scaner

Абе смешник, не ни разсмивай Всичко което се измерва, е по предварителна договорка. И температурата е специфична характеристика на хаотичното движение на молекулите, и налягането е специфична характеристика на същото движение, и договорката е коя характеристика как да се казва, каква е нейната специфика, и какво ни дава сравняване на две такива измервания. Да не са паднали от небето тези неща? Всичко е договорка, тази величина ще наричаме еди как си, тя е проявление на еди какво си и ще я мерим еди как си. Времето не прави изклоючение. То също е специфична характеристика на движението. Под "движение" тук се разбира по-общото понятие дадено от Хераклит, промяната, не преместването. А движението е основен, фундаментален обект на физиката, следователно няма как неговите характеристики да не се наричат "физически". Темпото също е физическа величина, и за нейното измерване също трябват еталони, т.е. някой който да задава договорено темпо с което да се прави сравнението, т.е. измерването. Това е стандартна хватка при измерванията, наличието на еталони. Това че ти не виждаш какво се измерва е просто от умствено късогледство. И от гигантската стена от предразсъдъци. Ти си си въобразил (обикновено това идва от неосведоменост) че "време не е физическа величина", докато хората са приели в консенсус какво е времето и как да се измерва. Трябва да се ползва консенсусната терминология във физиката, иначе изгаряш тука. Тук подходът "аз не знам и за това си измислям еди какво си" не върви. Всичко което се мери чрез някаква система от физически обекти, е физическа величина, и не може да бъде друго, принципно. Що се правиш на задръстеняк и по-глупав от колкото си? Стига си се тръшкал за глупости, а се постарай да научиш нещо ново. Тогава може да ти се изясни повече от фииката, и СТО в частност

И каква разлика има? Никаква. Пиле шарено, за да мериш каквото и да било, ти трябва изправен инструмент. С неизправен нищо няма да измериш, колкото и прочувстени постинги да пишеш. За да измериш интервал време, ти е нужно да отчетеш две точки, това е част от методиката на измерването. Щом уредът ти не позволява да отчетеш двете точки в случая, това е неработещ коректно уред. Независимо спрял, счупен, липсващ, некалибриран или каквото се сетиш. Това е логиката, и друга няма. В случая не ти е виновно времето, а недомислието и бедното въображение, не виждащо общите принципи в измерването.

Айде малко включи мисленето де, така не е интересно. Уеднакви ситуацията. Щом часовниика ти е спрял, нека термометъра и барометъра да ти е счупен. Или термометъра да е с изтекъл живак например. Или ако е електронен, да му е свършила батерията. Нали така? Е, каква температура и какви пет лева ше мериш? По какво се различава тази ситуация от спрелия часовник? По нищо. Всеки от изброените уреди мери това за което е конструиран, стига да е изправен. Ако не е изправен, не мери. Всеки от измерителните уреди, с които работиш, взаимодейства с околната среда, и това негово специфично взаимодействие ние наричаме "измерване". И величината която той мери след като е резултат от физическото взаимодействие, естествено да е физическа величина, няма каква друга да е. Ама мисли логично де. И начална точка на термометъра, "нулата" ако не си я отбелязал, няма как да измериш температурата. И при барометъра е същото. Всеки уред и измерване си има особености, и ако те не се отчитаат, нищо няма да измериш. Щом мериш интервал, задължително трябва да отчетеш началният момент. Иначе просто не мериш интервал. Това е част от измерването. Не го знаеш това обаче, така излиза... Вдигни си малко общата култура, това са базови положения по измерителна физика. Що приказваш такива измислици без никаква логика, ти се чудя. Повече багаж ти трябва на определено място... Предразсъдъците имат лоши последствия, и е видно отвсякъде... Щеше да е весело, ако не беше толкова тъжно.

