Frujin Assen

Трябва да държите сметка, че по това време жестокостта към хората не се е считала за нещо лошо само по себе си. Ако някой е осъждал жестокостите от общочовешка морална гледна точка, това е било църквата и нейните представители-мисионерите. На останалите не им е пукало, клали са с еднакъв ентусиазъм и бели и черни и индианци, и християни и езичници и мюсюлмани.

Из спомените на Йордан Пелев от Пловдив. "През 1946 от "старите кадри" на ВВС бяха останали само 12%. Те все още бяха нужни, за да предат своя летателен опит като инструктори на младите."

През 30 те, ония блажени години, не е имало квоти от европейския съюз за гейове, жени, цветнокожи, марсианци и други малцинства, които да дават възможност на случайни хора да заемат позиции които не заслужават. В този смисъл, е нормално да не обиждаш хора които са заслужили уважение и признание. Всички знаем какво значи израза "царски офицер", контрареволюционер с който трябва да се води борба. Забележете обаче, колко е милостива властта. Вместо да разстреля царските офицери, тя ги уволнява. Да не забравяме коя година е -1946, Сталин си е на власт, съвсем скоро едва преди по малко от 10 години той и неговите джелати са убили милиони. Жестокостта е невероятна в съветския съюз, а нашите комунисти жадно пият от извора. Да не забравяме Катин, ГУЛАГ и прочее. Бих казал, че нашите наистина проявяват слабост.

Десито е по евтина, ама Преслава... тя е на гребена на славата, според жълтата преса тарифата е 10 000 лв за нея. Азис наскоро се похвали (което ми дава повод да мисля, че това е самореклама), че арабски шейх е платил 10 000 евро, за да го има през нощтта. Такива са тарифите.

Говорил съм с човек, които е виждал буковете с фолк певици и манекенки. Наредени са като ястия в ресторант, кеф ти тая, кеф ти оная, поръчваш си, плащаш и я имаш. Разликата между обикновенна проститутка и елитна (пайнерка, моделка), е тази, че обикновенната може да си я поръча всеки (включително аз и ти), а елитната само хора които са с положение и висока позиция.

Дълбок поклон пред Роман. Слагайте плюсовете ! Това е заповед!

http://gatakka.eu/?p=1266 Ето, малко е оф топик, ама да видите как в днешно време се осъществява контрола от либералният тоталитарен режим. Засега уж само за реклами се ползва, но в бъдеще (а може би и сега) за политика, досиета, социално инжинерство...

Направо монархо-фашист! Десен комунист, либерален консерватор, дървено желязо... Митак, това са били изискванията на цензурата. Затова той я е забавил години наред, за да я издаде при по нормална обстановка.

