scaner

Естествено че са мои. И е много срамно толкова време никой да не забележи тази провокация Не бих се обадил, ако не стана симптоматично всякакви глупости да се оправдават с някакви авторитети, без значение дали ги има. Виждаш, ти дори не си се замислил що за закон е това, прав ли си като се дърляш като магаре на мост. Защото предразсъдъците ти са удавили всяка мисъл, която би събудила някаква критичност. Вждаш си колко ти е багажа - трябва някой друг да ти добавя.

Глупости. Няма физическа причина да е така. Вземи сега една голяма тенекия с дупка, и я сложи на пътя на лъча в дясната картинка. Какво ще остане от лъча? Нищо и половина, вертикалният лъч ще изчезне, ама плътните точки дето се срамиш да ги наречеш части от наклонен лъч, ще минат. И по-долу слагаш втора тенекия с дупка, и през нея ще минат. Като погледнеш през двете тенекии, ще видиш източника. И двете тенекии ще очертаят две точки, които демонстрират наклонената траектория на светлината. Това е лъчът, няма друг. Останалото са болни халюцинации. Младенов, колко пъти да ти повтарям - картинката трябва да е следствие на физиката, а не плод на тъпо тръшкане.

Като оставим на страна, че законът на Снелиус е за пречупване, а не за отражение (за отражението законът е следствие на принципа на Ферма), картинката е погрешна. Принципът на Ферма гласи, че светлината избира този път, който ще измине за минимално време(тази формулировка е точна за вакуум). И на база този принцип много лесно се доказва, че при отржение от неподвижно огледало ъгълът на падане е равен на ъгълът на отражение - само тогава траекторията (през отражение) на светлината между две точки е най-къса. Това е задача дето се решава още в първи курс, поне по мое време така беше. Само че когато огледалото се движи, прякото прилагане на принципа съвсем не е очевидно, а резултатът нарушава равенството на ъгъла на падане и ъгъла на отражение. Аз някъде нагоре във тази тема вече писах какъв е законът за отражение при подвижно огледало. Най-лесният и безболезнен подход да изведеш формулата за отражение от подвижно огледало е да приемеш резултата какъвто е при неподвижно (добрите хора са го получили вече), и да направиш галилеева трансформация. Така изисква физиката. Пък ти се тръшкай че трябвало да бъде както в някогашният ти учебник Това което показва този закон за отражение е, че твоето огледало, дето се движи хоризонтално и надясно, ще насочи отраженият лъч по-близо до нормалата към повърхността си. Тоест лъчът ще се повдигне точно както изисква третата картинка И всичко се връзва. А ти продължавай да се тръшкаш и тъпо да повтаряш все едни и същи глупости, щом няма никакво по-умно желание в главата ти...

Не знам как си го представяш. Но всеки елемент в лъча, който се движи под ъгъл на неговото направление, рано или късно ще напусне всяка предварително зададена дебелина на този лъч, и съответно ще почне да се разпространява извън лъча. Самата мисъл е противоречива, нали? Глей сега, не разбирам, защо е тази тъпа упоритост, да си измисляш всякаква нова физика, вместо да си оправиш понятията и да си видиш грешките? Нямаш шанс с такива измислици. Ей на, горе пак постваш халюцинираната картинка, дето не е верна. Не става така, щото така ти се струвало, значи картинката така трябвало да бъде. Това са откровени глупости.

Не залитай в тази посока... Дължината на вълната е вторичен параметър. Основният параметър е енергията на фотона, която е пряко свързана с неговата честота. И дължината на вълната се получава чрез тази енергия, т.е. честота. Докато енергията на фотона се съхранява (докато той не взаимодейства нееластично), то дължината на вълната се мени, в зависимост от скоростта му. В среди например тя трябва да се промея, намалява. Всякакви опити за някакви форми на фотон (и изобщо, пренасяне на понятието "форма" в микросвета) са обречени на неуспех, поради квантовомеханичните принципи. Самото понятие "компресирана енергия" няма голям смисъл, ако се замислиш, че енергията не е самостоятелна същност, за разлика от материята,. Еннергията е само скособността на материята да извършва работа, какво значи тогава "компресирана способност за вършене на работа"? Това са доста отречени механистични сособи за описание на света. Не са изградени елементарните частци от топки, тиксо и пластилин, там работят законите на квантовата механика. Не от добро учените са се отказали от механистичният подход, да описваш някаква структура с обичайните класически понятия. Та в микросвета няма понятието "траектория", понятието "място" е в голям конфликт с другите неща (опринципът на неопределеност, ако знаеш точо импулса на даден обект, то няма определеност къде е той, ще бъде с равна вероятност навсякъде).

