scaner

Ако е читаво направен, няма. Атомните часовници имат вътрешна система, която се стреми да го направи максимално нечувствителен към всякакви въздействия, температура, налягане, електрични и магнитни полета, вибрации, конструкцията му е такава че измерването не зависи от надморската височина... Тоест той разполага с вътрешен термостат, поддържащ фиксирана в зададени граници температура. Защото промяната на температурата, както и налягането на работната среда - цезиевите пари - е известно, че променя (леко, но променя) честотата на прехода, поради промяна в скоростта на сблъсък на цезиевите атоми, а това влияе на външният атомен електронен слой. Колкото поддържането на параметрите, влияещи на тази честота е по-добро, толкова часовникът е по-точен. Това понякога е свързано с много сложни технически решения, но целта си струва.

То е същото, времето отразява поведението на процесите. Като се каже "времето е спрял", веднага се разбира че всички процеси са спряли. И обратно. В това отношение са направо синоними.

Отдавна не бях срещал толкова задръстен и объркан човек като тебе. Това е изключително рядко явление в съвременният свят, в който информация може да се намери под път и над път... Вместо да вземеш да се поучиш, фантазираш на корем с някакви предпещерни представи...

Просто искам да нааблегна, че СТО засяга всяка промяна, не конкретно кинетични движения. Например времето на живот на елементарните частици, мюона например. Вътре в тях няма кинематични движения. Тук опираме до базови промени, квантовите флуктуации. Какво значение има? Като спре времето, спират всякакви процеси, ключая и тези дето движат часовниците.

Е, като не можеш да отговориш дори на такъв аргумент, значи си се наврял сам в ъгъла. Хубаво, вземи два часовника с различни скорости. Те пак съвпадат но само понякога, и също не мерят едно и също време. Просто е

Не. Вървящият и спрелият часовник два пъти в денонощието имат еднакви показания, но очевидно не мерят едно и също време. Примерът по-горе. Ти в момента спориш, преди да си вникнал в казуса който съм дал. Отговори първо на него, после се пуйчи.

Какво значчение има това? Нали говорим, за определен наш момент, възка с момент в другата система? Момента в другата система не може да зависи от местоположението, той се определя като еднакво показание на всички (сверенни) часовници там, незаависимо от мястото им. Атомите се движат винаги при всякакви условия. Въпросът е, че когато се движат около центъра на масата, системата е неподвижна. И ние описваме процеси за цялата система, не за конкретен атом (който поради хаотичното поведение има голям набор движения). Температурата е ефект на движението на много атоми със сумарен нулев импулс, не на един конкретен. Скоростта на химичните реакции също. Щом спре времето, в тази система близнакът замира за винаги, и не може да се върне съответно.

Хайде сега си махни капаците, и освен математиката погледни и физиката. Това горе се отнася само за една двойка чассовници, срещнали се на определена координата. Но нека имаме и втора двойка часовници, от същите две системи, които се срещат в същият момент t=0, но на друга координата. Тогава ще имаме други математически равенства, например: t=0, t'=10 за тези часовници. Напомням, това е в същият наш момент, t=0. Та се пита в задачата - за кой момент става дума в другата ссистема? За t'=0, или за t'=10? Ако за тебе 0 е идентично с 10, можеш спокойно да се гръмнеш. Десет пъти. Ей този проблем показва, че не може в момента t=0 да се говори за момент в другата система. Например една химическа реакция. Например вулканизацията. Или процесът на полимеризация. Гниенето вече го дадох. Законите на СТО вкючват само относителното движение между две системи, не съдържат специфика на промените които се описват различно в двете системи - демек, всички промени попадат под ножа, не само тези продукт на кинематично движение. Разбираш ли, случването на промените не зависи от взаимното движение на двете системи, двете системи по никакъв начин не им влияят, те само ги описват чрез своите механизми, и това описание в резултат е различно между двете системи .Но дали промените са резултат на някакво движение или не, няма значение - законите са за всички. Ако времето в тази система е спряло, няма да има излитащи и връщащи се близнаци.

Няма съвпадаш момент, поне споредд физиката. Тоест, настояваш за някакви измислици. Ми не става.