Намерих една много интересна статия на руски по въпроса. http://alternathistory.org.ua/neskolko-shtrikhov-iz-istorii-liberii Копирам текста, за да не изгуби, ще питам как да го скрия със спойлер. В западной Африке расположено небольшое государство с многозначительным именем Либерия (от латинского "либерум" – свобода). Страна и впрямь небольшая – 111, 4 тыс.кв. км. и 3, 1 млн. жителей. Но все же эта страна уникальна по своей истории. И заключается эта уникальность в том, что основали ее освободившиеся от рабства негры и мулаты из США. В начале 19 века на юге США процветало рабство. Однако некоторых белых американцев по многим причинам – моральным, экономическим или политическим, тревожил факт быстрого увеличения в стране негров. Угроза утраты молодой республикой европейского характера была вполне реальна. В результате как аболиционисты, принципиальные противники рабства из христианских побуждений, так и законченные расисты, желавшие сохранить Америку белой, вместе пытались ограничить приток негров в страну, а при возможности, избавиться от них полностью. В 1807 году был законодательно запрещен ввоз в США рабов из Африки. Хотя контрабандой негров продолжали привозить еще полвека (последний корабль с неграми из Африки был перехвачен в 1865 году, уже после поражения Юга в Гражданской войне), но теперь в основном рост черного населения в США происходил за счет его естественного прироста. Вероятно, если бы не закон 1807 года, юг США уже к середине 19 века стал бы напоминать острова Вест-Индии, где негры и мулаты составляют подавляющее большинство населения. Одновременно среди белой интеллигенции США при участии крохотной группы мулатов и образованных свободных негров возник ряд организаций, ставивших перед собой цель отправить негров обратно в Африку. Кстати, А.Линкольн, имя которого свято для афроамериканцев, также считал, как и большинство аболиционистов, что негры не могут быть гражданами демократической страны, и после освобождения их всех надо, пусть даже насильно, отправить в Африку. Следует заметить, что аналогичные проекты ранее возникали также в Карибских владениях Великобритании и Франции. Так, еще в 1787 году по инициативе английского аболициониста Гренвилла Шарпа на берегу западной Африки, в нынешнем Сьерра-Леоне, появилось поселение освобожденных негров Фритаун ("город свободы"). Позднее в Сьерра-Леоне, а также в современной Гамбии, появились новые поселения негров, бывших рабов с Карибских островов. Освобожденные невольники из французских владений основали на территории нынешнего Габона город Либревиль (на французском также означает "город свободы"). Некоторое количество португалоязычных негров из Бразилии были отправлены в португальскую Анголу. Эти примеры оказали вдохновляющее воздействие на американских расистов и аболиционистов. В 1821 году по инициативе ряда аболиционистских организаций США, которым негласную поддержку оказывал тогдашний президент Джеймс Монро, первая группа свободных негров прибыла на побережье западной Африки. В следующем году они основали город Монровия, в честь президента. Прибыв на родину предков, в Африку, негры из США повели себя совсем как белые колонизаторы. У местных вождей за различные товары типа зеркальцев и бус, общей стоимостью в 50 долларов, поселенцы купили обширную территорию, примерно половину нынешней Либерии. В последующие несколько лет прибыли еще несколько групп переселенцев, и в 1824 году территория, занятая ими получила название Либерия – "земля свободы". Впрочем, общее количество переселенцев не превышало несколько сотен человек. Большинство свободных негров в США не вдохновлялись лозунгом "назад в Африку" и предпочитали оставаться в Америке. Желающих переселиться в Либерию было совсем немного. Несмотря на высокий естественный прирост, через полтора века американо-либерийцев было около 70 тысяч человек, что не превышало 3% всего населения Либерии. 26 июля 1847 года Либерия была провозглашена независимым государством. Джозеф Дьенкинс Робертс – первый президент Либерии Здесь, в Африке, американо-либерийцы воссоздали общество американского юга, в котором они заняли место белых плантаторов. Коренные либерийцы считались людьми второго сорта и подвергались дискриминации. До 1904 года они, то есть 97% жителей "страны свободы", вообще не имели либерийского гражданства. Но и даже получив его, коренные либерийцы еще 40 лет не имели права голоса. Это привело к ряду вооруженных конфликтов американо-либерийцев с аборигенами. Грубой силой поселенцы захватили территории, размером с Англию. Впрочем, в 1911 году Франция и Великобритания, захватывавшие континент, отобрали без единого выстрела у Либерии половину территории. Сопротивляться европейцам американо-либерийцы не решились. Американо-либерийцы старались сохранить свое господство, несмотря на то, что составляли не более 3% всех жителей страны. Они, формально будучи протестантами, не проявляли никакого стремления к проповеди христианства. В результате в Либерии и поныне большинство жителей относиться к язычникам. Разговорным языком американо-либерийцев был английский, причем они намерено культивировали говор американского юга. Но при этом американо-либерийцы не распространяли английский среди аборигенов. Поразительно, но в начале 21-го века лишь примерно 20% либерийцев более или менее знает английский язык. Хотя в Тропической Африке в большинстве стран в качестве государственного принят язык бывшей метрополии (английский, французский, португальский), что является серьезным препятствием для распространения грамотности, но уровень владения европейскими языками в большинстве стран континента значительно выше, чем