Joro-01

Аз от опит нямам какво да добавяя хора.. Съжалявам за което. Карал съм различни коли, предимно високопроходими и извън пътя, леко екстремно, но някак не мога да ги оценя.. Дори ладата Нива и УАЗ-ът имат много предимства.

Ми добър е да.. Като те видях си помислихя че ще ни изненадаш с нещо невероятно, но...

Темата от която цитирам се казва "pH" и е в този форум. Защо направо не кажеш ти какво получаваш? Може да има по-голям толеранс от това дето съм дал.

Интересна концепция. Напомня скъпата индуктивна настилка /съдържаща индуктори/ но с по-евтина реализация. То пак е индукция - електрическа, така както променливият ток тече през кондензатор/изолатор. Въпросът е на каква цена се изгражда подобна инфраструктура и доколко е безопасно за някой стъпил на платното. Може би някаква полоса на магистрала;

Да, де, само ти казвам, че не са толкова отдавна тези неща...

Не мисля, задължително условие е да не е потопена. Потопяемите помпи дали са за сондажи /за вода/ или за гориво прегряват ако въртят на сухо. Невски, старата помпа за която говоря, беше на УАЗ Hunter, произведен след 2000 г. През 2006 карахме такива

Да, май са потопяеми и се охлаждат с бенззина.. И затова не е желателно системното каране на светната лампа /за гориво/ А старите.. То май се задвижваше от гърбица на разпределителния вал... Спомням си, че на УАЗ съм подкачвал ръчно, след влизане на въздух в системата..

Хе-хе, агитката, пак се събрахме...

От горенаписаното може да се заключи че: Плазма с по-голям обем подобрява запалването само в двигателите с течни горива -пр. бензин и метанол, защото там имаме аерозолен състав на горивовъздушната смес. Тоест - за да е сугурно, че за времето на прескачане на искрата в междината /или в канала на плазмата/ ще попадне необходимия минимален брой аерозоли, при който със 100% сигурност ще има запалване. Когато горивото е газ съставът на горивовъзд. смес e хомогенен /горивовъздушната смес е газ, съответно много по-леснозапалима заради многократно по-бързата дифузия/, не е необходима толкова плътна искра. От там и разликата между свещите за/ Поне според мен. Отворен съм за предложения и поправки

Не знам какво се крие зад разните търговски наименования особено ако става дума за автомобили, но от това което прочетох отгоре отгоре, май се има предвид по-плътна искра. Тоест отива по-към дъгов разряд и това става като се добавят още /мили/ампери за едно и също напрежение /тоест при една и съща дължина на мвждината/. Тук има две опции: - Да ходи повече мощност за запалване /1W=1V x 1A/. Може да си струва да се отдели повече мощност ако така се вдига ефективността; - Да ходи същата мощност, просто исккрата да святка по-малко /по-кртък импулс/ но в подходящ момент. Това може да се постигне с електроника; Дали ще доведе до по-сигурно или по-добро запалване... Не е нещо разпространено.

Да не строиш въжеи мостове? Ако и да не, виж формули за тях...

Живакът си е свободен - капчица, може да се видидид при U-образните икономични лампи. Инетният газ който първоначално присвятква го изпарява.

Ще ми се да опиша тактовете на палене на лум лампа, но тук ще разводня темата.

Всъщност луминисцентните лампи са с фотолуминофор. Понеже живачните пари вътре излъчват силно в ултравиолетовата област на спектъра, една немалка част от светлината ще остане невидима, а дори и вредна. Затова вътрешната повърхност на лампата се покрива със слой луминофор, който свети под действието на UV лъчите. Такива лампи без луминофор /бактерицидни/ могат да се видят в болнични заведения. Ако вместо луминофор имаме стъкло с цвят индиго - получаваме лампи като в дискотеките -с по-друг UV спектър. Луминисцентните лампи имат жички с бариев окис /електронен емитер/ но тя служи да за по-лесна първоначална йонизация на газа и живачните пари. Луминофор /електролуминофор/, който излъчва при удар на ускорена частица /електрон/ има в катоднолъчевите тръби /кинескопите или CRT мониторите/.

"Свещите" за турбинни двигатели зависеха /силата и напрежението им де/ от това дали са за висока или за ниска компресия. По-плътна искра означава по-висок ампераж.

Грубо /може да преминават един в друг и трудно да се дефинират/ - разрядите са: тлеещ - в луминисцентните лампи (вкл компактните флуоресцентни), глимлампите и лазмените дисплеи. Не иска високо напрежение. ок. 100 V но иска разреден газ. коронен - около /заострени/ проводници с високо напрежение - иска високи напрежения. Киловолти />1000V/; искров - иска високи напрежения - Искра с дължина 3 см при сух въздух и норм налягане прескача ако напрежението е ок. 100 kV. По плътността на искрата може да се съди за ампеража, но тук не знам. Прескача по-лесно при по-разреден газ. При по-нататъшно разреждане на газа, разрядът се превръща в тлеещ. Ако газът се сгъстява и осигуряваме нужната сила и напрежение - разрядът става дъгов. дъгов - ниски напрежения - ок. и под 100 V могат да го предизвикат. Налягането не му пречия даже така се вдигат по-високи температури. Всеки разряд при достатъчна плътност на тока /сила, ампери/ може да стане дъгов, за това луминисцентните лампи си имат дросели или електронни блокове за управление. При заваряване, плазмените горелки, може би ксеноновите и живачните лампи.. Дъговият заряд има нужда от първоначално запалване. високочестотен - на Ангел инструмента - ICP /Индуктивно свързана плазма/ спектрометър. Ток с честота мега и гигахерци може да запали газов разряд. Лазерен - при еисока енергиина плътност на лазерния лъч от порядъка на - 1013 W/cm2 за въздух (аз така го знам, иначе в статията е 1012) причинява ударна йонизация. Всичко по-горе е плазма

Като екстрасенс...

Благодаря че споделяш.. Няма какво да питам, преди да съм се захванал и да видя дали аз първо не мога да си отговоря. Не знам дали си струва /е оправдано/ вместо тест ленти да ползваш pH метър /най-евтиния би трябвало да е по-точен от лента/, но ако се има предвид, че ще го топиш в мазнина а не във вода, не знам за колко време ще му иде електрода

Предполагам.. Доколкото нещата окичени с "био" са по-скъпи.. И Митака го потвърждава, у нас обаче горивата може да са изключение от правилото.

Тук няма да пиша много. Смятам, че във форум за физика трябва да има подобна тема. Добре е да се знаят /къде да се намерят/ тези неща. Следвайте препратките.. МЕЖДУНАРОДНА ИЗМЕРИТЕЛНА СИСТЕМА SI - На сайта на института Пушкаров изглежда най-добре. Наредба за единиците за измерване - уикиречник, може и в Лекс.бг да я има Би трябвало и из портала на ЕС да е налична.

Един лев ли излиза, наистина?

И още един PDF само че 3D, за кайто иска да види турбинен двигател turbine_engine_re.pdf

Ето PDF на англ.

Да, плазмен е. Само едно уточнение - плазменото запалване всъщност по-скоро прилича на искровото, електричество пали плазмата, напрежението и мощността са различни, съответно и искровата междина /която не е изнесена навън. По-скоро запалителят /Дали е правилно да се нарича свещ?/ прилича до някъде на плазмена горелка.