scaner

Резултатите от спътниците показват плоскост на вселената. но никакви данни за евклидовост. Ти на какви авторитети вярваш, на такива които работят с данните на спътниците, или такива които си измислят? Значи и в избора на авторитети даваш мощна фира...

НАСА не е Свещеното писание, че да разчиташ на верни цитати от там. И в НАСА има хора които бъркат, и имаме ярък пример на такава грешка. Което трябва да ти доведе до ума, че в науката авторитети и цитиране на мнения не са аргументи. Може да цитираш само факти, и следствия от тях. За да бъде вселената евклидова, тя трябва да е безкрайна. Безкрайна ли е вселената? Отговори си на този въпрос. Това трябва да ти изясни какви ги е забъркала НАСА

Хванахме НАСА по бели гащи, че доста некоректно си служи с понятията Който има знания какво е евклидова геометрия, ще разбере. Който няма, като тебе, само ще се тръшка и ще сочи как са го подлъгали. Но ще си остане излъган, дори да не разбере как е минат

Измерванията показват, че е плоска в голям мащаб. Нататък са популярни интерпретации, независимо кой ги прави. Но човек трябва да прави разлика между плоско и евклидово пространство, иначе затъва в блатото, независимо дали се опитва със сарказъм или не.... Ето ти прост пример. Имаш плоскост, например лист хартия. Това е и плоско, и евклидово пространство. Имаш плоскост, лист фина шкурка. Това е плоско в голям мащаб пространство, но не е евклидово. Защото в малък мащаб разстоянието между две точки, А и В, минавайки по всички кривини на шкурковият материал, се различава силно от разстоянието между същите точки в евклидово пространство. Разбира се, винаги има идиоти, за които това не е разлика, и двете пространства ще ги нарекат евклидови. И шарани като Младенов, които не разбират разликата, се ловят лесно. Друга разлика свързана със вселената е, че евклидовото пространство е безкрайно. За вселената няма данни че е такава, затова и терминът "евклидова" е неприложим за нея. Тоест приписваш и несъществуващи свойства, ако я наречещ евклидова. И определението ти не се отнася към реалната вселена Така че вселената е плоска в голям мащаб, но не е евклидова. Дори в рамките на слънчевата система, положението е както върху листа със шкурката. Но тук в сила е и ефектът на Дънинг-Крьогер

И това не е верно, и много спорихме, и ти се удави в някаква неясна терминология. Това че така и не го разбра тоя проблем, не променя истината по него. Плоска в голям мащаб, което показва експеримента, не е равнозначно на евклидова, несъвметими са нещата. И това че някой те подлъгва терминологично, е само твой проблем, че се хващаш. В случая не е и нужно да се връщаме в тоя спор. Ако приемеш закона на Хъбъл, че скоростта на раздалечаване на далечните галактики е пропорционална на разстоянието и хъбъловата константа, то която и точка да си избереш за отчитане във вселената, картинката ще е една и съща И от Млечния път да гледаш, и от Андромеда, и от разстояние 50000 светлинни години, този закон не се нарушава от избора на точките на отчитане. Затова и няма значение началната точка.

Това не е верно. Това са представи на база някаква подразбираща се евклидова геометрия, което за случая е нонсенз. Геометрията, която изисква решението на уравненията на ОТО от Фридман е несъвместима с тези представи. Всяка точка на фридмановата вселена ще има същите свойства, това е заложено като базова симетрия. Вече си напълно безсилен в представите си и почва потокът простотии

Защото сме се появили доста по-късно в тая картинка - очевадно, на разстояние такова, че след достатъчно дълго време сме се сближили на сегашните места. Може да си напишеш просто диференциално уравнение с която да получиш разстоянието ни в нминалото в произволен момент - до появяането ни. И това уравнение ще дава единствено приближаване като решение. Останалите ти представи нямат общо с физика. Мешаш различни етапи, и се получава боза с косми в представите ти. Липсва ти хигиена в мисленето. Какво вижда сега телескопа Джеймс Уеб, раздалечени галактики или нещо друго? И какво се очаква да вижда според сегашните предсказания, сгъстени галактики или липсата им? И ако е липсата им (което винаги е някакъв етап) защо трябва да се образуват близко една с друга?

