Пандора

Има и друга възможност. Славяните въобще на Балканите и в Панония се ориентират към християнството, но освен византийците мисионерстват и пратеници на Рим. В този смисъл въпросният събор / или двата събора/ би могъл да играе роля на предварителна разделителна линия или ориентация по отношение на спорните зони между Рим и Константинопол. "Недавно, в 1994г., профессор Власиос Фидас профессор Афинского университета высказал тоже мнение в своём новом и печатном сборнике по истории Церкви. В своём комментарии в отношении Собора патриарха Фотия 879-880гг, он написал, что «противостояние между Древним и Новым Римом имело отношение и к богословскому разногласию в отношении Filioque, разногласию, которое тогда не составляло препятствия для восстановления общения между Римом и Константинополем, поскольку оно не было внесено в Символ веры папским престолом, но, во всяком случае в ту историческую эпоху приобрело догматический характер, в некоем явном стремлении разделить Запад и Восток»." "То, что это запутывание является неминуемым, это основывается на исторических посылах этого Собора, то есть, конфликте между патриархом Фотием и франкских богословов, как на авансцене, так и за кулисами этого Собора." " Вся структура вполне ясно подразумевает, что некий важный вопрос витает в воздухе, но который не именуется непосредственно. В центре находится Символ веры, который заявляет, что является незаменимым чем бы то ни было другим. Однако даже еще худшим делом будет, если Символу веры будет нанесен удар, или если что-то в нем будет добавлено или убавлено. Прибавление или убавление не является неким типичным вопросом, но он затрагивает существо веры, в которой кто-то крестится и более того, в которой имело основание спасение в пределах Церкви. Совершение какой-либо такой ошибки не может не означать отвержения веры, которую когда-то передали святым, и следовательно не может не вызвать изгнания из Церкви. Что иное мог бы носить в своём уме свт. Фотий в отношении Filioque? Существовала ли в ту историческую эпоху какая-то иная угроза для Символа веры ? Filioque была единственной проблемой, которую он сам, находясь выше всех, раньше всех заметил и возвестил, когда полностью раскрылась важность этого вопроса. Она также является и догматической проблемой, которую он обозначит вновь, в скором времени после этого Собора, и которой он посвятит написание пространного послания. Использования этого соборного ороса не могло быть иным, как только некоего вида «своевременного приготовления» для появления некой бури, которую он предусмотрел. Франкские богословы уже совершили эту ошибку, и ее навязывали вместе с папами. Рим оказывал сопротивление, но на какое еще время?" http://apologet.spb.ru/ru/?Itemid=69&catid=38&id=307:vosmoj-vselenskij-sobor-konstantinopolskij-v-879-880-i-osuzhdenie-vstavki-v-simvol-very-i-dogmata-filioque&lang=ru&option=com_content&view=article

Връщането на сермисианците може да се тълкува по същия начин - веднъж вече ромеизирани варвари, са за предпочитане пред враждебно настроени такива. Въпросът е каква роля имат и колко са българите дошли с тях. А също и че имат някакви договорености.