Защо намесваш инерциално движение? Инерциалното движение само дава определените физически закони, а ние тук дори не ги използваме в дискусията. И остава простата ситуация, неподвижни часовнници описват процесите в неподвижни тела. Така задачата се свежда съвсем до класическата физика, не е нужно да намесваме СТО. Тоест чисто ежедневие, и ежедневният опит е достатъчен за разрешението на проблемите.

Ти питаше за кои процеси в обектите неподвижни спрямо часовниците са еталон неподвижните часовници, и аз отговорих. А този въпрос не го разбирам - за какви праволинейни движения и сили става дума?

Да, в СТО всеки си има различно време. Какво му е неправилното на това? За процесите които протичат в неподвижните тела. Нагряване, гниене, габардясване, втасване... Часовникът оразмерява промените.

Пак повтарям, СТО забавя всички процеси. А вече ако тръгнем да задълбаваме, процесите се базират на последователност от промени, а промяната е движение в общият случай. Но не е задължително да е кинематично движение. В този смисъл СТО променя скоростта (забавя/ускорява) промените, а кинематичното движение е един мнооого частен случай на промяна - промяна на разстояние спрямо фиксиран репер и само толкова. Така че светканията и да са, и да не са продукт на кинематично движение, ще се подчинят на законите на СТО. Гниенето и еволюцията също. Да, това ще е показанието на часовника в момента по моята система, когато го определям. Но момента е дефиниран и важи само за моятаа система. Забележи, имаме примерно три събития. Ако те се случват едновременно, това е момент - защото бележи точка по моето общо време, в тази точка всички часовници имат общо показание, и за това се нарича момент Само че тази същата точка в другата система се разпада на безброй точки - трите разглеждани събития престават да са едновременни, те вече съответстват на три момента, всичките разглеждани в моята система часовници в тази не са сверени, всеки показва различна стойност. Тоест моментът в моята система тук не съответства на момент в тази ссистема. Затова твърдението е, че няма връзка между момента в моята система и момента в другата. Каквото и да се случва в даден момент в моята система, то не съответства на момент в другата система. Съответно и показанията. Погледни го по друг начин. Нека не разглеждаме само една двойка часовници, а две раздалечени двойки. Какво ще се получи тогава? Едната двойка, както по-горе, ще даде съответствие 0:00 <--> 0:00 . Другата ще даде примерно 0:00 <--> 0:10. По моята система очевидно моментът е 0:00. Кой е моментът в другата система, 0:00 или 0:10? Виждаш ли каква неопределеност се получава, ако започнем да разсъждаваме за "този момент" в другата система? Колкото повече двойки сложиш, толкова повече кашата с моментите кристализира. Това разглеждане може да го направиш и от другата система, и ще стигнеш до същият извод. Няма общ момент. Обратното е дълбока грешка, постигана поради некоректна интуитивност в разсъжденията, а не поради прилагане на физическите закони.

Защото процесът на работата на часоввниците е такъв. Часовниците работят на база процес, всеки процес се нуждае от енергия, която по принцип е ограничена и свършва. Метъра не се нуждае от енергия, затова не е нужно да се сверява. Термометъра обратно, като го удариш и му се измести скалата, и той трябва да се сверява. Всичко си има особености, не това е важното. Размести скалата на термометъра, и ще го докараш до дереджето на чассовника - да има нужда от "сверяване". Това са елементарни баналности в измерителната техника. Нарича се калибровка. Някои уреди изискват калибровка при включване, някой не изискват, при някои калибровката е по-сложна, при други по-проста. При едни се прави в лабораторна среда, при други може да се прави автоматично, трети са по средата, като часовниците, при едни се прави преди всяко измерване, при други се прави веднъж и се ползва докатто не се наруши конструкцията, варианти много. Няма нищо за чудене, след като принципите на измерване са различни. Важното е, когато уредът работи изправно, че измерва физическаата величина за която е заострен. Но ти явно нямаш никаква представа от измерване, затова и задаваш толкова тъпи въпроси. Не е. Не и според физиката. Не знам как са ти хрумнали подобни глупости.

