ЧЗ-М-52

Казвам че липсва ясната формулировка на иранската теория, според мен произходът ни е смесен, въпроса е да се намери балнса между сарматското и алтайското!

Очаква се да не се натискат сами, за каузи чужди на националните им интереси, същото се отнася и за НАТО!

Смятам че основната причина поради която в България все още има етнически мир е пълната липса на Българска държавност. Всеки прави каквото си иска, издига турско знаме, оповестява че иска да строи паметник на Енихан баба и го строи, вкарва си гласове от Турция "на кило" и пр., защото и баш-бабаитите като Бат`Бойко като чуят Турция и пълнят гащите. Иначе отношенията между малцинствата са различни: българи-арменци и българи-евреи - отлични заради общата ценностна система! българи-турци - едва поносими, заради провежданата от турското малцинство самоизолация, физическа (смесените бракове са голяма рядкост и се възприемат с лошо око, най-вече от турците) и културна (исляма и постоянното му демостриране, със сюнетите, фереджетата, надписи "гяури" в навечерието на 3 март и пр.техни дивотии) скоро ще се появи противоречие българи-помаци, въз основа на разликите в ценностната система, пак породена от исляма. българи-цигани (ром - такова животно нема) - антагонистични и нетърпими поради огромната разлика в ценностната система и изцяло паразитния начин на живот на циганите, както и чисто физическата наприязън на нормалния българин към тази долна измет. Циганите са ксенофобски настроени към българите и при липса на българска държава и полиция коята да ги бие, те изразяват ясно своите антибългарки настроения. (скоро в София имаше подобен случай, няколко мангала пребили българин, защото им направил забележка че пушат в трамвая. Ако забележката беше направена от циганин, бой нямаше да има). Знаете ли как ни наричат циганите - даса, което означава врагове, роби! Абсолютно глупаво е махленското разглеждане на тези въпроси, от сорта на приказки: турците колко добри били, колко работни и мирни и пр. Да така е като отделни индивиди те са качествени хора, но обединени от Турция чрез ДПС и Исляма - те стават опастна маса, която рано или късно ще заяви ясно своите претенции! Аз се определям като нетолерантен, гаден националист и ненавиждам педалите, метросексуалите и вся осталная сволочь! Възродителният процес трябваше да се извърши поетапно в продължение на няколко десетилетия! Наличието на турци в българските предели е особено опасно, тъй като те винаги ще бъдат инструмент в агресивната и инавзионна турска полотика. Но веднъж извършен, ако имахме български държавнически елит, не трябваше да се отказваме от постигнатото! За съжаление България се управлява и вчера и днес от криминални престъпници, мутри и гешефтари! Всякакви паралели с Косово са недопустими. Косово е заселено от албанци преди 300 години и те са още от тогава абсолютното мнозинство. През 1912 г. Сърбия окупира една чужда албанска територия, издигайки в култ един средновековен мит - за Косово като люлка на сръбството! Албанската народопсихология е крайно ксенофобска и нетърпима към други етноси. Сръбската е абсолютно същата. Когато се сблъскат такива полюси - взривът е неминуем!

Напълно си прав Аспандиат. Нещо повече, румънците получават от Хитлер г.нар. Трансднистрия, територията до Днепър като анексия и там мародерстват върху местното население, но чичко Сталин не ги наказва за това! За мена тази война след 1944 е по-скоро "Безоотечествена" и много напомня на сегашните ни гашници които се шляят в Афганистан и кибичеха в Ирак! Българинът си е долен нагаждач, робска душица, независимо дали е комунист или натовски евродемократ!

....Много теми се навъдиха относно произхода,но ще питам тук.Иранската теория ли остава най-правдопобната и ако не,то коя? ..... Там е въпросът че няма още никаква сериозно фолмулирана от нашия исторически научен елит теория! Иранската теория приета като нещо абсолютно, в смисъл прабългари-100%иранци издиша също толкова много колкото и тюркската! А за несериозните бълхари-бактри-българи просто забрави!

