luboznatelnia

КМ е по обстойна от СТО и затова СТО е следствие на КМ!

доколкото разбрах зависимост не е открита, но се изказва че такава няма, поради малката скорост на въртене на огледалото!

ами и там е разковничето , кое се движи спрямо кое? слънцето ли се движи спрямо земята или обратното? понеже няма формула за абсолютно отправно тяло , то ние решаваме че движението и покоят са взаимнозаместими, тоест че движението е равностойно на покоят което е логическо противоречие. Защото ако движение е изминаване на път то покой е не , изминаване на път, ако покий е тук и сега , то движението е сега но не и тук, ти можеш ли ми каза че нещо се движи тук. Не можеш защото движението не е локализирано във пространството! но е локализирано във времето . Всяко движение става сега, в настоящият момент но не и в едно и също място.

представи си че перонът на гарата представлява една абсолютна отправна система, и тогава , скоростта на кондуктора във движещият се влак ще е еднаква ли спрямо перонът и движещият се влак? като и кондукторът се движи във самият влак.

Здр. Г.н Петков, пак извън темата, но какво да правя нали съм си любознателен! Та интересува ме твоето мнение по въпроса свързан със АБСОЛЮТНОСТТА на отправна система. Според теб ако има абсолютна отправна система или тяло, каква ще е скоростта спрмо него , относителна или абсолютна , тоест тази скорост спрямо него ще е ли константна непроменлива или ще е относителна тоест зависеща от избора на отправно тяло?

И аз също се присъединявам към поздравляващите

Ами според мен това са абсолютни глупости, като "забавено време " и " изкривено пространство" цялата работа по теорията на относителността се свежда до следното,след като не е установена по голяма скорост от тази на светлината(което не значи че не съществува по голяма) се приема че законът за събиране на скоростите е невалиден при релативни скорости тоест при близки скорости до тази на светлината. И за да се защити тази теза, Айнщайн изородва времето и пространството , като му преписва физични свойства, а именно че време и място са относителни понятия и зависят от физическото състояние на материята. Тоест от тяхната относителна скорост , и излиза че материялните обекти и частици нямат собственно време и място на съществуване , а тяхното такова се оказва определено от относителното движение. Което както се знае е взаимно заменяемо , тоест че едно движение може да се разглежда и като покой! в зависимост от коя отправна система го наблюдаваме. след като движението се определя от мястото на възникването му и от времевият интервал на съществуването му, същите понятия които го определят не могат да бъдат относителни защото тъкмо те му придават относителност.Представи си обект по голям от цялото съществуващо пространство! нали не можеш ! да си го представиш? е по същата логика няма и абсолютна скорост базирана на относително място и време, щом мястото и времето са относителни то и всяка скорост ще бъде относителна! включително и скороста на светлината.При абсолютна отправна система ние трябва да считаме че движението не е взаимозаменяемо, тоест че движението си е движение а покоят покой. И само скоростта остава относителна също и пътят и посоката на движението, както и кинетичната енергия и импулса.Но понятието пространство и време е не ясно , и затова с него може да се заиграва както си искаме ,да го сматаме за относително или не , тоест както ни отърва , само и само через това заиграване да оправдаем издънка във теорията си. Съвеменната физика е още тврърде зелена за да даде отговор на много неща и едно от което е , относително ли е времето и пространството или не? как свързва вълна със частица? безкрайна ли е делимостта на материята, крайна ли е вселената? какво предизвиква гравитацията? и редица много въпроси.

това го знам че тела и частици си взаимадействат от растояния чрез полета, без да се изместват взаимно в пространството , а и да се измастват пак си взаимодействат,но аз имам и едно друго взаимодействие в предвид , за което пак се изисква поле , като преносна среда но при което нямаме движение Т.Е изместване в пространството. Нали знаеш за онези установки във опитите по физика във училищните лабораторий? те преставляват , провесени на нишки и допрени в редица множество от метални топки, и като вдигнеш първото топче и го пуснеш като махало и то чукне второто, какво става? ударът се пренася със някаква скорост по цялата редица от неподвижни топки докато стигне до последното което завършва недопряло до друго и то отскача! е това е пример за предаване на кинет енергия без движение а само като импулс, чатна ли? обаче в случая вав формулата за импулса не фигурира скороста!тоест импулс имаме обаче нямаме скорост на движение на предаващото тяло импулс и формулата за импулс трябва да се коригира

Здравейте, понеже не ми се публикува нова тема, за питането което ме интересува свързано със вълновото движение, реших да го публикувам тук. А и тази тема си дискутира именно вълновото движение. Та интересува ме, може ли да се предава импулс и кинетична енергия , на тела без да има изместване в пространството,тоест едно тяло да придаде кинетична енергия на друго тяло , без първото да се придвижва до второто. Може ли енергията да се предава между телата без да имаме движение на същите в пространството, надявам се някой по учен да ми отговори, защото аз имам отговор но искам да знам мнението на останалите по въпроса?