Предполагам, че "заварени епископии" логично трябва да има в превзети действащи крепости и градове на юг от Стара планина. Възможно е те да не са много. От една страна пише, че при славянската инвазия християнските средища са разрушени :"Резултатите от проучванията са публикувани в многотомното издание „Родопски сборник”. От тях е видно, че в хода на славянската инвазия през VI в. са разрушени редица раннохристиянски култови комплекси в Родопите -Нова махала, Барутин, с. Исперихово, Пещерско, Любеново, Д. Воден. Тяхното възстановяване е осъществява в края на Х в., с възстановяването на византийската власт тук (Vaklinova 1999, 56). Освен късноантична при разкопките на манастирски комплекс в землището на с. Нова махала, Баташко е открита и ранносредновековна керамика, датирана в периода VI-IХ в. (Меламед 1999, 84, обр. 2). Сред обектите, на които е отделено внимание е Седларе (3-4 км. западно от Момчилград). През 1982 г. се поставя началото на археологическите изследвания тук, като е локализирано средновековно селище в границите на VII-ХII в., некропол и средновековна църква (Щерева 1996, 307-321). “Славянска керамика” с врязана украса и ямички е локализирана около еднокорабна църква, на около 500м. западно от с. Пресека, близо до Златоград (Георгиева 1960, 16, обр. 10; Георгиева 1986, 323).". Не е възможно обаче заселвайки се славяните да не са биле спохождани от мисионери, така, че допускам, че има християнизация. А освен това има и въпрос за литургията на славянски, който без славяни християни е безсмислен. Въпросът е колко са те и къде са разположени. Въпросът какво е отношението на българската държава към "заварените епископии" е сложен, това отношение може да е променливо - от неутрално към отрицателно, за положително не е ясно. Епископия може да се появи навсякъде според мен, където има силна и успешна мисионерска дейност. Много често се разглежда въпросът от съвремена гледна точка, но в средновековната езическа държава могат да се практикуват различни ритуални практики и се оказва, че езическият владетел не се кофронтира непременно с християнството, но християнството се стреми да ликвидира езичеството. Византия може да склони да даде земи, но винаги ще действа за христианизацията на населението. И така въпросът за разширението поставя нов въпрос за бъдещата религия. В промеждутъка обаче, българите сменят религията си. Въпросът тук е - кои са "страните" по договора, особено в контекста, че в самата Византия има различни идеологически партии.

И в горния цитат става въпрос за обединение на славяни от империята и извън нея. Тезата е, че славяните се опасявали от елинизиране. Но все пак и в Тракия и в Македония не става въпрос само за славянско население. "И извърши всичко славно и дойде до Филипопол, а пък гърците избягаха. И тогава кавхан Исбул заедно с преславния владетел води преговори с филипополци.”

Да има такова нещо, което забелязах - славяните умират да си дойдат в България. Но в предишни мнения се изказа мнение за "усвоени" територии. Няма как да бъдат само мирно "усвоени" без съучастите на поне една част от населението. Обратното също е вярно - ако българската държава е по-лошият избор съпротива трябва да има. За мен е важно дали има все пак някакъв мотив и то точно в този период. За сега единствено мога да го свържа с няколкото императори иконоборци, ако предположим, че местното население не споделя тази политика. Възможно е да има и други причини. Докато българските владетели не са християни, религиозните спорове не ги вълнуват толкова. По-късно обаче все пак иконопочитането се завръща. В крайна сметка политиките се менят.

Ако се има предвид, че още Крум извършва походи и достига Средна Струма, което означава, че достига пределите на куберовите българи, най-малкото идеята вторите да се присъединят към първите става изпълнима. В този текст се изказва предположение, че в определен момент българската страна променя политиката си спрямо Византия и по-точно спрямо славяните от тези територии. "Разширението в югозападна посока, включващо земите, гъсто населени със склавини, било осъществено при хан Пре- сиан (836 — 852). Тогава бил сложен край на миролюбивата политика към Византия, за да се продължат сътрудничеството и съюзът със славяните. Началото на този етап бележи похо- дът на българската войска в 837 г. към юг и югозапад. 138" "Изказано е мнение, че 30-годишният мир с Византия бил нарушен от безредиците сред пленниците в Отвъддунавска България и затова хан Пресиан предприел похода си на юг и югозапад. 138 Акцията на Цариград не могла да попречи на местното славянско население в долините на р. Българска Морава, Ни-шава. Черни Дрин и по горните н средни течения на Вардар и Струма, а също и в земите на север от Шар планина (в Косово и Метохия) още в 837 г. да се обедини с множество свои едноплеменницн в българската държава. " https://archive.org/details/sp1969_abv_1

Е, то по времето на този кавхан не се ли обединяват двете Българии ?

