Й. Табов

Надявам се, че първо ще кажете от кога са ръкописите на Атанасий и на Презвитер Козма - за да можем да направим сравнение. През това време ще ви покажа и една гръцка икона със същия сюжет. За богомилите - вижте какво пише за тях Фалмерайер в съседна тема на форума. Предлагам ви още нещо - за информация на колегите, които следят темата, да дадете отговор на 2-3 въпроса за българското християнство: 1. Кога гръцката църква е канонизирала "гърците" св. Кирил и Методий, които били изпълнявали специални просветителски мисии на самия император, били близки с патриарха и т.н.? 2. Защо Юстиниан е светия на Българската църква? 3. Защо името му е преведено на Управда? 4. На кои други светии името е преведено на български? Ако сте съгласни, аз пък ще ви дам интересни сведения например за 8-ия събор.

Ако не сте били в Охрид, непременно идете. Вижте и манастира св. Наум. Там има едни стенописи .... как св. Наум отива да проповядва, а богомили се опитват да го изпъдят. Вижте по-надолу.

Ромеи ли чета? Откъде пък ги измислихте? Какво пише Теофан? И наистина ли за пръв път чувате, че е имало много българи християни преди светите Седмочисленици? Че във византийската армия е имало араби? Ценов сте го чели повърхностно - един важен детайл от спора му със Златарски е за това, че по време на 8-ия събор българите в "българското отечество" - а не в Добруджа - са били отдавна християни. За да не продължаваме в този дух нататък, ще ви обърна внимание, че според Православието и Католическата църква ЕРЕТИЦИТЕ (например богомилите) СА ПОДЛЕЖАЛИ НА (ПОВТОРНО) КРЪЩАВАНЕ. Въпреки че са били християни.

Добре е, че подлагате на съмнение разни детайли. за съжаление информацията за миналото е "размита" ... и е добре да се използват съвременни методи за изследването й. надявам се доста неща да се изяснят с отварянето на все повече ръкописи. За сагата - знам само, че е използвана и думата Болгараланд, откъдето викингите минали на път за Норвегия - доколкото помня, след Болгараланд е спомената Унгария.

Ромеите? Например наемни войници от Изтока, може би араби ... и защо да няма християни сред българите? Бил ли е Тервел християнин?

Бич болгар - превежда се "бич за българите", "бич на българите". Това е в сагата, по-точно във "виса" - нещо като кратка ода. Дали е изкривен - ами помислете. Намерете довод - поне един ... и ще имаме хипотеза.

Ще се опитам накратко да обясня съображенията си. Наказанието за кражба обикновено е било отрязване на ръка; за по-специални случаи (както при пиратите) - смърт, например отрязване на глава. Отрязване на ухо за подобно нещо звучи смехотворно. Когато обаче ограбвате набързо жени (взимате им обици и пръстени) - им отрязвате ушите и пръстите (заедно с обиците и пръстените). Затова предпочитам да вярвам повече на Ценов, отколкото на изданието, което е цитирано по-горе.

Още малко за въстанието на Петър Делян. Как го споменават норвежките саги? Потушавал е въстанието Харалд, тръгвайки от Атина; ето как започва сагата за Харалд и коментарът в руско издание. Българи ... няма славяни ...

Няколко пъти съм писал в този форум, че днешният смисъл на термина "славяни" е оформен в 18-19 век. Преди това в различни текстове "славяни" е използвано в различен смисъл. Например за Орбини "славяни" включва нормани, шведи, финландци и да не изброявам още какви народи. Това, че на някои хора им е било удобно да представят "склави", "слави" и "склавини" не като роби или нещо друго, а като еквивалент на днешното славяни, днес вече не върви. Между другото "склавина" е било груб вълнен плат, изнасян от нашите земи заедно с кожи в италия и на други места. Така че склавини би могло да е например хората, които носят груби мундири, или аби, или нещо като ямурлуци; Склавиния може да е областта, където са се носили масово дрехи от такъв плат, и т.н. Сега ще се занимаем конкретно с въстанието на Петър Делян. Слагам по-долу два файла с откъс от ГИБИ том 6 и още един файл с част от този текст. От тази част се вижда, че Василий ІІ е определил малки данъци на българите (не на славяните и пр.) в темата Навпакт, и понеже данъците били увеличени, те въстанали и се присъединили към Петър Делян, за да върнат старото положение - от времето на Самуил. Обърнете внимание на израза "местното население". От другия текст е ясно, че град Навпакт не е въстанал - защото в него гърците са държали властта, и може би са били доста. В далечна връзка с това ще добавя, че родът Вулгарис от Корфу (от който е Е. Вулгарис - един от гръцките "будители") не само не е забравил българските си корени, но се гордее с произхода си от бълг. владетел Крум.