Точно това в СТО не е вярно - всяка инерциална система си има собствено време. Именно за това в геометрията на Минковски всеки си има собствена ос на времето, и тези оси не съвпадат, а в общият случай се пресичат, т.е. не са тривиално съвпадащи. Да, време-пространството е общо, но за всеки е разделено по различен начин на време и пространство. Не разбирам каква е целта на това описание... Дай да не намесваме неинерциални системи, там е страшно... Там в рамките на една отправна система сверяването на часовниците може да е невъзможно, или може да е нееднозначно. Там обикновено смисъл има само локалното време, по мировата линия на часовника. Аз дадох пример с гравитацията само за да илюстрирам "контра" на "теченето" на времето.

Религия имаш, та дрънка. И капаци пред мисълта. После обвиняваш науката, макар че ти самият вярваш в небивалици? СЛушай сега, нещата са прости. Всеки обект може да се разглежда като уред, който чрез своето функциониране измерва нещо, и това нещо е физическа величина. Абсолютно всеки. Някои уреди са прости, специално насочени да измерват просто дефинирани величини. Другите са по-сложни и комплексни, мерят няколко неща едновременно и много хора не вдяват какво правят. Но часовникът е от елементарните уреди. С часовници се мери продължителност на процесите. Може да определиш и подредба на събитията. Ей това е, цялата система от отношения на продължителност на процеси и предходност на събитията, е времето по определение, и както се вижда, часовникът е този който е способен да ги измерва тези неща. Сети ли се сега, че незнанието ти си прави лоши шеги с тебе? Ама колко пъти трябва да го повтаряме това? Тая мотика не я ли научи? Не става тая работа с тръшкане, "не мерел нищо". Става с мислене, какво точно мери, след като работи? Неправилно подхождаш към решението на въпроса, с предразсъдък - и това слага стена пред възможността да разбереш физиката. И нататък остават само глупости...

Винаги е важен въпросът - спрямо какво ще изостава непрекъснато даден часовник? В случая, разходката на Пиркс е по схемата на "парадокса на близнаците", когято се нарушава инерциалното състояние, и тогава забавянето става абсолютно, регистрира се като факт при среща с часовник в началото. "Течене на времето" е израз, наложен от удобство, поради ежедневно проявяемите свойства на времето като мярка за продължителност, промяна и развитие. От там идва и представата за "еднопосочност" на времето, стрела на времето, едномерност. Но в общата теория на относителността има доста интересни ситуации при странни гравитационни полета, когато времето губи тези си характеристики, и може да стане двумерно - когато една от пространствените координати се изроди и придобие характеристики на времева, и движението в някакво направление напред-назад води до движение по тази времева координата напред назад по съответната проекция на времето върху нея. Но тук излизаме далеко извън рамките на класическите представи, от които идва "теченето".

Не, всеки не вижда изоставане на другият часовик. Всеки вижда само момента на синхронизация. Коректно часовници се сравняват само когато са в непосредствена близост. Затова е удобно да се наблюдава какво става с подвижен часовник, когато минава край редичка синхронизирани неподвижни часовници - отчита се по единия часовник, край който минава, после се отчита с втория часовник край който минава, и условието че двата неподвижни часовника са с общо време ни позволява да заключим, че подвижният часовник изостава. Другият вариант е да наблюдаваме показанията му отдалечено, което ще внесе забавяне поради крайната скорост на светлината което трябва да отчитаме, да мерим разстояния и най-вече да смятаме по правилните заакони, в случая тези на СТО, за да можем да сравняваме такива часовници. Методът с редичката е достатъчно прост и с педагогична стойност, за да не се правят тези сметки. Защото случчая със сметките за който спомеах ни вкарва в относителността на едновременността, и не можем да съпоставим показанията на двата часовника в един общ момент, защото такъв няма. Можеш при всеки наблюдател да сложиш по една редичка сверени часоввници. Тогава става доста интересно. До тук видяхме, че подвижният часовнник (влак) изостава спрямо редичката сверени часовници (гарата). Или да го кажем по-ясно - редицата сверени часовници на гарата избързва спрямо неподвижния във влака самотен часовник. Но всеки от часовниците на гарата ще изостава спрямо редичка сверени часовници във влака. На пръв поглед изглежда странно, но ако се сетим за геометрията на Минковски, нещата си идват на мястото. Всяка от редичките измерва последователност на събитията, раззположена на времевата ос. Габърчето тук е, че двете времеви оси в тази геометрия не са паралелни, а сключват ъгъл. И всичко си идва на мястото - не е нужно да има пряко съответствие между събитията от едната ос и часовник (точка) от другата, а само съответствие на проекциите на събитията от едната времева ос върху другата. Е, проекциите на всяка времева ос върху другата (независимо кя върху коя) е по-къса, и това лежи в основата на съотношенията които разглеждаме.