Маготине, връзуми се! Във Вознесетска НЯМА ЧОВЕШКИ КОСТИ!!! За какво погребение ми говориш! И твоят любемец Рашо цитира "някакъв си Амроз и някаква си Плетнева" и застава зад техните позиции! Това че си настроен на тема заяждане и негативизъм е друг въпрос!

Маготин обясни в кой времеви период славяните и прабългарите така са се умешали че Аспарух идва на Долния Дунав с наполовин славянизирал народ.Не усещаш ли че за тази теория в Москва директно ще те произведат в чин академик! Ако си чел една руска археоложка - Галкина, ще откриеш умопомрачаващи неща - прабългарското наследство в Кавказ тя го обявява за роксоланско. После роксоланите отишли на север и се смесили с антите, като ги култивирали, дали им руническа азбука (става дума за донско-кубанското писмо) и станали древни руси. После тези древни руси, които са носители на салтомаяцката кулутура, научили дошлите дикие тюркские кочевники - протобулгары на руническото писмо! Ние лаиците не можем да влияем на никого и на нищо, тъй като изобщо не ни влиза в работата, но поне можем да анализираме и преосмисляме написаното от професионалистите, което не винаги е вярно! Ако желаета да си правите секретна и затворена за простосмъртните наука е друг въпрос! (заяждането за Вернер го приемам - техническа грешка при писането на поста!)

....Проблемът с хуните и хоните вероятно е далеч по-сложен, тъй като в състава на хоните или на хуните вероятно влизат всякакви по произход племена и обединения, т.е. да се слага общ знаменател е най-малкото несериозно, а всъщност вредно, тъй като хуните в Европа всъщност са водачи на голяма коалиция от народи..... Проблемът е сложен, но едно е ясно хиони, хионити нямат нищо общо с хуните на Атила. Същото се отнася и за хоните в Кавказ, те не са и чували за Атила. Атиловите жълтурковци не са и помирисвали Кавказ!

Туранага, Юхас не е шантав, а много добре и аргументирано защитава теорията си. Тя всъщност не е негова а на унгарската историческа наука. Византийците пращат мисия в Срем, където е катадрата на Св.Андроник, а не в Бохемската марка, която е под юриздикцията на архиепископията в Пасау. И още нещо чехи и словаци са покръстени още в 826 г., пак от Пасау! Факти, Юхас борави с факти, за разлика от много български историци, които често употребяват може, би, вероятно, или безспорно и несъмнено! Първоначално като прочетох книгата му и аз мислех като теб. Но я препрочетох още един път и нещата си дойдоха на мястото. Великоморавия тръгва от нашето Моравско и едва при Святополк достига до Чехия, Моравия и Словакия. След това идват маджарите и слагат нещата под свой контрол!Разпертушинват и нас и тях, че и германиците!

Прочетете Щукин - Рожедение славян, най-добрата статия обясняваща славянската етногенеза! Има я в нета!

Маготин това че Рашо е казал и написал нещо, не значи че то е вярно! Рашо не е бог, а и боговете грешат. Тази изцепка на Рашо за Пенковската култура смятам за най-слаба в цялото му наследство! Това което е характерно за славяните - отчайваща примитивност, керамиката им е най-примитивната в Европа, къде е това прабългарско влияние при тях. Второ - ако е имало контакти те са били на ниво анти-кутригури, но не и анти-българи, защото Кубратова България е в Кавказ а не в Приазовието! Форумните любители не робуваме на авторитети. Някой казал нещо, то и Прицак прочете ЕСПОР но се оказва че не е можел да чете!