Защо според мен цитираният по-горе текст е от редактирано и изопачено издание (или редактиран ръкопис), а не от това, което е чел Ценов: слагам други описания на същите събития.

Това не е вярно. Прочетете внимателно изворите за въстанието на Петър Делян, защо са въстанали българите от Величката/Никополската тема. На читателите и обсъждащите тази тема предлагам още едно полезно четиво - откъси от статия на Тр. Кръстанов, в които пише за дейността на седмочисленици, които просветили цяла България и западните краища на Елада. Кои са тия западни краища на Елада? Фалмерайер пише за Елада - Южно от Тесалия, източно от Етолия ... Значи западните краища на Елада са били населени основно със "славяни"? Тогава Епир е бил част от България?

То е по триона в средата. Такива триони (при това за камък - ателието е за скулптури от камък), от валцувано желязо - не по-рано от 16 век. Предлагам ви снимка от Прага с подобен трион; там има и дата - 1635; записана е по-различно от днешните стандарти.

Фоменко, Ценов ... както обикновено, пропускате сър Исак Нютон ... някак си за него ви е срам да правите намеци ... правилно, правилно, за срам е ... Ето ви един по-лек въпрос за една антична гръцка купа от Берлински музей. Датират я около 480 г. пр. Хр. Но от това, което е нарисувано, би трябвало да е ясно, че е от ... какво бихте предположили? Много се надявам, че няма да ми се наложи да доказвам, че църквата "Св.Богородица", използвана за барутен погреб, не е по-ранна от храма на Атина Партенос. Да не би наистина да вярвате, че "реставрираният" през 19 век храм е от същите камъни, от които е бил направен старият храм?

Добре казано. Е, да видим как се е състезавал Партенонът. „Антични” и „варварски” археологически паметници в Гърция Гръцкото въстание и създаването на новото Гръцко кралство в началото на ХІХ век предизвикват силен подем на „елинофилията”, култивирана в продължение на няколко века от школата на „хуманизма”. Оформените възгледи за „класическите” „красота на тялото”, „полет на духа”, „простота на обичаите”, изкуство, разкошни колони и храмове (това са думи и изрази на Фалмерайер) към този момент са вкоренени в главите на хората от цивилизования свят. Културният елит и особено учените добре различават произведенията на „античната елинска цивилизация” от варварските творения. Затова археологическите изследвания и реконструкции на Акропола в Атина, започнали в средата на ХІХ век, са били схващани и като разчистване на паметниците на тази антична елинска цивилизация от варварския боклук, наслоил се около и върху тях през вековете, и възстановяване на античния изглед и дух на прочутия хълм. Снимката на Акропол1 – от 1865 г. – е запазила изглед от разгара на този процес: един малък хълм от „отпадъци” показва мащабите на отстраняването на „не-елинските” постройки, храмове, колони, статуи. На нея се вижда масивна „варварска” кула с разрушен връх; вляво от нея е малък бял храм в „античен” стил – храмът на Атина Нике. Същият този храм, неотдавна отново реставриран, е представен на Акропол2. Пак храма на Атина Нике виждаме на двата фрагмента от стари снимки на Акропол3 и Акропол4. Акропол3 е от 1893 г. Кулата , която е до храма на Акропол1, тук липсва: реставраторите са я разрушили. Наистина, тя е далеч от античните идеали за красота и хармония; би била в дисонанс с храма на Атина Нике, а и с околните обновени паметници. Но Акропол4 ни връща назад във времето, към 1860 г., когато кулата – макар и с разрушен връх, който е станал извън фрагмента – се е извисявала високо над храма. Качествената стара снимка дава възможност да установим, че площадката, на която се намира храмът, подпорната й стена и кулата са изградени от идентични каменни блокове, по идентичен начин – те явно са строени през една и съща епоха. Може би даже представляват части от един и същ строеж, една и съща композиция. Това обаче означава, че храмът, който се намира върху площадката, е по-късен от кулата! Как такова нещо не се вписва в съвременните представи за научен подход и професионална етика на археолозите? Акропол1. Стара снимка от 1865 г. на началото на мащабни археологически изследвания и реконструкции на територията на Акропола. В горния край се вижда висока кула с разрушен връх, а вляво от нея е малкият бял храм на Атина Нике. Акропол2. Съвременна снимка на храма Атина Нике на Акропола в Атина. Акропол3. Фрагмент от стара снимка от 1893 г. на част от Акропола в Атина. Акропол4. Фрагмент от стара снимка от 1860 г. също на част от Акропола в Атина. В горния десен ъгъл е храмът на Атина Нике. Както се вижда от снимката, площадката, на която се намира храмът, подпорната й стена и кулата са изградени от идентични каменни блокове, по идентичен начин – те явно са строени през една и съща епоха.

