Още отпреди еврозоната основната компнента на гръцкия бизнес не е туризма или в миналото – корабоплаването или селското стопанство, ами финансирането от ЕС. Гърция с нейната дипломация, лустро, поставяне в западния свят и разира се, склонността на последния към различни малки далаверки, води дотам, че Гърция винаги е харчела повече, отколкото печели.
Казано простично, прибирането на пари, които не могат да се върнат е гръцки национален спорт от 2-3 десетилетия. В това е „вината” на гръцката държава, и тя не е никак малка! Този вечен тарикатлък, доведен до наистина майсторство на дипломацията и лобирането, вървеше, докато света можеше да си позволи да чака, да рефинансира и т.н. и т.н.
Това формира много голям бюджетен дефицит и задлъжнялост, дълговите нива растат. Когато идва финансовата криза и верижно по света всичко почват да си търсят парите, става така, че дълговете е невъзможно да се плащат.
Какво прави ЕС? Прави чудеса от държана (хайде наддържавна помощ, или т.нар.”бейлаут” – т.е. помощи за продъ.жаване на заплащането на дълговете), като:
1/ предоставя (само сравнете с нашето финансиране!!!) през годините:
2010 – 110 милиарда евро от ЕС и МВФ за продължаване на плащанията;
2010 - 130 милиарда нови;
2/ Отписва се половината от дълга към частните кредитори (това са лихви в голямата си част, де, но все пак е облекчение);
3/ Пак частните кредитори правят новация на дълга, като го заменят с друг с ниски лихви.
В замяна на всичко това ЕС и МФВ искат строги бюджетни ограничения и орязване на бюджетните разходи. Това се приема от част от гърците като нагла на меса във вътрешните им работи и доведе до днешната радикализация на изборите...
Само че не може без това. Само си представете – дължат ви пари, няма откъде да ги плащат, вие им разсрочвате дълга, махате лихвите, давате възможност да
Така или иначе ограниченията са наложени, но това има силно негативен ефект върху гръцката икономика. Защо? Ами защото тя е структурирана така, че да формира оборитите си от огромни бюджетни разходи!
Изводи:
- основната причина за ситуацията в Гърция е съчетанието на дългогодишно харчене на средства, които икономиката няма и не може да възстанови с финансовата криза от 2009 г. – изведнъж става ясно, че Гърция не може да плаща, защото няма откъде да ги взима парите за това.; (следователно не можем да говорим за „невинност” на „жертвата” Гърция; Тя формираше БВП равен на австрийския, но в нея няма нито един завод. Откъде!?)
- единственото спасение е преструктурирането, което е свързано като първа стъпка разбира се със здраво ограничаване на разходите. Нещо, с коет гърците не се съгласяват по простата причина, че голяма част от тях смятат, че всичко това горе им се дължи!
- към момента гръцката политика не знае какво ще прави, но се стреми към това да изнуди за пореден път кредиторите и ЕС за това да не връща парите и да продължи някак напред; От това ще се възползват всевъзможни спекулативни среди.
Това ще затрудни реформата, да не говорим, че тя може въобще да не е възможна! Това значи много голяма, драматична промяна в гръцкото общество, а при такъв борбен за правата си (възможни или не, основателни или не е друг въпрос) народ, свикнал с идеята, че е галеник на съдбата, склонен към радикализъм и екстремизъм винаги минава бурно.