Пандора
-
Брой отговори
5894 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
36
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Пандора
-
140 години по-късно продължаваме да си задаваме въпроса за "независимостта", и то благодарение на "реализма" проповядващ вечно "съгласуване" с някого. Въпросът е, че тези "всички" по различен начин са тълкували "независимостта".
-
"Българщината в Букурещ, както и в другите румънски градове, е съживена най-напред около 1860–1862 г. от покойния Раковски, който около това време съставил в Букурещ дружество. В това дружество, на което бил изработен, и устав от самия Раковски, взели участие богатите българи като Грудов, Андреолу Атанас, Евлогиевци и пр. Когато Раковски пожелал да вземат участие в това дружество и някои от младите българи, хора сиромаси, но честни, старите богаташи възнегодували, защото не им било приятно да имат съприкосновение с подобни хора, и по тоя начин свръзките между стари и млади били прекъснали веднъж завсякога. Така е и трябвало да бъде. Втора причина за това разделение е била: че младите патриоти почнали своите действия в Сърбия. После това старите устроили комитет (Добродетелната дружина) начело с Христа Георгиев, в който комитет взел участие и руският в Букурещ консул. Останалите в Букурещ младежи съставили нещо като революционен комитет, свърталището на който било читалището „Братска любов“. Доколкото ни е извество, в тоя комитет взели участие Д. Ценович, докторите Гръмников, Планински, Попов, Русевич и пр. От 1868 г. Левски станал душата на тоя комитет. Той начесто дохождал в Букурещ от България и всичките членове гледали в неговото лице истински герой." https://georgimet.wordpress.com/2015/06/29/377/ Излиза, че точно определени богати чорбаджии се грижели за "съгласуването с Русия", но те не са привържениците на Априлското въстание. " С една дума всичко друго но не и самостоятелна независима българска държава. Тоест сред образованите възрожденци има различни визии за бъдещето, което е съвсем нормално. И съвсем нормално е да има противоречия и дори известна неприязън помежду им. Любопитното е, че след 140 години пак се люшкаме между Русия и Турция и се издирват чисти българофили. По интересно е за мен да се обсъждат в раздела за историческото моделиране другите нереализирани визии, вместо напълно безсмислена идея да катурнем героите си /това може да стане само, ако се реализират другите две или три тези за съвместна държава със сърби, турци или за руска губерния/. Независимата Република България винаги ще почита онези които са начертали и преследвали нейното осъществяване.
- 1957 мнения
-
- 1
-
-
- възрожденски герои
- левски
- (и 2 повече)
-
Тук може би малко няма да се съглася. В природата има хармония, хищникът се храни със силна храна и по-рядко, а тревопасното постоянно приживя, като например коали, ленивци и други такива примери. Има равновесие. Когато се наруши екологическото равновесие някой вид изчезва. Но смятам, че първобидният ловец се стреми да се впише в екологичната система и да не нарушава равновесието. Проблемът се получава, когато един вид попадне в среда без конкурент, а в случая с човека, унищожение има и по други причини не само за храна. -
Според мен въпросът засяга за крайната цел на еволюцията . И какво означава успешно еволюирал. Има различни стратегии за оцеляване, има ли единствено правилна ? Има много животни, които от милиони години не са се променяли и са намерили среда в която милиони години да оцелеят. Например котките - съществуват свободни хищници и домашни котки и едните и другите имат подобно поведение, маркират територия, ловуват. Има една разлика - количеството популация - едните се плодят и увеличават безпроблемно, а другите са на прага на изчезването. От гледна точка обаче на самите котки, може би точно те са ни опитомили или по точно живеем в неофициална симбиоза /поне първоначално/. Така, че може би се търси изначален опитомител а котките са се присламчили по-късно наготово.
-
А според мен има. Тоест Ботев и Левски са точно такива, а не други и това по-всяка вероятност е съвсем закономерно. Аз имам оправдание за всички "хъшове", които само бълват приказки за свобода , само пият...Не току-така писателят е нарекъл това "пиянството на един народ". Ако бяха трезви и продаваха гайтани и розово масло на браилския пазар и да събират грошове за великото дело щеше да е друго. Но то не е. А Ботев пък като дребен еснаф въобще дори не го виждам. За мен той е типичен тип революционер, нетърпящ лицемерието, еснафщината и роден да руши това което ненавижда /успешно или не/. Въобще това е класически герой - бунтар. Българите не са много неща - не са икономични, не са дисциплинирани, не са организирани и прочие. Но те все пак са и Нещо. На мен то ми стига, но съм забелязала, че на доста хора не им стига или пък имат някакъв друг проблем. Героите са родени от народа си и носят неговите черти и това вече беше казано. Проблемът е, че народът не би съществувал без своите Герои / каквито и да са те/. А може би има и обратно положение - каквито са Героите, такива стремежи ще имат хората. Може би има някакво желание днешните Герои да са други, или пък въобще да ги няма..