Естествено че сме почнали от някакво разстояние. Ако някога разстоянието между нас е било НУЛА, никакво разширение няма да го промени. А в случая логиката работи и в двете посоки, нали това е смисъла на сметките? Ако сме почнали - от каквото и да е НЕНУЛЕВО разстояние! - с приближение, винаги ще се сближаваме. Ако сме почнали с раздалечаване - винаги ще се раздалечаваме. Какво не разбра от тая проста постановка? При започването от сингулярност нас и Андромеда не ни е имало. Появили сме се няколко милиарда години по-късно, и по логиката по-горе - на някакво НЕНУЛЕВО разстояние, следствие от наблюдението сега. Разбра ли къде ти се пукат разсъжденията?

Ето ти го и с формули. Нека имаме две галактики, А и В, и нека в момент Т0 разстоянието между тях е R. Нека в този момент те имат скорост една към друга V0. Скоростта на разширение между тях (от пространството) ще бъде Vr = H.R, пропотционално на хъбъловата константа. Сега имаме два основни случая: 1. Vr < V0. В този случай процесът на сближение надделява над процеса на раздалечаване. И в някакъв следващ момент Т1 ще имаме R' = R - (v0 - Vr).(T1-T0) < R тоест двете галактики са се сближили. Разстоянието намалява, скоростта Vr също ще намалява, и процесът на сближаване ще се ускорява. И това ще продължава по същата логика до сблъсъка им. 2. Vr > V0. В този случай процесът на раздалечаване надделява. И в някакъв следващ момент Т1 ще имаме R' = R + (Vr - V0)(T1 - T0) > R тоест двете галактики ще се раздалечат. И увеличавайки R, скоростта на раздалечаване само ще нараства, и това ще продължава вечно. Забележи, няма преход от сближаване към раздалечаване или обратно - всичко зависи какво е било в началото - или винаги се сближаваш, или винаги се раздалечаваш. Причината - разширението което предизвиква вселената зависи само от разстоянието между галактиките, не от времето изтекло в миналото. Ако галактиките са образувани на подходящо разстояние, те винаги ще се сближават. Е, ние с Андромеда сме първият вариант - винаги сме се сближавали. Така че не трябва да разчиташ на болните ти представи, то за това и не разбираш за какво става дума.

Колко пъти да повтарям? Като не разбираш физика, се зацикляш. След като скоростта между двете галактики надхвърля скоростта на разширението, те винаги (в своята история, незапочваща от 0 години) са се сближавали, и никога не са били по-близо отколкото сега. Елементарна сметка, за първи клас. Ти имаш някаква объркана представа, опитвайки се да апроксимираш, непознавайки нещата. Промит мозък си, не вдяваш елементарни неща. А това е, защото фантазираш върху неща които сам си си измислил Ето ти времевата картинка на вселената, в правдоподобен мащаб: Като изключиш началният етап на бързо разширение, в който обаче галактики няма, то лесно може да си представиш, че близки галактики, появили се по-късно, могат по-бързо да се сближават отколкото раздалечават. И това ще трае до сблъсъкът им. Можеш и да го разиграеш с примерни числа. Достатъчно е в началото да им подбереш скйоростта на сближаване надвишаваща вселенското разширение. И тъй като тя ще води до намаляване на разстоянието им, това ще води и до намаляване на вселенското разширение между тях, демек до все по-бързо сближаване, надделяване на пекуларната скорост над вселенската. И решението е очевадно, винаги се сближават, в нито един момент няма рздалечаване - няма причина за него, нелинейният етап когато то е било възнможно е в областта лишена от галактики Мърдай тая каша между ушите, че е почнала да клеясва!

