sirius

Не съм запознат с "кофата на Нютон". И не съм правил експеримент. Та доколкото разбрах, кофата се върти по собствената си ос. Аз разбивам процеса на два. Първо има завъртане - време през което водата се развърта до определени обороти. През това време всякакви неравности по повърхността на кофата дават едно по-добро "сцепление" и затова по-добро предаване на енергията за развъртане на водата. Другия процес - "инерциално" (не знам дали това е термина) въртене. Целия обем вода вече се върти заедно с кофата. Понеже водата е обектн на нашето внимание... единствената енергия предавана от кофата към водата ще е за преодоляване на силата на триене между водата и въздуха. (но пък ако сложим "капак" на кофата и с това няма да се занимаваме) Тази енергия ще се предава от кофата към водата, от стената и дъното към водата. Т.е. на повърхността водата ще се върти малко по-бавно. Това аз бих го пренебрегнал. И така по време на това въртене водата ще си остане на "чашка". Според мен (това дето ми е останало от физиката) за формирането на "чашката" са решаващи две сили: гравитационната и центробежната. При равномерно въртене, приемаме че всички обемченца вода са установени и вече не се движат едно спрямо друго и на всяко обемче действа силата на тежестта и центробежната сила и съответните обратни сили от дъното и стената, които ги "удържат". Като се замислих от какво и как зависи кривата на повърхността... обороти, диаметър, обем (можеби)... И за да се стигне до формулата за кривата на повърхността в зависимост от тези параметри бая мътилка трябва да се избистри. А това си е мръсна работа, не е за мене :D __________________ А можете ли да си представите вътре в кофата и една лодчица. Какво ли ще представлява "нормална" изправена стойка? А лицеви опори? Как ли ще е по-лесно: с главата към центъра, или към периферията... А какво ли ще представлява плуването вътре в кофата?

Дааа, преди са изгаряли за "несъгласуваност", което пък сега може да се определи и като глупост. Кажи, коя "истина" е останала непроменена във времето. За коя "истина" (консеснусна) гарантираш че няма да се промени във времето? С това не мога да не се съглася. До сега незнам за метод, при който да се изключва запознаването с постиженията до момента. И физиката и философията и музиката дори започват от историята, от първите/основните открития/знания. Ако приемем, че Исус и Буда са били "идеални", то как психологията ще стигне до тях(ната същност) като се занимава с ненормалници. Т.е. психологията е насочила вниманието си изключително, към не-нормалните и няма как да включи нормалните. Т.е. за психологията и Исус и Буда са не-нормалници, щото не се вписват към консенсуса за нормалност То отделно, че бая учени "ги пере съчмата", но пък поне в областта си са добри, че да не се захване психологията с тях. Иначе нямам нищо против постиженията на науката, тя в нейната си област си е съвсем добре. Просто, аз отказвам да не виждам някои явления, които науката отказва да види, и да се питам разни въпроси по тях.

Нека да допълня малко. Психологията не се занимава, хората се занимават с психология. Но те сякаш изключват себе си, като "необективни". Та психологията, като човешко изобретение, като консеснусна истина, никога няма да може да дефинира нещо като същност на човека. Защото самата психология въпреки че се "занимава" със съзнанието, НЕ Е негов носител. От друга страна, ако се разменят няколко думи, смисъла на поста ще се смени. Пак ще звучи добре, но пак ще е толкова "верен".

Ееее, как го нагласи ама. Звучи като лозунг от църквата на науката. Остава сега да се обосновеш.

