Frujin Assen

Не е така Глишев, Патън мисля беше казал "Като сме стигнали до тук да продължаваме към Москва". Тоест, има някакви настроения за продължаване на войната.

Глостъре, Варлорд, не че нещо... но нали си имахме раздел за историческо моделиране. Не е така. През есента на 1941 Сталин иска да капитулира, като води преговори с българския посланик в Москва, който представлява Германия (колцина от вас знаят, че именно българския посланик защитава немските интереси в Москва). Обаче пък Хитлер не се съгласява. След Курс немците правят опити за примирие с запада. Ако Хитлер беше отстранен, имало е възможност за немско-американски съюз против СССР. Американците дори имат план "Немислимо", за война с руснаците, във варианти със или без немска помощ през 1945.

Допускали са, доколкото са приемали луняните, юпитерианците и соларните хора, именно за хора. Древните знаят за Индия, може би са подочували за Китай, но знаят, че зад тези територии има и още земи. В този смисъл Луната е още един континент. Незнам, дали ще е правилно, ако кажа, че за древните извънземните са в сферата на фентъзито, не на фантастиката. Ако усещате, каква разлика влагам, между фентъзи и фантастика.

Спокойно, утре ще забранят църковните камбани да бият, защото смущават спокойствието на гражданите. Другиден ще затворят природонаучния музей и ще снемат от изучаване Дарвин, защото е недоказана теория и противоречи на Корана...

Египетската Асоциация за помощ на младежта и правата на човека разкритикува остро политиката на правителството на “Братя мюсюлмани” по отношение на жените и малолетните в Египет. Ръководителят на Асоциацията Мухамед ел Бадауи описа в интервю за агенция МААН, “странните”, “дивашките” и “нереални” предложения, разглеждани в момента от Конституционната комисия. Конституционната комисия е органът, натоваренa със задачата да изготви проекта на новата конституция на Египет. Сред предложенията са намаляването на възрастта в юридическото определение “дете” от 18 на 16 г., намаляването на законната възраст за сключване на брак на момичетата до 9 г., намаляване на възрастта, при която детето трябва да остане под опеката на опеката на майката след развода, до 8-годишна възраст. По думите на ел Бадауи, всичките тези предложения категорично противоречат на многобройните международни конвенции, в които Египет участва. Бадауи настоя от президента Мохамед Мурси и премиера Хишам Кандил “да запазят правата на детето и жената, да не превръщат тази сфера в каша”. /БЛИЦ А дали с увеличаването на броя на мюсюлманските имигранти не ни очаква това?

Може да се напише "Бунтът на котетата (женски полови органи)". Иначе, ясно е защо е пуси, щот нямат дик (патка), иначе, след протеста им в музея, сериозно се съмнявам, че протеста им се дължи на недостатъчни мъжки ласки, по скоро даже са им дошли в повечко (но това е естествено, за жени с леко поведение).

Моля всички да се въздържат от обиди и цинизми, освен ако не са крайно нужни и невъзможни за замяна в контекста на мисълта ви. Стинка, аз редактирах мнението ти, и изтрих думата за женски полов орган, предните мнения обаче не съм ги крил аз.

Попаднах случайно на този текст, доколко данните в него са верни?

