КГ125

Не, че не се съгласявам с теб, само със степента на отрицателната ти оценка за нещата и с това, че прехвърляш цялата вина върху американците. Сега демократите, като дойдат на власт, ще пробват диалог с диктатурите и ще видиш резултата - последните ще навирят нос много повече и ще предизвикат някоя беля някъде. Иран и Сирия от край време създават ислямския тероризъм, няма какво да си приказваме, ако зад една групировка не стои държава, тя не може да просъществува и един ден. И тука конфликта им с Израел няма нищо общо, или по-скоро е само повод, тука нещата отиват дълбоко в основното противостояние на съвременния свят, което е тоталитаризъм и демокрация. /Дълга тема, може да се разнищи някой път/. Тези организации, за които ти говориш, не стават за преговори. Или по-точно, няма пречка да се разговаря за каузата им, но те имат вредния навик като постигнат нещо, да задълбочат нещата в някой нов конфликт. САЩ нападна Ирак заради петрола, според мен. В контекста на сбълсъка след кулите, не можеше да се остави талъв енергиен реурс в ръцете на такъв режим. Грешката им беше, че не ги сплескаха още тогава, през 91-ва, макар че не можеше, защото пък това щеше много да засили Иран. Сложна работа, шахмат. Смята се, че щатите не могат да задържат Ирак. Това според мене не е така. Вярно, че там е много нестабилно и че стават хитове като този, за който ти пишеш. Това обаче си го правят самите иракчани. МВР-то е шиитско, образованието - сунитско, и вътрешните им противоречия между тия групировко, както у нас СДС/БСП, се израждат в такива битки. Що се отнася до американците, Сирия и Иран се опитват да ги изкарат от Ирак с тероризъм, но той досега не е усяпл да навреди на нито една армия. "Слабия пункт" е точно начинът на възприемане на жертвите. Военните, нека не звуча цинично, не, че не страдат от жертвите, но не им пука за тях когато са малко, а в Ирак те са около 2% от всички войници там, което е военно-приемлива цифра за условията на война. Цивлната оценка обаче е по-важната, защото демокрациите имат "вредния" за такива начинания навик да ценят много индивида и човешкия живот. На тази плоскост всевъзможни левичари, които не знаят какво искат, критикуват наляво и надясно и най-накрая, както във Виетнам, ще вземат да наложат изтеглянето от Ирак. В Иран ще вдигнат банкет, в Европа мюсюлманите също и от това ти си прави извода какво ще последва. Ако не се справят, няма да е заради идиотизма на Буш, а заради нерешителността на запада.

Имаш право донякъде, че Буш някак не оказва достатъчен дипломатически натиск върху тия държави. Това обаче е само конструктивен упрек, не и нещо, което да заслужава някакво голямо осъждане. По съществото му политиката за ограничаване на фундаметалистките и диктаторски режими е правилна. Друг е и въпроса дали тия режими са склонни да преговарят. Те, особено северокорейския са тотално банкрутирали на фона на съвременния святр и имат само три опорни точки - вътрешно насилие, външно насилие и подклаждане на екстремизъм. Вътрешното насилие при тях не е никакъв проблем и народите им отлично го знаят. За външно насилие, понеже като негодни управници не могат да укрепят страните си, им трябва едно единствено нещо - ядрено оръжие. (И още едно - терористични мрежи). Третото е вече пропагандата на радикализъм или на "антизападни ценности", която, поради естественото положение на щатите като водач на модерния свят, приема най-вече форма на антиамериканизъм. /Ето това е, което леко ме дразни в някои ваши тука крайни мнения - залитането към тая посока неволно. /Няма да се сърдите, аз ако не уважавах мненията ви, щях да се заяждам или да не пиша / Понеже това ядрено оръжие е последен шанс за тия режими, те каквото и да е, но ще го направят. Да не забравяме, че например Северна Корея вече няколко пъти преговаря, отмята се, лъга, кри реактори и какво ли не беше, още от Клинтън насам. Проблемът не е почнал с Буш и няма да свърши с него. Тука идва и още един фактор, и той май е най-опасен. В хода на винаги сложната политическа игра между "атовете", такива режимчета веднага стават коз и получават подкрепа. Конюнктурна, но подкрепа, защото, макар всички да знаят докъде може да доведе развито ядрено оръжие в техни ръце, изкушението да не ги изтърват като коз в голямата игра е голямо. Е, в такава обстановка какво да прави Буш? Най-яркият представител на американската политика Р.Рейгън правеше навремето същото и то с голям успех - бомбардира Кадафи, заплаши комунистите и т.н. и т.н., но просто имаше повече личен чар и харизма, а "лявото" в света не беше така във възход, както е днес. Нали разбирате, че ако тия юнаци се оставят да си разиграват коня, със западната цивилизация е свършено, вкл. и с уюта на немските университети ПП Казвате, че щатите подкрепяли само Израел и т.н. Първо не е вярно докрай - цялата палестинска автономия живее от техни пари. Второ, Израел е модерна държава, предвидим субект на международното право. Другата страна под формата на борба прави каквото си иска. Кого да подкрепят? Е, израелците като тарикати имат лоби в САЩ, ама то и гърците например имат. Подкрепят в достатъчна степен умерените палестинци, но те се радикализират все повече и повече.