Не съм съгласен Incorrectus, Всеки може да говори за всеки Има можещи има запалянковци има и изучаващи. За можещия (водещ в неговата област) всичко е ясно, той си го може. Запалянковците обаче могат да си обсъждат и да "обвиват в митове". Те си нямат идея, или имат бегла такава, но са впечатлени и си клюкарстват. Изучаващите може да са започнали със запалянковците, но по една или друга причина са започнали да проучват "моженето" в дълбочина. Това означава да търсят литература, да говорят с други проучващи или можещи (ако намерят)(щото са наясно, че вече запалянковците не могат да им помогнат). Та за Ванга не се говори само по улиците. Улиците обвиват в митове, както и най-малката неделима частица е била обвита в митове преди да стигне до науката. Ванга (и не само тя разбира се) е явление, което не е познато на официалната наука. Но всъщност не е непознато. Има и стари и нови автори, които показват разбиране за това явление. Но се оказва, че тези автори не могат да са полезни на науката. Просто условията, които поставя науката и за които има постигната консеснусна истина, не са валидни за територията, на която се проявяват явления като Ванга. Както без квантовата механика, физиката съвсем няма да е пълна, така сега в науката липсва тази част. Дори според мен, тя дори не може да има място в нея. Щото изучаващите, проучващите, рано или късно стигат до извода, че всичко минава през тях и за да напредват, трябва да работят със ... себе си. Те самите са инструмента на проучване и обекта на проучване. Това става, ако се продължи проучването след религиозното ниво щото доста хора тръгват да проучват, но се забиват в някоя религия и с това "проучването" приключва. А науката не е лична, тя не може да се довери на лични познания, трябва да има повторяемост. Да, ама не всеки може да си помни сънищата, пък какво ще говорим за съзнателно навлизане. Затова тези неща скоро няма да влязат в полето на науката. А има изключителни книги (постижения) по въпроса. Всъщност общото между религиите и науката са ... консеснусните истини. Докато при личното проучване има само лични истини. Това е личната отговорност кое да се приеме за истина, на кое да се довери и пр. На това лично проучване някои казват Път, личен Път. Но се иска кураж, да се откажеш от религиозен или научен път и да си имаш собствен. И когато се стъпи на този личен път, вече единствената обратна връзка е адекватността с реалността. Т.е. всяка неадекватност е стрелка към непроучена област от нашата същност. Айде стига толкова, че много дълго стана.

Не мислиш ли, че обвеян с митове може да звучи и Айнщайн? От тези дето не са си направили труда да проучат лично. А като социален феномен могат да се разглеждат и тези дето не разбират от ОТО, но пък и вярват и пишат в научни форуми? В надебеленото доста точно си описал едно нещо, което в някои среди се нарича егрегор. Но "начина" по който работи това явление е напълно непознат на науката. Но ако се вгледаш в подробностите около Ванга, ще видиш, че тя не "чете" от общото безлично съзнание. (Местоположение на тела по водоеми, комуникация с "мъртви") Разбира се, най-лесно е да се отхвърли нещо като несъстоятелно (според някои) Аз също ги уважавам, но те не могат да ми отговорят на въпроса "що е то Човек".

Човека на науката, би трябвало да си зададе въпроса "какво е това нещо"? А не защо хората искат едикакво си.

Защо приравняваш Роналдо (аз мога да включа и Айнщайн) с Ванга. Роналдо и Айнщайн дълго време "тренират" докато станат това което са. При Ванга нещата просто се случват, тя не е имала за цел (нито хоби да се занимава) да постигне нещо. Не мисля, че не си наясно, че материята на Роналдо и Айнщайн, е нещо съвсем различно от материята, с която се занимава Ванга.