За магнитното поле като ефект от скъсяването на дължините може да прочетеш в ТАЗИ тема, Relinquishmentor добре го е излзожил. Сега, филмчета не знам, трябва да се търсят. Мога да ти посоча самите формули на преобразуване, в края на тази глава, Тук са дадени като част от по-сериозна наука (електромагнитният тензор), но всъщност конкретно за тях нещата са прости: лоренцовите трансформации преобрауват 4-вектори, и тези формули са директно следствие от това. По-опростено в момента ми е трудно да ти намеря...

Точно така, релно електромагнитна вълна няма, имаме ансамбъл от фотони, и всичко е резултат от тяхното взаимодействие с материята.' Споко, важи СТО за електромагнитните полета със страшна сила Лоренцовите трансформации, приложени за вектора на магнитното или електричното полета показват, как в подвижна система се поражда и другото поле, т.е. електромагнитната индукция е въплътена в СТО. Нещо повече, СТО показва как магнитното поле се поражда на база ефекта от скъсяването на дължините. Изобщо, основите на СТО се зараждат още с появата на уравненията на Максуел, макар че тогава това не е било осъзнато. Още по времето, когато Майкелсън прави първият си интерферометър, друг учен, Хевисайд, показва че уравненията на Максуел не се трансформират (не са инвариантни) с галилеевите трансформации, а с едни други, които после били наречени лоренцови. И които стават основно следствие от СТО. Изобщо, когато Айнщайн е започнал да създава СТО, пред него е стоял много важен въпрос.: коя от двете теории да промени, за да може физиката да опише проблемните експерименти, които са се натрупали тогава? Дали да промени електродинамиката, без да пипа класическата физика, или да промени класическата физика, без да пипа електродинамиката. Той е избрал вторият път. Други учени, като Ритц, избрали първият път. Теорията на Ритц се различавала съвсем слабо от СТО, едва във второ приближение, в първо приближение и двете теории давали еднакви следствия. И чак 60-те години на миналия век се появяват достатъчо точни експерименти, които да определят коя е по-вярната теория, тогава вече можел да се провери експериментално и вторият постулат. Така че екелктромагнетизма е залегналл в основата на СТО, няма как нейните закони да не важат за него. Вече нещата малко се усложняват с квантовата механика, но в това отношение СТО не конфликтира с нея, и обединението им е довело до квантовата теория на полето - една от най-точните съвременни теории.

Шпага, това е ситуацията с телескопа. Стоиш неподвижен до телескопа, и забелязваш, че лъчът минава от горе до долу през телескопа. Минаваш с влака - виждаш как лъчът също минава от горе до долу в телескопа. Но забелязваш и подробности: когато лъчът е влязът в отвора на телескопа, той е бил на една позиция, докато стигне до дъното - се е преместил. Тоест в системата на влака лъчът е летял под ъгъл, и само движението на телескопа му е помогнало лъчът да премине през него до края. И заключението е - ако ползваш телескоп който не се движи в системата на влака (за удобство, естествено), той трябва да се наклони на съответният ъгъл, съответстващ на лъча. И това е аберацията. Стълбът и подвижен и неподвижен, ще бъде изправен по условие. Аберацията е свойство на траекторията на обекти, не изкривява геометрията на обекти. В случая е свойство на траекторията на светлината. Която траектория опростенчески наричаме "лъч".

Спрямо друг, подвижен стълб (неподвижен в дясната картинка, но подвижен в лявата), дъждът ще пада наклонено. Точно това е ефекта - наблюдателят в дясната картинка е неподвижен в своята система, но е подвижен спрямо стълба в лявата. ЧОвекът с чадътра е неподвижен в дясната картинка, това е неговата отправна система, заблуждаваща е динамичната му стойка Става дума за различни групи обекти - едните са неподвижни в лявата картинка (човек, чадър, стълб), другите са неподвижни в дясната (друг човек, друг чадър, друг стълб), но се движат в системата на лявата (или казано по друг начин, системата на картинката изобразена в лявата част е подвижна в дясната). Просто не всичко е изобразено на всяка картинка, щото ще стане мазало. Единствено дъждът е общ.