Най-логично е перешчепинското съкровище да е било заровено набързо от бягащите българи, ако хазарите са им устроили някаква засада там, но после горките не са могли да идат и да си го вземат обратно. И може би по-добре, иначе щеше да се разпилее и изчезна! но едно е ясно - ПОГРЕБЕНИЕ НЯМА, КАКТО НЯМА И ВЪВ ВОЗНЕСЕНСКА! -------------------------------------------------------------------------------------------- Кан (избран) - Авест. Ас (бе) - Авест. Субхаги (вещаещ добро, благоприятен, щастлив, светъл, добър, успешен, преуспяващ) - Санскр. За кана-сю-биги - кан хубав, равен на бог, в индоирансикте езици частицата су/ху се използва като сравнителна степен!

Ако беше паднала Виена, най-вероятно щяха да направят заход към Италия, тъй като султана е искал да направи катедралата на Св.Петър в джамия. Смятам че с Италия проблеми нямаше да имат. Германия също е разпокъсана и едва ли щеше да окаже някаква съпротива, изобщо нещата ставаха много опасни!

Ако трябва да говорим за края на турската експанзионистична политика в Европа, респ. и падането на нейната военна мощ, това безспорно е битката при Виена - 9-11 септември 1683 г. Тогава Ян Собески разтрелва от упор със своята артилерия, буквално турската военна мощ.

Камир-хиони, кермахиони (червени хиони) са наричани аварите. Що се отнася до камчик, не може ли да се свърже с комеди, кумиджи, средновековен народ в Хиндокуш, чийто наследници днес са нуристанците. В дардските езици кам/ком - народ.? Или камчик-хиони да се преселени ефталити от този регион, след като Хосров І Ануширван разгромява Ефталитската д-ва! Аналогично на китар-болгар!

...("Бояно", "Зепино... та тук няма никаква славянска етимология, Боян не е славянско име, а Сепино (нашето Чепино)- вж. страболг. съпъ - хълм, могила, аналог. в осетински цъупъ - тепе, връх, хълм, теме. Рашоните приказки за славянско влияние върху прабългарите от Пенковската к-ра са бошлаф от всякъде!

....Колкото до Вознесенка, за разлика от МП, там действително има масово кремиране, но именно то ни кара да мислим, че не става дума за прабългари или поне не е съвсем сигурно... Маготин нещо си бъркаш, във Вознесенска погребения няма, няма нито една човешка кост, а само животински кости - кон и овца. Няма погребение, има поминателен комплекс, твърде различен от всичко позната за прабългарите. Това е поминателно светилище функционирало поне няколко деситилетия и жертвоприношенията там са многоетапни! Р.Рашев който приема мнението на Плетньова и Амброз по въпроса, даже цитира и енгареца Балинт който съобщва за подобни комплекси при аварите. Така че Вознесенска може и да е аварско. А орелът е на дук Петър, а на гърба на орела Гринчеко разчита Кирие елисон - (боже помилуй) или Боже помилуй дук Петър! Айде патриотарите да го духат! За Перешчепина там наистина има предмети на Кубрат, но интерпретациите "погребение на Кубрат" са меко казани смешни. Кубрат умира преди хазарската агресия. Вероятно е погребан в столицата си с пищни церемонии, а коя е столицата, днес Фанагория вече отпадна, центъра на държавата му е в Западен Кавказ (Дзиакан-Суган). Перешчепинското съкровище вероятно е панически заровено от българите при преследването от хазарите и впоследствие не са могли да си го вземат.

....Даже Бин Ладен знае, че в Поволжието има Булгар, а не Татар, има "булгари", а не "татари.... ИВАНКО,даваш ли си сметка че тези "булгари" са ислямски фанатици! Това са си татари търсещи идентичност, напълно съм съгласен с Туранага и Горо. И много яд ме хваща когато някой пишмат-историк като Фет Бо, почне да кани разните му булгаро-татарски "вождове" и да обяснява какви големи братя сме, едва ли не един народ! Тъпи патриотраски комплекси! Волжките българи са обект на археологията и историята, а не на съвремието!