http://geopolitica.eu/actualno/1274-nacionalniqt-popul Твърде много хора изразяват удивлението си от странната, упорита и саморазрушителна политика на управляващите в Република Македония. За всеки здравомислещ човек е ясно, че македонската държавност е поставена на върхово изпитание. За разлика от Сърбия, която би могла да разчита на нещо ако остане извън ЕС, Република Македония се нуждае от подкрепата на могъщ съюзник, както за гарантирането на националната си сигурност, така и в интерес на социалното, регионалното и инфраструктурното си развитие. Сякаш за да покажат, че са чисти българи, македонските политици заеха позиции, противоречащи на всякаква логика. Поведението на правителството на Никола Груевски, гарантира единствено тоталната международна изолация на страната и изпускането на всички възможни „последни влакове“ в европейската политика. Обективната истина е, че македонските управници попаднаха в капана на собствената си предизборна хитрост и безскрупулност. Когато през 2008 г., в страната бяха проведени предсрочни избори, поради провала на всички форми на евро-атлантическа интеграция в Република Македония, управляващата върхушка около премиера Груевски беше изправена пред избор. Управляващите трябваше да изберат между това да си осигурят абсолютно мнозинство, без значение какво ще струва това и възможността да заемат позиция, която да им позволи да принудят опозицията поне частично да сътрудничи при решаването на ужасяващо тежките международни проблеми на страната. Груевски избра първия вариант. ВМРО-ДПМНЕ игра твърдо и обяви, че няма да прави никакви компромиси с „идентитетот“, без значение дали става въпрос за членство в НАТО или в ЕС. Груевски остави защитата на евроинтеграцията и на членството в НАТО на опозицията, водена от Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) - партията на бившите комунисти и на замогналата се номенклатура. До СДСМ в опозиционния съюз бяха либералните формации, които по същество също са филизи на македонската секция на бившия Съюз на комунистите в Югославия. Опозиционната коалиция „Слънце – коалиция за Европа“ прие „подаръка“, заложи на интеграционната риторика и ... загуби. В Република Македония всичко е някак си наопъки – преките наследници на бившите комунисти от СДСМ се идентифицират със синия цвят, докато ратниците за промяна на системата от ВМРО-ДПМНЕ са обагрили символиката си в ярко червено. Разбира се, синият цвят не е взет на заем от знамето на ЕС, а подсъзнателно внушава сърбофилията и юго-носталгията, на която разчитат от СДСМ. Във ВМРО-ДПМНЕ пък най-безскрупулно злоупотребяват с цвета на националното знаме. Пак на пръв поглед нелогично, борците за промяна на системата, заложиха на националистическата риторика, а наследниците на старата номенклатура се вереха и кълнеха в НАТО и най-вече в ЕС. Всъщност, в концептуален план и двете основни политически сили сред славяноговорящото (всъщност – българоговорящо) население, изповядват една и съща доктрина – македонизъм от най-чиста проба. След оттеглянето на Любчо Георгиевски и на Доста Димовска (Бог да я прости!) от ръководството на ВМРО-ДПМНЕ, от позициите и от риториката на „антикомунистите“ изчезна всякаква добронамереност спрямо България. Груевски така категорично се разграничи от Любчо Георгиевски, че изостави и неговата реалистична, добронамерена и прагматична политика по отношение на България. Ако трябва да търсим някаква разлика в македонизма на ВМРО-ДПМНЕ и на СДСМ, тя би се открила във факта, че СДСМ изповядва по-старата версия, лансирана на времето от Новакович и сръбските му съмишленици. ВМРО-ДПМНЕ вече е отишло „напред“ в националното митотворчество и стои на позициите на „автохтонния македонизъм“. Иначе казано, хората около Груевски са прегърнали идеята, че днешните жители на Повардарието са преки потомци на Александър Македонски, че македонският език е най-древния в света, а бялата раса произхожда пряко от прародителите на партийниия елит на ВМРО-ДПМНЕ. Тази безсмислица отдавна се е превърнала в универсален инструмент за манипулиране на общественото мнение, за създаване на чувство на изключителност сред македонското население и за противопоставяне срещу двата „демона“ и македонски мъчители – България и Гърция. Политическото ръководство на Република Македония си играе с огъня в буквалния смисъл на думата и не само, че не желае да тушира конфликта си с Гърция във връзка с безсмислените си претенции върху (почти) цялата антична история, но го разгаря методически и последователно. Едновременно с това, срещу България и българите се разпалва своеобразна расистка истерия. Българите видите ли са потомци на татарите, а благородните македонци са се пръкнали направо от най-добрите бойци от фалангата на Филип Втори и сина му Александър. На публиката се предлага тезата, че македонската земя е най-ценната на света и затова за нея се лакомят всички велики сили, плюс крадливите съседи от България и Гърция. Неспособността да се отговори на елементарни политически критерии за членство в НАТО или в ЕС се „продава“ на политичекия пазар като чиста проба