Не забравяй - имаме двама независими наблюдателя, взаимодвижещи се. На всяка от картинките е отразен само единия, със своя си чадър и наклон. Другият е пропуснат (умишлено), за да не се затормозява идеята. Но дъждът е общ и за двете картинки, и в него е фокусът на идеята. Един и същи дъжд, това определя картинката. В този смисъл е една и съща.

Ами дясната картинка е лявата, но показана как изглежда в системата на движещият се наблюдател. Точно каквото искаш. Ситуацията се определя от съвкупността от събития, които се случват, а картинките - как тази (една и съща!) съвкупност от събития се отразява в различните отправни системи. В този смисъл картинката е една и съща, просто изглежда различно .

Чадърът се накланя поради удобство, за максимална защита. Човекът също, за да пази равновесие. Не е нужно да е наклонен чадъра, даже може и да го няма. Режисьорът си е избрал такъв ракурс, ненаклонен чадър. Това не пречи на наклона на дъжда, нали?

Картинките са две: лявата в една система, системата на дъжда, дясната в друга система, системата на подвижния чадъра (и по неволя подвижния човек който се е хванал за него ). Коя картинка е една и съща? Просто така, дадени статични, трудно е да се разбере, и за това трябва да се внимава в описанието.

Хаха, значи лъчът не е под ъгъл, ама всички негови съставни елементи, които го формират, се движат под ъгъл Ти сигурен ли си, че имаш правилна представа за "лъч"? Още не ти е минала абстиненцията и ти се привиждат разни небивалици...

Ние не заемаме позата на страничен наблюдател. Ние ставаме неподвижни с наблюдателя от дясната картинка, и там капките не падат вертикално, нали? Илюзията за страничен наблюдател идва от факта, че разглеждаш само един кадър. Включи се във филма, и ще трябва да наклониш чадъра, за да се запазиш от дъжда. Няма шега тука

И защо мислиш така? Подвеждащи са всичките тези опити "на око" да се определи нещо. Дали светлината или водата от чешмата или дъждът се движат под наклон, всичко това се определя от вектора на тяхната скорост. При светлината лесно се определя този вектор - той се определя от направлението на звездата, което регистрираме. При дъжда също не е много трудно: ако се качим на платформа, която се движи, ще забележим сухото петно, което се защитава от чадъра, и лесно ще определим вектора на скоростта на дъждовните капки. При течащата вода такива методи със странично наблюдение не са удачни. Трябва динамичен метод за определяне скоростта на водата. Там е по-сложно. Физиката казва, че законът за събиране на скорости - скоростта на дъжда и скоростта на движещият се чадър - трябва да даде скоростта на дъжда в системата на чадъра. Този закон не е измислен по прищявка, а защото изглежда така работи природата, това е установено при всичките ни наблюдения в историята. И в случая той ни помага да предскажем какво става с дъжда и защо той се накланя, без да правим експерименти. Но ако искаш експеримент - моля, качи се на платформа която се движи, и анализирай сухото петно. Или изолзвай друг метод, с който да проследиш движението на отделните капки, определяйки вектора на скоростта им, който е свързан с наклона. Само с експеримент ще разбереш как падат капките, и защо на практика чадърът е наклонен за най-удачно предпазване

Я, да не са те сложили на ракиена диета? Виж как може да се справяш, когато ти просветне. Браво!

