Кухулин

Така например първата дума от добре известния надпис билингва от Мурфатлар трябва да се реконструира и обоснове по следния начин: болг. *вäр- “давам; дължа; бивам грешен” < тюрк. *бeр-; дунболг. -их,, севдунболг. -ик (НСМ) < болг. *-ик – бъдещо причастие, ударено; -ум – спом. гл., 1.л., ед.ч., неударено: *вäрúхум “грешен съм”.

Професоре, ще ми се по-подробно да разгледаме началния звук /в/ във *вäр. Интересувам се, защото Старостин дава прототюркски *bēr- и чувашки par- (линк). Не е ли по-логично протоогурската/прабългарската форма да запази началния звук /б/?

Твърдиш, че в Орхонските надписи титлата присъствала само в един вариант - tarqan.

Искам само да отбележа, че tarqan е транслитерацията (механичното заместване на тамгата със съответен буквен знак от таблица), дoкато tarkan e вече писмената форма, окончателният вид във английския превод.

Съгласен съм с теб, разбира се. Мисълта ми беше, че въпреки многобройните варианти в литературата - tarhan, tarkan, tarkhan, tarqan и т.н. - титлата се изписва само по един начин. Разнообразието е на ниво "окончателен вид".

За съжаление старотюркската фонетика не ми е кой знае колко ясна, затова ще ти се доверя по отношение на конкретното звучене.

И каква разлика виждаш между tarqan (транслитерирано) и tarkan (транскрибирано)?

И двата буквени знака водят към две еднакво звучащи но използващи се със различна честота тамги (руни) в зависимост дали са в началото, или в края на думата - / .

В случая латинското транскрибиране е приблизително, понеже за да се произнесат тамгите кха / кхы, устата се наглася за K а се произнася Х със придихание и придвижване долната челюст надолу.

Титлата се изписва мн. ч.

Никъде не съм я срещал в запис и ще бъда благодарен на съответния пример.

Разбира се, възможно е да греша, в който случай най-искрено се извинявам на форумците.

То просто в Орхонските старотюркски надписи от VIII в. има "таркан"/"тархан"

В Орхонските надписи титлата присъства само в един вариант - tarqan. Останалото са интерпретации на преводачите, които понякога внасят объркване.

възможно ли е постът на хазарапет при Сасанидите да има и някаква близост с етнонима на хазарите

Според Олег Мудрак това е популярна "народна етимология" и няма фонетична обосновка.

Мудрак, Ранние хазары с точки зрения этимологии, 2010

Доста неприятно впечатление прави твърдението в началото на втората част, че преди Освобождението няма българска историография.

Боян Думанов, Дуросторум – Дръстър – Силистра, 2005

"Силистра" се споменава през 1588 г. от Леонклавий.

Факт е, че предметът на тази тема изисква равни познания в историята и в лингвистиката.

Факт е, че лингвистите много по-лесно се ориентират в историята, отколкото историците - в лингвистиката.

Според мен, вместо да си мерим разни работи, просто трябва да запретнем ръкави и да научим нещо по въпроса. В противен случай близките десет години едва ли ще ни предложат нещо друго, освен комикси.

Първо трябва да се тълкува най-ранното сведение за името:

............

...ДЪNЪ ПОСТ

АВНХ ХЪРСТ

Ъ МОРНI ЖЕNЕ

CHH AСѦNѦ

ЦРѦ ТРУВNH

"На ... ден поставих кръст на жена си Мория, Асен царя на Трувни."

Проблемът според мен е именно в нуждата от тълкуване - не е много ясно кое, как и защо. Да се правят изводи, особено пък етимологични, въз основа на тълкуване... не ми звучи добре. Ето един малко по-късен, но като че ли доста авторитетен извор:

На четвъртия ред се чете "или до трънова".

Към топонимите Търново, Търнава, Търнак ще добавя и Търница. Интересно звучи също народната песен "Еребица у търница, маро ле" от село Горно Уйно, Кюстендилско:

Еребица у търница, Маро ле,

сив сокола у топола, Тодоре.

Хм, това развитие от трън в Търново дали има някаква лингвистична обосновка. Примерно сръдити > сърдя и тръгъ > търг се срещат днес в много форми с тези корени. Метатезата трън > търн запазена ли е другаде, освен в Търново?

P.S. Абе сега като погледнах - има бая топоними, не е да няма. Няколко Търнави, един Търнак... добре седи хипотезата според мен.

Търсил е Магна Унгария, но като отправна точка е използвал Волжка България, доколкото си спомням (тъй като от Търновград го упътили точно към Волжка България, а не към самата Магна Унгария).

Навремето доста порових за това "упътване", тъй като се споменава често, но не намерих извор. Имаш ли представа къде може да се прочете за него?

Поздрав, Римлянино. Сега виждам, че съм пропуснал една флотилия от 130 транспорта по времето на Август.

Нещо малко по-старо, но също интересно.

A phylogenetic approach to cultural evolution, 2005

Figure 1. Dating the Indo-European language tree. The figure summarizes a majority-rule tree for a Bayesian sample of 1000 trees, constructed by Gray and Atkinson [24]. Tips

show language groups. Blue labels show the estimated age for the node above (moving towards the tips of the tree) (years BP). The date of the root (8700 BP) supports the

hypothesis of an agricultural origin of Indo-European (9500–8000 BP, shown by the grey bar). The alternative hypothesis, that the earliest Indo-European languages were

spread during the Kurgan expansions in the 6th millennium BP (shown by green bar) was not supported. However, it is possible that the Celtic, Germanic, Italic and possibly

Indo-Iranian groups originated during the Kurgan expansions. Black labels indicate the posterior probability of each node; nodes near the tips are well supported, but some

lower nodes remain uncertain.