Защото така работи природата. Лоренцовите трансформации са продукт на по-точен модел, който описва реалнността. Галилеевите не работят добре, защото са неточни. Просто е. Съображенията без тях са сметки без кръчмар, неизвестно на какво разчитащи. Просто некоректна интуиция. Интуицията основно разчита на ежедневният опит, а СТО е извън него. Затова и е разпространена оценката, че тя е антиинтуитивна теория - интуицията много често се препъва в нея. СТО показва, че независимо каква е конструкцията на часовника, нейните закони за процесите важат. Тоест часовниците показват нещо обективно, и така и трябва, защото са призвани да оценяват времето, което е обективно проявление на материята. Тоест под поведението описано от СТО, попадат всички процеси. Най-простият пример са самите часовници - часовник, който не се движи в някаква система (например периодични светкания, там няма някакво кинематично движение) се забавят в друга система, само защото тази друга система се движи спрямо този часовник (естествено, без да му повлиява със своето движение). Така че гниенето, като подобен процес, няма никакви проблеми с някакво движение.

Нещо не те разбирам. Освен неподвижните обекти, има и един куп движещи се. Движението никога не спира, то преминава само от една форма в друга. Един неподвижен обект може да се състои от части, които да са взаимно подвижни. И всичко това е обект на измерение от часовниците, то е форма за проявление на движението. Дадох пример, гниенето също е движение. Различните етапи на гниенето могат да се изследват с часовници, и независимо че нямаме кинематично преместване, имаме промяна, процес, движение, което може да бъде количествено описано чрез време. Аз говоря и от философска гледна точка, я погледни какъв ферман съм изписал по-горе. То тя и философсската гледна точка е добре да се познава, а не само да се говори за нея. Щото пишман философите по форумите само на втората част наблягат. Тук говорим за физиката. Тя не разглежда нереална ситуация без движение, поне за сега, и прогнозирам, в доста голям период в бъдеще Поне вероятно следващите поне 200 милиарда години движението няма къде да се дене. А в момента консенсуса във физиката определя времето чрез неговият начин на измерване - както всяка физическа величина трябва да се определи - като това което показват часовниците. Който не знае какво показват часовниците, да вземе да научи, а не да се тръшка че нищо не показвали. Не, не можеш да стигнеш до този извод, след като "момент" има смисъл само за твоята система и това е всичко за което той има смисъл. Всичко друго е неосъзната интерполация на смисъла извън неговите граници на валидност. Момент в другата систма е нещо съвсем различно от твоята, до което ти нямаш допирна точка, и до което показанието на наблюдаваният часовник не е мост. Твоето сега за което има смисъл понятието момент, няма смисъл за другата система, съответно момент също няма смисъл.

Шпага, понятието "момент" има смисъл само за система, в която всички часовници имат общо време. И неговата форма "в същият този момент" се отнася само за тази система. Показанието което ти наблюдаваш, е момент в твоята система. И тъй като си съгласна, че двете системи нямат общ момент, то това не е момент от другата система. В другата система нещата са други, там има друга система от часовници с общо време, и момент се определя по тях - не според часовниците в твоята система. Нещата не са толкова повърхностни. В момента в който ти правиш наблюдението, часовниците на другата система не показват едно и също време (съпоставката с твоите часовници го показва), и не може да се говори за момент в другата система. Момента е точка от времевата ос, в която всички часовници показват едно и също число. В твоята система по твоите часовници това го има, по часовниците на другата система в този момент това липсва. Просто в твоята система няма смисъл "момент" за друга система. В твоята система показанието 12.00 на подвижен часовник не е момент за другата система, а само в твоята. Това е ограничението в смисъла на момент. Разстоянието няма значение за показанията на часовниците. Ние не ги изследваме чрез процес, който зависи от разстоянието, затова положението е принципно - те просто не са синхрони, разстоянието не е в причинна връзка. И това се вижда ясно - два подвижни часовника по оста на движението на другата система, единият от ляво на теб, другият отдясно, в момента когато са на еднакво разстояние от теб ще имат различни показания.