Кога ще махнеш тази торба от главата си? Защо на хартия се получава? Защото на хартия можеш да фиксираш началото на потока на водата в твоята отправна система, и да оцениш наклона спрямо тази фиксирана точка. Защо като тичаш не се получава? Защото като тичаш, самата чешма като източник се движи и не успяваш да съпоставиш долният край на водата с неговото изходно начало от където е тръгнал, защото самата чешма вече не е там. Чисто наблюдателен, субективен ефект, калпав измерителен уред Тоест не успяваш да пресъздадеш линията която свързва мястото на тръгване на водата и крайната точка. При звездите е много по-удобно - ти автоматично наблюдаваш проекцията на тази линия, и азимутът на небосклона на тази точка-проекция е наклонът който търсиш. Как би се получило да наблюдаваш наклона, като тичаш? Ако чешмата непрекъснато мени цвета на водата която излиза от нея, и тичайки заснемеш процеса, после кадър по кадър може да проследиш движението на отделен цветен фрагмент - от каква позиция на кадъра тръгва и до каква достига (защото кадъра ти е неподвижен в твоята отправна система), и тогава наклонът ще лъсне. Или ако чешмата пуска капки, например като душ - за да има какво да анализираш. После лесно ще направиш границата - сгъстявайки капките до непрекъсната струя, ще видиш че нищо не се променя с наклона, само се скапва измерителната ситуация И при непрекъсната струя гледането отстрани вече не дава информация, трябва друг начин. Ти защо изобщо очакваш да се види нещо? Когато мериш нещо, трябва да използваш коректен и продуктивен метод за измерване. . Ефектът на аберацията се определя по-лесно когато не гледаш лъча отстрани, а по направление на източика му. Светлината не можеш да я видиш от страни - принципно, докато водата можеш. Това че виждаш лъча на лазера е по причина разсейване във въздуха. При светлината наблюдаваш проекцията на началото и края на светлинният поток и така определяш наклона му, което е свързано с компонентите на скоростта на светлината. При чешмата, подобен начин на измерване може да стане когато анализираш компонентите на скоростта на водата в долният край на струята. Е, тогава наклона става факт. Например тук: Дъждът е лека модификация на струята от чешмата, но много по-удобна за наблюдение, защото източника е далеко и преместването му е незабележимо, а проследяването на промяната в скоростта на водата е по-лесна. Надявам се че си се сблъсквал с този ефект? Сега ясно ли ти стана, защо чешмата не е удачен пример, или ще продължиш да се тръшкаш? Защо при звездите се получава? Защото звездата е много далече, и нейното собствено движение в твоята система е незабележимо. Затова можеш да построиш неподвижна права в твоята отравна система и да разполагаш с достатъчно време да измериш наклона и. При чешмата, чисто субективно не успяваш да съпоставиш мястото на тръгване на водата с нейната крайна точка - непрекъснатото извиране на нова вода от чешмата на ново място те отвлича. Просто нямаш достатъчно време за да определиш на око всички променливи. Как може да се случи същото с лазер? Ами отдалечи лазера много далеко, за да не ти се пречка неговото относително движение - да стане както при зездата, а не при чешмата. И разшири малко потока му (той сам ще се разширипоради разходимостта), за да имаш достатъчно време докато пресичаш лъча, да му определиш наклона, и voila - ще измериш различен наклон в зависимост от скоростта ти спрямо отправната система на лазера. Но наблюдателната постановка трябва да е адекватна, не като при чешмата. Както виждаш, просто гледайки от страни, е възможно най-неудачната постановка да мериш наклон. Трябва да определяш директно проекцията на скоростта на светлината/водата/дъжда. Например да се понамокриш, както с дъжда. Това изисква по-специфичен експеримент от бягане край чешми Младенов, когато намериш един пример, който не се вписва в картинката, добре е да анализираш причините, поради които той не се вписва, а не автоматично да отхвърляш цялата картинка Така трябва да се работи, другото е само търсене на оправдания.

Малко е ракията, щом още виждаш такива глупости Тука стана съвсем на детска градина, всеки му се привиждат всякакви глупости, един рисува бъгави картинки както му се привиждат и ги проповядва като истина последна инстанция, друг прави анализи като напише словосъчетанието "правим анализ", изобщо, карикатура отвсякъде Сори, момчета, ама е съвсем скучно вече. Като решите да си прочетете уроците, и най-вече да разберете какво се казва там а не да го замествате с болни халюцинации, пак се обадете. Щото до тогава определено ще се спъвате в парадокси, породени от споменатите причини.

Накланя се, естествено. Началото на потока е на една координата (по Х), а края, който се регистрира - на съвсем друга. Накланя се съвсем очевадно А ние точно това наблюдаваме - проекцията на началото къде е. И това определя ъгъла. И с чешматаа ти го обясних. Толкова ли ти е сложно? За това е спорът тук - за късогледството на някои, дето все им се привиждат парадокси. А се оказва, че е от незнание. Но тя тъпотията по хората ходи, не по гората... Колкото и да повтаряш едни глупости, все глупости ще си останат. Природен закон.

