miroki

Коментирали сме това смесване преди Аспарух, много пъти тук. Тъкмо и годините 200. Ей така за кратност използвахме. Аз му бях много голям фен, докато не го гледах на една лекция как разказва, как българите тръгнали от към Краснодарския район. Това ме провокира да се захвана с онова за Кубан.

Тя Троянската вече дойде. С Ахил и Мирмикрия. Те и Персите идват в Скития, тъкмо през Тракия за по-напряко. Пък от "Норвегия" (Островите) идат готите в Меотида, може да са носили ритон. Пък траки са си се заселвали в региона, описани от старите хронисти, от къде са дошли само не помня. Малко шеговито, но като се търси нещо се намира. С "две думи" всичко може да се натъкми.

Да, бе, сори.

За кое време става дума? Кога идват славяни преди българите? Те идват малко преди ПБД. Засвлването на района на днешна Македония до към Сокун. И ти ли си i2a?

относно езиците А тук и с Аварите. https://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_133.html Имат описани самостоятелни но повечето са смесени с хуни, българи, авари. В някакъв момент са били подчинени на хуни, в друг на авари, после и на българи и да и на ромеите да не ги пропускам.

Тя не е съвсем лишена от логика. Те не нападат сами тези градове. Повечето случаи са със авари и българи. Написано си е в изворите. И на Солун повечето обсади и на Константинопол са смесени и с наше участие. Не винаги (при всяко нападение) са изброили всички нападащи, а и не винаги съвсем са ги различавали. Но не малко години всички са в битките заедно описвани. Дори е описано, че са живели заедно и са се сродили и че имат смесени деца. Това естествено не е за всички. И при българите (с Аспарух) така са описани. И по-късно, ту се прехвърлят в полза на врага. Ту ги разселват. Самостоятелните са предимно, като нападат римски отряди и набези, като правят. Ти за кои самостоятелни операции говориш?

Това не го бях виждал. Явно отделя естонците. https://phys.org/news/2025-07-ancient-dna-mystery-hungarian-finnish.html?fbclid=IwY2xjawM53MtleHRuA2FlbQIxMABicmlkETA3RWRBRTMyTzlpbjRLUjdWAR4I7vLFJsyT1aQbaGHzb4zkrTkeYTHgYTZfmL3ZLjrfUME0olGyNrWx-JF2qQ_aem_x3DNKQ-5rCua4GqMWA-lgw

Имали нещо общо ДНК то на славяните със на саамите? Че този въпрос ми е любопитен. Също и с на готите със саамите. Питам понеже почнахме да връщаме лентата много назад и на север.

Нормално за оптимизма. Тъкмо минахме Шенген, наближава Евро. Нормално е оптимизма да е по-висок. Има причина. И страхове също. И нормално ЕС е зле, горивата са си все скъпи и предстои да поскъпнат още, като съвсем спре руското, ако не спре войната скоро, а приемат нови членове и бай-Ганьо също се намесва по приема на някои.... .... Имаше и друг сценарий но някои го усетиха и разбиха. И предстои трети сценарий, но ако спре войната.

Ако не бъркам картата, трябва да е по подобно описание. Описанието е на Клавдий Птолемей да речем около 140 та година. https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/5*.html

Може би на устието на Висла? Венети

За това ли става дума: Става ясно, че е късно, за времето с българите на Дунав.

Говоря за поселищата на склавите, антите, българите, хуните и т.н. Първо описва идването от острова, зараждането на хуните, после къде са поселищата на склави и българи, после битките на Атила, споменавайки и за времето преди него т.е. за баща му. И после описва разпада на хуните и разбира се деянията на готите. Но за коя година се отнася това споменаване на склави и българи е въпросът.

До сега предполагах, че е около 5-6 ти век. Ако искаш прегледай го пак. https://krotov.info/acts/06/iordan/iordan05.html Има го и на руски там. Виж поселищата къде са вмъкнати.