Четох статията на ветеринара Дориян за Вознесенска - пълна пародия. Например вижте този бисер на просотитята: "Трилистникът (тризъбецът) е откриван като герб в Кушанска Бактрия (която е създадена от владетелския род Дуло), във Волжка България и на много места в Дунавска България, в това число и по облицовъчни плочи от двореца във Велики Преслав.." Не знаех че Канишка бил от рода Дуло!? или това: "Известни са ни и множество старобългарски надписи не само с рунно и тамгообразно писмо, но и с гръцки (по-скоро тракийски) букви." Значи траките имали азбука и писмо - смях в залата! и т.н. дориянови глупости!

Че е Конния бог, и аз мисля така. Нашият конник държи нещо в ръката си - Хофарт го определи като гега. Интересно е че при аланите има подобен сюжет - изображението на Гръмовержеца като конник, държащ в ръката си бич. Ударът с този бич предизвиквал светкавиците. (С.Яценко.О приемствености мифологических образов ранных и следневековых аланов)

В.сл.Добрев каза поредната глупост: "По време на миграцията си през Средна Азия прабългарите тюрки влизат в най-тясно-близък етнолингвистичен контакт и взаимодействие с персите и останалите ирански племена и народи. От тук и от това време са многото ирано-персийски следи в езика, антропологията, материалната и духовната култура на прабългарите. Имено наличието на тези следи изисква и налага те да се определят като частично иранизирани тюрки. Прабългарите се отделят от останалите тюрки още преди края на 4-то хилядолетие преди Н.Е. Оттогава насам те изминават своя собствен исторически път на развитие под изключително силното културно-историческо влияние главно на индоиранци, китайци, източни иранци, перси, гърци, римляни и германци". --------- Прабългарите са тюрки от 4 хил.пр.н.е., когато тюрки изобщо не съществуват а има една култура на плочестите могили смятана от археолозите като израз на праалтайската езикова общност. Тази култура е разпространена далече от Алтай (както неведнъж съм подчертавал че езиковите "алтайци" нямат нищо общо с планината Алтай, а се пръкват в полетата на Манджурия) и съвр.Изт.Монголия. Носителите и по антропологични данни са ярко изразени монголоиди. Възниква въпросът, къде се подвизават Ивандобревите тюркобългари, освен в болната му фантазия? Може би в Минусинск и Хакасия където по-това време обитавата индоевропейски култури (афанасиевска, окуневска, карасукска)? ----- Твърде интерсна констатация - частично иранизирани тюрки, е направи още една две стъпки и ще стигнеш до Балхарата на товя именит адаш по фамалия (то май и двамата бяхте родом от Добрич, нищо чудно да сте и братовчеди)!?