Прав си за присъдата. Макар, че турския закон е постановявал точно такава присъда, могъл е да не подпише. Нямаше да го изядат за това. И за Димитър Общи си прав. Такива именно отворковци са в състояние да прецакат коя ли не работа. И най-интересното, че на отворен се е правел лесно и е нарушавал комитетските заповеди, щото нали е голяма работа.... докато не види турската сопа в кауша и дотам.

Spirit, наистина съм любопитен да дадеш примери как всеки, несъгласен с властта е обявен за терорист (?!) и в какво например е грешна политиката на Буш спрямо Ливан и Северна Корея, а и срещу Иран? Да разбираме ли, че изброените от теб държави са блестящи и идеални, с разумни, справедливи, балансирани и уважаващи правата на човека и гражданина държави, населени с богати и свободни хора, или нещо друго имаш предвид? Не се заяждам, адски съм сериозен в желанието си да тоя разговор да се задълбочи. Уорлорд, Израел е пълен с палестинци, които са израелски граждани. От тяхните среди не излиза почти никакъв тероризъм. Защо ли е така? Ако палестинските селища не са заградени, както си ходиш по улицата в Израел, можеш да загинеш от бомба, без да имаш каквото и да било общо с политиката на държавата и дори без да си евреин. Всеки ден, когато ситуацията не е кризисна, хиляди палестинци минават израелските КПП-та, по една причина - да работят в Израел. Причината тези КПП-та да съществуват нали се сещаш каква е? Къде е текла река Йордан, кога е отбита и как се водоснабдяват палестинските селища на Западния бряг и Ивицата Газа, поотделно, ако може с факти кога е била отбита реката?

Наистина, трудно е да не се сподели тезата на Гумильов. А по въпроса за произхода на българите - не е ли време за някакво обобщено изложение на версиите? Който е по-запознат, де

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=123351

А, европейския манталитет и фрака са у нас далеч преди Фердинанд. Макар, че той има принос в утвърждаването им, и то немалък. Но докато Стоилов и Стамболов особено съчетават тоя дух с изконна българщина, при Фердинанд усета, че е цар на селяндури не се губи вкл. до 1918 г. Абсолютно това е и моето мнение. И отговорността на Фердинанд тука е огромна - заради създадената от него парвенюшка политическа атмосфера и унищожаването на големите български политици в края на 19-ти век. Далеч съм от мисълта да обяснявам всичко с личностен фактор, но той има голямо значение. И докато Пашич и Венизелос диктуват политиката на страите си на висота, Стамболов и Стоилов лежат в гроба, първият убит, според мен не без личното участие на княза в това дело и на всичко отгоре солидно оклеветен, а вторият - починал от естествена смърт, но така или иначе принуден от Фердинандовите интриги да си подаде оставката като министър-председател.

За ПСВ може да се оправдава, донякъде, но за 1913-та и за кьопавата му политика преди това - хич.

Не съм много сигурен, но според мен те се изтеглиха преди няколко години отвсякъде, освен от Голанските възвишения. Те впрочем никога не са били палестински, а май оттам идва по-голямата част от водата не само на Израел, а и на самите палестински територии. Обаче след изтеглянето продължиха ракетни атаки и самоубийствнеи атаки, които ги принудиха на няколко пъти да влязат обратно, но не да се настанят трайно. Коя държава ще търпи такова нещо? Какво според теб не стига в договорите, които подписаха с Арафат едно време? Имаха и още имат втономия, власт, президент, свободна територия /е не е много, но е първата в историята палестинска територия, защото когато се е създал Израел, там Палестина като държава не е съществувала/. Аз лично не чаткам какво още искат, май техните политически сили твърде много са свикнали да работят с ракети. Зер като дойде мира, трябва да се работи по друг начин....