Ами пишете какво мислите де. Сигурен съм, че повечето от нас имат някакво отношение по въпроса. Голяма работа ако някой прихне да се смее, въпроса е в тези което обясняват щото само от тези обяснения (верни или неверни) може да се "вземе" нещо, да се научи нещо. Пък всеки сам си носи отговоността какво "взема" и защо. Аз не знам да има упълномощен представител на науката, който да декларира има ли място за нещо си в науката, или не. За мен вярващите, независимо от коя религия, и учените имат една малка разлика. Едните вярват, че като следват някакъв път ще се озоват на едно хубаво място като умрат, като си нямат на идея нито за пътя нито за мястото, нито защо и как, докато другите вярват само в това, което могат да регистрират и обяснят (имам предвид договорената/консеснусна "истина" до която стигат). Като едните си затвярят пътя за лично проучване (защото те само вярват и следват) на това към което са тръгнали, а другите пренебрегват цяла една сфера, до която има достъп само човек, а не уреди. Вярващите вярват и следват, а без проучване което води до ПОЗНАние (идва от глагола познавам), това се превръща в обикновена сделка: ще правя това което казват (пише в светите книги), а това ще ме отведе ... на едно хубаво място (пак според книгите). Тях ги няма в това което правят - те следват. Чустват се сигурни, щото зад тях стоят светите книги и ... много хора. Учените поне са наясно с материята, която изучават, стига да не навлизат по-дълбоко от психологията. За тях пък, това което говорят религиите изобщо не съществува. Христос е посочил нещо, вярващите бъркат пръста му с нещото, което сочи, а учените поне си признават, че нищо не виждат. ----------------------- Та науката може да разглежда "съвременните християнски добродетели и морални норми" само като дъвка в устата на някои хора. Гледат цвета, плътността, влиянието което оказва, но от къде идва се знае точно толкова, колкото се знае и масата на материята от къде идва. Това е най-общо и грубо според мен.

Прави впечатление, че само защитниците на официалната наука се изказват най-твърдо и дори си правят смешното за сметка на Марушка. Каква е причината според вас да се раждат най-различни хора? Нима някой от тях не е достоен? Нима някой е достоен да осмива някой друг? Как науката обяснява това, че от срещите с най-различни непознати хора, можем да "видим" че с някои от тях като че сме стари приятели, или пък неприятели. Това фантазия ли е? Влюбването фантазия ли е?

Аз още не съм си изяснил разликата между подсъзнавано и несъзнавано. Когато човек смята накаква теза за вярна, той си търси доказателствата. Въпроса дали има или няма прераждане ми беше актуален дълго време. В крайна сметка, с прераждането си обяснявам някои фундаментални въпроси, които не мога по друг начин. Някои въпроси по паста на Incorrectus. От къде в плода на две клетки се появява несъзнавано и съзнание? Кой е носителя му? Съзнанието регистрира разбирането (така ми се струва логично, кой е този който разбира) и затова двете неща са различни по същество и не могат да бъдат приравнявани. Аз разбирам твоята логика при обяснението на съня. Може и така да се разглежда. Разбирам, че няма смисъл да се позовавам на всичко, което съм изчел, щото винаги може да с пренебрегне. Но нека спомена Ванга, която е съвременник и може да се каже, че всеки е имал възможност да чуе някои неща за нея. Как си обясняваш напр. че когато са чакали на опашка много хора, тя е извиквала точно избрани от нея. "Знаела" е за тях и проблемите им. От къде? Може би няма да ти се иска да я коментираш, може би дори не си се интересувал, но за мен е факт, че е правила разни необяснени от науката работи. КАК? С какво тя е била различна?

Е, аз съм чел много интересни работи относно съня и стигнах до извода, че Е възможно съзнанието да се осъзнава като такова по време на сън. По твоята теза. А какво става ако например е възможно т.нар. несъзнавано да се "извади" в съзнаваното? Ако го няма несъзнаваното както в будно състояние, така и по време на сън? Какво става в съня тогава. На каква възраст може да се говори за съществуване на несъзнавано? Дали съществува от самото раждане (от къде се идва тогава)? Как/откъде се появява несъзнаваното? Как/дали може да се "извади" така че да не е вече несъзнавано?

