Щекн Ичр

----------------- Картата е изцяло фантастична. След Симеон България на север от Дунав стига до Карпатите и Прут!

Деньги: Фасмер! Думатае от тюркски произход! Слово:деньгаґ, Ближайшая этимология: мн. деґньги, др.-русск. деньга в грам. 1361 г. (Срезн. I, 652), также тенка "монета", Афан. Никит. 43 и сл. О реалии см. Бауэр у ШреЁттера 132 и сл. Дальнейшая этимология: Заимств. из тат., чагат. t„џk„ "деньги; серебряная монета", чув. t„џgЌ, казах. teџg„, монг. teџge, калм. tЊџgn• "мелкая серебряная монета"; ср. Рамстедт, KWb. 395; Рясянен, Tat. L. 68; Корш, AfslPh 9, 496 и сл.; Радлов 3, 1046. Источник этих слов искали в ср.-перс. dѓng, нов.-перс. dѓnag "монета", др.-перс. danЈkh (Гераклеид в "Etym. Magn."); см. Хорн, Npers. Et. 118; Хюбшман 134; Мункачи, KSz 6, 378; Бернекер 1, 183 и сл., но ср. Рясянен, ZfslPh 20, 450; Toivonen-Festschrift 127 и сл. Устарело мнение К. М. Френа ("Dе origine vocabuli rossici denьgi", Казань, 1815) и Миклошича (Mi. TEl. 1, 281, Доп. 1, 26), которые усматривали в деньгаґ слово, близкое тюрк. tamga, damga "метка, штемпель"; см. Бернекер, там же, а также тамгаґ. Страницы: 1,499 -------------------------- тоурнеса – монета, старобългарски превод на гръцкото нумия, използван в старобългарския патеричен (поучителен, притча) разказ „За монаха който продавал кошници” (Николова. С. Патеричните разкази в българската средновековна литература. С., 1980 г.). П.Добрев я обяснява с удмуртското tыrыn – плащам, което смята за волжкобългарска заемка, пущунското tora – медна монета и torlama – кожа на златка. (ПД-СКП,стр.84-85) Всъщност това е интересна общоалтайска дума, протоалтайски корен *t`iōre – наемен труд, прототюркски корен *ter – наемен труд, заплата, турски ter oγlan, чувашки tаrşă – наемен работник, слуга, ратай, чувашки tar(a) – заплащане на труда, в протомонголски *türije-sü, монголски türijesü(n), халха- монголски türēs, бурятски türse, ородски türēsü – аренда, рента, в съвр.монголски torgoh – глобявам, torguulъ – глоба, прототунгусоманджурски *tōrī – наем, калъм (сума или материални следства давани от младоженеца за откупуване на булката от нейния баща), заплата, евенкски и евенски, орокски, нанайски tōrī, негидалски, орочки tōjī, удегейски toi, улчийски tori(n), turi(n) – наем, калъм, манджурски turi, turigen, turixen, солонски turgundē – рента, от тунгусоманджурски е заето в дагурския монголски диалект turgun – рента, в японски tùtòma, tsutomé – да бъда нает. (S-AE) Прабългарската дума показва най-голяма прилика с тунгусоманджурските и монголски фрми.

Грузинците наричат осетинците "савиари"! Но това няма нищо общо с темата. за бушките се споменава и в други източници (хрониката на дякон Магакий, една арменска анонимна записка от 13 в., както и един документ на Св.Нарзес).

Ето тук от отдел Карти ще си изтеглиш много от тях! http://www.bulgari-istoria-2010.com/web/1.html

Кола като кола, какво се бъзикате! Стига с това преклонение пред Запада. В Русия правят автомобили още от началото на 20 в., а в България - никога, нито в миналото, нито в бъдещето!

Определено не е бил тъп като пън. Не е бил и точно неграмотен - четял е но не е писал. На немски е говорил не само с конете си, но с целия си двор, даже е измислил немски имена за месеците. Опитвал се е да го направи и литературен език, като е заповядал да запишат епическите германски песни. И подозирам, че все пак е говорел и романски език. --------------------- Че как ще се разбира с болшинството от галските си поданици, ако не знае тогавашния варварски латински, на който те са говорели!? Иначе Преслав вяроятно е бил 1-2 стерени над Плиска, но с Константинопол? Защо Симеон има такъв мерак да се коронова за император в Константинопол? И ако Преслав беше нещо голямо като Константинопол, все нещо щеше да остане от него.