Добре, откъде да се изтеглят? /А ако народът стои далече от сраженията, не би пострадал. Не защото някой гори от хуманност, а защото не е в интерес на Израел да има цивлини жертви. По-скоро е в интерес на другата страна/. Какво значи "свобода?" Палестинците имат територия, президент, правителство и парламент. Нещо, което, впрочем, им се случва за пръв път в тяхната история. Та, откъде да се изтеглят израелците?

Tц, и геноцид не е. Геноцид е изтребването на народ. Такова не се наблюдава там, освен терора, а даже този народ си има държава и президент. Можеш да оцениш цялата тая история негативно, ако в онази близкоизточна разправия държиш едната страна. Коя страна дтржиш и защо? Дали обаче въпросът защо щатите там държат на Изарел не е по-дълбок от квалификациите "геноцид"? Да започнем с това - какво според теб трябва да се случи в Израел?

Това не е злоупотреба с власт.

Какво, като другите велики са относително по-слаби? Техните шефове не са ли за Хага? А в какво се изразява еврейската агресия? Аз не виждам целият свят да е крив, а евреите и американците да са прави. Според мен тая парадигма, че САЩ и евреите са едно е малко незадълбочена. Първо, кои "евреи" и второ, май не на тази плоскост е основния сблъсък в съвременния свят, а на плоскостта "ляво/дясно", индивидуални свободи срещу силна държава. Каквото и да е, но единствената сила в света, която стои зад индивидуалните свободи е запада, в лицето главно на щатите. Може да имат 3000 кусура, но преди да видим сламката в окото на единия, не забравяйте гредата у останалите. Да "моделираме" /хи-хи, както казват едни колеги/, т.е. по нашему да си представим ситуацията, в която щатите изчезват от хоризонта. Ей така, там от утре има океан. Какво става със света? Според мен до няколко години Европа ще бъде опустошена, по един или друг начин.

Имат голяма власт, но има и други с такава власт - Русия, Китай, Европата. Как американците злоупотребяват с власт? А другите не злоупотребяват ли? А между нашите /кво въобще я намесваме тази сган в разговорите за политика/ и американците другите са ли "бели и пухкави"?

Интересно ми е да ви чуя съображенията. Светът е пълен с управници, кой от кой по лика-прилика, а вие искате именно американските в Хага. Защо?

Точно. До такава степен, че лявото правителство, за да крепи положението прави десни рефирми - намаля данъците и т.н.

То вярно е, че не е единствен Фердинанд виновникът, но той прави трите си фатални грешки. 1/ разчиства България от големите й фигури - Стамболов, Стоилов. Защо му е това? В началния период е бил на властта си, не е имал политически различия с тях. От едното тшестлавие, че не е могъл да дели с тях политическия небосклон. 2/ Договора със Сърбия и Гърция и 13-та година. 3/ Съюзът с Германия. Тук вече думата си казва отсъствието на визия. Че си е правел задни сметки да ги плъзне съюзниците, сигурно е, но че не е разбирал нищо от политическия баланс и съотношение на сили, а само от интригата - това съум 100% сигурен. Е, решението за ПВС е било предрешено и от мястото на Сърбия и Гърция и бедната Македония... Никой не е могъл да допуска /а може би е могъл / къде ще застане САЩ, а това всъщност решава ПСВ ...

На запада това му е хубавото - периодично, и то на достатъчно дълги периоди се сменят демократи и републиканци, умерено десни и умерено леви и така се получава нелош баланс. Сега и в щатите и в света има леко напрежение между тези две традиционни за западната демокрация сили. Ако се задълбочат посоките на левичарството и ултрадесниците, нищо добро няма да има. Ако не - старата песен на нов глас, все още дава добри резултати. Сега в щатите демократите щат не щат ще да трябва да участват в Ирак, и в конфликта с терора и т.н., а това е нещо много по-трудно от това да се критикува безогледно, както правиха досега. Буш неслучайно им каза, че с удоволствие ще работи заедно с тях занапред. И още нещо - в щатите и най-левите са по-десни от повечето европейски десни

Значи - аз бих ти писал даже 6. Разбира се, има технически и една-две правописни грешки, но това са поправими неща, пък и това са малки дефекти на формата, а по-важно е съдържанието. /Когато обаче пишете някакви по-официални текстове, гледайте да няма грешки, защото могат да послужат за повод за заяждане, а някой може да реши, че не са технически, а от незнаене./ Имаш много добра, кратка и ясна фраза, но изразяваща определена дълбочина на мисълта. Анализът на самата творба е много добър и е логически осмислен, като стига до исторически извод, при това, без многословие, но и без от това изложението да загуби. Според мен е много добро.