Освен вещеви обекти, трябва да има и съответния "вещеви наблюдател". Т.е. съзнанието освен че е съзнание, трябва да е "въплътено" във "вещество", материя. От тук следва, че само "въплътени", свързани с материята, наблюдатели, могат да "регистрират" време. Т.е. времето не само е "свойство" на материята, но и на съзнанието и то само ако е свързано с матирията. "Жокер": По "време" на сън, когато според мен сме (съзнанието) освободени от материята, времето не съществува. Поне такова каквото го знаем, "хомогенно" и еднопосочно. А при съзнателното навлизане в съня (като частен случай на съня) съзнанието, което вече се осъзнава като такова (самосъзнание) е "освободено" от време. (и съответно от пространство, щото пространството е "свойство" само на веществото) Това би трябвало да е постижимо и по "време" на т.нар. медитация (така както аз я разбирам) Просто мисли разни.

Според моето виждане, има. Както ги е имало от както човечеството съществува. Но само някои от тях, като Христос напр., са се опитвали активно да покажат на хората този аспект. Но понеже повечето хора "емоционират", живеят в света на желания и емоции, то те съотватно са "видяли" нещо частично, според нивото си (Точно както Теорията за Относителността на Айнщайн, не може да се разбере от третокласници), стават последователи, прегръщат идея, която им харесва, но не разбират. От там са е думите на Христос за бисерите и свинете. Та ние обикновените хора ре-агираме на точно определено ниво, най-често емоционално или ментално. Това е нивото в което живеем. От там нататък "пробива" е и труден и лесен. Христос (не че съм от вярващите, повечето от "цитатите" ми са по памет от чуто, но някои негови думи ми правят впечатление) го е свързвал с вярата, но според моето виждане, това не е вярването както аз го дефинирам, а един вид преодоляване/изоставяне на емоции и идеи, в които се мъчим да се самозатворим. Но това не е толкова лесно, защото ние се идентифицираме с тях, ние сме едикакви си. Тази идентификация изобщо не е лесно да се изостави. Ние не сме нито християни, нито мюсюлмани, нито атеисти, нито дори мъже или жени. Нещо като принципа на неопределеност (ако не се лъжа в термините вече) за електроните: Не може да се определи точното положение и състояние (къде се намира, на къде се движи и с каква скорост). А идентификацията при човека мога да я свържа с пропадане в гравитационно поле. Като малки попадаме в определена държава, култура, семейство, пол (това е "гравитационното поле") и от там ние си "вземаме" (пропадаме в) идентификацията. И ако успеем да видим, че не това е нашата същност (аналог на "нивото", енергията/скоростта която имаме), то ние се освобождаваме от влиянието на съответното "гравитационно поле". Което означава, че ставаме независими от него. Пак сме в него, но не зависим от него. А да добием тази "енергия", можем като се интересуваме от това КОЙ СЪМ АЗ. Доста интерес>внимание>труд>разбиране>прилагане на разбирането (може би има и други "етапи", но така аз виждам своите, и връзката с прочетеното) се иска за да се освободи (или поне "да набира скорост") от гравитационното поле на идентификацията на текущия живот. Ако спрем в някоя идентификация, това е "орбитата" до която стигаме, "издигането" спира. А може би тази идентификация е точно Его-то, което ни пречи да видим Аз-а, същността си?! Та ние ре-агираме ("кълвем") точно в определени области, в зависимост от нашата самоидентификация. Това като се почне от любимия отбор, партия, цвят, професия, пол, народност и пр. и се стигне до светогледа, убежденията, описанието ни на света, философията. Това е само-личността. Индивида не се "вижда", защото е "обвит"(захласнат) от само-личнастта, която е приел. Та аз специално "дебна" своите ре-акции, за да имам някаква обратна информация "Кой съм", или за кой се имам. Същото се отнася и когато не виждаме "очевидни" неща, особено когато се отнася за адекватно действие. Напр. да се обръща внимание на всяка дума на събеседника, щото обикновено пропускаме много и става "развален телефон" - чул едно-разбрал друго. И това всичко в движение, щото трябва и да се работи за хляба.