Това е наука - 20- 30 години и повече събираш, систематизираш, описваш. После правиш изводи. После излизат още неща и пак събираш. С една дума - къртовски работа. Не прочетох целия труд, извадих от него цитати за славяните, за да се види върху какви данни може да се градят изводи.

" Първият планомерно проучван обект в Южна България е средновековното селище в кв. Хисаря, Хасково (Аладжов 1969, 243). Археологическите разкопки там започват в 1957 г. Резултатите биват публикувани в кратки съобщения (Аладжов 1961; Аладжов 1987). В следващите години натрупаният емпиричен материал нараства с разкопките на ранносредновековната крепост и некропол в Любеново, Констанция, в м. Свети Дух, с. Минерални бани. ..... С оглед на поставените задачи и предмети на изследване за нас са важни следните констатации и изводи: 1. Идентифицирана е раннославянска керамика при проучванията на крепостите при Любеново и Констанция (Аладжов 1972, 131; Аладжов 1979, 145; Аладжов 1995, 187). 2. Идентифициран е предбългарски период на обитаване на крепостта в м. Асара. Културните останки се характеризират с вкопани жилища с глинобитна печка и керамика, работени са на ръка или на примитивно колело. Датира се най-късно до средата на IX в. (Аладжов 1995, 185-186). Ранносредновековно селище възниква в кв. Хисаря, Хасково към кр. на VIII или началото на IX в., преди построяването на крепостта и се свързва със славянски заселници (Аладжов1969, 243). 3. Наблюдава се, че „най-късната славянска керамика” в Констанция съжителства с добре изпечена ранновизантийска керамика местно производство и с вносни съдове от розова и по-рядко бяла глина от източните провинции и Египет (Аладжов 1995, 188). Това наблюдение се потвърждава и в материалите от Изворово. 4. Паралели на керамиката на ръка или на примитивно колело се откриват сред паметниците от Средна Европа (бивша Чехословакия), напр. Нови Замки, където подобна керамика е датирана във втората половина на VII и VIII в., във Великоморавската култура от IX в., където някои типове са разпространени и до Х в., Полша и Западните Балкани (Въжарова 1971, 19; Аладжов 1995, 188). 5. Следващият период на трайно обитаване на селищата в Югоизточна България е свързан с културата на Първата българска държава вследствие нейното разширение в началото на IX -до края на X/ началото на ΧI в. (Аладжов, 2006, 56; Аладжов, 2006, 110)." ... " Началото на целенасоченото изучаването на средновековната култура в Родопите е свързано с мащабна програма, организирана и осъществена от институти към БАН, както и изследователската дейност на музеите в Хасково, Кърджали, Смолян, Благоевград. Регистрирани и повече или по-малко частично проучени са редица средновековни обекти. Регионът е едно от местата, където контактите между античната и средновековната култура са уловими и са налице данни за континуитет (Melamed 1993, 7; Шейлева 1997, 200). Резултатите от проучванията са публикувани в многотомното издание „Родопски сборник”. От тях е видно, че в хода на славянската инвазия през VI в. са разрушени редица раннохристиянски култови комплекси в Родопите -Нова махала, Барутин, с. Исперихово, Пещерско, Любеново, Д. Воден. Тяхното възстановяване е осъществява в края на Х в., с възстановяването на византийската власт тук (Vaklinova 1999, 56). Освен късноантична при разкопките на манастирски комплекс в землището на с. Нова махала, Баташко е открита и ранносредновековна керамика, датирана в периода VI-IХ в. (Меламед 1999, 84, обр. 2). Сред обектите, на които е отделено внимание е Седларе (3-4 км. западно от Момчилград). През 1982 г. се поставя началото на археологическите изследвания тук, като е локализирано средновековно селище в границите на VII-ХII в., некропол и средновековна църква (Щерева 1996, 307-321). “Славянска керамика” с врязана украса и ямички е локализирана около еднокорабна църква, на около 500м. западно от с. Пресека, близо до Златоград (Георгиева 1960, 16, обр. 10; Георгиева 1986, 323)." "Резултатите от проучванията на крепостта при с. Долно Церово, представени от Д. Стоянова -Серафимова са публикувани в списание Археология и докладвани на Първия конгрес по славянска археология във Варшава (Стоянова-Серафимова 1964, 19-27; Стоянова -Серафимова 1970, 467-484). От периода на Първата българска държава са 17 разкрити сгради с верижни помещения, строени от ломени камъни на кал с огнища, ями, водохранилища (Стоянова-Серафимова 1963, 23). Керамиката от ранносредновековните културни пластове на крепостта е разделена на четири групи: I. На ръка (Стоянова -Серафимова 1963, 24, обр. 7б); II. Съдове, работени на ръка, подправени на колело; III. Съдове от по-чиста глина, с гребенчата украса и релефни знаци върху дъната; IV. Глазирана керамика. Керамиката от първата и втората група е отнесена хронологически преди 837 г., вероятно в края на VIII -началото IX в. (Стоянова -Серафимова 1963, 25-26). Керамиката от третата