Ами космологичният модел, който описва количественои процеса, го изисква. След като галактиките заемат всичкото пространство (то самото възниква с ГВ), и тази съвкупност се увеличава, очевадно е, че пространството нараства. И като си спомниш, че пространството не е нещо което може да пипнеш, а само отношение на материалните обекти, съвсем очевадно става че променяйки се отношенията на обектите, ще се променя и пространството. Което с опростен език се нарича "създаване", което обаче допълниотелно обърква неукрепналите умове Докато пространството не е материя, светлината е, и е подчинена на закони за запазване на енергия и мимпулса. Тоест пречи това, че липсва съответен процес. Опитвайки се да обясниш червеното отместване, използваш допълнителен измислен елемент, и така имаш двойно измисляне Което не се допуска дори в хипотезите. Файнман имаше хубав пример за двойните чудеса в църквата. Причастието като го приемеш, се превръща в тяло и кръв Христова, но приема вкуса на хляб и вино. Без чудото на двойното превръщане идеята се губи. Доплеровият ефект не е магичен феномен, реално изследван е, и за това няма ограничение да обясняваш с него каквото е нужно. Докато да, уморената светлина е магичен елемент, както обясних по-горе. Хубаво е да се научиш да правиш тая разлика, тогава ще разбереш защо уморената светлина не е на дневен ред. Не. Това е твоя представа, и както обикновено демонстрира че нищо не ти е ясно. Ще ти го обясня елементарно. Имаш балон със сгъстен въздух. В него молекулите се движат хаотично, има такива които локално се раздалечават, и такива които локално се приближават. Приеми че не се удрат, защото са модел за нашите галактики, а галактиките се удрят по друг начин. Сега нека някой пукне балона. Молекулите които са били около стената и със скорости насочени към нея, ще започнат да се отдалечават. Но някъде навътре две молекули, които имат скорости на сближение, не им пука какво правят далечните молекули, те продължават да се сближават. Пространството заето от газа бързо расте, обаче много молекули не им дреме това. Е, Млечният път и Андромеда са подобни примери. За разлика от скоростта, с която расте газовият облак, обектите имат и местна скорост, нарича се пекуларна скорост, и тя може да бъде на сближение. И когато обектите са достатъчно близко, според константата на Хъбъл, тази скорост може многократно да надвишава скоростта на разширение на пространството - и през цялата си история тези обекти ще се сближават. Както и се случва. Няма "еднократно разширение". Разширението е непрекъснато. Еднократна е била инфлацията, но това е друго. Друг е въпросът дали е ускоряващо се (дали темпът му нараства, под действие на тъмната енергия например) или се подчинява на простия Хъбълов закон. Така че в случая не говорим за ускоряващо се разширение. Не, колко пъти да повтарям? Имаш и пекуларна скорост на галактиките, която силно влияе на поведението на близките галактики и нарушава твоето твърдение. Представи си го така: две галактики се образуват на близко разстояние, и имат скорости насочени една към друга, надвишаващи скоростта на раздалечаване поради разширяване на пространството в точките в които са. Тези галактики винаги ще се сближават, и скоростта им на сближаване даже ще нараства с намаляване на разстоянието. Просто е, стига да не се самозацикляш да си повтаряш измислиците...

Обсъжда се, и е изяснено изначално. Но някои хора едва сега откриват топлата вода Това не е верно. И това не е верно. Някакво раздалечаване на тези области е станало съвсем в началото, тогава ги е нямало и галактиките. От тогава, вече 13 милиарда години, пекуларните им скорости са на сближаване. Младенов, губят ти се базови положения, къде си тръгнал?

Тук е нужна повече информация, какво значи "промяна на енергията на светлината"? Защото има различни смисли, и различни процеси водещи до това, като дискутираното "червено отместване" е само един частен такъв процес. Като начало, светлината се състои от фотони. Фотоните могат да се излъчват по няколко начина, например при ускорение на заредени частици, или при нормални процеси на излъчване в атоми. В първият случай спектърът им е непрекъснат, във вторият - дискретен. И именно светлината от вторият тип фотони ни интересува в процеса на "червеното отместване". При излъчване от атом, енергията на фотона се определя от характеристиката на този атом. Тоест от структурата на електронният слой, предизвикващ излъчвателният преход, така и от скоростта на този атом, неговото относително движение. Структурата на електронният слой на практика е фиксирана конструкция, слабо зависи от такива параметри като налягане, гравитация, температура. Тоест фотоните излъчени от даден тип атоми винаги ще имат еднаква енергия. Такива фотони оформят спектрална линия, мястото в спектъра на която еднозначно характеризира типът атоми който излъчва. Намирането на местата на спектралните линии и съпоставянето им с определен тип атоми е спектралният анализ. Скоростта на атома, относителното движение, предизвиква допълнителен доплеров ефект, който може да промени малко честотата на спектралната линия. Тъй като наблюдаваме едновременно излъчване на много атоми, доплеровият ефект предизвикан от хаотичното им движение води до леко разширяване на спектралната линия. Нека сега да разгледаме движението на такива фотони в недостатъчно чист вакуум, среда, в която има загуби. Какво се случва? Фотонът може да взаимодейства с друг атом, и съответно да се погълне и преизлъчи. Може да взаимодейства чрез нееластичен удар - Комптъновият ефект например. И в двата случая той може да промени енергията си, но по-важното - той ще промени и направлението си на движение. Гледайки от земята фотоните от някакъв точков източник, които се разсейват чрез такива процеси, то източникът ще го виждаме размазан, колкото повече подобни взаимодействия стават. Фотоните които ще минават без взаимодействие, ще идват право към нас с началната си енергия, тези които ще се отклоняват (и няма да ги виждаме) ще получат нова енергия. Тоест в такъв род взаимодействия светлината ще отслабва, но няма да имаме изместване на спектралната линия, създала фотона. И всяко нейно изместване ще бъде по причина движението на излъчващите атоми, доплеровият ефект. Сега да разгледаме по-ежедневен случай. Светлината която наблюдаваме, се състои от множество фотони. Те могат да бъдат излъчени от множество различни атоми, всеки от тях със собствени спектрални линии. Нека за пример разгледаме светлина, съставена от еднакви по интензивност потоци фотони, едните създадени от червена спектрална линия, другите от синя спектрална линия. Такава светлина, наблюдавана с обикновено око, ще бъде условно бяла (жълтеникава, ако бъдем точни). Когато такава светлина мине през поглъщаща среда, може да имаме различни варианти. Например ако средата е по-активна към сините фотони, тя ще ги поглъща и разсейва с по-голяма сила. Тогава количеството сини фотони в началната светлина които ще наблюдаваме, ще намалее, и светлината ще изглежда червеникава. Както изглежда често при залез слънце слънчевата светлина. НО, мястото в спектъра и на синята, и на червената линия не се е променило. В тази тема под "червено отместване" разбираме изместване на спектралните линии спрямо естественото им положение (и то изместване на всички линии, не само на една избрана). Докато промяна в сместта от различни по цвят фотони, независимо че води до зачервяване на светлината, не се нарича "червено изместване". Твоят пример предполага вторият вариант, който не е това за което дискутираме тук. Колкото за "уморената светлина", нейният статус в момента е еквивалентен на намеса на Феята на зъбчетата или Баба Яга Нищо количествено, само част от приказка.

