Кухулин

Аз, да ти кажа честно, не разбирам защо ме заливаш с тези километрични цитати. Хора всякакви, пишат каквото им е на душата или какъвто им е дневният ред. В историческата наука на тези неща не се гледа с голямо доверие. Делата са важни, не думите. Петко Славейков може да е голям радетел за демокрация, но това не пречи шефът му да бърше подовете на Черната джамия. Както и да е, историята има съвсем далечно отношение към нашия разговор. Положението е такова, каквото е. В политическата система съществуват определени противоречия, реформите имат достатъчно висока социална цена и няма да е добре, ако се окаже, че промяната не е в нужната посока. Не се знае дали ще имаме възможност да палтим още веднъж цената за корекция в политическия курс, преди, например, да изчезнем като нация.

Окей, нека е диващина.

Започнаха да го обясняват горе-долу добре едва през последните десетилетия и то под доста въпросителни. Преди това е било доста труднода обясниш на някой вярващ във висшите творения защо например светлината се движи във вакуум с 300к км/с, а не с 30.

Гражданска нация се нарича най-общо моделът на Жан-Жак Русо - французи, негри, пакистанци, всички са част от една нация, ако живеят под един обществен договор. При етниечската нация общественият договор не е от значение - няма как да си българин по националност, ако родният ти език не е български. Когато се омешат двата модела, възникват някои усложнения - социални, икономически, демографски.

Много интересно сравнение. Май не съм го срещал досега. За пълнота можеш да погледнеш какво представлява завещанието на Цезар.

Да разбирам ли, че при гражданската нация равенството се простира върху гражданите, а при етническата нация равенството се простира върху етноса?

Да, да, без значение кой от националните модели се прилага. щем доказа необоримо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа и най-чистите потомци на ариите, дето се и до днес нахожда обитающ българский род Нищо общо с немския национален модел Братство и равенство. Благодаря на всички за мненията, нещо много сложна ми идва тази дискусия.

Сигурен ли си, че пишеш за българската култура? Защото ми звучи нещо много френски, а ние нашия национален модел не го копираме от Франция...

Така е, в ЕК няма монокултурализъм, но ни налагат промяна в ценностите, тоест сближаване на културите. По-горе обсъдихме конкретни елементи - върховенство на закона, баланс на интересите и т. н. Чужди за нас неща, възникнали в Западна Европа. Именно. Интегриране в едно общоевропейско семейство, от което по принцип не сме част. Но това щеше да е бял кахър, дето се вика, ако перспективите за развитие в това семейство бяха стабилни и обнадеждаващи. Ще си сменим още веднъж ценностите в унисон с поредните роднини, имаме опит. Обаче перспективите не са обнадеждаващи. Вече изядохме парите за интеграция и точно когато трябва да си променяме ценностите, ЕС може да го отвее вятъра. Трябва да внимаваме... да не заложим твърде много на куц кон.

Така е, различните култури следва да бъдат запазени. В човешките общества също е възможно омегата да се окаже алфа при съответните условия. Има достатъчно примери. Далеч сме от способността да определяме коя култура е добра и коя е лоша, а и след хиляда години едва ли ще сме много близо. Разговорът започна оттам, че именно пригаждането към демокрацията налага да си променим ценностите, да ги доближим до "по-добрата" западноевропейска култура. ЕК ни тегли към монокултурализъм, въпреки обичайните клишета.

Решиха американците да полетят до Луната и полетяха. Но тези неща останаха в миналото заедно с онази Америка. Днес трябва като минимум нова Америка с нова философия и всичко останало. А реално за задачите пред човечеството трябват глобални усилия.

Ако се загледаш внимателно, ще установиш, че махането на пазара не ми е дошло на ума. Пазарните отношения може да останат в някаква форма, а може и да се ликвидират. Зависи каква система ще измислят философите Но трябва да има възможност за глобални и мащабни антипазарни проекти. Би ли споделил каква е тази оптимистична прогноза. Кой набор от показатели вдъхва оптимизъм?

По-горе търсим паралели на якобинския терор, тоест налагане на демократичната система чрез всеобхватен терор и унищожаване на елита като класа. Съгласен съм, че в Късната Република е голям мазаляк, но там процесите са съвсем други. Може да се каже, че са обратни - изчерпване на демократичната система и преход към империя. Ние сме свикнали да разглеждаме нещата в тяхното антично величие, но да не забравяме, че Рим в царския период е едно голямо село. Няма кой знае какъв простор за развихряне

Планетата има огромни ресурси, в космоса те са още повече. За да ги усвоим обаче, трябва скок в научно-техническия прогрес и най-вече планови антипазарни действия в тази посока. Сегашната политическа система не може да ги осигури. Русия прави опити в затворения ядрен цикъл, Китай чопли микровълновия пренос на соларна енергия от космоса, но като цяло глобалната политическа система не ги улеснява. Както и да е, не ми се участва в тая параолимпиада с политическите дискусии. Освен това по тази линия също тиктака познатият часовник. Преходът на следващото технологично ниво ще иска огромни ресурси и трябва да побързаме. Има например хипотези, че ако се помотаме още малко, уранът няма да ни стигне за задвижване на ядрения цикъл в глобален мащаб. Такива неща.

