Кухулин

Е как да нямат, като на тях се гради цялата теза Ти май верно не си прочел книгата, а обвиняваш другите в това... Посочил съм конкретна грешка, даже конкретен пример за лингвистичен абсурд. В по-общ план може да се каже, че цялата методология няма нищо общо с лингвистиката, но това си го знаем отдавна. Това синтаксис, това падежи, морфология, за фонетика да не говорим... ЛИПСВАТ Принципът е "тази дума прилича ГОРЕ-ДОЛУ на онази дума" и толкова. Ако имаш нерви и време за губене, погледни на стр. 138 как г-н Войников разчита надписа на Буила от НСМ. Можеш да погледнеш за сравнение публикациите на проф. Добрев или на Хелимски (достъпни са в нета), за да видиш как изглежда методологически издържано научно разчитане на надпис. Абе какво да говорим, и аз не знам защо си губя времето с глупости...

Струва ми се, че изследването е от три части - сравняват островната и континенталната популация днес, от късния неолит / бронза и накрая от горния палеолит. "The results showed the tendency to progressive differentiation between Sardinian groups and peninsular Italian groups" - според мен това е важно - процесите на континента по-слабо засягат Сардиния, където все пак има някакъв континуитет. Това означава, че неолитните преселения от Мала Азия и евентуално по-късната индоевропейска експанзия не оставят кой знае какво място за автохтонни теории. Вероятността съвременните европейци да имат здрави корени в палеолитното европейско население е доста мижава.

Миналата година излезе едно изследване за континуитета на сардинската полулация: Craniofacial morphometric variation and the biological history of the peopling of Sardinia. Ако може да се очаква някаква приемственост, тя е само на островите.

Смята се, че араб. Farui и бълг. Боруй са отражения на гръцката форма *Βοροίη (виж Славова 2006). Срещал съм популярни мнения, че топонимът има по-далечна връзка с лат. ferrum, през трак. *ber- "железен" < PIE *bhers- "желязо", откъдето са вероятно лат. ferrum и англ. brass "месинг". Не съм виждал обаче научни публикации в този смисъл. Като че ли се отдава предпочитание на *bria "град".

Да ви кажа, няма нужда от особен коментар. Просто ще пусна няколко цитата. След като разчетохме плочките от Библос на ашуйска основа и оправихме крито-минойското писмо, продължаваме с по-сериозни неща (стр. 51): Гласните хвърчат една връз друга, метатези се въртят, но важното е, че има преход р > л Или, както сполучливо отбеляза самият автор преди време: Все едно е написано по поръчка за този весел сайт - Лингвофричество: Основные признаки: "1. Гласные не имеют значения - гласные можно вообще не принимать во внимание, достаточно взять так называемый костяк согласных" Както и да е, ето какво мисли Абаев по въпроса (II, 55): Видно е за каква аланска протоформа Илман може да става дума И така, все в този дух... Ще ми се също да постна и един шедьовър в епиграфското познание: Ако не друго, демонстрирано е завидно разнообразие в изписването на руните

Глишев, ти по ги разбираш нещата, можеш ли горе-долу да преведеш следното: Myrcna landes is þrittig þusend hyda þær mon ærest Mrycna hæt. Това е записът за Мерсия в Tribal Hidage и ако схващам добре, може би Mrycna е по-ранната форма на този вариант?

Не знам защо не си прочел. Имаше период, в който пишех по същество за тези глупости, докато не разбрах от първа ръка колко безполезно е това занимание Ако много държиш, ще ти дам пример за глупост от горната книга, но наистина - ако я зачетеш, сам ще откриеш за какво говорим. Само фундамента на Турчанинов може да ти докара конвулсии (с всичките му ашуйско-финикийско-санскритски връзки), което е напълно обяснимо с оглед на научния му ментор Николай Мар - доста известно име в лингвистиката. Да не говорим за осетинските напъни на самия г-н Войников, който на места дори не е погледнал какво пише Абаев.

Темата е много хубава, поставя интересен въпрос. Познанията ми в староанглийския са някъде около (или малко под) нулата, затова ми се ще да си изясня ситуацията. Според OED (цък) формата mierce има значение "хора от границата", а не "граница" (пак там дадена mearc). При това положение преходът Mierce > Mercia става много убедителен и не се нуждае от допълнителни словоформи, а и не би могла да се очаква горната форма *Miercingas. Въпросът е какво точно означава староангл. mierce - "граница" или "хора от границата"? Относно прехода Myrcna > Mercia възникват фонетични въпроси - 1) може ли да се обясни липсата на носова съгласна и 2) по какъв начин гласната /y/ (доколкото разбрах [ю]) преминава в /ie/ или в /e/. Знам, че имат големи шифтове в късното средновековие, но тези промени могат ли да се обяснят чрез тях?