Да, такава е оценката. Психологически той е непригоден за ролята, за която е призван, тъй като, макар да владее политическата интрига и аристократичните маниери до съвършенство, му липсва визия за България. Основната му мотивация е собствената му личност, мечтите да възражда Византия чрез България /че кой ще го остави, тоя човек от елементарно съотношение на силите политиката не е разбирал!/, опиянението от военните победи и пълно презрение към България и народа, изразено ясно в постоянните му конфилкти с изявените български поллитици /най-вече Стамболов и Стоилов/. След тях, след като те губят битката с него, България губи последните си политици с визия. Останалите, макар да си вършат работата, са мижитурки и резултатът не закъснява. Фердинанд пропилява най-големия капитал, който България е имала може би в историята си - шансовете за осъществяване на националната кауза, безрезервната отдаденост на българския народ за нея и златното историческо време на края на 19-ти и началото на 20 век. Истрията има такива моменти, които бележат границите на епохите и за които някак си предните десетилетия се явяват подготвящи ги. Така и България, 30 години трупа възход, сили, национална енергия и подем, прогресира във почти всички аспекти, става модерна европейска и първа балканска държава, изминава невероятен път в културно и цивилизационно отношение, при това в условията на истински, здрав национализъм и висок патриотичен дух, в една епоха, отличаваща се с високи ценности. Когато МОМЕНТА идва, народът е готов и, чрез армията си блестящо доказва, че заслужава пълно постигане на целта си. Обаче тука политиците му се издънват страшно, а това е заради Фердинанд, който 10 години от началото на царуването си се занимава само с унищожаването им. Когато трябва да има мислене на висотата на кризата, която е и ВЪЗМОЖНОСТТА на България, го няма Стамболов, чията психология е 300% българска, чиято основна ценност е изконната българска традиция и чиито политически талант за секунди преценява и най-сложните балански на множествените политически везни. Няма го и Константин Стоилов, с дълбоките си познания и разбиране на политиката и с качествата си на тънък дипломат. Има Стоян Данев, разни други мижитурки и в дъното на това - самозабравилият се европейски аристкорат, хитър, ловък и обигран, но с изключително объркана, егоцентрична и фантазьорска ценностна система. И най-важното, без визия, политически ограничен. Според мен политическите лидери оставят много по-дълбок отпечатък в психологията на хората, отколкото изглежда. Често политическите действия са много просто обясними точно с техните личности и постъпки. Фердинадовият първи грях е, че демонстративно иззема от българското общество политическата му енергия - чрез несъмнено европейската си класа и интригите той казва на народа: "Оставете ме да управлявам аз; аз знам как става, а не вие; вие сте прости балканци и аз ви доминирам". С което създава или възражда политическата българска традиция "да правят каквото искат". Вторият е, че като взима властта, я пропилява по собствената си персона. Решение като това през 1913 го. може да вземе, и по-лошо - да изпълни по тоя идиотски начин някое 15 годишно момче, но не и такъв обигран играч. Видна е негодността му - опиянението взима връх. Наивно е, естествено, да се обясни обвързването на България с Германия през 15-та година, но факт е, че Фердинанд точно към този момент е употребил наистина невероятните си качества на дърт мошеник и ловък играч да изкрънка от немския император - о, не някакви активи за страната си, а личен заем от 3 милиона марки, франка или там каквото е... Защото на него, за разлика от скромния му син Борис, цивилната листа от няколкотстин хиляди ЗЛАТНИ лева, които българските орачи, копачи, търговци и интелигенти са му отделяли всяка година, никога не му е стигала и вечното му занимание е било да врънка заеми от европейските дворове, а това, кой каквото ще да казва, има политическа цена. Може би не всички знаят, но тоя стар хитрец убеждава не друг, а Хитлер да му отпусне огромна годишна пенсия и еднократна многомилионна помощ през 1933-та година още... Как пък не употреби тези си таланти за България! А ги е имал, несъмнено. Христофор Хесапчиев описва, как приготвяйки се за срещи с Фердинанд сръбския крал Петър си глътвал езика от притеснение, защото той така или иначе си остава балкански сърбин и бива страхотно комплексиран от детайлното владеене на протокола, с всичките му тънкости и маниери, от Фердинанд. Последният се задоволява само обаче да се "избъзика" с дървения си събрат по трон, да задоволи личното си и на българските дипломати около него тщестлавие, но не и да използва тая личностна доминация в полза на България ....