Ами не е така. Всички неподвижни с визираният часовник се движат в нашата система, ние можем да съпоставим с всеки от тях в този момент наш часовник (дето също показва 12 часа), и ще видим, че те показват различни неща в този момент - само един в редичката показва 12 часа. Целият въпрос е в смисъла на "този момент". Той има смисъл за нашата система, но няма същият смисъл за другата, спрямо нашата. Тоест няма понятие "общ момент" и за двете системи. А какво те разбират под "време" в статията? Да не стане както с цветовете и очарованието при кварките? Ако разбират това което е общоприетото, че времето е характеристика на промяната, значи смятат, че някога вселената може да спре да се движи. В което има резон, особено в светлината на сценария с възможното "голямото пукване". Понякога, срещал съм в статии, под време се разбира насочената последователност на събитията от минало към бъдеще, т.е. наличието на ясна причинно-следствена връзка. И се счита, че когато изчезне такава връка, времето ще изчезне. Стига да е ясно казано за какво става дума, е нормално. Нормално, философията настоява че времето е система от отношения на подредба по предходност на събитията и продължителност на процесите, когато изчезне посоката на времето тази подредба също изчезва, а и часовниците няма да мерят нищо Счита се, че около Големият взрив е била подобна ситуацията - нещо е вряло и кипяло на квантово равнище при флуктуациите на първичното поле, но е липсвала посоката за подредба на такива събития. То и за събития не може да се говори, защото там има и проблем с пространството (събитията се характеризират и с място)... Часовниците никога не са неподвижни. Те имат собствено вътрешно движение, което е в основата на периодичният процес който създават и който служи за еталон. Те могат да не се преместват пространствено, но това е само частен случай на движение, който не участва в тяхната дейност свързана с еталонният процес. Движение във философията (и във физиката, естествено) е много по-обширно понятие, включващо всякаква промяна. Гниенето също е движение например, еволюцията също, нагряването също. Не трябва да се възприема ограничено само като преместване.

Мярка за "отстояние" между две избрани промени, така както дължината е мярка за отстояние между две избрани материални точки. По аналогия тук с това въвеждаме времеви точки, наречени за по-кратко "моменти", и нещата стават до болка познати. Една от най-фундаменталните физически величини, щото материята само промени прави Не е за тебе това. За който е, той си се познава.

Метърът също не мери сам по себе си, той само задава еталонна протяжност. Пълна аналогия с часовника. Процесът на измерване става когато еталонът се съпоставя с измерваният обект (ии процес, или за каквото друго е еталона). Метъра като съпоставяш с измервания обект, получаваш число, което показва колко пъти протяжността на еталона се нанася върху протяжността на обекта, и това число наричаме "дължина". Дължината не е пространството, тя обаче е важна пространствена характеристика. Пространството се оразмерява, просто казано измерва, чрез еталона за дължина. Същото е с часовника. Когато с него отброяваме колко такта има между две събития, получаваме число, което наричаме "продължителност на интервал". И тук интервалът или отделните събития не са времето, но те са важна характеристика на времето. Времето се оразмерява, просто казано измерва, чрез часовника. Пълна аналогия с метъра. Ако според Младенов часовника не мерел нищо, то и метъра не мери нищо, и е добре да се замисли в кой свят живее... Времето е точно толкова измислено, колкото и пространството - двете са равноправни но специфични проявления на материята. Но когато си сляп, да, не виждаш нещата. Защо трябва да шикалкавиш и да си търсиш оправдание обаче, а не си признаеш? От какво се срамуваш? Същото е при другите основни величини - масата, тока, дори при температурата. При температурата например еталона се формира по две точки, температурата на топене и кипене на водата при зададени условия, и те задават еталонният интервал, който се нанася при сравнението. Просто е, когато се научат основите на измервателната техника

Проблеми те ти могат да се излекуват с образование. Или лоботомиия, по преценка на докторите. Иначе ще си останеш невежа какво правят часовниците. До тогава ще си много добър пример как предразсъдъците пресушават мисленето Тук просто демонстрираш че не знаеш какво мерят чсовниците, под формата на неудачен опит за извинение. Но това си е твой проблем. Значи не се замисляш. Но то е обяснимо - предразсъдъците са голяма стена Тъпако, дадох ти подсказка - всяка характеристика на материална система е физическа величинна, защото материалните системи са обект на физиката. От там идва "физическа величина", не от другаде. Тук и хлебарките биха съобразили - каква характеристика на материята отразяват часовниците? Странно защо ти изоставаш... Не знам, как можеш да се търпиш да си толкова задръстен?