чакай,чакай значи било абсолютно, е нали според вас Айнщайнистите времето може да се "забавя" разстоянията да се" разтягат" и свиват като ластик. а сега изведнъж пространството и времето били абсолютни , това си е чисто противоречие във теорията, или сега ще кажете ами то има относително и абсолютно време и пространство, всичко това ми намирисва на нагаждачество , а една теория която се нагажда според обстоятелствата то тя не може да бъде правдоподобна теория. Два лагера са във теоретичната физика, единият е лагерът сматащ че съществува абсолютна относителност , и другият е смятащ че съществува , относителна относителност.

Според теорията на относителността,всичко е относително,но на практика абсолютни неща съществуват,например химичните свойства на атомите.Следователно тази теория никога не може да бъде абсолютно вярна,което е най общото и кратко доказателство, че тя е погрешна. Релативизмът официално отрича здравият разум и предлага абсурди , въпреки критиките на много големи учени. В теорията на относителността освен твърдения във вид на постулати, има и две важни твърдения, които са между редовете и нямат собственни постулати. Първото такова е фундаменталното "всичко е относително" а второто е финалното "всичко е хаос" И двете са абсурдни и не могат да бъдат изведени като закони, но се съдържат в тази теория, което дава повод и за съществуването на някой теории за хаоса. Тези теории не по малко абсурдни, защото всяка теория е ред, а хаос е точно обратнто.Друга причина за съществуването на подобни теории е принципа за нарастване на ентропията(хаоса) в термодинамиката. Грешката там е че този принцип е частен , а не общо валиден в космически мащаб, което важи изобщо за всички принципи на термодинамиката. Например ,ако смесването на два различни флуида, води до увеличаването на хаоса, то разслояването (утаяването)на два флуида-го намалява.В релативистката КВ ,основната причина за ядрения синтез е високата температура от милиони градуси, докато налягането е допълнителна предпоставка. Но всички досегашни експерименти за управляем термоядрен синтез са , неуспешни дори при достигане на необходимите изчислени стойности на величините, разчитайки и на квантовото тунелиране.Резултатите показват, че има принципна грешка в основната хипотеза. В действителност при ядреният синтез в звездите високата температура , е следствие от горенето а не е причина за него, докато реалната причина за него е критичната маса , тоест налягането създадено от нея.Теорията на относителността има сериозно противоречие със закона на Фарадей , за електромагнитната индукция . Когато движим метална пръчка напречно на магнитното поле тя се наеликтризира , в двата си края с противоположни заряди. По този начин в земното магнитно поле можем да правим разлика между покой и движение. Втората страна на противоречието се състои в Т. нар парадокс на Фарадей, който е следният.Магнитното поле на овален магнит, не се върти,когато магнитът се върти по оста на полето.Например ако имаме два съосни диска, един метален и един магнитен, като въртим металния диск в напречното магнитно поле създадено от магнита , металът се наеликтризира концентрично-периферията и центърът придобиват противоположни заряди. Това е нормално защото магнита е статичен.Но ако въртим и магнита се оказва че няма никаква промяна в напрежението в металният диск. Той се наеликтризира така сякаш магнита е статичен. Възможни са няколко извода, например че магнитното поле е нещо извън магнита, донякъде независимо от него, а той е като свръх проводник и няма триене за това поле , не го увлича във въртене.Или пък това поле се върти със скоростта на светлината и така въртенето на магнита се оказва близко до нула и няма значение. Във всеки случай координатната система която описва това явление най добре е тази свързана със гравитационното поле. Това означава че има абсолютна координатна система спрямо която магнитното поле е като във покой, а дискът на Фарадей е нещо като магнитен жироскоп, който регистрира своята абсолютна скорост и посока на въртене. Това също може да означава че без гравитация няма и магнитно поле. Според теорията на относителността обаче, при парадокса на фарадей , трябва да считаме статора на машината за отправна координатна система в относителен покой.И тогава всичко си идва на мястото. Но това е погрешно защото тази машина изобщо няма статор по принцип. Тя може да има статор ако ние решим да сложим такъв, но той не е необходим,например в една от конструкциите на машината вместо статор с плоско отвеждащи четки, има втори съосен метален диск , който контактува периферно с първия и се върти самостоятелно. Следователно релативизмът няма никакъв логичен отговор на този експеримент , така както няма отговор и за другите видове жироскопи. Във формулата Е=m.c2 се откриват няколко проблема . Например при изчисляването на относителната маса предварително се приема , че всеки заряд е константен . По този начин масата и енергията растат със скоростта , така никоя частица не може да достигне светлинна скорост , защото няма как да придобие безкрайна маса. Но според закона за запазване на енергията , при ускоряване чрез привличане , заряда трябва да е променлив , и да намалява при увеличаване на скоростта , а енергията е константна. В този случай потенциалната енергия намалява и се трансформира в кинетична , а при достигане на светлинна скорост зарядът става нула и частицата не може да се ускорява повече , затова нейната скорост не може да надвиши светлинната. Друг проблем се открива когато развием в ред формулата E=m.c2 защото получаваме само класическата кинетична енергия но изобщо не получаваме потенциалната енергия сякаш тя въобще не съществува. Освен това тази кинетична енергия е само относителна, което пък противоречи на Нютоновата механика. Отделен е въпроса дали С е константа или е променлива , и как се получава самата формула , тоест до колко са верни трансформациите на Лоренц. В допълнение може също да се каже че Нютон също има формула E=m.c2 но неговата е валидна за абсолютни вълни в еластична среда. Там , Е , е абсолютната еластичност на средата , m , е нейната плътност (маса), а ,с, е скоростта на вълната. Ето защо като развием в ред тази формула получаваме само кинетичната енергия , тъй като формулата е валидна само за вълни.