- 1957 мнения
-
- 5
-
-
-
- възрожденски герои
- левски
- (и 2 повече)
-
На всичкото отгоре хладната логика не ликвидира този процес, защото това са свръхестествени работи, там фактите чезнат в мъгла, а главни герои са въображаеми привидения. Единственият проблем на Априлското въстание е, че сме много близо във времето до събитието, мъглата не е достатъчно сгъстена. То и Аспарух сигурно е оплаквал празната си хазна, ама е кан, не хаймана. А Левски народът вече го е виждал "цар" и вече е сътворил "мита" за него, ако може да се каже, вече е живеел в "мита". Съвсем по библейски може да кажем, че Каравелов е търсел Месията и го е намерил.
- 1957 мнения
-
- 1
-
-
- възрожденски герои
- левски
- (и 2 повече)
-
"....писатели, които подбуждат социално негодувание и съпротива, защото говорят с авторитет, който обществото приема неохотно. Очевидно в този контекст такъв авторитет не е непогрешим, и въпреки това може да бъде автентичен. Толерантността към товорческите умове като потенциално пророчески, дори без готови стандарти и определено без каквато и да е вяра в тяхната непогрешимост, е един от белезите на най-зрелите общества." Нортръп Фрай, "Великият код" Още приживе част от българската общественост приема революционерите като хаймани - и това е съвсем нормално и в реда на нещата. Може би човек трудно приема как геният съжителства в един "хаймана" / макар, че аз не ги считам за такива/, но фактите са налице. Същото важи и за Вапцаров, когото считам за най-добрия пролетарски поет, независимо, че комунистът Вапцаров е съвсем друг образ, много по противоречив дори и от Ботев , може би.
- 1957 мнения
-
- 2
-
-
- възрожденски герои
- левски
- (и 2 повече)
-
Интересно ми е как психологически да свържа "посредственият мотив" с гениалното произведение, което проповядва "идеала" ? Ако това беше вярно всеки интересчия можеше да бъде гениален поет.
- 1957 мнения
-
- 1
-
-
- възрожденски герои
- левски
- (и 2 повече)
-
http://www.nature.com/nature/journal/vaop/ncurrent/full/nature23310.html#supplementary-information
-
Според мен обаче не могат да се слагат под един знаменател всички, защото на Балканите термини "сърбин", "българин" си съществуват, а българите употребяват термина "грък" поне от ВБД. "Но какво вършеше? Превеждаше божествените книги от еладски език на български. И някой, като ме слуша да говоря тези неща, нека не сметне, че съм излязъл вън от истината, понеже българските книги са с много години по-стари и са от самото начало на покръстването на народа, пък и защото са именно книгите, които е изучавал и този велик между светците човек, доживял дори до наши дни. Зная това и аз, и то иначе не е.Но било защото първите преводачи не са вникнали докрай в езика и учеността на елините, било пък защото те са си послужили с грубия свой език, издадените от тях книги са се оказали прости по реч и несвързани по смисъл с гръцките писания, грубо съчинени и нестройни в потока на речта. И само защото се наричаха книги на благочестивите, затова се смятаха за верни, ала в тях се криеше голяма вреда и противоречие с истинските догми. Затова и много ереси произлязоха от тях.: /Г.Цамблак "Похвално слово за св.Евтимий" Според мен този цитат показва, че към 14-15 век се изчиства окончателно религиозният обряд, установява се една официална традиция и език. И това е една не маловажна крачка и основа върху която да се гради една нация. Що се отнася до шотландците, англичаните, а също вероятно и различните области на Испания, те и до днес не се чувстват съвсем единни. И според мен още в началото запазват различното си самосъзнание. На какво се дължи това не мога да кажа. Шотландците винаги са проявявали по-силна връзка към континента и това дори е обосновано от историята им.