Няма разлика. Еталона за метър може да го закачиш на колелото на колата, и нейното движение, предизвикващо въртене на това колело, ще отмерва разстоянието. Така работи в общи линии километражът. Двете думи са синоними. Човече, колко пъти да ти подсказвам - има цяла наука, която се занимава с измерванията във физиката, измерителна физика се казва. Всеки физик е длъжен да я изучава, за да не плямпа такива глупости и да търси под вола теле. Тезата от началото ти е някаква самозаблуда - въобразил си си нещо, и не вдяваш, че хората ползват съвсем друг смисъл. А само зацикляшш на повтарянето му. Ние сме тези, които калибрират и термометъра, сменят му батерията когато падне, или му допълват от течността, ако се изпари с времето (имало е и такива термометри). Ние сме тези, които проверяваме еталона за дължина и го сменяме, ако не е коректен. Ако искаме да мерят уредите верно, трябва да са калибрирани по приетият с консенсус еталон, ние не можем да им казваме друго - иначе те няма да работят коректно, няма да са уреди за измерване а някакъв ерзац. А целта е уредите да мерят верно. Аз имам привилегията да съм силно запознат с цялата тази галимация, навремето баща ми беше в системата на контрола на качеството, и в къщи още имам почти музей на измерителната техника... Запомни - щом времето се измерва с физически обекти и процеси, щом характеризира материални процеси, то няма как да не бъде физическа величина. Дори вероятността, с която монетата пада ези или тура, е физическа величина - тя характеризира система от физически обект(и), и се получава чрез измерване включващо тези обекти. Това е достатъчно да получи прилагателното си. Що си толкова задръстен, се чудя? Човек може да сбърка веднъж, може два пъти, ама толкова като тебе и нищо да не му влезе в главата, е вече диагноза.

Ами като си бос в тръни, мислиш ли че сега от Уикипедията ще научиш нещата? Значи трябва да четеш мнооого повечче. Например да опиташ Time in physics Тук веднага започват със измеряемостта на времето: "Time in physics is defined by its measurement: time is what a clock reads." Това е съвременният консенсус за физиката. Знам че не си съгласен, ама пита ли те някой? Ако искаш да дискутираш физиката, това определение е добрата отправна точка. То набляга на количественият характер на времето, много важен за физиката, на времето като физическа величина. А вече тайните са скрити именно зад това, което мери часовника Изобщо, всяка величина във физика е длъжна да се дефинира и чрез методът си на измерване, това я определя просто и еднозначно. Като подълбаеш в тая посока, ще намериш връзката и с древна Гърция, и с философията. Но преди да ти излезат мазоли на буквите, няма да се оправиш... Ако беше толкова просто, отдавна да си го зазубрил като предразсъдък, нали? После може да задълбочиш с философията, от където то идва: Philosophy of space and time После, ако не ти е достатъчно (а то няма да е, Уикипедията е добра само като справочник, не като учебник, т.е. трябва да си наясно по принцип с това което търсиш), почваш книгите споменати в референциите на края на статиите, и така нататък. За отскок Хайдегер, Хегел, че и Енгелс дори. Така ще разбереш как консенсуса приет за времето във физиката се произлиза от философията. А ти си намираш оправдание с първата неяснота, в която се спъваш и клякаш. Е какво очакваш за това, похвала? Ми няма да сстане от първия път. Коя част от концепцията подлежи на ревизия? Това че "времето" е характеристика на промяната/движението? Тц. Тази част от реалността, която се характеризира с промените, няма да започне да се характеризира с плътността на подметките, нали? Защото промените са супер фундаментална част от тази реалност, и няма как да бъдат загърбени. Дори да се смени названието ("време") на тази част, смисълът ще остане същият, и тук никаква промяна в концепциите не може да има. Може да се появят нови понятия, сечейки реалността на други "парчета'. Може да има промяна в представата за свойствата на времето. Това е друга губерния, тук вече е ролята на експеримента, да се изследват тези свойства, но това няма да смени основната идея що е това "време". Може да доведе до появата на ново, по-общо и по-мощно понятие (така както вече е довело до време-пространство), но това ще е свързано с промяна на областта от реалността която ще се описва с такова поняттие. Но ти ще си тънеш в заблудите докато не излезеш от своята религия, пълна с предразсъдъци. До тогава науката ще ти се мержелее като религия Но от тази заблуда никой освеен самият ти не може да те спаси.