Най-общо казано, ще отчитат че стрелките на часовниците мърдат Не си задал някаква допълнителна връзка, за да може да се съпостави каквото и да било. Ще отчита избързване на подвижните часовници. По собственият му часовник, интервалът отчитан между минаването на два съседни подвижни часовника ще е по-дълъг от разликата в показанията на минаващите часовници. Това лесно може да се съобрази като се обърне схемата - от страната на коловоза имаме един движещ се влаков часовник, измерван от системата гарови часовници с общо време. По известното решение, този часовник трябва да върви по-бавно сравнено с гаровото време. Е, значи гаровите часовници ще избързват спрямо часовника във влака. И критерият ти за глупост е твоята собствена?

Не е много проста тая задача. По личен опит, правил съм го по два начина (не от бижута, а от друг тип сребъни отпадъци). Единият е чрез сребърна амалгама (навремето с това се правеха пломбите, среброто беше до 30% от амалгамата, другото калай и мед). Трудният момент тук е правенето на амалгама от чисто сребро, това бавен процес, разтваря се среброто в живак. След като се разтвори достатъчно количество, се прави силно нагряване но не над 800 градуса) на амалгамата, за да се изпари живака. Остатъка е почти прахообразно сребро, но е добре да се премели малко за хомогенност. Това е доста опасен експеримент, защото живачните пари са силно отровни, и трябва да се прави при съответните мерки. Другият начин е от сребърна сол. Среброто се разтваря добре в азотна киселина, и после чрез електролиза може да се отложи на катода. Трябва върху него да се осигури колкото е възможно по-голяма плътност на тока. Плътността на тока се осигурява, като се вземе тънък и ръбест електрод, например тънки жички. Ако плътността е малка, влизаме в процеса галванопластика, и отлагаме плътен слой сребро. При голяма плътност голяма част от отложеният слой е много рехав и сам се утаява като гъбеста слуз, състояа се от прахообразно сребро. Но едно че тук има киселина, а две че трябва да има и още добавки в разтвора за стабилизация... Трябва да се види по справочниците за детайлите. Може без азотна киселина - електролиза на някаква нитратна сол (дори амониев нитрат, торът, или натриев нитрат, чилска селитра, каквото има под ръка), като анодът са сребърните бижута, а на катодът се осигурява голямата плътност на тока. Може и без електролиза. Достатъчно е в разтвор на сребърната сол да се потопят медна тел или медни парченца, добре почистени и обезмаслени. Медта измества среброто от неговите соли, и то се отлага като черна гъба от фино прахообразно сребро. Достатъчно е да се филтрира, промие и изсуши. Това е най-дребнозърнестият прах който може да се получи. Следващата стъпка е колоидно сребро, но това не ти върши работа... Другият начин чрез който се постига подобно разпрашаване е чрез подводен искров разряд, когато във вода се пуска силен ток по два електрода, разположени много близо. Но това добре работи при тел, при по-големи плоскости се появяват много усложнения... Водата е добре да е дестилирана, иначе ще се утаят и соли на всички боклуци в нея. Може би най-простият начин е на нещо като шмиргел? И после както се промива златото, да се раздели среброто от камъчетата от шмиргела? Тук прахът е доста едрозърнест, но толкова може.

Ами не ми е ясно как се насилваш да правиш "закючения" на база факти, между които няма никаква връзка. Намирането на някакви връзки в някаква област и пренасянето им в друга област, към която те нямат отношение, е проява според психологията на "илюзорна корелация". В случая - някой има някакви частни вярвания, значи всички използват вяра навсякъде, по темата - и в науката. Това е глупаво та се е озъбило Малко за ограмотяване ТУК.