Т.1 В земта на сег. Украйна, персите гонят скитите. И няма землянки и няма други. Та там са по-скоро късно заселени. Понеже са претърсвали наред. После е описана и от други цялата земя там няколко пъти. Т.2 сякаш е малко по-логична. Смята се, че i2 на изток няма. Което ще рече, че по-вероятно е да е така. Но ако тръгнем по дървото напред можем и на друго място да стигнем. Според данните, които разглеждате, каква е близоста на славяните със скандинавци? ... От хрониката на Йорданес не е много ясно ситуирането на славяните в района Карпати- Висла -Днепър от коя година е. Тъй-като след това говори за времето на Атила. Някой намирал ли е информация за коя година става въпрос. Изложението започва от прословутия остров Сканза и пристигането на готите в Меотода, после са поселищата на всички и после битките с Атила. И е малко трудно да се определи от кога са поселищата (уж след битката), понеже ще е доста добра отправна точка. ... В по-предното ми мнение за на изток от Тян Шан визирам групата на Булгариус, идваща от изток, но е от западните склонове на Тян Шан, не от източните както съм писал по инерция на изтока. ....

Има и един друг сценарий, който също сме дискутирали и е описан, въпреки, че не го поддържаме, но от време на време трябва да ревизираме. Всички пленници на хуните, както и на други народи, завлечени някъде, да са наречени роби. Също и Лимигантите, "сарматите роби" според Марцелин. https://en.wikipedia.org/wiki/Limigantes https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Ammian/29*.html Което сме дискутирали тук: ... Друг сценарий е, че ги наричат и спори (Прокопий). Все на някой народ са наследници склавите, щом ги е нямало преди това.

В готската хроника пише, че идат от скандинавски остров. Възможно е да са пред викинги (това е моя спекулация). В едната хунска, идващите готи събудили вещиците в Меотида и те срещнали горските духове и т.н. та се родили хуните. Самото зараждане на хуните се описва около Меотида по готската хроника. А по една друга са си от стари времена в Меотида и са се наричали по-рано кимерийци. Ние тази не и вярваме. Аварите идат от северния океан, уж бягайки от грифоните и се сблъскват с българите. Та доста идат от севера. За изток пишат за скитите, включително и тези наречени българи дошли от източните склонове на Тян Шан. И едни други, утигури, ултизури, вуругунди и т.н. (не им помня точно имената), кръстени по прадядов обичай, които са също отсам Тян Шан. Узите може би и те от изток. А в същото време българите са оттатък Дунав според именника около 125-135г. А на картата ги няма. Българите са малко неясни, почти както и склавите. Понеже за българите има няколко различни споменавания в различни периоди. И все са в района където са описани други народи. И на картите винаги има други. Може би наистина иде малоброен народ, който е свикнал на нямане и се размножава при наличие на ресурси и експандира.

И не само. И без скитите с които се бият персите пресичайки балканите. И някак отидохме в земята на кимерийци и боспорци. И някъде трябва да се вмъкнат тези славяни. И както от прадядово време хуните били в този район. Славяните успешно заместват в територии на костобоки и роксолани да не говорим за по-далечните маркомани и квади в територията. Просто няма как да се изключват всички останали. А може и от някои от тях да са "станали" славяните.

Едно от предположенията, което е написано, освен инвазивният тип, е описано и заселнически тип разселване. С домочадието. За този тип е интересно как запазват бит и култура. Или авторите говорят само за ДНК? Може би и по-голяма устойчивост на климат и болести са имали. Или на принципа заселници, като ромите в някое село. 3 семейства се заселват и след 40 години завладели цялото село. ... Славяните са описани, че не са руси и светли. Както и не са свръх тъмни, а по-скоро червендалести. Това дали отговаря на резултатите получени от наследници?

"В резултат на това самият термин "славяни" е двусмислен, понякога наложен от външни летописци и често използван погрешно в по-късни националистически или идеологически дебати" Ти да видиш....

Дават я уж 3000 км, а тук 2000.

Може в тази връзка е и коментарът за:

"„За буквите“ се състои от въвеждаща част и от същинска полемическа част. Във въведението се говори за историята на писането у славяните, а в полемическата част авторът защитава създадените от Константин-Кирил букви. Традиционно възприетото становище е, че Черноризец Храбър защитава правото на славянската писменост да съществува наравно с гръцката и еврейската. Но през последните десетилетия се изказва и мнението, че е възможно авторът да защитава глаголическата азбука от опитите да бъде изместена от кирилицата, която заимства някои букви от гръцката азбука.[1] Някои учени смятат, че „За буквите“ е част от по-голям граматически труд заради систематизираната граматическа информация в творбата" Там става дума за езика на всички славяни. Докато Добровски дори оспорва българския да се разглежда отделно.