--------------- вж.чувашкото şar, şară - войска, şarşă – войн, в марийски sar – войска, sarze – войн, унгарски sereg – войска. В тюркските езици čärig/čerig, монголски cērēg, тунгусоманджурски serik – войска. В тохарски Б sārri - събрание, много хора. Произходът е от китайски, в древнокитайски и класически старокитайски srij - войска. Сурусувул - предводител или както се смятаоще Сурсу-биля, сурсу-боил, някаква титла, войскови командир.

----------- Вж.чувашкото šură – блед, сив. ------------- Зитко: Един култов цитат от предаването: "Аз предпочитам да работя с археологически доказателства, тъй като считам, че палеолингвистиката, като научен отрасъл в България, като жанр на лингвистиката, не е достатъчно развита, и ние, археолозите, предпочитаме да работим с конкретни доказателства" Звучи ми някак си познато! Просто човека от лингвистика не вдява. Оправдания от сорта, това или онова в България не е развито, не ни топлят! Какво ли е развито в България - нищо? Има ли изобщо сериозна наука в България - НЕ! Тогава ще се справяме със собствени сили и средства!

Денгичик е въпрос на фантазия както Твиремлък на "счетоводителя"!

Няма абсолютно никакъв смисъл да упорстваш, дали е ом/ем или аем е все тая, става дума за принципно положение, а не за този или онзи звук. За разлика от алтайските езици, където няма и намек за такова окончание. Гластният звук винаги може да получи някаква промяна!

За Певки вижте и Г.Батлаков по въпроса!

--------------- Напротив Глишев, синоними са с еднакъв произход: баща, старейшина, родоначалник, благороден, уважаван, аристократ. Това е семантичната връзка! Атал - баща го има и в тохарски! Имаме древен индоевропейски вероятно и ностратически, ако не е някоя прадревна заемка в алтайските езици!?

---------------- Вместо да лаеш "на хакирня", вземи да подкраш камилите или виж как се произнася въпр.звук "ае"! Как точно се е произнасяло оригинално прабълг. окончание - божа работа, имаме късен славянски препис на въпр.термини!

Какво казва хаганът Йосиф - преследвахме вннтр до р.Туна (Дунав)! Днепър никога не е граница на ПБД. Иначе обърквате цялата география на района с патриотарските си бълнувания. Аспърух су е укрепил на Бабадагския масив - о-в Певки (от аланосарматски Певки озн. широк, обширен). Южната му граница е бил пресъхналия ръкав свързващ Дунав с Черно море между Ч.Вода и Констонца (сега въстановен с изкуствен плавателен канал). На север границата добре е очертана от отбранителните валове вървящи паралелно на Делтата, сега румънците го наричат Траянов вал, но истинското му име е Аспарухов вал. Земите между Днестър в долното си течение р.Бик-р.Прут и Днепър е известниото Междуречие (Ателкуз) където се заселват маджарите, след изселването на българите. Самата дума Онгъл има най-точно съответствие в ТМ-езиците и означава междуречие, земи обградени от ръкавите на една река!

--------------- Угадай сам твир - девить, твирем - девятый вич - три, вичем - третий и т.д. подобная граматическая конструкция - окнч. -ом/ем, эсть в осетинском и се немножком изменение в чувашком языке!

Четох го това за "един нос, две глухи уши и едно сляпо око"... И не ми "взе дъха"... Предпочитам Професора в тая сфера... Един пръст и два свити до него какво прави? Я помисли! Става дума за алтайска граматична конструкция общоприта за образеването на девятката, вкл. и в тюркските езици. ТМ-формите показват по-древното звучене на тази конструкция съвпадаща с прабългарската и чувашката ф-ми! Сравнителната лингвистика не е за всяка глава и виждам че си сляп и глух за нея!