господа релативисти, не може пространство да бъде "огънато" как си го представяте? Това налага понятието пространство във самото пространство, и излиза че пространството губи своя геометричен смисъл, след като то се оприличава на някъкъв етер, ефир,вакуум със физични свойства,тоест на материя,съществуваща извън пространството,всяка материя съществува в пространството и пространството няма физични свойства, то не може да се огъва,усуква,не може да се съкращава,и удължава,както това е възможно за материята която съществува във пространството и взаимодейства със себеси, от което пък следва че освен пространство има и понятие време, време за случването на някакво взаимодействие, време за съществуване на обект се определя от случване на събитие с възникването на даден обект, и случване на събитие което унищожава този обект, Т.Е време съществува защото има случване на събитие,процес Т.Е имаме взаимодействие на материя със материя. Е как тогава си представяте забавянето и ускоряването на самото време! това че даден процес се забавя или ускорява не означава че самото време се забавяло или ускорявало. Това са несъстоятелни интерпретации на Айнщайнистите , само и само за да бъде вярна теорията им. Но се оказва че по този начин те само изопачават реалността вместо да я изучават правдоподобно , това е техен мит, "огънато пространство" и "забавено време."

Наскоро четох че светлината се "огъва" не само от гравитационно поле, ами и от електромагнитно! и на базата на това явление можело да се конструира апарат който напълно да приплъзва Т.Е светлината около обектите тъй че те могат да стават напълно невидими, така че понятието" огънато пространствовреме" е несъсоятелно и може само да се правят някакви несъстоятелни аналогии със същинското огъване. Просто и ясно светлината е материя и като всяка материя тя взаимодейства с веществото и полето,от което е съвсем логично тя да бъде отклонявана от своя път,а дори да бъде и забавяна и спирана!

Уважаеми Пенчо Вълев, понеже съм любопитна личност , бихте ли публикували , трудовете на Антирелативистите на български език, за съжаление не владея Английски и въобще чужди езици , ще ви бъда много благодарен.

ама вие господа релативисти, формулирате пространственно времеви координати със твърдението че скороста на светлината е еднаква за абсолютно всички отправни системи,демек спрямо светия дух.

какво имаш в предвид, под объркана логика тук, това че е напълно възможно скоростта на светлината да не е константна величина ли?

какво намекваш? че тук има някой със психологически проблеми , явно психологията по ти се удава от физиката

С тези илюзорни представи, за времето и пространството , може да се докажат какви ли не , фантасмагории , промяна в хронологията на историята, различно остаряващи близнаци, пътуване в миналото и бъдещето , абе всичко е възможно, включително и да се върнеш от там от където си излязъл при раждането

И двете уравнения, c'=c(1+V/c^2) и c'=c+v, принадлежат на емисионната теория на Нютон. Пенчо Вълев pvalev@yahoo.com