Данните са по Language-tree divergence times support the Anatolian theory of Indo-European origin, 2003, все чрез Бейсов филогенетичен анализ. Ето и оригиналната, доста обемна дендрограма - FIGURE 1. Consensus tree and divergence-time estimates.

В римската история едва ли е останало нещо неизследвано, особено на такова общо ниво. Дори уикипедия има хубава статия за флота - Roman navy. Бърз преглед по редовете показва следните количествено упоменати ескадри:

311 г. пр. Хр. 20 триреми

261 г. пр. Хр. 100 квинквиреми и 20 триреми

229 г. пр. Хр. 200 кораба

212 г. пр. Хр. 130 кораба

202 г. пр. Хр. 160 кораба

86 г. пр. Хр. 100 кораба

31 г. пр. Хр. 500 и 400 кораба

12 г. пр. Хр. 1000 кораба

Питам не за друго, а заради Фасмер:

шпирон "нос галеры", "таран броненосца". Из ит. sреrоnе "шип, шпора", которое происходит от герм. формы, родственной нем. Sроrn "шпора"; см. Маценауэр 333; М.-Любке 671.

Проверих в OED, разбира се, но и аз като теб не открих пряка връзка. Може би има фонетично и семантично съвпадение.

Мда, кой да предположи, че "fruit-stone" значело костилка на английски Такива гафове са много показателни за нивото на аматьорите-лингвисти

А "пирон" има ли нещо общо с "шпори"?

Връзка все пак може да се търси, защото Пирена е тракийска принцеса, а водещата хипотеза за етимологията на нейното име е "плод и камък". От друга страна хипотезата за тракийски произход на Пирин е "скала".

Само че влизаме малко в дебрите на гадаенето.

Колко кв.км е 100 мил дка? 100кв.км. абсолютно нищожно количество спрямо територията на страната.

1 декар = 10 ара = 1000 кв м

1 кв км = 1000 х 1000 м = 1000 декара

Според мене преводът трябва да бъде:

Ние не очаквахме погребение на Алтън Тамган тархан, по-малък брат на Кюл тудун.

Възможно е "Алтън Тамган" да е името на таркана, дори е доста вероятно предвид контекста. "Тарканът Златен печат" звучи някак странно, прекалено административно за лично име, но може би за тюркската култура не е необичайно.

Доколкото разбирам от надписа, глаголната форма umadï(-q?) не е сигурна заради последната руна. Изписана е UMDI [umadï], но е реконструирана като UMDQ [umadïq]. Не знам кое от двете може да се приеме за отрицателна форма на глагола um-, но определено седи по-добре в контекста на самата стела - например "Не очаквахме смъртта му".

КГ, следва, че дума "саракт" всъщност няма. Може би е била "сарак" или "саракос". Поне така излиза от това, което Perkunas казва.

Доколкото аз имам наблюдения, крайната съгласна t отдавна не се разглежда към думата, например СИГТЯ, 2006, 770:

*čerig 'войско', булгар. sarak, чув. sam, як. serii. Связывают с ср-кит. сеп: 戰 совр. кит. zhan 4, ср.-кит. сеп, др.-кит. tar-s 'драться, сражаться; дрожать, бояться' Karlgren 0147 r. Датировка: по развитию инициали в аффрикату Восточное Хань, т.е. рубеж эры — 3 в.н.э. Но конечный r > n в классическом древнекитайском (5 в. до н.э. — 3 в.н.э.) 227. Эволюция корня в Старостин 1989: доклассический древнекитайский tarh > классический древнекитайский tanh > Западное Хань tanh > Восточное Хань tjanh, ‰anh, постклассический древнекитайский сеп. Неясно.

Ето и цитатът за титлата бага, която може би е лично име.

Благодаря ти за труда, сигурно не е било лесно да го откриеш.

За съжаление немският ми се изчерпва с няколко израза от филмите, та опрях до гугъл-преводача. Доколкото схванах, основният аргумент е следния: literature is absolutely unusual, the same 3 tracks Boila, baγa tarχan and the name of a person to use. Има и доста друго писано, но не можах да го преведа.

Ако проблемът е в дължината на титлата (3 думи), ето няколко подобни таркана:

алтън тамган таркан "пазител на златния печат" линк

инанчу алип таркан "истински голям таркан" ??? http://nauka.bg/forum/uploads/emoticons/default_biggrin.png' alt=':biggrin:'> линк

инанчу апа ярган таркан "истински старши вестоносен таркан" ?!?! http://nauka.bg/forum/uploads/emoticons/default_biggrin.png' alt=':biggrin:'> :biggrin: линк

Може да са малко весели титлите, но ги има.

Все пак ми се струва възможно "каган" и "*кан" просто да са форми с общ произход, без смислово различие у ранните българи.

Доколкото разбрах, точно това е идеята. Вътрешната гласна изчезва, но не знам какъв е терминът (ликвидна метатеза? редукция?) и каган минава в кан. Иначе произходът е кит. ke-han, ако не се лъжа.

Хайде да сме малко по-коректни един към друг, става ли? Аз лично не получих такива семантични съответствия за титлата "хан",..още чакам такива..

nik1, в някои случаи не мога да разбера критиките ти, честно. Губи ми се смисъла, понякога ми се губи и формалната логика. Затова може би съм пропуснал да отговоря.

Конкретно по първата част от титлата - КАНА според тюркската хипотеза - в момента нямам свое мнение и се доверявам на проф. Добрев (каган > кан).

Дотук не се разбра какво общо има титлата "бек"/"пек" с "канасубиги"?!?

Хипотезата е *bek > bik > su-bik-i > subigi

Дотук е единствената с някаква лингвистична обосновка. За сметка на това търпи различни критики по линия на паралелите.