Какъв по произход е Мадарският релеф и какво изразява. При тюрките и останалите езикови алтайци те такова животно нема! Ето една интересна статия по въпроса: ГЛИНЯНЫЕ ФИГУРКИ ВСАДНИКОВ ДРЕВНИХ ИРАНСКИХ НАРОДОВ // Старожитностi Степового Причорномор’я i Криму. Вип. XI (Вiдпов. ред. Г.Н. Тощев). Запорiжжя, 2004, с. 294-298. Яценко С.А. Речь пойдет, прежде всего, о глиняных фигурках спокойно стоящих всадников на лошади, как правило – примитивной работы, находимых в крупных городских центрах резных частей иранского мира и его периферии. Всадники почти лишены атрибутов, детально у них может изображаться главный символ мужчин в иранских обществах – головной убор, реже - прическа (прежде всего – борода). При весьма детализированной передаче головы мужчины, фигура коня обозначена крайне схематично. Фантастических черт в изображениях нет. Установить назначение таких статуэток нелегко: обычно это случайные находки или обломки, оказавшиеся на свалках. В древнем иранском мире самая ранняя группа этих терракот найдена в культурном слое городов западных сатрапий Ахеменидской империи (Вавилония, Киликия, Сирия, Палестина, Египет), где в известном количестве присутствовали и сами персы (в собственно Персиде и Мидии статуэтки пока не известны). По современным данным, все фигурки такого типа найдены в слоях именно ахеменидского времени и не имеют отношения к скифским походам на Ближний Восток в VII в. до н.э., как полагала В.А. Ильинская (ср.: Ильинская, 1982: 42). Эти изображения, возможно, иногда могли изготовляться и для саков на персидской службе (ср.: Ставиский, 1975: 306), но, прежде всего, они имеют отношение к персам (кстати, не забудем, что еще во времена Геродота 3 племени из 7 в собственно Персиде были кочевниками: Her. Hist. I. 125). Вряд ли это просто проявление любопытства различных народов в отношении завоевателей (в этом случае невозможно объяснить, почему они, не сговариваясь, стали изображать персов именно в виде глиняных статуэток сходного размера, с одинаковой позой коня и всадника и с особым вниманием именно к голове седока). Изображения головных уборов на фигурках этнографически точны и представляют большой интерес (Яценко, 2002: 51, 64). В следующую, парфяно-сарматскую эпоху подобные «простые» статуэтки спокойно стоящего всадника известны в двух совсем других регионах: в бассейне Амударьи (Бактрия) и в Северном Причерноморье (Боспор). Они относятся к I-III вв., когда в городских центрах оседали недавние кочевники (в обоих случаях - отчасти исходно юэчжийского происхождения). Собственно номады подобных глиняных фигурок явно не делали (во всяком случае, их не помещали в могилы): судя по фактам, приведенным ниже, можно полагать, что такие фигурки изготовлялись ими из органических материалов. При всем сходстве фигурок Бактрии и Боспора, у них есть подчас и известные различия. Так, в Бактрии иногда на фигуре всадника, кроме головы, детально переданы запахнутые борта кафтана (Саксанохур: Древности, 1985, № 321; фото на с. 117), а в боспорских городах он изредка поднимает левую (!) руку в жесте адорации (Яценко, 1992: таб. 11, 5-6) или держит в правой пойманное ушастое животное – зайца (Там же: таб. 11, 7) (вспомним о ритуальной охоте на зайца у скифов и других иранцев: Раевский, 1985: 60-64). В литературе подобные изделия каждого из этих регионов принято рассматривать изолированно; соответственно, трактовки их назначения весьма разнятся. В Бактрии эти фигурки исследователи традиционно считают изображениями предков (Пугаченкова, 1989: 301-305; Pugachenkova, 1989). Обычно имеется в виду «предок-герой», завоеватель, как полагал еще в 30-х годах С.П. Толстов (Беленицкий, 1981: 216). Истоки подобной трактовки можно обнаружить в известных работах М.