породи бум на славянството и всякакви писани неща по темата, е липсата на България. Вече я няма великата регионална сила, дала на света азбуката и всичко свързано с езика и всички са решили да си отмъкнат нещо за себе си. За това е и толкова сложно. Ако пък България не беше падала и под ромейско и под турско, сега нещата щяха да изглеждат много по-различно с наименованията.
  13. За това писах за тракезийците идващи при Крум. Те и мизите тъй от по-рано с неясна двупосочният. С добавка ситуацията Троя и пръснато население в почти всички посоки чак до Крим. Избутването на население 5- в. пр. н.е. от дошлите Перси с Мегабас през Фригия, Тракия пак до скитите (точно интересната зона). Върнато население от Александър. Общо взето по южната дъга не е по-малко раздвижването от по северната на Черно море. И като се казва Анадола, някой да не се стресне. Може и Фригия да се казва. Земята на Хетите.
  14. Да, пропуснахме мястото. В едната хроника е Панония. Авари, склави, българи и жители на Тракия. А в други кутригурите, според някои котрагите, за завлекли със синджири стотици хиляди от населението на Тракия и Мизия, каквото и да е било. После аварите и те тъй. Накрая се обединяваме със авари, склави почти във всяка битка за Солун или Константинопол. Близо 200 г преди Аспарух живеем в полусмесено до директно смесено състояние. Многократно описвано тук във форума. Включително и при самия Аспарух сме заедно със склавите. Самото заселване на България така е описано. Склавите се заселват предимно в Стара планина. После имаме едно две преселвания на склави и едно на Тракезийци при Крум. Но не можем да изключим и 10 000 скити които идват с Булгариус от западните хребети на Тян Шан. И заселените други хуни в Тракия, както и Готи. Кой при кого е служил и от какво потекло е бил, само майка му знае. Та изненади всякакви ще има. Но в случая наблягаме на склавите, останалите са в същите пропорции. При това изобилие от хуни и заселени и пребиваващи северно от Дунав, само 3% азиатско значи, че хуните не са били съвсем азиатци. Тези на Булгариус са достатъчни за по голям процент.
  15. То си е написано в хрониките... Сродили се, родили им се деца от смесени бракове и станал един нов народ. Какво повече да се търси. Това сродяване не е само със склавите.
  16. То това беше национален лозунг по едно време. Официално го казваха от трибуната. Разбира се, че някои цени може да се повишат от завишено търсене, (особено ако има ниско предлагане и се вкара ресурс за увеличението), както и на заместващите продукти. Но основното завишение на цените се получава поради увеличение на някои от енергийните източници и/или заплатите. С две думи всичко което се калкулира върху цената. Също обаче има случаи и на добри практики, когато поради завишено търсене, се внесе/произведе голямо количество от дадена стока, от което цената да се намали поради по-ниски разходи на единица стока или по-добра оферта при покупка на едро. Така, че вдигнат ли заплати чакайте увеличение. Без значение в рубли ли сме или турски лири.
  17. Когато го четох преди много години за пръв път и аз го прочетох алтем. После видях какво значело
  18. Те сами си казаха, че бомбата не може да удари много дълбоко. Но е достатъчно да събори всичко. То след над 10 та по рихтер в пряк контакт едва ли ще е оцеляло много. И най-вече работещо. После почвата е срутена и трябва да се прави нов вход. А в срутище не се копае как да е.
  19. И аз не си спомням да сме го дискутирали. Но информацията е подобна като на останалите. И е описан в достатъчна правилност. Изглеждащ както и сега.
  20. Принципно съм прочел всичко в LacusCurtius. Вече не всичко помня наизуст. Мислех, че ще пишеш за Белите коне, а то май е за Олбия. Та какво визираш? По-горната карта е по Теофан обаче. Ако е в тази връзка.
  21. Интересно е, че имаме едно точно число в именника и това е 515г. Които явно някой си е направил труда да свери, понеже отговарят на годините владеене на 1 вите 5. Та 644 -515 не дава годината написана за Авитохол по-горе в таблицата. А по-скоро една година, близка до тази, която показвах тук преди време.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.