дали сте прав за генетиката не знам; но ако се съди по новата мода при волжските булгари, по данни от генетиката те имат частично произход и от пеласгите; вижте този откъс, в който се цитира известна статия на Балановски

Днешният смисъл на термина "славяни" е оформен в 18-19 в. Преди това той е имал друг смисъл. Например когато Мавро Орбини пише за "славяни", той изброява кои народи има предвид. Сред тях са нормани, шведи, финландци и други, които няма как да минат за славянски в днешния смисъл на думата. Преди Мавро Орбини мъглявината около термина славяни е още по-гъста. Курта май е доста близо до истината. Затова за какви "славяни" пише Константин Порфирогенет си е нещо спорно и мъгляво. Например може да включва българите. Според сведения от извори основната част от населението на днешна Гърция до 18 век е имала българско самосъзнание, и е говорила български диалекти. Те са били наричани българи - включително (и може би предимно!) от гърците около тях. До мегали идеята. Всъщност до кога има Българска архиепископия Юстиниана прима? Не е ли да средата на 18 век? Проблемът за археологията обаче е много важен. Затова е добре да й отделим подобаващо внимание. Имам нужда от малко подготовка.

Това няма как да не е вярно. Фалмерайер дава да се разбере, че българите са главно по селата, "народните маси". Но преди това, до 16-17-18 век, те са били подавляващо болшинство и в градовете; европейската картография познава за много от градовете именно българското име. За Пелопонес погледнете например моята статия в Историческо бъдеще - там виждаме на карта на Меркатор градове като Зеленица, Мъдрища, Вощица ... Дринов дава сведения, че в Елада (областта около Атина) военните началници са били войводи. Ако по-голямата част от населението не бяха българи, не би било така. Лубенау специално отбелязва в пътеписа си (края на 16 в.), че езикът в Морея е бил като този в Одринско. За земите северно от Елада въобще не е имало никакво съмнение - поне до началото на 19 в. В житията на К и М напр. пише, че в Солун ВСИЧКИ (вероятно даже и малкото гърци и др.) говорят ЧИСТО славянски.

Малко анализи и проблеми Един съществен елемент в теорията на Фалмерайер е тезата, че през средновековието от VІ в. нататък и до началото на ХІХ век основната част от населението на днешна Гърция е „славянска”. Вярно ли е това твърдение? Невероятното на пръв поглед обилие на „славянски” топоними, отразени в примерите, които дава Фалмерайер, и редица изследвания на учени като Фасмер, Заимов, Малингудис, Добрев, Голомб и много други дават обосновка на положителния отговор на този въпрос. За този дълъг период от време „славянската етническа доминация” освен топоними трябва да е оставила по целия Балкански полуостров, включително и в южните му територии, и много исторически паметници: археологически, писмени … Къде са те?