На мен демокрацията не ми пречи, даже много си я обичам. Но не работи. Иначе хубаво - обединение, наднационални институции, но... няма ги И няма да ги има в смисъла, който обсъждаме, или поне няма да ги има навреме. Ако имахме хиляда години, сигурно щяхме да построим рай под небето. Сила безспорно ще трябва да се приложи, но ключовият момент е в идеологията и съответната социално-политическа система. За да не изгаряме в атомния огън милиарди хора, трябва да завладеем умовете им. Образно казано. И разбира се да им решим най-тежките проблеми. Елементарният пример е храната. Някакви негри в Африка седят гладни и мрат като мухи, без да има никава полза от тях. А манджа има да изхрани пет африки. Не сме на оптималния път.

Има например проблем с енергоресурсите - критично намаляват. А потреблението се вдига. При това системата е такава, че няма спирачки. Това се съчетава с проблеми в науно-техническия прогрес. Нещата циклят, а човечеството се занимава с глупости. Проблеми с екологията, които могат да станат критични. Проблеми кажи-речи във всяко отношение, а решения никакви. Утре ще се случи някой по-сериозен катаклизъм и ще се озъбим. Лошото е, че нямаме ресурси за студен рестарт. Изяли сме всичко леснодостъпно и ако се сринем, не можем да се изправим. Ще станем поредната бройка в Парадокса на Ферми. Или пък можем да се задействаме най-накрая

Това е вариант, да. Еднополярен свят.

Малко Тойнби. Бях го позабравил Защо демокрацията, която поклонници често обявяват за естествена последица от християнската религия и която се показа не съвсем недостойна за това определение в отношението си към робството, утежнява с влиянието си не по-малкото зло — войната? Отговорът е във факта, че преди да се сблъска с институцията на войната, демокрацията се сблъска с институцията на ограничения (или местен) суверенитет. И внасянето на демокрацията и индустриализма като нови движещи сили в старата машина на ограничената държава поражда двойна чудовищност — политически и икономически национализъм. В грубата, производна форма, от която безплътният дух на демокрацията излиза след преминаването през чужда среда, демокрацията влага енергията си във войната, вместо да работи против нея.

Точно това обсъждаме вече няколко поста. Демокрация без съответните ценности не може да е ефективна. А тези ценности са локализирани. Отделен въпрос дали самата демокрация не носи вроден дефект. Тази система директно води до национализъм, а той води разделение и други неща. А в крайна сметка трябва обединение.

Проблемът не е в кражбата и в мутрите, а в правото на избор. Порочно право на този етап. Води до многобройни негативни ефекти. Изживяло е времето си.

Това е отделна тема, крайно перспективна. Практически не е възможно да избегнем накаква водеща роля на ИИ по демографски причини. Относно баланса на интересите - в някава форма трябва да го има, но е важно да не се абсолютизира. Далеч по-важен е интересът на цялото човечество, който разбира се ще изисква жертви. И който трябва да се дефинира.

На практика всико зависи от характера на обществено-политическата система и особено от новата идеология, която ще стои зад нея. Ако трябва да гадая, бих казал, че ще бъде наложена с комбинация от мека и твърда сила Вероятно по доста кървав път, но важното е да се установи сравнително бързо. Това обаче не е толкова важно. Важното е, след като се установи, да работи добре. За тази цел, освен всичко друго, трябва да решава натрупаните противоречия по места - въпросите за социалното неравенство, за частната собственост и т. н. Примерно както са свършили работа навремето декретите за мира и земята. И разбира се, да има възможност за ъпгрейд до световно правителство. Всичко това вероятно ще бъде предшествано от преходен период. Струва ми се, че леко-леко вече навлизаме в него. И ми се струва, че това ще е времето на мощните свръхдиктатури - САЩ, Китай, Русия, може би още някой. Плюс диктатурки по места. Важното е да се изработи базата, да е читава и да отчита целия натрупан опит, който хич не е малко.

Принципно е така. Грубо казано, много ти се иска да ограбиш каравана на комшията, но твоят караван пътува през десет други комшии, не по-малко лакоми. И в крайна сметка се налага всички да спазват някакви правила.

Проблемът не е в българите, а буквално глобален. Системата още не е измислена, но е крайно време да бъде измислена. Часовникът тиктака. Трябва да е достатъчно гъвкава, за да отчита местните специфики, защото въпросът с промяната и адаптирането на различните култури е твърде кървъв и продължителен, за да си го позволим на този етап. Например горепосоченото "върховенство на закона" е чисто западноевропейска ценност, която в чист вид работи само там и изглежда смешно по други места. А се е изградила тази ценност в процеса на безкрайни междуособни войни. Много векове. Лошото е, че с мисленето на такива системи трябва да се заемат сериозни философи, а днешните светила... мани.

Колко римляни са избити при свалянето на царя и установяването на републиката?