и четвъртата група е датирана в IX -X в. (Стоянова-Серафимова 1963, 26)." " Нов момент в изучаването и класифицирането на ранносредновековната керамика в България внася обобщаващата статия на Ст. Ангелова и Р. Колева за раннославянските находки. Като раннославянска се дефинира керамика -цели форми или фрагментирана, отговаряща на конкретни технологични и морфологични характеристики. Въз основа на извършения анализ на археологическата среда, от която произхождат, е идентифициран един хоризонт от раннославянска керамика и лъчеви фибули, от края на VI -началото на VII в., открити в последните ранновизантийски пластове на 38 крепости (или градски центрове) от територията на днешна България, общо 43 местонаходища (Ангелова, Колева 2003, 159-185). Четири от местонаходищата се локализират в старопланинските крепости, седем от тях -в земите южно от Стара планина (Ангелова, Колева 2003, карта 1). Поставя се въпроса за продължението на тази керамика в материалната култура на разглежданите територии в границите на VIIIX в. (Ангелова, Колева 2003, 163)." " В специализираната литература съществува мнение, че е възможно в резултат на икономическата криза и засиления процес на дезинтеграция местното население да се е върнало към простата и архаична техника на ръчно формуване на керамика за дома (Αναγνωστάκης, Πουλου 1997, 285-6). В същото време обаче трябва да се отбележи, че тази ръчна керамика се отличава рязко от традициите на късноантичната керамика, намира паралели в широки географски граници, и следва, поне в ранните си етапи, едно общо развитие. При липсата на интензивни търговски контакти, единствения начин за усвояване и разпространение на тази нова производствена традиция е директният контакт. Най-вероятно именно в резултат на директния контакт и взаимодействието между различните културни традиции - местната и на новозаселеното славянско население се създават т.нар. „особени форми”. Във всички случаи керамиката на крачно колело и някои амфорни типове, характерни за ранновизантийската епоха продължават да се използват и след началото на VII в., поне в някои райони южно от Хемус, според резултатите от археологическите проучвания на Калето при с. Изворово, Средецката крепост (Бургаско), Дебелт, средновековното селище над античния Диоклецианопол, Констанция и Карасура, средновековното селище при К. Андреево, Свиленградско, некропола при Туховище." " Интересни резултати показва анализът на разпространението на орнаменталните схеми и типовете устия на керамиката от редица обекти и селищни комплекси. Обособена е група селища – Раднево, Съдиево, Маркели, Вратица, Гледачево, Констанция – т. нар. трета хронологична група и др., при които сред керамиката с вълниста и хоризонтална украса са особено характерни мотиви 23-28. Сравнително рядко се среща и керамика от сива пречистена глина с излъскана украса. Освен с орнаментацията, тази група обекти/ комплекси се разграничават и по отношение оформянето на устийните ръбове. Характерна за тях е появата на УР 13 и особено 14. Аналогични материали са откривани в Карасура, период F/G, Пловдив – обект Небет тепе, „Митрополит Панарет” 27-29, Сердика – сектор 8, източна порта, североизточната кръгла кула, Перник, Кюстендил, Месемврия и др. Многобройните паралели на тази група керамика от територията на дн. Северна България показват недвусмислено, че появата й е свързана с разширяването на Първата българска държава южно от Стара планина през IX-X в. Прави впечатление, че разпространението на тези селища в Североизточна Тракия като цяло съвпада с трасето на Еркесията. За разлика от района по средното течение на р. Марица, при проучванията на редица обекти като Туида (крепостта при гр. Сливен), Маркели, Кабиле, Полски Градец – Градището е документиран хиатус и липса на по-ранни материали за периода края на VI-средата на IX в. Вероятно това е най-сериозно засегнатият от демографската и политическа обстановка регион." " Разнопосочни тълкувания и коментари предизвикват лъчеви фибули и конкретно отнасянето им към една или друга културна среда. За някои конкретни типове с по- голяма степен на сигурност може да се установи тяхната изходна територия, например фибулите тип К1 по Вагалински са концентрирани в района между реките Мураш, Олт и Дунав, а паралели на фибулите от Стара Загора и Пловдив, както и калъпи за производството им, се откриват в земите северно от Дунав, между Олт, до Среден Днепър на изток. Датировката на фибулите в края на VI -началото на VII в., липсата на убедителни доказателства за местния им (балкански) произход, а точно обратното - локализирането на производствени центрове в райони северно от Дунав, както и разпространението им в обширни географски региони, за нас е свидетелство за контакти с културна среда, на която е чужда местната византийска мода." Галина Стефанова Грозданова Населението на Южна България VI-IX в. (по археологически данни)