Трябвя да се говори за алтайски езиков субстрат, много по-древен от пръкването на безръкия хунски принц, който преспал с вълчицата която родила от него тюрките (това в кръга на майтапа). Ей това ви говоря аз, прабългарите не могат да са тюрки, защото имат разминавания в няколко века време и растояние от няколко хиляди км. в Евразия! Да ме прощава Аспандиат на епагеритите/пагорити (пугури) обитават поне от 1 в.пр.н.е. абсолютно същите земи където са внъндурите/оногундури (Вхнънъдър-българ - държаните от Вънд, българи, Вънд е 100% иранско име - зн.:победител)! Но има по-стар, може би много по-древен алтайски езиков субстрат, наследен по някакъв начин от савирите/чувашите и алтайскоезичната прабългарска компонента! А откъде са прихванали неалтайските окончания - от сарматите?

Вижте на какво попаднах: Атила: Meaning noble Query method Match substring Record number: 29 Proto-Germanic: *a/t|V-l=; *o:/t|V-l=; *o:do:/; *atte:n Meaning: inheritance, heir; noble IE etymology: Gothic: { at|ala- in PN (Athalaricus etc.) }; *haim-o:t|li n. (ja) `homestead, landed property inherited in the family'; atta m. (n) `father' Old Norse: ad|al n. `Art, Begabung; Hof, Erbgut, Eigentum; ad|ili m. `der Fu"hrer eines Prozesses'; o:d|al n. `(va"terliches) Erbgut, Eigentum; Heimat' Old Swedish: at|al- Swedish: odal Old Danish: atha"l-; odel `Erbgut' Old English: a"t|ele, et|ele `noble, eminent; famous, singular; noble, vigorous, young'', a"t|elo, pl. a"t|elu, -o n. `nobility, pre-eminence, origin, family, race, nature, talents, genius'; e:t|el (a":t|el), gen. e:t|les m., n. `one's own residence or property, inheritance, country, realm, land, dwelling, home', a"t|el, -t|les m., n. `id.' Old Frisian: e:dila `Urgrossvater'; ethel-; e:thel, e:del `Erbgut' Old Saxon: athal-; athali `edle Abkunft'; ethili `adelig, edel'; o:thil `Erbgut, Eigentum, Heimat' Middle Dutch: adel m.; adel `edel geboren; wettig, echt' Middle Low German: a:del m., n. `Art, Begabung, Hof, Erbgut, Eigentum' Old High German: adal n. (8.Jh.) `edles Geschlecht'; edili `adelig, edel'; uodil `Erbgut, Eigentum, Heimat'; uota eig. "Urgrossmutter"; atto `Vater' Middle High German: adel st. n., m. 'geschlecht, edlesw geschlecht, edler stand'; atte wk. m. 