патриотизъм и градивен национализъм. С една дума, Груевски и ВМРО-ДПМНЕ още преди четири години заложиха на борбата за политически монопол върху „идентитетот“ и това ги задържа на върха. Проблемът на македонците обаче е там, че докато наивно гълтаха дрогата на „античния македонизъм“, Република Македония безнадеждно пропусна безценно време за европейската си и атлантическа интеграция. Едновременно с това, безнадеждно беше проиграна всякаква възможност за установяване на търпимост съжителство между албанското население и славяногласните (българогласни) македонци. Въпреки прословутите Охридски споразумения, Република Македония е дълбоко разделена и няма никаква надежда за избягване на федерализацията й. Албанците преживяват не само бурен демографски растеж, но и кипеж на националното си чувство, който може да се сравни само с българските емоции от времето на Раковски и на Апостола. Впрочем, има доста свидетелства, че албанците в Македония изучават старателно ... българската история, защото я имат за нещо като пътеводна звезда. И наистина, малко повече от век след кипежа на българското възраждане, албанците искат да направят същото. Вече видяхме раждането на Република Косово – нещо като албанската Източна Румелия. Въпросът за кантонизацията или федерализацията на Република Македония, тоест за дележа й между македонци и албанци вече се поставя открито от местните албански политици – ребром и без каквато и да е куртоазия. Така, изпреварвайки във времето сегашното българско популистко управление, управляващите в Македония направиха чудеса за да останат на власт и създадоха най-добри условия за разпадането на македонската държавност. Албанската перспектива на някогашната „Спорна зона“ в Македония е ... БЕЗспорна, а изолацията на Република Македония от ЕС се вижда дори и от Луната – изконна македонска територия, както ни е известно. Най-лошото е, че никой не дава гаранции, че обсебеният от македонизма македонски политически елит (бил той вапцаният в червено „античен македонизъм“ или оцветеният в синьо сърбофилски македонизъм) е способен поне да избегне разпалването на въоръжен конфликт между Вардара и Охридското езеро. Никой не може да даде гаранция, че играта на политика за вътрешна консумация между двата полюса в Република Македония няма да докара тежки беди и на съседите на скопската държава. За да можем да разберем как е възможно гражданите на Република Македония да бъдат баламосвани, че са потомци на Филип и на Александър, че Розетският камък е надписан дип на македонски, че македонците са родоначалници на бялата раса и прочее, е най-добре да се справим със статистическите данни за образователното ниво на населението в Повардарието от преброяването от 2002 г. Според въпросните официални данни, сред населението, което е навършило 15 години и повече, хората БЕЗ основно образование са 18,2 процента. С основно образование са 35,0 процента, а със средно образование са „цели“ 36,8 процента. Образованият елит се състои от 3,1 процента с полувисше образование и от 6,8 процента с висше. Действително, на хора с подобен образователен ценз може да им се продаде всякаква идеологическа стока. Могат дори да бъдат така облъчени, че да изпадат в умиление, когато децата им манифестират по училищните празници, облечени в брони като бойците от фалангите на Филип Втори и сина му Александър. Съвсем не е случайно, че при подобен образователен пейзаж, в навечерието на предсрочните избори през 2008 г., 88 процента от анкетираните близо 3000 респонденти от 27 града в Република Македония ... не знаят кои партии са на власт и кои са в опозиция. Изследването, цитирано от Петър – Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски е търсело отговор на въпроса: „Бихте ли искали да победят управляващите или опозицията ?“. Резултатът обаче е катастрофален – публиката изобщо не се ориентира кой я управлява и кой се бори за благоденствието й в опозиция ... В подобна обстановка, въпросът за „идентитетот“ безспорно е най-добре действуващата мухоловка за дезориентираните избиратели. Ситуацията с нищо не се променя. Лидерите на „македонските“ партии изобщо не мислят да сменят риториката си. От своя страна, албанските политици не си поплюват и нямат намерение да чакат македонците да се разберат, дали Екатерина Велика им е рода или не. Тези дни, в албанските квартали в Скопие започна едностранно преименуване на училища. Утре спокойно може да започне и федерализацията на Реипублика Македония. За нея гражданите, пък и управляващите сигурно ще научат от сръбските и българските медии. Когато преди години бяха подписани Охридските споразумения, които дадоха възможност и други езици, освен „македонския“ да бъдат официални в отделни общини, беше ясно, че става дума за отлагане на раздробяването на унитарната македонска република. За албанците от северозападна Македония подобно отлагане беше изгодно. Поради силната си про-НАТО и проевропейска ориентация, албанците от Тетовско, Кичевско, Дебърско и Скопско, внимателно наблюдаваха коя от двете държави – Македония или Албания ще се справи по-бързо с