марушка, Ако за теб Кейси е велик, то за други може да не е. Много хора, много са писали. А още повече хора четат и прегръщат едни идеи просто защото им харесват, а не защото ги разбират. Когато се харесва някое обяснение, това не е разбиране, а харесване. Когато е разбиране, вече няма нужда от харесване, просто защото разбирането и харесването са две доста различни неща. И двете достатъчно захласващи. От тук идва т.нар. астрален и ментален свят. Единия е свят на емоции и желания, а другия е на идеи, концепции. Така или иначе няма универсална идея/обяснение, така че хората обвързани с идеи също могат да си зададат въпроса "Защо съм привлечен толкова от тази идея". Дали защото са последния писък на модата, дали защото са със дълга история, дали защото са "най-правилните", дали защото са "най-ми допадат" и т.н. А идеална идея/концепция/път просто НЯМА. Но пък ако се излезе на такава позиция, няма да го има форум наука, нито религиозните форуми. Но когато човек е захласнат от една идея, той забравя, че и другите идеи са толкова впечатлителни, колкото и неговата. И тръгва да се бори за някакви каузи, и да харчи енергия в нечие име. И забравя за себе си. Вътрешния му свят се е самозатворил и вече всичко е пречупено през него. Забравя да си задава въпросите кой е, от къде идва, защо е такъв или онакъв, къде отива. Щото тези въпроси оставят вратичка в самозатварящия се свят на захласващата идея, от която винаги може да се излезе без особени съкрушения. А когато се самозатвори в света си, единствения начин да се излезе е чрез силно разтърсване, шок, или както му викам - шут в задника. Ако и това не го оправи, другия вариант е смърт и нов живот, на чисто. Щото дефакто всичко, което имаме е нашия вътрешен свят, в който можем да си прожектираме какъвто си искаме филм. Та Марушка, задавай си въпроса "защо ми харесва толкова Кейси", "какво намирам в неговите идеи, та така да ми харесва", "разбирам ли аз това дето казва Кейси", "ами ако се заблуждава" и пр. Затова само твоето лично разбиране е важно. Не харесване, а разбиране. Щото няма автор или обяснение, което да е универсално. А силния емоционален свят при някои е способен да пренебрегне много здрав разум. Много е завладяващо да се яхне емоция, но малко са способни да я управляват. И затова често "катастрофират". Винаги дръж здраво кормилото и крака - на спирачката. Не е толкова завладяващо (някои на това ми казват "живот", но оставя доста място за адекватност.

Ако дяволите... са творение на ума ... а всичко, което се намира в ума, преди това е било в сетивата. А ако е било в сетивата значи е ... реално. И излиза, че богове и дяволи и пр. са реални.. Това е според това което пишеш.

Тъкмо се зачетох за Големия Андронен Колайдер на ЦЕРН. Интервюто с физика от СУ/ЦЕРН Л.Литов. Задава интересни въпроси. И някои интересни твърдения забелязах: оставям коментара на Lion Queen Всъщност аз не защитавам физика, аз не бих нарекъл едно допуснато нещо реално. А това направо ме разби: А коментара на финала го оставям на вас:

"Според философията" е, как до го кажа, малко общо понятие. Интересно ми е философията реална наука ли е или не? Щото атома е съществувал и преди Ръдърфорд да го разбие. Кое е Аз-а и кое Его-то?! Някой слагал ли го е на масата? Показал ли го е на уред? Кои са сетивата, които риагират на тези "неща"? Морала и етиката какво са, съществуват ли изобщо? Пък и, Приятелю, ти току що легитимира всички богове, дяволи, върколаци и пр. Това ли искаше да направиш? Или фантазията я слагаш извън ума? Ако не е от ума, от какво е. Ама какво говорим, то и ума още не е открит! Кое е реално според теб? ======================= А каква е логиката, обосноваваща "лошо" с "калпаво"? Пък относно "контрола", той си е ваша работа. Ще се радвам на постове с логика (поне да не е калпава). Това означава, постове с теза и аргументи/логика. А това означава пост от знаещ и мислещ. Не че ако не пише такива постове няма да е такъв, но нали за това е форума.