Ами има какво да изнася сега Германия, не е като да няма. Аз лично предпочитам немски коли, да си го кажем честно. Какво от това. Да правехме и ние нещо за износ като немците.... То все някой нещо ще внася у нас, по-хубаво да е без мито. Проблемът на бедните си е в самите тях. Структури като ЕС дават всички възможности за забогатяване...... ама. Мисля, ама излиза, че не може)) В ЕС е много по-лесно да си отстояваш интереса, отколкото извън него - там говориш като вътрешен член, макар и малък, можеш да лобираш и т.н., навън си защитен от членстовто и от НАТО. Гражданин си на ЕС, ей, другите "по-големи" са само американците. Схващате ли за какво иде реч! Не бива да се предпоставя, че България и ЕС ще са в някакъв непременен антагонизъм. Когато иде реч за отстояване на интереси - ще ги отстояваш АКо не си кадърен за това, никакво ЕС не ти е виновно. Изобщо, противопоставянето членство/национален интерес нещо не ми се връзва. Националният интерес на България е точно да влезе там. Видя се, това е суровата реалност, че сама нищо не може да стори. Сама България беше от 1989 до 1996 г. и просто рухна. Помните, надявам се, събитията, развихрената /не като сега!/ мафия, 3-те долара пенсия и 5-те долара заплата. Рухна, защото, както вече разгледахме, се оказа негодна да генерира политика. Паралелът с Норвегия или Швеци хич няма мегдан, за голямо мое българско национално съжаление. Тези страни доказаха, че разчитат на себе си, че са културни, самостоятелни, годни да забогатеят сами, че в тях има гражданско общество и ред. Те се развиват, по силата на ред обстоятелства, в условията на неутрален западен капитализъм и наистина постигнаха страшно много. Нещо, за което нещастната ни, и/или, трябва да кажем, политически глуповата родина се оказа негодна. На този фон всички критики, често основателни, към ЕС-то, са бял кахър. Това е качествено ново състояние на нещата, скок, преход, революция ако щете, който винаги си има негативните страни. ЕС има кусури, той ще се изменя, или към по-добро, или към по-лошо и ние ще сме вътре в него. Като слжим на везните нещата, за България плюсовете ще са повече от минусите. То като няма накъде по-зле, в Европа поне има западноевропейска цивилизованост. Да се надяваме, че ЕС ще се реформира, както и че оттук най-сетне, като надушим парите, ще успеем някак да се адаптираме и ние към него. Иначе, повярвайте ми, наистина горко ни. Но не защото сме влезли, а защото сме се оказали негодници. Никой никого не е разкъсал в Европа. Не мислете, че там са умрели за нашата мизерия. Ние ще сме само в тежест, освен ако не се изхитрим като държава /което, впрочем, ще е добре и за елитите ни, ама те горките като ги гледам колко им е акъла.... колкото и на избирателите им. / България получава луд късмет да стане член поради ред външни за нея обстоятелства и трябва само да се радва на това. Само че, никой не е казал, че проблемите свършват - напротив, ШАНСОВЕТЕ НАРАСТВАТ, но са на друго ниво. Обратно - точно извън ЕС слабаци като нас ще бъдат незабавно разкъсани при първата регионална политическа криза, а за такива условия дал Господ.

Не ти трябва да знаеш Сръбска певица, в случая - опит за илюстрация на чалгата .

100% обаче съм сигурен, че не сте слушали Цеца Величкович

Toва, което е написано във форума на Атака са пълни глупости. Първо, заплатата на всеки далеч не е 5000 евро и второ, плаща много този, който много харчи. Ако в Европа са роби, то: 1/ що никой не бяга насам; 2/ ние тогава какво сме, със средна заплата 350 лева и европейски, а често и по-високи цени. Тъповатия популизъм е последното, от което имаме нужда. Има и друго - голяма работа е българския скептицизъм. "Бе то ....не, не няма да стане." И отваряме бирата под звуците не Цеца Величкович. Еми няма да стане. Европа я даде шанс за нещо, я не, но точно Цеца Величкович никому нищо не е дала Алтернативата на Европа каква е? Беларус? Или кое? То критикуването е лесно.

Реалността показва, че всеки е по малко прав, така ще е и сега. То българите не решават съдбата на сосбтвената си икономика от 1944-та насам, така че - нищо ново. Пък и защо да не я решават? Ще я решават, но в нова ситуация. Икономически и политически е ясно, че ставаме окръг. И нормално, защото не е възможно друго. Номерът е културно-исторически да се съхрани традицията. Хосе Ортега-и-Гасет казва, че на Европа ценното е разнообразието от народи, обединени от европейските ценности, един вид.... ПП Имах един политически речник от 1958-ма година, където черно на бяло се казва, че "испанските реакционни философи Ортега и Гасет си позволяват ....." и пр. ППП А най-добре би било да се проследи пътя на последните членове. Словакия, Литва, Латвия, Естония, Полша, Унгария.