евроатлантическата интеграция. Днес, Албания вече е член на НАТО и няма нито един от политическите проблеми, които спират възможността Република Македония да получи покана за започване на преговори за членство в ЕС. С една дума – причината албанците в северозападната част на Вардарска Македония да бъдат търпеливи и да не бързат с пълното си обособяване вече почти НЕ съществува. Освен това, възникването на Косовския прецедент ясно говори, че за албанците от Република Македония не е необходимо да се присъединяват към Албания за да се отграничат от държавното образувание със столица Скопие. Те имат цял набор от възможности – федерализация, кантонизация и дори отделяне от Република Македония. Там не ги задържа почти нищо – в момента албанците не искат и да чуят за съжителство с македонците, а самите македонци все повече свикват с идеята, че е по-добре разводът да настъпи по-рано, по-навреме и да стане по сравнително мирен начин. Македонският политически елит пожертва (почти) всички шансове за запазване на териториалната цялост на Република Македония в името на краткосрочни политически изгоди. Повардарието няма да го бъде скоро нито в НАТО, нито в ЕС. Всеки, който се готви да подметне ехидно, че вече не е много модерно да си в НАТО и / или в ЕС, би трябвало да си даде сметка, че Република Македония не е нито Швейцария, нито Норвегия, за да може гордо да си стои извън ЕС. Република Македония не е дори и Лихтенщайн, за да вири гордо нос и да тръби, че „идентитетот“ стои над интегрирането й в „Еуропската уния“. Точно тук е проблемът. Опозицията от СДСМ припознава сърбоманския македонизъм от средата на миналия век. В популисткия си поход за връщане на власт, политическият елит на ВМРО-ДПМНЕ надскочи бившите комунисти и заложи на напълно измисления „античен македонизъм“, който носи на страната единствено изолация и конфронтация със съседите й. Разбира се - най-много с Гърция и България, но родството на скопската върхушка с Александър Македонски вече идва в повече дори и на сърбите. Рeпублика Македония е скарана с всички, които биха могли да я подкрепят в кризисна ситуация по някакви съображения. В Скопие се лее езикът на омразата срещу Гърция и България, а в Атина и София градусът на симпатията и на снисхождението спада, макар и с различно темпо. В деня „Д“, когато албанците представят на скопските политически елити новата си сметка, Република Македония ще има нужда от съседите си – членове на НАТО и на ЕС. Ще чака помощ от юг и от изток. Гърция би могла да се помръдне, заради тесните икономически връзки със Скопие и заради огромната гръцка собственост там. От България се очаква да продължи да се държи като майката от Соломоновата притча, която е готова да й вземат детето, само и само да не бъде то разсечено между нея и другата претендентка. Подобно очакване би могло да има основание по времето, когато начело на ВМРО-ДПМНЕ беше Любчо Георгиевски, а на СДСМ – Бранко Цървенковски. С възхода на Никола Груевски, като „гениален“ популист и дори предшественик на популизма на Бойко Борисов и с кризата на лидерството в СДСМ, това очакване е все по-малко лишено от основание. Вождовете от Република Македония почти денонощно режат клоните на които седят. Тъжното в случая е, че докато в Скопие подготвят ритуалното самоубийство на унитарната македонска държава, никой управник в София не дискутира българската линия на поведение. Никой не коментира, дали трябва да се следва досегашната политика на пълна подкрепа за Република Македония, независимо какви форми взима вербалната й агресия срещу България, или трябва да се съсредоточим върху защитата на правата на хората с изявено българско само съзнание в Повардарието? Възможно ли е да се открие оптимална линия на поведение между тези две крайни положения или трябва да се избира едно от двете? Никой не коментира, какво трябва да бъде нашето отношение към македонските славяногласни (всъщност чисто българогласни) мюсюлмани, които са организирани политически и които изпитват двоен натиск от албанския национализъм и от разните форми на „македонизма“? Пак в този контекст, никой не коментира не трябва ли България енергично да се застъпи, българите – мюсюлмани в Косово, известни като „горанци“ и „нашенци“, да бъдат признати за „държавотворен“ народ, редом с албанците, сърбите и останалите „официални“ етноси в обявената за мултиетническа държава със столица Прищина? Какво трябва да направи България, за да не бъдат те асимилирани от интензивната турска, босненска, че и македонска пропаганда? Какво трябва да направи България за да запази привързаността на българите – мюсюлмани от Албания, от района на Голо Бърдо, които за разлика от християнското население от албанската страна на преспанското езеро за сега не се поддават на „македонизация“? Въпроси, отговорът на които изисква поне малко привързаност към собствената ти държава и народност. * www.teodordetchev.blog.bg, статията публикуваме на сайта, в рамките на дискусията за българската политика, спрямо Република Македония, стартирала с материала на Иво Иванов от Българското геополитическо дружество