Lion Queen Я си признай какво наричаш данни и по-конкретно нетенденциозни. Дай един пример за данни например как мозъка "прави" съня. Аз съвсем тенденциозно не изнесох "данни" щото такова нещо в тази област няма. Поне в смисъла който ти влагаш (според науката). Просто показах една възможна теза, допускане, с някаква логика. Не че се имам за откривател, но много от откритията са направени чрез допускане. Според твоята логика, то и сън няма. И главоболие няма. Но пък Ванга трябва да я има. И тя сигурно се е сугестирала, че и хората е сугестирала. Всичко във философията са недоказани тези. Някои от тях си противоречат драстично. А философията се смята за наука. "Симулация на реалност" е теория, предположение, което дава някакво обяснение. Дори и според твоите съждения - просто не може да се докаже. Глупости говори шопа като види жираф. Аз изложих някои мои тези относно прераждането. Ти какво излагаш? Ванга е ярко изключение. Надявам се имаш някаква информация за нея. Има и други "данни", но целта ми не бе да соча с пръст нещо и да му се кланям или отричам, а да споделя моето виждане, за да може някой да ме поправи ако нещо греша или пък да допълни нещо. И за да не дрязня любителите на науката, пиша изключително в отдел философия. Няма нищо сериозно по принцип. Всеки придава важност (сериозност) на едно или друго. Това е личното отношение. За теб не е важно, за мен е. Само че аз не бих казал на художника че рисуването е несериозно, щото има фотография. Първо това не е въпрос на желание. Ако има нещо, то си го има независимо дали го искаме или не, и независимо дали можем да си го обясним или не. А да се отрича нещо недоказано, е също толкова несериозно, колкото и вярването в него. Още в първите си постове поисках да се отключат Загадъчни Феномени/Прогностика (девета глуха на науката) но нещо не се чу. Пък приятно или не, живота си тече

Чудесен въпрос. Но как да определя нещо, за което толкова много е писано, религии са основавани и пр. а е толкова слабо видимо. Много дълго, абстрактно (и скучно) обяснение ще успея да скалъпя. Как се обяснява теоремата на Питагор на някой дето не е чувал за точка. (А точката всъщност е аксиомно понятие (договорена истина), то не съществува и не се доказва) Това, което помни съня си е винаги в будно състояние. Както обикновеното будно състояние, при него (най-общо) може да си спомним за съня. Докато сънуваме не знаем че сънуваме, но това ни най-малко не ни пречи да възприемаме и преживяваме съня като истински. По време на сън, нямаме ни най-малка представа за реалния си живот, но по някое време се събуждаме и разбираме, че сме сънували. Така тези, които са се "събудили" им казват пробудени (от там идва и името Буда), просветлени, посветени и т.н. но как ще го наречем всъщност няма значение. Нашето значение е дали всичко това дето го пишем "става" или "нестава". Ако става, може да решим да направим нещо, ако не - още един ненормалник, голяма работа