в Либерии. Американо-либерийцы воссоздали в Африке маленький американский юг, неотъемлемой частью которого было рабство. Самое поразительное заключалось в том, что рабство в Либерии существовало еще в середине 20 века! Тема рабства в Либерии в 1931 году стала предметом обсуждения в Лиге Наций, специальная комиссия которой привела множество доказательств ужасов либерийской работорговли. Несколько членов Лиги Наций, в том числе Великобритания, даже начали готовить вооруженную интервенцию в Либерию с целью ликвидации ее режима. Тогдашний президент Либерии Чарльз Кинг был вынужден подать в отставку, что предотвратило интервенцию. Однако фактически рабство сохранилось в Либерии и позднее. В 1878 году в Либерии возникла политическая партия "истинных вигов" (напомним, что партия вигов когда-то существовала на юге США). Разумеется, "истинные виги" были не партией в политологическом значении слова, а клубом американо-либерийских олигархов, которым и принадлежала власть в стране. Эта "партия" правила страной до 1980-го года, то есть 102 года. Итоги полуторавекового правления американо-либерийцев не были впечатляющими. Либерия была одной из самых отсталых стран континента. По индексу человеческого развития в 1980 году Либерия из 130 исследованных стран занимала 26 место от конца. А ведь в Либерии еще не было гражданских войн, страна не находилась в зоне пустынь, и получала кредиты из США. Конец правлению американо-либерийцев наступил 12 апреля 1980 года. В этот день небольшая группа солдат и сержантов либерийской армии, происходивших из числа коренных жителей, сидя в кабаке, мрачно жаловалась на то, что все высшие посты закреплены за американо-либерийцами. Самый трезвый из всех, 29-летний сержант Самуэль Доу из племени кран, показав рукой на президентский дворец, посоветовал захватить его. Мятежники немедленно ворвались в президентский дворец, президент Толберт и ряд его министров, были убиты, а сержант Доу, выступив по радио, объявил себя президентом. Некоторые из мятежников, проснувшись на утро следующего дня, даже не помнили, что совершили переворот. Так произошла революция, которую совершили спьяну. Увы, освободившись от власти американо-либерийцев, Либерия оказалась типичной африканской страной со всеми чертами стран континента. Доу, став президентом, на все важнейшие посты назначил выходцев из своего племени. Остальные племена были этим очень раздосадованы. Чтобы отвлечь их внимание, Доу постоянно устраивал погромы и расправы над американо-либерийцами, прямо сравнивая их с евреями. Однако, со временем этот способ отвлечения внимания перестал быть эффективным. В декабре 1989 года в стране началась гражданская война. В Либерию вторглись боевые отряды племен дан и мано, враждебных кран. Некий Чарльз Тейлор, обвиненный в коррупции, просидевший несколько лет в тюрьмах родной страны и США, двинулся на Монровию. Как правительственные войска, так и повстанцы, творили невероятные зверства, поголовно истребляя население деревень и городов, населенных другим племенем. Впрочем, вскоре среди мятежников произошел раскол, и группировка во главе с Принцем Джонсоном начала сражаться как против Доу, так и людей Тейлора. Поскольку мятежные племена Либерии имели многих соплеменников в соседних странах, то война сразу же распространилась на Сьера-Леоне. Африканские страны решили ввести Либерию миротворческие силы, составленные из контингентов Нигерии, Ганы, Гвинеи и других стран. Но миротворцы сами втянулись в боевые действия. Так в Либерии шла война всех против всех. Карта этносов Либерии (из академического «Атласа народов мира» / М.-1964) Повстанцы взяли штурмом Монровию, причем большая часть города была уничтожена. Президент Доу был захвачен мятежниками. Ему отрезали ухо и заставили его съесть, а затем после пыток убили. Это было только начало войны. Теперь дрались уже решительно все племена и кланы страны друг с другом, так что количество воюющих сторон соответствовало этническому делению Либерии. В войне погибли сотни тысяч человек, треть либерийцев бежала из страны. Эта война привела к полному одичанию. Бойцы воюющих формирований стали практиковать каннибализм. Среди бойцов было много детей. Вообще в африканских войнах детей-солдат всегда широко использовались, но в Либерии количество детей с оружием было невероятным. Правительство США под предлогом защиты своих граждан (а ведь многие американо-либерийцы обладали также и американским гражданством), ввело в территориальные воды страны военные и гражданские корабли. Несколько тысяч уцелевших американо-либерийцев были вывезены на свою историческую родину, в прежние рабовладельческие штаты США. Так закончился великий исторический эксперимент, начатый за 170 лет до этого американскими аболиционистами. В самой Либерии война всех против всех шла до 1997 года, когда все же сумели заключить перемирие и провести выборы. Новым президентом стал Чарльз Тейлор. Однако уже через год война возобновилась, сопровождаясь прежними зверствами. В 2003 году Тейлор был разгромлен и бежал из страны. Наконец, в 2005 году, на новых выборах, победила первая в Африке женщина, ставшая президентом, Элен Джонсон-Серлиф, быший сотрудник Всемирного Банка. Вероятно, уцелевшие либерийцы проголосовали за нее, надеясь на помощь мировых финансовых заправил. Впрочем, семья самой Джонсон-Серлиф живет в США. История Либерии, конечно, не может считаться показателем правления афро-американцев. Но, впрочем, другие немногочисленные исторические примеры, также не внушают оптимизма. Сергей Викторович Лебедев, доктор философских наук, профессор (Санкт-Петербург) Оригинал публикации: http://old.rusk.ru/st.php?idar=113745