'vater; der alte' German: Adel m.; dial. a"tte `Vater' Record number: 2749 Proto-IE: *ata, *atta <PIH *a-> Nostratic etymology: Meaning: father Hittite: atta- c., Lyd. ata- (Tischler 92) Other Iranian: Osset a"da `Vater' Old Greek: voc. a/tta `Va"terchen' Slavic: *otьcь, *otьnъ(jь) Germanic: *a/t|-Vl=; *o:/t|-Vl=; *o:d-o:/ f.; *att-an- m. Latin: atta m. `Vater; Kosewort der Kinder dem Vater gegenu"ber' Celtic: MIr aite `Pflegevater' Albanian: at `Vater' Russ. meaning: отец References: WP I 44, Buck 103 Record number: 671 Eurasiatic: *?Vt.V Meaning: elder relative Borean: Indo-European: *att- Altaic: *e>/t`e\ Dravidian: *at- Eskimo-Aleut: *ata, *ata-ata Record number: 453 Proto-Altaic: *e>/t`e\ Nostratic: Meaning: elder relative Russian meaning: старший родственник Turkic: *Ata / *Ete Mongolian: *ec^ige Tungus-Manchu: *(x)eti- Korean: *a\ta>/ Japanese: *t@t@, *ti Comments: Цинциус 1972a, 37-40. Poppe 51, 56, АПиПЯЯ 296, Дыбо 6; a weak attempt of disproving the etymology see in TMN 1, 188. A "nursery" word, represented in all Altaic subgroups. Ramstedt (KW 129) compares the Mong. form with Turk. *ec^i / *ec^e 'elder brother', but it is obviously closer related to *ata (Mong. *ec^i-ge = Turk. *ete-ke / *ata-ka). The form *ete-k`e, reflected in Turkic, Mongolian and Tungus, is probably an archaic diminutive, and Doerfer's (TMN 2, 9) attempt to treat the Turk. form as a compound ata 'Vater' + a"ka" 'a"lteres Geschwister' is certainly faulty. ________________________________________ Record number: 1430 Proto-Turkic: *Ata / *Ete Altaic etymology: Meaning: 1 father 2 uncle 3 ancestor Russian meaning: 1 отец 2 дядя 3 предок Old Turkic: ata 1 (OUygh.) Karakhanid: ata, ataqy 1 (MK) Turkish: ata 3, dial. ede 2 Tatar: ata, eti 1, etkej 2 Middle Turkic: ata (Pav. C.) 1 Uzbek: o|ta 1 Uighur: ata 1, 3 Sary-Yughur: ata 1 Azerbaidzhan: ata 1 Turkmen: ata 'father's father' Khakassian: ada 1 Oyrat: ada 1, 3 Tuva: a'da 1 Tofalar: ada 1, 3 Kirghiz: ata 1, 3 Kazakh: ata 1 Noghai: ata 1, 'male' Bashkir: ata 1, 'male' Balkar: ata 1 Karaim: ata 3 Karakalpak: ata 3 Kumyk: ata 1 Comments: EDT 40, 48, VEWT 31, ЭСТЯ 1, 200-201, TMN 2, 5-6, 9, Лексика 294, 304. Record number: 252 Proto-Mongolian: *ec^ige Altaic etymology: Meaning: father Russian meaning: отец Written Mongolian: ec^ige (L 292) Middle Mongolian: ec^ige (HY 28, SH), ec^e (SH), ic^iga" (MA) Khalkha: eceg Buriat: esege Kalmuck: ecэgэ Ordos: ec^ige Dagur: ec^ig (Тод. Даг. 141) ecihe (MD 139) Comments: KW 129, TMN 1, 187. ________________________________________ Record number: 307 Proto-Tungus-Manchu: *(x)eti- Altaic etymology: --------------- Атила ще излезе от германски произход!