Силно се съмнявам, че по времето на Самуил българските войни са изглеждали като тези на Крум.

Грешиш тотално Глостъре. Кланетата в Африка се извършват основно с мачете. http://www.zamunda.net/details.php?id=118985&hit=1 Аз гледах този филм който ме разтърси. http://www.zamunda.net/details.php?id=243758&hit=1 Виждаш, как млад и образован човек грабва мачетето и отива да коли. Под селскостопански сечива разбирай мачете. Малко офтопик. Именно геноцида в Руанда, когато за 3 месеца с мачете посред бял ден са избити 1 милион души е едно от основните сравнения с холокоста. Тези които отричат холокоста посочват, че щом е възможно това, то значи германците са били кръгли идиоти по време на война да строят лагери на смъртта, да ангажират охрана и прочее, когато са можели както в Руанда просто да изколят с ножове посред бял ден на улиците тези които искат. Много по бързо, много по лесно, без никакви съществени усилия. Виждаме, че жестокостта и безумието нямат цвят на кожата.

Исав, ако кучетата не "бягат", ще играе дървото, и ще ги убиват. Нали знаеш как се убива куче? Връзваш го и биеш с дълга сопа докато спре да мърда. Кое е по хуманно? Да пускат кучетата на улицата или да ги убиват? Ей до това ще доведат глоби от по 5000 лв. И да, може да си от Пловдив, а да намерят кучето в Цалапица. Защото и кучетата и хората са с крака. И кучето може да отиде до там или да избяга по време на екскурзия. Кое е според теб по хуманно, собственик който не иска кучето повече да го убива сам, или да го убиват в приюта, но без да се мъчи?

Ако в САЩ, или европа озверели тълпи християни убият мюсюлмани, сещате ли се какво ще се случи?

Озверели тълпи мюсюлмани убиха трима християни в Пакистан. Екзекутираните лица са Фаисал Мугхал на 22 години Насири Масих на 24 години и Рафи Масих на 25 години. Ранен е и 30-годишен свещеник, съобщиха световните медии. Четирима или петима нападатели са влезли в дома им в квартал Еса Нагри, където са ги убили от непосредствена близост. Преди два дни, на 17 септември са били погребани други двама християнски младежи, които били убити от ислямски екстремисти през изминалия уикенд.Други четирима души пък са били ранени сериозно от изстрелите В Пакистан живеят около 3 милиона християни, което прави около 1,6 на сто от общо 180-те милиона жители на страната. От няколко дни улиците в християнските квартали са празни, защото хората се страхуват от нападения./БЛИЦ

Говорите за чипизация, и солени глоби за изхвърлено куче. Както казват по нашия край -Глупости на търкалета. Нали собственика на чипизирано куче, ще го изхвърли и ще прати писмо в общината, че е избягало. След година ще го намерят, ще му го върнат, и след седмица отново ще "избяга". Или искате да глобявате и съвестните хора чиито кучета наистина са избягали? Кучето е живо същество, и има крака за разлика например от личната карта, за чието изгубване също има глоба. И как искам да попитам ще контролирате кучетата отглеждани в ромските махали или от клошари и бедни хора? Наистина ли искате да чипизирате кучето на баба Пена и да я глобявате с 500 лв, ако вземе че го изхвърли от двора си? И как ще се почувства баба Пена като получава 200 лв пенсия, а за чипизация и искат 50, и я грози глоба? Как ще глобиш бай Асан от маалата 500 лв, затова, че 10 нечипизирани кучета се разхождат из двора му? Да се чипизира за сметка на държавата-охаааа, още една отворена хранилка. Щом държавата дава пари наистина ще има масова чипизация, като покрай кучетата съм убеден ще чипизират още и котките, че даже може да гонят и вълците по горите. Все пак, държавата дава едни пари които трябва да се усвоят...