Радвам се, че има и такива (особено ако вие сте един от тях), но те май не могат да вземат думата от други, които убедено развиват други теории. Ето ви един пример за колега, който е сигурен, че през 16 век в Морея се е говорил само гръцки език, въпреки изричното свидетелство на ерудиран съвременник. От тези думи се долавя, че "илирийски" е обичайният, морейският език, официалният в Морея.

Цаконският или Чаконският ?

Отвътре и отвън Трябва да си дадем ясна сметка, че „славянските топоними” не са някакви диалектни местни имена, използвани от части от населението в общуването помежду им, които са „невидими отвън”, т.е. не се използват от „цивилизования свят”. Тъкмо напротив: на географските карти, в географската литература, в много документи от ХVІ – ХVІІІ век фигурират именно българските („славянски”) названия, а гръцките им паралели са непознати и „невидими” за културния свят; „древните” елински названия са на „историческите” карти и в историческите съчинения, като нещо забравено, като атрибут на отминала епоха. Това е естествено, тъй като по онова време масово говореният от населението на днешна Южна Гърция език е бил българският. Отношението на „чужденците”-гърци към местните „богомили” и „власи” Особено интересни и важни за съвременния изследовател са описаните от Фалмерайер взаимоотношения между различните етноси, населяващи новото гръцко кралство в началото на ХІХ в. Той вижда гърците като пришълци сред жителите на селските райони, населени предимно със „славяни”, албанци и власи: „… в днешна Гърция чувството за чуждестранен произход е дотолкова залегнало в самосъзнанието на градските жители, че те си позволяват да назовават людете от провинцията, сиреч големите народни маси – носител на ядрото на нацията, които нашите учени наричат елини – само със скитските названия власи и богомили.” (вж. илюстрацията по-долу). Марин Дринов, Йордан Заимов и Иван Добрев за Фалмерайер и Пелопонес През 1869 г. Дринов издава във Виена книга със заглавие „Поглед върху произхода на българския народ и началото на българската история”. Докато според Шафарик славяните започнали да се заселват на юг от Дунава в края на V век, според Рачки – през времето на хунското господство, а според Хилфердинг – заедно с готите в ІV в., Дринов стига до извода, че заселването на славяните на Балканския полуостров е започнало в края на ІІ и през ІІІ век. В този свой труд той не само се опира на трудовете на Фалмерайер, но коментира и споровете му за славяните и албанците в Гърция. Според Дринов Фалмерайер е събрал историческите свидетелства и данни за топонимията в Тесалия и Гръцкото кралство и е доказал, че „новите гърци не са нито чисти, нито пък смесени потомци на старите елини, а са погърчени славени и албанци”. Като отбелязва, че теорията на Фалмерайер е „уплашила” новите гърци, той добавя, че тя не се е харесала на „тъй називаемите в Европа филелини”, и е предизвикала опровержения и критика, като някои без доводи казвали, че това не може да бъде, не е възможно, други го обвинявали, че неправилно тълкува изворите, а трети доказвали, че географски названия като Каменец, Глогов, Буковина и др., „с които е изпълнена картата на новото Гръцко кралство”, са „чисто старогръцки”. Мнението на Дринов за спора между Фалмерайер и критиците му сочи за победител Фалмерайер, чиито доводи са били приети даже от някои от опонентите – „по-свестните филелини”. Но оптимизмът му, че „безпристрастната наука припознава неговото основателно мнение и от ден на ден го потвърдява с нови основания” се оказва погрешен: например Енциклопедия Британика е „забравила” за Фалмерайер, теорията му се свързва с расизъм и е „извън науката”. Самият Дринов не е бил пасивен симпатизант на възгледите на Фалмерайер и даже не се е ограничил с използването им в своите съчинения; към доводите на Фалмерайер той добавя нови. Един от тях е за сведението на английски пътешественик от средата на ХVІІ в., че градоначалниците в Атина, Патрас, Коринт и др. са се наричали войводи. През 1979 и 1987 г. излизат статиите „Данни на българските географски имена в Южна Гърция за българския език от VІ до ІХ в." и „Славянската топонимия в Пелопонес като извор за историята на българския език” съответно на Йордан Заимов и Иван Добрев, чиито красноречиви заглавия отразяват отношението им към сърцевината на теорията на Фалмерайер: че много от топонимите в Пелопонес са от „славянски” произход. Заимов и Добрев даже са по-конкретни – според тях те са от български произход; при това в статията на Заимов са включени и топоними от ІV (!) век. (следва)