Точно това имах пред вид. Думата ставаше дали в науката е нужна вяра, не дали учените може да вярват в нещо. Но като се видя дебелия край, темата се сменя бързо Но сме свикнали, нали трябва да се живее някак...

Или ТОВА.

Прочети "Мисленето" на Даниел Канеман. Там много внимание се обръща как се вземат решенията, как човек основно мисли нерационално. Човекът е психолог и нобелов лауреат по икономика.

В началото за теб беше едно и също, щом ти вярваш в нещо, значи и в науката не можело без някаква вяра? Сега аргументацията се смени, щото някой вярвал в спагетеното чудовище, втората част от въпроса някъде изчезна, стана неудобна Ограничи се с това, че някой може да вярва в нещо. Само че това не решава заблудите, само ги подмита под килима. Това ограничаване и подмяна в темата описвам с "гроздето е кисело".

Е да де, гроздето е кисело Подмитаме темата под килима, нали?

Например при рискови постъпки, мога да вярвам в това че вероятността за успех е благоприятна Но разговорът беше, че в много области - включая науката - не е нужна никаква вяра. Надявам се да си уврял за това.

Отговорът е много прост. За да се кефи и да си прави шоу Няма друг смисъл. Представи си колко нещастно същество е този Бог, съществуващ цяла вечност, каква вселенска скука и втръсване вече го е налегнала... Близко е до ума да се е вдетинил и да си прави кудоши, нали С какво друго да си запълва безкрайното време с което разполага?

Изпусна нишката отдавна. Върни се и препрочети за какво става дума. За определен клас истни, които не изискват вяра, като ил'страция на науката. Значи ти все пак можеш да вярваш или правиш неправилно твърдение? Говоря за вяра в твърдения които са неясни като резултат. Но лично аз избягвам такава вяра, тя е контрапродуктивна. Предпочитам да оценявам вероятността за едно или друго състояние. Тук вяра няма, има обективна оценка. А за основната тема по която дискутирахме - там вяра не е нужна, тя е патерица за немощни хора, и не помага особено Няма как, или не си способен да видиш как се случва в примера който дадох? Защото това са две различни нямания.

Защо трябва да намесвам вяра, след като предварително знам резултата? Каквото и да отговори, знам верният отговор преди да е отговорил. На какво и защо да вярвам? Мога да вярвам дали е искрен или не, дали е закусвал преди това или не, но самият отговор е ясен и не изисква вяра. Веднага определя дали казващият го лъже или не. Вярата само е омаже тази оценка

Ми не ми се налага да му вярвам, защото знам. Именно защото е ясно по условие. Ня ми е нужна вяра, когато разполагам със сигурно знание. Защо на теб ти е нужна и се опитваш да го вменяваш това на всички без да вникваш в отговорите им, не знам. Прави вярно твърдение, и пак няма защо да му вярвам, защото знам че е вярно. Изчерпахме ли безумното циклене?

Аз вменявам конкретни условия свързани със задачата. Битието има възможността да случи много голям клас от условия, нали? Разглеждам конкретни от тях - какво се случва в момента когато нямам шапка, никой не ми е подал такава и не съм я припознал за своя за да се промени условието. Проблемът е чисто логически, не е свързан с променливостта на битието. Именно. Ето това е възела на задачата.А ти тръгна да модифицираш това условие. Именно, не може да се говори изобщо за кражба, което твърдя от не знам кога си. Това е ясно по начало, преди някой да твърди каквото и да е друго свързано с този казус. Всичко в последствие е определено, и невъзможността на това действие, и липсата да се вярва на каквото и да било свързано с него, защото е кристално определено - няма кражба, никой не може да извърши такава кражба, по условие. Имаме една зададена абсолютна истина, която не търпи вярване за себе си, защото е самодоказана Подобен логически казус има и с всемогъществото на Бог - "Бог не е всемогъщ, защото не може да направи толкова голям камък, та да не може да го повдигне". Един доктор по теология се опитваше да разреши този проблем така: Бог първо ще направи камъка, после ще го вдигне. Което е съвсем друга задача Човекът прави невярно по условие твърдение. Трябва ли да се стига до някаква вяра? Защо все до вяра те изкарва, разшири си малко хоризнта Няма да му обърна изобщо внимание, защото той изрича твърдение което по определение не е вярно. Това го дъвкахме та съвсем на нищо не става вече...