И. Ростовцева, где рассматривались изображения конного бога и правителя-адоранта (Ростовцев, 1913; 1927). Однако наши примитивные, иногда домашней лепки статуэтки по своей иконографии и атрибутам имеют с рассмотренными им парадными композициями только одну общую черту: всадник изображен спокойно стоящим... Относительно таких фигурок на Боспоре существуют четыре основных мнения. Одни исследователи склонны связывать их с проникновением в боспорские города сарматов (Кобылина, 1961: 169; Силантьева, 1974: 15). Другие полагают, что распространение таких примитивных статуэток «отражает реальный быт» (Шургая, 1983: 99), что они являются жанровой «зарисовкой с натуры» воина-всадника в условиях частых набегов кочевников на Боспор (Шелов, 1987: 50). Кроме того, специалисты-античники иногда видят в поздних лепных фигурках лишь деградировавшую традицию собственно греческих, изготовленных в форме терракот Аполлона Гиппия III-I вв. до н.э. Речь идет о фигурах стоящего или спокойно идущего всадника (Пругло, 1977: 181-182). Наконец, подчас все изображения стоящего всадника в боспорском искусстве римского времени (на монетах, статуях, в мелкой пластике) рассматривают как воплощение некоего синкретического божества, культ которого оформился под влиянием культа иранского Митры (Крыкин, 1986: 80-81). К сожалению, осталось незамеченным, что у ряда индоиранских народов подобные фигурки спокойно стоящего всадника изготовлялись (из органических материалов и несколько бóльших размеров) еще в начале ХХ столетия, причем их весьма архаичная языческая символика вполне выяснена этнографами. И во всех случаях – у кафиров Гиндукуша, осетин и памирцев – они связаны с циклом поминальных обрядов. Как и «археологические» статуэтки, они при этом никогда не помещались непосредственно в могилу. Кафиры изготовляли подобные фигурки из дерева. Они изображали самого умершего мужчину с различными знаками его общественного ранга. Такие статуи ставили у дороги, на краю селения; перед выносом с ними устраивали особый танец (Йеттмар, 1986: 138-139; см. там же библиографию). В алано-осетинской и в памирской традициях куклу умершего в виде всадника устанавливали над могилой (Уарзиати, 1987: 76-77). Сам умерший на осетинских поминках иногда имитировался лучшим наездником общины в виде всадника, привезшего из иного мира подарки сородичам (Там же: 75). Судя по анализу некоторых сюжетов осетинского нартского эпоса, изображение «мертвого» коня помогало покойному войти в иной мир (Дюмезиль, 1976: 45). Сходные представления существовали у скифов. В Одесской области, у с. Виноградовка найдено уникальное пока надгробное каменное изваяние рубежа VI-V вв. до н.э., где умерший представлен в виде всадника (Субботин и др., 1992: 5; рис. 1). Типологически сходен скифский обычай через год после смерти царя выставлять вокруг могилы 50 трупов лошадей с убитыми конюхами верхом (Her. Hist. IV. 72). У «поздних скифов» Крыма (Неаполь Скифский, склеп 8) известен каменный рельеф со стоящим всадником на стене над захоронением (Дашевская, 1991: таб. 44, 5). В соответствии с распространенными у алано-осетин представлениями, человека (непременно – всадника, ибо для мужчины считалось позорным ходить пешком!), попавшего в мир мертвых, встречают либо сидящая на золотом троне богиня (Нарты, 1989: 157-159), либо конный бог, имевший общие черты с Митрой (покровитель клятв, мужчин-воинов и т.п.) (Миллер, 1893: 129-130). Они снабжают умершего всем необходимым. Возможно, именно этим объясняется поза сармато-аланских фигурок из боспорского Илурата II-III вв. – с поднятой вверх в жесте адорации рукой (Шургая, 1983: рис. 2, 2-3). С поднятой рукой изображен и всадник на «позднескифском» надгробии из с. Фоти-Сала (Голубинка). На оборотной стороне этой плиты представлена голова Горгоны, ассоциировавшейся, по мнению Д.С. Раевского, со «змееногой богиней» - прародительницей скифов (Дашевская, 1991: рис. 43, 1). У кафиров зачастую на деревянных фигурках умерший восседает на коне с двумя головами и туловищами и держит в левой руке маленькую человеческую фигурку (Йеттмар, 1986: 139). Интересно сопоставить соответствие этих деталей изображения с уникальной серией вотивных терракот из парфянского святилища II-I вв. до н.