Фалмерайер за новите гърци В края на първата третина на ХІХ век, след гръцкото въстание и освобождаването на Гърция от турско иго, немският учен Якоб Фалмерайер пише, че през Средновековието основното население в земите на Гърция е било не гръцко, а славянско, и че съвременното му – към началото на ХІХ век – население на Гърция води произхода си от тези славяни, а не от античните елини. Книгите му предизвикват бурна реакция: те са критикувани от водещи историци и филолози от ХІХ век, постепенно са били отхвърлени от официалната наука на европейските страни и обречени на забрава. Обаче от казаното по-горе за теорията му е очевидно, че в нея не може да няма фундаментални проблеми и идеи с пряко отношение към българското минало. Особено важна от гледна точка на българската история е книгата му За произхода на днешните гърци, издадена неотдавна от Фондация ВМРО[1]. [1] Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. Фондация ВМРО, Варна, 2012. Преводач Г. Петков, редактор К. Костадинов, коректор Д. Томова, художник на корицата Д. Стоева. В изданието е включена и Летопис на Монемвасия с преводач А. Попвасилева. Книгата е публикувана благодарение на Фондация „Българи от Македония”. Якоб Фалмерайер е роден на 10 декември 1790 г. в Южен Тирол. Бил е професор по филология и история, а в 1835 г. е избран за член на Баварската Академия на науките. Сред най-значителните му научни трудове са История на Морея в 2 т. и За произхода на днешните гърци. Накратко теорията на Фалмерайер за античните и днешните гърци Според тази теория античните гърци и техните истински наследници са живели само до средата на VІ в. след Р. Хр. Изчезването им започва по времето на управлението на Юстиниян. Процесът на изтриване от лицето на света на античната гръцка нация и нейните преки потомци продължава цели три века. На тяхно място според Фалмерайер се заселват нашествениците, в които той разпознава славяните. Започвайки от VІІІ в., те са основното местно население на земите на Древна Елада, и заедно с албанците са болшинството жители на тези земи в началото на ХІХ в. Приносът на Фалмерайер Известния руски византолог А. Василев вижда важността на теорията на Фалмерайер (за която използва и епитета „парадоксална”) в това, че той пръв е поставил за разглеждане проблемите за ролята на славяните във Византия. Елинофилията на Фалмерайер и неговата дефиниция на понятието „елини” Трудовете на Фалмерайер го представят като изключителен елинофил в класическия смисъл на тази дума. Писаното от Фалмерайер не оставя съмнение, че той е вярвал искрено в съществуването на античните цивилизации именно такива, каквито са представени в учебници, книги и картини от онова време. Запознаването с факти от съвременната му гръцка действителност вероятно е било за него културен шок на фона на възторжената европейска елинофилия, стимулирана от събитията около гръцките въстания и създаването на новата Гръцка държава в началото на ХІХ в. Реакцията му е представена в написаните от него книги. Преклонението му към Антична Елада се вижда още от вниманието, което той отделя даже на самия термин „елини”: „Ще започнем от дефинирането на думата „гърци”, като отбележим, че тя следва да бъде използвана да назовава племето, населявало континентална Гърция и околните острови от периода на Троянската война някъде дванадесет века преди Христа, до властването на Юстиниан І, в средата на VІ в. след Христа. … гръцкият народ от момента на осъзнаването като такъв в процеса на етнообразуване в началото на периода, за който споменахме, до момента на навлизане на различни племена, идващи северно от Дунав в годините на Византийската империя, остава своего рода затворена общност без външни примеси.” Така Фалмерайер приема за аксиома (по дефиниция) етническия контнуитет, който според него е бил присъщ на Антична Елада. Той приема – заедно с господстващите представи в съвременната му историческата наука – че в малките селища на Атика и Пелопонес за период от около 1000 г. след Троянската война са се запазили съответно атическият диалект и специфичният местен говор. Още тук трябва да подчертаем, че под „Древна Елада” Фалмерайер разбира само южните части на днешната гръцка държава, разположени