Описана е ситуацията, дори в цитата който си дал. Чак пък толкова ненежелание не съм вярвал, че може. Това не го ли видя, след като го цитира? Написано е, че ги Спира. Предното е увода на 4 те.

Ще цитирам пак, понеже всичко така се омаза, че е за триене. Ще се опитам да пиша минимално, понеже се явява храна за реплики и дуплики в ущърб на нормална форумна дискусия и в ущърб на темата, а ще ползвам цитати. Започваме от книгата: „Царството на славяните - Мавро Орбини -" Първо се казва, кои са славяните и са изброени славяните, включително авари. От тук ставаме славяни за всички народи, за които тази книга е дала началото. Превежда се 1722 г. в Русия. Книгата създава: „Ново възрожденско начало Произведението бележи началото на т.нар. илиризъм или илирийско движение поставящо си за цел постигане на духовно и политическо пробуждане сред южните славяни. Ето как авторът определя произведението си: „ Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (т.е. роби). История от дон Мавро Орбини от Рагуза, абат от Млетския орден, в която се вижда произходът на почти всички народи, говорещи славянски език, с многото и различни войни, които те са водили в Европа, Азия и Африка, напредъкът на техните царства, древната им религия и времето на покръстването им в християнска вяра. И преди всичко се виждат успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България. Руското издание на книгата е сред основни източници на Паисий Хилендарски за написването на знаменитата „История славянобългарска“.[2] „ “ Лошото е, че България тогава я няма. Каквото са написали това си остава. „Итак, под¬ чинив своей власти всю Сарматию, славянское племя разделилось на не¬ сколько колен и получило разные наименования. Как пишет Ян Дубравий в «Истории Богемии» (I), звались они венеды, славяне, анты, верлы, или герулы, аланы, или массагеты, гирры, скирры, сирбы, эминхлены, даки, шведы, фены, или финны, пруссы, вандалы, бургундионы, готы, остроготы, визиготы, геты, гепиды, маркоманы, квады, авары, певкины, бастарны, роксоланы, или русские и московиты, поляки, чехи, силезцы и болгары. Все эти народы были одного славянского племени, которое и сегодня (как пишут Давид Хитреус в «Саксонии» (III), Павел Иовий в «Законах Мос¬ ковии», Георг Вернер и Лаврентий Сурий) больше всех остальных, посколь¬ ку славянами по племени и языку являются не только те, кто живет в Дал¬ мации, Иллирии, Истрии и Карпатах, но и многие другие величайшие и могущественнейшие народы: болгары, расы, или рашане, сербы, боснийцы, хорваты, пятигорцы, то есть живущие у пяти гор, русские, подолии, Поли¬ ны, московиты и Черкассы, а также поморяне и те, кто живет у Венедского залива вплоть до реки Эльбы, остатки которых и сегодня германцы назы¬ вают славянами или вендами, или виндами; и, наконец, это лужичане, ка¬ шубы, моравы, поляки, литовцы, силезцы и богемцы.” После се описва хрониката на Йорданес, с поселищата на венетите. Когато се стига до поселищата на българите хрониката е отрязана и присвоен термина отнесен за българите. „ „Вислы на огромных просторах расположилось многолюдное племя венедов…… Немного да¬ лее он пишет: «Венеды, происходя из одного корня, известны ныне под тремя именами: венедов, антов, славян; которые, при Божьем попуститель¬ стве за грехи наши, свирепствуют повсеместно»." После се описва азбуката/ките на славяните. Там за българи дали става дума вижте: „Славяне имеют два вида букв, чего нет ни у греков, ни у латинян. Один вид был найден Кириллом и называется кириллицей (СЬіигіІіга), другой — блаженным Иеронимом, и он называется буквицей (ВисЬиіха). Два этих вида письма были найдены (как мы сказали) Блаженным Иеро¬ нимом и Кириллом, о чем осталась непреходящая память у славян, в осо¬ бенности у чехов и поляков. Оба этих королевства произошли от этого сла¬ вянского племени, которое, овладев Иллирией, вывело свои колонии даль- ше на север, то есть в Чехию и Польшу. Случилось это так (как пишет Ян Дубравий (I)).” Развитие на кирилицата в Русия „През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система, целяща улесняване на книгопечатането. Начертанията и типографското оформление на буквите копират тогавашния шрифт, използван в Холандия (раннобарокова антиква). Премахнати са писането на ударения и тилди, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите, буквеното означаване на числа е заменено с арабски цифри, пунктуацията е изравнена със западноевропейската. Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ, но и съвпадаща огледално с латинско R. От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, ѯ, ѱ, ѵ, Ȣ. Изхвърлена е и буквата „з“ и е заменена с „s“, но след няколко години „s“ бива отново заменена със „з“. Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името „гражданский шрифт“. Именно „гражданският шрифт“ е известен днес като „кирилица“ и е в основата на всички кирилски азбуки. … Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България и Сърбия през XIV – XV в. Гражданската азбука е усвоена първо от сърбите в Австро-Унгария (от т.нар. славяносръбски език) около 1780 г., а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатна преса, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквите Ѫ, Ѭ, Ѥ и Ꙗ,[11] които липсват в руската, за сметка на това Э липсва в българската. В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на руския граждански шрифт. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската азбука. Съвременната руска кирилица добива окончателната си форма, когато след Октомврийската революция в Русия биват изхвърлени буквите Ѣ и Ї, Ѳ, Ѵ, а Ъ спира да се изписва в края на думи, завършващи на твърда съгласна. Реформата е повторена в България през 1945 г., като са изхвърлени и буквите Ѣ и Ѫ.[12] „ За пръв път старобългарския е наречен славянски от „Йозеф Добровски издава ранни славянски текстове и първи в славистиката прилага сравнителния метод в своите изследвания. Той предлага и отстоява идеята си за създаване на една обща наука, която да изучава езика, историята и литературата на славянските народи, а именно славянска филология, като в основата на тази комплексна наука той поставя старобългарския език, наричан от него lingua slavica. В този смисъл той е основополжник на кирилометодиевистиката.[5] През 1792 г. Йозеф Добровски критикува Август Шльоцер, че отделя българския език от славяносръбския.[6] https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D1%84_%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8 „ Ситуацията в Сърбия: „Славяносръбският език (славяносербскій, словенскій) (и на сръбски: Славеносрпски језик) е стара книжовна разновидност на сръбския език, използвана в края на 18-и и началото на 19-и в. от образованите градски слоеве и като официален език на сръбската държава до 1868 г. Йозеф Добровски през 1792 г. критикува Август Шльоцер, че отделя българския от славяносръбския.[1] Стематографията на Христофор Жефарович от 18 век е написана на славяносръбски език. С голямото преселение по Военната граница на Австрийската империя в края на 17, и началото на 18 век, пречанските сърби в рамките на Хабсбургската монархия попадат под натиска на Хабсбургската империя за въвеждане на форма на илирийски език на латиница. Тези опити са изтълкувани като нападение върху сръбската народноверска същност и като форма на отпор, православната църковна йерархия се обръща за помощ към Русия на Петър Първи, който изпраща книги и учители. По същество, езикът който идва от Русия, е тогавашният руски църковнославянски език, който заменя сръбския църковнославянски език. Тъй като тези две форми по онова време се различават значително, скоро възниква реакция от страна на образованите слоеве на сръбското общество. Така възниква славяносръбския език като компромис между руския църковнославянски език и говора на сърбските граждански слоеве във Войводина. Самонаименованието на този език е словенскій (което ще рече славянски), но то не се използва, за да не се бърка със съвременния словенски език. Благодарение на делата на Вук Караджич (под менторството на Ерней Копитар, който прокарва книжовната южнославянска политика на Балканите на Австрийската империя), славяносръбският е изтласкан от употреба посредством неговата езикова и книжовна реформа, която е окончателно въведена за официална в Княжество Сърбия през 1868 г. по времето на разтурянето на Втората българска легия с крайното изгонване на турците от Белградската крепост (последвано от убийството на княз Михаил Обренович в края на тази 1868 г.). „ Допълнително има намерен Уваров препис на именника от 1861 в Русия, където са наречени князе, дали са били така никой не знае: „Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега.” За някой корекциите може да изглеждат малки. Но излизането от ситуацията е сложно. Та това имах предвид.