Шпага, какво неясно има в условието, отнасящо се за "шапката която я нямам", че те кара да го изкривяваш за съвсем друга задача и условия? Става дума за съвсем сигурно битие - без шапки, без някой да ми купува, подхвърля, замеря и т.н. За кражба на шапка, която нямам (естествено, в момента на кражбата я нямам).

Изобщо няма да се стигне до вяра. Това, както вече обясних, по определение е невъзможно действие. Тоест твърдението е нереално, лишено от смисъл. Тези твърдения не попадат в областта на вярванията, те са свързани с предварително известна истина - решението е известно, и е безсмислено да се вярва или не в нещо друго. Отговорът е ясен и не е нужна вяра за него, независимо от твърдението. Вяра е нужна когато не знаеш решението и има варианти (някое чудо с господ), не е този случая тук. Да те перефразирам, за да стане по-ясно. Ако някой изкаже твърдение, че примерно в евклидовото пространство две паралелни прави се пресичат, ще бъде ли възможно да му повярваш? Естествено че няма, сети се защо. Е, същата е причината и с шапката. Принципно липсва възможност той да успее, и това не е свързано с вяра, а защото е истина. А е истина по постулат, т.е. по определение (евклидово е пространството когато е верен и петият постулат на Евклид, за успоредните прави). За каква вяра изобщо става дума? Когато по начало знам решението, не е нужна никаква вяра. И това е много честа ситуация.

Голяма каша, малейй! Нуждата е продиктувана от правилата, с които се работи при дефинициите. Липсва необходимост нещо да се приема на доверие, при такива прости дефиниции. При по-сложни ситуации, например прозрачен обект: да, може и да е стъкло, може да е нещо друго. Но нищо не изисква да го приемеш на вяра за стъкло. Ако го приемеш - твой проблем, но иначе не е нужно да се вярва в каквото и да е. Схващаш ли - сам си налагаш да вярваш и сам се пързаляш по пързалката, и това е основната причина да циклиш. Но по начало няма необходимост да се вярва в каквото и да е особено в най-простият случай, работа с дефиниции. Дефиницията е правило, декларация, няма връзка с доверие и вяра. Ами не мога да вярвам в това, защото шапката - по определение - не притежава това свойство. Тоест - по определение - не съществува възможост тя да бъде открадната, затова не се налага да се вярва. Написах го вече - аз не притежавам шапка по условие - следователно тя не може да ми бъде открадната. Защото може да ми бъде откраднато - по определение - само моя собственост, нещо което притежавам. В нищо от споменатото не ми се налага да вярвам, защото - по определение - това са непреходни истини. Условието фиксира имплицитна истина - нямам шапка, и по определение не мога да бъда лишен чрез кражба от нея, няма какво да се краде. Това е сладкото на определенията. Да бяха някакви следствия от мъгливи съображения, да им вярваш, ама не са. Объркал си се съвсем и се въртиш в кръг. Ти вярваш че трябва да вярваш, което само по себе си е капан. И си паднал здраво вътре.

Какъв е проблемът? Когато се обменя информация, винаги се прави съпоставка на понятията. При стоъгълник - зависи. Ако става дума само дали е три- или четириъгълник, броиш до четири. Иначе броиш до край и го съпоставяш със съответното определение. Нищо не се приема на доверие, ако искаш да свършиш работата както трябва. Ако искаш да лентяйстваш - да, вярвай си в каквото искаш. Но това е от мързел, защото не искаш да работишш с дадените истини, а не от някаква необходимост за вяра Въпросът няма отношение към вяра. Несъществуваща шапка не може да бъде открадната по дефиниция - независимо в какво вярваш. Процесът на кражбата е свързан с лишаването ми от съответният обект. А това не може да стане, защото аз не го притежавам Затова твърдението е априори верно, без нужда от вяра. Но това са елементарни неща, нали така? А това по-горе какво е?