Кажи ми честно, ти чел ли си тази книга "Алано-древнобългарското писмо"? Аз днес следобeд я свалих в pdf и оттогава не съм спрял да се плескам по челото в израз на мазохистично недоумение. Направо страшна работа... Мисля, че с чиста съвест ще се присъединя към групата на Гарвана, игнорирайки оттук нататък всичко с инициали ЖВ.

Това езиково обяснение трябва малко да се прецизира, за да не изпадаме, както казва уважаемият съфорумник БатеВаньо, в грехове пред бъдните поколения Важно е да разберем дали това допълнително значение на думата е в пряка или в преносна употреба. Например в израза Шефът ми е гаден кръвопиец, писна ми да му робувам! има явен паралел между семантиката на кръвопиец и робувам. Дали тук използваме думите в преносен смисъл, или напротив - те по естествен начин са разширили своето значение в българския език? С други думи, дали изразът турско робство не е просто художествен похват за описание на ситуацията?

Кухулин е твърд центрист и голям фен на строгите научни разсъждения, затова с интерес следи информативните Ви постове. Въпреки това, в тях от време на време се забелязва (ако мога да си позволя терминологична аналогия) леко ляв екс-центризъм , например при твърдението, че митохондриалните неандерталски хаплогрупи могат да се загубят заради преобладаващото мъжко потомство. Би било прекрасно, ако укрепите иначе твърдите си десни позиции и в това отношение

WTF, кажи ми, че си правиш майтап Това ли ни препоръча да четем?

Няма такъв филм "заемането е изключено", всичко е въпрос на вероятности. Освен това устойчивата лексика не е много интуитивна, т.е. не винаги се усеща коя дума е устойчива и коя не е. Погледни за справка списъците "Сводеш" 35, 100 и 200.

Имай предвид, че османотурският език е много различен от съвременния турски. Огромен брой персийски заемки (мисля, че над 30%) са излезли от употреба в началото на XX в.

Що се отнася до прабългарски етимологии, от моя страна има сериозен интерес.

Де па ти Одрин, пише че от Хризопол идва

Няма нужда да е магистрала, погледни пак извора (ГИБИ VI, 319). Войската идва от Босфора и ако приемем, че отива към Девня, пътят и е баш през Дюлинския. Айтос и Поморие са встрани.

Оо, къде ме прати да адвокатствам на Бургаския музей... нищо чудно и да лъжат гадовете

Моля, моля. Нека не мешаме иранизъм с тохаризъм

Хубаво е да изясним понятията, за да има смисъл от целия разговор. Образование, морал - това са все неща, затворени в една малка част от психиката. Някои я наричат Свръх-Аз. Има други, много по-обширни психични пространства, които остават сравнително встрани от тези процеси. Ловът в гората не е "първично" умение в смисъл на генетична информация. И той е част от културата, и той се учи. Цивилизацията като явление не е функция от натрупаната информация, а от посоката на мимикрия - водеща роля играят творческите малцинства. Следователно дори древните хора с малко информация (и примитивна култура) могат да формират цивилизации. Има разлика между диваците и нас, разбира се, но има и достатъчно прилики. Те са танцували около огъня, ние танцуваме в дискотеки. Те са залитали по дебели жени, ние залитаме по манекенки. Разликите са породени от това натрупване на информация, а приликите са останали въпреки натрупването

Е, ако приемем, че Овеч контролира Айтоския проход, не виждам защо да не контролира и Дюлинския. Между другото, сега погледнах за какво става въпрос и ми се струва, че топонимите на основа сидер- "железен" не са били един и два. В това число и проходите. Конкретно за сведението от Скилица-Кедрин, като че ли няма основание да придаваме голяма важност на прохода. И все пак, Бургаския музей твърди, че Дюлинския проход е бил важна артерия

Всичко това е много хубаво, но по мои впечатления лингвистите в огромното си мнозинство не разсъждават така. За тях интердисциплинарния подход се изчерпва с интегриране на съответните математически модели. Историята и археологията се възприемат повече като консуматори на тяхната наука, а не като източник на данни. Това си има своите дълбоки причини - лингвистиката е в голяма степен точна наука, а другите две не са. Математиката също не получава кой знае какво от географията, например Пак казвам, това са само мои впечатления. Що се отнася до предмета на последните няколко поста, какво налага да се ограничим в рамките на българската наука?

Е, отдалечаваме се от примитивните хора, спор няма. Дори и в най-дивите места има културно развитие през последните 10 000 години.

Разбира се, в исторически план не можем да очакваме кой знае каква прецизност от изворите. "Северно" може да означава със същия успех както "северозападно", така и "североизточно".

Да не го бъркаш с Поморийския проход. От ляво на дясно - Айтоски, Дюлински и Поморийски проход. И трите са от един калибър, около 500 м. надморска височина.