э. в Масджид-и Солейман - одного из крупнейших культовых центров древнего Ирана (Ghirshman, 1975: pl. CXI, 1-3; CXII, 1-3). Здесь также представлен всадник на двухголовом коне, держащий перед собой миниатюрную фигурку обнаженной богини с расставленными в стороны руками. Почему конь умершего в этих случаях выглядит столь странно? У осетин сохранились представления о том, что попасть в мир мертвых на обычном коне нельзя. Покойнику предстояло поймать коня самому на волшебном лугу (см., например: Цховребов, 1987: 78 сл.). Вероятно, это конь из породы «авсург» из особого табуна «св. Георгия» - осетинского аналога Митры (в разных вариантах - с тремя ногами, одним глазом, с рыбьим хвостом и т.п.) (см., например: Пчелина, 1986: 45-47). По рассказам осетинских «колдунов», летая в иной мир, они видят души умерших, разъезжающих на козлах, собаках и др. (Осетины.., 1967: 162). Верхом на копытном с двумя туловищами (баране) стоит обнаженная богиня с расставленными в стороны руками (подобно терракотам Масджид-и Солеймана) на знаменитой золотой чаше рубежа II-I тыс. до н.э. из североиранского Хасанлу (Курочкин, 1974: рис. 1, правый нижний угол), которую сегодня есть основания связывать не с хурритами, а с индоиранцами (Курочин, 1993: 72). Обломок фигурки двухголового барана (видимо – со всадником) найден на кушанском городище Зартепа (Пидаев, 1990: рис. 5). Рассмотренные небольшие глиняные фигурки всадников без фантастических деталей, подчас примитивно сработанные в домашних условиях, были, вероятно, атрибутами домашнего поминального культа. Известно, например, что поминальные языческие обряды у такого иранского народа, как осетины, были сложными и дорогостоящими (речь идет о мужчинах). К умершему мужчине постоянно обращались за содействием в важных семейных делах. Интересно, что у осетин еще в XIX в. не угас полностью древний обычай приносить почитаемому персонажу глиняные фигурки с его изображением. (Речь идет, правда, лишь о домовом – Бинаты-хицау, который мыслился, среди прочего, в облике барана и которому жертвовались статуэтки баранов, чтобы в семье рождалось побольше мальчиков). Сказанное ранее не означает, конечно, что все терракоты спокойно стоящего всадника автоматически должны рассматриваться как вотивы умершим. Повторю, речь идет лишь о простых лепных фигурках без атрибутов (у осетин душа покойного в момент путешествия в иной мир не имеет при себе ничего, кроме одежды). Так, иным, видимо, было осмысление фигурок мужчин-всадников, найденных в раннесредневековом Согде (Мешкерис, 1989: 212-218; рис. 111-114). У этих персонажей (подчас не на конях, а на каких-то иных животных) видим в руке особый скипетр, у них тщательно переданы золотая гривна на шее и серьги, богато украшенный головной убор, иногда - наборной пояс и орнаментированная одежда. Вполне возможно, что их можно, вслед за Х.Ю. Махутдиновым, считать изображением конного бога – местного варианта Митры. Литература Беленицкий А.М., 1981. Хорезмийский всадник – царь или бог? // Культура и искусство древнего Хорезма. М. Дашевская О.Д., 1991. Поздние скифы в Крыму (САИ. Вып. Д1-7). М. Древности Таджикистана. Каталог выставки (Отв. ред. Е.В. Зеймаль). Душанбе. Дюмезиль Ж., 1976. Осетинский эпос и мифология. М. Ильинская В.А., 1982. Изображения скифов времени среднеазиатских походов // Древности степной Скифии. К. Йеттмар К., 1986. Религии Гиндукуша. М. Кобылина М.М., 1961. Терракотовые статуэтки Пантикапея и Фанагории. М. Крыкин С.М., 1986. Культы всадников в античном Северном Причерноморье // Хозяйство и культура доклассовых и раннеклассовых обществ. Тез. докл. III конф. молодых ученых. М. Курочкин Г.Н., 1974. К интерпретации некоторых изображений раннего железного века с территории Северного Ирана // СА. № 2. Курочкин Г.