Айде да видим кое какво е. "Лъч" е общоприето понятие за поток от светлина, произхождащи от една точка, и достигащо до друга точка. Тоест, това понятие има този си смисъл само когато източникът е неподвижен. В този случай, правата, която имплементира лъчът ще съвпада с траекторията на всяка порция светлина, излъчена от източика. Наклона на лъча ще съвпада с наклона на тази траектория. Съгласен? Да, обаче всичко се порутва когато източикът се движи. Тогава всяка порция светлина от него ще създаде собствен "лъч", ако искаме да запазим този термин. И тогава отново този лъч ще имплементира права линия, която ще съвпдне с траекторията на споменатата порция светлина. При подвижен източик, можеш да въведеш "поток" светлина. Само че поради неговата динамика, става удобно да го разглеждаме като съставен от отделни порции светлина, съответно от много лъчи, които възникват и изчезват с движението на източника. Тоест пак опираме до траекторията на порция светлина. Сега да погледнем нещата от другата страна. Когато виждаме някаква светлина, какво всъщност виждаме? Виждаме порция светлина, която е излъчена преди време. Не виждаме сегашното място на източника, а виждаме мястото където той е бил когато светлината е излъчена. Ако сме точни, не виждаме самото място, но виждаме направлението към това място, което за случая е достатъчно. Това направление има азимут и други ъглови координати, които определят точката на източнника на небесната сфера. Този азимут определя направлението на траекторията на лъча светлина, който формира порцията която виждаме. АКо източникът се движи (видимо), след време ще забележим новата порция да идва от ново място - значи нейната траектория има ново направление, защото това е друг лъч от потока на източника. Забележи, самият поток ние не виждаме, виждаме само това което достига в крайна сметка, и това са направленията на съставящите го лъчи/порции. И сега, което е важно за нашият случай, този азимут определя компонентите на скоростта на светлината от източника в нашата система, компонентата Cx по Х, и компонентата Cy по Y най-просто казано. Отношението на тези компоненти е тангенса от азимута, tg(a) = Cy/Cx. Е, и сега елементарната физика. Какво ще се вижда от друга система, движеща се спрямо нашата със скорост V? Ами в тази система компонентите на скоростта на светлината ще са различни: по Y компонентата пак ще е Cy, но по Х компонентата ще бъде Cx+V, поради промяната, която скоростта на светлината ще придобие (говорим за чисто класическа физика). Тогава азимутът на източника на небесната сфера ще стане tg(a')=Cy/(Cx+V). И това е аберацията. Супер елементарно.

Лъчът е траекторията, която наблюдаваната в даден момент светлина е извървяла от източника до точката на наблюдение. В следващ момент ние виждаме друга светлина, друг лъч, която е излъчена в по-късен момент, и евентуално от друго място - тогава казваме, че наблюдаваме източникът да се движи. Не знам за по-обхватна дефиниция за лъч Мога, естествено. Аз да не съм ти, с такива ограничени представи? При моделирането в областта на полетата, например в хидродинамиката, или както искаш, непрекъснат поток, потокът се разбива на малки части, и се моделира поведението на всяка от тях, като резултатът се акумулира. В случая е лесно: разбивам лъчението ка "кванти" последователно във времето, и всеки такъв "квант" му проследявам траекторията до нужното място за което се прави моделингът. Това ще ми даде времето за което "квантът" стига, съответно фазата под която стига, което ще определи енергетичната картина там по интерференцията и дифракцията, и като частен случай, ще получа наклона, под който всеки "квант" ще попадне там. Сравнявайки тези наклони със системата на източника, за всеки "квант" мога да получа и аберацията. Общо взето, това е конкретизирана модификация на принципа на Хюйгенс-Френел. Всъщност нещо подобно се получава и за аберацията от далечен източник, каквато е наблюдавал Брадли и за която говорим тук. Но поради отдалечеността от източника, промени в геометрията в сравнително краткосрочен план няма, поради което всички излъчени от него "кванти" ще пристигат под един и същи наклон, което силно упростява задачата до проста геометрия. В този случай непрекъснатият поток се изражда до статична картинка с постоянен наклон. Младенов, от преди сто години, когато за пръв път се сблъсках с компютрите, дълги години основната ми задача беше моделиране, най-вече на процеси инициирани с лазерни лъчи плюс хидродинамика и фазови преходи. Тая материя я познавам изключително добре. Там преди да пуснеш компютъра, трябва детайлно да си разписал какво е поведението на всички части от мрежата. Но не е ли по-добре все пак да се съсредоточиш на пропуските си, довели до подвеждащи картинки?