-
За Европа не знам, но в България според мен съществува "И приидох на епископия моя. Ала и тая не е по-долу от затворка. Нека буде! И приеха ме християните радостно и ходях по църквите в недели, в празници, и полагах поучение по нашему болгарскому язику. А они християни, като не чули от другий архиерея таковое по нашему язику поучение, имаха ме като едного философа. Ходих по селата, собирах мирията, ала помощ, милостиня, каквото има обичай, зяло мало мя подариша, почто у тая година беше голям глад по все Болгария - двадесят пари беше една ока брашно. Обещава ми ся занапред, ако подари Бог изобилие, да мя помогут...Затова ся трудя и аз сеги, денем и нощем, да изпиша няколико книги по нашему болгарскому язику. Та ако не би возможно меня да сказувам им сас уста моя да чуят от мене грешнаго някой полезное поучение, а тие да прочетут писание мое и да уползуется." / Софроний Врачански
-
Освен терминът "нация" има и един друг термин "народност" , който го предхожда и който според мен няма зависимост към отношението господар - поданик. Вярно е, че класата на буржоата дефинира свободата на личността и с нея и терминът "нация", обаче основата на това лежи в проявяването на отделни народности, което според мен се случва около 14-15 век и обозначава хора вече трайно свързващи се с определена територия и обединени от общи обичайни практики от всякакъв род и разбира се общ език /все пак различим, въпреки диалектите/, а също и обединени от може би най-обща родова история.
-
Скитите са притеснявали Резос /този от Илиада/ и той избягал на отсрещния бряг - "There was also a river in Bithynia named Rhesus". Нищо чудно някой друг с подобно име да е пътувал с тях и към Ирландия.
-
Вероятно заради името на реката Резовска. Освен това има един син на Котис ІІ - Raizdos or Roigos - 280 BC. - тоест както може да се очаква може да има няколко човека с това име.
-
Твърдението на арменският игумен, особено към 14 век е съвсем нормално. Арабите владеят известно време Дербент и околните му територии и дори заселват мюсюлманско - арабско и друго население. След ислямизацията много управляващи родове и феодали водят произхода си от Мохамед или от Сирия. Така, че "смесване с племето Гог" е имало. Само че това реално смесване продължава дълго, в резултат на много хазаро-арабски войни през целия 8 век и няма как да се отнесат лично към Аспарух, а по-скоро за някакъв период от време. Апокрифната литература съдържа много библейски разкази, апокрифният летопис е създаден след падането на ПБД,и двата варианта са възможни /араби и хазари/. "И след погубването на Испора, царя български, нарекоха куманите българи, а по-рано бяха при Испора царя езичници и безбожни и в голямо нечестие. И бяха всякога врагове на гръцкото царство през много години." Според мен тук по-скоро се има предвид смяната на религията.
-
За потомци на Исмаил обикновено се приемат арабите. " И този цар създаде велики градове: на Дунава Дръстър [5] град; създаде и велик презид от Дунава до морето. Той създаде и Плиска град. И този цар погуби голямо множество измаилтяни. Този цар насели цялата Карвунска земя, имаше прочее преди това етиопи. И роди Испор едно отроче и го нарече Изот. Цар Испор царува на българска земя 172 години и след това го погубиха измаилтяните на Дунава. И след погубването на Испора, царя български, нарекоха куманите българи, а по-рано бяха при Испора царя езичници и безбожни и в голямо нечестие. И бяха всякога врагове на гръцкото царство през много години." Като се има предвид митичните 172 години, може да се приеме, че в този период се включва победа над арабите. Защо после са го погубили измаилтяните не е ясно.
-
И двете са важни и разбира се исторически да е вярно. Забавно ми е, защото от единия опряхме до куманския диалект - понеже тук се цитира в една от темите Codex Cumanicus. - turkic--speaking nation. Но трябва и редовно да ги наглеждаш и въдворяваш, щом не им имаш доверие.
-
Ех, това монголско произношение, колко неудобно и нежелано Важен е смисълът, а той се оказва един и същ - цар или император. Но за сметка на това от подвластно население може да вземаш данък - продоволствие, с което да си изхранваш армията.
-
Моите представи са, че Втора, Трета и т.н. може да има, само ако са независими, а също и ако авторът е информиран за съществуването им, тоест вече са факт и са известни. Ето един подобен пример: " XI, 13, 1. Мидия делится на 2 части. Одну часть называют Великой Мидией, главный город которой Экбатаны, большой город и столица Мидийской державы (еще и теперь он служит парфянам столицей, а их цари проводят здесь, по крайней мере, лето, так как Мидия - страна хо- лодная; зимой они пребывают в Селевкии на Тигре, недалеко от Вавилона). Вторая часть - это Атропатийская Мидия; свое имя она получила от военачальника Атропата, который не допустил, чтобы эта страна, как часть Великой Мидии, также стала подвластной македонянам. 16 Действительно, провозглашенный царем Атропат сделал по собственному решению эту страну независимой, и еще теперь наследование сохраняется в его семье, так как его потомки вступали в браки с армянскими и сирийскими царями, а позднее - с парфянскими46." /Страбон/ Винаги съм си представяла, че първопричината за оттеглянето на Аспарух е нежеланието да се подчини. Възможно е първоначално хазарите като победители да са разпределили територии наново и Аспарух по договореност да се е озовал на запад от Дон, но за разлика от Бат Баян да не е признал властта на хазарите и това да е причината за конфликтите с тях.