Сравняването с отвор на мивка, не говори за сакрален предмет. Още повече че има надписи по него?!

Числителините не са индоевропейски или ирански! Те са алтайски с някои самодийски паралели (урало-алтайска общност)! Окончанието -ом/-ем е иранско, но се среща и в чувашки. В съвр.чувашки имаме добавяне на второ окночание -еш, оттам -емеш! алем/елем - начален - в чувашки ülem – напред, val – преден, valtanxi - първи, начален. вечем трети - волг.блг/чув. vişşĕ, viş(ĕ) – три, vişşĕmĕš – трети тутом - четвърти - волг.блг. tuаt/tuаtm – четири, четвърти, съвр.чувашки tăvаttă – четири, tăvаttămĕš – четвърти, в селкупски tetty, ненецки tъet, енецки teto, нганасянски tete , камасински tee'de – четири, което говори за друг изходен урало-алтайски корен, различен от тюрко-монголската протоформа dört/tört~dörbe(n)! алтом - шести - чувашкото ultă, ulttă – шест, ulttămĕš – шести. Образуването е на принципа *al – ръка, длан, пет пръста, т.е. *al + tъ ще означава следващият след петте пръста на едната ръка, тъй като суфикса –tъ е словообразувателен в тюркските езици. Това броене е запазено про монголите в Афганистан: „една ръка и един отгоре” – шест. Ако погледнем монголските названия на шестицата се наблюдава същата закономерност – монголски jirghughan, халха-монголски, ордоски dzhurgaа, бурятски zurgaan, калмикски zurhn – шест, и общомонголското *gar означава ръка, респ. пет пръста (в случая видоизменено до dzhur, zur) и anx – първи, начелен, т.е. първия от другата ръка. читем - седми - волг.блг.žеti – седем, в съвр.чувашки şiččĕ, sič(ĕ) – седем, şiččĕmĕš – седми, в тофларски čedi, шорски četti, хакаски četi, čittэ, долгански hette, балкарски, казахски, киргизки džeti, žeti – седем и урало-алтайски паралел с фински seitsemän, карелски šeiččemen, вепски seiččeme, естонски seitse, саамски čiezh, čiččâm, удмуртски sizъīm, коми sizim, марийски šīmīt, šīmīm, мордвински sisem, унгарски hét, манси sat, в самодийските езици, селкупски selči, ненетски s'iъiv, енецки sew, нганасянски s'aybe , камасински sej'bü – седем. шехтем - осми - волг.блг.sаgir, в съвр.чувашки săkkăr - осем, в селкупски sittytetty, ненецки šidendъet, енецки šzitъet, нганасянски sitidhete, камасински šëntee' – осем, което говори за древен урало-алтайски корен! Буквално самодийските форми означават „две по четири”, в селкупски sitty, ненецки šidъa, енецки šizhe, нганасянски siti, камасински šide – две и в селкупски tetty, ненецки tъet, енецки teto, нганасянски tete, камасински tee'de – четири.(обр. 2Х4)В такъв случай би трабвяло да очакваме прабългарско шех - šе/šеh – две, шехем - šеhem – втори, виж саръ-уйгурското šigï – две, в манджурски zhuwe, негидалски zhul, монголски (донгански) ghua, в останалите монголски наречия xoyor – две. твирем - девети - волг.блг.tохr, tохуr, в съвр.чувашки tăhăr – девет, tăhărmĕš - девети (обр. от монг. и ТМ - голяма педя. В древнотюркски toquz, турски, тюркменски dokuz, азърбайджански doqquz, уйгурски toqquz, кумикски, балкарски toghuz, татарски tugiz, казахски toghiz, киргизки toghuz, долгански, шорски togus, тувински tos, карагазки tohos – девет. Егимологията на думата според М.Федотов се свързва с монголското toqur – с разперени пръсти. (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.202-203) Всъщност това е монголското название за педя, в монголски töγe, tūhē, халха-монголски, бурятски, калмикски, ордоски tö – „голяма педя” мярка около 22-23 см, свързна с растоянието от палеца до 3 или 4 пръст на ръката (между палеца и 4 пръст е максималното растояние при разпънати пръсти) при максимално разперване на пръстите. Нещата с прабългарският календарен термин се изясняват напълно от тунгусоманджурските форми, в нанайски tawar, улчийски tawali, евенкски toγor, евенски toγъr, негидалски toγoj, манджурски, орочки, удегейски tō – голяма педя (последните три форми са заемки от монголски), японски tuka – мярка от четири пръста, ностратически паралел в мингрелското `tkou,`tku – педя. Така че прабългарската форма е идентична с нанайската, а чувашката с евенкски и евенски. Образуването на числото девет е пределно ясно, от една ръка – пет пръста плюс една „голяма педя” или от първи до четвърти пръст на другата ръка, 5+4=9! Така или иначе прабългарското понятие твир/твирем – девет, девети, е много по-близо до тунгусоманджурското отколкото до тюркските!Аналогично в чувашки и хакаски пилек - пет, от пилек - пръсти, пет пръста на едната ръка, съотв.голямаат педя, 5+4=9) бехти - начало, чело на годината!- в чувашки puş, poş – глава, главен, начален, преден, в древнотюркски baštïnqï - начален, baštïη – пръв, от baš – глава. Или с чувашкото pit - лице, в останалите тюркски езици bet/bit, в тунгусоманджурски, евенкски bāde, евенски bād – лице, в тувински beti – лицева страна. Или бехти – лице, начало на годината, образувано подобно на valtanxi - първи, начален, със същия суфикс.

За "трун" при волжките българи, смятам че прабълг.аналог е тортуна(пиле-жупан), от старобълг./прабълг. трънт - военен отряд, бълг.диал. турия - военна дружина и чуваштоко турта - тълпа, племе.

КГ125, снимката на този атрибут от мивка, не може да те наведе на друга стилистика! Това е подигравка с темата, и второ, каквото повикало, такова се обадило!