А, това че ти не знаеш не значи че и другите не знаят. Напротив Има фиксирано червено отместване. Което изчезва, когато светлината напусне съответните условия. Мислиш си че го разбираш, ама ядец. Когато не разбираш за какво става дума, се появяват такива полюции в мисленето Някой го е мерил? Или поредното ти нощно изпускане върху мокрите вестници? Няма такова нещо. Поредните измислици на недорасла личинка

Няма такъв синоним във физиката - поне от 100 години Само невежите си измислят такива глупости, за да си оправдаят невежеството си. И след като направим светлината отново "материална", всичко си идва на мястото - доплеровият ефект е валиден и за нея. Хубаво е човек като броди по интернет и прочете нещо, да му светва лампичката ако има нещо нередно. Но в тебе или жичката отдавна е изгоряла, или още не се е зародила, което е същото Затова си осъден да вярваш на всякакви глупости. Което не ги прави по-малко глупости. Това са надежди говежди. Това което е доказано е, че енергията на светлината зависи само от величината на гравитационният потенциал. Което ще рече, че колкото и време да се намира в даден гравитационен потенциал, толкова време няма да има червено изместване ("умора"). И като излезе от съответната потенциална дупка, светлината си възстановява енергията. Единственият вариант е, ако там от където идва светлината, гравитационният потенциал е по-висок. И колкото от по-далече идва, той да става все по-висок. Демек с отдалечаване от нас гравитацията да расте, и количеството материя да става все по-плътно (линейно, с отдалечаване от нас). Такова нещо не се наблюдава, и моделът който разчита на това е "Ni shell" модела, който @ramus сподели някъде по-нагоре. При това положение ние сме в привилегировано място, с минимална гравитация, центъра на света. Явно Бог се е погрижил

Мда, с тоя мозък на въшка това ти е върха Значи електромагнитните вълни били нематериални? А какви са тогава, въображаеми ? Ако са нематериални, не трябва да пренасят ни енергия, ни импулс. Ама те напук на тебе пренасят, значи са материални. Абе кой те изпусна от канала тебе? Кво правиш във свят, който дори не се стремиш да разбереш? Или за тебе "разбиране" е приказването на безсмислици? Това ще да е...

Руските загуби за днес. Поддържат се високи темпове на утилизация...

Преди около два часа в Ливан започна голяма офанзива на Израелските отбранителни сили - Яир Алтман, военен кореспондент на израелския Канал 14. Самолети летят ниско над Бейрут. Лидерът на Хамас заяви, че израелска атака срещу Ливан означава обявяване на Трета израело-ливанска война. ------ Израелските военновъздушни сили започват „въздушна операция“ в Южен Ливан. Заслужава да се отбележи, че речта на лидера на „Хизбула“ е била насрочена за 17:00 ч. Часът е бил обявен предварително, а Израел се е врязал в него само няколко минути преди това.