-
И сега е така - Бесарабските българи имат едни опасения и интереси, а ние следваме парадигмите на ЕС. Съвсем нормално е българите на Кубер да имат един интерес и договореност и да следват тях, а Тервел - други, подкрепяйки Юстиниан. Това не се случва само с българите, а и с други варвари, които заселвайки се на различни територии, впоследствие застават един срещу друг. При това по това време понятието "нация" не съществува. За мен лично, дори българите ми се струват твърде националистично настроени за онова време. В крайна сметка са се обединили - значи са стигнали до общ интерес.
-
Ние също си позволяваме да говорим за "Куберова България" условно. Въпросът е също какъв е статутът на народа, защото в Тесалия също съществува понякога Велика или Голяма Влахия. Представите за скитските държави също са различни - ту се появява Малка Скития, ту Вътрешна Скития Доколкото разбирам английски език в превода и Сарматия и България са членувани еднакво, а в българския - различно. Ако членуваният израз "първата България" тълкуваме като първа хронологически по създаване,исконна, то би трябвало и изразът "the First Sarmatia" да се тълкува като първата хронологически Сарматия - тоест исконната, първа държава на сарматите. Тоест Бат Баян наследява исконната земя, другите братя се пръсват , но само един или двама създават също свои независими държави.
-
"Птолемей лучше, чем картографы до него, представлял себе обширный регион от Сарматии до Китая. Он впервые демонстрирует довольно ясное представление о великом разделительном горном массиве Центральной Азии, проходящем в направлении север—юг. Он называет эти горы Имаус, но помещает их чуть ли не на 40° восточнее, чем нужно, что заставляет делить Скифию на две части: «перед горами Имаус» и «за горами Имаус» (Scythia Intra Imaum Montem и Scythia Extra Imaum Montem). Он продлил Азию и Африку на восток и юг гораздо дальше, чем на любых более ранних картах, причем сделал это не без оснований. Эти искажения представляли собой результат реального расширения географических знаний и базировались, несомненно, на преувеличенных рассказах путешественников. Вся подобная информация имела сомнительное происхождение, поэтому Птолемей, проводя линию восточного побережья Азии, рисует ее достаточно грубо, примерно в направлении север—юг." http://www.e-reading.club/bookreader.php/1007052/Braun_-_Istoriya_geograficheskih_kart.html
-
След Херодот представите се сменят, а също често топонимите и областите са назовани по името на управляващото племе, както например сарматите сменят скитите. Причината е, че просто не са правили разлика между племената в степите.
-
Да и в бележките има такова указание. Като разгледаме картите, по-скоро берсилите би следвало да обитават част от Азиатска Сарматия, а на изток от Волга започва Скития или Вътрешна Скития.
-
"...то хазары, великий народ, вышедший из Верзилии самой дальней страны первой Сарматии 280, овладел всею Запонтийскою Болгариею 281 до самого Понта 282, и сделавши данником старшего брата Ватвайя, начальника 283 первой Болгарии, поныне 284 получает от него подати." /В сообщении Феофана Федоров — Федоров видят сопоставление первой Сарматии, т. е. северо-западного Прикаспия, включая степной Дагестан, с болгаро-хазарской Берзилией и локализуют эту область в степях низовий Терека и Сулака вплоть до северных отрогов предгорных хребтов, а не в районе современного Кайтака, как предполагают некоторые исследователи (Федоров — Федоров. Южная граница, с. 84; ср.; Заходер. Свод, с. 128). Локализация Федорова — Федорова базируется лишь на «Хронографии» Феофана. Между тем Никифор (Nic. Brev., 34.14—15) не ставит знака равенства между Берзилией и Сарматией (сарматами): племя хазар, по Никифору, обитало «поблизости от сарматов» (πλησίον τν Σαρμάτων). Перевод В. И. Оболенского — Ф. А. Терновского — «из Верзилии, самой дальней страны первой Сарматии» (Летопись Феофана, с. 263; ср.: Мишулин. Отрывки, с. 277) — неточен. 281 Т. е. по ту сторону Черного моря, на европейском побережье. http://www.bashtina.org/?page_id=262