Н., 1993. Богиня с зеркалом и герой с секирой (к проблеме антропоморфизации скифского искусства) // Скифия и Боспор. Новочеркасск. Мешкерис В.А., 1989. Согдийская терракота. Душанбе. Миллер В.Ф., 1893. Отголоски кавказских верований на могильных памятниках // Материалы по археологии Кавказа. Вып. 3. М. Нарты. Осетинский героический эпос. Кн. 2. М., 1989. Осетины глазами русских и иностранных путешественников (XIII-XIX вв.) (Сост. Б.А. Калоев). Орджоникидзе, 1967. Пидаев Ш.Р., 1990. Археологические работы на юго-восточном холме Зартепа // История материальной культуры Узбекистана. Вып. 24. Ташкент. Пругло В.И., 1977. Терракотовые статуэтки всадников на Боспоре // Искуство и археология античного мира. М. Пугаченкова Г.А., 1989. Бактрийско-юэчжийский и согдийско-кангюйский синтез в искусстве // Взаимодействие кочевых культур и древних цивилизаций. Алма-Ата. Пчелина Е.Г., 1986. Æртæкъахыг – осетинский мифологический конь (бронзовые фигурки VI-VII вв. н.э.) // Новые материалы по археологии Центрального Кавказа в древности и средневековье. Орджоникидзе. Раевский Д.С., 1985. Модель мира скифской культуры. М. Ростовцев М.И., 1913. Представления о монархической власти в Скифии и на Боспоре // ИАК. Вып. 49. СПб. Ростовцев М.И., 1927. Бог-всадник на юге России, в Индо-Скифии и в Китае // Seminarium Kondakovianum. Вып. 1. Прага. Силантьева П.Ф., 1974. Терракоты Пантикапея // Терракотовые статуэтки. Ч. III. Пантикапей. (САИ. Вып. Г1-11). М. Ставиский Б.Я., 1975. О культурных связях древней Средней Азии с домусульманским Египтом // Древний Восток. Вып. 1. М. Субботин Л.В., Островерхов А.С., Охотников С.Б., Редина Е.Ф., 1992. Скифские древности Днестро-Дунайского междуречья. Препринт. К. Уарзиати В.С., 1987. Народные игры и развлечения осетин. Орджоникидзе. Цховребов З.Л., 1987. К анализу надгробных памятников из Осетии // Межд. ассоц. по изучению культур Центральной Азии. Информ. бюллетень. Вып. 13. М. Шелов Д.Б., 1987. Терракоты и античная скульптура // Тайны терракоты. Античные терракотовые статуэтки из музеев Краснодарского края. Краснодар. Шургая И.Г., 1983. Изображения всадника и коня из Илурата // КСИА. Вып. 174. Яценко С.А., 1992. Антропоморфные изображения Сарматии // Аланы и Кавказ (Alanica-II). Владикавказ, Цхинвал. Яценко С.А., 2002. Костюм ираноязычных народов древности и методы его историко-культурной реконструкции. Дисс…докт. ист. наук. М.: РГГУ. Ghirshman R., 1975. Terrasses sacres de Bard-é Nechandeh et Masjid-i Solaiman // Memoirs de la Délégation archéologique en Iran. T. XLV. Vol. II. Paris. Pugachenkova G.A., 1989. The Terra-Cotta Horses of Bactria-Tokharistan // Bulletin of Asia Institute. (New Series). Vol. 3. Bloomfield Hills.

Виц Иванко за невежите, иначе е истина отдавна установена! Михаел, спомен за никакви даки "дичени" и Дакия при власите няма. До 13 в. твоите предци са живели на юг от Дунава като поданици на българсикте царе!

....Съвременното тюркско население на Алтай се появява, в най-добрия случай, едва след 5 век, ако не и по-късно. ..... Абсолютно си прав Хърсе, таштъкската култура не е тюркска, въпреки диаричните напъни на в.сл.Добрев, за който и афанасиевци са пратюрки. Едва Кюл-Тегин завладява Алтай в 7 в. и го е написал в надгробния си надпис, че е покорил народа на азите, чийто предводител носил титлата елтебер (савирското илтивар) дотогава непозната на тюрките.

В.сл.Добрев ти си неспасяем случай. "Диагноза пессима" за основното ти заболяване - Старческа деменция + ШИЗОФРЕНИЯ. Откъде ги измисли всичките тези глупости за Запдо-хунски империи. Та Атила не създава дори държава, той е главатар на банда разбойници увлякли със себе си цялата сволоч на късноантична Европа! За сасанидски находки в Перм да си чувал, за Пермски зверин стил да си чувал? Не си защото винаги подценяваш археологията, тъй като е неразбираема за гладкополирания ти мозък!