И това също. Може да има известно разминаване в датирането.

Има един ал-Валид ІІ ибн Язид, и още един Йазид ибн аль-Валид ибн Абдул-Малик, които слабо се доближават като име . При управлението на Валид І пък арабите бележат значителни успехи.

И аз имам подобна информация /съвсем слаба/. Класът, за който са ми казвали е от училище, в което учат предимно ромчета, но има и българчета. Има доста добре справящи се, но изглежда един голям проблем е дисциплината, а също и липсата на каквто и да бил интерес у родителите. Въпросът дали да учат заедно в едно училище наистина е сериозен. Може би по-скоро за тези, които проявяват желание и интерес и подкрепа от родителите, би било хубаво да учат в смесено училище.

Никой не твърди, че помощ въобще не трябва да се даде. Макар, че и такива мнения могат да се дискутират. Въпросът е, че съществуват лоши практики. Едно нещо, което като замисъл може да е добро, но да се превърне в нещо вредно. Примери много. Особено когато паричните средства се разпределят централизирано, злоупотреби винаги има. И да тези, които спазват правилата са най-ощетени. Просто трябва практиките постоянно да се оптимизират, а също не на последно място - контролират.

Всяка институция като формиран организъм изгражда свой интерес като база на съществуване. А в пазарното общество основният интерес се определя от парични потоци. Тоест всяка институция има интерес да привлича парични потоци. Аз мога да ви кажа веднага една такава - Културното министерство на България /макар, че сега ще ме оплюят/. Разгледайте министерствата на различни държави и ще разберете за какво иде реч.

На книга може би. Съмнявам се обаче, че обикновените българи имат "достъп" . Не разбирам, защо фокусът ви е отправен единствено към нарушаването на правата на малцинствата. А всъщност кой ги нарушава? Едва ли обикновеният българин има нещо против ромите да се образоват. Напротив - всички крещим това постоянно. Лично мен ме молеше една ромка да и изкарам номерче за гишето в бюрото - оправданието и беше, че не може да чете. И в крайна сметка след като и дават пари така и така, а образованието все още е безплатно поне до 8 клас, не е ли добре да я задължат поне да научи български. Кой трябва да вземе това решение? Не е ли организация защитаваща правата на малцинствата заедно с властта.