на юг от Тесалия и Епир. Славяните в представата на Фалмерайер Според Фалмерайер масовото нахлуване на славяните на Балканския полуостров и в Гърция е започнало през VІ в., по време на управлението на император Юстиниан І, и е продължило около три века. Още през 1830 г. в „Историята на полуостров Морея” Фалмерайер приписва началото на този процес на българите. Веднага след оттеглянето на остготите от Балканския полуостров още по времето на византийския император Анастасий българите се били появили при устието на Дунав; това бил първият славянски народ, дошъл по нашите земи от сърцето на днешна Русия и от бреговете на Волга. През 1835 г. в „За произхода …” той твърди, че славяните в Морея са дошли от Волга, по-точно от района на Суздал. Това негово твърдение е станало причина да бъде охулен жестоко; даже според някои съвременни на Фалмерайер учени тази хипотеза е невъобразима заблуда, която представлява най-големият скандал в сферата на науката на ХІХ век. Славяните и Пелопонес В Пелопонес нито едно селище не остава незасегнато от нашествието на славяните – пише Фалмерайер. Според него размерът на погромите е толкова значителен, че освен наименованията на най-значимите селищни образувания споменът за имената и местоположението на повечето антични селища е напълно заличен от паметта на хората. Особено място в „За произхода …” заема проблемът за цаконите – за техния произход и техния език. Фактите, които изнася за тях Фалмерайер, ги рисува като славяни, както впрочем и по-голямата част от местните жители на съвременната му Гърция извън големите градове. Самото име „Цакония”, обяснява Фалмерайер, се произнася в Пелопонес „Чакония” - едно име, което очевидно няма гръцки произход, и прави анализ на топоними и думи, използвани в говора на местното население. „Не само сборът на географските обекти, но и всяко отделно наименование носят славянски характер” - твърди Фалмерайер, и дава многобройни примери. Такива са например названията Черница, Врана, Ялова, Подагора, Паница, Лигудища, Триполица; за последното Фалмерайер отбелязва, че по византийско време равнината Триполица се е наричала Месареас – според него коренът „миса” е от руски произход и означава „равнина”. На картите на Пелопонес от ХVІ-ХVІІ в. в този регион е означен градът Дроболица; вероятно с течение на времето до началото на ХІХ в. названието Дроболица е било „елинизирано” и донякъде приспособено за „гръцкото ухо” - трансформирано в Триполица. Фалмерайер обяснява, че „Онзи, който си направи труда да събере всички славянски имена на реки, хребети и селища от Пелопонес, ще открие, че славянските наименования са изключително многобройни по места с проломи и хълмисти райони край планините: например Хелмос [вероятно Хълмо], …. Каменец, … Глогава [вероятно Глогово], Коцава [вероятно Кочово], Еглена [вероятно Ъглен], … Перница, Гланица [вероятно Кланица или Главица], Фелица [вероятно Велица], Градец, … Виница, … Аголиница [вероятно Голиница], Буковина, Мудрец, … Хлумич [вероятно Хълмич], … Здрач, … Кочава.” На базата на данни от подробната карта на Морея, съставена от генералния щаб на френската армия, и на данни от Кралското баварско топографско бюро в Мюнхен, Фалмерайер изброява над 120 топонима от околностите на планината Тайгет, които определя като славянски; от това той вади заключението, че „ … планината Тайгет от край до край представлява местообитание по-скоро на славянските завоеватели, отколкото на остатъците от древния елинизъм”. Ето няколко от тези топоними: Селища, Арахова [вероятно Оряхово], Кащаница [вероятно Къщаница], Поляна, Паница, Черница, Пеловица, Гурница, Котица, Половица, Борбица, Карица, Горица, Граница, Зайци, Кривица, Репина, Милица, Планица. Даже самото име на полуострова – Морея – както са го наричали обитателите му през средновековието и до началото на ХІХ в., според Фалмерайер идва от думата „море”. следва [1] Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. Фондация ВМРО, Варна, 2012. Преводач Г. Петков, редактор К. Костадинов, коректор Д. Томова, художник на корицата Д. Стоева. В изданието е включена и Летопис на Монемвасия с преводач А. Попвасилева. Книгата е публикувана благодарение на Фондация „Българи от Македония”.