Митак, аз пък съм възмутен от порното! И решително настоявам да е реалистично! И всички актьори да са с по малък инструмент от моя, за да не се депресирам. Навремето си имахме социалистически реализъм, днес критикуват любовните романи като вредни защото не са реалистични. По същия начин навремето критикуваха всички жанрове и произведения несвързани с героичната борба на нашия народ за светлото социалистическо бъдеще. През 1956 забравих автора пише първата в България фантастика за деца и юноши, казва се Победителите на Аякс. В бъдещето получават сигнали от космоса, излита ракета, срещат се в космоса, нищо особено, нищо забележително. Обаче! Цензурите критикуват автора, че липсва линията на социалистическия реализъм. Автора обяснява, че действието се развива в бъдещето, това е фантастика. И тогава му разясняват как да направи романа социалистически реалистичен. 1 В бъдещето комунизма е настъпил, да се опише новия социален строй на комунизма 2 Да се разясни, че земята е обединена, в тая връзка да вкара англоезични и рускоезични космонавти 3 Да бъде изграден образа на Вожда и Партията които изпращат космонавтите да осъществят връзката с извънземните 4 Космонавтите да споделят с извънземните най голямото достижение на човечеството-комунизма и онези да го аплодират Ето така и само така точно спазвайки тези правила следва да се пишат любовни романи! 1 Да има цветнокожи герои в книгата, да е показана борбата им за равни права 2 Да има хомосексуални в книгата 3 Жените да изграждат образи на независими, феминизирани и равностойни партньори 4 Сексът да е показан реалистично 5 Да се наблегне на щастливото либерално настояще и борбата на положителните либерални герои с отрицателните консервативни герои. Комунизма, фашизма и либерализма са едно и също, тоталитарни диктатури. Просто още не е изградена диктатурата на либерализма напълно.