Просто дадох пример как един термин трансформира значението си в малко по-различно. Думата "експлоатация", както и "дискриминация" може да имат различен нюансов смисъл. Що се отнася до тези, които получават помощи и са доживотни безработни в развитите страни очевидно ще гласуват за този, който им предлага подобни практики. Въпросът е обаче дали те са полезни за цялото общество, до кога са полезни /защото всяко полезно нещо в определен момент може да се превърне във вредно/ и дали са справедливи. А те, смея да твърдя това, не са справедливи и морални нито за безработните нито за работещите.

Зависи какво се разбира под този термин. Има известен спор специално за България кой точно е дискриминиран - самотна майка на 16 години с две деца, или семейство с едно дете, за чието изхранване трябва да работят и двамата родители, понякога и в чужбина, защото заплатите недостигат. Според мен въобще в България най-дискриминиран е работещият човек, който има семейство, живее и спазва всички правила.

Кажи-речи всички. Вероятно има и изключения. За мен въпросът е морален. Обществото не просто е длъжно да възпита удовлетворени от себе си и чувстващи се полезни граждани. То -гражданското общество се състои от такива.

Днес в развитите страни експлоатацията се състои в това да плащат на безработните всичко за да гласуват за определени политически идеи, без значение дали са добри или не. Тези които трябва да се активират , за да прекъснат порочната практика са тези, които плащат цялата сметка.

Не мисля, че единствено дискриминацията е виновна. Възможно е да има определени нагласи, но такива винаги има. Въпросът преди всичко опира до интереси на властта. При това не само у нас. Има също така едно явление - социална институция, която се захранва постоянно с пари от държавата. Тя няма интерес да реши до край един въпрос, защото ако го реши, нейното съществуване ще е излишно. Въпросът е не само да текат едни пари по фондове, а наистина нещо да се свърши. Що се отнася до нагласите, те с времето могат винаги да се променят, особено ако социализацията в голяма степен стане факт.

Въпросът е също в това, че има определени икономически ниши благодарение на които те се прехранват и се предават в рода, тоест родовата традиция все още им осигурява препитание. Проблемът е в тези занимания, които са в противоречие със закона - джебджийство и прочие. Докато държавата не осигури здрав работещ закон проблеми винаги ще има. Освен това държавата трябва да се постарае да предложи занимания в съгласие със законите, с които те да се препитават. Разбира се, винаги ще има такива, които ще предпочитат престъпността, там разбира се законът трябва да работи в защита на справедливостта. Вероятно проблемните иконимически ниши трябва да изчезнат първо, държавата да обяви, че законът е всичко, и тогава ще се наложи да се "преквалифицират" в нещо по-разумно. Е, който не е съгласен, може и да си тръгне....

По-скоро бих казала да се определят области, в които традициите им да позволят да се занимават и развивата и да са полезни с нещо на обществото.

Това наистина е голям проблем, за който и аз мисля. Но проливът на Константинопол, така или иначе се съобщава. За мен най-логично е да става въпрос за малко селище на границата на двете държави. Например Салмидес ми звучи близо, като се има предвид че арабските имена на топоними понякога са неузнаваеми.

Аз бих дала наградата на политикът, който упорито и успешно я приложи.

Още е рано според мен да се предполага каквото и да е, защото се изискват още факти, а те ни очакват в бъдещето. Това, което посочих е за мен работна хипотеза. Идеята е, че една хаплогрупа не може да се привърже към само един народ или език, а също и голямо значение има хронологията и посоката на миграциите. От стари популации съвсем нормално могат да се родят нови народи. Що се отнася до славяните или склавините, интересуват ни миграции след Великото преселение, защото след него изобилстват сведения за тях в изворите, каквито няма в по-древните летописи. От какво се състоят "склавините" ще разберем в бъдеще /надявам се/.