Glishev, а търсил ли си доказателства? Трябва ли да срещнеш абориген в австралия, който да ти каже и докаже че е бил дядо ти (не търси обидата тук, само като пример). Има факти, има и хора които са писали по въпроса. Но ако човек иска нещо да си докаже, то често успява. Аз няма как да синтезирам всичко, до което съм стигнал като разбиране в един пост. И то така, че да убедя някой. Пък и малко ми мина времето, когато активно търсих информация по въпроса. Ами ако просто допуснем (недоказуемо може да бъде и нещо, което наистина съществува. като формата на земята преди време), че животът е нещо подобно на сън? Той е недоказуем, трудно се помни, но почти всеки човек е сънувал и знае за какво става дума. А за явлението "излизане извън тялото" интересувал ли си се? Сънуването и "излизането" имат доста общо. И при двете се се преживяват неща извън тялото (човек обикновено не сънува че спи на леглото си). Само че, излизането вече е доста по-съзнателен процес. Това е да сънувам и да знам, че сънувам. И понеже е по-съзнателен, то е и по-контролируем процес. Отделно че проблема със забравянето вече не стои. Тогава няма да е проблем по време на "сънуване" да си спомним какво сме "сънували" предната вечер. Та ако допуснем, че животът е нещо като съня и ако успеем да постигнем съзнателно навлизане в съня и после постигнем "излизане извън нялото", дали няма да можем да си спомним какви са били предишните ни животи? Ако всичко това е така, виждаш че съня е една трудно достъпна област за опознаване. И понеже съзнателно навлизане в съня е изключително (и изключително лично) постижение, то е оставено някъде в периферията, в сферата на развлекателната част на вестниците. А всъщност наистина там постиженията се такива, че фантазията на обикновения човек се оказва бедна. Той дори не допуска че може да има такива работи. (Също както преди 200г не са и помисляли, че ще има GSM-и.) И разбира се, вниманието му въобще не се спира на подобни истории. И сънят се оказва една територия, която рядко някой взема на сериозно и работи, и още по-рядко има постижения. Е как ще има прераждане тогава? ___________ А луди има както сред "сънувачите", така и сред учените. Ако наистина искаш да знаеш, не обръщай внимание на лудите, а на сериозните книги, на автори с постижения в областта. Пък ако не те интересува, не се заяждай с хората дето не са наясно. Това е една област, в която е лесно да срещнеш обикновени вярващи и доста по-трудно такива с постижения, или поне някакви адекватни знания.

Не съм икономист и още по-малко соц.икономист, но имам някои впечатления. Да не казвам че нямаше, но дакажем че бяха изключение, хората които се чудеха как да си изхранят семейството. Или как да си изучат децата. Верно доста политизирано образование, но пък над средното европейско и американско такова. Трудно се изкарваше 3-ти клас без таблицата за умножение и способност за четене и писане. Имам впечатления от америка - че сега по-малко американци знаят таблицата за умножение от колкото българите с комунистическо училище. Отделно здравеопазването. Децата се почваха още от детската градина, чичко зъболекар идва и гледа зъбките, и се оправят ако е необходимо. И тогава проблема беше, че някое дете е избягало от преглед или имунизация, а не липсата на средства за здравеопазване. Всяко семейство можеше да си позволи почивка на море и/или планина. И ходеше. За учениците имаше какъвто спорт си пожелаят, спортни танци, безмоторно летене... та тогава имаше далеч по-интересни неща от дрогата. Скришом се слушаше Бийтълс, Пърпъл и пр., тогава това бе като мода (щото е забранено) и според моите впечатления учениците слушаха повече Бийтълс и Куин от колкото Лепа Брена. Изключително добре организирани туристически дружества. Много внимание отделено за знанията относно безопастността - от безмоторното летене, до зимните походи в планината. Пожаро опастност в планината през лятото и пр. Не помня да са забранявали паленето на огън, поне толкова стриктно. Като видят, че се ползва грамотно си затваряха очите. Сега идват едни хлапетии от Зелени Балкани и се правят на пъдари. Човек е свързан със земята и планината, и с огъня. Те вместо да ограмотяват забраняват. Та те ме отчуждават от планината, вместо да ме приобщят - е как отчуждените ще пазят? Както и да е, отклоних се. Друго. Когато имаме държавни ресурси в предприятията, то е нормално те да са с по-големи мощности. Дори и малка държава може да си позволи да построи заводи и фабрики с голям капацитет. Може да си позволи да прави фабрики и заводи и в по-отдалечените места на страната. Така във всяко село се създава поминък и хората си гледат къщата и семействата. Правят си своята къща и рядко се местят, това е тяхната земя. Виждам какво става в америка. Супер развитата икономика строи къщи от талашит. И къщата се ползва докато не се намери работа другаде. Няма връзка нито с къщата нито със земята. Войниците им нямат хабер защо отиват да се бият намайната си. И затова после имат психологически проблеми после. Ми виетнамеца или афганистанеца си защитава земята - те какво правят там. Това са нови болежки на развити икономики. Вярно много бе политизирано, и аз негодувах от това, но сега виждам как нещата опошляват. И това е неизбежно, махалото се люшна в другата посока. И аз дори съм допринесъл за това. Нещата за мен са направо едни и същи, и докато преди имаше задължителни манифестации, сега задължително си плащаш за пломбата. Рано или късно махалото пак ще се врътне. И е нормално. Подобна е иранската съвременна история. При техния си шах са си имали от всичко по много. Но шаха не обръщал много внимание на исляма. И изведнъж идват едни "борци за свободен ислям", хората ги подкрепят щото го смятат за нормално и виж ги сега как понасят един тотален ислям. Почти същата работа като с комунизма. Когато хората са в единия край на махалото, те не виждат какво ще е в другия. И започват да се стремят към него идеализирайки го. Като стигнат до него, разбират че нещата на са както са си ги мислили, минава поколение и ето стремежа към другия край пак се появява. Щото държава е построена от хора, които все търсят нещо извън себе си, някаква среда, която да ги направи щастливи. А такава среда няма. Живота сам по себе си е докосване до смъртта, предизвикателство, несигурност. И само нашето отношение към живота и нашите умения да приемаме тези предизвикателства само със себе си би могло да ни помогне да не се люшкаме в крайни положения. Правилната философия (според мен) е "средата и АЗ". Това е способността да се разбере достатъчно добре и дълбоко средата за да можем да се движим свободно в нея. И "Аз" като съвкупност от отношение (лично), емоции, идеи и пр - т.е. още една среда, която също трябва да се опознае. Ако едната среда се пренебрегне се получава неадекватност - човек, не разбиращ че идеализира идеите си, се опитва да ги наложи на друг, който също идеализира своите. Докато се стигне до бой. Или пък дотолкова сме се вторачили в себе си, че забравяме къде се намираме и съответно или отиваме в пещера или системата ни смачква и завършваме като Христос в някоя психиатрия. Човек може да се заблуждава в две посоки: едната е "кой съм Аз" (вътрешната среда) и другата е "околната среда", външната среда. Имаме "вътрешен фронт" където определяме кои сме, и "външен фронт" където се опитваме да разберем средата, който пък е пряко следствие на това за кои се смятаме.