Това е безумие Глостъре, забрави. Нивото на съвременната наука не дава надежди.

Сега, може да звучи античовешко, но ... Ще започна по отдалеч. Всички знаем книгата "От Галиполи до Лепанто" на Христо Матанов. Там той обяснява, че нашествието на турците на балканите е свързано с демографки приток на население от средна азия в мала азия. Това номадско население разрушава аграрната култура на мала азия, и тя започва да изхранва много по малко хора. Те нямат особен избор, или трябва да се изхранват с грабеж от балканите, или да се избият помежду си във войни за малкото останали ресурси в мала азия. С две думи, очаквай геноцид. Като този в Руанда или Конго. Жертва на такива геноциди ще станат милиони, ако не и десетки милиони. Отделно болести като спин ще морят все повече и повече хора.

Елемаг, а ромите къде живеят, на Марс? Точно хора като ромите в най различни точки на света раждат по много. Затова, идете тях да ги образовате, не белите европейци които се топят като раса. А в икономически аспект, накарайте ги да не крадат, да не живеят на социални помощи и да работят.

Не според Павлов, а според ромейските хронисти.

Айде сега, всички пишещи тук, особено Глостър да идете да кажете това на братята роми които имат по 6-8-10 деца и умират млади по на 50 години най много. Хайде да се занимаем малко с математика. Да кажем че ромите са 1 милион, а българите 5 милиона. След 50 години ромите ще са 2 милиона, а българите да кажем 3-4. Кой ще работи? Ромите ли? България ще е едно голямо Столипиново, мръсно, бедно, гладно с малък брой богати хора които живеят в охраняеми селища.

Само да напомня, наскоро разгневени мюсюлмани, заради обиден филм убиха посланика на САЩ в Бенгази. Ако мюсюлманки направят това в джамия, ще бъдат буквално убити с камъни на момента.

Ето виждаме, как живеят в Корея, да сме живи и здрави, че да доживеем и ние това щастие.