Горе долу си разбрал идеята. Просто казвам, че първо трябва да се събудиш, чак после да се пуйчиш и тръшкаш...

За невежите всяка приказка е "обяснение", знаем доколко ти се изяснява картинката в резултат - като през бито кисело мляко я виждаш

Не си прав. Ето малко разяснения от специалисти: Какво трябва да разберете за тази „атака с пейджър“: - Пейджърите (телефони, уоки-токита и др.) не се взривяват от само себе си, независимо какъв сигнал им подавате. Те дори нямат вериги, чрез които можете да закъсите трайно батерията, всички възможни вериги ще изгорят първи. - Самоподпалване на акумулатори по принцип са възможни, но такива пожари са съпроводени от (а) „мек“ пукащ звук от надуването и разкъсването на корпуса, (б) доста дълъг (секунди) пламък, (в) огромен облак характерен бял дим и, най-важното, практически са лишени от бризантен ефект. - Основната жертва на пожар в батерия е ужасното дълбоко изгаряне от „електрическия“ пожар с литий. Откъсване на пръсти, изваждане на очи и пробиване на коремната стена такива инциденти с батерии не могат да се случат, няма шрапнели. Какво следва: - Не, не можете да „взривите нито един телефон, (лаптоп, хладилник и телевизор)“. Може да се взриви само специално „модифицирано“ устройство със заряд от „истински“ експлозиви и схема, която се взривява при определен сигнал - както видяхте във видеоклиповете. - Не, не можете „случайно да си купите“ такъв продукт в магазин или на пазара. „Усъвършенстваните“ пейджъри и радиостанции от различни видове са придобити САМО от бойците на „Хизбула“, които купуват такива устройства в големи количества, за да създадат собствена комуникационна мрежа. - В Ливан дори няма оператори на пейджъри, така че търсенето на пейджъри сред цивилното население е абсолютно нулево и следователно шансът да пострадат други хора освен терористите е нищожен. Как да се предпазите от наистина експлодиращи пейджъри и радиостанции (по желание и телефони)? Елементарно: достатъчно е да не членувате в терористични организации и да не използвате техните средства за комуникация. P.S. О, да: дори да не участвате и да не сте терорист - все пак осигурете нормално разсейване на топлината на зареждащите се джаджи и не използвайте раздути батерии.

Посредственият човек отрича и се плаши от това което не разбира. Така че влез му в положението...

Така и не става ясно ка, и обясняват ли се изобщо, защото твоят виртуален свят е твърде променлив Не, пиле шарено, не се обясняват. Всеки отделен ефект може да получи едно или повече обяснения, но тези обяснения не формират обща картина. Единствено ТГВ (и още няколко подобни варианта) успяват да формират обща картина с причини и следствия за голям брой ефекти, и за това учените работят с тях. Но това твоят едноклетъчен ум няма да го разбере, както се вижда до тука. Виж сега, не му се връзвай на Лапландеца, не можеш да му излезеш на водката която е изпил! Той си е такъв, фантазира недостижимите за него си неща. А че за нас са глупости и сме го надраснали с порядъци това, няма значение.

Майко мила, от тая яма от сбъркани понятия, в която си потънал, какво се опитваш да докажеш? Че влагаш някакъв смисъл в някакво понятие, и понеже не ти звучало, то не носело смисъла с който хората го ползват? Без да гадаеш, решаваш задача и получаваш резултат. Защо настояваш да го наречеш "предвиждане", след като е "следвиждане", не знам, но почваш да се петлявиш не било така, а иначе. А смисъла ти се е загубил тотално, и не знаеш сам за какво се бориш Просто е, Фридман не се стреми целенасочено да получи конкретен резултат, а получава това което природата е заложила. В този смисъл разширяващата се вселена е наложено от природата решение. И да го наречеш предвиждане, и както и да го наречеш, нищо няма да се промени, то не е емоционално промотирано.. Все в по-трагичен и нещастен образ се превръщаш. Защо се мъчиш с физиката, става все по-непонятно... Фридман предвижда възможности, ти само се излагаш. Схвана ли разликата? Не, не си способен да я схванеш, щом си я докарал до тука. Защото тръшкането не е правилният подход.

Предсказал я е. В резултат на точното решение, което прави той. И тук ли не си наясно с базовите понятия???