До кога ще се изказваш неподготвен? Не те ли сърби нещо вътрешно, че си кух от към знания? Писна ми да провеждам уроци тука. Има интернет, поне Уикипедията можеш да апрочетеш. Няма официалната физика какво е решила. Времето е определено като понятие много преди тя да се роди като наука. Някъде в средновековието, до към 13-14-ти век, е имало само една наука - философията. Става дума за западната философия, защото тя довежда до рождението на науките. Всички знания до тогава са били толкова, че е можело един човек да ги овладее всичките. Това е времето на енциклопедистите, не са били нужни други науки. Един човек е можел да бъде лекар, металург, астроном, географ, каквото се сетиш, стига да е имал желание. До тогава всички базови понятия - материя, движение, време, пространство, са били вече формулирани. Материята е това и това с такова проявление и характеристики, времето е онова с друго проявление и характеристики, и т.н. - още от античната философия, през Аристотел, до Декарт примерно. Споменатата времева граница съвпада с началото на Просвещението, когато знанията във всички области започват бързо да нарастват. Един човек вече не бил сподсобен да владее всичко, и започва знанието да се дели на области. Така от философията се пръкват останалите науки, всяка обхващаща отделна област - физика, химия, биология, медицина и т.н. Математиката винаги е била самостоятелна губерния, затова не се счита за наука а за език за останалите науки, език за количествено изразяване на закономерности, и тя при това деление не търпи някакви особени промени. Философията остава като самостоятелна наука, която да обобщава базовите познания получени от другите науки, самият път на научният процес. За тази цел тя си има свои клонове: онтология, епистемиология, логика, етика и др. Това знание води до отделен сет понятия и връзки между тях, които се ползват от останалите науки - количество и качество, необходимост и случайност, същност и явление, обем и съдържание и още много. Тези понятия идват от обобщеното знание, натрупано от всички науки - и преди деленето, и след. Всичките понятия, създадени от философията в исторически план, се ползват от всички останали науки. Това ги обединява и създава общ език, на който се изразяват знанията. Допълнително всяка наука си създава допълнителен свой диалект от понятия, специфичен само за нея. Какво е това кварк е непонятно за биологията, но е значимо за физиката. По тази причинна понятията като материя, време, пространство и още много други, не са измислени от физиката и не може тя да се набеждава за това - освен от разни неграмоттници, но те са очевадни Така че официалната физика не е избрала как да третира времето. Това е вече установен термин в речника от понятия. Тя може само да установява негови допълнителни свойства, без да променя самият смисъл на понятието. Например, че времето е относително. В релативизма времето описва същата част от окръжаващата ни реалност както при Нютон или Аристотел, различава се само по свойства. А свойствата се установяват опитно. Това дали времето може да е двумерно, да върви назад, да е абсолютно или относително и т.н. са свойства които могат да се изучават, те не променят смисъла на понятието като характеристика на промените в материята. Каквито и школи да има във философията, тези понятия вече са определени и приети от всичките науки. Всичките тези понятия са абстракции - те не са физически обекти, а само описател какво от природата как се казва. Така както триъгълниците и правите линии са абстракции. И като такива абстракции могат да търпят уточнения с напредването на знанието. Примера с времето - при Нютон негово свойство е вкарано като част от дефиницията на понятието (абсолютноста), при Айнщайн то излиза от нея, заместено от относителността, и отива в раздел свойства. Нещата полека изкристализират, изразните средства се прецизират. Тези реорганизации се изучават от онтологията. Щом времето изразява отношение между материални обекти, то е физическа величина, и тук няма мърдане. Нещо повече, във философията времето, материята и пространството са категории, нещо изключително базово и всеобщо. Времето изразява промяната, а това е най-важното качество под което съществува материята. Коятто пък е главният обект на физиката. Тука нещата са невероятно свързани. Без тези философски връзки между понятията познанията ти по физика ще са само палиативни и слепи. За да говориш за школи, първо трябва да се ограмотиш. И поне да правиш разлика между наука и езотерика и теософия. Да, езотериката е друга манджа, отделен е въпросът - дали е наука изобщо, че да я намесваш тука и да я даваш за пример? И езотериката, и теософията си имат свои понятия, които често имат същото звучене както във философията - енергия, време, пространство, но имат съвсем друг смисъл и съдържание. Едно от определенията за енергията във физиката характеризира способността на материята да върши работа, в езотериката тя е самостоятелна същност например, която сама може да върши работа. Там енергията най-често се визира с чувствата у човека, за бодрост, работоспособност и т.н. Или лечебната енергия ци,ки,чи,прана,мана,оргон при китайската и индуистката философии. Това е разлика от небето до земята, ако мога да се изразя така. Ако ще говорим за физика, сме длъжни да ползваме смисъла и съдържанието на нейните понятия. Другите школи нямат значение. Затова не трябва да се подвеждаш от случайни четива, те се базират на различни речници. Трябва да се довериш на консенсуса в понятията, с които се работи сега във физиката. Изключенията от този консенсус нямат никакво значение за физиката, те са някакъв друг преразказ на някакъв друг език. А физиката е избрала този език, защото е изключително успешен за описанието на нейната област. Защо говоря само за западната философия? По много причини, които не им е тука мястото, и на изток и на запад учените позват понятията на западната философия. Пак по простата причина, да се разбират, защото за това е изграден консенсус. Аз само ти показвам как ти бъркаш още в началото, не знаеш смисъла на понятието и го обграждаш с някакви измислени от тебе качества - не можело да се мери. От там нататък твоето понятие за "време" престава да има общо с понятието от физиката (величина която може да се измерва), и цялата ти приказка няма отношение към физиката, а просто е някаква басня и фантастика. Няма опроостяване на въпроса, това е кръстопът - или приемаш приетият с консенсус термин за да е ясно че става дума за времето във физиката и си обсъждаме науката, или заминаваш в канала. Ако навлезеш във физиката, там става ясно и за свойствата на времето и още много неща, които са извън дефиницията. Но ти отпадаш още тука.

