КГ125

Kaк знаеш, какъв мироглед отразява, да не си я разчел?

Може, но за това трябва да се засече с повече данни за такива различия. Може да е и просто разделение между отделни общности, родове, области и аристократи.

Но Торн, за това също си има причини. Проследи хронологията - спорадична съпротива, съгласия и отмятане, липса на единство.

Съдейки по прочетеното в първото мнение, в причните за рухването има място и недостатъчна вътрешна интеграция на държавата.

E, те пък намериха на кого да слагат снимка...

Но я да видим, колко от феодалните субекти са именно народности? Особено в ранния феодализъм? Почти всички.

Това нещо не го разбрах, а на изображението има две еднакви снимки. Какви са?

Напротив, Ник1, европейските либерали като цяло са именно левичари. Основната им грижа е как да разрешат гейските бракове... Ето скорошния случай с Франция. Нали е ясно, че Саркози изгони циганите, защото заемат нерегламентирани площи, обръщат ги на място с многобройни хигиенни нарушения и не се занимават с никаква трудова дейност? Това, а не етносът беше причината. Каква беше реакцията на някои хора от ЕС? Ако бяха отворили часовникарски ателиета например, силно се съмнявам някой да ги беше пипнал. Ето тази подмяна на реалности с измислици е абсолютно левичарство.

Да, чух, чух Това е реплика на немците в следваща на заснетата на линка сценка, по повод на италианската войска ))

Така е. Политика.... Ако не беше го направил и му се бяха наложили, може България да имаше съдбата на аварите, кой знае.

Дали само елита? Средновековието не може да се сравнява с комуникацията в една национална общност, но то си има комуникацията във феодалната общност. Вътре в нея. И там народността си има мястото и съзнението, особено когато в една феодална общност има няколко народности, а такива ситуации колкото си искате. В един търговски град например колко народ се събира...

Ако не беше гъвкавостта на Борис, името ни днеска щеше наистина да се изписва я на латински, я на гръцки. ПП Чак от толкова скрит подтекст няма нужда ))))

А времето до възраждането?

Е, разбира се, трябва да имаме едно на ум. Но като битови и социални практики, с какво се различава едно село от 1800 -та от това от 1400-та?

За Бългрия първата половина на 19 век си е чисто средновековие. В това отношение, изоставането й е много ценен информационен източник за различните средновековни практики.

Нима не налага? Хайде да видим кой ще се справи с войнстващия свръхлиберализъм...

Брех, това изглежда добре!

Наистина графологията ще даде тука отговорите. Но аз продължавам да смятам, че е фалшификат на търговецът на стари книги Войнич. Забележете, че не се е предлагала в Европа, а в САЩ...

Ако под Права на човека разбираш Европейският съд по правата на човека, първо трябва да извървиш пътя на българската съдебна система и тогава.

Може би защото нямат близкия пример на византийската държавност? Западът е до тях, но той тепърва създава империята, докато източният Рим е под носа на българите?

Прави впечатление упоритостта на аварите да държат на старата си традиция и противопоставянето им на аристократите си - последните, явно осъзнали неизбежността на християнизацията, тръгват по пътя на Борис. Но при аварите "Борис" е победен от "50-тте боили" и краят на държавата им не закъснява. Той впрочем напомня краят на България, като Крум е нещо като в ролята на Светослав,а франките - на Византия. Прави впечатление обаче липсата на единство в ътре при хазарите - различни владетели водят различна политика, "народът" често се появява като самостоятеленн стихиен въстаник. Прави впечатление и това, че липсва единно ръководтство в държавата. Хагани, тудуни, тархани, капкан - различни титли, водещи самостоятелна политика, инцидентно появяващи се като вождове на кампании. Изглежда, че аварите не са познали истинското държавно единство, заспали в уюта на средноевропейските земи. Да си спомним тук и разговора на Крум с аварските вождове относно падналата им държава и причините за това. Изглежда, че става дума за могъща държава със степен тип политическа организация, вероятно реципирала някакви институции от тюрките, а може и от българите - (оня "капкан" не ми излиза от главата!), но тази институционалност вече не работи, изтъркала се е, оказва се неефикасна пред новите имперски идеи и пред могъщата християнска религия и цивилизация. Падането е дълго и трудно, следователно аварската държава е била голяма, но вероятно разтегната и институционално необединена. Вероятно могъщият хунски устрем, довел я до Европа, е потънал в уседналост и упорита древна традиция, спъваша приемането на християнството и европеизацията. Последен блясък от степите в сърцето на Европа? Съдбата на аварите би трябвало да накара тези, които упрекват Борис за избиването на болярите, да се замислят... Археологията сочи смесено население и някакъв последен монголоиден елит?!?! Може би някакъв източен клан сред пъстротата на степния народ и държава? Поздрави на автора за чудесната тема!!!

Ами написано е в изворите, не разбирам какво се чудиш?

Извод и твърдение на автора на статията: Извор: Въпрос: WTF?? Къде тука пише за българи - тюрки???

Ами то и в България е така... Но как да гледат французите на колаборационистите, например?

Куща - КУЩА - , -щица ж. сень, скиния, ШАТЕР, наметь, палатка, ставка, шалаш, балаган, курень, навес, беселка; хижина, временная лачуга в лесу, на безлюдьи. кущи мн. или кучки южн. зап. жидовский вешний праздник в память странствия с моисеем; все выбираются из домов в шалаши, кущи. кушица, вм. кущица арх. землянка, временно жилая пещера или крытая яма. кущный, к куще относящ. кущник м. -ница ж. житель кущи. в арх.-мез. в тайболе (дремучих лесах) ставят хижины поселяемым там кущникам, старикам, для приема проезжих по безлюдным дорогам. кущевать, жить в куще (близко к татарск. кочевать). кущеванье ср. житье в куще. http://sldal.ru/dal/14512.html сякаш оттук идва в еврейския в смисъл на "колиба"? http://www.mystudies.narod.ru/library/t/ternovsky2/kuschi.html куща ку́ща "шатер, шалаш, хижина". Заимств. из цслав.; ср. ст.-слав. кѫшта σκηνή (Супр.), болг. къ́ща "дом", сербохорв. ку̏ħа "дом, кухня", словен. ко́čа, родственные ку́тать; см. Бернекер 1, 603; Маценауэр, LF 9, 182; Траутман, ВSW 145; Другие сближают с кут (Ляпунов у Преобр. I, 425) или с греч. κοντός "шест, багор, жердь", κατά "вниз, по", др.-кимр. kant, ирл. сét (Мерингер, IF 19, 450 и сл.). http://dic.academic.ru/dic.nsf/vasmer/42253/куща