Нямам нищо против да минем на "Червена Пушилка" и "Синя Мъгла", но вече излизаме от обхвата на целия форум на БГ Наука.

Парите не са нещо лошо, но от момента когато станат (се определят като) двигател, започва деградацията на съответната държава. Това е свързано със самата идея определяща в голяма степен основите на държавата. За мен нещата са като при хората, когато за човек парите са определящи се държи по един начин, а когато не са - по друг. Когато те се превърнат в основен мотив, в основно мерило ... се загубва човека. Когато за една държава парите са двигател, може да се стигне до това да се продават хора. Може да се стигне до там, че да се отпечата "На Бог се доверяваме" на ... банкнотите. Защо е написано точно на парите? Кой човек би искал да напише в какво вярва .. на парите. Вярата вид разплащателно средство ли е. Или израз блестящ ум. Или на силно вярващ. Вярата в парите ли е, или в Бог. Човека винаги е стоял над всичко. Нима преди хартията и интернета не са се раждали хора? И разбира се, има свободата да си мисли, че неговите играчки са най-сериозното нещо. Може много да се разсъждава по въпроса. Но винаги се стига до основите: Що за нещо е човека, за какво се "бори", и пр. Финансовата система ли е измислена от човека, или човека е измислен за финансовата система? Кои сме ние и какво искаме?

Нима искаш да кажеш, че българите са по-глупави и по-неразбиращи? А защо трябва да се считам за по-глупав и неразбиращ? Или пък българите изобщо. Това изречение показва една убеденост (да не кажа възхита) във умноста и разбирането на американците. Въпроса не е дали считаме едно или друго, а дали сме. А това .. незнам кой може да го определи.