Митак, значи, следя кариерата на Азисчо. Следя макар и не задълбочено и жълтата преса. Уверявам те, че пайнер е публичен дом с елитни проститутки, и чак тогава звукозаписна компания. За това твърди доказателства няма да намериш, защото ще съдят Митю пайнера и лошо му се пише.

http://www.zamunda.net/details.php?id=216145&hit=1 Приятно четене от интернет Романе. Казват тази авторка била много добра).

Тъй, виждаме, как романи писани от жени за жени биват критикувани, че не са реалистични, и унижават жените. Както се казва феминистките отново прекаляват. Ето дотам стигнахме... Литературни, белетристични творби да бъдат обвинявани, че нямат връзка с реалността. При това несериозни творби. В тази връзка, аз като мъж се чувствам унизен от екшъните. Там мусколести мъжаги като канари раздават удари и изтрепват сума ти народ. Вреалния живот това е невъзможно, а аз не съм мускулест. Също смятам за унизителни и порно филмите. Като видя там мъжаги с перфектни тела да размахват огромни по размер инстументи се чувствам подтиснат, защото моя не е толкова голям, и тялото ми не е перфектно. Да не говорим за актрисите, моята жена/гадже не са нито толкова красиви, нито толкова разкрепостени. Това ме кара да се чувствам подтиснат. Трябва да има само произведения вдъхновени от живия живот, от нашата социалистическа действителност. Трактористки, нови социалистически заводи, ръководната роля на партията грижеща се за народното щастие. Трябва да се показва хубавото, позитивното в нашата действителност, братството между етническите групи. Мирното и щастливо съжителство между хора от различни етноси, религии и сексуална ориентация. Вниманието на днешните социалистически автори следва да се заостри над днешни, съвременните проблеми, близки до бита и душевността на нашия народ, борбата с расизма, правата на хомосексуалистите, успехите на феминизма и новата социалистическа жена! Това желае да види днес нашата нова социалистическа либерална родина! Един свят устремил се към светлото бъдеще! Един свят без етнически и религиозни конфликти! Един свят без тютюнев дим, но с хомосексуалисти. Ура другари! Ура за светлото бъдеще което се гради от нашата социалистическа либерална родина, и нейния преден боен отряд Комунистическата Либералната Партия!

Браво Галахаде, напълно съм съгласен с теб. Тук не трябват превенции, а ограмотяване. Както малките деца знаят, че не бива да разговарят с непознати, или да ходят с тях за да получат лакомство, така и вече големите трябва да бъдат образовани, че като им обещават лесни пари без усилия, зад това се крие някаква шашма. Обаче, малките деца приемат родителите си за авторитет и ги слушат, то интернет юзърите не щат да слушат никого, лъжат ги и после друг им виновен, че са ги излъгали.

Мадамите от пайнер станаха богати и известни не защото са певици, а заради "участия", разбирай пеят на уше на тая и оная мутра която може да отдели доста солидни средства. Освен това, обществена тайна е, че въпросните гърли извършват секс услуги на платежоспособни господа. Оттам им идват парите, а не от концерти и продажби.

Не, група либерали стоят и му разрешават да се лигави, вместо да му изтрещят една солена глоба за разврат. Същите тези либерали стоят и с умиление гледат по националната телевизия как полуголи курвентий пеят на плейбек, вместо да ги спрат. Точно либералите вместо да пратят тези "музиканти" където им е мястото-в кръчмите, ги пускат по национални медии.

Как да не е? Точно либералите се застъпват за права на малцинствата, е Азис е представител на точно тези малцинства, първо е гей, второ е ром. Емил Димитров, Парцалев, Васко Кеца също са гейове, но са се прочули не благодарение на задниците си (като Азис), а на таланта си. Ето това е принципно новото. Другото принципно ново е професор Чирков, който успява защото е добър хирург, а не защото е ром, при Азисчо отново виждаме, той е известен защото е гей и ром, а не защото е талантлив. Ето това е принципно новото, което ни донесе либерализма. Да ви е честит Азисчо, иконата на новата либерална епоха.

Общото Алва и Глостъре, че именно Азис е носителя на новото. Той е гей, циганин и чалгар. Той е вашия фронтмен, вашето либерално знаме, и не ви прави чест, че така гнусливо го пренебрегвате.

Разбира се, че за добро! В началото на 20 век най известния българин е Левски, а днес най известния е Азис! Къде ще мериш Левски с Азисчо?