--------------- Не Кухолин, грешиш ти, защото не четеш какво съм писал в поста си, прочети книгата на Зинаида Гаглоити за осетинските фамилни и лични имена, там е описано много добре използваното "хыу" както изрично ти подчертах, само при образуването на имената! Книгата я има в нета, ще си я намериш! Обяснил съм го и в някои от постовете си по въпроса за кана-сюбиги в този форум.

Мисли динамично и в синхрон с веремето. Има древен алтайскоезичен пласт, със сигурност предтюркски на чието влияние са натъкваме. По този повод НИК1 беше пуснал много хубава статия на Егоров по въпроса, въпреки че и Егоров залита в явна протюркска насока, все пак признава интересни работи, за източноиранската основа на "прабулгаро-чувашката общност"! Ето я статията отново, но я чети критично, Егоров си е "съветски" пантюркист! Смятам че тези взаимодействия за които пише са станали много по-късно в епохата на Хунну (народа дзунха, според древното произнасяне на йероглифите). А носителите на името българи са напуснали региота няколко века преди това да стане. Но не и савирите. Егоров изказва едно мнение че сабир е равно на сянби, и има право защото древното произношение на йероглфите с което се пише "сянби" е точно ширби и етомологично се връзва с обяснението на китайците че сянби ео значавало островърха планина (в чувашки шовгор или нещо подобно беше). Предполагам че група сянби е проникнала по на запад до Таштъкскта к-ра е е въздействала езиково върху европеидните предци на савирите. Нещата ника не са прости, за да се преравнява всичко механично към съвр.алтайскоезични народи. ---------------------------- Нещо не мога да кача статията, но я има във форума, пусната от Ник1.

Търново – топоним, търно – кула, тръвна, тръмъ – кошер (по-близко до теремъ – кула). Според легендата градът е основан от кан Крум, след победата над Никифор. Топонимът е разпространен върху цялата българска етническа територия, по данни на В.Кънчов, в Македония: с.Търново - в Гевгелийска кааза, Тетовска кааза, Гостиварска Нахия, област Горни Полог, Кривопаланска кааза, Битолска кааза, Дебърска кааза, Костурска кааза. В Прешовска Кааза (северно от Куманово и Кратово, югозападно от Враня) са отбелязани селищата: Търнова, Търновец. Пак в Прешовска кааза се намира и с.Турне, в Струмишка кааза – с. Турново. Също до Буяновац (Бояново) в Южното Поморавие има Велики и Мали Трновац (Голямо и Малко Търново), Също Търнавъц, северно от Зайчар, на р.Тимок. Виж и Търнава – унгарското има на Братислава. Етимологията на Турну (Северин, Мъгулере) според П.Добрев идва от прабългарската дума турну, търно – кула. Вероятно Търново е свързано също с кула, връх. Етимологични паралели: В ирландски toirnichte – високо място, tъr - кула. (EDGL) В тох.(б) tarne – връх, връх на главата, теме, съхранило се и в язгулемски tern – теме и осетински иронски tærnыx, дигорски tærnix – чело, хотаносакски ttāra, согдийски tār - чело, персийски tār – теме. В тох.(б) trenk – поддържаща греда, хотаносакски tāra, trenk – подпора, стълб, греда, в таджикски tarnow – водоскочна тръба, улук. Тохарското понятие е аналогично на хетското tarna – връх, теме. В персийски tarā, turā – висока стена. В пехлеви tēr, сариколски ter, хуфски, рушански, ягнобски, вахански tor, кюрдски dêr, пущунски tār, талишки, гилянски ter, персийски tar, пущунски tīr, шугнанскиски, рушански, хуфски tōr, кховарски toren – връх, височина. (ИС-ПРС),(ВС-КПАБ,стр.278),(VS-ETD),(ВА-С-3,стр.271) В кюрдски tawer – скала. Също в чувашки tara – връх. Можем да посочим в протогермански *turri, старонорвежки, старовисоконемски turn, средновисоконемски Turm, Thurm, немски Turm, английски tower, turret - кула, латински turris, старофренски tur, френски tоur – кула, като алтернативна етимология – старогерманска заемка.