Една техническа бележка за писаното от ГЦ. Днес имаме по-строги правила за означаване на цитирането, отколкото преди един век. При Ценов срещаме цитиране за част от изречението, понякога даже за една дума, едно име, което ние днес схващаме като цитиране за цели изречения. Такива неща има не само при него - прегледайте по-внемателно текстове на стари автори. Ако подходите със същия аршин, подобни изводи ще направите и за някои именити историци. Добронамереното четене изисква съобразяване с друг стил на писане. По-рано хората са писали другояче; и не само писали, но и действали: Шишич например е нанесъл собственоръчно поправка в ръкописа на "Дуклянеца" и се е подписал отстрани, за да се знае, че поправката е негова. В същия ръкопис има и други поправки - кой знае от кого и защо са направени. Какво има в другите ръкописи ... като ги поразгледате, ще видите. Аз също гледам с любопитство.

Да, това, което сте написали, е така. Аз бих добавил обаче например и въпроса Сочат ли се сочат българските князе покрай Дунав преди Аспарух? и отговор "об ону страну Дуная" - от оная страна на Дунава, т.е. да и с още няколко въпроса бих могъл да манипулирам ситуацията така, че Г.Ц. е прав в, да кажем, 75 % от отговорите. Привързването към Атила и хуните би могло да се оцени като по-близо до истината отколкото свързването с татарите и Волга, затова в спора на Зл. с ГЦ давам предимство на втория. За да ви успокоя, ще ви кажа, че според моето мнение за събитията около Есперих вероятно тъкмо той е дошъл до брега на Дунава от северна посока - макар че текстът в Именника оставя друго впечатление. От старите историци най-добра ми се струва теорията на Цани Гинчев (може да погледнете статията "Вулгари от Волга или гото-славяни бугари от Буг" - има я в мрежата). За да изостря вниманието ви към някои от проблемите в преценките на теориите от миналото за произхода на българите ще ви напомня един прост въпрос: защо ГЦ е бил забранен, изтрит от където може, изопачена биографията му. Дали само защото е направил грешки (а колко грешки има у други историци от миналото?), или има и други важни причини? Дали не е заради това - да не се върви в посоката, в която - да кажем случайно - е тръгнал той ? Аспандиат ми изглежда прав - ще започнем да се повтаряме. Ако не ми мине котка път, следващата седмица ще отворя тема за Фалмерайер и "новите гърци".

Както писах по-горе, у Ценов има грешки. Все още се надявам, че един ден ще направите обективна критика. От симпатия към г-н Йончев четох статията му. По първа точка в нея: не е схваната и предадена точно основната мисъл на Ценов. За съжаление е даформирана. По втора точка: деформиран е смисълът на цитата от Именника. Изразът "об ону страну Дуная" има за достатъчно точен превод "от оная страна на Дунав". Държал е управлението "от онази страна на Дунав". След това е дошъл (в оригинала е изпусната дума) на [тази] страна. Преместил си е резиденцията. Не е изключено да се е променила управляваната територия, както твърди г-н Йончев, но е допустимо и това, което пише Ценов, даже второто изглежда по-вероятно, понеже за преселение на народ не става дума - говори се за остриганите глави, а за подвизи като преселване на хиляди километри, завладяване и т.н. - нито дума. Ще сложа цитат от коментара на Богданов към този текст в книгата му, за да видите с какво се е борил Ценов. Да спрем до тук. Един ден ще прегледате критично какво сте писали и ще го поправите. Г-н Монте Кристо можеше да даде поне един пример, в който пръв епископ се разбира като пръв по ред. Тогава би излязъл от рамките на работна хипотеза и би имало смисъл да сравняваме неговите идеи с поясненията от Испанската нотиция и с примерите за папата и първия кръстенин от Воденския надпис. За да не злоупотребявате с ГИБИ и др. издания на исторически текстове, ще ви сложа и един пример, който ми е под ръка - как акведукт става на тръби още в началото на превода на откъса от Патриа Константинополи.