Кухулин

Е, хан Аспарух, цар Симеон... https://bg.wikipedia.org/wiki/Великите_българи

Нацията в научен смисъл е "въобразена общност". Тоест чужди хора могат да се присламчват към нея чрез съотвените механизми - асимилация, гражданство и т. н. В палеолита сигурно също е имало подобен феномен - осиновяване и приемане в рода, но едва ли е бил масов.

Бих допълнил още един признак на национализма - това е отношението към героите, дори в чисто емоционален план. Ако почитаме националните герои над останалите, значи сме националисти. Да речем ако саможертвата на Христо Ботев ни разчувства по-дълбоко от Иван Рилски или от прадядо ни по майчина линия, заклал някакви турци на къра. Изобщо, героизмът е сериозен показател в тези работи.

Не съм специалист в политическите процеси от началото на двадесети век, нямам достатъчно познания за коментар. Във всеки случай Възраждането е било твърде близко като хронология, за да е "героично минало" в класическия смисъл. Примерно като комунистическите дисиденти за нас. А виж, Раковски например се придържа към дълбокия класицизъм: "ние сме първите и най-старите жители в Европа и най-чистите потомци на ариите"

От научна гледна точка явлението се формира тогава, но самият идеал включва представа за "героичното минало", което е в основата на всичко. Връзката на минало и настояще е езикът и като цяло "духът на народа" - народопсихология и прочее. https://en.wikipedia.org/wiki/Geist#Volksgeist

Ужас.

Опазването на етническия мир в България беше много тънък и деликатен процес. Ако вместо всички политически компромиси и коалиционни управления в София се беше случило нещо а-ла Киев 2014-та, да речем с изгонването на Ахмет Доган, Родопите без съмнение щяха да бъдат изгубени. Ако искаш да проведеш пълна аналогия и да разсъждаваме върху нея, трябва да включиш всички политически фактори. При това Родопите не са автономна република в рамките на България, което ликвидира цял твърде интересен пласт от този паралел. По принцип темата е интересна и има какво да се дискутира, но тук колегите нещо се отплесват

Нямам желание, пък и няма какво толкова да се разказва. Неонацизъм, свастики.

Няма смисъл да търсим отговорите в миналото. Светът е динамичен, нещата се променят постоянно и трябва сами да си генерираме отговори. Или някой да ни ги генерира.

По времето на Хрушчов Крим не е бил автономна република. А виж, договорните отношения на Автономна република Крим и Украйна са интересна тема, заслужават си дискусията

Прогресът се крепи на проблеми, в това число и на войни. В този смисъл особеностите на нашия биологичен вид засега вършат добра работа. Въпросът е да държим проблемите в оптималната зона - нито много леки, нито много тежки.

Именно така, но не са приоритет в момента, а са в основата на българската идентиност. Ако искаш да ликвидираш тези "инерции", трябва тотално преформатиране на мозъците.

Това не е в сила за етническите нации, към които засега спада и българската. Българите възприемат даден човек като българин, ако майчиният му език е български, а не ако е юридически обвързан с българската конституция.

Общата цел в парадигмата на българския национализъм е била борбата за национално обединение в рамките на българската етническа нация. https://bg.wikipedia.org/wiki/Войни_за_национално_обединение_на_България Днес въпросът е безкрайно усложнен и за да се постигне национален консенсус, трябва обновен идеологически фундамент. Но теоретически може да се постигне, национализмът в никакъв случай не ни е чужд. Все още.

Е, по тази логика цялата морална надстройка на обществото е античовешка. Тя затова съществува - да подтиска примитивните човешки стремежи и да изгражда разни противоестествени ценности. Иначе няма как да живеем в социални групи, толкова различни от "природно заложените". Проблемът на съвременния "псевдолиберализъм" не е в "античовешкото му лице", а в ниската му ефективност. Същото се отнася и до нацизма - човечеството няма полза от него. А твърде вероятно вече няма полза и от меките му форми - разни вариации на национализма.

Или изобщо - ubi bene ibi patria

Ами да ти кажа, в Г25 има пет румънки от Трансилвания и само една от тях е изтеглена към унгарците. Другите четири са неотличими от българите. За съжаление мъже няма.

Тълкувам ги в смисъл, че населението на българските и румънските земи се е мешало активно в продължение на векове, чак до средата на миналия век. Къде по своя воля, къде насилствено...

Това прилича на някакъв майтап Ценностите на просвещението, въплътени в делото на Кирил и Методий Приоритети, традиции, насърчаване... Нещо не ми се вярва в съставянето на горния текст да са участвали юристи.

Това възражение не е много ясно. Ако в едно християнско общество си християнин, естествено че си "наш". Това обаче никак не пречи да се колите един друг. Дори кръвната общност не е застраховка - понякога брат коли брата по-зле и от християнин Тук има един неясен момент - дали българският национален интерес съвпада с интереса на България и ако да - в какво се състои.

15 години по-късно:

Подробно сме разисквали въпроса в няколко теми - трябва да се ускори научно-техническият прогрес, да се осъществи скок в енергетиката и усвояването на Космоса. Да се избяга от Парадокса на Ферми. Това обаче не е за тази тема.

Ами трябва, налага се. Ако искаме да излезем от дупката, където сме се заврели. А вече под каква форма ще е мотивацията - физическа, икономическа, идеологическа - това ще го решават китайските политработници

=> https://www.forumnauka.bg/topic/24980-konsumatorsko-otnoshenie-km-demokraciyata/page/16/#comment-566163

Като теглим чертата, получаваме класическа картина на така наречената "етническа нация". За яснота можем да заменим "култура" с "език", по Паисий. Обърни внимание, че тя е различна от "гражданската нация" на Левски, която е по френски модел. Затова етносът хем има значение за лоялността, хем няма. Това е един от моментите, които българските идеолози трабва да решат - България еднонационална държава ли е, многонационална ли е... Абе... аз съм по-скоро "глобалист" от не много ясен тип