Младенов, кога ще се научиш че говорим за аберация, и тя няма нищо общо със струя вода? Ето защо. Аберацията засяга връзката между мястото от което е тръгнала съответната капка, и мястото до което е стигнала. На анимацията с водата, капката тръгва някъде от горе, и фиксираме това място. Както сочи анимацията, долният край, до който стига капката, ще се е преместил спрямо мястото (вертикалата) от която е тръгнала капката. И като ги съединим с права линия, тя ще бъде наклонена. Ти просто не си я нарисувал. Ясно се вижда, че струята в доният край има хоризонтална скорост надясно, което означава че тя е тръгнала някъде в ляво преди време. И ето ти го наклона. Правата линия, която е показана на картинката, е по причина, че показва различни капки като част от струята: когато една капка стигне до долу, друга капка се отделя на нова хоризонтална позиция горе. И това те обърква, и това е разликата с лъча. Ти от лъча принципно виждаш само долната "капка" (в случая), и за лъча съдиш по направлението на скоростта, която "капката" (светлината) има, нейното направление на движение ти сочи къде е нейният източник. А след като долната капка има освен вертикална и хоризонтална скорост, тя не се движи вертикално, а под наклон. И това е аберацията. Просто не си нарисувал читава картинка. Телескопа е удобно устройство за да определиш това направление - ъгълът на наклона му се определя от съотношението на хоризонталната и вертикалната скорост на обекта който влиза в него. Колко пъти да ти казвам - картинките показват илюзиите на рисуващите ги, те не са средство за изучаване на физиката. Аз по-нагоре обясних: аберацията има общо с траекторията на движещ се обект. Струята която си показал не е траекторията - тя е траектория само в системата на чешмата и в никоя друга. Така че чертежът ти не е адекватен. Ппродължавай да се пробваш Човече, това е една доста проста част от физиката - сумирането на скоростите, не разбирам що за пердета трябва да има човек, за да не може да я проумее...

Ето тук вече почва буламача в главата ти. Отсечките се характеризират само с пространствени координати, там е елементарно да изразиш тези координати и да ги получиш всичките транслирани в друга отправна система, всички наклони се запазват.. Само че намесвайки лазера, вече имаш събития, които не са само пространствени координати. И тогава трябва да намесиш трансформация на събития, например Галилеевите трансформации. И нещата са прости. В системата в която лъча вертикално попада в обекта, този лъч се характеризира с две събития: начало и край. Ако събитието свързано с наблюдение приемем да се случва на координата Х=0 в момент t=0, то събитието "излъчване" се е случило пак на координата Х=0, но в момент t=-T, където Т е времето за което светлината изминава дължината на лъча. В системата, в която лазера се движи, можем да направим подобна сметка. В тази система наблюдението на светлината също се осъществява в точка Х=0, t=0. Но светлината е излъчена от лазера преди време Т, когато лазера е бил на координата Х=-v.T. Тоест лазера от своята координата Х'=0 се е целел под наклон, с идеята да нацели обекта в точка Х'=v.T и съответната височина. Същите съображения можеш да направиш и ако в системата на лазера лъчът е по вертикалата, тогава в другата система той ще е наклонен (както трябваше да го нарисува Младенов). Това отместване X=v.T е точно приносът на галилеевите трансформации. Така че аберация има, колкото и да и се дупиш. Каква е поуката? Аберацията не е свойство на геометрични отсечки, а на траекториите на обектите. Траекториите са нещо повече от отсечки, защото са изградени от събития, съдържат и времето, което геометричните отсечки не съдържат. И съответно поведението на траекторията е различно от поведението на отсечка. Затова аберация има при траектории, не при отсечки. Но съм сигурен, че капацитетът ти не е достатъчен да смели това знание.

Намерил си трънки и глогинки. Пространството и времето не са обекти, те са качества на материята. Освен това за понятието "лъч" не са нужни никакви енергия и импулс. За аберацията е важен изключително геометричният аспект - начало на лъча, край на лъча, и наклона на линията която свързва двете точки. Енергията и импулса нямат абсолютно никакво значение в случая. Учи, учи, полезно е...