ПХЕНЯНСКИ ТЕМПОВЕ Тристайното жилище е обитавано от 3 човека, до скоро от 4. Голямата дъщеря обаче скоро се омъжила и заминала да живее в ново благоустроено жилище. Както казва Пълководеца Ким Чен Ир-в рамките на стандартно 130 кв метра жилище, не бива да живеят няколко поколения,-изключение се прави, само ако родителите имат нужда от децата си. Пхенян, столица на КНДР-град с многохилядна история. Обаче, летописа му на строителството му като модерен град започва отскоро. Още повече, започнатата от САЩ корейска война (1950-1953) не остави камък върху камък. При 370 хилядно население в този момент над градът бяха хвърлени около 400 000 бомби, столицата на Корея беше разрушена така, че не остана нито една цяла постройка. Наложи се, Пхенян да бъде наново изграждан от руините. В следвоенните години Трудовата партия на Корея и правителството на Републиката отдели голямо внимание на жилищното строителство в Пхенян, за да може неговите жители по скоро да заживеят стабилно. На зова на партията и правителството горещо откликнаха строителите на столицата. Така, само за 1958 бяха построени повече от 20 000 жилищни домове. За това роля имаха прехода на производство на строителни конструкции на индустриални релси, внедряването в строителните работи на ред рационализаторства, изобретения и новости. За строителството на един апартамент в многоетажен блок бяха нужни едва 14 минути. "Когато отседнах в хотела, пише чуждестранен репортер-от прозореца на моята стая виждах, как строяха корпусите на 10 жилищни блока. След месец, когато си тръгвах, в тях вече пристигаха новодомците". Темповете, невиждани в световната история на строителството,хората наричаха пхенянски. Тези темпове станаха пример за поразителния полет на Корея в строителството на социализма. В хода на строителството на Пхенян като съвременен град се появи израза "периода на процъфтяваненто на Пхенян". От 1975 до края на 80 те в столицата на КНДР бяха издигнати много жилища, заедно с Монумента на идеите чучхе, Триумфалната арка и ред други крупни монументални архитектурни съоражения, считащи се за символ на съвременна Корея. След появяването първо на улица Равкон високите жилищни блокове започнаха да се издигат и на улица Чхангван. В центъра на Пхенян беше напълно разрушена старата околовръстна улица и бяха издигнати високи жилищни масиви, с крайно разнообразни форми.Това стана повратен момент към прогреса и новаторството в строителството. В обширната равнина Мансу, на брега на река Тедон е построен едноименния микрорайон, равен по мащаб на цял град. И също новите улици Чханглан (втора), Ан Тхека, Чхолима (втора) и т.н. Отново бяха благоустроени жилищата в централната, источната и западната част на Пхенян, в това число и улиците Поднаму и Чхонен. На много места в столицата се строят 20-30-40 етажни жилищни блокове. В района Менгенде в голям мащаб се разгърна строителството на новия проспект Кванбок, който се явяваше главно звено в строителството на 30 000 домове. От двете страни на проспекта ширина около 100 метра и дължина 6 км се издигнаха ред многоетажни блокове. След завършване на строителството на 30 000 жилища в столицата започна работа по издигането на още 50 000 жилища. Само на проспекта Тхонир, който е в южната част на Пхенян са построени 30 000 жилища. Тук строителите създадоха нови пхенянски темпове, времето за строеж на един апартамент се съкрати до максимум 4,9 минути, а в ден бяха завършвани по 200 жилища. И в новото столетие Трудовата Партия на Корея и правителството на КНДР, считащи ръста на благосъстояние на населението за висш принцип на своята дейност, продължи да отделя голямо внимание на жилищното строителство в столицата. И в последните години са проведени ремонти и реконструкции на жилищните домове по улица Енгван и други централни улици на столицата за създаване на по големи удобства в бита на живущите там. За кратки срокове бяха построени нови жилищни масиви по улица Мансуде, след разрушаване на старите. Ким Чен Ир определи построеното на улица Мансуде 130 метрово стандартно жилище за едно семейство, като образец за жилищата на корейците в условията на могъща и процъвтяваща държава. Той разработи проект, до края на 2012 да се построят в Пхенян 100 000 апартамента от този тип. Те се строят в съответствие с националните емоционални настройки и естетическия вкус на нашето време, в архитектурни форми и цветова гама, в самобитен стил. Това още по ярко изявява облика на могъщата и процъфтяваща социалистическа държава, издигаща се в изтока на земята. Де факто не лекото дело, за Корея, неголяма по територия страна и едновременно с това за не повече от 3 години да се построят в столицата 100 000 апартамента със всички удобства, прилагайки главните усилия за създаване на икономическа държава и превръщането на всички градове и села в страната, както се казва в социалистическа феерия на висотата на новите течения на столетието. Това служи като ярък пример който показва как последователната политика на ТПК, считаща ръста на благосъстоянието на народа за висш принцип на своята дейност, като солиден потенциал и основа за самостоятелната национална икономика на КНДР. "Създаване на нови пхенянски темпове в строителството на столицата и откиването на нов период на процъвтяване на Пхенян в епохата сонгун"- такава е решимостта на за построяването на 100 000 апартамента, воля на целия корейски народ през 2012 за 100 годишния юбилей на президента Ким Ир Сен.

Във варварските държави, които нямат своя писменост, се ползва нечия друга. Примерно в дунавска България са писали на гръцки, а в западна европа на латински. При това не просто азбуката, а и езика. Защото в езиците на овчари и орачи трудно ще намериш нужните за управлението на държавата термини, та направо са заемали и езика. Апропо, по подобен начин сърби, румънци, албанци и руснаци ползват не само българската азбука и език, но и български книжовници да им водят административните държавни дела.

Ето нещо съвременно, за младите, да влязат в духа на ония години, които съществуват и днес. Вяра в миньорите! автор Чжог Чхол 2010 Миньорите въгледобивници-строители на съвременна Корея! автор Ким Су Донг 2010 Пробиване на тунел автор Квак Енг Ун Нашия партиен секретар! автор Ан Юк Сик 2010 Пристигането на селянки в помощ на строителството на Хичхонската електростанция автор Ким Сун Рел 2011 Утро на строителната площадка На строежа! Нови висоти! Щастливи, с висок стандарт на живот, те не знаят какво е това ипотека, банков заем,съдия изпълнител и мутри! Картините са на Мансе рисувани от 2010 до 2012