Естествено че не е осведомен. За да се съгласиш или да не се съгласиш с консенсуса, трябва поне да си го разбрал. А ти не се съгласяваш защото не си правиш дори труда да го разбереш, и това е видно от километри. Схващаш ли тънката разлика? Времето не било физическа величина, нали? Това не е критика, а просто неосведоменост. Ето, доказателството. Не си разбрал за кой консенсус става дума. Пиле шарено, по-горе ти говоря за базовата терминология. За езика, който ползват учените, не за знанията, които изразяват чрез този език. Знанията се проверяват и могат да се приемат с консенсус, или да се отхвърлят, или да се оставят да втасат докато се получат по-определени факти. Могат веднъж приети с консенсус, в последствие да се отхвърлят (или обратно) когато се получат нови факти. Примерът с плоската земя. Този консенсус е доста променлив, той се променя всяка парадигма с натрупването на новите факти. Не за този консенсус става дума. Но езикът на който се формулират знанията, понятията, които показват коя част от заобикалящата ни действителност, с какви характеристики описана как се нарича - материя, време, пространство, температура, усукване и т.н. - задължително трябва да се приема с консенсус от всички, по една много проста причина - като каже някой "време", да е ясно за какво става дума, за да се разбират хората. В случая с времето - че става дума за величина характеризираща промените на материята, че тази величина е измерима, че тя характеризира един куп други физически величини, включая дори и температурата и налягането например, и т.н. и т.н.. Този консенсус е силно устойчив, той се променя много бавно - понятията не се променят коренно по смисъл, те в общият случай бавно се доуточняват, за да стане езикът по-точен и изразителен. Сравнително рядко се добавят - с консенсус - и нови понятия, защото знанията се увеличават. Ей по този консенсус ти си аут и тук спор не може да има, всичко е голи факти. Защото ти се дръвчиш не защото имаш по-добри и работещи идеи, а защото не си способен да разбереш дори съществуващите. А това е по причина, че не разбираш езика на понятията, не знаеш кое какво е - примера с времето по-горе, дето не било физическа величина. Смешник. Като не разбираш понятията, изобщо нямаш достъп до знанията, установявани с другият консенсус, притежаваш някаквъв ерзац, самозаблуда вместо знания. Това е религията с която си запълнен. Колко пъти повтарям - понятията и дефинициите са изключително важни във науката. Това не значи, че ще се научи физиката чрез тях, но на много въпроси веднага се получава отговор. Получава се възможност да се разбере какво се случва по-нататък, за какво става дума в някакви конкретни ситуации, от къде се взема знанието и какъв е смисъла му. И тогава можеш да критикуваш нещо, стига да си го разбрал. А без понятията се впускаш в горния глупав сценарии - "времето не било физическа величина, вервайте ми"... Това не е философия, а философщина. И нататък е загуба на време.