И така, реших да намеся в политиката два образа на които въобще не им е тук мястото, става въпрос за обичаните от много поколения деца герои от известния анимационен филм Том и Джери. Кои са Том и Джери знаят всички, това са антропоморфни котка и мишка, които в своето противоборство успяват да разсмеят децата и да станат може би най известните и обичани герои на детски филми. Някой сега ще каже, че какво общо с политиката могат да имат те? В филмчетата няма почти никаква пряка реч, липсва какъвто и да било сюжет (или поне такъв с някакъв смисъл), хора доколкото ги има са някакъв заден фон. Ето тук значи е разковничето. Том и Джери не живеят в гората, а в градът и съжителстват с хората. Единственият второстепенен човешки герой който се появява в различни епизоди е тъй наречената "Мама две обувки", понеже името и практически не се споменава, а от нея се виждат обикновенно само обувките. Прототип на тази героиня е според авторите на филма Хети Макдани, която за ролята си в "Отнесени от вихъра" получила Оскар. През 1939 когато стартира поредицата, Мама две обувки е представена като пълна чернокожа прислужница в богаташки дом. Озвучава я известната чернокожа актриса Лилиан Рандолф. Времето минава, децата растът, появява се изразът "политическа коректност" а също и "Език на омразата" и образът на Мама две обувки става неудобен. В началото на 50 те образът е подлоожен на ремонт, от прислужница тя става домакиня от средната класа. Очевидно обаче, дори този образ не е от най удобните, защото още през 1954 Мама две обувки претърпява нова метаморфоза, като се превръща в слаба бяла жена говореща с ирландски акцент. Типичен образ на тогавашната съпруга и домакиня. Образът и се оказва успешен, и остава такъв цели 12 години Времето продължава да тече, политическата обстановка се усложнява още повече... ако през 50 те проблема с Мама две обувки е бил че е чернокожа прислужница, то през 60 те проблемът вече е, че е представяна в светлина обидна за феминистките. Образът на жената която не работи, а си стои в къщи и се грижи за дома и децата вече започва да става политически неприемлив. Поради тази причина Мама две обувки отново преживява трансформация. От домакиня на средна възраст с ирландски акцент тя се превръща в младо момиче с правилен английски, а Том в нейния домашен любимец. Този образ просъществува съвсем крато и авторите на сериала предпочитат да се избавят напълно от образа на Мама две обувки. Оттам насетне хора вече не се появяват, решавайки по този кардинален начин всички политически проблеми с образа на второстепенен герой в детски анимационен сериал. Появилият се в по ново време римейк Том и Джери хлапаци също е лишен напълно от човешко присъствие. И така, видяхме, как политическата коректност, лЕберализма и толерантността могат да окажат влияние дори в такива произведения, където няма никакво място за тях. Едва ли някой който е гледал сериала като малък (навярно тук включвам всички нас) е обърнал внимание на Мама две обувки, камо ли пък на съвсем крехка възраст да се е обидил че тя е чернокожа, или че е домакиня...но леберастията и толерастията довеждат днешния свят до абсурди. Един от тях е и образа на Мама две обувки в обичания от децата сериал.

А какво точно изповядват? Защото аз например не съм запознат.

Пламене, най гадното е, че има обида, задето искат да им забранят преселение в Англия, а не защото е обидил България. Много правилно говори Галахад за Ренегат ТВ. Давайте, отивайте в чужбина, там е супер, цъфтят цветя и рози и ви чакат с отворени обятия, а тоя коптор го заебете.

Пламене, Южняка проявява активност по политически теми, и не съм го чул да псува в стил "Тяхната мама мръсна, само крадът, нищо не правят". Не съм чул "Бягайте от тази държава (не от България, а именно от тази държава, сякаш това не е тяхната държава, а нечия друга), там виреят само простаци и мошенници, всичко читаво вече избяга навън (аз избягах навън, значи съм готин, ти си останал, значи си боклук)". Като го питаш такъв "Какво става у нас", следва поток ругатни, тук таме нещо случайно чуто по БТВ, много критика, никаква ясна мисъл защо е станало така, кой е виновен, какво трябва да се направи, и кой да го направи.

Мен ме е срам, че точно тия които пищят като вдовици за ...(знаете какво), ругаят Фарадж, но същевременно му лижат задника, и правят метани и целуват обущата на британците, за да им позволят да заминат за Англия. Същата робска психика, на същите хора които казват 4Кажи му аго, да му стане драго", същите тези които които крещяха "Слава на БКП" и искрено и овчедушно вярваха, в световната победа на социализма. Тези същите хора днес псуват всички и всичко, но на избори не гласуват, от обществените събития не се интересуват, но смятат, че цял свят е длъжен да се грижи за тях.

Точно крайните национализми са много полезни в момента. С крайно дясната си позиция, те принуждават управляващите да заемат не чак толкова ляво лЕберална позиция и играят ролята на балансьор. Защото днес дори консерваторите са прекалено леви и ако няма балансьор от дясно ще се катурне колата.